Основното противоречие на съвременната икономика

Фундаменталното противоречие, лежащо в основа на болшинството съвременни проблеми на световната икономика – това е противоречието, свързано с ръста на производителността на труда.
То се състои ето в какво: при ръст на производителността на труда са нужни все по-малко хора, за да произведат достатъчно за удовлетворяване на всички природни потребности на населението количество стоки. Но в рамките на пазарната/капиталистическа/либерална/монетаристска икономика това неизбежно довежда до нарастване на безработицата. Тоест количеството хора, които се нуждаят от стоките, но не могат да заработят пари за тях.

Количеството безработни «излишни» хора расте лавинообразно, в резултат на което ръстът на производителността на труда води до ръст на социалното разслоение и макар и парадоксално да изглежда на първи поглед, до ръст на броя бедни (както на свое време законите за отграждане да довеждат до появата в Англия на огромно количество «излишни» хора). (закони за отграждане - закони в Англия за масова експроприация на средствата за производство от дребни земеделци и занаятчии, фактически официален масов узаконен грабеж на населението провокиран от властите. Допълнителен интересен факт е липсата на статии във Википедия на български за законите за отграждане и първоначалното натрупване на капитала - бел.пр.)
Говорейки с езика на «Экономикс», търсене има, но няма достатъчно обезпечено търсене.

При това в тази система няма състояние на равновесие. Всеки цикъл води до това, че произведеното количество стоки е недостатъчно за всеобщо потребление, но е излишно за тази част от населението, която е способна да го купи.
Затова производството отново и оново се съкращава, работниците отново и отново се уволняват. Количеството безработни расте, величината на обезпечено търсене пада.

В тази логика, всъщност, е протече крахът на украинската «евроинтеграция». ЕС разглеждаше Украйна изключително като пазар за европейските стоки, без да се замисля откъде у украинците ще се вземат средства за покупки (и не създавайки условия за подобни заработки). В резултат, след закономерно сриване на украинската икономика във връзка с разрива на производствените и икономически връзки с Русия се оказа, че обезпечен с покупателна способност на населението пазар за европейските стоки в Украйна няма. След което чиновниците от Евросъюза мигновено загубиха интерес към Украйна като към обект на който е невъзможно да се заработи.

Но да се върнем към проблема на «свръхпроизводството» или по-точно, проблема на недостатъчно обезпеченото търсене.
Всички «пазарни» икономически школи и теории се опитват да решат този фундаментален проблем чрез стимулиране на потреблението. Чрез потребителски кредити от една страна и формиране на «хомо потреблякус» от друга.

Хомо потреблякус – това е тлъсто същество в стрази и с кожен бележник, което при това ходи в спортзал и пие смузи, защото е модно, с една ръка човърка в новия айфончик и караули нощем пред входа в супермаркета преди излизането на всяка нова игрова приставка или «черния петък» (главната американска разпродажба през годината). Но това същество не е способно за производителен труд, затова може да потребява само на кредит, а кредити в определен момент престават да му дават, защото то не е способно да ги погаси. Край, тупик.

Количеството заети в производство закредитирани потребители (тази същата «средна класа») с всяка итерация се съкращава. Затова и всички социолози едногласно твърдят за стремително съкращение на средната класа повсеместно и в световни мащаби.

Welfare, между впрочем, не работи. Защото той само поражда клас живеещи на «социалка» паразити, не искащи и не способни да работят, и повишаващи натоварването на работническата (или, по-точно, производящата) класа.
Точно така не работят опитите да се раздуе и сферата на услугите – това също само снижава общият КПД на системата, доколкото работят повече, а произвеждат и потребяват стоки в същия размер (или в крайна сметка даже по-малко, доколкото част се израсхожда на обезпечение на услугите).

Капиталистическата икономика, за «ефективността» на която десетилетия ни пеят либералните пропагандисти, на практика се оказва изключително нискоефективен монстър, с ниска производителност и огромно количество бедни «излишни» хора.

На този фон много показателни са текстовете от ултрадесните нацисти (типа пропагандиста на украинската хунта Петр Шуклинов, но и в руската либерална среда такива също са много), които призовават да се откажем от солидарни пенсии и, фактически да се убиват пенсионерите. Впрочем, не само пенсионерите, но всички категории хора, попадащи в разряд «излишни». Това прекрасно е показано в американският филм-антиутопия «Нощ на чистка» (Purge Night), където в САЩ се установява ултрадясна диктатура, при която богатите безнаказано убиват бедните.

Ние се намираме в ситуация, когато и средствата за производство, и стоките, и парите, за които могат да се купят тези стоки, са съсредоточени в ръцете на свръхмалко количество свръхбогати хора. А доколкото сами на себе си те нищо не могат да продадат, а потреблението им е напълно затворено (даже в най-«елитни» и извращени форми), то драйвери за ръст на производството няма откъде да възникнат, и световната икономика предсказуемо стагнира.

 Аз тук въобще никакви велосипеди не изобретявам, всичко това прекрасно е предсказал и описал другаря Карл Маркс в своя «Капитал» преди повече от 100 години.
И оттогава досега всичко се развива строго по описаните от него закономерности. В това число и последователното снижение нормите за печалба в производството, доколкото пазарите са наситени и пренаситени със стоки, а обезпеченото търсене пада и пада. С това и се обяснява виртуализацията на съвременната световна икономика, когато капиталът бяга от реалният сектор на фондовите борси, където виртуално се рисуват свръхпечалби, нямащи никаква реална връзка с физическите стоки/блага.

В рамките на либералната/пазарна парадигма това уравнение няма решение. Ако искате да опитате да ми докажете обратното – слушам ви. Аз обичам да наблюдавам чуждите жалки напъни.
Съветската икономика, въоръжена с марксистската наука, решаваше това противоречие по друг път – чрез съкращение продължителността на работния ден при обезпечение на всеобща заетост.
Така търсенето не се съкращаваше (доколкото всички получаваха заплати, безработни «излишни» хора просто нямаше), затова хората получаваха повече свободно време. Тоест ОСВОБОЖДАВАХА СЕ в истинско, марксистско разбиране (получавайки не абстрактни «права», а реални възможности).
Втори аспект на съветското решение на проблема на потреблението – това е повишение надеждността на произвежданите стоки. Те служат по-дълго, не е нужно често да се купуват нови. В резултат БВП формално се получаваше по-нисък, затова пък реалното благосъстояние на гражданите бе по-високо (нужно бе по-малко да се харчи на същия обем потребяеми блага).

