Нали посланика на САЩ в Русия вече заяви, че у САЩ охо, още има барут в барутницата. Нали руската рубла устройва американски влакчета, носейки се от задоблачни височини в стремително пикиране. Та защо в обсада да са САЩ? А въпреки очевидното, заглавието не е грешка. Всичко е именно така. Просто ние сме се разучили да гледаме през завесата от информационен шум в същността. «Огледалният свят», той е такъв.
Дайте да се постараем просто да разберем в какъв свят живем. Да, САЩ днес са най-големият и най-мощен играч в съвременната политическа и икономическа карта на света. Но в това и е техният главен проблем. Всичко което те можеха, достигнаха с края на студената война и установяването на еднополярен свят. Преди двадесет години! Но у «царя на хълма» има едно неприятно свойство. Нагоре вече няма къде, от всички страни има само надолу.
САЩ, унищожили всички видими конкуренти, сами принуденно се оказаха в положение, когато занапред има само два пътя. Или да прегазят цял свят под себе си окончателно и безповоротно, да създадат някакъв «Pax Americana» във световен мащаб, или само надолу. И не можем да кажем, че не се опитаха. За последните двадесет години САЩ правеха и направиха много, че от «западен дух» да се проникне цял свят. Азия и Латинска Америка днес изглеждат на порядък по-приличащи на Европа и САЩ, отколкото преди няколко десетилетия. И доларът също царства като никога. За същото време бяха унищожени немалко антиамерикански режими в Близкият Изток, в Централна Америка. Практически напълно се «сдуха», както сега е модно да се говори, в качеството на самостоятелна сила Европа. Даже Ватиканът, и той загуби голяма част от независимостта си.
Всичко е така. Но да се домачка не се получи. И махалото, както следва започна движение в обратна посока. И САЩ бяха принудени от активна атакуваща политика да преминат към активна засега, но вече отбрана. Сега те вече изглеждат като Сизиф, който не е могъл да изтласка камъка на хълма и активно противостои с ръце и крака така, че камъкът започнал движение наголу, да не го смаже с теглото си.
Засега това са само думи. А къде са доказателствата? «Вие искате песни? Имам ги»
1. САЩ – Англия. Прословутите драки на Ротшилдите и Рокфелерите. Неприемащите конспирологията да не въртят носове, ще ги назовем Англия и САЩ. Англия бе много сериозно обидена на «братовчедите», които след Втората Световна я одраха до шушка. От Империя, където никога не залязваше слънцето, останаха едни парцалки. Твърде скъпо излезе за Англия «братската» помощ против Райха. Но национализмът измислиха именно англичаните. И това в което тази нация никой не може да обвини, е къса памет и всепрощенчество. Започналата финансова война против долара, активната помощ в издигането на новият икономически гигант – Китай, всичко това е «отмъщение на котака Леополд». И тя е в процес на развитие.
Мнозина се досещат, но още до край не вярват, че златото от САЩ е утекло в неизвестно за широката публика направление. Мнозина виждат неблагополучността на раздутите баланси на големите американски банки, но засега не виждат, че това са вече изядени отвътре ябълки. Реалните активи на тези засега още гиганти отдавна са в Австралия, Сингапур, Хонконг и няколко други тихи места. В САЩ остана само една обвивка, активно надувана от ФРС, че преждевременно да не се сбръчка. Доларът все още е здравеняк чушкак, но вече някак с гнилце. Твърде голямо тегло влачи на себе си и е много уморен. Последните десет години – пятнадесет американски президенти буквално вият, че да влачат това бреме сами вече не могат и заплашват при отсътствие на помощ да погребат със себе си всички останали. Всичко това направи Англия. Макар да се намериха куп доброволни помощници.
Американците със своята простота и наглост дотолкова досадиха на всички, че светът все повече се съсредоточава не на това как още да проточи финала на тази дотегнала пиеса, а как сам да постели слама, че гръмкият провал на разтлъстелия монстър да не убие окончателно. И неотдавнащното неочаквано поведение на Швейцарската ЦБ е само един от примерите, когато «всеки се спасява поединично». Показател, доколко се е изменил светът и отношението в него към САЩ, може да служи тонът на различните експертни мнения.
Ако едва преди две-три години общият тон бе «това не може да стане никога», то сега общият рефрен се измени до «кога именно». САЩ все повече заемат индивидуална отбрана. У неотдавнащните верни съюзници се намериха срочни дела, и те под разни предлози активно напускат окопите.
2. САЩ – Русия. Ако прочетем западният информационен «мейнстрийм», то Русия изглежда някакъв монстър, възкръсващ от пепелта за погибел на Западният свят. Най-интересното е, че ако просто проследим всички етапи на възникване на този образ, ще видим, че сама Русия пръст не е помръднала, че да заслужи такова отношение към себе си. А и не нужно бе това на Русия. От думата съвсем.
