Четири начина да ограбиш съседа

Защо едни страни са богати, а други бедни? Този съвсем не празен въпрос заема умовете на представители на различни школи на икономическата наука. Особена острота той придоби в епохата на глобализация, когато националните икономики в различните части на света се сляха в единна световна стопанствена система. Изглеждаше участието в международното разделение на труда дава на всяка, даже най-изостанала икономика множество предимства. то позволява тя да се съсредоточи върху производство на най-конкурентоспособните стоки. И с изгода да ги обменя на всички необходими блага.

«Пазарът ще възнагради всеки». А ако изведнаж се оказва, че някой на този пазар на възможности е останал встрани, то разбира се вина за всичко са лошите институти. И само да се импортират те от страните с либерална демокрация, тутакси механизмите на пазарно саморегулиране ще доведат страната до процъвтяване.
Наистина, остава непонятно откъде се вземат самите институти. Е, нали не боженка ни ги изпраща. Политическата, правовата, културната среда в страната са елементи от надстройката. Тя се формира от базиса, способа за производство, който на свой ред се определя от спецификата на производителните сили и производствени отношения. Голямо влияние на тази конструкция оказва мястото на страната в международното разделение на труда.
Современната световна икономика е основана на принципите на нееквивалентен, т.е. неравноценен обмен. Просто казано, малка част — най-развитите страни от центъра –се обогатява за сметка на изостаналата периферия. Периферията предава на центъра част от добавъчната стойност, създадена с труда на местните работници.

Глобалната eксплуатация e явление сложно и многостранно. Тя се е формирала постепенно и е продължавала да се развива през цялата история на капитализма. Първите отношения на дискриминация във външната търговия се установяват в условията на колониализма. Силните европейски страни благодаря преимуществото във военна техника и особенно във флота със сила подчинява значителна част от азиатските, африканските и латиноамериканските народи.
Както доказва Андре Франк, този момент става отправна точка в нарастването изстаналостта на тези страни, които са имали развити икономики и технологически паритет с европейският свят.
Мащабното използване на робски труд за производство на трудоемка продукция налагало на икономиките на колониите монокултурен характер. Тази експлуатация е имала груба, неприкрито варварска форма. И е била най-важно условие за натрупване на капитал за индустриализация на метрополиите.
По-изтънчени отношения на експлуатация са построени по-късно през XIX век. Например, между Великобритания и нейната най-голяма колониална територия – Индия. Там се строи съвременна транспортна инфраструктура, необходима за износ на суровини и внос на готови изделия. Финансирането се осъществява за сметка експорта на британски заемен капитал. В сметката за заплащане на дълга Индия е била принудена да отдава на Великобритания валута, изработена от продажбата на своите суровини.
Разпада на колониалната система не отменя отношенията на глобална експлуатация, а им добавя новое наполнение благодаря развитието на световната търговия и финансовите пазари, а също на създаването на глобални вериги на добавената стойност.
Обобщавайки в съвременната икономика може да се отделят два типа отношения на нееквивалентен обмен. В рамките на първият периферията установява връзки с центъра по типа на тези, които се образуват между Британия и Индия. Периферията тук е основно в ролята на пазар за реализация на промишлено развитите икономики на центъра и отчасти источник на ресурси. Като пример може да се посочат страните от Източна Европа.
Друг тип отношения започва да се образува в епохата на неолиберализма, започвайки от 70-те г на миналият век. Най-добре го илюстрират икономическите връзки между САЩ и Китай. Където Америка излиза в ролята на чист импортер на китайски стоки и едновременно е място за приложение на инвестиции идващи от Азия. Нека по-подробно разгледаме този втори тип отношения.
Първо. В основата на отношенията на нееквивалентен обмен лежи различното ниво на технологическо развитие на страните. Производствата с висока добавена стойност се располагат в страните от условният център, низкопроизводителните – на периферията. По този принцип са устроени глобалните вериги на добавена стойност, всяко от звената на които получава различна компенсация за своя принос в производството.