Но нито първото, нито второто не е изгодно в пазарен (хрематистически) смисъл. Това противоречие е описал Още Аристотел, когато противопоставя «икономиката» (наука за водене на стопанство) на «хрематистиката» (наука за получаване на печалба). За две с плюс хиляди години никой зад пределите на аристотелевата логика така и не успя да излезе. А така наричаните либерални «икономисти» или не знаят за трудовете на Аристотел, или си правят вид, че не знаят.

Либерално-пазарната система е изгодна (за тясна прослойка «елитни» паразитарии), но не е ефективна и не е равновесна. Съветската система «не е изгодна», затова пък е ефективна и балансирана.
Днешната криза на световната икономическа система не е разрешима в рамките на съществуващият модел на разпределение на благата. За нейна замяна трябва да дойде по-равномерна, по-справедлива, по-свободна (в марксистско разбиране на този термин) система.

И има два пътя за изменение – чрез осъзнаване и реформиране (еволюционен) или чрез потресения и конфликти (революционен). Измененията са неизбежни, както и победата на комунизма. Вие можете само да изберете пътя – лек или болезнен, таблетки или хирургия – но не и резултата.
Александр Роджерс

Бил ли е Сталин тиран и деспот?

Превод не е необходим.

Работайте, братья! - Дмитрий Стешин

Как журналист от "Комсомолка" и неговите братя ресторант със съвладелец-укроп затвориха.

Преди седмица прочетох в интернетите ей такъв коментар посветен на гибелта на Арсен Павлов и неговата вдовица, останала с две деца. Макар към момента на смъртта на баща му нямаше пълни и три седмици:

Ублюдъка бе установен много бързо, и аз, посредством достъпните ми ресурси типа 85 000 читатели на моя Твитер, включих мечтаемото от креаклите "гражданско общество". И знаете ли, "гражданското общество" хич не им се понрави! Говноеда готвач, независимо от извиненията уволниха, ресторанта затвориха, Росбалт написа жалостлива бележка и даже изключи коментарите към нея:

"Телефонът на самият бар е недостъпен. Един от неговите учередители, пожелал да остане неизвестен, съобщи на «Росбалт», че решението за затваряне е било доброволно.

«C такъв медиарейтинг ние повече не можем да работим и да конкурираме на пазара» — поясни събеседникът на агенцията."

http://www.rosbalt.ru/piter/20...

Работаем, братья! Мотор ни гледа от небесата.

Как банкстерите разрушават държави

Пазар под лъжливо знаме

Излязлата в САЩ книга «Война с други средства» има подзаглавие «Геоикономика и държавност».
Авторите Р. Блеквил и Дж. Харис изхождат от това, че геополитическите войни в наше време се водят с икономически средства.
«Геоикономическата война» иска «нов подход към държавността», по-точно – към стратегии за нейното разрушение.
Ярък пример – Венецуела. Започвайки от 2014 година Саудитска Арабия изнесе на пазара евтин нефт.
Публицистът К. Мопен в статията «Възглавляемата от САЩ икономическа война, а не социализмът, разкъсва Венецуела на части» отбелязва, че сривът на цените е дело не на КСА, а на САЩ. Последствията за Венецуела са драматични. Опустошението на хазната доведе до съкращение на соцпрограмите, което удари по населението. Агропредприятията, съществували на дотации на държавата се лишиха от поддръжка и спряха продукцията си.
Частните хранителни компании и фирмите-импортери на продоволствие надуха цените. Това накуп с американските санкции провокира криза. Подобна ситуация възникна и в Бразилия след изкуственото сриване на нефтените цени.
По данни на СМИ, свалянето на президента Д. Русефф е организирано от ЦРУ в кооперация с банкстерите от Уол-стрийт, представляващи финансовата олигархия.
Заявената в Националната военна стратегия борба «за международно лидерство» като цел на ВС на САЩ всъщност е операция на глобокрацията под лъжливо знаме, а Пентагонът винаги стои на стража интересите на най-големите корпорации.

Институт за благородни диктатори

Обзорникът от «Ню-Йорк таймс» Т. Фридман навремето забеляза: «Скритата ръка на пазара никога не действа без скрит юмрук. «Макдоналдс» не може да процъвтява без «МакДонъл Дъглас».
За армията на САЩ това означава унищожение на всяка държава, която заплашва интересите на глобалните корпорации или представлява за тях интерес. Целта се достига с различни способи – от открито военно вмешателство (Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия) до провеждане на тайни операции (Украина, страните от Латинска Америка и АТР).
Поддръжката на глобалната икономическа власт изисква повсеместно военно присъствие, което се осигурява от обединената армия на Пентагона, наречена от Буш-младши «нашата тотална сила».
В нея влизат регулярни части, преди всичко спецназ, общо около 70 хиляди щика, действащи в над 80 страни. Още един компонент от тоталната сила – армия от наемници, ЧВК.
По данни на американското списание «Форин полиси», в Афганистан за Пентагона работят почти 29 хиляди контрактници от частни военни компании, в Ирак такива са около осем хиляди.
Те извършват престъпления, за които Пентагонът не носи никаква отговорност.
Трета съставна на тоталната сила станаха боеви ирегулярни формирования, които Пентагонът създава, обучава и въоръжава – ислямисти (съкрушили Либия и воюващи в Сирия), фашисти (движеща сила на преврата в Украйна), контрабандисти, агенти на влияние, в това число от ангажираните НПО.
Американската стратегия за захват на планетарно лидерство се реализира чрез провокиране на революции и преврати в глобален масщаб. Неудивително, че към путча в Турция се оказа причастен Пентагона.
Превратите в страните от Латинска Америка се организират с помощта на агенти на влияние, сред които има немалко випускници от Училища Америка – център, скриващ се под завесата «Институт на Западното полушарие по сътрудничество в сферата на безопасност». Той се издържа на пари от правителството на САЩ и е подготвил повече диктатори, отколкото всяко друго учебно заведение в света.

Джо Блеър, ръководител на подготовката в училището през периода 1986–1989 г, така описва същността на обучението:
«Доктрината, която се преподаваше там се заключаваше в следното – ако ти е нужна информация, използвай физическо насилие, незаконно задържане, заплахи към членовете на семейството и убийство. Ако не можеш да получиш информацията, която ти е нужна, ако не можеш да заставиш човека да замлъкне или да забраниш да прави това с което се занимава, убий го с помощта на един от твоите ескадрони на смъртта».
Независимо че по настояване на обществеността ликвидацията на Института на Западното полушарие е включена в избирателната платформа на Демократическата партия, едва ли може да чакаме, че това ще се случи. Курсът на бившата ръководителка на Държдепа Хилари Клинтън на твърда милитаризация на външната политика не оставя никакви илюзии по този повод.