Наложилата се днес в Русия власт до по миналата година бе твърдо ориентирана на безконфликтно съществоване със Запада и САЩ в частност. Практически всички властни кланове в Русия това положение повече от устройваше. Тук се заработваха парите, там се съхраняваха и харчеха. Там течеше активният отдих от «трудовете праведни и неправедни» тук. Всичко, което искаха «нашите люде», бяха гаранции за спокойствие на себе си и капиталите, плюс някаква частица поне видимо уважение. Да, още молеха за парченце от общата властова баница, но в доволно индивидуален порядък. Но не стана.
Собствено, не стана не от алчност или глупост на американците, както често можем да чуем. Няма на това ниво идиоти. Проблемът е другаде. В самата Русия. Струва си днес да се сподели власт с напълно адекватният и като че лоялен руски елит, и утре Русия ще стане толкова силна, че вместо пръст ще отхапе ръка. И не защото руският елит ще поиска повече. Страната е такава. И паметта ни не е по-къса от английската.
Но даже ако на това можеше да се затворят очи, не можеше да се допусне друго. «Мирната» прозападна и при това силна Русия неизбежно би водела към сближение на Русия с Европа. Като следствие усилване на последната в качество център на световна сила. Образът на Русия – враг е нужен само на самите САЩ. Това позволява да се продължава да се плаши Европа с руската мечка. А страхът позволява Европа да бъде контролирана. Плюс нищо така не консолидира нацията в самите САЩ, като привичният образ на привичният враг, дошъл да заграби благополучието у простите американци.
И не е важно, че това благополучие е достигнато за сметка ограбването на самата Русия. То вече е свое. Кризата, преврата и войната в Украйна бяха провоцирани и организирани от САЩ именно за проявление на сериозен конфликт с Русия, призван да закрепи на Запад враждебният образ на последната. Да, има и множество и други фактори. Също Сирия, също Иран. Но главно бе именно откровено противостояние, което можеше безкрайно да се раздува в СМИ. Но и тук не мина. Проектът буксува. Русия в пряк конфликт не се удаде да се въвлече. Парите за война, а и за Украйна също, свършиха. Провалът на проекта е очевиден. И от атакуваща позиция САЩ все повече застава в отбранителна с опити въобще да се дръпне настрана и да направи вид, че Америка тук няма никакво участие.
Получава се много зле, но опитите продължават. Толкова повече, че още до опита да се направи от Русия монстър се провали и опита тя да се премаже. Не сработи «цветният сценарий», не сработи сценарият с разпалване на «национализъм». Не сработи «кавказкият» сценарий. И даже днешните санкции бият главно не по простите люде (макар и по нас също), а по тези, които най-плътно са свързани със Запада, по тези, които потенциално са вътрешни привържъници на САЩ и Запада по принцип. Нали санкциите на първо място бият не по реалната, а по паразитната икономика на Русия. Същата, която до сега осигуряваше регулярен приток на долари в САЩ. Днешното ускорение на бягство на капитали от Русия, това е последната вълна. А зад нея е пълно прекратяване на потока, доволно сериозно поддържал над водата долара. И САЩ започнаха да се мятат. Те още опитват нещо да предприемат. Но се получава все по-лошо и все по-скъпо.
3. САЩ - Европа. Даже лоялността на Европа вече става не доброволна, а финансово обременителна. Зад провала на аферата с боинга се наложи да се заплати с връщане на родината на всички златни запаси на Холандия. За твърдата антируска риторика на Германия се наложи да се заплати с поредните 85 тона злато през декември миналата година. Макар след предишните 37 тона през 2013-а двете страни направиха вид, че на това ще спрат. Доволно сериозни проблеми с Франция, поспаднала заради САЩ с «Мистралите» и «Рафалите» на много здрави мангизи. Получава се, че вече не САЩ доят Европа, а последната използва падналата се възможност да наведе «Старшият брат». Плановете по съкращение американските бази в Европа през тази година са точно много сериозен признак, че «трупът е възстанал» и е започнал самостоятелен живот.
4. САЩ - Израел. «Непотопяем авионосец», «най-надежният съюзник», с какви само епитети преди някое време не блестяха отношенията на САЩ и Израел. И ето вече всичко се измени. Постоянните опити на САЩ да премаже под себе си Близкия Изток «неочаквано» се натъкнаха на активното нежелание на Израел да завърши живота си със самоубийство заради САЩ. При това САЩ са виновни във всичко изключително сами. Просто и просто се заиграха. Обещаната за преселение територия на Украйна все повече е под въпрос. Опитът за помирение с Иран в пика на Русия по пътя на капитулация (по същност) с приемане на почти всички искания на Иран по неговата ядрена програма извиква в Израел активно отхвърляне. Похранването на ИДИЛ, която потенциално носи в себе си за Израел огромна заплаха, извиква още по-голямо отхвърляне. Даже със Сирия всичко не е така просто. Израел разбира се в шума се опитва да реши определени свои проблеми със съседа, но все пак помни, че много дълго именно сирийската част от границите бе най-спокойната. И ето вече президентът на Израел при посещение в САЩ «не намира в своя график време за среща с президентът на САЩ». По-силен шамар от този би бил труден за изпълнение. И такова разминаване в позициите ослабва САЩ и отвътре. Влиятелността на еврейската община в САЩ е трудно да се преоцени.