Класически пример. Компанията Apple произвежда Iphone, който се продава на американският пазар за условни 500 долара. Сборката на това изделие както е известно се извършва в Китай в пряк смисъл с ръцете на местните работници. Но заради евтината работна сила и низка производителност на труда китайската страна получава за своя принос само 6,5 дол. Още 162 дол. остават в страните от Европа, Южна Корея и Япония, които доставят в КНР комплектуващи. Останалите 330 дол. се падат на главното звено в тази верига – на корпорацията Apple, владееща бренда и разработваща програмното обеспечение.
Но тъй като готовият Айфон пресича митническата граница на Китай, статистиката отчита крайният продукт и цялата създадена стойност. Това обяснява големият профицит на страната в търговията с високотехнологични стоки, който през 2016 г. е 287 млрд дол. У САЩ, страните от ЕС и Япония, импортиращи от КНР готови изделия търговският баланс по наукоемка продукция взема отрицателни значения. При това в търговският баланс с високотехнологични услуги, където проблемите с отчета се проявяват в по-малка степен, се съхранява лидерството на ЕС и САЩ.
Втори инструмент на нееквивалентният обмен — структура на цените: цените за продукцията в страните от центъра растат по-бързо, отколкото на стоките от периферийните икономики.
Теоретическата база обясняваща този феномен е била заложена още от Маркс в закона за превръщане на трудовата стойност в цена на производството. Същността му е в това, че стойността (а, значи, и прибавената стойност) се създава от труда. А се разпределя по силата на капитала. Това става възможно, доколкото в капитализма съществува тенденция за изравняване средната норма на доход между отраслите. В резултат капиталоемките стоки се продават по цена по-висока от стойността, а трудоемките – по по-ниска. Страните от периферията се специализират в производство на трудоемки стоки – например, текстилна продукция. Значи те безвъзмездно ще предават част от добавената стойност в промишлено развитите икономики от центъра.
Като цяло в съвременният свят се наблюдава устойчива тенденция на снижение на цените на трудоемките стоки относително капиталоемките.
Също можем да се обърнем към такъв показател като условията на търговията. Той отразява отношението на индексите на експортните цени към импортните и може да свидетелства за изгодата, която получава страната от външнотърговски операции. Значението на индекса над 100 означаева ръст на благосъстоянието на страната, под 100 – неговото съкращение.

За Китай, Мексико, Бангладеш, Пакистан и десетки други страни, които са включени в световната икономика в ролята на доставчици на трудоемки стоки условията за търговия значително се влошават през последните десетилетия. А значи, участието в капиталистическата глобализация става за тях все по-малко изгодно.
Трети инструмент — валутните отношения: курсовете на националните валути на изостаналите страни изкуствено се занижават от националните правителства. Това прави експортните доставки по-изгодни, доколкото съкращава вътрешните разходи на компаниите, доставящи стоки на външният пазар, и намалява неговата доларова цена. Страните от периферията влизат в истински валутни войни за правото да продадат своите стоки в страните от центъра. А разходите по тези баталии лягат на раменете на простите трудещи се, чийто реални доходи се топят така стремително, както расте печалбата на експортните компании.

На диаграмата с точки са отбелязани страните в света. По хоризонталната ос е показателят БВП на глава население. По вертикалната – колко пъти националната валута се отклонява от нейният паритет покупателна способност сравнение с долара. Линията на тренда показва: колкото по-бедна е страната, толкова по-силно нейната валута е девалвирана относно американската. В случая става дума не за слабостта на националните валути на бедните страни. Проблемът е в тяхното допълнително изкуствено поевтиняване от държавите ради повишение на конкурентоспособността във вънешната търговия.
Накрая четвъртият инструмент на нееквивалентен обмен – глобалните потоци на капитала. У множество страни от периферията, играещи роля на чисти експортери постоянно се натрупва доларова печалба. Ако тя остава в страната то на валутният пазар възниква излишък на долари и като следствие укрепване курса на местната валута. Това снижава конкурентоспособността на експорта и заставя държавата да способства на оттока на капитал от страната. В резултат експортната печалба се връща обратно и влага в икономиката на купувача.
Например, Китай бе един от най-големите инвеститори в държавния дълг на САЩ. Наистина през последните години, когато китайският експорт се снижи, в т.ч. заради развитието на търговски войни с Америка, оттока на капитал от Китай значително  се съкрати.

До кризаата през 2008 година, която стартира процеси на деглобализация в световната икономика, съвокупното салдо на финансовите сметки на страните от периферията растеше с високи темпове. В същото време у страните от центъра то стремително се съкращаваше. Това говори, че капиталът във все по-големи обеми излиза от периферията в центъра, а развитите страни са били главен получател на доходи, создавани в световната икономика.
Накратко казано, световната икономика представлява пирамида, където на върха се разполага богато меншенство. А неговото благосъстояние се обеспечава от труда на безправното болшинство. Етажите на пирамидата са прочно скрепени от капиталистическите отношения. И за да не се разкъсат тези нишки, във всяка периферийна икономика тяхната цялостност гарантира местна управляваща класа – като правило дълбоко компрадорска буржуазия. Тя е призвана да охранява и максимално консервира мястото на своята страна в отношенията на глобална експлуатация. За посреднически процент тя угнетява всякакви опити на местното население да изведе своята страна от тази система и свали от себе си оковите на нееквивалентният обмен. (Не е факт, че местното население съзнателно се стреми да се избави от нееквивалентният обмен, но всички опити то да подобри своето материално благополучие в крайна сметка опират до това - бел.пр.) Този фактор на първо място обяснява защо в зависимите страни от периферията няма и никога няма да има тези граждански свободи, които съществуват за населението на ситият център.

Олег Комолов

https://www.rotfront.su/chetyr...