Сорос: ЕС е длъжен да потопи Украйна във война — или Украйна ще погребе ЕС

Умният чичко, на име Джордж Сорос, даде за немското списание Cicero интервю. Него днес много цитират от двете страни на геополитическата линия на фронта. От «наша страна» — повече осмиват. И напразно. Сорос е мъж, безусловно, умен. Не гледайте, че е чиста проба спекулант. За да натрупа состояние 24 млрд. долара трябва да има много добър мозък. А умните хора си струва да се слушат винаги. Да се съгласява с тях или не — отделен въпрос. Да бъдат изпратени по-далеч никога не е късно. Но по-добре отначало все пак внимателно да се изслушат. А ако говорит по същество?
Толкова повече, ако отложим встрана идеалистическите лозунги, неговата реч е основана на доволно прости моменти: Първо, сега тече война за бъдещето на цяла Европа. Второ, води се тя в Украйна. Трето, за успеха ЕС и МВФ са длъжни срочно да дадат на Украйна 20 млрд. долара. Четвърто, поражението на Украйна ще доведе до разпада на самия Евросъюз. Пето, за всичко случило се ЕС е виновен сам. Всичко останало е словесни люспи от обяснения на професор на небрежни и на места не много умни студенти, до които не достигат, общо взето, съвершено очевидни вещи. Сорос, безусловно, за Русия е враг, но това ни най-малко не намалява степента на неговата правота.

Война за бъдещето на Европа

Някой до сега в това още да се съмнява? Европа е възникнала, устроила, укрепнала и възвисила изключително благодаря създаването на водеща икономика в света. Разбира се, днес ЕС е само втора икономика, след САЩ, но същността това не сменя. Водеща икономика това не просто са най-големите пари. Водеща икономика означава, безусловно, лидерски позиции почти във всеки аспект на живота.
Искате самолет? Има два варианта. Първи — идвате в Европа и купувате готов, плащате, да кажем, 200 млн. евро. Втори — строите си го сам. Но за това ще трябва да построите заводи, да обучите персонал, купите машини, електростанции, трансформатори, компютри, проектирате, конструирате, разбиете пет — десет опитни образци. На всичко това ще отидат десетки трилиона евро. И даже в такъв вариант вие отначало ще дойдете отново в Европа, за да купите машини, технологии и знания.
Именно затова лидираща световна икономика печели винаги. Което и да изберете, профит все едно взема лидера. Не само затова, че другаде няма откъде да се вземе. Има такава точна поговорка. Печели не този, който по-добре от всички играе по правилата, печели винаги този, който тези правила определя. А тях определят лидерите. Точно затова, защото икономиката на лидерите е най-голяма и богата. Всеки, който първи нещо е добил, произвел или измислил, първо отива да продава на пазара на лидера. Защото там са съсредоточени най-големите пари. За да продава, той неизбежно се оказва принуден своите стоки и измислици изначално да подстройва под изискванията на лидера. Във всякакъв смисъл. Било то мляко, обувки, трактор или кинофилм.
До тогава, докато Европа е световен икономически лидер, тя може да си позволи да живее така, както и се прииска. Да отнема децата на емигранти и да ги предава на възпитание на хомосексуални двойки. Да плаща на селяните, за да не работят. Да устройва войни на всички «интересуващи» територии. Да въвежда санкции. Под измислени предлози да не изпълнява контрактни задължения, например, да не предава десантни вертолетоносци. Даже просто да отнема чужди пари чрез замразяване на чуждестранни активи.
Но само докато Европа е лидер. Загубата на лидерство означава крах на всичко. Днес само историци и отделни любознателни люде помнят, че в Средневековието световен лидер (икономически, политически и культурен) са били Испания и Португалия. А кои са те сега?
Днешната световна икономика се развива така, че финансовият и промишлен център на планетата започна да се премества в посока Азия и Русия. Засега още процесът е в началото си. Засега още той може да се тормози. Има даже нелош шанс да се срине. Да се отмени напълно разбира се не става, но да се замрази в съществуващият вид още на 20-30 години — напълни. За това на Европа е необходимо да победи във войната, която тече в Украйна.