Тя поддържаше войната в Ирак, бе един от главните организатори на «арабската пролет», кървавата смяна на режима в Либия, войната в Сирия и преврата в Хондурас.
През 2013-а Клинтън излезе с твърда критика на решението да не се бомби Сирия след операцията под лъжлив флаг – организираната провокация с химическа атака в предградие на Дамаск.

Сигурен път към бедност

Кубинският икономист и журналист М. Йеп пише: «Венецуела и Бразилия са сцени на нова форма на държавен преврат, който обръща назад политическият календар на континента. А това време в Аржентина твърдата ликвидация на демокрацията се насажда от континенталните олигархии и хегемонистски сили на американският империализъм, които искат да налагат техният модел на региона».
В какво се състои тя? В кланово-мафиозен капитализъм, основан на подчинение на ръководството на страните на волята на корпорациите. Неин идеологически фундамент – неолиберализмът.
Важни съставни на този модел американските експерти наричат глобалната пазарна икономика, дерегулиране, приватизация и свободна търговия. Държавата планомерно се изключва от икономиката, стремят се неговият отход от изпълнение на социалните задължения.
Лишеното от поддръжка национално стопанство става плячка на корпорациите, на свободната търговия на които пречат границите, собствеността и законите. Затова се прави всичко, за да се разруши държавността в глобален мащаб.
Попътно глобократите подчиняват ресурсите и поставят под твърд контрол финансите, здравеопазването, образованието, СМИ и други значими сфери на живот.
Неприемането на неолибералният икономически модел от ръководството на някоя страна и неговият курс към суверенитет и социална защита означава противодействие на волята на глобократите.
На волнодумците организират държавен преврат и довеждат във властта неолиберали-пазарници.
Ще напомним, преврата в Аржентина започна да се готви след като ръководството на страната се отказа от неолиберализма в икономиката и новият курс даде резултати: страната в икономическото си развитие стана трета на континента.
Но такова усилване на държавата не устройваше корпорациите. Затова на власт доведоха яростният поборник за либерализация Маурисио Макри, който по данни на портала WikiLeaks, още през 2007 год е предложил своите услуги на американското посолство в Буенос-Айрес. Той активно поддържал крупният бизнес, и корпорациите направиха ставка на идеалният разрушител на държавата. След избирането му ("избиране" да се постави в кавички - бел.пр.) Макри заяви, че ще върне Аржентина «в света», тоест под гнета на САЩ, в оковите на неолибералната икономика.
През 1974 год международният банкер, член на Тристранната комисия и Съветът по международни отношения Ричард Гарднер във фундаменталната статия «Твърдият път към световен порядък», публикувана в списание Foreign Affairs, описа всеобемащата стратегия за установяване на новият световен порядък.
«Кратко казано, зданието… ще се строи отдолу нагоре повече, отколкото отгоре надолу. Всичко това външно ще изглежда като голяма бъркотия, но лъжливата маневра около държавният суверенитет, разрушаем част след част, ще завърши делото много по-ефективно, отколкото остарялата челна атака», – заяви той.
Неолибералният модел на икономическа политика, наложена на цял свят от Вашингтонският консенсус, разработен от Минфин на САЩ и МВФ, се състоеше в провеждане на пазарни реформи, приватизация, дерегулиране и отстраняване на държавата от икономиката с последващо унищожение.
Всичко това напълно отговаряше на интересите на корпорациите и работеше за плановете за създаване на тоталитарно световно устройство под тяхна власт.
Известният американски икономист Дж. Стиглиц така описва резултатите от внедряване на този модел на постсъветското пространство:
«Гръмогласно провъзгласеният с обещания за безпрецедентно процъвтяване преход на бившите комунистически страни към пазарна икономика се обърна на практика в безпрецедентна бедност. В Русия БВП се снижи с 40 процента, и бедността нарастна десет пъти».

Британският «Гардиан» публикува статия за развала на държавността чрез приватизация на държавната собственост чрез привличане на чуждестранни инвеститори.
Това също е форма на икономическа война, която водят ТНБ и ТНК против националните държави. В подзаглавието се казва: «Преди 50 години бе създадена международна правова система с цел защита правата на чуждестранните инвеститори.
Сега, когато чуждестранните компании спечелиха милиарди от държавите като компенсация на загубите, специалистите твърдят, че тази система е излязла от контрол, което има опасни последствия».
Журналистите се позовават на мнението на един от водещите юристи в света, специализиращи на защита на интересите на националните държави от искове на транснационалните корпорации Л. Парейда.
От 2000-те години ТНК предявиха искове на властите на множество страни, искайки компенсация от действията на правителствата, които по тяхно мнение заплашвали печалбите.
«Главният въпрос е в това, ще может ли чуждестранният инвеститор да застави със сила правителството на държавата да измени законодателството в интересите на инвеститора» – подчерта юристът.
Инвеститорите използват системата на международното право, не само за да получат в съда компенсация за възможна експроприация на земи и предприятия, но още и за мерки, насочени на изпълнение на социални и екологически задължения. При това, ТНК искат компенсации не само в размера сумата на инвестиции, но и за недополучено в бъдеще.
На езика на правото това звучи като «очаквани печалби», и размерът им определят самите корпорации. Исканите суми са толкова огромни, че инвестфондовете разглеждат исковете на корпорациите към държавите като активи.
По мнение на Парейда, системата съдебни разбирателства по повод претенции на инвеститора към държавата на практика е станала абсолютно мошенничество.
С разглеждане делата се занимава намиращият се във Вашингтон Център на Световната банка, марионетъчна структура на ТНК и ТНБ. Така че решенията се предопределени.
И ако държавата не е в състояние да заплати, то неговите активи подлежат на конфискация. Това е разорение. Изтръгването от матрицата отношения корпорация – държава е практически невъзможно, тъй като тя предвижда срок на действие на задълженията още в течение на 10–20 години след прекратяване на договорите.
През 2010 година президентът на Боливия Ево Моралес национализира най-голямата енергетическа компания в страната – Empresa Electrica Guaracachi. Британският инвеститор – компанията Rurelec, която е завладяла дял равен на 50,001 процента, поиска в съда 100 милиона долара компенсация.

