Клин клином, или Прозрение Николая из Николаева

Есть у меня знакомец. Давайте назовем его Николай. Потому как живет он в городе Николаеве.

Вчера этот мой Николай оказался свидетелем сцены, ставшей уже достаточно известной, нападения мажоров на мирных граждан в самом центре города. Нападения, которое происходило на глазах и при полном контроле полицейских. Новых полицейских. Этих, что в черной форме и очках. В кепках и с косичками.

Полиция все контролировала и ничего не предпринимала. Хулиганы били людей. Материли полицейских. Полицейские мужественно разводили руки в стороны и ждали, когда оно само собой рассосется.

Мой знакомец – парень не особо мужественный. Хотя во всех Майданах участие он принимал. Думаю, что он такой же, как и основная масса тех, кто был очень активен в «революцию». Обычные ребята. Звезд с неба не хватают. Любят футбол, жарят себе яичницу по утрам, имеют пивной животик и даже в тридцать лет боятся своей мамы. Одним словом нормальный человек. Он и футбол любит по той же причине, по которой он пошел на Майдан. Причина эта называется – масса! В массе он силен. В массе Николай становится гигантом. Ему все по плечу. Ему все позволено. И Дух какой на Майдане! Прямо, как на футболе. И бита была в его мягких безмозолитыстых ладошках. И каска на голове. И в «Беркут» можно было коктейли и камни бросать, и стрельнуть можно было пару раз. И Николай стрелял. Или врал, что стрелял. Но за пивом с друзьями он понимал, что жизнь его проходит не зря. Что «Революция» в его жизни была. Что он над самой властью власть взял. Что он милиции головы камнями дырявил. Что он над самим государством поднялся. Что понял вкус и смысл СВОБОДЫ. И даже маме рассказывал.

Но вот вчера с Николаем произошла метаморфоза. Изменение то есть. Он вчера оказался по другую сторону беззакония. Не вместе с хулиганами, которые бросались с кулаками на тех, кто с ними не согласен, а наоборот, по сию сторону. По сторону граждан без биты и без каски. И был он не в массе, как раньше, а просто так. Один, хотя и среди людей на бульваре. Среди мирных отдыхающих. И пережил Николай ужас.

– Ты понимаешь,- говорил он мне сегодня, рассказывая про пережитый кошмар. – Ты понимаешь, как это страшно, когда эти уроды творят беззаконие прямо посреди города, прямо в глазах полицейских, а полицейские просто боятся их задерживать. Они ничего не делают. Когда один из бандитов посмотрел прямо на меня и, закричав, двинулся в мою сторону – я пережил настоящий ужас безысходности. Я ведь видел. Да и все видели, как они били простых прохожих. Били сильно. По лицу били. Люди падали на землю, а полиция ничего не делала.

Много еще интересного Николай рассказывал. Слушать его было даже в чем-то приятно. Он говорил всем своим перепуганным естеством, вдруг осознав, что беззаконие может коснуться и его. Его. Так любимого мамой и так дорожащего самим собой.

Когда Николай закончил рассказ, я спросил его:

– Коля, а ты хоть понимаешь, что это именно ты и такие как ты все это сотворили? Понимаешь ли ты это сейчас. Уже когда прошло два с половиной года после того большого беззакония, которое вы назвали «революцией»?

И вы знаете, что мне ответил Николай? Он промолчал. Это было впервые. Впервые он не обозвал меня ватником или колорадом. И только через минуту он спросил:

– Василий, а как ты думаешь – это остановить можно?

– Можно, Коля,- ответил я ему.- Можно, но, похоже, только тогда это станет возможным, когда каждый из вас вот точно, так как ты столкнется с реальностью. Когда новая, созданная вами реальность, даст по морде каждому из вас. И когда каждый из вас переживет ужас от столкновения с тем, что вы натворили. По-другому, Коля, не получится. Клин, видать, и вправду только клином вышибают.

Василий Волга

Источник: https://www.facebook.com/Vasiliy.volga/posts/1668550403462385

Цената за рая - общежитията на работниците от Apple

Правозащитната организация China Labor Watch публикува нови фотографии от общежитията на завода Pegatron в Китай, където се сглобяват iPhone.

http://korrespondent.net/lifestyle/gadgets/3737737-smy-pokaz...

Да припомня: Днешният човек живее в свят на роби и робовладелци...

За фундаменталната разлика между СССР и Русия, или какво конкретно загубиха съветските хора

Естественото подзаглавие тук е:  За фундаменталната разлика между НРБ и РБ, или какво конкретно загубиха съветските български граждани.

 

