Планира се не само да се възстанови, но и надмине довоеното ниво – както в промишлеността (46 %), така и в селското стопанство. На Запад този план считат нереален, но той бива не само изпълнен, но и преизпълнен. Дори повече, веднага биват набелязани нови, главозамайващи рубежи – през 1951 год, преди шестдесет години започва новата, пета петилетка.
Става дума не само за промишлеността, механизмите и стоките. Подобрява се и животът на хората, при това в най-важното, «человекозапазващо» направление. Така например, през 1940-1950 години детската смъртност се снижава над 2 пъти (180 на 1000 - против 81 на 1000). За същият период количеството лекари нараства 1,5 пъти.
Налице е съветско икономическо чудо, което често наричат още и сталинско. И то става възможно благодарение сталинският модел на социализма, който гъвкаво и ефективно съчетава разни смисли, идеи и технологии. Да опитаме да разгледаме нейните основи.
И. Сталин се стреми да подчини политиката на икономиката, а за главна политическа цел той счита укрепване на национално-държавният суверенитет. Лидерът на българските комунисти Г. Димитров в своите дневници си спомня, че вождът на СССР поставя въпросът именно така — «чрез социално освобождение към национална независимост».
По мисълта на Сталин, социализмът е длъжен да ликвидира стихийността в икономическият живот, правейки възможно планомерното развитие на народното стопанство. На среща с авторският колектив на новият учебник по политикономия (29 януари 1941 год) Сталин казва: «Първата задача е да се обезпечи самостоятелност на народното стопанство на страната от капиталистическото обкръжение, така че стопанството да не се превърне в придатък на капиталистическите страни. Ако нямахме планиращ център, осигуряващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се развивала по съвсем друг път, всичко би започвало с леката промишленост, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги от крака на глава, по-точно, от глава на крака... В началният период се налага да не се съобразяваме с принципа за рентабилност на предприятията. Задачата по рентабилност е подчинено у нас на строителството, и преди всичко, на строителството на тежката промишленост».
Анализирайки тези думи, изследователят П. Краснов обръща особено внимание на толкова «ниската» оценка на фактора рентабилност. Съгласно него, в голяма система има различни нива на оптимизация. От тяхното успешно функциониране зависи сътбата на отделните елементи, но не на цялата система. При капитализма оптимизацията се случва основно на ниво предприятие/корпорация. И ако например на едно предприятие се удаде да разори друго, то това означава оптимизация на едно от нивата. Но цялата система при това не се оптимизира. «СССР предлага свой, невиждан по-рано модел – оптимизация на ниво цялото общество, включая възпитание, образование, медицинско обслужване, безопасност и много друго. Тази система бива изходно планирана като интегрална, тоест неделима на части, както е неделим на жизнеспособни части човешкият организъм. Да обърнем внимание на думите, че на рентабилността не се придава голямо значение само «в началният период», следователно механизмът за рентабилност на предприятията изходно е планиран, но е бил длъжен да бъде запуснат в отреденото му време, когато по-високото ниво обществена оптимизация вече е било предварително настроено». («Сталинское экономическое чудо»)
Именно такава интегрална система, вкупом с политически (национално-държавен) «детерминизъм» позволява на Съюза да съхрани независимост даже в условия на помрачителна слевоенна разруха.
Сталин решително отхвърля «планът Маршал», който означава финансово закабалване на страната. (Любопитно е, че за неговото приемане се завтъпват А. Микоян и в началото В. Молотов.) Освен това, той се отказва да включи СССР в доларовата зона. Страната рязко съкращава експортът на суровини, насочвайки го за нуждите на вътрешният пазар.