Победената икономика

Страните от Запада и сами попаднаха в капана на пазара. Нали глобална империя под властта на свръхкорпорации може да се построи само унищожавайки всички граници и всички държави чрез съкрушение на устоите и икономиката.

На дебатите в Лас-Вегас бившият кандидат за президент на САЩ от демократите Б. Сандерс обвини финансовите корпорации в развала на американската икономика в резултат на нейното дерегулиране:
«Алчност, безотговорност и противозаконно поведение от Уол-стрийт, където мошенничеството е бизнес-модел, помогна да се разруши нашата икономика и живота на милиони американци.
През 90-те години, когато републиканското ръководство и Уол-стрийт похарчиха милиарди за лобиране, когато ръководителят на ФРС Алан Гринспен каза, каква чудесна идея е да се разреши на тези гигантски банки да се обединят, аз застанах против тях и помогнах да се възглави опозиция на дерегулирането».
Транснационалните банки започнаха да представляват заплаха, искайки от правителствата мощна финансова помощ на това основание, че разоряването им ще завлече света в криза.
Във връзка с това Сандерс през май 2015 год предложи:
«Нито един финансов институт не трябва да има активи толкова значителни, че неговият крах да е способен да извика световна криза. Ако такъв институт е твърде голям, за да му се позволи да се разори, тогава той е твърде голям, за да му се позволи да съществува. Сега само шест финансови института имат активи около 10 трилиона долара, което се равнява примерно на 60 процента БВП…
Необходимо ни е да съставим списък финансови институти и други гигантски компании, чийто крах ще бъде катастрофически риск за американската икономика без изплащане на помощи за сметка на данъкоплатците.
Този списък трябва да включи в това число «Дж.П. Морган Чейз», «Банк оф Америка», «Ситигруп», «Голдман Сакс», «Уелс Фарго» и «Морган Стенли». В течение на година от министъра на финансите следва да се изиска да наложи запрет на тези институти, за да не могат те повече да бъдат причина за финансова криза».

(Е как могат човек с такива възгледи да пропуснат като кандидат от "демократите"? - Никак.)

Забележително е, че бившият глава на Разузнавателното управление към Министерство на отбраната на САЩ генерал М. Флин в юнско интервю за MSNBC заяви: «Икономиката на САЩ е сега най-голямата заплаха за нашата страна и ако говоря честно, то и за цял свят».
Глобалните корпорации победиха Запада в икономическата война. На тях им се удаде да приватизират държавите и да поставят под контрол правителствата.
Френското списание Le Monde diplomatique в статията «Гърция е продадена и разпродадена» пише: «Последните изследвания за последствията от приватизацията на промишлеността в Европа свидетелстват, че няма никакви доказателства за това, че приватизираните компании са по-ефективни.
Напротив, приватизацията подрива основите на заплащането на труда, влошава условията за работа и увеличава разликата в доходите». Гърция тук е христоматиен пример.
В криза кредиторите заставиха страната да продаде или даде под наем максимално количество държавни и полудържасни компании с единствена цел – да заплати държавният дълг. Тази разпродажба на държавни активи, както се казва в статията – е най-абсурдната част от наложената от ЕС «програма за спасение», която за седем години стисна Атина в менгемето на рецесия.
На свое време академик Евгений Примаков казваше , че го безпокои не толкова създаването на държавни корпорации, колкото тяхната последваща приватизация от определени хора. Ако вземем например хипотетическа приватизация на Росатом, тя може да служи като алтернатива на разоръжаващ глобален удар по Русия.
Икономистът Валентин Катасонов веднаж каза: «Ако компаниите се купят от чуждестранни инвеститори, то ще видим изчезването на Русия като суверенна държава».
Говорят, че право на приватизация ще имат само руски предприемачи, а контролните пакети ще останат в ръцете на държавата. Но има много способи да се заобиколят тези пречки. Както твърдят експерти, примери, когато родни предприятия са номинално наши, а фактически принадлежат на чуждестранни собственици има много.
По заявление на Стиглиц, «Европа се движи към катаклизъм, който может да доведе до колапс еврото и край на европейският проект».
Но нали е известно, че финансовите кризи са ръкотворни и се организират от световните банкери. Провокираният от тях катаклизъм и като следствие – желанието на европейските страни да се спасят могат да ги подбудят да прибегнат към крайно средство: в съюз със САЩ да започнат война против Русия.
В тези условия е много важно да не се допусне в преддверието на въоръжен конфликт глобалният агресор чрез своите агенти – икономическата «пета колона» да подрине отвътре нашата държавност и да дестабилизира икономиката.

Татьяна Грачева,
военен аналитик

Подробно: http://wxw.vpkmedia.ru/articles/32442

Всем у кого есть аккаунт в facebook - акция в поддержку Моторолы

Размещайте это фото на обложку своей страницы в facebook.
Конечно, если боитесь бана, то не надо. Никто вас не упрекнет, уж Моторола то точно, ведь его убили. И соратники его не упрекнут, одни воюют, другие тоже убиты. В наше время трусость, даже очевидная - незаметна, времена такие, гнилые.
Прошу максимально распространить.

Земля тебе пухом, Моторола!

Нет больше той любви, как если кто положит душу свою за друзей своих. Ин 15 13

 

Че Гевару тоже убили, Арсен "Моторола" Павлов тоже станет символом!

Слава Новорусии!

СССР издигна човечеството на една степен на развитие, но не можа да преодолее втората

Какво е за света октомврийската революция от 1917 година? Изглежда на този въпрос отговор е даван много пъти. По този въпрос бяха изказани много мнения. Казано бе и за прехода от капитализъм към социализъм и за превратът, като че направен от злокознени, могъществени и ужасни большевици и много още. Но това са все оценъчни съждения. Аз искам да отделя оценката на революцията с категория, която никой не може да отрича във връзка с нейната очевидност за всички поне малко умни люде.

Октомврийската революция от 1917 год така или иначе унищожи жестокото физическо угнетяване на болшинството население, осъществявало се до нея в социума даже в най-технически развитите (индустриални) страни.

Хората към средата на 20 век се оказаха, или поне в централната част на индустриалната цивилизация (основно това са Европа, СССР и Северна Америка) повече или по-малко нахранени, облечени-обути и с покрив над главата.

Подчертавам: именно благодарение революцията от октомври 1917 година и Съветският Съюз. Детайлно на доказателствата на този тезис няма да се спирам. Тези които сами не разбират това, могат да не четат нататък.

