* Легализация на пари, по-известна под името "пране на пари"
Помните ли този кадър от филма 1+1, където у човека му потекла кръв от носа и той иска за това милион долара?
Помните ли този кадър от филма 1+1, където у човека му потекла кръв от носа и той иска за това милион долара?
По молба на трудещите се ще разкажа как това работи и защо предметите на изкуството струват толкова скъпо. Разбира се всичко е в мангизите, а
по-точно в тяхната легализация.
Когато виждате, че някой бизнесмен плаща стотици хиляди долара за картина от две линии, вие се ошашавате, как така бре? Нима аз съм толкова тъп, че нищо не разбирам в изкуството? На практика всичко е малко по-хитро.
Светът на изкуството аз бих разделил на три нива.
Ниво 1. Работи на признани майстори. Това действително са инвестиции. Работи на Моне, Ван Гог и пр. признани майстори - това са инвестиции, които поскъпват с всяка година и към тях нашето изследване няма никакво отношение.
Ниво 2. Работи на малкоизвестни майстори. Разбира се във времената на Ван Гог, картини е рисувал не само Ван Гог, имало е много-много малкоизвестни писатели и техните картини също се излагат в галерии, събират се от ценителите и се продават на аукциони.
Ниво 3. Съвременно изкуство.
Днес ни интересуват последните две нива. Дайте да поговорим за това, как картината се готви за интересна сделка.
1. Випускникка на Мадридският институт по свободни изкуства Джеронимо Паперделе 1953 г. рисува картината "Дъждовен залез над Луара" като своя випускова работа. И така, у нас има чуждестранен художник, още повече италиански и патосно название. Вече не е зле!
2. Картината се продава за 500 франка на пазара в Марсилия, на колекционер, който пуска картината в оборот.
3. Картината участва в изложби, сменя няколко собственика, публикува се в списания за изкуство и всячески се пиари.
4. За картината (за пари есессно) се пишат всякакви хвалебни оди от критици (заслужени професора от художествени академии), които впоследствие се публикуват в патосни списания. И ето стойността на картината вече не е 500 франка, а 100 000 евро.
Лондон. Аукционна къща "Бутиксис". Картината се излага по начална цена 150 хил. евро. Дамата отдясно 155 хил., мъжът от трети ред 200 хил., девойката с шапчица 250..., кой ще даде повече! Цената излита до милион евро! Милион и половина!
Току-що поредният тлъст портфейл си е купил предмет на изкуството. И кво такова? А сега разкривам секрета на фокуса. Следете ми ръцете.
Чиновника Корупченко се жени, ражда деца, набира проценти и се чупи да живее в Лондон.
"Процентите" лежат на сметка на компания (на далечни острови), и трябва някак си да се легализират, иначе данъчното веднага ще попита, откъде в един момент се образува такава сериозна парична маса и се появява риск остатъка от дните да се проведат в затвора, а че и да се случи депортация.
За да се легализират парите жената на чиновника заблаговременно отваря компания в Дубай, някакво ART INVEST CORP., разбира се в свободна икономическа зона, за да не се плащат данъци.
ART INVEST CORP. тихичко купува и продава всякакви предмети на изкуството вазички-картинчици, кантората е красив, уважаема, със свой сайт и пр. Възможно даже със салон в София. Или да допуснем в Амстердам.
Самият чиновник наема адвокат, който чрез мрежа подставени лица създава компания типа SUPER PUPER TRADING, на която и се събират вси "проценти" от ремонта на пътища, закупките на чинове за училища, накратко от цял свят - по конец.
И ето жената на чиновника и нейната ART INVEST CORP. решава да изложи на аукцион своето съкровище, картината на широко известния в тесни кръгове Джеронимо Паперделе "Дъждовен залез над Луара".
И ето нечаквано за всички в аукционната зала се започва борба, подставните лица повдигат цената на картината до милион и половина долара! Два милиона! Три милиона! Пет! Пет милиона! Продадено!
Възрастният мъж в скъп костюм се усмихнал, приел аплодисментите и подписал платежно нареждане от името на компанията SUPER PUPER TRADING на адрес ART INVEST CORP. - 5 млн. евро!
Ловкост на ръцете (и никакво мошеничество!). Чиновникът Корупченко току-що, пред очите ви легализира 5 млн.! Утре ще продава брошка на принцеса Диана вече за 50 млн.!
Те така котики! Честичко купувачите и продавачите на изкуство са едни и същи лица, действщи чрез подставни агенти. Т.е. картините продават сами на себе си, а паричките попадат където трябва. И няма никаква магия, никакво особено разбиране, вкус и чувство за прекрасното.
