Съветският прорив

След Великата Отечествена война СССР се намирала в състояние на ужасяваща разруха. В огненият вихър на противостоянието били разрушени и унищожени 1710 града, 70 хиляди села, 32 хиляди предприятия от промишлеността, 65 хиляди км железни пътища, 98 хиляди колхози и 2890 машино-тракторни станции (МТС). Въпреки това ръководството набелязва план за четвъртата (1946-1950 год) петилетка, който поставя пред страната както изглежда на пръв поглед немислими задачи.
Планира се не само да се възстанови, но и надмине довоеното ниво – както в промишлеността (46 %), така и в селското стопанство. На Запад този план считат нереален, но той бива не само изпълнен, но и преизпълнен. Дори повече, веднага биват набелязани нови, главозамайващи рубежи – през 1951 год, преди шестдесет години започва новата, пета петилетка.
Става дума не само за промишлеността, механизмите и стоките. Подобрява се и животът на хората, при това в най-важното, «человекозапазващо» направление. Така например, през 1940-1950 години детската смъртност се снижава над 2 пъти (180 на 1000 - против 81 на 1000). За същият период количеството лекари нараства 1,5 пъти.
Налице е съветско икономическо чудо, което често наричат още и сталинско. И то става възможно благодарение сталинският модел на социализма, който гъвкаво и ефективно съчетава разни смисли, идеи и технологии. Да опитаме да разгледаме нейните основи.

1. Независимост – цел № 1
И. Сталин се стреми да подчини политиката на икономиката, а за главна политическа цел той счита укрепване на национално-държавният суверенитет. Лидерът на българските комунисти Г. Димитров в своите дневници си спомня, че вождът на СССР поставя въпросът именно така — «чрез социално освобождение към национална независимост».
По мисълта на Сталин, социализмът е длъжен да ликвидира стихийността в икономическият живот, правейки възможно планомерното развитие на народното стопанство. На среща с авторският колектив на новият учебник по политикономия (29 януари 1941 год) Сталин казва: «Първата задача е да се обезпечи самостоятелност на народното стопанство на страната от капиталистическото обкръжение, така че стопанството да не се превърне в придатък на капиталистическите страни. Ако нямахме планиращ център, осигуряващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се развивала по съвсем друг път, всичко би започвало с леката промишленост, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги от крака на глава, по-точно, от глава на крака... В началният период се налага да не се съобразяваме с принципа за рентабилност на предприятията. Задачата по рентабилност е подчинено у нас на строителството, и преди всичко,  на строителството на тежката промишленост».
Анализирайки тези думи, изследователят П. Краснов обръща особено внимание на толкова «ниската» оценка на фактора рентабилност. Съгласно него, в голяма система има различни нива на оптимизация. От тяхното успешно функциониране зависи сътбата на отделните елементи, но не на цялата система. При капитализма оптимизацията се случва основно на ниво предприятие/корпорация. И ако например на едно предприятие се удаде да разори друго, то това означава оптимизация на едно от нивата. Но цялата система при това не се оптимизира. «СССР предлага свой, невиждан по-рано модел – оптимизация на ниво цялото общество, включая възпитание, образование, медицинско обслужване, безопасност и много друго. Тази система бива изходно планирана като интегрална, тоест неделима на части, както е неделим на жизнеспособни части човешкият организъм. Да обърнем внимание на думите, че на рентабилността не се придава голямо значение само «в началният период», следователно механизмът за рентабилност на предприятията изходно е планиран, но е бил длъжен да бъде запуснат в отреденото му време, когато по-високото ниво обществена оптимизация вече е било предварително настроено». («Сталинское экономическое чудо»)
Именно такава интегрална система, вкупом с политически (национално-държавен) «детерминизъм» позволява на Съюза да съхрани независимост даже в условия на помрачителна слевоенна разруха.
Сталин решително отхвърля «планът Маршал», който означава финансово закабалване на страната. (Любопитно е, че за неговото приемане се завтъпват А. Микоян и в началото В. Молотов.) Освен това, той се отказва да включи СССР в доларовата зона. Страната рязко съкращава експортът на суровини, насочвайки го за нуждите на вътрешният пазар.

2. Печалба, себестойност и наука
Много важно е да се отбележи, че сталинската икономика е била основана не на получаване на парична печалба, но на постоянно и планомерно снижаване себестойността на продукцията. Именно това и способствало за бурното развитие на науката и техниката. «…Устойчиво да се снижава себестойността може само за сметка внедряване достиженията на НТП - отбелязва Б. Гунько. - Ето защо тогава науката и изобретателството са били у нас в голям почит». («Сталинская экономика»). Действително, учените са били нещо като привилегирано съсловие. Това се изразява както в идеален («почетен») план, така и в план материален (заплата). Историкът С. Миронин привежда такива данни: «Следвоенното десетилетие се характеризира с ръст на престижа на научно-преподавателската работа. Заплатата на ректор нараства от 2,5 хил. до 8 хил. рубли, професорите доктори на науките от 2 хил. до 5 хил. рубли, доцент, кандидат на науките с 10 годишен стаж от 1200 до 3200 рубли. През тези години съотношението на заплатите на доцент, кандидат на науките и квалифициран работник е примерно 4 към 1, а професор, доктор на науките 7 к 1». («Сталинский порядок»)
Ето още много показателни цифри – през 1940-1950 години количеството научни учреждения се увеличава с 40% , броят студенти - с 50%.
Именно при Сталин биват заложени основите на съветската космическа програма. «През февруари 1953 год Сталин утвърждава план на работите по създаване на междуконтинентална балистическа ракета - съобщава Г. Назаров. - А на 20 май 1953 год (вече след смъртта на Сталин) Г.М. Маленков подписва постановление на правителството за създаване на конкретна МБР - ракетата Р-7. Застава въпросът за необходимост от създаване на принципно ново оръжие. В следващите години, когато властта преминава към партийният авантюрист-демократ Н.С. Хрушчов, а после към Л.И. Брежнев, техните идолопоклонници приписват не на Сталин, а на тях бащинството в организацията на работите по ракетна техника. Упоритите факти говорят за обратното. Мощният импулс за развитие ба ракетната техника, даден при Сталин, позволява в най-кратки срокове (практически за две години) да се създаде космодрумът Байконур (1955-1957), а през май 1957 год да се проведе първият пуск на междуконтинентална балистическа ракета, която през август същата година (от 4-ти опит) достига разчетната далечина на полета. СССР получава ракета, способна да долети до САЩ и да достави атомна бомба. На 4 октомври със същата ракета, получила името «Спутник», бива изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята». («Почему мы не стали первыми лунопроходцами»)
Критиците на Сталин премълчават неговите «космически» заслуги, но затова охотно обвиняват вожда на СССР в «преследванията на кибернетиката».
Впрочем, стартът на съветската «електронна» революция бива даден през 1940-те години. Още преди войната съветските учени започват работа над създаването на аналогови машини, първа от които вижда свят през победната 1945-а. А след три години научен колектив, ръководен от С. Лебедев започва работа по създаване на МЭСМ - малка електронна сметачна машина. (Работата по създаване на основните елементи на цифровата ЕИМ (тригери) започва отново до войната.)
«В резултат на «преследването на кибернетиката», в което обвиняват Сталин, в СССР бива създадена нов мощен отрасъл на науката и техниката, създадени научно-изследователски институти и заводи, произвеждащи кибернетически устройства - пише А. Трубицын. - Създадени са научни школи, подготовени кадри, написани учебници, във вузовете започват да се четат нови дисциплини, да се готвят специалисти по кибернетика. В СССР МЭСМ бива пусната в това време, когато в Европа има само една ЕИМ – английската ЕДСАК, пусната година по-рано. Но процесорът на МЭСМ е много по-мощен за сметка паралелизиране на изчислителният процес. Аналогична на ЕДСАК машина – ЦЭМ-1 – е приета в експлуатация в Института за атомна енергия през 1953 год – но също превъзхожда ЕДСАК по ред параметри. Разработеният от лауреата на Сталинска премия, Герой на Социалистическият Труд С.А. Лебедев принцип за конвейерна обработка, когато потоците команди и операнди се обработват паралелно, се прилага сега във всички ЕИМ в света». («Сталин и кибернетика») (За това вече сме говорили: Советские компьютеры: преданные и забытые)
Показателно е, че развитието на науката протича паралелно с мощна пропаганда и популяризация на научно-техническите достижения. Така например през 1947 год на екраните на СССР излиза филмът «Свет над Россией», в който практически открито се провежда мисълта, че главна цел на революцията и съветската власт – това е научно-технически скок на страната.
Освен това възпяват се и достиженията на дореволюционната отечествена наука. И това произвежда впечатление даже на емиграцията.
В своята слевоенна «Народная монархия» И. Солоневич, настроен рязко антисъветски, признава: «Некрасов, вероятно, не е знаел, както не знаех и аз, че например, първата парова машина действително е била изобретена от руският изобретател Ползунов — и че е работила на Алтайските добиви двадесет години преди Уат и Стивънсън. За това писа съветската преса — и аз не и повярвах. После това потвърди и немската преса — вероятно на нея може да се повярва».