Тази ситуация се съхранява и до ден днешен. Благодаря техническите достижения на съвременната цивилизация, що-годе индустриално развитите държави са способни да обезпечават минимум на низшите потребности на населението и да не го довеждат до масови протести по причина глад, студ и така нататък.

Но с решението на въпроса за физическото оцеляване (биологическото възпроизводство) се изясни, че хората не се чувстват щастливи или даже просто доволни от живота.

Възниква въпрос: защо? Отговорът според мен е очевиден.

За обеспечаване на това минимално ниво (на просто възпроизводство) хората са принудени да работят такова количество време, че у тях просто не остава такова за живот по свое усмотрение. Както и да въртим, тези въобще, не много часове, които хората могат да откъснат извън минуса работа и битови дела, необходими за поддържане на своето биологическо съществуване - това не е живот. Това са някакви жалки трохи от това време, което е отредено на човека да проведе жив на планетата Земя.

За расширено възпроизводство (раждане на три деца в семейството и обезпечение на живота с някакви принципни, реално, не "пазарно", влияещи на качеството на живот подобрения) аз и не говоря. Общо явление е снижаване числеността на хората в средно семейство от индустриалното и постиндустриалното общество с ръста на материалното благосъстояние.

Парадокс, когато далеч по-бедни семейства в не западните страни раждат и възпитават много деца, потвърждава именно този факт, че стандартите на западният (развит технически) социум ориентират хората на придобиване на вещи, създаване на удобства и получаване на удоволствия, на индивидуално потребление. Максимално за това ниво доход, който има този индивид.

В този списък деца не влизат. Разходите за тях са просто извънредни за средният потребител. Микровълновките и кухненските комбайни изместват децата.

Всъщност човек харчи практически цялото си време поне да остава на това минимално ниво на развитие, с което той влиза във възрастният живот. Възможно той ще може да купува повече вещи, ще се обзаведе със стандартен набор (къща, кола, вила и сметка в банката), но ще похарчи така или иначе за това целият си живот.

Аз вече не говоря, че много хора и това в съществуващата икономическа система не ще достигнат.

А къде е времето за живот, с което човек може да се разпорежда по свое усмотрение? Къде е времето, в което той ще може да се занимава не с това, което е нужно за поддържане на биологическото съществуване, а за творчество, за нещо, което излиза извън рамките на жестката необходимост? Къде е царството на свободата? Поне на малък отрязък от живота на човека? Практически го няма. Така че можем ли да наричаме това как живеем пълноценен живот?

Според мен отговорът е съвершено ясен - не може. Това не е живот. Това е оцеляване. СССР можа да повлияе само на това власт имащите в света да започнат да заделят ресурси за минимум биологически потребности на населението. И между впрочем в СССР 8-часовият работен ден също оставяше малко време за творчество.

Макар 8-часовият работен ден и тези много социални завоевания, които бяха реалност в СССР раскрепостиха човека. От този товар, който бе на раменете му при капитализма. И отново този товар се появи навсякъде.

Спомнете си щастливите лица на хората на съветските фотографии. Това бяха люде разкрепостени. Но не пробудени. За пробуждане на хората не стигаше време. И постановка на задачата.

Но беше ли поставена в СССР в някаква форма задача за създаване на условия за творческо развитие на личността?

Да, беше поставена. В работата "Экономические проблемы социализма в СССР" (1952 г.) И. Сталин като трети пункт на непременно предварително условие за прехода от социализъм към комунизъм пише следното:

"3. Необходимо е трето, да се достигне такъв културен ръст на обществото, който би обезпечил на всички членове на обществото всестранно развитие на техните физически и умствени способности, за да имат възможност членовете на обществото да получат образование, достатъчно за това да станат активни деятели на общественото развитие, да имат възможност свободно да избират профессия, а не да бъдат приковани за цял живот, в сила съществуващото разделение на труда, към една професия.

Какво се иска за това?

Би било неправилно да се мисли, че може да се достигне такъв сериозен културен ръст на членовете на обществото без сериозни изменения в днешното положение на труда. За това е нужно преди всичко да се съкрати работният ден минимум до 6, а после и до 5 часа. Това е необходимо за това, че членовете на обществото да получат достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, нататък, да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за това членовете на обществото да имат възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към една професия. За това е нужно, нататък, по коренен начин да се подобрят жилищните условия и повдигне реалната заплата на работниците и служащите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишаване на паричната заплата, така и особено чрез бъдещо систематическо снижаване на цените на предметите за масова употреба.

Такива са основните условия за подготовка на прехода към комунизма.

Само след изпълнение на всички тези предварителни условия, взети заедно, можем да се надяваме, че трудът ще бъде превърнат в очите на членовете на обществото от товар «в първа жизнена необходимост» (Маркс), че «трудът от тежко бреме ще се превърне в наслаждение» (Енгелс), че обществената собственост ще се оценява от всички членове на обществото като непоклатима и неприкосновена основа за съществуването на обществото."

Искам да обърна вашето внимание на това, че Сталин указва три пункта за предварителни условия за прехода от социализъм към комунизъм, от които въпросът за развитието на човека е трети. Но трябва да разбираме, че говорим за предварително условие и само за прехода от социализъм към комунизъм. А ако говорим за комунизма като цяло, то той по мое дълбоко убеждение, е средство и способ за осъществяване построяването на справедливо общество, в което всеки човек реализира своите висши творчески възможности.

Много жалко, че тези задачи бяха формулирани от Сталин не като главни положения от Програмата на КПСС. Може би тогава развитието на СССР би тръгнало различно. Но това, че Сталин е мислил над въпроса за създаване условия на съветският човек за преход "от царството на необходимост в царството на свободата" е несъмнено. При него това е ясно формулирано. И тези действия той вече е започвал да претворява в живота в частта на повишаване на заплатите и снижаване цените за предмети за масова употреба. Уви не успял...

За преодоляване втората степен от стълбицата на развитие: създаване възможност хората да се занимават в творчество по свое усмотрение, а просто казано, да започнат пълноценно да живеят - СССР не успя да повлияе.

Тази задача предстои да решим ние.

