Една британска компания-стартап изобрети тоалетна чиния, чашата на
която е леко наклонена напред, което я прави неудобна за
използване ако седите на него повече от няколко минути. Основната цел на изобретението е да се повиши «производителността на труда» на сътрудниците.
Представителите на
компанията-разработчик StandardToilet казват, че новата тоалетна чиния е наклонена
на 13 градуса надолу, което води до създаване на голямо натоварване върху краката,
заради което в такава поза е неудобно и даже болезнено да се седи дълго.
«Голям
наклон ще предизвика твърде големи неудобства. Тринадесет градуса е оптималният вариант, който не извиква особени затруднения, но въпреки това ще ви се прииска по-бързо да свършите работата и станете» — заяви основателят на стартапа Махабир Гилл в интервю за списание Wired Magazine.
Гилл
признава, че основна полза от изобретението ще получат работодателите,
недоволни от това, че техните сътрудници харчат твърде мног време на
телефонни разговори уединиявайки се в тоалетната.
Необикновения дизайн на тоалетната чиния измислен от компанията получил поддръжка от страна на Британската тоалетна асоциация (БTA), и такива сантехнически изделия се планира
масово да се монтират в туалетните на гари, кафенета, барове, търговски
центрове и офиси.
Новият санитарен възел е още един пример за това
как се влошава качеството на живот на хората, изразяващо се в съкращение на времето, заделяно за техните нужди, за да се изключи всичко друго освен пунктуалното изпълнение на работните функции в режим на робот, който живее в капсула и
работи в капсула.
«Разбира се, повишението на производителността ще бъде пряко свързано с
ръст на заплатите?» — язвително пита един от пользователите в Twitter.
«Следва да се приеме за сведение, че макар заплатата в
компаниите остава на предишното ниво, у корпоративна Америка все още има пари, за да наказва сътрудника за минутата работно време която той харчи за себе си» — добавя друг.
Защо едни страни са богати, а други бедни? Този
съвсем не празен въпрос заема умовете на представители на различни школи на икономическата наука. Особена острота той придоби в епохата на глобализация,
когато националните икономики в различните части на света се сляха в единна световна стопанствена система. Изглеждаше участието в международното
разделение на труда дава на всяка, даже най-изостанала икономика множество
предимства. то позволява тя да се съсредоточи върху производство на най-конкурентоспособните стоки. И с изгода да ги обменя на всички необходими блага.
«Пазарът ще възнагради всеки». А ако изведнаж се
оказва, че някой на този пазар на възможности е останал встрани, то разбира се вина за всичко са лошите институти. И само да се импортират те от
страните с либерална демокрация, тутакси механизмите на пазарно
саморегулиране ще доведат страната до процъвтяване.
Наистина, остава непонятно откъде се вземат самите институти. Е, нали не боженка ни ги изпраща. Политическата, правовата, културната среда в страната са елементи от надстройката. Тя се формира от базиса, способа за производство,
който на свой ред се определя от спецификата на производителните сили и
производствени отношения. Голямо влияние на тази конструкция оказва
мястото на страната в международното разделение на труда.
Современната световна икономика е основана на принципите на нееквивалентен, т.е. неравноценен обмен.
Просто казано, малка част — най-развитите страни от центъра –се обогатява за сметка на изостаналата периферия. Периферията предава на центъра част от добавъчната стойност, създадена с труда на местните работници.
Глобалната eксплуатация e явление сложно и
многостранно. Тя се е формирала постепенно и е продължавала да се развива през цялата
история на капитализма. Първите отношения на дискриминация във външната търговия се
установяват в условията на колониализма. Силните европейски страни благодаря преимуществото във военна техника и особенно във флота със сила подчинява значителна част от азиатските, африканските и
латиноамериканските народи.
Както доказва Андре Франк, този
момент става отправна точка в нарастването изстаналостта на тези страни, които са имали развити икономики и технологически паритет с европейският свят.
Мащабното използване на робски труд за производство на трудоемка продукция налагало на икономиките на колониите монокултурен
характер. Тази експлуатация е имала груба, неприкрито варварска форма.
И е била най-важно условие за натрупване на капитал за индустриализация на метрополиите.
