Това че жителите на Европа излизат на протести е хубаво. Да се протестира трябва. Лошо е, че те засега не разбират, че всичките им протести са безполезни: с протести нищо не ще измениш. Във всеки случай с мирни протести - точно. Мирният протест никого не плаши, малко ли кой там по улиците се шляе… Едните «разноцветни» колко са…
За да се добие до поне нещо от властите на среднестатистическият европеец ще се наложи да поумнее. Ще му се наложи да разбере, че страната в която живее не е самостоятелна, не е суверенна, не е благополучна. На европееца ще се наложи да разбере, че е повярвал в красива приказка за демокрация. Тази приказка е лъжа, при това без всякакъв намек. Демокрация под чужд покрив няма, има в най-добрия случай васална зависимост.
На европееца ще се наложи да разбере, че никакви протести и демонстрации не могат да изменят курса, който държи управляващата класа в неговата страна. Кихала е управляващата класа на тези протести, тя служи на своите интереси, които зависят изключително от САЩ. Правителствата на европейските страни даже при силно желание не могат да изменят провежданата от тях политика. Не защото не искат, а защото за разлика от гражданите добре знаят как всичко това работи. Знаят, че САЩ техните страни ги държат за гърлото и за топк… , и само да направят крачка не там, където е нужно – и хватката ще започне да се стяга. Което редовно и се случва.
На европейците ще се наложи да разберат, че всичките ии обществено-политически институти бъкат от предатели работещи за чужди интереси. В политиката, в образованието, във финансите, в СМИ, в културата… Навсякъде. И за да се избавят от тази паяжина с която вашингтонският паяк е омотал страните им с нужни години и години къртовска работа. Русия вече 15 години се разплита от нея, и до края е още далеч.
В накакъв смисъл европейският жител от 2022 година на нещо прилича на русият жител от 90-те години. Нашият тогавашен жител вярваше, че Русия е самостоятелна, независима страна, и само властите никак не могат да изберат правилният курс. На нас тогава нали не ни показваха речта на Елцин в конгреса на САЩ, където той им се кълнеше във вярност и казваше «Боже, благослови Америка». Ние тогава много не разбирахме. На нас показваха, как Елцин седи в «голямата осморка», но не казваха какъв там му е статуса. Никакъв. Русия бе в «осморката» не гост, а храна. Ние го разбрахме далеч по-късно. Не зная, разбра ли това Елцин.
Ето и сега среднестатистическият европеец много не разбира. Той няма никакви алтернативни източници на информация. В Европа денонощно вещаят две десетки «Эхо Москвы», и нито по един голям канал да им се възрази нищо не може. Всички информационни процепи са закълчищени, за причините за възникналите проблеми може да се говори само с шепот, а по ТВ денонощно говорят за злата Русия. На европейците ще се наложи до всичко да достигат чрез собственият им стомах, кожа, портмоне. Ще им се наложи сами да се досетят кой и защо ги е отрязал от руският газ като унищожил три труби.
На европейците ще се наложи да узнаят на какво се е държало тяхното процъвтяване. На това, че те са обменяли своят суверенитет на ситост и комфорт. И докато САЩ са могли, ползвайки се от хегемонията на долара, да граби сял свят, в европейското корито подслагали храна. Но сега ситуацията се е изменила, и колкото и да не ходиш на избори, когото и да не избираш – в коритото нищо не ще се добави: англичаните не ще дадат да се излъже. У тях там премиерите всеки ден се сменят, и кво? Никакъв премиер не ще може да напълни бюджета ако няма промишленост. А такава няма. Има «постиндустриална икономика», тоест икономика без индустрия.
Всичко, което бе придобито за сметка на грабеж на колониите – бе изядено, а повече нищо няма. Тук ако ще на избори да се скъсаш да ходиш, ако ще на протести – пари в хазната това няма да донесе. Да се живее е нужно по средствата, от което Европа вече отдавна е отвикнала. Човека го е създал труда, без труд човека се разлага, той пак се превръща в дивак. Разлага се и обществото, и ние го виждаме това много ярко. Ако европейците не могат да го видят – след някое време тях просто няма да ги има.
Да се привиква към новите реалии ще бъде тежко, но ще се наложи. Въобще вече се започна. По-малко да се яде и по-рядко да се мие. Но едва ли това може да се нарече прогрес…
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.