3. «Без теория ни чака смърт»
Разбира се, голямо внимание се отделя и на хуманитарната сфера (особено в следвоенният период), където се водят настойчиви търсения на нови подходи в политологията, икономиката, историята, философията и т. н. Ю. Жданов (син на Андрей Жданов), бил известно време завеждащ отдела по наука на ЦК, си спомня думите на вожда: «Без теория ни чака смърт». Показателно е, че през 1952 год по инициатива на Сталин «биват създадени три отдела на ЦК: философия и история, икономика и право, естествени и технически науки. След смъртта на Й.В. Сталин те веднага са премахнати». (А. Шевяков. «Кто убил СССР»)
Редовно се провеждат разнообразни дискусии по най-важните въпроси. Така например, през 1951 год се провежда широка дискусия на икономически теми, в хода на която се изказват най-разни, понякога доволно неочаквани мнения. Там завеждащият катедра на Московският финансов институт А. Яковлев отбелязва плачевното състояние на съветската икономическа мисъл. Причината той вижда в следното - учените чакат, докато за тях всичко направи Сталин и се боят от обвинения в «антиленинизъм».
Професорът от Института по международни отношения Я. Миколенко прави извод, че икономическите закони на социализма носят подобно на законите на капитализма стихиен характер. Примерно такава позиция заема директорът на Института по икономика на АН на Латвийската ССР Н. Ковалевски. Той уверява, че даже и при комунизма, в началният период, ще се запазват и парите, и стойността. (Любопитно е, че Сталин допуска възможност за запазване на държавата и слес построяване на комунизма. И това е било страшна «ерес» - от гледна точка на «ортодоксалният» марксизъм.) (Ще се осмеля да изкажа още по «еретична» мисъл - комунизмът е недостижим - "Комунизмът - утопия и реалност" - бел.пр.)
А сътрудниците на ИИ при АН на СССР И. Анчишкин и Н. Маслова се придържат към противоположна гледна точка. Те излагат положение, съгласно което икономическите закони на социализма се определят и формирт от социалистическата държава, от провежданата от нея политика. Научният сътрудник на ИИ при АН на СССР Д. О. Черномордик въобще отрича действието на закона за стойността при социализма.
Практически подхожда към въпроса началникът на управление при министерство на финансите на СССР В.И. Переслегин, предложил да се проведе широкомасщабна икономическа реформа, състояща се в превод на стопанска сметка на всички стопански структури – от заводи до главни отрасли и министерства.
Разбира се, да се идеализира тогавашната ситуация не си струва. Има и многочислени случаи на подавяне на инакомислието: безусловно, влияе революционно-комисарският дух, не изветрял още от времената на червеният терор (и дал страшен рецидив на «Големият терор»).
Между това, някакво абсолютно подавление не е имало. Дори повече, «горе» мислили за демократизация. През 1946 год, на мартенският пленум на ЦК Сталин поръчва на А. Жданов да възглави работата на идеологическа комисия по изработка на проект за нова програма на ВКП (б). През есента на следващата година проектът е готов. Той предвижда осъществяване на цял комплекс широкомасщабни политически реформи. Така например, предполага се да се включат в управлението на СССР всички негови граждани. Всички те са били длъжни по ред да изпълняват държавни функции, без да прекратяват да се трудят в собствената професионална сфера. Всяка държавна длъжност в СССР е могла да бъде само изборна. При това е следвало да се провеждат всенародни референдуми по всички най-важни въпроси. На гражданите и обществените организации се планирало да се предостави право за непосредствен въпрос във Върховният Съвет. (За идеологическите търсения в следвоенният период по-подробно вж. в монографията на А. Данилов и А. Пыжиков «Рождение свехдержавы»)
След смъртта на Сталин и неговото «разобличение», отношението към науката се изменя кардинално:
«Такова ниво на заплащане на труда родните учени и вузовски преподаватели не са имали в следващите години, ибо след Сталин при постоянно повишаване на цените, и  повишение на заплатите на други категории служащи заплащането на труда на учените и преподавателите остава неизменно над 40 години». («Сталинский порядок»)
Между впрочем, това доволно силно настройва научно-техническата интелигенция против «режима», което впоследствие се излива в масови антисъветски прояви.

4. «Было дело, и цены снижали»
Взръщайки се към икономиката, то необходимо първо да изтъкнем ценовата политика. При капитализма снижаването на себестойността се съпровожда с удържане на предишната цена – с цел получаване на максимална печалба. А сталинската икономика е предполагала още и снижение на цените. «Работата е там, че крайният продукт на всеки производител за някакви други производители е начална суровина - обяснява Б. Гунько. - Затова снижаване на себестойността и съответно цената на продукта на един производител позволява на другите да го вземат в по-голямо количество и да произведат повече от своя продукт. Така сталинската икономика, отхвърляйки печалбата в пари, е получавала печалба в продукция! При това се е осъществявал и принцип на заплащане по обществено-полезен труд: снизил себестойността, а с нея и цената за обществото - получавай възнаграждение! Ето защо сталинската икономика е давала ежегоден приръст 25-30 и повече процента». («Сталинская экономика»)
В своята работа «Экономические проблемы социализма» Сталин излага свита но много съдержателна програма за социални реформи, призовани максимално да освободят хората от «стопанска необходимост» . «Нужно е … да се съкрати работният ден минимум до 6, а после и до 5 часа. Това е необходимо, за да могат членовете на обществото да получат достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, по-нататък, да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за това членовете на обществото да имат възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към една професия. За това е нужно нататък, по коренен начин, да се подобрят жилищните условия и да се повдигне реалната заплата на работниците и служащите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишение на паричната заплата, така и особенно чрез по-нататъшно систематическо снижаване цените за предмети за масова употреба. Такива са основните условия за подготовка на прехода към комунизма». Обръщайки внимание на тези тезиси, изследователят Олег Козинкин иронизира: «Какви ужасни неща е говорил и предлагал да се направят Злодеят Сталин - всички да се натикат във ВУЗ… да се подобрят жилищните условия - да се вдигне реалната заплата чрез повишение на самата заплата и главно, да се подобри живота на гражданите чрез снижение цените на стоките  и услугите». («Сталинская экономика»)
И през 1947-1953 год се извършва ежегодно снижение на цените (1,5-2 пъти).
При това, и дума не можело да става за никаква уравниловка. Работниците са имали възможност отлично да заработят. Особено се поощрявало преизпълнението на плана. «Например, при преизпълнение на нормата 100% - плащали х1.5 тарифа, при преизпълнение 150% - двойно, а при преизпълнение 200% - тройно - пишет Сулейманов Магомед Али. - Даже у затворниците на работа се е снижавал срокът на наказание три пъти при преизпълнение на нормата с 200%». («Экономическая мера сталинизма»). А при Хрушчов в случай на преизпълнение на плана разценките са снижавали – в резултат на преразглеждане на всички действащи норми.

5. «Что нам стоит - дом построить?»
За по-добро изясняване на послевоенната социална политика е необходимо да споменем постановлението на Совмин на СССР от 25 август 1946 год («О повышении заработной платы и строительстве жилищ для рабочих и инженерно-технических работников предприятий и строек, расположенных на Урале, в Сибири и на Дальнем Востоке».) Съгласно постановлението, значително (с 20 %) се повишала заплатата на работниците и инженерно-техническите сътрудници в Урал, Сибир и Далечният Изток. Освен това, утвърждава се план за широкомащабно жилищно строителство. В частност планира се да се построят над 50 хиляди индивидуални, две-тристайни домове. За това Централна Комунална Банка е била длъжна да дава кредит в размер 8 - 10 хил. рубли на тези купуващи двустайна къща. Срокът на погасяване е бил 10 години. Тези желаещи да построят тристайна къща се е давал кредит 10-12 хил. рубли (срок за погасяване – 12 години.)
«Повишението на заплатите за указаните работници е трябвало да бъде 1 400 000 000 руб. в течение на година за 824 000 работника - пишет ЖЖ-блогерът ihistorian. Така всеки работник е трябвало да получи прибавка средно 1699 руб. в течение на годината. Това са били 20% от средната годишна заплата на тези категории работници. И така тяхната средна годишна заплата до повишението от 25 август 1946 г. е била 8495 руб. или 708 руб. на месец. След повишението от 25 август 1946 г. средната месечна заплата на указаните категории работници в Урал, Сибир и Далечният Изток е трябвало да бъде примерно 850 руб. Индивидуалните домове за тях са се предлагали по цена: 8 хил. руб. за дървена къща двустайна с кухня; 10 хил. руб. за дървена тристайна с кухня или каменна двустайна с кухня; 12 хил. рубли за каменна тристайна с кухня.

