Избягвайте новините

Тази статия  е  антидот за новините. Тя е дълга, затова възможно няма да можете да я прочетете бързо. Заради масовата употреба на новини ние сме загубили способност да четем повече от четири страници наведнаж. Тази статия ще покаже как да се измъкнем от капана под название «новини», ако още не сте затънали твърде дълбоко.

Новините за ума са подобни на захарта за тялото
Ние сме така добре информирани, но при това знаем така малко. Защо? Защото преди 200 години измислихме отровна форма на знания — «новини». Дойде време да изявим губителните ефекти от новините и да предприемем мерки, за да се предпазим от опасност.
По същността си ние сме  пещерни хора в костюми и рокли. Нашите мозъци са оптимизирани за лов и събирателство, живот в малки групи от 25 до 100 човека, оцеляване в условия на ограничено количество храна и информация. Днес нашите мозъци и тела живеят в свят, към който те съвършенно не са приспособени. Това води до огромни рискове и опасно поведение.
За последните десетилетия най-успешните от нас осъзнаха опасността от живот в условия на излишък на храна (затлъстяване, диабет) и започнаха да променят диетите си. Но болшинството даже не си представя, че новините за мозъка — това е като захарта за тялото. Новините леко се поглъщат. Нас ни хранят с малки късчета проста информация, която не касае нашият живот и която не изисква умствени усилия. Затова ние почти не изпитваме насищане. За разлика от четенето на книги и дълги статии, които изискват умствени усилия, ние можем да поглъщаме безкрайно количество ярки новини. Също така ярки, като малки бомбончета за нашият мозък.
Днес ние сме достигнали точка на претоварване с информация точно така, както достигнахме до точка на претоварване с храна преди 20 години. Ние започваме да разбираме, че новостите могат да бъдат токсични. И правим първи стъпки към информационна диета.
Това е моят опит да проясня опасностите, излизащи от новините, и да препоръчам пътища за борба с тези опасности. Аз вече година живея без новини, затова мога да виждам и описвам резултатите от тази свобода: по-малко отвличания на вниманието, повече време, по-малко нерви, по-дълбоки мисли, повече открития. Това не е леко, но си струва.

По-долу се показват причините, поради които си струва да се откажем от новините.

Причина №1: Новостите систематически ни въвеждат в заблуждение
Новините не дават никаква реална представа за света. Нашият мозък обръща внимание на първо място на визуална, мащабна, сензационна, скандална, гръмка информация във вид на истории. И мозъкът, в сила своята ограниченност, не забелязва много-много дълги, абстрактни, бавни и сложни късчета знания.
Ярките истории са много полезни за оцеляването: «В окръга се е появил тигър-людоед!». Това е полезна информация. Затова и мозъкът е привикнал да и обръща особено внимание. СМИ използват това когнитивно изкривяване доколкото е възможно.
Какво правят телеканалите и вестниците? Те се фокусират на ярки визуални образи. Главното е — картинка, даже ако тя скрива по-важни, но скучни вещи. Така се захваща нашето внимание, така работи бизнес-моделът. На нашият мозък се харесват вкусни истории, тях е леко да се поглъщат.
Да разгледаме пример: автомобил върви по мост, и мостът се руши. За какво ще говорят по телевизора? За автомобила. За водача. За това, къде е отивал. За това, какъв човек е бил и колко деца има. Но това всичко въобще е неважно. А какво е важно? Структурната целостност на моста. Грешката в конкретният мост, която може да доведе до срутване на други мостове. Какъв урок си струва да изнесем от случая. Каква е разликата, какъв е бил автомобилът? Всеки автомобил би могъл да срути моста, това би могъл да направи силен вятър или бродещо куче. Та защо телевизията заостря вниманието на автомобила? Защото това е ярък и драматичен образ, това е лична история. А още такива новости е евтино да се правят. Защо да се търсят някакви експерти по мостове и да се анализира съпротивлението на материалите? По-просто е да се вземе интервю от съседката на загиналия и да се направи снимка на смачканата кола.
В резултат на старанията на медиаслужбите, ние имаме в главата си абсолютно неправилна карта на рисковете:
- тероризмът е преоценен, хроническият стрес е недооценен;
- банкрутът на Lehman Brothers е преоценен, финансовата дисциплина е недооценена;
- космонавтите са преоценени, медсестрите недооценени;
- Бритни Спиърс е преоценена, докладът за измененията в климата е недооценен; (хехехе)
- авиокатастрофите са преоценени, съпротивляемостта към антибиотици е недооценена.
Ние сме недостатъчно рациональни, за да се съпротивляваме на натиска на съвременните медиа. И това е много опасно, доколкото оценката на рисковете, която получаваме от новостите, абсолютно се отличава от истинските рискове, които ни грозят.
Гледането на новини за авиокатастрофи ще измени вашата оценка на рисковете, колкото и умен да сте. Ако мислите, че щр можете да компенсирате това изкривяване чрез вътрешно съзерцание — вие грешите. Даже банкери и икономисти, у които има реални стимули да се съпротивляват на новостните угрози, се оказват безпомощни.
Единствено решение — напълно да се отрежеш от потребление на новини.