Украинската война

Когато Порошенко и другите днешни украински лидери публично говорят, че водят война за Европа, те ни най-малко не грешат. Действително война, и действително за Европа. Вярно, не те я водят. Тук украинците малко своята роля наценяват. Войната водят с тях. САЩ и някои сили в ЕС просто се възползват от Украйна в свои цели. Главна задача е свръзването на икономически, социални и прочее политически възможности на Русия. Отвличането на силите и от процеса на евроазиатска икономическа и политическа интеграция. Сътбата на самите украинци «цивилизованият свят» не интересува. Някой пита ли мнението на свинята, която отива на котлети?
Задачата на украинците — да воюват. Колкото може по-дълго. Колкото може по-развързано. Колкото може по-кърваво. В отличие от Русия, Европа никога не е считала тази територия европейска, а живеещите на нея хора — част от единният европейски народ. «Свои» украинците са възприемани само от Русия. По мнението на «цивилизованите европейци» в това е руската национална слабост. Собствено, цялата стратегия на тази война е основана на това «европейско» възприятие.
Русия не може да остави украинците да мрат от глад и насмърт да замръзват в развалините. Европа «печели» даже в този случай, ако от цяла Украйна остане едно огромно пепелище, затрупано със смърдящи трупове. Защото Русия ще се заеме да го възстановява, а хората — да  спасява. Независимо от това, че спасение от хуманитарна катастрофа ще струва невероятна бала пари, и заплашва спасателя с подрив на собствената икономика. Заплашва с вътрешна социална дестабилизация, водеща към разрушение вече на самата руска държава. В това се заключава главното отличие на целия Руски свят. Ние ще спасяваме, даже рискувайки себе си.
Играта на «добрите цивилизовани европейци», включая безмерно миролюбивите САЩ, предвижда създаване на шахматна вилица. Даже, ако така може да се иразим, «трилица».
Русия въобще совсем не се намесва в украинските събития? Получава гангрена на границите, заплашваща с пренос на заразата на майдан на собствена територия. Съв всички прелести, които днес се наблюдават в Украйна. Едно към едно. Включая териториален разпад. Колко при това ще загинат руси — не е важно. Тези, които учредиха медал «За победа в Студената война», и тези, които с него удостоиха, не твърде преживяват относно това, колко люде на развалините на СССР погинаха, замръзнаха, умряха или даже просто не са родиха. А нали по расчети на социолозите, разпадът на СССР на протежение 1990-те — началото на 2000-те години струва загуба на не по-малко от 15 млн. население.
Русия решително захваща Украйна «за две седмици»? Получава 35 млн. много мътно население, някъде минимум на 15-20% заразено с агресивни национал-фашистски идеи. Плюс днешната икономическа и инфраструктурна разруха. И това, и другото изразходва ресурси, подкопава социалното единение, и в крайна сметка, свръзва възможностите на РФ по формиране на нов Евро-азиатски свят.
Русия се опитва между Сцила и Харибда да прескочи? Гражданската война на Украйна пламти, в крайна сметка, на цялата територия на страната. Което води до превръщането на цяла Украйна в пълен аналог на днешния донецки Пески. В руини. В глад. В студ. В пълен развал на социалната инфраструктура. От това, че епидемиите от чума или холера са престанали да косят хората с милиони, самата угроза от епидемий никъде не се е дянала. Рано или късно, но на Русия на тези развалини все едно ще се наложи да идва, спасява, възстановява и построява. И отново само за своя сметка.
Владимир Владимирович Путин съумя да намери стратегия, позволила на Русия този «цивилизован» сценарий да срине. Проектът «Украйна» буксува. Но самата «Война в Украйна» е още далеч от завършване. Докато там има живи свидоми, доброволно желаещи да майданят и скачат, украинците, съгласно «западната стратегия» са длъжни да воюват още. Само дето у тях за продължение на войната започват бързо да свършват парите.