Изводи:

1) Заплатата по-сталински през 1947 г.: за годишна заплата на среден работник, инженер, служащ в Урал, Сибир, Далечният Изток е можело да се купи къща.
2) Ипотека по-сталински през 1947 г.: кредит за пълната стойност на жилището за 12 години при 1% на година».(«Ипотека по-сталински»)
Именно в края на 1940-те - началото на 1950-те години е била създадена база за масово индустриално строителство, от която после ще се възползва Хрушчов. Били са създадени десетки заводи, занимаващи се с производство на железобетонни изделия. Именно те стават основа на крупнопанелното строителство. Освен това, строят се многочислени заводи по производство на железобетони изделия, циментови заводи и т. н. На металургическите заводи бива наложено производство на необходимото количество тръби, арматура и друго оборудване. И ето на XIX конгрес на ВКП (б) бива приета директива: «Значително да се увеличи производството на нови висококачествени декоративни и облицовъчни материали, детайли и конструкции заводско производство от керамика, гипс, бетон и железобетон, способстващи нататъшната индустриализация на строителството, понижаващи стойността и подобряващи архитектурно-строителните и експлуатационни качества на зданията и съоръженията».
Основите на масово строителство залага Сталин, но цялата слава пада на Хрушчов, който при това изкривява сталинските начинания: «Сталин поставил задачата така, че параметрите на апартаментите били много солидни: височина на тавана — 3—3,5 м, минимална площ на едностайна квартира — 40—45 кв. м, двустайна — не по-малко от 70—75, тристайна — примерно 100 кв. м, санитарен възел винаги отделен - отбелязва А. Мартиросян. - Хрушчов всичко урязва два-три пъти, вследствие на което даже тристайна квартира в наречените «хрушчоби» домове не превишава 55 кв. м, а санитарните възли съвмещава така, че във всяко семейство се редят опашки да се влезе в тоалетната». («За порогом Победы»)
Допълнително Сталин застъпва за строителство на многоетажни домове – вместо 4-5 етажни кутийки. А. Мартиросян публикува спомени на заместника на Председателя на Совмин на Министрите на СССР В. Малышев, който припомня беседа с вожда (17 юни 1949 года): «Заседаваше Политбюро по вопроса за 25-годишният план за реконструкция на Москва. В края се изказа др. Сталин и каза примерно следното: «... Ние очевидно направихме грешка, разрешавайки на московчаните да съставя 25-годишният план. Невъзможно е всичко да се отчете и предвиди за такъв дълъг срок. В частност, не може да се отчете и развитието на техниката. Трябва да се откажем от 25-годишният план. Ще бъде по-разумно да се състави 10-годишен план… Трябва голяма част от Москва да се застрои с 8—10-етажни домове и 25—30 % - с 12—14-етажни домове. Това ще е по-икономично от предложението да се застроява Москва с 4—5-етажни домове. Развитието на промишлеността в Москва трябва да се спре, а предприятията, развалящи въздуха, трябва да се изведат от Москва. В проекта се предлага да се построят много празни здания (клубове, дворци и т.н.). Това е неправилно. Трябва със всички сили да се наблегне на строителството на жилища и да се разреши жилищната криза...».

6. Сталинското частно предприемачество
Говорят за тоталното одържествяване на икономиката при Сталин, но това е още един мит. Точно тогава е имало възможност да се упражнява легален и практически частен бизнес! След войната активно действали многочислени артели и занаятчии-единочки.
През 1950-те години те са 150 хиляди. А начало бива положено още през януари 194-а(цифрата в годината липсва - бел.пр.), когато «Совнарком на СССР и ЦК ВКП(б) предписват съществено да се ослаби държавният контрол над икономиката на промишлема кооперация, постановявайки: да се отмени централизираното планиране дейността на промишлена кооперация; плановете за работа на артелите да се утвърждават само от регионалните изпълкоми; продукцията на артелите остава в разпореждане на регионалните власти. При Совнарком на РСФСР бива създадено управление на промишлените кооперации. Междурайонните и градските съюзи на промишлените кооперации се съхраняват, но тяхното ръководство е трябвало обезателно да се избира. Предприятията за две години са се освобождавали от болшинството данъци и държавен контрол над пазарното ценообразование... В следвоенните години държавата продължава линията на комплексно стимулиране на ПК... На 14 юли 1950 г. Съветът на Министрите на СССР премахва управлението на промишлените кооперации при съветите на министрите на съюзните републики и управлението при регионалните администрации. Предписва се да се създават изборни ръководни структури. Вместо държавно управление на промишлените кооперации биват създадени Центрпромсовет, съвети в съюзните и автономни републики... Особено нагледно политиката за поддръжка на ПК се проявява в това, че кооперацията фактически стимулират за съревнование с държавните отрасли по производство на потребителска продукция, с държавната търговия и сферата на услугите. С тази цел от есента на 1950-а започва укрупняване на малките промишлени артели». (А. Балиев. «Как разрушали российскую глубинку».)
Всъщност при Сталин се създава особен модел, когато частното предприемачество съществува във формат на обществена асоциация. При това промишлените кооперативи рационално допълват държавната промишленост. Така например, те използвали «отпадъците», които оставали от работата на крупните предприятия. По нататъшното развитие на промишлената кооперация би довело и до ръст на частната инициатива, но не в пазарно-анархически формат. В СССР се раждала съвершенно нова форма на частно предприемачество. Отново всичко разрушава Хрушчов - през 1956 год бива прието постановление на ЦК и Совмин за включване на промишлените кооперации в държавните структури. И този марксист-догматик до сега считат реформатор и борец с «бюрократическият сталинизъм»!

7. Селото: трагедията на подема
Огромни нарекания извиква сталинската аграрна политика, която често смущава и много привържъници на генералисимуса.
Действително, от песента думите не ще изхвърлиш – имало е и тежки данъци, и произвол на местното началство, и даже глад (рецидив на страшният Голодомор от времената на колективизацията).
Собствено, всичко това следва да се счита продължение на предишната политика на изпомпване на ресурси от селото в града (на което собствено се основава индустриализацията в Европа). Трагедията на руското село продължавала, макар мащабът да е бил не този.
Между впрочем, тук всичко не е така еднозначно. Градът е вземал много от  селото, но той и е давал обратно – толкова повече ако разглеждаме дългосрочна перспектива. Ресурсите, изпомпани от селото, са се връщали в промишлени стоки и техника. Така например, през 1948 год за нуждите на селото са произведени 67 хиляди трактора. Ясно че без особен режим на функциониране на «градската» промишленост това би било невъзможно.
Немалко помогнала на селото и сталинската борба за «покорение на природата», която би било по-точно да се нарече борба за обуздание на стихията. Историкът О. Платонов, като цяло отрицателно отнасящ се към послевоенната аграрна политика, въпреки това признава: «Сталинската политика по отношение на селото е имала не само отрицателни резултати. През октомври 1948 год по инициатива на Сталин е приет 15-годишен план за преобразование на природата – грандиозно настъпление срещу съшата чрез засаждане на лесозащитни насаждения, внедряване на тревополни посевообороти, строителство на язовири и водоеми. Силата на този план е била в едината воля, комплексността и мащабността. В течение на 15 години е трябвало да бъдат заложени гори на площ надвишаваща 6 млн. ха. За пръв път в историята се създавали крупни държавни полезащитни полоси, общата дължина на които е превишавала 5300 км. Направлението на тези полоси е било избрано с такъв разчет, че те не само да съхраняват водата, но и да служат за заслони против губителните за урожая горещи юго-източни ветрове – така наричаните суховеи, много чести в такива райони на Русия, като Поволжие, Северен Кавказ, Кубан, Дон… Ефектът на въздействие само на засаждането на горски полоси на урожайността на охраняемите от тях полета е достигал следните размери: по зърнови култури урожайността се е увеличила с 25-30%, по овощни – с 50-75% и по треви – с 100-200%». («История русского народа в XX веке»)
Твърда борба се е водила против местното началство, което успяло доволно да потъне в разни злоупотреби. (Ситуацията е разгледана подробно в работата на К. Романенко «Последние годы Сталина. Эпоха возрождения».) Техният списък е приведен в постановлението на Совмин и ЦК «О мерах по ликвидации нарушений Устава сельскохозяйственной артели в колхозах» (от 19 септември 1946 год). Те са се изразявали в «неправилно изразходване на трудодни, разхищения на обществени земи на колхозите, в прахосване на колхозната собственост… нарушения на демократическите основи на управление на селскостопанските артели…»
«На ненужни и измислени длъжности в колхозите нерядко се укриват влекачи и търтеи, отклоняващи се от производствена работа…». След думите с осъждане последали дела.
Само през 1946 год за длъжностни престъпления към углавна отговорност са привлечени 9 551 ръководещи работника.
***
Като че в насмешка над здравият смисъл Сталин считат за тиран и рутинер, в същото време Хрушчов се представя за реформатор. Между впрочем именно Сталин сериозно реформира марксизмът-ленинизмът, насищайки го с държавно-патриотични и самобитно-народни смислове. А «скъпият Никита Сергеевич», напротив, се проявява като най-настоящ контрареформатор. Левацките упования на най-скорощно пришествие на комунизма, възраждане на уравниловката, отказ от руският патриотизъм, безогледна поддръжка на разни «прогресивни движения» по цял свят, упор на революционен интернационализъм, възобновяване на антирелигиозната кампания, борба с личните земеделски участъци – все проявления на троцкистско-ленинската «реакция». (Не случайно Хрушчов е бил активен участник на троцкистската опозиция през 1920-те.) Несправедливостта е налице, но историята все пак ще разстави по местата им.