Причина №2: Новините не са важни
За миналата година вие сте прочели около 10 хиляди новостни истории. Назовете поне една новост, която позволи да направите по-правилно решение относно важен аспект на вашият живот, вашата кариера или бизнес. Можехте ли да вземете такова решение, получавайки информация от други източници, не новостни?
Смисълът е в това, че новостите, които ни показват, нямат важно значение относно силите, които реално ни влияят. В най-добрият случай новостите развличат. Но във всеки случай — те са безполезни.
Представете си, както и странно да не звучи, че сте намерили полезна новост. Новост, която съществено е изменила вашият живот. Колко безполезна информация ще се наложи да се преработи, за да се получи това ценно късче информация? Ние не можем да определим отрано ценността на всяка новина, затова сме принудени да поглъщаме всичко наред. А струва ли си? Едва ли.
Няколко примера за новини, оказали влияние на стотици хиляди хора, но останали недооценени.
През 1914 год новината за убийството на Франц Фердинанд би трябвало да затъмни всички останали по своята значимост. Но това е била едва една от хилядите новини. Редник Швейк и редовият репортер считали това не повече от поредното политическо убийство. Съвсем не повратна точка в историята на човечеството.
Първият интернет браузър се е появил през 1995 год. Тази огромна стъпка за цялото човечество практически остана без особено внимание от пресата.
За хората е много сложно да определят кое е действително важно. Далеч по-просто е да се определи нещо ново. Ние нямаме органи за възприятие важността на информацията. Важността не се определя по природен път за разлика от новостите. Важното против новото — това е фундаменталната борба на съвремения човек.
Новините ни наводняват с възгледи, които са нерелевантни. Нерелевантни — значит неважни лично за нас. Това кое е важно — решаваме ние. Не си струва да доверяваме това на новостните канали. За новостните канали е важна история, която продава милиони копия. Дарфур, Парис Хилтън, крушение на влак в Китай, някакъв идиотски световен рекорд по ядене на 78 чизбургера в час. Тези измамни уловки лежат в самата основа на медиабизнеса. Това се представя като важно, но на практика — това е само новост.
СМИ искат ние да повярваме в това, че новостите ни дават някакво конкурентно преимущество пред останалите. И мнозина вярват в това. Ние нервничим, когато ни изключат от новостният поток. Ние се боим да пропуснем нещо важно. Но на практика потреблението на новости —това е самолишение от конкурентни преимущества. Колкото по-малко новости потребявате, толкова повече преимущества имате пред останалите.
Боите се да не пропуснете нещо важно? От моят опит, ако се случва действително нещо важно, вие ще чуете за това, даже ако живеете в информационна изолация. Приятели и колеги ще ви разкажат за всичко, при това по-достоверно, отколкото новостните канали. Те ще добавят от себе си в качество на бонус метаинформация, доколкото те знаят вашите приоритети, а вие знаете техният начин на мислене.
Извод: вие ще узнаете далеч повече за важните събития и социалните размествания, четейки специализирани списания, хубави книги или просто общувайки с хората.