Източник: http://rjadovoj-rus.livejournal.com/3733795.html

Как работи пропагандистската машина на Запада

В последно време пропагандистската машина на Запада съвершенно отхвърли всякакво стеснение и работи «в отворен режим» без всякакъв срам и неудобство. Което ни дава отлични възможности да анализираме методите на работа които използва.
Какво характеризира дейността на най-мощният инструмент на пропагандата, който е построен на Запад и работи там на пълна мощност?
1. Главният принцип на работа е фрагментарност. Това може да прозвучи странно, но именно фрагментарността и е основна идея, положена в основата на промиването на мозъци на Запад.
Не е секрет, че образованието в страните на «развита демокрация» формира много тесен поглед върху света. Формира изкуствено. За разлика от съветската школа, която се стараеше на най-последният хаймана и двойкаджия да създаде цялостна представа за обкръжаващият свят, да натика в него висша математика, физика, химия и астрономия. Макар едва ли той през живота си би се възползвал от всички тези познания. Разбирането на връзките в нашият свят, знанието на това, кое е причина, а кое — следствие, умението да се анализират и свързват по между им различни факти се нарича «аналитическо мислене». И това е първа стъпка към създаването на нещо ново, изобретенията и създаването на нови технологии.
Всичко това Западната система за образование се старае да подави в човека. След нея и у нас под плаката «реформи на образованието» се постараха да приемат тази система, в която се преследва строга и ясна цел: разделение на обществото даже не на класи, а на касти. Управляващата каста получава класическо образование в привилегированиучилища  и разни «Кембриджи че Итъни», където се създава именно цялостен поглед над света и коват бъдещите правители и елитът на Западният свят. За всички останали – напредничева система за образование, където практически вече са отменили домашните задания, но независимо от това учениците още умеят да четат. Макар всеки, който се е учил в училище в СССР и знае на какво учат на Запад, ще каже доколко по-силна бе училищната програма в Съюза. Нашите ученици решаваха задачки, които западните подрастващи изучават няколко години по-късно.
Та създаването на такава система за образование на Запад въобще не е случайно.
Фрагментарността на съзнанието, отсъствие на цялостен поглед върху света е характерно за детското възприемане на действителността. Децата нали живеят в свой свят, в света на игри, приказки и мечтания. Възрастният поглед върху света идва при тях с опита и се характеризира вече с реален поглед върху обкръжаващото пространство.
2. Западната система на образование е насочена към възпитаване на деца. Големи деца. Възрастни в тази система стават само випускниците на елитни учебни заведения, които получават истинско образование. Оттук и поразителната наивност на западният жител, който може да вярва във всяка глупост, която му повторят от екрана няколко пъти. Например, в това, че САЩ носят на света свобода и демокрация и навсякъде преследват не своите интереси, а някакви «идеали на свободата».
Малкото детенце може да бъде убедено във всичко – главно е убедително и красиво да му се разкаже това. Информационната машина на Запада е убедителна с това, че навсякъде звучи една и съща гледна точка. Никаква друга няма. Ефектът е подобен на този, при който малчуганът задава един и същ интересуващ го въпрос отначало на мама, после на тате, а после и на баба. Получавайки един и същ отговор, той решава, че така си е. А как иначе?
3. Децата обичат да играят и да се развличат. Цялата съвременна западна цивилизация се развива именно в това направление. Хиляди различни игри, десетки устройства за игра. Филми, книги, цели мрежи и специални места за игри. Всичко е направено за това възрастният човек колкото може повече да играе. Запитайте се: действително ли за обществото като цяло, за човечеството е нужно индивидуумите да играят така много? В какво е смисълът на това за човеческият вид? Никаква видима полза няма. А има удобство за управление на човешката единица, която като детенце желае само да се развлича. Такова направление на развитие на човечеството води към инфантилност на хората на Запад. Те не искат да имат семейство, не искат да имат деца. А не удивително, нали децата семейства не създават и сами деца не отглеждат. На тях им е рано и не им е нужно. Това въобще пречи да се играе и да се развлича.
Три от горе споменатите особености на Западната цивилизация определят способът за манипулиране на западният жител.
На него фрагментарно и красиво вкарват в главата определени мисли. И го правят успешно. Нали у това възрастно дети, какъвто е среднестатистическият жител на Запада, няма разбиране на цялостност на случващото се, и той охотно е готов да повярва в приказка, ако тя е красиво оформена и многократно повторена.
Как да се отличи манипулацията от честното изложение на факти?
Манипулаторите ще бият по емоциите, стараейки се при минимум факти да създадат лъжливо впечатление.
Фактите ще се подават в лъжлива последователност от манипулаторите, с нарушение на логиката, със разместване на причините и следствията. Винаги ще има фрагмент на случващото се, а не цялостна картина.
Обърнете внимание, че Западните информационни кампании, също както и кампаниите на нашите прозападни либерали, свързани със Запада с невидима пъпна връв, протичат фрагментарно и винаги емоционално.
Ту те всички днес са «малко грузинци» — нвън е 2008 година. Ту те се борят против «тиранията на Саддам Хюсеин». Ту «в Украйна победи свободата» чрез изгаряне на Беркут и хвърляне на камъни. Ту те всички изведнаж се тръшкат за сътбата на Алепо, макар вчера не ги вълнуваше нито сътбата на Донецк, нито сътбата на Дамаск или Хомс. Или отведнаж всички са убедени, че «Путин е отровил с полоний Литвиненко», и никому не идва наум, че при такъв способ биха отровили не един човек, а цял Лондон.
На западното детенце-жител слагат в устата късче, фрагмент информация и красиво я завиват в телевизионна картинка. Изгорели камиони, отсъствие на бомбени кратери. Всички вярват, че това са следи от удар на руските ВКС по хуманитарна колона. Този факт, че авиобомбите не биха я изгорили, а просто размятали на части никому не се съобщава. Картинката е красива, цветна. А значи – убедителна.
Кой е виновен в наплива на бежанци в Европа? Очевидно, че това са европейските правители, които са пуснали в континента милион бежанци. Основно от Афганистан и други страни, нямащи към кризата в Близкият Изток никакво отношение. Какво казва пропагандистската машина на Запада? В потока бежанци е виновна Русия, която пречи да се свали Асад. Ако тя не пречеше, войната вече щеше да свърши, и никой не би бягал в Европа. Тук лъжата не е просто очевидна, тя е двойна. Ако ви е нужен статус кво на мирна Сирия, то не поддържайте тези, които са го нарушили – тоест «опозицията». Преди шест години никой от Сирия не бягаше в Европа, а Башар Асад си беше в Сирия. И действията на Русия са точно насочени на възстановяване на това довоенно статус кво. Но нея я изтъкват виновна в сирийската кръв и разрушения, и още че в Германия по неведом начин дойдоха 100 хил. бежанци от Афганистан.
Когато представителите на Пентагона или Държавният департамент сериозно говорят за «доказателства от фейсбук», те не се шегуват и не лукавят. Те също са се възпитавали ТАМ. А затова и някои от тях искрено вярват, че всичко това е чиста истина. Нима могат възрастни, тате и мама, да лъжат детенцето? Разбира се не. И той вярва, че ако лошо папка, то ще дойде някой торбалан и ще е крайно недоволен от неговия лош апетит. С всички произтичащи последствия. Този факт, че торбалани въобще не съществуват, а мама просто си е измислила за решение на своята изцяло утилитарна задача (да нахрани капризното дети), на детенцето даже не може да му мине наум. Точно така и жителят на Запад даже не може да предположи, че филма за «атака на Русите срещу хумконвоя» могат просто да сфалшифицират, Ми-6 може да отрови Литвиненко със соли на талий, а всички западни СМИ могат да показват кадри от «вълнения в Москва» на фона на палми (защото на тях са изобразени всъщност безпорядъци в Атина). Нима могат в «цивилизована страна» да измислят провокации и да снимат фалшивки?
Ето и днес Западът и Петата колона в Русия са малко «жители на Алепо». Макар всички те съвершенно да плюят на Сирия като цяло и на Алепо в частност. Просто днес лъчът на прожектора в Западният информационен цирк е насочен там. А значи, всички там и гледат, и всички зрители обсъждат само това, което им показват.
Ще мине съвсем немного време, и всички те ще забравят за Алепо. Ще им покажат и разкажат нова страшна приказка, а децата-жители охотно в нея ще повярват. И лъжливо и фалшиво ще се безпокоят за някого или нещо. Докато пропагандистската машина не подсвети други факти в друга страна.
Не забелязвайки както и по-рано трагедиите в Донбас или други градове в Сирия, Йемен и стотици други точки на планетата, където за случващите се всеки ден трагедии никой в западните СМИ не ще говори.