Сега настъпва време, когато абсолютно различни хора (без зависимост от възраст и място в обществото) – започват да разказват, спомнят, или даже доизмислят (ако лично не са заварили) – различни - безусловно, положителни вещи, съществуващи при СССР. Само че нахвърлянията им се получават твърде едностранни и хаотични. Сами не желаейки го, всички те описват Съветският Съюз като царство на глобална «аванта».
Безплатно жилище и образование, безплатна медицина и карти за море, цени в стотинки за жилищно-комунални нужди, транспорт и продукти… и така нататък и тям подобни. Някои отиват така далеч, че се опитват да пресметнат всичко това в съвременни пари и получават огромни цифри.
Истина ли е всичко гореизброено, или са измислици?
Истина е. Само че не цялата истина.
Дори повече – това са въобще дреболии, на фона на тази част от «айсберга», която е скрита под всичко изброено. И за което принципно премълчават тези които са «в темата», а останалите упорстват в своето нежелание да докопаят до същността. Така че ще взема този труд на себе си.
Разликата между социализма в СССР и капитализма в Русия – е примерно такава, както между Закрито акционерно общество и Дружество с ограничена отговорност. Където у ДОО Русия има няколко ключеви собственици (получаващи дивиденти от печалбата на «компанията», в зависимост от количеството свои «акции»), а у ЗАО СССР – всеки гражданин бе акционер (с равен пакет акции» (и равни права над дивидентите – които пряко зависеха от ръста на «капитализация» на общото ЗАО СССР) ).
Базовото равенство на съветските хора бе в това, че и вие (директор на завод или прост шофьор), и колхозника, и Генералният секретар, и учителят, и геологът – бяха равни в своето право на «дивиденти», които се формираха благодаря отлажената работа на цялата държава.
И това бе фундаментално, неотчуждаемо право на всеки гражданин на Съветският Съюз. Право – получаемо при раждане.
Всички съвременни спомени и преживявания как тогава се е живеело добре и какви са били «соцпакетите» – това са само следствия, а въобще не обратното. Първо вие получавате право, по което ставате «акционер» – а едва после – «преференции» от вашето положение.
И ако подобни «бонуси», вече в наши дни, изведнаж изплащат просто така, демек «държавата помага на жителите» – то това е милостиня, а въобще не реализация на вашето право. Право вие нямате.
Формата, в която се провеждаха «изплащания на дивиденти», бе избрана такава, за която сега и си спомнят (всевъзможни «безплатности и соцпакет»). Причината за това, че «изплащанията» се правеха косвено, а не с реални пари на лична сметка – е в това, че косвените изплащания стимулират реинвестиране в своята страна.
Ако възнамеряваш да строиш детски градини – то е нужно първо да се построят заводи, на които ще се произвеждат материалите (а това на свой ред са нови работни места и възможности). Ако инвестираш в медицината и спорта – то това дава на изхода по-здрави и силни хора; ако влагаш в науката – то растат производителните сили на цялото общество и така нататък.
И при това е важно да се разбира, че ако вчера на хората е трябовало едно – то утре формата на изплащане на дивиденти би могла да стане вече друга, по-подходяща за момента. Затова важна е не конкретната форма на «изплащания», в конкретният момент, а самото базово право – по което гражданите имат възможност да получат своите «дивиденти», в този вид, който най-точно отговаря на текущите потребности.
Да продължим. Съветската партийна номенклатура и тогдавашният «елит» имаха само една възможност да разкъсат пътищата на народовластие и отсътствие на социални прегради (когато аз, целият такъв красив и в бяло, получавам «само едва» толкова блага и възможности, колкото и «зачухан шлосер» от ЖКа).
Изход бе намерен – необходимо бе бързо да се «монетизират» изгодите и «бонусите», получаеми от заетите места в социалната пирамида, и да се получи възможност да се предава спечеленото (власт, положение в обществото, бившо държавно имущество и т.п.) по наследство.
Механизмът за «трансформация на страната» бе избран такъв – трябваше да се превърне ЗАО СССР – в ДОО Россия. Тоест, целенасочено да се лишат большинството граждани от тяхното базово право «на дивиденти» (от работата на държавата като единен комплекс). И да се преразпределят тези права в своя полза.
И това блестящо бе направено със ЗАО СССР през 90-те.
Под разговори за двеста сорта салами; под байки, че гледай уж «там-то» (т.е. на Запад), на такива като нас, «охо-хо» колко плащат; под безумни подвивания и гнили лозунги, че цял свят само и чака докато ние се освободим от «властта на комисарите», и веднага ще ни завърти в хорото на «братските капиталистически народи»...
Под целият този мръсен воал от манипулации, илюзии и истерики се случи коренно, фундаментално изменение. Изменение, което подавящо болшинство от хората усещат всеки ден – но не могат да го изразят със свои думи. А именно:
Случи се изменение на формата на собственост ЗАО Съветски Съюз. От тук нататък простите граждани престанаха да бъдат акционери, и сега – никой нищо не им е длъжен. А елитът (митичните "комунисти", виновни за всичко в България - бел.пр.) – надеждно зафиксира своето положение.
Съвременна Русия – това е гигантско ДОО, където име няколко клана «акционери» (седящи на «тръби» от различен род; «тръби», изначално принадлежащи на всички граждани – и позволяващи да се теглят дотационните сфери (училища, детски градини, спортни секции и т.п.) и да се инвестира в комплексно развитие на своите съграждани).
Тези «мега-акционери» получават печалба от всичко това, което бе построено от нашите предци, всичко това, което отстояха те във Великата Отечествена Война, и всичко това, което изначално бе създадено именно за гражданите от корпорация СССР.
За гражданите, които имаха пълно право да пеят: – «Широка страна моя родная…» – защото де-юре и де-факто бяха собственици (т.е. «акционери») на своята Родина.
От 1991-а година, всички тези «акционери» рязко се превърнаха в сборище «наемни работници». А такива работници са взаимозаменяеми и не представляват особена ценност. «Счупил» си се, не можеш да работиш за двама, боледуваш често, или си се състарил? Е тогава – вън! Други ще намерим.
Хората станаха вещи, като стругове в завода, или принтери в офиса.
Отделно ще подчертая, че колкото по-ниска е заплатата на работниците (за която те са готови да се трудят) – толкова по-висока е печалбата у новите собственици. И от това произлиза още едно принципно отличие на системите.
Ако местните работници са «нерентабилни» – значи следва да се вкарват трудови мигранти, намиращи се тук в положение на полуроби. А за инвестиране, преучване или субсидиране на своите граждани – може смело да се плюе; нека седят на пособия или пият ракия от безнадежност.
Ако коренните жители мръщят нос от заплати 5-7 стотин лева (5-7 хил рубли в оргинала - бел.пр.) (в дълбините на душата си интуитивно «чувствайки», че някъде тук ги на...излъгват), то вместо тях – наемат още по-нищи узбеки и таджики. Прекрасно разбирайки, че когато собствените граждани «поискат да плюскат» – то и за тях нищо друго не ще остане, освен да отидат да се гърбят за грошове. Това се нарича – дъмпинг в сферата на трудовите ресурси.
Но да се върнем малко назад. Напомням, че за разлика от днешна Русия, в бившият СССР – всеки гражданин бе акционер.
От това следва логичен извод:

– за всеки гражданин става изгодно и у другите жители да се появи достойно място в живота, максимално качествено образование и най-подходящо работно място – просто защото връзката между «мен» и «тях» е желязна.

Колкото по-добре работи всеки –> толкова по-голям е общият доход на Корпорация СССР –> и толкова повече са дивидентите за всеки.
Т.е. условната «капитализация» на цялото ЗАО СССР расте благодаря приноса на всеки гражданин –> а дивидентите на всеки гражданин –> растат благодаря ефективната работа на цялото Общество в цяло. А значи – всички стават нужни един на друг, вместо днешното противостояние – «аз» vs «те».
Тези най-важни разлики на СССР и РФ никой и никъде не се опитва да обясни, или да изнесе на всеобщо обсъждане – но положението се наложи именно такова. Ако с пряк текст се заяви, что от развала на СССР са спечелили не само «елитариите» (това и така е ясно за всички, и с това отдавна свикнаха), но още и се обясни, в какво конкретно са загубили 99% от жителите, то това ще извика крайно озлобление срещу тези, които замислиха аферата и жънат плодовете и до ден днешен.
Но у хората както преди няма разбиране за това, какво конкретно са им отнели. Това, което виждам – това е някакво смътно, рудиментарно-фрагментарно, повърхностно-носталгическо преживяване, че някога в страната всичко бе «по справедливост», и за хиляден път слушам за – «евтини ЖКУ, безплатно жилище, медицина, образование и всичко останало».
Обърканите съвременници не разбират главното, това, от което се сумираше всичко гореизброено.
То се събираше от юридически фиксираното право, че страната принадлежи на всички граждани, в равна степен.
А самите те – не са просто абстрактно «население», случайно забягнало на тази територия, а бивши акционери и бивши собственици пакет равни права, на печалбата от дейността на мега-корпорация, под название Съветски Съюз.
Собственици – които «метнаха» така ловко, така звънко, така грамотно – че даже набили куп цицини те все едно смятат, че сами случайно са се спънали.
Разбирам, че понякога пиша достатъчно сложни неща. Но ако не се вникне в това, каква е «подводната част от айсберга», в какво бе първопричината и източникът на благополучие, то у носталгиращите по СССР всичко за пореден път ще се сведе до «безплатно жилище» и прочие «бонуси». А у тези, които кълнат «совка», всичко наопаки ще се сведе до лагери и репресии.
Но къде по-важно е и двете страни да разберат, че са «минали» и тези – и другите. И причината въобще не е в «хубавостта» или «лошостта» на СССР като държава, а в това, че всички поголовно лишиха от фундаментално базово право.
Право – на доходи, от работа в своята собствена страна. Нека тези доходи са малки, нека са същите както и у всички останали, нека се изразяват не с цифри на личната сметка, а с това набило оскомина «безплатно жилище» и най-добро в света образование – но всичко това вече го няма; и го няма у всички наведнаж.
И съвершенно не е важно – капитализъм или социализъм при това строим. Нивото на живот на гражданите, притежаващи «базово право» – ще бъде значително по-високо, независимо от политико-икономическият модел в страната.
А всякакви лозунги, на всички партии, емек – «Ако победим, то утре на всички ще повишим заплатите!» – са подмятания, демагогия и отвеждане на вниманието от главното.
Ние всички както преди ще останем лишени от базовото право на владение на частичка от богатствата на нашата необятна Родина. Не някаква конкретна брезичка или конкретна шахта – а малка част от общият БВП на страната.
Без това право – вие сте вечен наемник, тресящ се от страх да не остане без работа, без ипотечна къща и въобще – без средства за съществуване.
На наемният работник може да се плати голяма заплата, но на частичка от печалбата в частната компания – той дума не смее да обели. Това е табу.
Това, което написах в тези бележки е страшно. Ако всеки жител разбира как реално стои работата и от какво конкретно, масово се лишиха хората през 90-те – то това напълно избива легитимността у всички политически движения, освен тези, които призовават да се върне на гражданите това «базово право». А за да се върне и зафиксира, ще се наложи да се проведе ре-национализация на прословутите «тръби» и финансовата система.
И между впрочем, именно тук се крие отговора на такъв популярен (на постсъветското пространство) въпрос – «Ако си такъв умен, защо си толкова беден?»
Защото гражданите загубиха право на причастност към богатствата на своята страна. Дали тя процъвтява, дали издиша – сега е безразлично (максимум, което можете – да си утешавате самолюбието, асоциирайки себе си и Русия по време на теленовостите или спортни състезания).
Страна гигант, притежаваща всякакви видове ресурси – не може да обезпечи банално оцеляване на своите граждани. Това е позор. Но позор – лежащ не на съвестта на гражданите, въртящи се като катерички в колело, а на тези, които ги натика в тези колела преди 20 години…
Да, и докато не съм забравил. Фразата, която обичат да повтарят «елитариите» от всички бои, спомняйки си президента Борис Елцин, демек: – «Той ни даде свобода», – в реалност означава съвсем друго: – «Той _ни_ даде свобода».
Надявам се, че сега са ви ясни и цинизмът, и забавната откровеност на тази фраза. Нали ако «нам» той нещо е дал, то у някого другиго той това нещо е отнел.
Е а в заключение искам да цитирам това, на което се базираше правото на гражданите на дивиденти. Конституция на СССР, «Сталински» вариант от 1936-а година:

«Статия 6. Земята, нейните недра, води, гори, заводи, фабрики, шахти, рудници, железопътният, водният и въздушният транспорт, банките, средствата за връзка, организираните от държавата крупни селскостопански предприятия (совхози, машинно-тракторни станции и т.п.), а също коммуналните предприятия и основен жилищен фонд в градовете и промишлените пунктове е държавна собственост, тоест всенародно достояние».
«Статия 11. Стопанският живот в СССР се определя и направлява от държавният народностопански план в интересите на увеличение на общественото богатство, неуклонен подем на материалното и културното ниво на трудещите се, укрепване на независимостта на СССР и усилване на неговата способност за отбрана».
«Статия 12. Трудът в СССР е задължение и чест за всеки способен за труд гражданин по принципа: «който не работи - не яде» ».

"Хората с "клипово" мислене елит няма да станат"

В съвременният свят главният показател - това е скоростта. За това, как се променя мисенето в епохата на високите технологии, разказа професор, доктор по психологическите науки, старши научен сътрудник от отдела по организация научно-изследователската работа във ФГБУ "Всероссийский центр экстренной и радиационной медицины им. А.М. Никифорова МЧС России" Рада Грановская.

— Днес често говорят, че съвременното поколение деца и младежи много силно се различава от предишните. В какво според вас е това отличие?
— То е свързано с това, че младите хора днес различко възприемат новият материал: много бързо и в друг обем. Например, учителите и родителите стенат и плачат, че децата и съвременната младеж не четат книги. Това действително е така. Мнозина от тях не виждат необходимост от книгите. Те са принудени да се приспособяват към нов тип възприятия и темп на живот. Считае се, че за последният век скоростта на изменения около човека се е увеличила 50 пъти. Напълно естествено е, че възникват и други способи за преработка на информацията. Още повече, че те се поддържат с помощта на телевизора, компютъра, интернет.
Децата, израстнали в епоха на високи технологии, по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие — не е последователно и не е текстово. Те виждат картинката в цяло и възприемат информация по принципа на клипа. За съвременната младеж е свойствено клипово мислене. Хората пък от моето поколение, които се учеха от книги, с труд си представят, как такова въобще е възможно.
— Не бихте ли могли да дадете пример?
— Например, провеждаха такъв експеримент. Дете играе компютърна игра. Периодически му се дава инструкция за следващата стъпка, около три страници текст. Редом седи възръстен, който по принцип чете бързо. Но той успява да прочете само половин страница, а детето вече е обработило цялата информация и прави следващият ход.
— И с какво се обяснява това?
— Когато децата в хода на експеримента питали, как така бързо четат, то те отговарят, че не са чели целият материал. Те са търсели ключови моменти, които са им давали знание как да постъпят. За да си представим как работи този принцип, мога да дам още един пример. Представете си, че са ви поръчали в голям съндъке на тавана да намерите стари галоши. Вие бързичко всичко изхвърляте, добираете се до галошите и се спускате с тях. А тук някакъв дурак идва при вас и моли да изброите всичко което сте изхвърлили, а още и да кажете в какъв ред всичко там е лежало. Но във вашата задача това не е влизало.
Имало е и още експерименти. На деца са показвали картинка за определено количество милисекунди. И те са я описвали така: някой е вдигнал нещо срещу друг. На картинката имало лисица, която стояла на задни лапи, а в предните държала мрежа и замахвала след пеперуда. Въпросът е там, нужни ли са били на децата тези подробности, или за задачата, която те са решавали, е било достатъчно, че "някой е вдигнал нещо срещу друг". Сега темпото на постъпване на информация е такова, че за много задачи детайли не са нужни. Нужен е само общият рисунък.
За клипово мислене много работи и училището. Децата заставят да четат книги. Но на практика училището е построено така, че учебниците не са книги. Учениците четат едно късче, после след неделя — друго, а в това време още по късче от другите десет учебници. Така провъзглашая линейно четене училището се ориентира на съвсем друг принцип. Не е нужно да се чете целият учебник наред. Един урок, после десет други, после пак този — и така нататък. В резултат възникват противоречия между това, което изисква училището и това което то реално предлага.