Причина №3: новостите ограничават разбирането
Новостите нищо не обясняват. Новостите — това са малки мехурчета, които се пукат над повърхността на по-дълбокият свят. Новостните агенции понякога се гордеят с това, че коректно поднасят фактите. Но тези факти — това е вторичен продукт на по-дълбоки причини. И новостните организации, и потребителите на новости се заблуждават, когато мислят че сухите факти водят до разбиране на света.
Сами по себе си фактите не са така важни, като нишките, които ги свързват. На практика, ние трябва да разбираме процесите, лежащи в основата на фактите. Да разбираме как всичко работи.
За съжаление, много малко новостни организации обясняват реалните причини, доколкото процесите, които водят към съществени социални, политически и екологически размествания са практически невидими. Те са сложни, нелинейни и тежки за нашите мозъци. Защо на новостните организации се харесва лекото съдържание: скандали, анекдоти, истории за хора, картинки? Отговорът е прост — този контент е по-евтино да се произвежда. На свой ред важните теми — това са не просто истории, това са силни трансформиращи движения, които не привличат особено внимание на журналистите.
Множество хора вярват в това, че колкото по-голямо количество информация владеят, толкова по-добри решения могат да вземат. Новостните организации поддържат тази вяра. Дявол да го вземе, това е в техните интереси! Но ще ви приближит ли натрупването на факти към по-добро разбиране на света? За съжаление не. На практика всичко е точно обратно. Колкото повече «малки факти» потребявате, толкова по-слабо е разбирането на картината като цяло.
Няма никакви свидетелства за това, че инфозависимите хора приемат по-добри решения. Те точно не са по-добри от среднестатистическият човек. Ако по-голямо количество информация водеше към парично благополучие, журналистите биха били на върха на пирамидата. Така че не в това е работата. Ние не знаем точно, кое именно прави хората успешни, но точно не е натрупването на откъси от новости.
Четенето на новости за разбиране на света — това е по-зле, отколкото да не се чете нищо въобще. По-добре напълно да се откажете от потребление на новости. По-добре да се четат книги и съдержателни списания вместо гълтане на сензационни заглавия.

Причина №4: новостите вредят на вашето здраве
Новостите постоянно се обръщат към нашата лимбическа система. Паническите истории водят към отделяне на глюкокортикоиди (кортизол). Това нарушава работата на имунната система и води към ръст на хормоните. По-просто казано, тялото се намира в състояние на постоянен стрес.
Високото ниво на глюкокортикоиди водит към нарушение на храносмилането, подавяне ръста на клетките, неврози и податливост на инфекции. Потребителите на новости рискуват собственото си здраве. Други странични ефекти: страх, агресия, тунелно мислене и десенсибилизация.

Причина №5: новостите съществено усилват когнитивните изкривявания
Новостите подхранват майката на всички когнитивни изкривявания — склонността към потвърждение на своята гледна точка (confirmation bias). Ние автоматически отхвърляме тази информация, която противоречи на нашите по-ранни убеждения в полза на тази информация, която подкрепя тези убеждения.
Както казва Уорън Бъфет: «Това в което хората са действително добри, е да интерпретират всяка нова информация така, че предишните заключения да останат недокоснати». Това е и склонността към потвърждаване на своята гледна точка. Потреблението на новости, особено специализирани, изостря този недостатък на нашият мозък. В резултат ние ходим в облак като че потвърждаващи данни, независимо от това, че нашите теории за устройство на света може да са погрешни. Ние ставаме самоуверени, поемаме глупави рискове и недооценяваме реални възможности.
Новостите подхранват и още едно изкривяване — склонността да се вярва на истории (story bias). Нашият мозък обича «нагласени» истории, даже ако те не съвсем добре се съотнасят с реалността. А новостните организации са само радостни да ни дадат тези фейкови приказки. Вместо това, да ни съобщи за падение (или увеличение) на пазара с 2%, телевизорът ни казва: «Пазарът падна с 2% заради Х». Този «хикс» може да бъе прогноза за печалбата, страх заради евро-то, статистика по заплатите, решение на властите, терористическа атака в Мадрид, стачка на метрото в Ню-Йорк, ръкостискане на двама президенти. И въобще каквото ви е угодно на практика.
Това ми напомня институтът. Моят учебник по история определяше седем (не шест и не пет) причини за Френската Революция. Работата е там, че ние не знаем точно защо се случва революцията. И защо тя се случва през 1789 год. И ние не знаем, защо пазарът върви нагоре или надолу. Твърде много фактори влияят на движението. Ние не знаем защо избухват войни, как се извършва технологически прорив или защо скача цената на нефта.
Всеки журналист, който пише «пазарът расте, защото Х» или «компанията банкрутира по причина Y», е идиот. Разбира се, Х би могъл да повлияе, но това до край не е изяснено, а още има и други влияния, които могат да са къде по-съществени.
В болшинството случаи новостните статии — това са просто анекдоти и вицове, в които няма никаква информация за нормален анализ. Аз съм сит до гуша от този евтин способ за обяснение на света. Това е неправилно. Това е нерационално. Това е измама. И аз отказвам да замърсявам с това главата си.