Много важно е да се отбележи, че сталинската икономика е била основана не на получаване на парична печалба, но на постоянно и планомерно снижаване себестойността на продукцията. Именно това и способствало за бурното развитие на науката и техниката. «…Устойчиво да се снижава себестойността може само за сметка внедряване достиженията на НТП - отбелязва Б. Гунько. - Ето защо тогава науката и изобретателството са били у нас в голям почит». («Сталинская экономика»). Действително, учените са били нещо като привилегирано съсловие. Това се изразява както в идеален («почетен») план, така и в план материален (заплата). Историкът С. Миронин привежда такива данни: «Следвоенното десетилетие се характеризира с ръст на престижа на научно-преподавателската работа. Заплатата на ректор нараства от 2,5 хил. до 8 хил. рубли, професорите доктори на науките от 2 хил. до 5 хил. рубли, доцент, кандидат на науките с 10 годишен стаж от 1200 до 3200 рубли. През тези години съотношението на заплатите на доцент, кандидат на науките и квалифициран работник е примерно 4 към 1, а професор, доктор на науките 7 к 1». («Сталинский порядок»)
Ето още много показателни цифри – през 1940-1950 години количеството научни учреждения се увеличава с 40% , броят студенти - с 50%.
Именно при Сталин биват заложени основите на съветската космическа програма. «През февруари 1953 год Сталин утвърждава план на работите по създаване на междуконтинентална балистическа ракета - съобщава Г. Назаров. - А на 20 май 1953 год (вече след смъртта на Сталин) Г.М. Маленков подписва постановление на правителството за създаване на конкретна МБР - ракетата Р-7. Застава въпросът за необходимост от създаване на принципно ново оръжие. В следващите години, когато властта преминава към партийният авантюрист-демократ Н.С. Хрушчов, а после към Л.И. Брежнев, техните идолопоклонници приписват не на Сталин, а на тях бащинството в организацията на работите по ракетна техника. Упоритите факти говорят за обратното. Мощният импулс за развитие ба ракетната техника, даден при Сталин, позволява в най-кратки срокове (практически за две години) да се създаде космодрумът Байконур (1955-1957), а през май 1957 год да се проведе първият пуск на междуконтинентална балистическа ракета, която през август същата година (от 4-ти опит) достига разчетната далечина на полета. СССР получава ракета, способна да долети до САЩ и да достави атомна бомба. На 4 октомври със същата ракета, получила името «Спутник», бива изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята». («Почему мы не стали первыми лунопроходцами»)
Критиците на Сталин премълчават неговите «космически» заслуги, но затова охотно обвиняват вожда на СССР в «преследванията на кибернетиката».
Впрочем, стартът на съветската «електронна» революция бива даден през 1940-те години. Още преди войната съветските учени започват работа над създаването на аналогови машини, първа от които вижда свят през победната 1945-а. А след три години научен колектив, ръководен от С. Лебедев започва работа по създаване на МЭСМ - малка електронна сметачна машина. (Работата по създаване на основните елементи на цифровата ЕИМ (тригери) започва отново до войната.)
«В резултат на «преследването на кибернетиката», в което обвиняват Сталин, в СССР бива създадена нов мощен отрасъл на науката и техниката, създадени научно-изследователски институти и заводи, произвеждащи кибернетически устройства - пише А. Трубицын. - Създадени са научни школи, подготовени кадри, написани учебници, във вузовете започват да се четат нови дисциплини, да се готвят специалисти по кибернетика. В СССР МЭСМ бива пусната в това време, когато в Европа има само една ЕИМ – английската ЕДСАК, пусната година по-рано. Но процесорът на МЭСМ е много по-мощен за сметка паралелизиране на изчислителният процес. Аналогична на ЕДСАК машина – ЦЭМ-1 – е приета в експлуатация в Института за атомна енергия през 1953 год – но също превъзхожда ЕДСАК по ред параметри. Разработеният от лауреата на Сталинска премия, Герой на Социалистическият Труд С.А. Лебедев принцип за конвейерна обработка, когато потоците команди и операнди се обработват паралелно, се прилага сега във всички ЕИМ в света». («Сталин и кибернетика») (За това вече сме говорили: Советские компьютеры: преданные и забытые)
Показателно е, че развитието на науката протича паралелно с мощна пропаганда и популяризация на научно-техническите достижения. Така например през 1947 год на екраните на СССР излиза филмът «Свет над Россией», в който практически открито се провежда мисълта, че главна цел на революцията и съветската власт – това е научно-технически скок на страната.
