Ето ви парадокс на капиталистическата икономика: в страната Хикс има тухли, бетон, земя, работни ръце, умни глави, с една дума всичко за да се строят много-много жилища, от които се нуждае населението. При това домове почти не се строят. Ще запитате защо? А защото няма инвеститор! - ще ви отговорят.
Момци, за да построите дом не пари са ви нужни, а тухли. След като тухли има, а нужните ви къщи не се строят, значи "в консерваторията нещо не е така".
А как без пазарни инвестиции? - ще запитате вие.
Отговор на този въпрос има в нашата история. През сталинските времена индустриализацията е била проведена при практически пълно отсътствие на пазарно инвестиране. Вътрешните възможности на пазарното финансиране са били много скромни а задграницата не е бързала много да помага. Както писал А. Зверев в книгата "Записки на министъра" (на финансите) : "Комунистическата партия отхвърли възможността за получаване на чуждестранни заеми на грабителски условия, а на "човечески" капиталистите не искаха да ни дават". По някои оценки (1, 2) западните кредити са били от порядъка на 3-4% капиталовложения по време на първата петилетка (а после вече и не са трябвали), така че особена роля не са играли. При това индустриализацията минала с фантастически темпове.
Пазарните инвестиции (получавали са се от държавата за сметка на зърненият монопол) по време на индустриализацията: първа петилетка, първа година =38%, втора година=18%, трета година и нататък=0%! Ръст на промишлеността: първа петилетка=+1500 нови завода и предприятия, втора петилетка=+4000 нови завода и предприятия. Това е някакъв кошмар за либерално-пазарният икономист: инвестициите се съкращават до нула, а икономиката расте и расте.
Как е работила при тоа финансовата система, как на финансистите се удава да построят система без "всемогъщият инвеститор".
По време на кредитната реформа през 1929-30 години в СССР бива построена двуконтурна парична система. Безналичните и наличните пари са били взаимно неконвертируеми. Безналичните пари са осигурявали функциониране на строителството, промишлеността, селското стопанство независимо от пазарните търсене-предлагане. Наличните пари са осигурявали пазарните операции.
Всъщността си това е била икономика с два ралични типа пари, функциите на които са били различни. Наличните пари са могли да изпълняват всички общоприети функции на пари в страната, но използването на тези пари фактически е било ограничено до търговията на дребно. Функциите на безналичните пари са били урязани - у тях е била отнета функцията за натръпване и функцията за създаване на съкровища. В условията на социалистическа икономика, която не поставя за цел получаване на печалба тези функции се оказали просто вредни. Лишените от тези функции безналични пари са могли да работят само в рамките на социалистическият сегмент на икономиката. Извън този сегмент безналичните пари просто не са съществували. Безполезно е било да се крадат, защото не е можело да се похарчат на пазара. Невъзможно е било да се даде подкуп с тях по същата причина. Тези пари е можело да се използват само по пряко предназначение - за осигуряване на икономически операции между предприятията.
Заради това, че промишленият (безналичен) и пазарният (наличен) парични контури са били изолирани един от друг, страната е могла да инвестира в собственото си развитие толкова безналични пари, колкото е било нужно и колкото са позволявали физическите възможности. Безналичните пари просто са се вливали в икономиката когато това е било нужно и са се изземали от икономиката, когато необходимостта от тях е пропадала. При това никаква инфлация, никакъв ръст на цените не е могло да има по принцип, защото безналичните пари не са могли да претекат в пазарният контур, където са се използвали налични пари.
Подробно описание на феномена има в книгата на Курман Ахметов "Асиметрична икономика"
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.