Причина №6: новините тормозят мислителният процес
Мисленето изисква концентрация. Концентрацията изисква да не ни безпокоят. Новостите — това са свободни радикали, които пречат на ясното мислене. Новостите са специално конструирани така, че да ви отвличат. Те са като вируси, които крадат нашето внимание. И сега става дума не за загубата на време, за това по-нататък. Става дума за неспособността да се мисли ясно, защото сте се открили за новостният поток, който отвлича.
Има два типа памет. Капацитетът на дългосрочната памет е практически безкраен. Капацитетът на краткосрочната е крайно ограничен — опитайте да повторите десет цифри на телефона след едно прослушване? Пътят от краткосрочната към дългосрочната памет — това е тясното гърло в нашият мозък, но всичко което искате да разберете трябва да премине през него. Ако този път е преграден, нищо няма да премине. Новостите снижават концентрацията, а значи — отслабват разбирането.
На мозъка е нужно време за разгряване. Преходът в състояние на концентрация изисква минимум 10 минути четене. За по-малко време нашият мозък обработва информацията на празен ход, минимално съхранявайки каквото и да е в паметта. Новостите — това е вятър, обвяващ лицето ни. Спомнете си за пример топ-10 новини с месечна давност? Ако ви е тежко нещо да си спомните, то вие не сте сами. Защо тогава да потребяваме информация, която никак не увеличава обемът знания?
Негативният ефект от новостите в интернет е още по-силен. През 2001 год двама канадски учени изясниха, че разбирането на контекста се снижава с ръста на количеството препратки в статията. Защо? Защото всеки път, когато виждате препратка, на мозъкът е нужна минимум минута за да реши да я последва или не. Тези размишления оказват отвличащ ефект.
Потребителите на новости са зле в определяне важността на информацията, а потребителита на онлайн-новости са зле въобще във всичко. Новостите — това е отвличаща система. Тя привлича внимание само за това по-късно да ви забърка. В допълнение към ниското ниво на глюкоза в кръвта, новостите са най-голямото препятствие към ясно мислене.