Освен това възпяват се и достиженията на дореволюционната отечествена наука. И това произвежда впечатление даже на емиграцията.
В своята слевоенна «Народная монархия» И. Солоневич, настроен рязко антисъветски, признава: «Некрасов, вероятно, не е знаел, както не знаех и аз, че например, първата парова машина действително е била изобретена от руският изобретател Ползунов — и че е работила на Алтайските добиви двадесет години преди Уат и Стивънсън. За това писа съветската преса — и аз не и повярвах. После това потвърди и немската преса — вероятно на нея може да се повярва».
Разбира се, голямо внимание се отделя и на хуманитарната сфера (особено в следвоенният период), където се водят настойчиви търсения на нови подходи в политологията, икономиката, историята, философията и т. н. Ю. Жданов (син на Андрей Жданов), бил известно време завеждащ отдела по наука на ЦК, си спомня думите на вожда: «Без теория ни чака смърт». Показателно е, че през 1952 год по инициатива на Сталин «биват създадени три отдела на ЦК: философия и история, икономика и право, естествени и технически науки. След смъртта на Й.В. Сталин те веднага са премахнати». (А. Шевяков. «Кто убил СССР»)
Редовно се провеждат разнообразни дискусии по най-важните въпроси. Така например, през 1951 год се провежда широка дискусия на икономически теми, в хода на която се изказват най-разни, понякога доволно неочаквани мнения. Там завеждащият катедра на Московският финансов институт А. Яковлев отбелязва плачевното състояние на съветската икономическа мисъл. Причината той вижда в следното - учените чакат, докато за тях всичко направи Сталин и се боят от обвинения в «антиленинизъм».
Професорът от Института по международни отношения Я. Миколенко прави извод, че икономическите закони на социализма носят подобно на законите на капитализма стихиен характер. Примерно такава позиция заема директорът на Института по икономика на АН на Латвийската ССР Н. Ковалевски. Той уверява, че даже и при комунизма, в началният период, ще се запазват и парите, и стойността. (Любопитно е, че Сталин допуска възможност за запазване на държавата и слес построяване на комунизма. И това е било страшна «ерес» - от гледна точка на «ортодоксалният» марксизъм.) (Ще се осмеля да изкажа още по «еретична» мисъл - комунизмът е недостижим - "Комунизмът - утопия и реалност" - бел.пр.)
А сътрудниците на ИИ при АН на СССР И. Анчишкин и Н. Маслова се придържат към противоположна гледна точка. Те излагат положение, съгласно което икономическите закони на социализма се определят и формирт от социалистическата държава, от провежданата от нея политика. Научният сътрудник на ИИ при АН на СССР Д. О. Черномордик въобще отрича действието на закона за стойността при социализма.
Практически подхожда към въпроса началникът на управление при министерство на финансите на СССР В.И. Переслегин, предложил да се проведе широкомасщабна икономическа реформа, състояща се в превод на стопанска сметка на всички стопански структури – от заводи до главни отрасли и министерства.
Разбира се, да се идеализира тогавашната ситуация не си струва. Има и многочислени случаи на подавяне на инакомислието: безусловно, влияе революционно-комисарският дух, не изветрял още от времената на червеният терор (и дал страшен рецидив на «Големият терор»).