http://www.inoforum.ru/forum/index.php?showtopic=919

Избягвайте новините

Тази статия  е  антидот за новините. Тя е дълга, затова възможно няма да можете да я прочетете бързо. Заради масовата употреба на новини ние сме загубили способност да четем повече от четири страници наведнаж. Тази статия ще покаже как да се измъкнем от капана под название «новини», ако още не сте затънали твърде дълбоко.

Новините за ума са подобни на захарта за тялото
Ние сме така добре информирани, но при това знаем така малко. Защо? Защото преди 200 години измислихме отровна форма на знания — «новини». Дойде време да изявим губителните ефекти от новините и да предприемем мерки, за да се предпазим от опасност.
По същността си ние сме  пещерни хора в костюми и рокли. Нашите мозъци са оптимизирани за лов и събирателство, живот в малки групи от 25 до 100 човека, оцеляване в условия на ограничено количество храна и информация. Днес нашите мозъци и тела живеят в свят, към който те съвършенно не са приспособени. Това води до огромни рискове и опасно поведение.
За последните десетилетия най-успешните от нас осъзнаха опасността от живот в условия на излишък на храна (затлъстяване, диабет) и започнаха да променят диетите си. Но болшинството даже не си представя, че новините за мозъка — това е като захарта за тялото. Новините леко се поглъщат. Нас ни хранят с малки късчета проста информация, която не касае нашият живот и която не изисква умствени усилия. Затова ние почти не изпитваме насищане. За разлика от четенето на книги и дълги статии, които изискват умствени усилия, ние можем да поглъщаме безкрайно количество ярки новини. Също така ярки, като малки бомбончета за нашият мозък.
Днес ние сме достигнали точка на претоварване с информация точно така, както достигнахме до точка на претоварване с храна преди 20 години. Ние започваме да разбираме, че новостите могат да бъдат токсични. И правим първи стъпки към информационна диета.
Това е моят опит да проясня опасностите, излизащи от новините, и да препоръчам пътища за борба с тези опасности. Аз вече година живея без новини, затова мога да виждам и описвам резултатите от тази свобода: по-малко отвличания на вниманието, повече време, по-малко нерви, по-дълбоки мисли, повече открития. Това не е леко, но си струва.

По-долу се показват причините, поради които си струва да се откажем от новините.

Причина №1: Новостите систематически ни въвеждат в заблуждение
Новините не дават никаква реална представа за света. Нашият мозък обръща внимание на първо място на визуална, мащабна, сензационна, скандална, гръмка информация във вид на истории. И мозъкът, в сила своята ограниченност, не забелязва много-много дълги, абстрактни, бавни и сложни късчета знания.
Ярките истории са много полезни за оцеляването: «В окръга се е появил тигър-людоед!». Това е полезна информация. Затова и мозъкът е привикнал да и обръща особено внимание. СМИ използват това когнитивно изкривяване доколкото е възможно.
Какво правят телеканалите и вестниците? Те се фокусират на ярки визуални образи. Главното е — картинка, даже ако тя скрива по-важни, но скучни вещи. Така се захваща нашето внимание, така работи бизнес-моделът. На нашият мозък се харесват вкусни истории, тях е леко да се поглъщат.
Да разгледаме пример: автомобил върви по мост, и мостът се руши. За какво ще говорят по телевизора? За автомобила. За водача. За това, къде е отивал. За това, какъв човек е бил и колко деца има. Но това всичко въобще е неважно. А какво е важно? Структурната целостност на моста. Грешката в конкретният мост, която може да доведе до срутване на други мостове. Какъв урок си струва да изнесем от случая. Каква е разликата, какъв е бил автомобилът? Всеки автомобил би могъл да срути моста, това би могъл да направи силен вятър или бродещо куче. Та защо телевизията заостря вниманието на автомобила? Защото това е ярък и драматичен образ, това е лична история. А още такива новости е евтино да се правят. Защо да се търсят някакви експерти по мостове и да се анализира съпротивлението на материалите? По-просто е да се вземе интервю от съседката на загиналия и да се направи снимка на смачканата кола.
В резултат на старанията на медиаслужбите, ние имаме в главата си абсолютно неправилна карта на рисковете:
- тероризмът е преоценен, хроническият стрес е недооценен;
- банкрутът на Lehman Brothers е преоценен, финансовата дисциплина е недооценена;
- космонавтите са преоценени, медсестрите недооценени;
- Бритни Спиърс е преоценена, докладът за измененията в климата е недооценен; (хехехе)
- авиокатастрофите са преоценени, съпротивляемостта към антибиотици е недооценена.
Ние сме недостатъчно рациональни, за да се съпротивляваме на натиска на съвременните медиа. И това е много опасно, доколкото оценката на рисковете, която получаваме от новостите, абсолютно се отличава от истинските рискове, които ни грозят.
Гледането на новини за авиокатастрофи ще измени вашата оценка на рисковете, колкото и умен да сте. Ако мислите, че щр можете да компенсирате това изкривяване чрез вътрешно съзерцание — вие грешите. Даже банкери и икономисти, у които има реални стимули да се съпротивляват на новостните угрози, се оказват безпомощни.
Единствено решение — напълно да се отрежеш от потребление на новини.

Причина №2: Новините не са важни
За миналата година вие сте прочели около 10 хиляди новостни истории. Назовете поне една новост, която позволи да направите по-правилно решение относно важен аспект на вашият живот, вашата кариера или бизнес. Можехте ли да вземете такова решение, получавайки информация от други източници, не новостни?
Смисълът е в това, че новостите, които ни показват, нямат важно значение относно силите, които реално ни влияят. В най-добрият случай новостите развличат. Но във всеки случай — те са безполезни.
Представете си, както и странно да не звучи, че сте намерили полезна новост. Новост, която съществено е изменила вашият живот. Колко безполезна информация ще се наложи да се преработи, за да се получи това ценно късче информация? Ние не можем да определим отрано ценността на всяка новина, затова сме принудени да поглъщаме всичко наред. А струва ли си? Едва ли.
Няколко примера за новини, оказали влияние на стотици хиляди хора, но останали недооценени.
През 1914 год новината за убийството на Франц Фердинанд би трябвало да затъмни всички останали по своята значимост. Но това е била едва една от хилядите новини. Редник Швейк и редовият репортер считали това не повече от поредното политическо убийство. Съвсем не повратна точка в историята на човечеството.
Първият интернет браузър се е появил през 1995 год. Тази огромна стъпка за цялото човечество практически остана без особено внимание от пресата.
За хората е много сложно да определят кое е действително важно. Далеч по-просто е да се определи нещо ново. Ние нямаме органи за възприятие важността на информацията. Важността не се определя по природен път за разлика от новостите. Важното против новото — това е фундаменталната борба на съвремения човек.
Новините ни наводняват с възгледи, които са нерелевантни. Нерелевантни — значит неважни лично за нас. Това кое е важно — решаваме ние. Не си струва да доверяваме това на новостните канали. За новостните канали е важна история, която продава милиони копия. Дарфур, Парис Хилтън, крушение на влак в Китай, някакъв идиотски световен рекорд по ядене на 78 чизбургера в час. Тези измамни уловки лежат в самата основа на медиабизнеса. Това се представя като важно, но на практика — това е само новост.
СМИ искат ние да повярваме в това, че новостите ни дават някакво конкурентно преимущество пред останалите. И мнозина вярват в това. Ние нервничим, когато ни изключат от новостният поток. Ние се боим да пропуснем нещо важно. Но на практика потреблението на новости —това е самолишение от конкурентни преимущества. Колкото по-малко новости потребявате, толкова повече преимущества имате пред останалите.
Боите се да не пропуснете нещо важно? От моят опит, ако се случва действително нещо важно, вие ще чуете за това, даже ако живеете в информационна изолация. Приятели и колеги ще ви разкажат за всичко, при това по-достоверно, отколкото новостните канали. Те ще добавят от себе си в качество на бонус метаинформация, доколкото те знаят вашите приоритети, а вие знаете техният начин на мислене.
Извод: вие ще узнаете далеч повече за важните събития и социалните размествания, четейки специализирани списания, хубави книги или просто общувайки с хората.