Парите на ЕС и МВФ за Украйна

Джордж Сорос добре се ориентира в парите и техните възможности. Затова за него е очевидно това, което не много разбира Европа, и което съвсем не се събира в главите на свидомите украинци. Съвременната война иска много големи пари. При това, не еднократно а постоянни. За поддържане на системна икономика на страната. Колкото там да не се надуват «волонтерите», с каквито и суми да не цакат, колкото и фотографий на раздаване на топли калцуни да не излагат в Мрежата, законът на икономиката е неумолим. На спринт може да се облече и обуе еднократно баталон. Може да се добият сто ночни прицела или ескадрила безпилотни дрони. На «доброволни пожертвования» може даже да се купи танк! Но все едно всеки ден бойни действия «струва» на Украйна примерно 1,5-2 млн. долара. Това е повече от всички пожертвования, добити от волонтерите за всички седем месеца бойни действия.
Пожертвования се събират само до тогава, докато у меценатите има от какво да жертват. Докато у тях не стои въпрос — да подарят на киборга бронежилетка или купят самун хляб и пакет мляко на собственото дете. За да продължава да воюва Украйна, безумните скачачи в нея трябва да са много повече от здравомислящите трудещи се люде. Скачачите не умеят нищо да строят. Пределът на тяхното възприятие на света — да се отнеме и подели. Идеята «всякому герою от АТО ще дадем на Донбас по хектар и по два десетки роби» са думи от същата песен. Да живееш за сметка отнемане резултатите от труда на роби. Това е психология. Тя е не по-малко убойна от гаубичен снаряд. В Украйна след победата на Майдана премина година, но скачачите не само не решиха нито един социален проблем, довел Украйна до Майдана, те насъздаваха нови на порядък повече! Натрупания за миналите 7 месеца държавен дълг ще изплащат даже внуците.
За Сорос е очевидно, че да се пращат в Украйна пари «по три копейки» не е ефективно. Даже ако това са копейки с размер милиард. За да може създаденият от майдана механизъм да съхранява способност да продължава войната, в него е необходимо да се влеят минимум 20 млрд. долара. При това, веднага. По-късно ще трябват още. Сорос никак не се  съмнява в сътбата на тези вливания. Никакви нови заводи, фабрики, изплащане на пенсий и т.п. Всичко ще отиде в крайна сметка за война. В какво е уловката? А уловка няма! Сорос говори в прав текст: ако не се развърже кесията на 20 ярда сега, то войната в Украйна ще бъде гарантирано загубена.