Между това, някакво абсолютно подавление не е имало. Дори повече, «горе» мислили за демократизация. През 1946 год, на мартенският пленум на ЦК Сталин поръчва на А. Жданов да възглави работата на идеологическа комисия по изработка на проект за нова програма на ВКП (б). През есента на следващата година проектът е готов. Той предвижда осъществяване на цял комплекс широкомасщабни политически реформи. Така например, предполага се да се включат в управлението на СССР всички негови граждани. Всички те са били длъжни по ред да изпълняват държавни функции, без да прекратяват да се трудят в собствената професионална сфера. Всяка държавна длъжност в СССР е могла да бъде само изборна. При това е следвало да се провеждат всенародни референдуми по всички най-важни въпроси. На гражданите и обществените организации се планирало да се предостави право за непосредствен въпрос във Върховният Съвет. (За идеологическите търсения в следвоенният период по-подробно вж. в монографията на А. Данилов и А. Пыжиков «Рождение свехдержавы»)
След смъртта на Сталин и неговото «разобличение», отношението към науката се изменя кардинално:
«Такова ниво на заплащане на труда родните учени и вузовски преподаватели не са имали в следващите години, ибо след Сталин при постоянно повишаване на цените, и повишение на заплатите на други категории служащи заплащането на труда на учените и преподавателите остава неизменно над 40 години». («Сталинский порядок»)
Между впрочем, това доволно силно настройва научно-техническата интелигенция против «режима», което впоследствие се излива в масови антисъветски прояви.
Взръщайки се към икономиката, то необходимо първо да изтъкнем ценовата политика. При капитализма снижаването на себестойността се съпровожда с удържане на предишната цена – с цел получаване на максимална печалба. А сталинската икономика е предполагала още и снижение на цените. «Работата е там, че крайният продукт на всеки производител за някакви други производители е начална суровина - обяснява Б. Гунько. - Затова снижаване на себестойността и съответно цената на продукта на един производител позволява на другите да го вземат в по-голямо количество и да произведат повече от своя продукт. Така сталинската икономика, отхвърляйки печалбата в пари, е получавала печалба в продукция! При това се е осъществявал и принцип на заплащане по обществено-полезен труд: снизил себестойността, а с нея и цената за обществото - получавай възнаграждение! Ето защо сталинската икономика е давала ежегоден приръст 25-30 и повече процента». («Сталинская экономика»)
В своята работа «Экономические проблемы социализма» Сталин излага свита но много съдержателна програма за социални реформи, призовани максимално да освободят хората от «стопанска необходимост» . «Нужно е … да се съкрати работният ден минимум до 6, а после и до 5 часа. Това е необходимо, за да могат членовете на обществото да получат достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, по-нататък, да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за това членовете на обществото да имат възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към една професия. За това е нужно нататък, по коренен начин, да се подобрят жилищните условия и да се повдигне реалната заплата на работниците и служащите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишение на паричната заплата, така и особенно чрез по-нататъшно систематическо снижаване цените за предмети за масова употреба. Такива са основните условия за подготовка на прехода към комунизма». Обръщайки внимание на тези тезиси, изследователят Олег Козинкин иронизира: «Какви ужасни неща е говорил и предлагал да се направят Злодеят Сталин - всички да се натикат във ВУЗ… да се подобрят жилищните условия - да се вдигне реалната заплата чрез повишение на самата заплата и главно, да се подобри живота на гражданите чрез снижение цените на стоките и услугите». («Сталинская экономика»)
И през 1947-1953 год се извършва ежегодно снижение на цените (1,5-2 пъти).
При това, и дума не можело да става за никаква уравниловка. Работниците са имали възможност отлично да заработят. Особено се поощрявало преизпълнението на плана. «Например, при преизпълнение на нормата 100% - плащали х1.5 тарифа, при преизпълнение 150% - двойно, а при преизпълнение 200% - тройно - пишет Сулейманов Магомед Али. - Даже у затворниците на работа се е снижавал срокът на наказание три пъти при преизпълнение на нормата с 200%». («Экономическая мера сталинизма»). А при Хрушчов в случай на преизпълнение на плана разценките са снижавали – в резултат на преразглеждане на всички действащи норми.