— А за каква възрастова граница в случая става дума?
— На първо място такъв тип мислене е свойствен на младежта около до 20 години. Поколението, представители на което сега са на 20–35 години, може да се каже, са на границата.
— Нима на всички съвременни деца и младежи е свойствено клипово мислене?
— На большинството. Но разбира се, запазва се определено количество деца с последователен тип мислене, за които е нужен монотонен и последователен обем информация, за да достигнат до някакво заключение.
— А от какво зависи, какъв тип мислене ще се развива у детето, последователно или клипово?
— Това зависи много от темперамента. Флегматиците по-скоро са склонни към възприемане на големи обеми информация. Това също зависи от средата, от задачите, които тя предлага, от това, в какво темпо те постъпват. Неслучайно хората от старият тип психолозите наричат хора на книгата, а от новият — хора на екрана.
— И какво е характерно за тях?
— Много голяма скорост на включване. Те притежават възможност едновременно да четат, изпращат смс, да звънят някому — въобще, да правят много неща паралелно. И ситуацията в света е такава, че такива хора се търсят все повече. Защото днес забавената реакция при всяка квалификация не е качество положително. Само на някои специалисти и в изключителни ситуации е необходима работа с голям обем информация.
Още немският промишленик Круп бе писал, че ако пред него би стояла задача да разори конкурентите, той просто би им предоставил най-висококвалифицираните специалисти. Защото те не започват да работят, докато не получат и не обработят 100% информация. А към това време, когато те я получат, решението, което се е искало от тях става вече неактуално.
Бързата реакция, макар и не достатъчно точна, в болшинството случаи сега е по-важна. Всичко се ускори. Измени се системата на техническо производство. Още преди 50-60 години машината се състоеше, да кажем от 500 детайли. И бе нужен много добър, квалифициран специалист, който да намери конкретен детайл и бързо да го замени. Сега техниката предимно се прави от блокове. Ако има повреда в някакъв блок, той се изважда цял, а после бързо се заменя с друг. Такава квалификация, както по-рано за това вече не е нужна. И тази идея за бързина днес прониква навсякъде. Сега главният показател е скорост.
— Получава се, че днес хората се учат по-бързо да реагират на поставените пред тях задачи. А има ли тук обратна страна на медала?
— Настъпва снижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да провеждат дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

И тук бих искала да обърна внимание на това, че сега се случва интересно разслоение. Много малъл процент състоятелни и професионално напреднали хора обучават своите деца предимно без компютър, изискват те да се занимават с класическа музика и подходящи видове спорт. Тоест всъщност им дават образование по старият принцип, който способства за формиране на последователно, а не клипово мислене. Ярък пример — основателят на компания Apple Стив Джобс - винаги ограничавал количеството съвременни устройства, които децата използват у дома.
— Но нали много зависи и от средата, в която се възпитават децата. Могат ли родителите някак да повлияят на това, че при цялата днешна въвлеченост в света на съвременните устройства у детето се развива не само клипово мислене, но и традиционно, последователно?
— Разбира се могат. Трябва първо да се стараят да разширят техният кръг на общуване. Именно живото общуване дава нещо невъзпълнимо.
— В началото на беседата вие споменахте, че книги четат все по-малко хора. Според вас означава ли това, че векът на масовата книга идва към края си?
— За съжаление във много това е така. В една от американските статии аз неотдавна прочетох севет за преподавателите от вузове: "не препоръчвайте на своите слушатели книги, а глава от книга, а по-добре параграф". Много по-малко са шансовете, че книгата ще вземат в ръце, ако я препоръчат за прочитене изцяло. Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от триста страници рядко купуват и даже разглеждат. И въпросът не в в цената. Работата е там, че хората във себе си са преразпределили времето за различни видове занятия. Те по-добре да поседят в социалните мрежи, отколкото да четат книжка. Това им е интересно. Хората отиват в други видове развлечения.
— Доколкото разбирам, клиповото мислене – това е неизбежно следствие на развитието на съвременното общество, и да се обърне този процес обратно е невъзможно?
— Правилно, това е направление на цивилизацията. Но, въпреки това, трябва да разбираме до какво води това. Тези, които са тръгнали по линията на клипово мислене, елит вече никога не ще станат. Върви разслоение на обществото, много дълбоко. Така че тези, които позволяват на своите деца с часове да седят зад компютъра, готвят за тях не най-доброто бъдеще.

Я – русский. Я тот самый “колорад”.

Александр Маршал положил хорошие стихи автора Владимир Кобец, на свою музыку и спел. Видеоряд удачно лег на слова.

Я – руский. Я тот самый “колорад”.
Совдеповский отстой, рашист и вата.
Я тот, кто любит водку и Парад,
я – отпрыск победившего солдата.

Я самый натуральнейший москаль,
воспитанный на “мама мыла раму”.
Я тот, кому детей донецких жаль,
кто презирает Штаты и Обаму.

Не радуйтесь. Мы – не перевелись.
Нас много – не привыкших жрать от пуза.
Нам человечность прививала жизнь
в палатах умиравшего Союза.

Мы выжили, конечно же, не все.
Но выжившие – стали крепче стали.
Мы, руские, трёхкратно обрусев,
из праха вашей совести восстали…

Для нас святое – Родина и мать,
нас мир боится, потому, что знает:
Кому “умом Русию не понять”,
тому она привычно объясняет,

что есть на свете, окромя жратвы,
порядочность, достоинство, и совесть.
И наше, руское “иду на вы” –
для вас, тупых, увы, плохая новость.

Не трогайте Русию, господа.
Запомните: нас бьют, а мы – мужаем.
Услышьте нас. А если нет, тогда
нагрянет смерть за новым урожаем…

На вшивость нас не стОит проверять,
Американец, ты не есть мессия.
Подумай, брат: не Сирия, РУСИЯ!
Подумай, и не трогай нашу мать.

© Copyright: Владимир Кобец, 2015

Днешният човек живее в свят на роби и робовладелци.