Разпад на ЕС като следствие на поражението във войната в Украйна

Да, именно така! Само «парите да свършат», да се воюва няма да има с какво. Разпадът на Украйна на отделни княжества произтича вече от самата психология на «скачачите». Зад себе си той ще дръпне още по-голям мащаб на икономическа криза. Нататък колапс на държавното управление, социалната сфера, системите на здравеопазване и целия привичен уклад на живот. Свидомите диванни герои, в интернет разсказващи, как са готови при свещичка в мазето да живеят, само на «рашка да е по-зле», даже близо не разбират за какво говорят. Да беше всичко така, на тях нищо не им пречи задаром, трета смяна, да стоят у струга и точат танкови снаряди, или безплатно, за собствена сметка, да ремонтират толкова необходимата на армията бронетехника. Само нещо «без пари» те не са съгласни. Значи, няма да се съгласят и после.
Значи, след пълният колапс на икономиката ще се случи разпад на територията. След това — пресъбиране на Украйна на други, руски, принципи. Избраната от Путин стратегия позволява да се получи това без тотално унищожение на украинската инфраструктура. А желание да продължат войната с москалите повече от успешно ще ликвидират глад, студ и безработица. В края на краищата, людете ще са радостни на всяка власт, която ще съумее да даде работа, светло, топло и обеспечи безопасност. Даже ако тя се окаже москалско-колорадска. Към този момент за населението цветът на лентичките вече няма да играе роля. Тези малцина майдан-инфицирани, които останат неизправими, самите украинци ще започнат да отлавят и бият. С точно такава ярост, както те днес поддържат Майдан. По тази проста причина, че скачачите ще се окажат между тях и храната.
Победата на Русия в тази война със Запада на територията на Украйна, достигната по свой сценарий, а не по един от трите варианта, изложени горе, означава продължение на евроазиатската интеграция. При това с темпове още по-високи, отколкото днес. А след това, щом ЕС престане да е втора икономика в света, всички страни от Източна Европа ще стане значително по-изгодно да сътрудничат с лидера, отколкото с отслабващ аутсайдер. Нищо лично. Собствено, техният уход «на Запад» през 80-е се диктуваше от същите мотиви. Смяната на лидера просто ще смени направлението на вектора. Мотивацията остава предната. Още повече, за разлика от Европа, в новият Съюз те има къде да се интегрират. Във всеки смисъл. Ще кажа повече, те даром ще получат сериозни конкурентни предимства, което днес «младоевропейците» в Европа нямат даже близо.
Това и ще е началото на процеса на разпад на ЕС. Всеки разпад винаги се съпровожда с многочислени разриви на икономически връзки и производствени вериги. Веднага от никъде се образува тълпа излишни хора, които искат да ядат и продължават да живеят на предното високо ниво на потребление, но повече нямат тази възможност. Понеже няма работа, няма пари. И с перспективите вече не е на добре. Това не Сорос го е измислил. Вижте историята на всички велики геополитически и геоикономически преобразования. Убедете се сами. Просто Сорос историята я знае много по-добре от абсолютното болшинство негови слушатели и читатели.
Разпад — това е крушение на света. А то струва много и много големи пари. По-точно — загуби. Много по-големи, отколкото някакви 20 млрд. долара за някаква там Украйна.

Европа в случващото се е виновна сама

Е, а кой още? А защо трябваше да се гони допълнителна печалба и да се пренася производството в региони в Русия? Имаше желание да се спечели на евтина квалифицирана работна сила? А защо трябваше да се превозят заводите в Китай и приучава да се потребяват евтините азиатски стоки? Искаше се по-добре и богато да се живее за предните пари? А защо трябваше да се гонят на улицата своите работници и под радостното улюлюкане на «зелените» тържествено да се събарят «обекти, заплашващи екологията»? Е, ето, сега у европейците има прекрасна екология. А какво ще ядат? Не желаха да купуват скъп катарски газ и скъп арабски нефт? Искаха евтини руски енергоносители? Е, молодци!
Край, господа, авантата свърши. Своите противници, в това число Русия, «Европа» отхрани и възстанови сама. Сага въпросът стои просто. Или ЕС с МВФ развръзва кесията за съхранение работоспособността на украинската военна машина за продължение войната с Русия на територията на Украйна до последният украинец, или… изчезва самата Европа. Не утре. И даже не към бъдещата пролет. Процесът ще заеме няколко години. Но след поражението «на Украйна» той ще стане неотвратим. И ще завърши напълно предсказуемо.

Заключение

Е, и в какво Сорос не е прав? Какво над него «у нас» се подиграват? Финансистът буквално гледа в корена, с което още веднаж потвърждава своята репутация на много умен, много прозорлив и много прагматичен човек. Лично на мен ми се иска само да му аплодирам. Ибо, след като даже такъв прожарен и принципен противник, като финансовият спекулант Джордж Сорос, започна с открит текст да «алармира», значи, Русия всичко прави правилно. Избраната стратегия е вярна и води до успех.
Успех във всеки смисъл. От евроазиатският съюз до съхранение живота на милиони човеци от братският украински народ. Да, заразил се от свидоми национал-фашизъм. Да, сега мятащ се в истеричен припадък. Да, засега още готов с нас да воюва. Но все едно братски. В края на краищата, ако някой от вашите близки заболее и се мята в трескаво бълнуване, той нали не престава да е ваш близък, вие нали не го изхвърляте на улицата, вярно? Такива работи. И, повтарям, умните хора си струва да се послушат, даже ако са ви врагове.