По-изтънчени отношения на експлуатация са построени по-късно през XIX век.
Например, между Великобритания и нейната най-голяма колониална територия
– Индия. Там се строи съвременна транспортна инфраструктура,
необходима за износ на суровини и внос на готови изделия. Финансирането се
осъществява за сметка експорта на британски заемен капитал. В сметката за заплащане на дълга Индия е била принудена да отдава на Великобритания валута,
изработена от продажбата на своите суровини.
Разпада на колониалната система не отменя отношенията на глобална експлуатация,
а им добавя новое наполнение благодаря развитието на световната търговия и
финансовите пазари, а също на създаването на глобални вериги на добавената
стойност.
Обобщавайки в съвременната икономика може да се отделят два
типа отношения на нееквивалентен обмен. В рамките на първият периферията
установява връзки с центъра по типа на тези, които се образуват между
Британия и Индия. Периферията тук е основно в ролята на пазар за реализация на промишлено развитите икономики на центъра и отчасти источник на ресурси. Като пример може да се посочат страните от Източна
Европа.
Друг тип отношения започва да се образува в епохата на неолиберализма, започвайки от 70-те г на миналият век. Най-добре го
илюстрират икономическите връзки между САЩ и Китай. Където Америка излиза в ролята на чист импортер на китайски стоки и едновременно е място за приложение на инвестиции идващи от Азия. Нека по-подробно разгледаме този втори тип отношения.
Първо. В основата на отношенията на нееквивалентен обмен лежи различното ниво на технологическо развитие на страните.
Производствата с висока добавена стойност се располагат в страните от условният център, низкопроизводителните – на периферията. По този принцип са устроени
глобалните вериги на добавена стойност, всяко от звената на които получава различна компенсация за своя принос в производството.
Класически пример. Компанията Apple произвежда Iphone, който се продава на американският пазар за условни 500 долара.
Сборката на това изделие както е известно се извършва в Китай в пряк
смисъл с ръцете на местните работници. Но заради евтината работна сила и
низка производителност на труда китайската страна получава за своя принос само 6,5 дол. Още 162 дол. остават в страните от Европа, Южна Корея и Япония, които доставят в КНР комплектуващи. Останалите 330 дол. се падат на главното звено в тази верига – на корпорацията Apple, владееща бренда и разработваща програмното обеспечение.
Но тъй като готовият Айфон пресича митническата граница на Китай, статистиката отчита крайният продукт и цялата създадена стойност. Това
обяснява големият профицит на страната в търговията с високотехнологични стоки, който през 2016 г. е 287 млрд дол. У САЩ, страните от
ЕС и Япония, импортиращи от КНР готови изделия търговският баланс по
наукоемка продукция взема отрицателни значения. При това в
търговският баланс с високотехнологични услуги, където проблемите с отчета се
проявяват в по-малка степен, се съхранява лидерството на ЕС и САЩ. Втори инструмент на нееквивалентният обмен — структура на цените: цените за продукцията в страните от центъра растат по-бързо, отколкото на стоките от периферийните икономики.
Теоретическата
база обясняваща този феномен е била заложена още от Маркс в закона за
превръщане на трудовата стойност в цена на производството. Същността му е в това, че стойността (а, значи, и прибавената стойност) се създава от
труда. А се разпределя по силата на капитала. Това става възможно, доколкото в капитализма съществува тенденция за изравняване средната норма на доход между отраслите. В резултат капиталоемките стоки се продават по
цена по-висока от стойността, а трудоемките – по по-ниска. Страните от периферията се
специализират в производство на трудоемки стоки – например,
текстилна продукция. Значи те безвъзмездно ще предават част от добавената стойност в промишлено развитите икономики от центъра.
Като цяло в съвременният свят се наблюдава устойчива тенденция на снижение на цените на трудоемките стоки относително капиталоемките.
Също можем да се обърнем към такъв показател като условията на търговията. Той отразява
отношението на индексите на експортните цени към импортните и може да свидетелства за изгодата, която получава страната от външнотърговски операции. Значението на
индекса над 100 означаева ръст на благосъстоянието на страната, под 100 – неговото
съкращение.