Какъв си ти в това разпределение?
Съгласно основополагащият постулат на неолиберализма, след Бога парите са главен смисъл и съдержание на живота. Човекът е само едно от средствата за достигане на този смисъл и напълването на живота със съдержание. Личностен космизъм и велики хуманистически начала в тази формула няма.
«Черните лебеди» от 2016 година продължават да се появяват с плашеща честота, и размерът им става все по-голям. В най-разни страни най-разни обществени групи неочаквано се радикализират и раздвижват.
Високочелите интелектуалци се опитват да подведат това вълнение под знаменатели на най-разни политически ангажирани причинно-следствени връзки. Но да се направи това става все по-трудно. Твърде много всички те са различни. Но връзки все пак има.
И се свеждат те в растящата несправедливост на устройството на човешкото общежитие. Човекът, както е известно, се ражда свободен и равен на себеподобните, а вече после обществото изкуствено дели хората на висши и низши, «златна» младеж и «сива», роби и господари.
Хазяите на съвременният свят «избеснели» пари правят всичко, че човешкият ресурс им служи весело и с удоволствие, не усещайки скритите под модните дрехи робски окови.
Но метежният дух на човешкото естество не ще излъжеш. Ето от тази маса неосъзнат възставащ кипящ разума и бунтуващи чувства, ловките политикани лепят и пускат в небето «черните лебеди» от тази година.
При това разбира се никой не се опитва да потърси първоосновата на човешкото недоволство. Всичко се свежда до частни причини.
Но това не е така. Всички тези частности са части от всеобемащото неолиберално общо, което продължава неумолимо да се развива, концентрирайки се и задълбочавайки се във всички свои порочни догми. Да започнем с това, че днешното обществено-политическо и икономическо устройство на обществото, което отхвърлило социализма взехме на въоръжение и ние, се позиционира като най-правилното, свободно, хуманно и прогресивно, по сравнение с всички предишни.
Но защо тогава робството в трактовката приета от ООН в света не се снижава, а расте? При това расте с невиждани преди темпове.
Та ако съгласно данните на правозащитната организация Walk Free Foundation,
през 2013 година доброволно да се откажат от работа и да я напуснат не са могли 29,8 милиона души, 
то през 2014-а, такива вече са 35,8 милиона. 
През тази година тази цифра се е увеличила до 45,8 милиона души, намиращи се в една или друга форма на робство.
Тоест при проверка излиза, че най-свободното, хуманно и прогресивно световно устройство в денонощно-целогодишен режим плоди роби? И това не са изводи на някакви леви маргинали пеещи Интернационала.
Това е статистика на съвременни западни учени, които в своя доклад отбелязват още една забележителна тенденция - фактически и потвърден с цифри неоколониализъм.
58% от тези, които се принуждават към труд чрез разни форми на насилие, живеят в пет страни: Индия (18,4 млн), Китай (3,3 млн), Пакистан (2,1 млн), Бангладеш (1,5 млн) и Узбекистан (1,2 млн), които са основни доставчици в страните от Западният свят на стоки за народно потребление, тежко конвейерно производство, ръчен, най-мръсен и опасен труд.
Практически всички тези страни предоставят и евтина работна сила за вътрешно използване в САЩ, Западна Европа, Япония и Австралия. Днес редиците на тези нещастници активно се допълват с излизащи от Близкият Изток.
Неолибералната парадигма на световното социално-икономическо и политическо развитие някак бори ли се с тези явления? Не разбира се. Иначе цифрите не биха расли, а биха се снижавали. Но те растат, а това значи, че за системата това е изгодно, и развитието върви в нужното и направление. И тя плюе на това, че такова развитие има в качество на страничен продукт ръст на расовото, междуконфесионалното и социалното напрежения, насилието и тероризма.
Нали практически всички вербовчици от всички ортодоксални групировки и терористически организации започват да работят с потенциалният член, указвайки му на въпиющите несправедливости в съществуващият в света порядък. И завършват обработката, подчертавайки, че всички легални и признани международни институти и правови системи са под контрол на тези, които сеят тази несправедливост.
Да се добие правда може само разрушавайки този порочен свят. Именно затова че вербовчиците в тези разговори оперират с очевидни и реални факти и примери, те изглеждат толкова убедително, и потокът новобранци в редовете на радикалите от всички видове не пресъхва. Както и потока изгоняеми от своите места, унижени, оскърбени и озлобени бежанци.
Съгласно доклада на Международната организация по миграция (МОМ), през 2015 год числото международни мигранти в света е станало най-високото за цялата история на наблюдения и е било 244 милиона човека (за сравнение: през 2013 год преместилите се чужденци са били 232 милиона).
Без осмислено и цивилизовано изменение на съществуващият световен порядък, без изживяване на неговият главен идеологически и концептуален неолиберален стълб, затвореният кръг само ще се разраства. Унижените, оскърбените и озлобените ще стават все повече, а впоследствие ще започнат да растат брожение, нестабилност и насилие. Дори повече, потенциалната база на тези явления расте далеч по-бързо, отколкото се увеличава количеството явно принуждаеми към труд с насилие, дискриминираните и принудени да скитат хора.
Нали това е едва върхът на айсберга на съвременното робство. През 1926 год 38 държави - членове на Лигата на Нациите подписаха Конвенция, даваща трактовка на множество юредически положения, касаещи робството и роботърговията. Болшинството от тях се използват и днес.
Но което е особено интересно, в документа за пръв път бе обърнато внимание на опасността от принудителен или обезателен труд, който може да доведе до създаване на положение аналогично на робство. днес формулировката «положение аналогично на робство» не е популярна, и може да се каже, отсъства в широката правоприлагателна практика. А между другото в това интересно положение незабележимо за себе си се оказа засегнато и с различни способи въвлечено абсолютното болшинство от жителите на планетата.
На смяна на класическото робовладелство и крепостничество, дойде финансово-олигархическо робовладение от «побеснелите пари» и техните владелци, създали система за скрито принуждение към работа и твърда зависимост от нея, скрепена с тотален социално-политически контрол над личността и манипулирането и.
Съгласно изследване на аналитиците от компания Wealth-X и банка UBS, световното богатство в размер 30 трилиона долара се контролира само от 0,004% от населението на планетата!
Всеки трети свръхбогаташ (нов робовладелец) е американец.
С голям отрив следват Германия, Япония и Великобритания.
Така в геостратегическа политико-икономическа разкладка имаме четири ярко изразени центрове на концентрация на влияние на планетарният олигархат.
Излишно е да се казва какво е нивото на влияние на тази групка хора, стоящи на върна на пирамидата на новото робовладение, строящо се от тях на основата на неолиберализма, глобализацията и изкуствено формираният наднационален ценностен набор.
Съгласно техните установки и провежданата по тези три направления политика, човек като съставна част от трудовият и потребителски ресурс, като единица от трудовият и потребителски пазар, подобно на роб от древният свят, не трябва да има национална идентичност и други усложняващи  процеса на неговата експлуатация излишества.
Той трябва да бъде полезен, послушен, мобилен и етно-социално еднообразен. Личността на роба, със всичките и преживявания, нравствени искания, размишления и търсения на великият смисъл, в този разклад не фигурира въобще.
Сега за това как работи негласната доктрина на съвременното рабовладелство на микрониво приложено към конкретен човек. Във финансов план принуждението към работа е устроено така, че биващият в сладостно неведение за своето реално положение в този свят роб има месечен доход, не позволяващ му да прави крупни спестявания.
Това не ще позволи на роба след сравнително малък промеждутък време да зареже работа и да започне да живее със спестените средства за свое удоволствие. Не ще позволи да се замисли не дай Боже, да стане миноритарий на крупният бизнес и да започне да се бърка в работите на тези, които приемат решения.
Кръгът нови робовладелци е тесен и крайно болезнено възприема несъгласувано с него навлизане на самозванци. А вече масово доброволно не ще позволи никога. Затова голямо количество свободни пари у роба не трябва да има.
Те подлежат на изземане по всякакъв способ. Чрез заплата, инфлационно-ценова, кредитно-финансова и данъчна политики. В разни страни това се прави различно. Някъде има високи заплати и евтини стоки за народно потребление, но затова пък скъпи медицински и образователни услуги, застраховки, големи данъци, комунални платежи и т. н. Някъде наопаки.
Но резултатът навсякъде е един. Проклятието на Льолик от «Брилянтовата ръка»: «Да живееш на една заплата», еднакво актуално звучи навсякъде.
За да се стимулира роба ударно да се труди, са измислени така наричаните «ад» и «рай». Първият олицетворява периодически случващите се ръкотворни кризи, съпровождащи се с масова безработица, съкращения, идване на кредитори и заплаха с всячески страшни неудачи: загуба на статуса, кръга общуване и потребителско ниво, свличане на дъното на живота, разделяне със семейството.
«Рай» - своего рода «магарешко морковче», мятащо се пред носа и заставящо животното непрестанно да върви след висящото на пръчката на ездача лакомство. По подобен начин съвременният роб е въвлечен в безкрайно надбягване за успешност, доход, модни новости и деликатеси, по-високо социално положение и прочие изобретения на новите робовладелци. За това той е принуден много и добре да работи.
При това робът е лишен от информация, а още повече от контрол над реалната добавъчна стойност, която робовладелецът взема за себе си, експлуатирайки неговият труд, знания и жизнена енергия. Той съществува и функционира в матрица, измислена и създадена от новият робовладелец.
Да, плантации с надзиратели и горски капитани вече няма, но стотици милиони хора от това по-свободни, по-богати и по-значими не са станали. Възможно в това следва да се търси причината за охваналата планетата «епидемия на пофигизъм».
През 2014 год Британската Би-Би-Си съобщава: «Съгласно изследване, проведено от Институт Галъп в течение на 30 години, истински мотивирани за изпълнение на работата са само 13% от персонала по цял свят.
Дори повече, почти две трети от работниците не провяват въобще никакво служебно усърдие - или както е указано в изследването, им «недостига мотивация, и те са по-малко склонни да проявяват инициатива в интересите на компаниите»». Старанията на корпоративната култура и новомодните тренинги както се вижда малко помагат. За скритият, но все едно робовладелчески формат на социално-икономическите отношения това е нормално.
Роба винаги е плюел на робовладелеца. На състоянието и развитието му - като стопанска единица и на плодовете от своята работа.
 А сега, изходя от тези критерии кажете, има ли и у нас в Русия (читателят да се замисли за България - бел.пр.) завуалирано робство на XXI век? Нали ние сега сме внушителна съставна част от евро-доларовата световна икономика със всички нейни прибамбаси, «офисен планктон», кредитозависима средна класа, трудови легални и нелегални мигранти (по данни на МОМ, по този показател ние заемаме трето място в света - 11,9 милиона официално регистрирани души, 80% от които са в трудоспособна възраст от 18 до 59 години) и т.н.
И какво ние, приобщили се към тази евро-доларова световна икономика на зависими условия получихме?
Продължаваща 25 години сага под название: «Пари няма, но вие там се дръжте».
И....... «трябва да се живее по средствата». Тоест - нище!
Владеещите заводи, поля, пароходи, а заедно с тях и говорящи оръдия на труда, това разбира се не касае.
Но ето проблем, страничните ефекти на всичко гореописано, те не се проявяват само някъде далеч.
В забележителният филм «Адъютант Его превосходительства», капитан Кольцов в беседата с Юра много добре бе казал: «Значи, градина да имаш искаш, а градинар да бъдеш не искаш? Тогава рано или късно някой отново ще поиска да запали дома ти». А пожарите вече полъхват по света.
И «черните лебеди» родени от последствията на дефективният световен порядък на роби и господари стават все повече. 