Николай Стариков

Работата не е в Асад, и не в Сирия като такава

В Сирия маските са свалени.
Година след действията на ВКС РФ измамно заплетената картина  се конкретизира – САЩ и терористите са готови да воюват против Русия и законното правителство.
Формулировките са пределно откровени, истинските цели са открити, излишните същности ако не са отсечени, то са изместени на втори план.

«Сътбата не избират, и Русия е обречена на ново сдържане на света от гибел»

Световните СМИ открито пишат за високата угроза за сблъсък на американците и русите, а авторитетни експерти, още неотдавна степенно разсъждавали за автономността на терористите от Вашингтон, сега обясняват как американците снабдяват терористите с оръжие против Асад и заплашват да ги насъскат срещу руски градове.
Стана очевидно, че няма никакви коалиции против ИДИЛ, а има руска армия със съюзници, която противостои на международният тероризъм като инструмент на САЩ и НАТО.
Към октомври 2016 год структурата на поредният световен конфликт в Сирия се кристализира. Но както преди не до крайе осмислена неговата същност и причини.
Общоприетата максима – отслабващият световен хегемон не е могъл за енти път да експортира «демокрация» и сега се вкарва заедно с всички в тупик – малко обяснява.
Защо препъни-камък стана Сирия – все пак не най-значимата страна в света?
Защо под удар например, не е Египет, където на брадатите «борци за демокрация» не се удаде да закрепят успеха, а се наложи даже да отстъпят властта на силно не проамериканско правителство – но нищо, преглътнаха.
Самата Сирия до 2010 год бе едва ли не най-прозападната страна от Близкият Изток, не считайки Израел, а със семейството на Асад в ресторанта похапваше най-скъпи ястия сам Байден. Но през 2011-а го обявиха за изчадие на ада и възнамеряваха бързо да премахнат с помощта на ислямистите. Не стана.
Защо на агресора противостои именно Русия – страна, сама едва броени години излязла от разпад и въобще не в ролята на главен конкурент за западната икономика? И защо Съединените щати толкова яростно отиват към крайности, довеждайки света до ръба на Трета световна?
Да, разбира се многочислени експерти по Близкият Изток ще назоват цял комплекс причини, даващи отговори на всички тези «защо?». Но при внимателен разбор ще стане ясно, че те са само приложение към нещо главно.
Първият и най-чест аргумент – това е нефтогазовият фактор. Като че обилието на запаси в Сирия са я направили желана цел за Запада, който след Ирак и Либия би могъл да присвои сирийските въглеводороди, унищожавайки местната държава.
На практика доказаните запаси нефт в Сирия са само 2,5 млрд барели, което е 0,1% от световният обем.
Да, за няколко години до войната норвежците като че намериха в Сирия четири големи месторождения в района на град Баниас, които биха могли да изведат добива на нивото на кувейтския, но реалният добив от това не се измени.
И това е явно недостатъчно за обяснение започналата терористическа интервенция в Сирия: ако цел на Запада бе изключително нефтът, то по-логично би било да се устрои експорт на демокрация във Венецуела с 17,5% от световните запаси.
А и в Близкият Изток имаше какво да се присвои – Катар, Кувейт и прочие емирати са далеч по-изобилни с нефт и по-малко устойчиви: сваляй шейховете и помпи «черното злато».
Предполагат още, че причина за агресията би могъл да стане отказът на Дамаск през 2009 год да пропусне през своя територия газопровод от Катар в Европа. Но това също е преувеличение. Такова несъгласие би могло да стане мотивация за катарците, но не за Запада.
Самият проект за газопровод е толкова рисков и малопонятен, че би могъл само да служи за блъф или предлог, но не и за реална причина да се започне многогодишна терористическа кампания против Асад.
Въобще, появилата се през последните години мода да се търсят във всички конфликти следи от нефт и да се обвиняват във всички беди нейните залежи е извънредно опростяване и прилича на монетаристският подход в икономиката, когато цялата сложност на стопанските отношения се оценява изключително чрез дебет/кредит.
Докато всъщност в световната политика нефтът има само значение на инструмент (макар и важен) за отстояване на интереси и достигане на геополитически цели: Хитлер се стремеше към бакинската нефт не заради самата нея, а за да отреже от нея Москва и да доубие СССР.
Да се нарича инструментът цел е непозволително подменяне, отклоняващо от същността.
Далеч по-малко значими за обяснение войната в Сирия, готова да прерастне в световна са аргументите за като че реалните вътрешни противоречия в Сирия и региона, разпространението на ислямизма и развалът на държавност в Ирак, станал почва за ръст на екстремизма, противостоянието на сунитите и шиитите, Саудитска Арабия и Иран, пренаселението в региона, недостига на вода и прочее.
Всичко това в тази или друга степен безусловно добавя на конфликта острота, но съвершенно не обяснява, защо сега в Сирия действат сили от десетки страни в света, включая двете най-мощни от тях – РФ и САЩ.