Причина №7: новостите изменят структурата на вашият мозък
Новостите работят като наркотици. Новостният сюжет се развива, и ние естествено искаме да знаем какво ще се случи нататък. Колкото повече такива сюжети се натрупват в главата, толкова по-сложно става да се устои и игнорира това желание. Защо новините са толкова адиктивни? Щом придобиете привичка да проверявате новостите ви се иска да ги проверявате все по-често. Вашето внимание е обърнато към бързоразвиващи се сюжети, и вие изпитвате жажда да получите повече информация за тях.
Това е свързано с механизма на продължителна потенциация (long-term potentiation) и системата на възнаграждения в нашият мозък. Зависимите искат повече наркотик, доколкото им е нужна по-голяма стимулация за удовлетворение. Ако обърнете внимание на други неща: на литература, наука, история, готвене, грижи за куче — каквото и да е, вие се фокусирате на това. Така работи нашият мозък. По-рано учените смятаха, че плътните връзки от 100 милиона неврона на нашият мозък се фиксират с възрастта. Сега ние знаем, че това не е така. Мозъкът на човека е много пластичен. Нервните клетки постоянно късат стари връзки и установяват нови.
От момента в който се адаптираме към нов културен феномен, такъв, като потребление на новини, нашият мозък се променя. Адаптацията към новости се случва на биологическо ниво. Новостите ни препрограмират. Тоест нашият мозък работи другояче, даже когато не потребяваме новости. И това е опасно.
Колкото повече новости потребяваме, толкова повече развиваме невронни връзки, отговарящи за бегъл анализ и многозадачност. А кой през това време за нас ще развива връзки отговорни за замислено четене и фокусирано мислене?
Болшинството потребители на новости, даже ако по-рано много са чели, губят способност да възприемат дълги статии и книги. След четири-пет страници те се уморяват, концентрацията им пада, расте безпокойството. Това се случва не защото те остаряват или не им стига време. Физическата структура на мозъка им се е изменила.
Цитирам професор Michael Merzenich, пионер в невропластичността: «Ние приучаваме нашите мозъци да обръщат внимание на безсмислици». Замисленото четене и дълбокото мислене — всъщност са едно и също. Когато потребявате новости, структурата на вашият мозък се мени. Променя се вашият способ на мислене. Връщането на способността за концентрация и съзерцание иска пълен отказ от новости, ни повече ни по-малко.

Причина №8: новостите – това е скъпо
Новостите отнемат време и изразходватт нашата продуктивност по три начина.
Първо, сметнете времето за потребление на новости. Това е време, което губите за четене, прослушване или преглеждане.
Второ, добавете тук време за превключване на вниманието. Това е времето, което губите за да се върнете към нещата от които новостите са ви отвлекли. Нужно ви е време да се съберете. С какво там се занимавахте преди това? Всеки път, когато се отвличате на новости, преориентацията на фокуса иска повече време.
Трето новостите ни отвличат даже след като сме «продъвкали» всички горещи теми. Откъси от текста и ярки картинки могат да възникват в нашите глави след часове и даже дни след прочитане на новостите, отвличайки ни от мислителният процес.
Например вие четете вестник 15 минути всяка сутрин, гледате новини 15 минути по обяд и 15 минути преди сън. Добавете по 5 минути, когато сте в офиса на това да се върнете към делата. В резултат вие губите половин ден за седмица. Половин ден — и заради какво?
В планетарен мащаб това е гигантска загуба на продуктивност.
Да вземем за пример терористическата атака в Мумбай през 2008 год. Терористи убиха 200 човека с цел смразяваща самореклама. Да предположим, милиард човека са посветили 1 час от своето внимание за гледане новините по телевизора и размишления за трагедията. Това е груба оценка, но не е число «от палеца». Само в Индия живеят милиард човека. Множество индуси проведоха дни пред телевизора, следейки за драматическите събития. Милиард души да умножим на на милиард часове —това е повече от 100 хиляди години. Средната продължителност на живот днес е 66 години. Тоест приблизително 2000 живота бяха погълнати от потребление на новости. Това е далеч над количеството убити. В някакъв смисъл дикторите на новините станаха неволни съучастници на терористите.
Трагедията в Мумбай имаше поне някакво влияние на света. Сметнете обаче загубените часове по време смъртта на Майкъл Джексън — никакво съдержание в репортажите и милиони загубени часове.
Информацията — това отдавна вече не е дефицитна стока. За разлика от вниманието.

Причина №9: новостите унищожават зависимостта между репутация и достижение
Репутацията влияет на това как хората взаимодействат в обществото. В нашето древноминало  репутацията на човека пряко е зависела от неговите достижения. Вие сте видели как ваш съплеменник е убил тигъра с голи ръце и разказвате на всички колко е смел.
С появата на масово производство на новости в обществото проникна странна концепция за «слава». Славата е измамна, понеже като общо хората стават знаменити за постъпки, които малко влияят на нашият живот. Медиата подарява слава на кинозвездите и телеведещите фактически  за нищо.
Новините унищожават зависимостта между репутация и достижение. Още по-лошо е, че лошата слава измества достиженията на тези, чийто вклад е бил по-съществен.