Причина №3: новостите ограничават разбирането
Новостите нищо не обясняват. Новостите — това са малки мехурчета, които се пукат над повърхността на по-дълбокият свят. Новостните агенции понякога се гордеят с това, че коректно поднасят фактите. Но тези факти — това е вторичен продукт на по-дълбоки причини. И новостните организации, и потребителите на новости се заблуждават, когато мислят че сухите факти водят до разбиране на света.
Сами по себе си фактите не са така важни, като нишките, които ги свързват. На практика, ние трябва да разбираме процесите, лежащи в основата на фактите. Да разбираме как всичко работи.
За съжаление, много малко новостни организации обясняват реалните причини, доколкото процесите, които водят към съществени социални, политически и екологически размествания са практически невидими. Те са сложни, нелинейни и тежки за нашите мозъци. Защо на новостните организации се харесва лекото съдържание: скандали, анекдоти, истории за хора, картинки? Отговорът е прост — този контент е по-евтино да се произвежда. На свой ред важните теми — това са не просто истории, това са силни трансформиращи движения, които не привличат особено внимание на журналистите.
Множество хора вярват в това, че колкото по-голямо количество информация владеят, толкова по-добри решения могат да вземат. Новостните организации поддържат тази вяра. Дявол да го вземе, това е в техните интереси! Но ще ви приближит ли натрупването на факти към по-добро разбиране на света? За съжаление не. На практика всичко е точно обратно. Колкото повече «малки факти» потребявате, толкова по-слабо е разбирането на картината като цяло.
Няма никакви свидетелства за това, че инфозависимите хора приемат по-добри решения. Те точно не са по-добри от среднестатистическият човек. Ако по-голямо количество информация водеше към парично благополучие, журналистите биха били на върха на пирамидата. Така че не в това е работата. Ние не знаем точно, кое именно прави хората успешни, но точно не е натрупването на откъси от новости.
Четенето на новости за разбиране на света — това е по-зле, отколкото да не се чете нищо въобще. По-добре напълно да се откажете от потребление на новости. По-добре да се четат книги и съдержателни списания вместо гълтане на сензационни заглавия.

Причина №4: новостите вредят на вашето здраве
Новостите постоянно се обръщат към нашата лимбическа система. Паническите истории водят към отделяне на глюкокортикоиди (кортизол). Това нарушава работата на имунната система и води към ръст на хормоните. По-просто казано, тялото се намира в състояние на постоянен стрес.
Високото ниво на глюкокортикоиди водит към нарушение на храносмилането, подавяне ръста на клетките, неврози и податливост на инфекции. Потребителите на новости рискуват собственото си здраве. Други странични ефекти: страх, агресия, тунелно мислене и десенсибилизация.

Причина №5: новостите съществено усилват когнитивните изкривявания
Новостите подхранват майката на всички когнитивни изкривявания — склонността към потвърждение на своята гледна точка (confirmation bias). Ние автоматически отхвърляме тази информация, която противоречи на нашите по-ранни убеждения в полза на тази информация, която подкрепя тези убеждения.
Както казва Уорън Бъфет: «Това в което хората са действително добри, е да интерпретират всяка нова информация така, че предишните заключения да останат недокоснати». Това е и склонността към потвърждаване на своята гледна точка. Потреблението на новости, особено специализирани, изостря този недостатък на нашият мозък. В резултат ние ходим в облак като че потвърждаващи данни, независимо от това, че нашите теории за устройство на света може да са погрешни. Ние ставаме самоуверени, поемаме глупави рискове и недооценяваме реални възможности.
Новостите подхранват и още едно изкривяване — склонността да се вярва на истории (story bias). Нашият мозък обича «нагласени» истории, даже ако те не съвсем добре се съотнасят с реалността. А новостните организации са само радостни да ни дадат тези фейкови приказки. Вместо това, да ни съобщи за падение (или увеличение) на пазара с 2%, телевизорът ни казва: «Пазарът падна с 2% заради Х». Този «хикс» може да бъе прогноза за печалбата, страх заради евро-то, статистика по заплатите, решение на властите, терористическа атака в Мадрид, стачка на метрото в Ню-Йорк, ръкостискане на двама президенти. И въобще каквото ви е угодно на практика.
Това ми напомня институтът. Моят учебник по история определяше седем (не шест и не пет) причини за Френската Революция. Работата е там, че ние не знаем точно защо се случва революцията. И защо тя се случва през 1789 год. И ние не знаем, защо пазарът върви нагоре или надолу. Твърде много фактори влияят на движението. Ние не знаем защо избухват войни, как се извършва технологически прорив или защо скача цената на нефта.
Всеки журналист, който пише «пазарът расте, защото Х» или «компанията банкрутира по причина Y», е идиот. Разбира се, Х би могъл да повлияе, но това до край не е изяснено, а още има и други влияния, които могат да са къде по-съществени.
В болшинството случаи новостните статии — това са просто анекдоти и вицове, в които няма никаква информация за нормален анализ. Аз съм сит до гуша от този евтин способ за обяснение на света. Това е неправилно. Това е нерационално. Това е измама. И аз отказвам да замърсявам с това главата си.

Причина №6: новините тормозят мислителният процес
Мисленето изисква концентрация. Концентрацията изисква да не ни безпокоят. Новостите — това са свободни радикали, които пречат на ясното мислене. Новостите са специално конструирани така, че да ви отвличат. Те са като вируси, които крадат нашето внимание. И сега става дума не за загубата на време, за това по-нататък. Става дума за неспособността да се мисли ясно, защото сте се открили за новостният поток, който отвлича.
Има два типа памет. Капацитетът на дългосрочната памет е практически безкраен. Капацитетът на краткосрочната е крайно ограничен — опитайте да повторите десет цифри на телефона след едно прослушване? Пътят от краткосрочната към дългосрочната памет — това е тясното гърло в нашият мозък, но всичко което искате да разберете трябва да премине през него. Ако този път е преграден, нищо няма да премине. Новостите снижават концентрацията, а значи — отслабват разбирането.
На мозъка е нужно време за разгряване. Преходът в състояние на концентрация изисква минимум 10 минути четене. За по-малко време нашият мозък обработва информацията на празен ход, минимално съхранявайки каквото и да е в паметта. Новостите — това е вятър, обвяващ лицето ни. Спомнете си за пример топ-10 новини с месечна давност? Ако ви е тежко нещо да си спомните, то вие не сте сами. Защо тогава да потребяваме информация, която никак не увеличава обемът знания?
Негативният ефект от новостите в интернет е още по-силен. През 2001 год двама канадски учени изясниха, че разбирането на контекста се снижава с ръста на количеството препратки в статията. Защо? Защото всеки път, когато виждате препратка, на мозъкът е нужна минимум минута за да реши да я последва или не. Тези размишления оказват отвличащ ефект.
Потребителите на новости са зле в определяне важността на информацията, а потребителита на онлайн-новости са зле въобще във всичко. Новостите — това е отвличаща система. Тя привлича внимание само за това по-късно да ви забърка. В допълнение към ниското ниво на глюкоза в кръвта, новостите са най-голямото препятствие към ясно мислене.