За Китай, Мексико, Бангладеш, Пакистан и десетки
други страни, които са включени в световната икономика в ролята на доставчици на
трудоемки стоки условията за търговия значително се влошават през последните
десетилетия. А значи, участието в капиталистическата глобализация
става за тях все по-малко изгодно.
Трети инструмент — валутните отношения: курсовете на националните валути на изостаналите страни изкуствено се занижават от националните правителства. Това прави експортните доставки по-изгодни, доколкото съкращава
вътрешните разходи на компаниите, доставящи стоки на външният пазар, и намалява неговата доларова цена. Страните от периферията влизат в истински
валутни войни за правото да продадат своите стоки в страните от центъра. А разходите по тези баталии лягат на раменете на простите трудещи се, чийто реални доходи се топят така стремително, както расте печалбата на експортните компании.
На диаграмата с точки са отбелязани страните в света. По хоризонталната ос е показателят БВП на глава население. По
вертикалната – колко пъти националната валута се отклонява от нейният
паритет покупателна способност сравнение с долара. Линията на тренда показва: колкото по-бедна е страната, толкова по-силно нейната валута е девалвирана относно
американската. В случая става дума не за слабостта на националните валути на
бедните страни. Проблемът е в тяхното допълнително изкуствено поевтиняване от държавите ради повишение на конкурентоспособността във
вънешната търговия.
Накрая четвъртият инструмент на нееквивалентен
обмен – глобалните потоци на капитала. У множество страни от периферията, играещи
роля на чисти експортери постоянно се натрупва доларова печалба. Ако тя остава в страната то на валутният пазар възниква излишък на
долари и като следствие укрепване курса на местната валута. Това снижава
конкурентоспособността на експорта и заставя държавата да способства на
оттока на капитал от страната. В резултат експортната печалба се връща
обратно и влага в икономиката на купувача.
Например, Китай бе един от най-големите инвеститори в държавния дълг на САЩ. Наистина през
последните години, когато китайският експорт се снижи, в т.ч. заради развитието на търговски войни с Америка, оттока на капитал от Китай значително се
съкрати.
До кризаата през 2008 година, която стартира процеси на деглобализация в световната икономика, съвокупното салдо на финансовите сметки на
страните от периферията растеше с високи темпове. В същото време у страните от центъра то
стремително се съкращаваше. Това говори, че капиталът във все по-големи обеми излиза от периферията в центъра, а развитите страни са били
главен получател на доходи, создавани в световната икономика.
Накратко казано, световната икономика представлява пирамида, където на върха се разполага богато меншенство.
А неговото благосъстояние се обеспечава от труда на безправното болшинство. Етажите на пирамидата са прочно скрепени от капиталистическите отношения. И за да не се разкъсат тези нишки, във всяка периферийна икономика тяхната цялостност гарантира местна управляваща класа – като правило дълбоко компрадорска буржуазия. Тя е призвана да охранява и максимално консервира мястото на своята страна в
отношенията на глобална експлуатация. За посреднически процент тя угнетява всякакви опити на местното население да изведе своята страна от тази система и свали от себе си оковите на нееквивалентният обмен. (Не е факт, че местното население съзнателно се стреми да се избави от нееквивалентният обмен, но всички опити то да подобри своето материално благополучие в крайна сметка опират до това - бел.пр.) Този фактор на първо място обяснява защо в зависимите страни от периферията няма и никога няма да има тези граждански свободи, които съществуват за населението на ситият център.
* Легализация на пари, по-известна под името "пране на пари"
Помните ли този кадър от филма 1+1, където у човека му потекла кръв от носа и той иска за това милион долара?
По молба на трудещите се ще разкажа как това работи и защо предметите на изкуството струват толкова скъпо. Разбира се всичко е в мангизите, а
по-точно в тяхната легализация.
Когато виждате, че някой бизнесмен плаща стотици хиляди долара за картина от две линии, вие се ошашавате, как така бре? Нима аз съм толкова тъп, че нищо не разбирам в изкуството? На практика всичко е малко по-хитро.
Светът на изкуството аз бих разделил на три нива.