За по-добро изясняване на послевоенната социална политика е необходимо да споменем постановлението на Совмин на СССР от 25 август 1946 год («О повышении заработной платы и строительстве жилищ для рабочих и инженерно-технических работников предприятий и строек, расположенных на Урале, в Сибири и на Дальнем Востоке».) Съгласно постановлението, значително (с 20 %) се повишала заплатата на работниците и инженерно-техническите сътрудници в Урал, Сибир и Далечният Изток. Освен това, утвърждава се план за широкомащабно жилищно строителство. В частност планира се да се построят над 50 хиляди индивидуални, две-тристайни домове. За това Централна Комунална Банка е била длъжна да дава кредит в размер 8 - 10 хил. рубли на тези купуващи двустайна къща. Срокът на погасяване е бил 10 години. Тези желаещи да построят тристайна къща се е давал кредит 10-12 хил. рубли (срок за погасяване – 12 години.)
«Повишението на заплатите за указаните работници е трябвало да бъде 1 400 000 000 руб. в течение на година за 824 000 работника - пишет ЖЖ-блогерът ihistorian. Така всеки работник е трябвало да получи прибавка средно 1699 руб. в течение на годината. Това са били 20% от средната годишна заплата на тези категории работници. И така тяхната средна годишна заплата до повишението от 25 август 1946 г. е била 8495 руб. или 708 руб. на месец. След повишението от 25 август 1946 г. средната месечна заплата на указаните категории работници в Урал, Сибир и Далечният Изток е трябвало да бъде примерно 850 руб. Индивидуалните домове за тях са се предлагали по цена: 8 хил. руб. за дървена къща двустайна с кухня; 10 хил. руб. за дървена тристайна с кухня или каменна двустайна с кухня; 12 хил. рубли за каменна тристайна с кухня.
Изводи:
1) Заплатата по-сталински през 1947 г.: за годишна заплата на среден работник, инженер, служащ в Урал, Сибир, Далечният Изток е можело да се купи къща.2) Ипотека по-сталински през 1947 г.: кредит за пълната стойност на жилището за 12 години при 1% на година».(«Ипотека по-сталински»)
Именно в края на 1940-те - началото на 1950-те години е била създадена база за масово индустриално строителство, от която после ще се възползва Хрушчов. Били са създадени десетки заводи, занимаващи се с производство на железобетонни изделия. Именно те стават основа на крупнопанелното строителство. Освен това, строят се многочислени заводи по производство на железобетони изделия, циментови заводи и т. н. На металургическите заводи бива наложено производство на необходимото количество тръби, арматура и друго оборудване. И ето на XIX конгрес на ВКП (б) бива приета директива: «Значително да се увеличи производството на нови висококачествени декоративни и облицовъчни материали, детайли и конструкции заводско производство от керамика, гипс, бетон и железобетон, способстващи нататъшната индустриализация на строителството, понижаващи стойността и подобряващи архитектурно-строителните и експлуатационни качества на зданията и съоръженията».