Причина №7: новостите изменят структурата на вашият мозък
Новостите работят като наркотици. Новостният сюжет се развива, и ние естествено искаме да знаем какво ще се случи нататък. Колкото повече такива сюжети се натрупват в главата, толкова по-сложно става да се устои и игнорира това желание. Защо новините са толкова адиктивни? Щом придобиете привичка да проверявате новостите ви се иска да ги проверявате все по-често. Вашето внимание е обърнато към бързоразвиващи се сюжети, и вие изпитвате жажда да получите повече информация за тях.
Това е свързано с механизма на продължителна потенциация (long-term potentiation) и системата на възнаграждения в нашият мозък. Зависимите искат повече наркотик, доколкото им е нужна по-голяма стимулация за удовлетворение. Ако обърнете внимание на други неща: на литература, наука, история, готвене, грижи за куче — каквото и да е, вие се фокусирате на това. Така работи нашият мозък. По-рано учените смятаха, че плътните връзки от 100 милиона неврона на нашият мозък се фиксират с възрастта. Сега ние знаем, че това не е така. Мозъкът на човека е много пластичен. Нервните клетки постоянно късат стари връзки и установяват нови.
От момента в който се адаптираме към нов културен феномен, такъв, като потребление на новини, нашият мозък се променя. Адаптацията към новости се случва на биологическо ниво. Новостите ни препрограмират. Тоест нашият мозък работи другояче, даже когато не потребяваме новости. И това е опасно.
Колкото повече новости потребяваме, толкова повече развиваме невронни връзки, отговарящи за бегъл анализ и многозадачност. А кой през това време за нас ще развива връзки отговорни за замислено четене и фокусирано мислене?
Болшинството потребители на новости, даже ако по-рано много са чели, губят способност да възприемат дълги статии и книги. След четири-пет страници те се уморяват, концентрацията им пада, расте безпокойството. Това се случва не защото те остаряват или не им стига време. Физическата структура на мозъка им се е изменила.
Цитирам професор Michael Merzenich, пионер в невропластичността: «Ние приучаваме нашите мозъци да обръщат внимание на безсмислици». Замисленото четене и дълбокото мислене — всъщност са едно и също. Когато потребявате новости, структурата на вашият мозък се мени. Променя се вашият способ на мислене. Връщането на способността за концентрация и съзерцание иска пълен отказ от новости, ни повече ни по-малко.

Причина №8: новостите – това е скъпо
Новостите отнемат време и изразходватт нашата продуктивност по три начина.
Първо, сметнете времето за потребление на новости. Това е време, което губите за четене, прослушване или преглеждане.
Второ, добавете тук време за превключване на вниманието. Това е времето, което губите за да се върнете към нещата от които новостите са ви отвлекли. Нужно ви е време да се съберете. С какво там се занимавахте преди това? Всеки път, когато се отвличате на новости, преориентацията на фокуса иска повече време.
Трето новостите ни отвличат даже след като сме «продъвкали» всички горещи теми. Откъси от текста и ярки картинки могат да възникват в нашите глави след часове и даже дни след прочитане на новостите, отвличайки ни от мислителният процес.
Например вие четете вестник 15 минути всяка сутрин, гледате новини 15 минути по обяд и 15 минути преди сън. Добавете по 5 минути, когато сте в офиса на това да се върнете към делата. В резултат вие губите половин ден за седмица. Половин ден — и заради какво?
В планетарен мащаб това е гигантска загуба на продуктивност.
Да вземем за пример терористическата атака в Мумбай през 2008 год. Терористи убиха 200 човека с цел смразяваща самореклама. Да предположим, милиард човека са посветили 1 час от своето внимание за гледане новините по телевизора и размишления за трагедията. Това е груба оценка, но не е число «от палеца». Само в Индия живеят милиард човека. Множество индуси проведоха дни пред телевизора, следейки за драматическите събития. Милиард души да умножим на на милиард часове —това е повече от 100 хиляди години. Средната продължителност на живот днес е 66 години. Тоест приблизително 2000 живота бяха погълнати от потребление на новости. Това е далеч над количеството убити. В някакъв смисъл дикторите на новините станаха неволни съучастници на терористите.
Трагедията в Мумбай имаше поне някакво влияние на света. Сметнете обаче загубените часове по време смъртта на Майкъл Джексън — никакво съдержание в репортажите и милиони загубени часове.
Информацията — това отдавна вече не е дефицитна стока. За разлика от вниманието.

Причина №9: новостите унищожават зависимостта между репутация и достижение
Репутацията влияет на това как хората взаимодействат в обществото. В нашето древноминало  репутацията на човека пряко е зависела от неговите достижения. Вие сте видели как ваш съплеменник е убил тигъра с голи ръце и разказвате на всички колко е смел.
С появата на масово производство на новости в обществото проникна странна концепция за «слава». Славата е измамна, понеже като общо хората стават знаменити за постъпки, които малко влияят на нашият живот. Медиата подарява слава на кинозвездите и телеведещите фактически  за нищо.
Новините унищожават зависимостта между репутация и достижение. Още по-лошо е, че лошата слава измества достиженията на тези, чийто вклад е бил по-съществен.

Причина №10: новостите се пишат от журналисти
Добрият журналист заделя време за подготовка на статията, проверява фактите и се опитва да вникне в същността. Но както и във всяка професия, в журналистиката има достатъчно некомпетентни и нечестни представители, които нямат време или способности за дълбок анализ.
Вие можете да не забележите разлика между безупречен професионален отчет и натракана набързо за количество букви статия, написана от користен журналист. Всичко това изглежда все като новости.
По моя оценка, по-малко от 10% от статиите са истински. По-малко от 1% от статиите изследват нещо. И едва веднаж за 50 години журналистите откриват Уотъргейт. Много журналисти правят новости набързо на основа други новости, известни на всички факти, повърхностен анализ и всичко намерено в интернет.
Журналистите копират един от друг текст, без да се затрудняват да проверяват и коригират промежутъчните версии. Копирането на копия на други копия умножава грешките и безполезността на сюжетите. Струва ли този боклук толкова, че да се окаже в главата ви?

Причина №11: фактите са погрешни понякога, прогнозите – винаги
Понякога фактите в новостите са просто неверни. С намаляването на редакционните бюджети в болшинството издателства факт-чекингът е под заплаха от изчезване.
Списанието The New Yorker е знаменито със своят факт-чекинг. Говорят, че когато в статия се споменава Емпайър Стейт Билдинг, някой от отдела за факт-чекинг е длъжен да отиде и визуално да се убеди, че зданието си стои на мястото. Не зная истина ли е това или не, но смисълът е ясен.
Днес факт-чекерите — това е измиращ вид в болшинството новостни компании. Множество новости включват прогнози, но точно прогнозиране в нашият сложен свят е невъзможно. Всичко говори че прогнозите на журналисти, финансови аналитици, военни и технологически експерти практически ввинаги са погрешни. Та защо тогава да четем този боклук?
Предсказаха ли вестниците Първата световна война, Великата депресия, сексуалната революция, разпадът на Съветският Съюз, появата на интернет, съпротивляемостта към антибиотиците, падането на раждаемостта в Европа, увеличението на количеството депресии? Възможно е вие все пак да намерите няколко точни прогнози в морето погрешни.
Неточните прогнози не само са безполезни. Те са вредни. Вие можете да увеличитте точността на прогнозите, изключвайки новостите и хвърляйки вместо това зарове. Или, ако сте готови за дълбок анализ, четете книги и уважаеми списания, за да разберете как работят невидимите източници, влияещи на света.

