Как се надуват финансовите балони. (много-много просто за сложното)

На един форум открих статия от неизвестен автор (възможно  откъс от книгата на Сергей Голубицки "Великие аферы 20 века"), фрагмент от която на прост, достъпен пример показва как се надуват "финансови балони". 

Да допуснем ние – аз, Вие и банкер – летим на самолет през Тихият океан. По пътя тримата наблягаме на абсент, наскандалваме, отчупваме врата от тоалетна, и за това ни изхвърлят в морето през аварийният изход. За щастие, редом с мястото на нашето приземяване се открива малък безименен полинезийски остров. Излезли на брега, ние се съвещаваме и решаваме да го считаме за нова държава под название Съединени Абсентски Щати (САЩ).
Всички материални и нематериални активи на острова ние имаме само тоалетната врата, която Вие сте довлекли със себе си и Ваши сто долара в портфейла. Така в нашите САЩ има нефинансови активи – врата и финансови активи (още под име парична маса) – сто долара. Това са всички наши спестявания. Доколкото у нас повече въобще нищо няма, то може да кажем и така: у нас има един материален актив – врата обезпечен с парична маса сто долара. Тоест, нашата врата струва сто долара.

Малко изтрезнял, банкерът обявява, че създава банка и е готов да вземе на ръст наличните у населението парични спестявания за 3 процента годишни. Вие му давате стоте долара, и той ги записва в бележника в таблица «Пасиви – депозити». Но аз също не съм паднал от дървото – аз зная, как да иззема у Вас и вратата, и стоте долара. Аз Ви предлагам да взема Вашите сто долара в ръст за 5 процента на година. Откъсвам лист от своя бележник и пиша на него: «Облигация за $100 при 5% годишни». Вие чувствате, че Ви е потръгнало. Вземате парите от разстроеният банкер от депозита и ми ги давате в обмен на моята облигация.
Аз вземам Вашите сто долара и ги слагам на депозит обратно в банката при зарадваният банкер. По добър сценарий, на това можеше и да се успокоим и всички да се заемем с работа – палма да раздрусаме или да си потърсим някакъв хляб насъщен. Но Вие знаете – аз съм неуморим финансов гений, такива дреболии като кокоси не ме интересуват. Помоткал се по нашият остров – петдесет крачки от южното крайбрежие до северното и тридесет – от запад на изток – аз измислям гениална комбинация. Идвам при Вас и предлагам на празно място да заработите още един процент на година. Да вземете в банката от банкера кредит за 4 процента и да купите от мене още една облигация за 5 процента.
Втората облигация за сто долара аз веднага написвам на листче от бележника и махам с нея пред носа Ви. Недълго размисляйки, Вие бягате в банката и вземате кредит сто долара под залог моята първа облигация за сто долара. Те са там – аз ги сложих там на депозит. Давате ми заемните сто долара и криете втората облигация у себе си в портфейла – сега у Вас има мои облигации за двеста долара.
А стоте долара аз внасям в банката – сега у мен там има двеста долара на депозит. Банкерът чак подскача от радост: кредитният бизнес върви.
Мислите, аз на това ще спра? Аха, сега – аз вече Ви написах трета облигация. Бегом в банката за кредит под залог втората облигация. Към вечерта, набягали по острова с банкнотата от сто гущера и издрали всички листчета от бележника на облигации, ние имаме следната картина. Вие имате пет хиляди долара в мои облигации, а аз – пет хиляди долара депозити в банката. Сега аз чувствам, че е дошло време да прибера Вашата врата. Предлагам да я купя от Вас за сто долара. Но Вие вредничите – вратата е всичко една – и вдигате цената на хиляда долара. Е, хиляда долара - хиляда долара – в края на краищата аз имам на депозит цели пет хиляди долара. На последното листче от бележника написвам платежно поръчение на банкера да преведе хиляда долара от моя депозит на Ваш и вземам вратата.

Ако нашето счетоводство дадем на американски икономист с харвардска диплома, той ще ни съобщи, че нашите САЩ располагат с хиляда долара материални активи във вид на вратата, и десет хиляди долара финансови активи във вид на облигации и депозити. Тоест стойността на нашето съвкупно имущество се е увеличила за ден 110 пъти.

По-малко чувствителен и далеч по-необразован човек би казал, че ние сме три дебила, у нас както е имало една врата и сто долара, така са и останали, и че само крайни дебили могат цял ден да късат листчета от бележника вместо да накъсат кокоси. Кой от тях е прав – решавайте сами.