Основите на масово строителство залага Сталин, но цялата слава пада на Хрушчов, който при това изкривява сталинските начинания: «Сталин поставил задачата така, че параметрите на апартаментите били много солидни: височина на тавана — 3—3,5 м, минимална площ на едностайна квартира — 40—45 кв. м, двустайна — не по-малко от 70—75, тристайна — примерно 100 кв. м, санитарен възел винаги отделен - отбелязва А. Мартиросян. - Хрушчов всичко урязва два-три пъти, вследствие на което даже тристайна квартира в наречените «хрушчоби» домове не превишава 55 кв. м, а санитарните възли съвмещава така, че във всяко семейство се редят опашки да се влезе в тоалетната». («За порогом Победы»)
Допълнително Сталин застъпва за строителство на многоетажни домове – вместо 4-5 етажни кутийки. А. Мартиросян публикува спомени на заместника на Председателя на Совмин на Министрите на СССР В. Малышев, който припомня беседа с вожда (17 юни 1949 года): «Заседаваше Политбюро по вопроса за 25-годишният план за реконструкция на Москва. В края се изказа др. Сталин и каза примерно следното: «... Ние очевидно направихме грешка, разрешавайки на московчаните да съставя 25-годишният план. Невъзможно е всичко да се отчете и предвиди за такъв дълъг срок. В частност, не може да се отчете и развитието на техниката. Трябва да се откажем от 25-годишният план. Ще бъде по-разумно да се състави 10-годишен план… Трябва голяма част от Москва да се застрои с 8—10-етажни домове и 25—30 % - с 12—14-етажни домове. Това ще е по-икономично от предложението да се застроява Москва с 4—5-етажни домове. Развитието на промишлеността в Москва трябва да се спре, а предприятията, развалящи въздуха, трябва да се изведат от Москва. В проекта се предлага да се построят много празни здания (клубове, дворци и т.н.). Това е неправилно. Трябва със всички сили да се наблегне на строителството на жилища и да се разреши жилищната криза...».
Говорят за тоталното одържествяване на икономиката при Сталин, но това е още един мит. Точно тогава е имало възможност да се упражнява легален и практически частен бизнес! След войната активно действали многочислени артели и занаятчии-единочки.
През 1950-те години те са 150 хиляди. А начало бива положено още през януари 194-а(цифрата в годината липсва - бел.пр.), когато «Совнарком на СССР и ЦК ВКП(б) предписват съществено да се ослаби държавният контрол над икономиката на промишлема кооперация, постановявайки: да се отмени централизираното планиране дейността на промишлена кооперация; плановете за работа на артелите да се утвърждават само от регионалните изпълкоми; продукцията на артелите остава в разпореждане на регионалните власти. При Совнарком на РСФСР бива създадено управление на промишлените кооперации. Междурайонните и градските съюзи на промишлените кооперации се съхраняват, но тяхното ръководство е трябвало обезателно да се избира. Предприятията за две години са се освобождавали от болшинството данъци и държавен контрол над пазарното ценообразование... В следвоенните години държавата продължава линията на комплексно стимулиране на ПК... На 14 юли 1950 г. Съветът на Министрите на СССР премахва управлението на промишлените кооперации при съветите на министрите на съюзните републики и управлението при регионалните администрации. Предписва се да се създават изборни ръководни структури. Вместо държавно управление на промишлените кооперации биват създадени Центрпромсовет, съвети в съюзните и автономни републики... Особено нагледно политиката за поддръжка на ПК се проявява в това, че кооперацията фактически стимулират за съревнование с държавните отрасли по производство на потребителска продукция, с държавната търговия и сферата на услугите. С тази цел от есента на 1950-а започва укрупняване на малките промишлени артели». (А. Балиев. «Как разрушали российскую глубинку».)
Всъщност при Сталин се създава особен модел, когато частното предприемачество съществува във формат на обществена асоциация. При това промишлените кооперативи рационално допълват държавната промишленост. Така например, те използвали «отпадъците», които оставали от работата на крупните предприятия. По нататъшното развитие на промишлената кооперация би довело и до ръст на частната инициатива, но не в пазарно-анархически формат. В СССР се раждала съвершенно нова форма на частно предприемачество. Отново всичко разрушава Хрушчов - през 1956 год бива прието постановление на ЦК и Совмин за включване на промишлените кооперации в държавните структури. И този марксист-догматик до сега считат реформатор и борец с «бюрократическият сталинизъм»!
Огромни нарекания извиква сталинската аграрна политика, която често смущава и много привържъници на генералисимуса.
Действително, от песента думите не ще изхвърлиш – имало е и тежки данъци, и произвол на местното началство, и даже глад (рецидив на страшният Голодомор от времената на колективизацията).