Причина №10: новостите се пишат от журналисти
Добрият журналист заделя време за подготовка на статията, проверява фактите и се опитва да вникне в същността. Но както и във всяка професия, в журналистиката има достатъчно некомпетентни и нечестни представители, които нямат време или способности за дълбок анализ.
Вие можете да не забележите разлика между безупречен професионален отчет и натракана набързо за количество букви статия, написана от користен журналист. Всичко това изглежда все като новости.
По моя оценка, по-малко от 10% от статиите са истински. По-малко от 1% от статиите изследват нещо. И едва веднаж за 50 години журналистите откриват Уотъргейт. Много журналисти правят новости набързо на основа други новости, известни на всички факти, повърхностен анализ и всичко намерено в интернет.
Журналистите копират един от друг текст, без да се затрудняват да проверяват и коригират промежутъчните версии. Копирането на копия на други копия умножава грешките и безполезността на сюжетите. Струва ли този боклук толкова, че да се окаже в главата ви?

Причина №11: фактите са погрешни понякога, прогнозите – винаги
Понякога фактите в новостите са просто неверни. С намаляването на редакционните бюджети в болшинството издателства факт-чекингът е под заплаха от изчезване.
Списанието The New Yorker е знаменито със своят факт-чекинг. Говорят, че когато в статия се споменава Емпайър Стейт Билдинг, някой от отдела за факт-чекинг е длъжен да отиде и визуално да се убеди, че зданието си стои на мястото. Не зная истина ли е това или не, но смисълът е ясен.
Днес факт-чекерите — това е измиращ вид в болшинството новостни компании. Множество новости включват прогнози, но точно прогнозиране в нашият сложен свят е невъзможно. Всичко говори че прогнозите на журналисти, финансови аналитици, военни и технологически експерти практически ввинаги са погрешни. Та защо тогава да четем този боклук?
Предсказаха ли вестниците Първата световна война, Великата депресия, сексуалната революция, разпадът на Съветският Съюз, появата на интернет, съпротивляемостта към антибиотиците, падането на раждаемостта в Европа, увеличението на количеството депресии? Възможно е вие все пак да намерите няколко точни прогнози в морето погрешни.
Неточните прогнози не само са безполезни. Те са вредни. Вие можете да увеличитте точността на прогнозите, изключвайки новостите и хвърляйки вместо това зарове. Или, ако сте готови за дълбок анализ, четете книги и уважаеми списания, за да разберете как работят невидимите източници, влияещи на света.

