«Може би, по-добре за реактора»

Генерал-майор от юстицията Владимир Маркин — за информационните инфекции и лечението им

Не зная, как вие, а аз се старая да съм в курса на нещата в малката родина, в Челябинск. Само че кой знае защо в лентата новини от интернет повече има за происшествия и престъпления. Позитивни новости, освен за спорта, се налага да се издирват. Макар аз там да ходя и да зная, че като цяло животът е нормален. За всеки случай погледнах какво пишат за другите региони и страни, даже най-благополучните. Уви, там също читателите заливат с ексцеси и апокалиптически слухове.

От друга страна, ако за моят живот някой бе съдил само по лентата новости, то също би узнал само за счупеният крак. А останалото, което е в норма или по-добре, никого и не вълнува. Добре, да допуснем читателя е по-леко да се подмами с тревожно заглавие. Но даже в историите за манияк може да не се изтъкват подробности, а да се разкаже за уникалният опит и ум на следователя и безстрашната хватка на оперативника. Или поне по заветите на О. Бендера да се завърши новината за счупеният крак: «Конят се отърва с лека уплаха».

Такова впечатление се придобива, че за някои редакции е важно само да кликнат по заглавието. При това негативното заглавие може въобще да не съответства на новината, копирана от агенцията. Затова пък може да не се харчи бюджет за професионалисти, да се мине с гастарбайтери. Това поне още може някак да се обясни с икономия. Но как да се обясни отсътствието на профессионална работа по укрепване имиджа на региона при постоянен ръст на бюджетите за тези цели? При това че всичко е точно икономически оправдано, ако се има за цел приток на туристи, инвеститори, добри кадри. Нима дежурните отчети за съвещания или преразказ от ръководителите на статистически данни в къснобрежневски стил някого ще привлекат?

Още по-удивителна е ситуацията в социалните мрежи. Те като че дават възможност сам да избираш нормални приятели и по-надеждни источници на информация, в това число и за малката родина. Но тук пак започват да работят механизми на негативен отбор на най-нелепите слухове, най-тревожните прогнози, най-емоционалните до истерия отзиви за най-банални и нормални неща. Да бяха ругали нашата власт по дело, но на практика точно за това, за което хвалят западните страни и политици.

Има в това някакъв парадокс: съвременният цивилизован човек например не ще понесе у дома вдигнато на улицата парче хляб, още по-малко месо, неизвестно от кого и с какво обработено. Но при това е готов да се храни с непроверена и тенденциозно обработена информация, просто защото е модно и лекодостъпно. А впрочем е достоверно известно, че информационният метаболизъм оказва на здравето на човека не по-малко влияние от обикновеното храносмилане. Достатъчно е да се напомни за така наричаният ефект плацебо, когато позитивната прогноза на лекаря действа сама по себе си, без лекарства. Но има и точно обратен ефект, когато негативната информация влошава здравето. Например, по време на пожарите през лятото на 2010-а заболеваемостта и смъртността се повишиха не само в обхванатите от дима региони, а навсякъде където тази новост бе главна.

Нявярно, мрежата хипермаркети и молове за потребителя е удобна, заменя понякога даже парк на културата. Но напомням, че именно на новият пазар се разпространи партия сурогатен алкохол, от който загинаха десетки хора. Ако няма длъжният контрол, то такива мощни канали за доставки могат да оседлаят престъпни съобщества дори до терористи. Но точно същата ситуация е и с информационните «хипермаркети», там също може да се налети на съвсем натурална информационна инфекция.

Преди няколко години такива методи на целенаправена информационна война против Русия можеше да се отричат. (Без да се изключват българските медии - бел.пр.) А сега е достатъчно да се погледнат жалките останки на държавност и икономика на съседната страна, поразена именно от информационна инфекция. ("Кой не скаче, той...", "Евроинтеграция", "Америка е с нас" - бел.пр.) А нали всичко на всичко западните партньори внесоха отначало като че не смъртоносен вирус на гламура: «С добри дела да се прославиш не става!» И се почна. В края на краищата се стигна до състояние, когато в мас-медиите и блоговете въобще няма ни слово правда, а само опит да се заразят всички наоколо със своите недъги. И сега на политиците на тази бивша държава, за да си спомнят за тях, се налага да изпълняват еротически дивертисменти право на местата на «държавната сила». И какво? Милиони по света видяха позорището, но поне някой да запомни, за кого и за какво става дума? Е да, годино, затворили и забравили…

По повод такива информационни инфекции ми се понрави метафората на един блогер, също не помня името, сравнил разните степени деградация на личността с венерически болести. В основата на всичко лежи, разбира се, завистта — нея не напразно поставят като смъртен грях. Причина за завист бива дълбока лична неудовлетворенност, крах на наложените отвън амбиции. На практика човек би бил щастлив, работейки градинар, учител или спасител, домакиня, а са го съблазнили с кариера на мениджър, пиарчик, «модел», политик. Той започва сам себе си и своя живот да ненавижда, но да го измени не му стига сила на волята. Тогава и проектира своето нещастие на обкръжаващите, на страната, по-добре съседната, които може да се винят, а не себе си. Това е стадии на мизантропия.

После вече на антисанитарната почва на мизантропията изгряват ярко изразени болести на самосъзнанието. Например, «безроден космополитизъм» напълно аналогичен на гонореята, с него също е прието да се гордееш в определена среда. Антисемитизъм — болест срамна, като сифилис, но в наши времена не смъртоносна, лекува се при обръщение към добър доктор, като през 1945-а. А виж русофобията — това е като СПИН, болест неизлечима и смъртоносна. Може само някое време да се изкара на аналгетици и стимулатори на военна психоза, а резултатът винаги е един — саморазрушение и позорна погибел.

От къде се взима самата русофобия? А все оттам — от завист. Само завиждат не на материалното благополучие, а на душевните качества — доброта, справедливост, готовност да се дойде на помощ, да се сподели последното, да не се трепне при никакви обстоятелства. Челябинският метеорит е свидетел. Те и сами биха искали да са такива, да греховете не дават, и започват да ненавиждат в себе си и другите именно тези спасителни качества.

Какво да правим с тези болести? Нужно ли е да им се обръща внимание, ако да спасим тях от самите тях е невъзможно? Може ли да помогнем поне с нещо? Шанс има, ако не реагираме именно на русофобията. Тези опити да се привлече вниманието със своите язви може само да се игнорират. Всяка наша реакция, освен игнор — е храна за вируса русофобия. А виж да се обръща внимание на позитив, да се поддържат даже най-малки стъпки към нормализация — това е по-правилна терапия.

Разбира се, не е много приятно, общувайки с приятели или четейки лентата новости, да се види изведнаж редом поредната лошо миришеща драсканица или болезнени излияния. Но ние, суровите челябински мужици, и не в такива ситуации сме били. Ето помня в детството при 40-градусни студове занятията в училище отменяха, та ние всички тези дни на радостите хокей играехме. А те мислят нас с информационни инфекции да ни домъчат? Наивници.

А малката родина у нас — все едно е най-красива, и страната е най-добрата, и хората — добри и отзивчиви. Само е нужно да не се стесняваме това да го говорим и показваме.

Източник: http://izvestia.ru/news/599427