+ Вадим Бондарь

Пятиминутка здравого смысла о статье Макфола в Нью Йорк Таймс

Вы все знаете поговорку "болтун - находка для шпиона". После такого чистосердечного признания, которое бывший посол США Майкл Макфол написал в своей статье для газеты "Нью-Йорк Таймс", поговорку нужно заменить. Теперь она будет звучать так: "Макфол - находка для шпиона". Впрочем, не только для шпиона, но и для журналиста, а также для любого человека, который искренне интересуется геополитикой. Если среди российских западников ещё остались честные люди или идеалисты, то у них после этой статьи есть три пути: застрелиться от стыда, перейти на сторону "ватников" и "колорадов" или признаться, как минимум, самим себе, что они уже не идеалисты, а просто продажные шкуры, которые слили свою душу и совесть за обещание корзины митболов и бочки смузи.Дело в том, что Макфол хотел сделать доброе дело для США и рассказать своим американским коллегам, как нужно изменить стратегию, чтобы лучше противостоять Путину. Проблема в том, что для этого он решил написать статью в американской газете, которую читают не только американцы. Ну, а для пущей убедительности, Макфол ещё и описал в тексте, что не так с нынешней стратегией США. В принципе, он не раскрыл там ничего нового, но вот увидеть от бывшего американского посла практически дословное подтверждение тезисов "кремлевской пропаганды" – это большая удача.
Начнём с самого интересного. Во-первых, Макфол признал, что американцы через свои дипломатические представительства прямо финансируют проамериканские политические силы в разных странах, в том числе и в России. Впрочем, Макфол советует впредь избегать подобной практики, но не потому, что это плохо и вообще-то является грубым вмешательством во внутреннюю жизнь иностранного государства, а потому, что чек из посольства США может навредить репутации проамериканских политиков. Бывший посол требует от будущего президента США "приватизировать" финансовую помощь иностранным политикам и создать побольше частных фондов для этого. Какая трепетная забота о Навальном, Касьянове и Шлосберге сквозит в этих словах американского дипломата, вы не находите? С другой стороны, трудно себе представить более мощного аргумента для расширения чёрного списка западных НКО, которые якобы являются частными и якобы не занимаются политикой.
Во-вторых, Макфол прямо признает, что у США есть склонность использовать военную силу для изменения политических систем в других странах. Он открыто обозначает "демократизацию" в качестве цели подобных операций. То есть все разговоры про терроризм, угрозу миру и безопасности, и все остальные предлоги, которые используют американские чиновники и дипломаты для оправдания американских военных интервенций, можно отныне и навсегда считать ложью. Официально доказанной ложью. У американских военных интервенций одна цель - с помощью массового убийства граждан иностранного государства добиться смены его политического устройства.
И последнее, но не менее важное – Макфол буквально умоляет будущее руководство США меньше применять американских десантников, которые не очень эффективны, а применять университеты, вебсайты, фонды и СМИ для достижения тех же самых целей. Из всего этого нужно запомнить, что американский дипломат, по факту, считает американские университеты, вебсайты, фонды и СМИ оружием пострашнее американской армии. Нужно признать, что в некотором смысле он прав. Для того чтобы это понять, достаточно посмотреть на то, что сейчас творится на Украине. А ещё нужно сделать следующий вывод: американские НКО и американские электронные СМИ - это просто элементы военной машины США, а те, кто их поддерживают в России, - потенциальные коллаборационисты. Это не вопрос ксенофобии. К согражданам, работающим с НКО или СМИ таких стран, как Зимбабве, Тувалу или Индия, я отношусь совершенно спокойно. По крайней мере правительства этих стран не давали повода считать, что их целью является насильственная смена руководства моей Родины. А вот американец Макфол приложил свои руки и свои доллары к попытке "оранжевой революции" в России. Вот и получается, что к американской дипломатии и администрации Белого Дома у нас есть особые счеты.
В целом статья Макфола пахнет безумием. Читая её, никак нельзя отделаться от ощущения, что её написал человек, зараженный манией величия и который почему-то считает себя и своих коллег по американской политической элите вправе вершить судьбы мира, убивать сотни тысяч людей и заставлять миллионы жить по правилам, которые пишет Вашингтон. После прочтения статьи я понял, что от этого ощущения и не нужно отделываться. Оно правильное. По ту сторону океана, к сожалению, сейчас рулят больные люди, которым место в психушке, а не в высоких кабинетах. Для всего мира будет счастьем, если команде Трампа удастся их выкинуть из своих высоких кабинетов. А вот если этого не случится, боюсь, что мир рискует получить уже не холодную, а вполне горячую глобальную войну

Противопаразитарные растения

Большинству известна поговорка «гигиена,- враг туриста»,- с одной стороны конечно же это шутка, так как именно общепринятые ритуалы гигиены, в длительных переходах и помогают оставаться человеку человеком, ну а с другой стороны правда, так как в условиях ограниченного комфорта, где не всегда есть доступ к чистой проточной воде, да и времени даже чтобы помыть посуду (достаточно просто протереть песком и травой, так же как и поговорка «горячее сырым не бывает»- создают реальную угрозу,как бонус от активного отдыха, получить и парочку (но не расстраивайтесь,-они быстро размножаются))) «квартирантов»-паразитов, от вирусов до глистов…+

А вот чтобы этого не произошло — в рацион питания нужно вводить большое количество зелени, овощей, пряных трав, обладающих противопаразитарным действием.+