5. САЩ - Саудитска Арабия. На думи засега дружба - дъвка. Но вътре кипят страсти. Саудитите са твърде силно завързани за САЩ в плана на своите капитали. Всичките им пари просто са в Америка. А доверието, че парите ще са на сигурно място, е все по-малко. Но САЩ съвершенно не горят от желание да дадат парите обратно. А Саудитите съвершенно не горят от желание да воюват с ИДИЛ, който сами по молба на САЩ оглеждаха, холиха и лелеяха. Не искат, но изглежда ще се наложи. Плюс ИДИЛ нагло добива нефт и я продава за безценица, окучвайки традиционната саудитска поляна и разваляйки наложеният бизнес, съставящ основата на саудитската икономика. И започнаха танци с дайрета. Цената на нефта в пода, масови банкрути и съкращения на инвестиции в американският нефтедобиващ отрасъл. А това вече е заплаха за фондовият пазар. А фондовият пазар е заплаха за инфлация с приставка хипер-. А инфлацията е заплаха за долара. Но да озаптят ИДИЛ САЩ също не могат. Тогава Асад в Сирия окончателно ще устои. Тогава отново ще се сформира независим Ирак. Тогава излиза заплахата въобще завинаги или много задълго да се загуби каквото и да е влияние в Близкият Изток.
6. САЩ – Китай. На мен много ми харесват масовите разсъждения, че Китай никога не ще тръгне против САЩ, доколкото трилиони долара в трежерис са твърде голяма сума, за да се губи. А дайте да поставим въпроса иначе. Кое е по-добре, да се загуби всичко или част? Кое е по-добре, бъдейки вече първа икономика в света, да се заеме лидиращо положение, позволяващо бързо и леко да се избият всички загуби или да се признаеш за васал без право на глас, а заедно с това да се загуби и всичко достигнато с не малко труд и упорство? Според мен отговорът е очевиден. Китай прави днес много грамотна политика. Той не се натиска за лидер в противостоянието, отстъпил тази роля на Русия. Но при това активно нараства своите приемущества във всички сфери. В икономиката, политиката, военната сфера. Куп международни проекти вече направиха Китай по факта лидираща нация. БРИКС е проект на Ротшилдите заедно с Русия и Китай. И Китай там има главно участие. Цяла ЮИА, даже Австралия е икономически завързана именно на Китай. Активната работа с Мьянма трябва да реши проблема с изход в Индийският океан, заобикаляйки Малакският пролив. За същата цел служи създаването на военно-морска база в Пакистан. В Латинска Америка Китай е партньор номер едно. А строителството за китайски пари в Никарагуа на паралелен на Панамският канал ще закрепи този статус. Между впрочем, този канал ще се охранява от руска военно-морска база. САЩ вече просто не успява да отговаря на Китай по цялата планета.
А предизвикателствата все растат. И вече се преместват активно във финансовата област. Днес преки репо с Китай в юани имат десетки различни държави.
В голямата картина днес няма нито една политическа, още повече геополитическа област, където САЩ да не търпят крах. Няма нито една успешно завършена операция след Либия, а и там всичко се изпокриви така, че до сега не могат да се разберат. «Арабската пролет» се наложи да се «слее» така както и всичко останало. Не понесоха тежестта. САЩ все повече не на думи, а по факт остават в самота. Плъховете активно бягат от потъващия «Титаник». От което усещането за обсада и неизбежност на поражението само нараства.
Но проблеми има и във САЩ. Американският елит в съществуващите условия няма ни шансове, нито воля за обединение. Обама за седем години управление ги навърши такива, че от него се откръства вече целият политически елит. Никой не иска да раздели отговорността. При това, във страната все повече крепне уверенността, че циреят трябва да се разрязва. И колкото по-рано, толкова за всички по-спокойно. На републиканците е нужна криза още до смяната на президента. Съвсем не им се усмихва преспективата да разгребват проблеми, които могат да окачат на тях. Къде по-добре, ако те героически измъкват страната от руините в които я вкара Обама. Тогава ще им се зачете. Но и в стана на демократите не е по-добре. Клинтън-жена съвершено не гори от желание да бъде свързана с предшественика. Ако кризата се отложи, тя ще е способна въобще да погребе демократическата партия. Къде по-добре ще е да се устрои криза сега, докато още има време да се разграничи от безумстващият президент. Собствено когато Обама с апломб заявява, че е «разкъсал» руската икономика, това е не повече от опит да убеди именно вътрешната аудитория. Че нещата не стоят така зле, както това е на практика.
«Но изтощените коне ги застрелват». За да не се мъчат. И да не мъчат в своята агония всички останали.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.