Предисловие от другаря Сталин

 

В края на 20-те години на миналият век в младото съветско списание «Крестьянка» работела младата съветска журналистка Елена Микулина. Без откъсване от производството девойката написала полезна брошурка «Съревнованието на масите», но ето беда, никъде не искали да я отпечатат.

Обходила всички списания и книжни издателства в столицата, журналистката изпратила ръкописа в Кремъл до Сталин. В къса бележка девойката го помолила да изкаже мнение за съчинението и целесъобразността на неговата публикация.

След седмица в общежитието където живяла Елена позвънил неизвестен и помолил дежурната по етаж да покани на телефона журналистката Микулина.

Когато девойката взела слушалката и поздравила тя чула пределно сериозен глас:
- Добър ден другарко Микулина, с вас говори Иван Павлович Товстуха.
- Каква толстуха?
- Не толстуха, а Товстуха, завеждащ секретариата на другаря Сталин. Вие готова ли сте сега да поговорите с Йосиф Висарионович, предавам слушалката.

Как в този момент тя не паднала в безсъзнание Елена така и не разбрала до самата си смърт. (Тук разбира се спомените на Елена Микулина изневеряват. Тя впоследствие е изградила това отношение към този отдавна минал разговор, с годините и нарастващият авторитет на Йосиф Висарионович. В конкретният момент единствено изненадата и внезапността биха били психологически фактори в разговора с другаря Сталин. - бел.пр.)
След кратка пауза девойката чула приятен мъжки глас с напевен източен акцент:
- Здравейте другарко Микулина. Аз съм съгласен!
- Здравейте другарю Сталин, аз съм малко объркана, обяснете моля за какво сте съгласен?
- Такава книга е нужна на съветските читатели, аз ще напиша за нея предисловие. Позволете ми на мен старика да полюбопитствам, на колко сте години?
- 22 другарю Сталин.
- Вие сте партийна?
- Безпартийна съм.
- На мен ми хареса вашата проста безхитростна книга, и както вече казах, аз ще напиша за нея предисловие.

След тези думи у девойката просветнала мисъл, че всичко случващо се е нечие глупаво разиграване. За да развее съмненията Елена завикала в слушалката:

- Другарю Сталин преди излизането на книгата ми е необходимо да Ви видя и обсъдя ред въпроси.
- Елате на прием другарко Микулина. Днес е сряда, как гледате на това да поговорим в петък?
- …. Аз съм свободна в петък другарю Сталин.

По време на срещата Сталин казал, че след три-четири дни той ще изпрати предисловието към книгата в общежитието. Освен другото вождът предложил на Елена като журналист на вестник «Правда» да отиде в творческа командировка по създаваните совхози и колхози в Поволжието.

След три дни в общежитието донасят пакет с ръкописа и предисловие от Сталин към него.

След час журналистката влиза в издателството, където главният редактор преди три седмици и заявил, че в страната има дефицит на хартия, но той е готов да даде за печат «писулките» на никому неизвестна журналистка само ако му заповядат от Политбюро ЦК ВКП(б).

Когато Микулина едва ли не с бой се пробила в кабинета на главният редактор, той видял досадната авторка завикал:
- Нали ви казвах в страната няма хартия.
- Повярвайте, сега тя ще се появи у вас.

Запознал се с предисловието, и видял подписът на Й. Сталин главният редактор изтрил студен пот от плешивото и сякаш умирайки казал: А защо Вие втори път не дойдохте при мен, аз мисля ние бихме намерили за такава изключителна книга хартия за печат.

Елена Николаевна Микулина умира на 96 години, през 1998 год, едно време тя е била най-старата журналистка в страната. Не и провървява, тя става свидетел на краха на СССР и предателството на съветският народ от върхушката.

До края на дните си Елена Николаевна се бори с лъжата за бездуховността и тъпостта на руските люде, за генетическото робство на нашите селяни и работници. Против това, че периодът 1917-1991 год е станал за Русия «черна дупка», погълнал всичко светло и добро което е било в руският народ.

Най-възрастният журналист Микулина не е била никога съгласна с това, че животът на съветските хора е бил похарчен напразно, и само с идването на пияният Елцин в страната като че се възраждат човечност, милосърдие и нравственост.