Собствено, всичко това следва да се счита продължение на предишната политика на изпомпване на ресурси от селото в града (на което собствено се основава индустриализацията в Европа). Трагедията на руското село продължавала, макар мащабът да е бил не този.
Между впрочем, тук всичко не е така еднозначно. Градът е вземал много от селото, но той и е давал обратно – толкова повече ако разглеждаме дългосрочна перспектива. Ресурсите, изпомпани от селото, са се връщали в промишлени стоки и техника. Така например, през 1948 год за нуждите на селото са произведени 67 хиляди трактора. Ясно че без особен режим на функциониране на «градската» промишленост това би било невъзможно.
Немалко помогнала на селото и сталинската борба за «покорение на природата», която би било по-точно да се нарече борба за обуздание на стихията. Историкът О. Платонов, като цяло отрицателно отнасящ се към послевоенната аграрна политика, въпреки това признава: «Сталинската политика по отношение на селото е имала не само отрицателни резултати. През октомври 1948 год по инициатива на Сталин е приет 15-годишен план за преобразование на природата – грандиозно настъпление срещу съшата чрез засаждане на лесозащитни насаждения, внедряване на тревополни посевообороти, строителство на язовири и водоеми. Силата на този план е била в едината воля, комплексността и мащабността. В течение на 15 години е трябвало да бъдат заложени гори на площ надвишаваща 6 млн. ха. За пръв път в историята се създавали крупни държавни полезащитни полоси, общата дължина на които е превишавала 5300 км. Направлението на тези полоси е било избрано с такъв разчет, че те не само да съхраняват водата, но и да служат за заслони против губителните за урожая горещи юго-източни ветрове – така наричаните суховеи, много чести в такива райони на Русия, като Поволжие, Северен Кавказ, Кубан, Дон… Ефектът на въздействие само на засаждането на горски полоси на урожайността на охраняемите от тях полета е достигал следните размери: по зърнови култури урожайността се е увеличила с 25-30%, по овощни – с 50-75% и по треви – с 100-200%». («История русского народа в XX веке»)
Твърда борба се е водила против местното началство, което успяло доволно да потъне в разни злоупотреби. (Ситуацията е разгледана подробно в работата на К. Романенко «Последние годы Сталина. Эпоха возрождения».) Техният списък е приведен в постановлението на Совмин и ЦК «О мерах по ликвидации нарушений Устава сельскохозяйственной артели в колхозах» (от 19 септември 1946 год). Те са се изразявали в «неправилно изразходване на трудодни, разхищения на обществени земи на колхозите, в прахосване на колхозната собственост… нарушения на демократическите основи на управление на селскостопанските артели…»
«На ненужни и измислени длъжности в колхозите нерядко се укриват влекачи и търтеи, отклоняващи се от производствена работа…». След думите с осъждане последали дела.
Само през 1946 год за длъжностни престъпления към углавна отговорност са привлечени 9 551 ръководещи работника.
***
Като че в насмешка над здравият смисъл Сталин считат за тиран и рутинер, в същото време Хрушчов се представя за реформатор. Между впрочем именно Сталин сериозно реформира марксизмът-ленинизмът, насищайки го с държавно-патриотични и самобитно-народни смислове. А «скъпият Никита Сергеевич», напротив, се проявява като най-настоящ контрареформатор. Левацките упования на най-скорощно пришествие на комунизма, възраждане на уравниловката, отказ от руският патриотизъм, безогледна поддръжка на разни «прогресивни движения» по цял свят, упор на революционен интернационализъм, възобновяване на антирелигиозната кампания, борба с личните земеделски участъци – все проявления на троцкистско-ленинската «реакция». (Не случайно Хрушчов е бил активен участник на троцкистската опозиция през 1920-те.) Несправедливостта е налице, но историята все пак ще разстави по местата им.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.