Причина №12: новостите са манипулативни
Еволюцията ни е подарила отличен детектор на лъжа при лични срещи. Ние автоматически забелязваме опитите за манипулиране, обръщаме внимание на думи, жестове или израз на лицето, виждаме, че събеседникът нервничи или почервенява, забелязваме потните длани или чувстваме миризмата на тялото му. Когато сме живели в малки групи, ние почти винаги сме знаели бекграунда на събеседника. Информацията винаги е пристигала в съпровождение на допълнителни метаданни.
В съвременният свят даже за внимателният читател е тежко да определи превзети новости от заинтересувани лица. Защо тогава, пита се, да ги  четем? Много новостни сюжети съдържат в себе си скрита реклама (advertising bias), носят скрит интерес на владетелите на медиаресурса (corporate bias), практически всички медиа съобщават само това, което говорят всички останали и избягват да съобщават това, което може някого да обиди (mainstream bias). PR-индустрията, по размери не отстъпваща на индустрията за новости е най-доброто доказателство, че журналистите и новостните организации могат да се манипулират. Като минимум да се влияе върху тях. Корпорациите, политиците и прочие организации не биха харчили за PR такива огромни суми, ако това не работеше.
Ако може да се манипулират даже журналисти, у които трябва да има вродено скептическо отношение към организациите, то защо мислите, че вие не сте поддатливи на тези уловки?
Вземете за пример историята за медицинската сестра Наиру (Nayirah). Наира бе петнадесетгодишна кувейтка, която даде показания пред Конгреса на САЩ в хода на подготовката за война в Кувейт през 1991 год. Тя заявяваше, че е била свидетелка на убийства на малолетни от иракските войници. Практически всички новостни СМИ осветиха тази история. Обществеността бе в ярост, и това подтикна Конгресът на САЩ да започне война. В крайна сметка показанията на Наира, които изглеждаха достоверни на всички, се оказаха военна пропаганда. (И тук внимание въпрос - а как "всички новостни СМИ" се включиха така координирано в осветяването на историята? Публикациите, излъчванията, медииното време струват пари, за да пробие масово една история освен "ефекта на лавината"(всички копират новина която се разпространява масово) се изисква и "минимална критична маса" за да задейства лавината. Изводът: в множество СМИ е извършена финансова инжекция, външна или вътрешна по заповед или внушение, за разпространение на това, което после "се оказа военна пропаганда" - бел.пр.)
Журналистите формират общата картина и сюжети за обсъждане. Те формират общественият дневен ред. Почакайте, а ние искаме ли журналистите да формират общественият дневен ред? Струва ми се, че дневен ред, формиран от журналистите — това е неправилна демокрация. (И да добавя - журналистите са хора на заплата, ако не спазват "служебната култура" ще бъдат уволнени, ерго - общественият дневен ред се формира от собствениците на медии, управляващи журналистите чрез парите си - бел.пр.)

Причина №13: новостите ни правят пасивни
Новостите практически винаги са посветени на сюжети, на които ние не можем да повлияем. Това формира у читателите фаталистически възгледи.
Сравнете днес с нашето древно минало. Еволюцията ни е научила след получаване на информация да действаме. Но ежедневното повторение на новости, с които ние нищо не можем да направим, ни прави пасивни. Това изсмуква нашата енергия. То ни капе в мозъка до тогава, докато не започнем да виждаме света негативен, безчувствен, саркастичен и фаталистичен.
Мозъкът под въздействие на масива нееднозначна информация, без възможност да реагира отговаря с пасивност и позиция на жертва. За това даже има научен термин — синдром на придобитата безпомощност (learned helplessness).
Възможно е аз да преувеличавам, но ми се струва, че потреблението на новости като минимум частично влияе на разпространението на депресии в света. Ако наложим всичко върху ос във времето, можем да видим, че началото на ръста на депресии почти идеално съвпада с разцвета на масмедиите. Възможно това е съвпадение, но също така възможно е постоянните споменавания за пожари, наводнения и загуби (даже ако те се случват някъде далеч) непосредствено да влияе на увеличаването на количеството нещастни хора.

Причина №14: новостите създават илюзия за грижовност
Кетлин Норис (при все че аз не разделям болшинството нейни идеи) някога каза: «Нам може и да ни се иска да се чувстваме причастни, когато погледът ни се плъзга от една новост към друга, на екрана тече репортаж за звезда от NBA, а отдолу са бягащите котировки на акциите. Но непрекъснатата бомбардировка с думи и изображения ни прави неспособни да проявим грижа».
Новостите ни обвиват с топло чувство за единение с цялата планета. Ние всички сме граждани на света. Ние всички сме съединени. Нашата планета е глобално село. Ние пеем «We Are the World» и махаме с малките пламъчета на запалките в идеална хармония с хиляди хора наоколо. Това ни подарява светещо уютно усещане, което създава илюзия за грижа, но към нищо не води. Тази красива картинка на братство на всичко живо прилича на огромна химера.
Работата е там, че новостите не ни правят по-близки един с друг. Ние ставаме близки, когато взаимодействаме лично.