Аир
Обладает сильнейшими противопаразитарными свойствами, которые проявляет в органах нервной системы (плазма, костный мозг, речевой аппарат), половой системы, в печени и поджелудочной железе. Изгоняет паразитов из головы, избавляет от синуситов, эпилепсии, глухоты, истерии, потери памяти. Аиром можно очищать и обеззараживать воду.
Алтей
Используется корень. Оказывает сильнейшее противопаразитарное действие на одноклеточных паразитов, обитающих в крови, плазме, мышцах, мозге, нервной ткани и гениталиях. Эффективно действует на паразитов в органах дыхательной, мочевыделительной, пищеварительной и нервной систем. Спектр губительного воздействия на паразитов широк — от простейших и вирусов до многометровых ленточных паразитов. Алтей имеет высокое содержание кремния — элемента жизни.
Базилик
Противопаразитарные свойства аналогичны алтею. Очень удобно при приготовлении пищи использовать порошок высушенной травы.
Барбарис
Противопаразитарным действием обладают все части растения. Чаще всего используют корень. Высушенный и смолотый барбарис можно добавлять в салаты, первые и вторые блюда. Губителен для паразитов печени. Улучшает фильтрующую способность печени, способствует расщеплению жиров, очищению крови.
Гвоздика
Спектр противопаразитарного действия широк — круглые, ленточные и плоские глисты, простейшие, бактерии, грибки и вирусы. Противопаразитарный эффект гвоздики проявляется в плазме, мозге, в нервной и репродуктивной системах. Применение гвоздики при фарингитах, гайморитах, ларингитах, зубной боли и импотенции помогает организму избавиться от паразитов и оказывает оздоравливающее действие. Гвоздика буквально дезинфицирует легкие, желудок и лимфатическую систему.

Гранат
Даже после тепловой обработки сок граната, полученный холодным прессованием, убивает трихомонаду ротовую, бактерий, паразитов, грибков — пенициллиумов и кандидов. Гранат действует против паразитов во всех органах и системах организма человека.
Из граната готовят настои, отвары, порошок, из гранатовой косточки делают масло. Продукты из граната легко сочетаются с корицей и плодами гвоздики.+

]]>]]>
Девясил
Используют корень растения и цветы. Противопаразитарное действие проявляется в органах дыхания, пищеварения и нервной системе, во всех других органах, кроме репродуктивной системы мужчин. Девясил очищает от паразитов кровь и легкие, стимулирует детоксикацию и регенерацию тканей легких. Девясил сочетается с имбирем, кардамоном, корицей, алтеем и окопником.
Душица
Используется надземная часть растения, собранная во время цветения, в настоях и чайных сборах. Оказывает противопаразитарный эффект на бактерии и простейших.
Зверобой
Очень часто используется в сборах вместе с душицей. Его противопаразитарные свойства проявляются в основном в органах газообмена, системе дыхания.
Земляника
Используются листья растения. Сильное средство против паразитов урогенитальной системы.
Ива
Используется кора дерева. Проявляет противовирусное действие. В практике используется как противолихорадочное и болеутоляющее средство.
Имбирь
Используется корневище растения. Известен своим широкого спектра противопаразитарным действием на гельминтов, вирусы и грибки. Губительно действует на паразитов кишечника и органов дыхания.
]]>]]>
Иссоп
Издревле известное глубоко очищающее средство. Листья иссопа в небольшом количестве можно добавлять в салаты, первые и вторые блюда. Иссоп — сильное средство против глистов и грибков.
Календула
Ее бактерицидное действие известно издавна. Используются цветы растения для приготовления сборов для чая. Измельченные свежие или сушеные цветы могут быть использованы для приготовления блюд. Противопаразитарное действие широкого спектра.
Калина
Используются ягоды, ветви, листья растения. Противопаразитарное действие оказывает на бактерий, простейших и вирусы.
Кардамон
Используют семена. Противопаразитарные свойства проявляет в пищеварительной, дыхательной и нервной системах, а также в системе кровообращения. Губительно действует на многие виды паразитов — от грибков и вирусов до ленточных глистов.

Кардамон — прекрасное очищающее средство для желудка, тонкой кишки и легких. Он действует очень мягко. Повсеместно и издавна употребляется в пищу, является мягким противопаразитарным средством для детей. Хорошо сочетается с фенхелем.+

Кинза (кориандр)
Ее зелень и семена применяются повсеместно. Широкий спектр противопаразитарных свойств.
Корица
Не теряет своих противопаразитарных свойств и после тепловой обработки.
Крапива
Собирать ее можно с ранней весны до конца мая. Противопаразитарные свойства довольно широкого спектра — от паразитов кожи, волос, до паразитов в легких и кишечнике.
Кресс-салат (перечник, подхренник)
Листья растения имеют вкус хрена и горчицы, проявляют противопаразитарные свойства по широкому спектру и известны своей фитонцидной активностью.
Кунжут
Его семена содержат масло с сильным противопаразитарным действием на паразитов кожи и подкожной клетчатки. Семена кунжута применяют в пищу с проявлением противопаразитарных свойств широкого спектра действия — в дыхательной, пищеварительной и урогенитальной (у женщин) системах. Наиболее сильный противопаразитарный эффект оказывают семена черного цвета.
Куркума
Мощное противопаразитарное средство широкого спектра действия (от паразитов головы до паразитов кожи). Порошок из высушенного корневища широко используется для приготовления блюд. Он делает их вкус своеобразно-экзотическим и сообщает им противопаразитарные свойства.
]]>]]>
Лавр благородный
Листья и семена содержат ароматические масла с сильными противопаразитарными свойствами. В качестве пряности лавр применяют абсолютно во всех первых и вторых блюдах.
Ладан
Обладает свойствами, похожими на свойства мирры. Он губительно действует на паразитов органов дыхания и головного мозга.
Лопух
Используется корень растения. Воздействует на паразитов, обитающих в крови, органах дыхания, урогенитальной и лимфатической системах. В свежем виде может быть использован в пищу, в сушеном виде служит отличной добавкой к специям и пряностям для первых и вторых блюд.
Люцерна
Используется трава. Из молодых растений можно делать салаты. Для применения в течение всего года можно приготовить сушеную траву и порошок из нее. Можно использовать как противовирусный продукт. Люцерна проявляет мочегонный и противолихорадочный эффект, убивает паразитов в открытых ранах. Сочетается в сборах трав с одуванчиком, крапивой, петрушкой, хвощом.
Малина
Используются ягоды и листья. Молодые листья малины довольно нежные и могут использоваться в пищу. Листья и ягоды малины оказывают противопаразитарный эффект на паразитов в системах кровообращения, пищеварения и половой системе. Ягоды, приготовленные с сахаром, теряют свои противопаразитарные свойства.
Мать-и-мачеха
Листья мать-и-мачехи — прекрасная добавка к салатам. Обладает противопаразитарным действием на паразитов в системе кровообращения.
Можжевельник
Листья и плоды можжевельника содержат ароматическое масло, проявляющее противопаразитарные свойства. Измельченные плоды и листья можжевельника можно добавлять в салаты, первые и вторые блюда. Основные ударные свойства можжевельника проявляются при воздействии на личинок, вирусы и грибки, обитающие в органах дыхания и активизирующиеся при переохлаждении организма.

Мята полевая, мелисса (лимонная мята, не перечная)
Противопаразитарные свойства проявляет на паразитов в органах дыхания и урогенитальной системе.+

Одуванчик
Собирают в мае-июне. Проявляет сильнейшие свойства против паразитов в системе кровообращения, а также в ее фильтрах — печени и почках.
Окопник
Используются корень и листья растения. Противопаразитарное действие окопника проявляется в крови, мышцах, мозге, нервной системе, более всего он действует на паразитов органов дыхания. Окопник считают сильным средством, регенерирующим ткани органов, съеденных паразитами.
Перец красный жгучий
Используется плод. Сильное противопаразитарное действие красного жгучего перца известно издавна. Он изгоняет паразитов из пищеварительных органов; дыхательной системы, убивает их в крови. Практически все паразиты, обитающие в указанных системах, — от вирусов до крупных ленточных глистов, а также грибки — не выдерживают атаки красного перца.