И това е само една от много-много схеми, най-простейшата. При реално планиране връвчицата се заплита до такава степен, че става невъзможно да се определят реалните собственик и купувач на предмета на изкуството.
Източник: https://pikabu.ru/story/sovremennoe_iskusstvo_i_legalizatsiya_deneg_7095788
Когато виждате, че някой бизнесмен плаща стотици хиляди долара за картина от две линии, вие се ошашавате, как така бре? Нима аз съм толкова тъп, че нищо не разбирам в изкуството? На практика всичко е малко по-хитро.
Светът на изкуството аз бих разделил на три нива.
Ниво 1. Работи на признани майстори. Това действително са инвестиции. Работи на Моне, Ван Гог и пр. признани майстори - това са инвестиции, които поскъпват с всяка година и към тях нашето изследване няма никакво отношение.
Ниво 2. Работи на малкоизвестни майстори. Разбира се във времената на Ван Гог, картини е рисувал не само Ван Гог, имало е много-много малкоизвестни писатели и техните картини също се излагат в галерии, събират се от ценителите и се продават на аукциони.
Ниво 3. Съвременно изкуство.
Днес ни интересуват последните две нива. Дайте да поговорим за това, как картината се готви за интересна сделка.
1. Випускникка на Мадридският институт по свободни изкуства Джеронимо Паперделе 1953 г. рисува картината "Дъждовен залез над Луара" като своя випускова работа. И така, у нас има чуждестранен художник, още повече италиански и патосно название. Вече не е зле!
2. Картината се продава за 500 франка на пазара в Марсилия, на колекционер, който пуска картината в оборот.
3. Картината участва в изложби, сменя няколко собственика, публикува се в списания за изкуство и всячески се пиари.
4. За картината (за пари есессно) се пишат всякакви хвалебни оди от критици (заслужени професора от художествени академии), които впоследствие се публикуват в патосни списания. И ето стойността на картината вече не е 500 франка, а 100 000 евро.
Лондон. Аукционна къща "Бутиксис". Картината се излага по начална цена 150 хил. евро. Дамата отдясно 155 хил., мъжът от трети ред 200 хил., девойката с шапчица 250..., кой ще даде повече! Цената излита до милион евро! Милион и половина!
Току-що поредният тлъст портфейл си е купил предмет на изкуството. И кво такова? А сега разкривам секрета на фокуса. Следете ми ръцете.
Чиновника Корупченко се жени, ражда деца, набира проценти и се чупи да живее в Лондон.
"Процентите" лежат на сметка на компания (на далечни острови), и трябва някак си да се легализират, иначе данъчното веднага ще попита, откъде в един момент се образува такава сериозна парична маса и се появява риск остатъка от дните да се проведат в затвора, а че и да се случи депортация.
За да се легализират парите жената на чиновника заблаговременно отваря компания в Дубай, някакво ART INVEST CORP., разбира се в свободна икономическа зона, за да не се плащат данъци.
ART INVEST CORP. тихичко купува и продава всякакви предмети на изкуството вазички-картинчици, кантората е красив, уважаема, със свой сайт и пр. Възможно даже със салон в София. Или да допуснем в Амстердам.
Самият чиновник наема адвокат, който чрез мрежа подставени лица създава компания типа SUPER PUPER TRADING, на която и се събират вси "проценти" от ремонта на пътища, закупките на чинове за училища, накратко от цял свят - по конец.
И ето жената на чиновника и нейната ART INVEST CORP. решава да изложи на аукцион своето съкровище, картината на широко известния в тесни кръгове Джеронимо Паперделе "Дъждовен залез над Луара".
И ето нечаквано за всички в аукционната зала се започва борба, подставните лица повдигат цената на картината до милион и половина долара! Два милиона! Три милиона! Пет! Пет милиона! Продадено!
Възрастният мъж в скъп костюм се усмихнал, приел аплодисментите и подписал платежно нареждане от името на компанията SUPER PUPER TRADING на адрес ART INVEST CORP. - 5 млн. евро!
Ловкост на ръцете (и никакво мошеничество!). Чиновникът Корупченко току-що, пред очите ви легализира 5 млн.! Утре ще продава брошка на принцеса Диана вече за 50 млн.!
Те така котики! Честичко купувачите и продавачите на изкуство са едни и същи лица, действщи чрез подставни агенти. Т.е. картините продават сами на себе си, а паричките попадат където трябва. И няма никаква магия, никакво особено разбиране, вкус и чувство за прекрасното.
И това е само една от много-много схеми, най-простейшата. При реално планиране връвчицата се заплита до такава степен, че става невъзможно да се определят реалните собственик и купувач на предмета на изкуството.
Източник: https://pikabu.ru/story/sovremennoe_iskusstvo_i_legalizatsiya_deneg_7095788
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.