Причина №15: новостите убиват креативността
Вещите, за които ние всички знаем, ограничават нашето творчество. Това е една от причините писатели, математици, композитори и предприемачи да създават най-креативните си работи като млади. Мозъците им се наслаждават от простора и свободата, която ги заставя да измислят нови идеи.
Не познавам ни един истински творчески човек, който би бил при това информационен наркоман, а не писател, композитор, математик, лекар, учен, музикант, дизайнер, архитект или художник. От друга страна, познавам достатъчно много умове, лишени от креатив, които поглъщат новости като наркотици.
Негативният ефект за креативността може да се обясни с още по-простият фактор, който обсъдихме по-рано — отвличането. Аз просто не мога да си представя, как може да се измисли нова идея, постоянно отвличайки се на новости?
Ако търсите нови решения — не четете новости.

Какво да правим?
Не четете новости. Въобще. Идете в пълен отказ. Направете новостите максимално недостижими. Махнете всички новостни приложения от телефона. Продайте телевизора. Отменете абонамента на новости. Не докосвайте вестници и списания в летищата и на гарите. Не слагайте новостни сайтове на страницата по премълчаване. Нека това да бъде страница, която никога не се променя. Колкото повече стабилност, толкова по-добре. Махнете всички новостни сайтове от запомнените. Всички виджети и приложения от настолният компютър.
Ако ви се иска да съхранитте илюзията и да не пропуснете «нещо важно», ще ви препоръчам да четете страницата-резюме в списание Economist. Но не губете на това повече от 5 минути.
Четете списания и книги, които обясняват как е устроен светът — Science, Nature, The New Yorker, The Atlantic Monthly. Четете списания, които съединяват точки и не се боят да обясняват сложността на нашият свят или просто да ни развличат. Светът е сложен, с това нищо не може да се направи. Затова ви е нужно да четете дълги статии и книги, които отразяват в себе си тази сложност.
Пробвайте да четете по една книга за седмица. По-добре две или три. Добре ще е, ако това е история, биология, психология. Четейки, вие ще разбирате как е устроен светът. По-добре по-дълбоко, отколкото по-широко. Избирайте материал, който действително ви е интересен. Наслаждавайте се на четенето. Първата седмица ще бъде най-тежка. Решението да не проверявате новостите иска дисциплина. Вие се борите с встроените във вашият мозък механизми.
В началото ще се чувствате не в свои води, възможно даже социално изолирани. Всеки ден ще бъдет изкушение да преминете на новостен сайт. Не правете това. Вие сте в отказ. Проживейте 30 дни без новини. Към края на месеца отношението към новостите ще бъде по-леко.
Вие ще откриете, че имате повече свободно време, по-голяма концентрация и по-добро разбиране на света. След още някое време ще разберете, че даже независимо от вашето новостно затворничество, вие не сте пропуснали и не ще пропуснете нито един важен факт. Ако някаква информация е действително важна за вашата професия, вашата компания, семейство или съобщество, то вие ще я чуете. От приятели, от тъщата — от когото и да е, с когото общувате. При среща с приятели питайте какво важно се случва в света. Това е отличен способ да се започне разговор. Макар най-често ще чувате в отговор, че нищо важно не се случва.
Вие се боите да не станете отшелник заради своето извън-новостно съществувае? Е, навярно няма да знаете, че Линдси Лохан е попаднала в затвора, но затова ще имате далеч по-интелектуални факти, които да споделите с приятели. Вие можете да разкажете за културното значение на храната, която ядете, или за откриването на екзо-планети. Хората ще го оценят.

Хубавите новости
На обществото са нужни журналисти. Но малко по-различни.
Изследователската журналистика е важна за всяко общество. Нужни са ни повече хардкор-журналисти, разкопаващи значими истории. Нужни са ни отчети, контролиращи нашето общество и откриващи истината. Най-добрият пример — Уотъргейт. Но важните разследвания необезателно са длъжни да пристигат във вид на новости. Често срочността не е така важна.
Дългите статии в списанията и книгите — това е отлична площадка за дискусии и журналистически разследвания. И доколкото вие се отказахте от четене на новини, сега ще имате време да прочетете всичко това.

преводът е взет оттук:

 https://medium.com/@egorov.danila/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9-4ad26c3be4c5
там и връзка към източника