Причина №12: новостите са манипулативни
Еволюцията ни е подарила отличен детектор на лъжа при лични срещи. Ние автоматически забелязваме опитите за манипулиране, обръщаме внимание на думи, жестове или израз на лицето, виждаме, че събеседникът нервничи или почервенява, забелязваме потните длани или чувстваме миризмата на тялото му. Когато сме живели в малки групи, ние почти винаги сме знаели бекграунда на събеседника. Информацията винаги е пристигала в съпровождение на допълнителни метаданни.
В съвременният свят даже за внимателният читател е тежко да определи превзети новости от заинтересувани лица. Защо тогава, пита се, да ги  четем? Много новостни сюжети съдържат в себе си скрита реклама (advertising bias), носят скрит интерес на владетелите на медиаресурса (corporate bias), практически всички медиа съобщават само това, което говорят всички останали и избягват да съобщават това, което може някого да обиди (mainstream bias). PR-индустрията, по размери не отстъпваща на индустрията за новости е най-доброто доказателство, че журналистите и новостните организации могат да се манипулират. Като минимум да се влияе върху тях. Корпорациите, политиците и прочие организации не биха харчили за PR такива огромни суми, ако това не работеше.
Ако може да се манипулират даже журналисти, у които трябва да има вродено скептическо отношение към организациите, то защо мислите, че вие не сте поддатливи на тези уловки?
Вземете за пример историята за медицинската сестра Наиру (Nayirah). Наира бе петнадесетгодишна кувейтка, която даде показания пред Конгреса на САЩ в хода на подготовката за война в Кувейт през 1991 год. Тя заявяваше, че е била свидетелка на убийства на малолетни от иракските войници. Практически всички новостни СМИ осветиха тази история. Обществеността бе в ярост, и това подтикна Конгресът на САЩ да започне война. В крайна сметка показанията на Наира, които изглеждаха достоверни на всички, се оказаха военна пропаганда. (И тук внимание въпрос - а как "всички новостни СМИ" се включиха така координирано в осветяването на историята? Публикациите, излъчванията, медииното време струват пари, за да пробие масово една история освен "ефекта на лавината"(всички копират новина която се разпространява масово) се изисква и "минимална критична маса" за да задейства лавината. Изводът: в множество СМИ е извършена финансова инжекция, външна или вътрешна по заповед или внушение, за разпространение на това, което после "се оказа военна пропаганда" - бел.пр.)
Журналистите формират общата картина и сюжети за обсъждане. Те формират общественият дневен ред. Почакайте, а ние искаме ли журналистите да формират общественият дневен ред? Струва ми се, че дневен ред, формиран от журналистите — това е неправилна демокрация. (И да добавя - журналистите са хора на заплата, ако не спазват "служебната култура" ще бъдат уволнени, ерго - общественият дневен ред се формира от собствениците на медии, управляващи журналистите чрез парите си - бел.пр.)

Причина №13: новостите ни правят пасивни
Новостите практически винаги са посветени на сюжети, на които ние не можем да повлияем. Това формира у читателите фаталистически възгледи.
Сравнете днес с нашето древно минало. Еволюцията ни е научила след получаване на информация да действаме. Но ежедневното повторение на новости, с които ние нищо не можем да направим, ни прави пасивни. Това изсмуква нашата енергия. То ни капе в мозъка до тогава, докато не започнем да виждаме света негативен, безчувствен, саркастичен и фаталистичен.
Мозъкът под въздействие на масива нееднозначна информация, без възможност да реагира отговаря с пасивност и позиция на жертва. За това даже има научен термин — синдром на придобитата безпомощност (learned helplessness).
Възможно е аз да преувеличавам, но ми се струва, че потреблението на новости като минимум частично влияе на разпространението на депресии в света. Ако наложим всичко върху ос във времето, можем да видим, че началото на ръста на депресии почти идеално съвпада с разцвета на масмедиите. Възможно това е съвпадение, но също така възможно е постоянните споменавания за пожари, наводнения и загуби (даже ако те се случват някъде далеч) непосредствено да влияе на увеличаването на количеството нещастни хора.

Причина №14: новостите създават илюзия за грижовност
Кетлин Норис (при все че аз не разделям болшинството нейни идеи) някога каза: «Нам може и да ни се иска да се чувстваме причастни, когато погледът ни се плъзга от една новост към друга, на екрана тече репортаж за звезда от NBA, а отдолу са бягащите котировки на акциите. Но непрекъснатата бомбардировка с думи и изображения ни прави неспособни да проявим грижа».
Новостите ни обвиват с топло чувство за единение с цялата планета. Ние всички сме граждани на света. Ние всички сме съединени. Нашата планета е глобално село. Ние пеем «We Are the World» и махаме с малките пламъчета на запалките в идеална хармония с хиляди хора наоколо. Това ни подарява светещо уютно усещане, което създава илюзия за грижа, но към нищо не води. Тази красива картинка на братство на всичко живо прилича на огромна химера.
Работата е там, че новостите не ни правят по-близки един с друг. Ние ставаме близки, когато взаимодействаме лично.

Причина №15: новостите убиват креативността
Вещите, за които ние всички знаем, ограничават нашето творчество. Това е една от причините писатели, математици, композитори и предприемачи да създават най-креативните си работи като млади. Мозъците им се наслаждават от простора и свободата, която ги заставя да измислят нови идеи.
Не познавам ни един истински творчески човек, който би бил при това информационен наркоман, а не писател, композитор, математик, лекар, учен, музикант, дизайнер, архитект или художник. От друга страна, познавам достатъчно много умове, лишени от креатив, които поглъщат новости като наркотици.
Негативният ефект за креативността може да се обясни с още по-простият фактор, който обсъдихме по-рано — отвличането. Аз просто не мога да си представя, как може да се измисли нова идея, постоянно отвличайки се на новости?
Ако търсите нови решения — не четете новости.

Какво да правим?
Не четете новости. Въобще. Идете в пълен отказ. Направете новостите максимално недостижими. Махнете всички новостни приложения от телефона. Продайте телевизора. Отменете абонамента на новости. Не докосвайте вестници и списания в летищата и на гарите. Не слагайте новостни сайтове на страницата по премълчаване. Нека това да бъде страница, която никога не се променя. Колкото повече стабилност, толкова по-добре. Махнете всички новостни сайтове от запомнените. Всички виджети и приложения от настолният компютър.
Ако ви се иска да съхранитте илюзията и да не пропуснете «нещо важно», ще ви препоръчам да четете страницата-резюме в списание Economist. Но не губете на това повече от 5 минути.
Четете списания и книги, които обясняват как е устроен светът — Science, Nature, The New Yorker, The Atlantic Monthly. Четете списания, които съединяват точки и не се боят да обясняват сложността на нашият свят или просто да ни развличат. Светът е сложен, с това нищо не може да се направи. Затова ви е нужно да четете дълги статии и книги, които отразяват в себе си тази сложност.
Пробвайте да четете по една книга за седмица. По-добре две или три. Добре ще е, ако това е история, биология, психология. Четейки, вие ще разбирате как е устроен светът. По-добре по-дълбоко, отколкото по-широко. Избирайте материал, който действително ви е интересен. Наслаждавайте се на четенето. Първата седмица ще бъде най-тежка. Решението да не проверявате новостите иска дисциплина. Вие се борите с встроените във вашият мозък механизми.
В началото ще се чувствате не в свои води, възможно даже социално изолирани. Всеки ден ще бъдет изкушение да преминете на новостен сайт. Не правете това. Вие сте в отказ. Проживейте 30 дни без новини. Към края на месеца отношението към новостите ще бъде по-леко.
Вие ще откриете, че имате повече свободно време, по-голяма концентрация и по-добро разбиране на света. След още някое време ще разберете, че даже независимо от вашето новостно затворничество, вие не сте пропуснали и не ще пропуснете нито един важен факт. Ако някаква информация е действително важна за вашата професия, вашата компания, семейство или съобщество, то вие ще я чуете. От приятели, от тъщата — от когото и да е, с когото общувате. При среща с приятели питайте какво важно се случва в света. Това е отличен способ да се започне разговор. Макар най-често ще чувате в отговор, че нищо важно не се случва.
Вие се боите да не станете отшелник заради своето извън-новостно съществувае? Е, навярно няма да знаете, че Линдси Лохан е попаднала в затвора, но затова ще имате далеч по-интелектуални факти, които да споделите с приятели. Вие можете да разкажете за културното значение на храната, която ядете, или за откриването на екзо-планети. Хората ще го оценят.

Хубавите новости
На обществото са нужни журналисти. Но малко по-различни.
Изследователската журналистика е важна за всяко общество. Нужни са ни повече хардкор-журналисти, разкопаващи значими истории. Нужни са ни отчети, контролиращи нашето общество и откриващи истината. Най-добрият пример — Уотъргейт. Но важните разследвания необезателно са длъжни да пристигат във вид на новости. Често срочността не е така важна.
Дългите статии в списанията и книгите — това е отлична площадка за дискусии и журналистически разследвания. И доколкото вие се отказахте от четене на новини, сега ще имате време да прочетете всичко това.

преводът е взет оттук:

 https://medium.com/@egorov.danila/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9-4ad26c3be4c5
там и връзка към източника

Vox populi след 25 години

25 години изминаха от момента, когато бе разрушен Съветският Съюз, практически толкова отделяха страната от Октомври 1917 год до Великата Отечествена Война. За този срок израстна цяло поколение, за което не съществува живот през «съветско време». И ето - ново изследване на ВЦИОМ, призвано да изясни колко души биха гласували за съхранение на СССР днес? Какви биха били резултатите от референдум за съхранение на СССР днес?

Повече от половината запитани руснаци (64%) биха гласували за съхранение на СССР в случай на провеждане на референдум на тази тема. Такива данни следват от допитването, проведено от Всероссийский центр изучения общественного мнения (ВЦИОМ) и публикувано в сряда на сайта на организацията.