Перец черный, душистый, стручковый
Плоды используются как пряности. Эфирные масла плодов перца проявляют, противопаразитарное действие в пищеварительной, дыхательной системах и в органах кровообращения.+

Черный перец — один из самых мощных продуктов, уничтожающих глистов и грибки в кишечнике. Масляный настой черного перца можно закапывать в нос для оздоровления слизистой носа и борьбы с гельминтами в мозге . способствует уничтожению паразитов, вызывающих рожистые воспаления и фурункулы, уничтожает вирусы герпеса. Смешанный с медом, сильно действует на грибки и глистов в легких.+

Петрушка
Используется семя, корень, листья растения. Противопаразитарное действие петрушки проявляется в крови, мышцах, плазме. Наиболее сильное противогрибковое и противобактериалъное действие она проявляет в урогенитальной и пищеварительной системах. Из нее можно готовить настои (из травы и семян), отвары (из корня), постоянно добавлять в пищу в свежем виде и в порошках из сушеной зелени и корня. Продукты из петрушки особенно эффективно действуют на паразитов, активизирующихся при охлаждении организма и переутомлении. Свежий сок петрушки (2 ч. ложки утром натощак) — отличное противопаразитарное средство при трихомонозе и хламидиозе.
Пижма
Пижма используется в лечении от червей. Наружное применение — используется для лечения чесотки, блох и вшей. Следует помнить, что пижма является ядовитым растением и нужно соблюдать дозировку. В случае паразитов пищеварительного тракта, аменореи и тошноты используйте настой из цветков пижмы обыкновенной. Одну чайную ложку измельченного сухого растения залить одним стаканом кипятка и оставить под крышкой в течение примерно 15-20 минут. По истечении этого времени смесь процедить и пить в течение дня в разделенных дозах.
]]>]]>
Подорожник
Используются только молодые, нежные листья, которые нужно собирать в первой половине лета. Известен сильным воздействием на гноеродную флору и паразитов, обитающих в крови.

Полынь обыкновенная
Используется надземная часть — трава. Противопаразитарный эффект проявляется в системе кровообращения, пищеварительной, дыхательной, урогенитальной (у женщин) и нервной системах. Спектр действия достаточно широк: круглые и ленточные глисты, бактерии, простейшие, грибки и вирусы многих видов. Отличное средство — отвар из полыни, в том числе и в сборах трав (довести до кипения и настоять); и порошок из сухой травы.
Полынь можно употреблять даже во время беременности: она укрепляет плод, помогая плаценте фильтровать мельчайших паразитов: лептоспир, токсоплазм, хламидий.
Полынь можно использовать вместе с имбирем и мятой.+

Ревень
Основное противопаразитарное действие проявляется на паразитах выделительной и пищеварительной систем. Ревень и блюда, приготовленные из него (настои, кисели, порошки), убивают вирусы гепатита, дизентерийную палочку, многие виды грибков и гноеродные культуры. По своему действию на паразитов кишечника ревень похож на семя льна.

Роза
Используются цветы растения, обладающие широким спектром противопаразитарного действия. Розовое эфирное масло губительно для грибков, для гельминтов многих видов.
Лепестки розы, как свежие, так и сухие, можно настаивать в меду или воде, получая розовую воду. Противопаразитарный эффект розы проявляется в системе кровообращения, урогенитальной (у женщин) и нервной системах.+

Ромашка
Широкий спектр действия на паразитов — от крупных ленточных глистов до вируса гепатита. Противопаразитарный эффект проявляется в пищеварительной, дыхательной и нервной системах.
Сандал
Противопаразитарное действие проявляется в системе кровообращения, пищеварительной, дыхательной и нервной системах. Действует губительно на простейших, мигрирующих в крови личинок, паразитов в тканях легких, в урогенитальной системе (уничтожает хламидии и трихомонады), убивает паразитов кожи, паразитов, проникающих в нервную систему (опоясывающий лишай), бьет гонококки, герпес и другие вирусы.

Слива
Используется внутренняя поверхность коры. Противопаразитарный эффект проявляется в нервной, пищеварительной, дыхательной системах, системе кровообращения.
Из коры сливы готовят отвары, сиропы (действуют на паразитов в легких) и порошки. В коре сливы присутствует синильная кислота, которая очищает от паразитов легкие и лимфосистему, а горький миндаль и абрикосовые ядра являются поставщиками эфирных масел, оказывающих регенерирующее действие на изъеденные паразитами ткани. Раздражение (кашель, бронхит, коклюш, спазмы бронхов и сердцебиение) прекращается. Настои из коры сливы, принимаемые внутрь, очищают сосуды глаз.+

Солодка
Противопаразитарный эффект проявляется во всех тканях организма человека: в нервной системе, в пищеварительной, дыхательной, урогенитальной системах.
Как противопаразитарное средство солодка эффективно действует при глистных инвазиях в кишечнике, при паразитах в легких (кашель, бронхиты, боль в горле, ларингиты, язвы — следствие миграции личинок паразитов с кровью), при циститах — паразитарном поражении урогенитальной системы (болезненные мочеиспускания).+

Тысячелистник
Противопаразитарный эффект проявляется в системе кровообращения, дыхательной и пищеварительной системах. Применяется от вирусов герпеса, простейших (хламидий и трихомонад), бактерий гноеродных видов до плоских и круглых глистов. Хорошо сочетается с мятой перечной (для женщин), мелиссой (для мужчин), шалфеем и ромашкой.
Укроп
Используются листья, стебель, семена. Эффективно и губительно действует на паразитов в пищеварительной системе, печени и поджелудочной железе, в урогенитальной системе, в коже, в системе кровообращения. Укропное масло убивает грибки, гноеродную инфекцию.

Фенхель
Противопаразитарные свойства проявляются в пищеварительной, мочевыделительной и нервной системах. Семена фенхеля принимают по 1 ч. ложке после еды.
— Смесь семян фенхеля, кумина и кориандра (1:1:1) способствует пищеварению, изгоняя паразитов из кишечника.
— Семена фенхеля и кориандра (1:1) принимают в пищу для борьбы с паразитами в мочевыделительной системе.
— Семена фенхеля способствуют очищению от паразитов в тканях грудной железы и увеличению лактации у кормящих матерей.+

]]>]]>
Хвощ
Хвощ оказывает сильное действие на паразитов в органах дыхания и мочевыделительной системе (мужчин и женщин). Помогает даже при венерических заболеваниях. Это кровоочистительное средство. Хвощ — носитель кремния — элемента жизни. Он укрепляет нервную систему и кости. Адсорбирует на себя вирусы (гриппа, гепатита и других).
Чеснок
Противопаразитарный эффект проявляется во всех органах и системах человеческого организма. Спектр воздействия чеснока очень широк — нет таких паразитов, которых бы он не смог уничтожить.
]]>]]>
Шалфей
Противопаразитарные свойства шалфей проявляет в органах дыхания, системе кровообращения, пищеварительной и нервной системах. Губительно действует на паразитов различных видов — вирусы гриппа, гепатита; простейшие и бактерии; плоские, круглые