Ниво 1. Работи на признани майстори. Това действително са инвестиции. Работи на Моне, Ван Гог и пр. признани майстори - това са инвестиции, които поскъпват с всяка година и към тях нашето изследване няма никакво
отношение.
Ниво 2. Работи на малкоизвестни майстори.
Разбира се във времената на Ван Гог, картини е рисувал не само Ван Гог, имало е
много-много малкоизвестни писатели и техните картини също се излагат в
галерии, събират се от ценителите и се продават на аукциони.
Ниво 3. Съвременно изкуство.
Днес ни интересуват последните две нива. Дайте да поговорим за това, как картината се готви за интересна сделка.
1.
Випускникка на Мадридският институт по свободни изкуства Джеронимо Паперделе 1953 г. рисува картината "Дъждовен залез над Луара" като своя
випускова работа. И така, у нас има чуждестранен художник, още повече италиански и патосно название. Вече не е зле!
2. Картината се продава за 500 франка на пазара в Марсилия, на колекционер, който пуска картината в оборот.
3. Картината участва в изложби, сменя няколко собственика, публикува се в списания за изкуство и всячески се пиари.
4. За картината (за пари есессно) се пишат всякакви хвалебни оди от критици (заслужени професора от художествени академии), които впоследствие се публикуват в патосни списания. И ето стойността на картината вече не е 500
франка, а 100 000 евро.
Лондон. Аукционна къща
"Бутиксис". Картината се излага по начална цена 150 хил. евро. Дамата отдясно 155 хил., мъжът от трети ред 200 хил., девойката с шапчица
250..., кой ще даде повече! Цената излита до милион евро! Милион и половина!
Току-що поредният тлъст портфейл си е купил предмет на изкуството. И кво такова? А сега разкривам секрета на фокуса. Следете ми ръцете.
Чиновника Корупченко се жени, ражда деца, набира проценти и се чупи да живее в Лондон.
"Процентите" лежат на сметка на компания (на далечни острови), и трябва някак си да се
легализират, иначе данъчното веднага ще попита, откъде в един момент се
образува такава сериозна парична маса и се появява риск остатъка от
дните да се проведат в затвора, а че и да се случи депортация.
За да се легализират парите жената на чиновника заблаговременно отваря компания в
Дубай, някакво ART INVEST CORP., разбира се в свободна икономическа зона, за да не се плащат данъци.
ART
INVEST CORP. тихичко купува и продава всякакви предмети на изкуството вазички-картинчици, кантората е красив, уважаема, със свой сайт и пр.
Възможно даже със салон в София. Или да допуснем в Амстердам.
Самият чиновник
наема адвокат, който чрез мрежа подставени лица създава компания типа SUPER PUPER TRADING, на която и се събират вси "проценти" от ремонта на пътища, закупките на чинове за училища, накратко от цял свят - по конец.
И ето жената на чиновника и нейната ART INVEST CORP. решава да изложи на аукцион
своето съкровище, картината на широко известния в тесни кръгове Джеронимо Паперделе "Дъждовен залез над Луара".
И ето нечаквано за всички в
аукционната зала се започва борба, подставните лица повдигат цената на
картината до милион и половина долара! Два милиона! Три милиона!
Пет! Пет милиона! Продадено!
Възрастният мъж в скъп костюм се усмихнал, приел аплодисментите и подписал платежно нареждане от името на компанията SUPER PUPER TRADING на адрес ART INVEST
CORP. - 5 млн. евро!
Ловкост на ръцете (и никакво мошеничество!). Чиновникът
Корупченко току-що, пред очите ви легализира 5 млн.! Утре ще продава брошка на принцеса Диана вече за 50 млн.!
Те така котики! Честичко купувачите и продавачите на изкуство са едни и същи
лица, действщи чрез подставни агенти. Т.е. картините продават
сами на себе си, а паричките попадат където трябва. И няма никаква магия,
никакво особено разбиране, вкус и чувство за прекрасното.
И това е само една от много-много схеми, най-простейшата. При реално
планиране връвчицата се заплита до такава степен, че става
невъзможно да се определят реалните собственик и купувач на предмета на изкуството.