«25 години след провеждане на референдума за съхранение на СССР (17 март 1991 г.) болшинството граждани отново изразиха готовност да дадат утвърдителен отговор. Съгласно данните от Централната комисия по референдума за СССР, графа „да“ в бюлетина отбелязаха 76% от дошлите на избори (сред гласувалите в РСФСР — 71%). Днес 64% руснаци твърдят, че биха гласували за запазване на СССР» — се казва в материалите от соцдопитването.

Максимална част положителни отговори се получиха от привържъниците на КПРФ и тя е 81%. Във възрастните групи показателят нараства от 47% сред 18-24-годишните до 76% сред хората от 60 години и по-възрастни. Отрицателно на въпроса за запазване на Съветският Съюз в обновената форма в днешно време биха отговорили 20% руски граждани.

Главни виновници за неизпълнение народното волеизлияние по запазване на СССР съвременниците считат Михаил Горбачов (27%) и неговата команда, върховната власт като цяло (17%), Борис Елцин със съратници (13%). На влияние от САЩ и други западни страни указват само 2% от запитаните, и само 1% предполага, че виновни няма. За мнозина обаче въпросът кой е виновник за разпада на СССР, се оказва затруднителен (40% не могат да дадат определен отговор).

Какво се получава? Излиза, че след 25 години съществуване на народа в съществено антисъветска идеологическа рамка, в режим на регулярно очерняне на съветското минало по всички канали на ТВ, пропагандата на Сванидзе-Млечин-Михалков-Радзински под квиченето на либералното котило на Эхо Москвы — процентът люде, гласували пряко за запазване на СССР се е снижил съвсем незначително — от 71% до 64%.
И това в условия на постоянна маргинализация на комунистическата идея от различни догматици от марксизма (от типа КПРФ), в условията на истериите на Жириновски и мекият антисъветизъм на В.Путин.
Как може да се обяснят 47% гласуващи «за» сред 18-24-годишните? Невъзможно е да се припишат на комунистическата пропаганда (доколкото такава явно отсъства).
И тук още е нужно да се вземе под внимание, че въпросът бе поставен достатъчно пряко. За СССР или против.
Ако въпросът бе развърнат, превръщайки го в серия въпроси за съветският начин на живот, за нивото на образование, за достъпността на безплатно здравоопазване, жилище, отдих, за трудоустройството, за дружбата между народите и други имащи стратегическа важност за обикновеният човек — мисля, резултатите от допроса биха били към 90% гласували «за».
Както да не хитреят антисъветските сили да очернят и опорочат съветският период — все едно да се измами народа не се получава.
При всички неудобства и грехове на съветският образ за съществуване на страната, днешният уклад, базиращ се на принципа «homo hominis lupus est», тоест, «човек за човека е вълк» е далеч по-малко желан за нашият народ като цяло.
И да измени vox populi не се получава даже за най-упоритата и лъжлива четвертвековна антисъветска пропаганда.

ЖЖ Антисептик

Дмитрий Пучков-Гоблин развява митовете за корупцията в САЩ

Дмитрий Пучков (Гоблин) излиза с превод на документалният филм «Черният дом» на руски език



Жителите на Русия трябва да видят филма «Черният дом» за корупцията в САЩ, каза за «Русской службе новостей» публицистът, преводач под псевдоним «Гоблин» Дмитрий Пучков. Именно той превде видеото на руски.

«В САЩ, о ужас, има корупция. Чиновниците в САЩ, използвайки своето служебно положение натрупват богатства, а също и крадат. За мнозина това е откритие. За много наши граждани САЩ — това е проекция на рая на земята, където всичко е устроено съобразно най-светлите идеали. А на практика САЩ е такава страна като всички останали, там живеят също такива хора, както и в другите страни, със същите пороци и недостатъци», — каза Пучков.

По негово мнение, да се види филма е необходимо и зад граница, в това число и в САЩ. «Доколкото «Би-би-си», пускайки някакви филми с «разобличения» срещу Путин, се обръща към гигантска аудитория, пускайки очевидно пропагандистски, лъжливи филми, занимава се с антидържавна пропаганда. На такива ходове трябва да се отговаря. Защо у нас такива видео не се правят, за мен е загадка», — добави преводачът.

Той отбеляза, че видеото му е изпратил един от ползвателите на неговият портал «Тупичок Гоблина». При това кой е автора, на преводача е неизвестно. «Този, който озвучава, говори с ярко изразено правилно произношение. Това говорит, че той е бил учен на това, той не е съвсем американец. Но Америка е страна на емигранти, и там има всякакви. Ако гледаме водещите телеканали — там има маса хора с най-различни акценти, което не влияет нито на качеството на информация, нито на способът за подаване» — отбеляза Пучков.

По рано в Мрежата се появи видеото «Черният дом: филм за корупцията, забранен в САЩ». Първи го публикува на своят портал Дмитрий Пучков. В руският сегмент на Youtube клипът е набрал вече над 170 хиляди гледания. (става дума само за клипът, публикуван в блога, в Youtube съществуват още няколко копия - бел.пр.)

Съгласно проведеното през есента на 2015 год соцдопитване, 75% от американците живеещи във Вашингтон са уверени, че корупцията е широко разпространена в правителството на страната.

Източник

Мастера журналистики

1943 год.
Делегация журналистов Совинформбюро из программы «В последний час» поздним вечером прибыла в Вильнюс.
Совершив мягкую посадку и спрятав парашюты в лесу, журналисты поспешили в загородный отель, где проходил демократический форум «Рейх – будущее России».

Путь им преградила охрана из немецких наблюдателей миротворческой миссии НСДАП, заявившая, что у советских журналистов отсутствует необходимая аккредитация.

Ситуацию урегулировал товарищ старший оператор, которому удалось снять немецких наблюдателей, после чего вся съёмочная группа проследовала в зал заседаний.

В холле путь им преградила некая женщина в элегантном костюме СС и очках «рейх-бан». Женщина истерично кричала «Снимайте меня – я Божена!» и товарищ оператор, уступив настойчивой просьбе, снял и её.

Войдя в зал, журналисты немедленно приступили к интервью.
– Пару слов для вашего завтрашнего некролога в «Красной Звезде»! – немного смущаясь, обратилась молодая журналистка к видному обер-бургомистру Касьянову, приставляя микрофон в упор. – Скажите, на что вы рассчитывали с вашей интересной программой?
– На советский суд! – зарыдал бургомистр в ствол микрофона. – На самый гуманный суд в мире! Я больше не буду, клянусь!
– Спасибо! Мы обязательно расскажем об этом нашим читателям! – застрекотала микрофоном младший журналист и сменила обойму.

Тем временем, гвардии корреспондент Петров задавал острые вопросы остальным участникам форума прямо в лоб. Не все из них смогли ответить на умело поставленные вопросы товарища Петрова. Большинство, всплеснув руками и закатив глаза, тут же выходили из дискуссии.
Но, некоторые, пытались.

Так, один видный деятель УНА-УНСО Чичваркин, нервно поправляя футболку с надписью «Сегодня все мы Рольф! Человек просто перестарался!», заявил советским журналистам, что он гражданин Израиля и что интервью он даст только телевидению Израиля. Но товарищ старший оператор его умело срезал, логично заявив, что государство Израиль товарищ Сталин разрешит создать только в сорок седьмом году, а сейчас на дворе только сорок третий.
После чего вытер нож и продолжил снимать демократическую оппозицию.

А один гауляйтер, бывший любитель шахмат, решительно сделал ход Е2-Е4, заявив, что он просто проходил мимо и случайно заглянул на огонёк, но гвардии корреспондент Петров парировал хитрый ход, умело ответив ходом ТТ - 7.62.

Через пять минут, убедившись, что накал дискуссии о судьбах России снизился до нуля, корреспонденты покинули форум.

Ещё через час власти Латвии направили товарищу Молотову ноту протеста, решительно осудив методы советских журналистов. На что товарищ Молотов дипломатично ответил, что через год он лично встретится с господами из правительства Литвы и решит все назревшие проблемы. И, что характерно – так и сделал.

Вот в таких непростых условиях приходилось работать советским мастерам новостей.

Зелёный Чай

Два карамфила за другаря Сталин. 5.03.2016

Всички фото: Алексей Наседкин /nasedkin.livejournal.com

Жителите на руската столица и гостите на града от ранно утро събота, 5 март, масово носят карамфили на гроба на съветският ръководител Йосиф Висарионович Сталин под Кремълската стена. Царство небесно Вам, Йосиф Висарионович!