Съществува далеч по-убедително, макар и считащо се недостатъчно научно, обяснение на днешният конфликт в Сирия.
Рухването на тази страна е необходимо на САЩ за разпалване на хаос в Близкият Изток, което ще позволи да се пренесе дестабилизацията върху цяла Евразия и ще помогне да се сринат алтернативните икономически центрове на сила - преди всичко Китай и Русия.
Демек, доларовата система не издържа претоварването с дългове, и войната в Сирия се използва като инструмент за дестабилизация на конкурентите в икономическото противостояние.
Действително, именно китайската икономика през 2014 год за пръв път надмина по БВП американската, и изглеждаше между тези два икономически гиганти – отиващ си и възходящ – трябваше да се завърже военно-политическа схватка.
За това през последните години много говориха и американските, и китайските политолози.
Но в сирийският конфликт – и това е безусловен факт – Китай е даже не на втори план. Всичките пет години и даже при днешното обостряне той държи привичен неутралитет, само повдигайки въпроси по повод страданията на сирийците и осъждайки тероризма.
Русия от своя страна в икономически план не представлява реална заплаха за САЩ, в същото време в Сирия главен противник на американците е именно руската армия, китайците там даже близо не стоят.
Даже географски конфликтът в Сирия е по-близо до руският Кавказ, отколкото през Турция прекият коридор за пренос на «идилската» зараза, отколкото да кажем, до уйгурският регион на Китай.
По такава логика би било по-правилно да се създаде ИДИЛ в Афганистан или Пакистан, откъдето е по-лесно да се прехвърли терористическият хаос в Китай.
Руско-китайските учения на море, на суша и в космоса, както и особените отношения Москва-Пекин – това е важен фактор от новата международна политика, но все пак пряко конфликта в Сирия той не касае.
Дори повече, може с голяма увереност да се предположи, че ако Русия сега не съществуваше като значим геополитически играч, Пекин не би тръгнал на конфликт със САЩ по повод Сирия, а би се договорил със Запада на основа даже не съвсем изгодно за него компромис, правейки ставка на неизбежното отслабване на западната цивилизация в историческа перспектива.
Не искам да обидя нашите китайски партньори, но трябва да разбираме, че и при днешните прекрасни отношениях с Москва Пекин може във всеки момент да достигне със Запада консенсус и да заеме «дружествен неутралитет» на негова страна в набелязалият се конфликт на старото и новото световно устройства.
По тази проста причина, че за Китай противостоянието със САЩ – това е чисто икономически спор на две гигантски бизнес-структури, не повече.

У Русия със Запада конфликтът е съвершенно различен, не икономически.
Лекомислено е да се счита, че руската икономика, при всички реални успехи през последните 15 години заплашва американската глобална икономика, в която всъщност до сега е встроен като органична част Китай.
Да, геополитическите обединения като БРИКС потенциално могат да сринат ямайската система и вашингтонският консенсус, но това отново не е чиста вода икономика, а финансова проекция на военно-политическо противостояние.
Тогава в какво е същността на конфликта? Защо именно Русия отново е в епицентъра на световният конфликт, заплашващ да прерастне в горещ?
Защо руската държава, преживяла поредната болезнена трансформация и окончателно не възстановила се от нея, е прнудена да приема на себе си ударът на хегемона, контролиращ международният живот и обладаващ по-развити инструменти за борба?
Защо великият и многострадален руски народ, едва-едва преодолял измиране и застанал на път на развитие, отново, както преди 70, 100 и 200 години се оказва на пътя на световният агресор – в сегашният случай САЩ и отгледаният от него международен тероризъм?
За да разберем това както се убедихме е недостатъчно да назовем икономически и геополитически причини: нито огромните природни ресурси на Русия, нито нашите нарастнали възможности, нито възродилата се военна мощ като потенциална заплаха за Запада – никакви така наричани прагматически аргументи не дават пълноценен отговор на въпроса, защо САЩ в Сирия се целят по Русия.
В руска заплаха и ядрен удар във високите кабинети на западните страни разбира се сериозно не вярват, но използват тези митове в качество на страшилки, блъф и предлог за собственото настъпление.
За да осъзнаем същността на случващото се трябва накрая да признаем, че действията на върхушката на западната цивилизация – не чиновниците от Държдепа и Пентагона, а реалните управленци на глобалният проект Pax Americana – които ние сме привикнали да възприемаме като пределно прагматични, на практика се определят от някакви идеали и висши цели.
Месианството на външната политика на САЩ е зафиксирано в документи и регулярно се озвучава от публични дейци, не говоря вече за непублични.
Думите за изключителност на Америка като идеално свободно общество, светоч на демокрацията и последна надежда на Земята – са не просто красиви лозунги, рекламни слогани, но усещане за себе си като особена сила на планетата.
Още през XVIII век протестантският проповедник Джонатан Едуардс е казвал, че статусът на богоизбран народ е преминал от евреите към американците. А и отците-основатели на Щатите са възприемали своята дейност като венец на цялата световна история.
Вече през XX век Роналд Рейган, хвърлил предизвикателство към СССР като «империя на злото», недвусмислено отделя на САЩ ролята на «империя на доброто». Бушовете, Клинтъните и Обама в този смисъл не измислят нищо ново, но само в разни слова изразяват същото американско месианство.
Цялата външна политика на съвременна Америка като «експортер на демокрация» и световен съдия, жандарм е естествено изражение на такава идеология.
Захват на ресурси, нефт и газ, също както и финансови ползи са само дополнителни бонуси към това и инструмент за реализация на озвучените идеали.

В какво конкретно се крие американското месианство е отделен разговор, на стика на философия, богословие и геополитика.
Ще отбележим само, че ключево понятие, около което е построена останалата конструкция, е «свобода». Преподнасяна на света като свобода на човека (тоест като благо), на практика САЩ я разбират като свобода на капитала, тоест всепозволеност на човека икономически.
Цял свят е длъжен да стане в идеала пазар на стоки и услуги, където самият човек е и едното и другото. Парите като еквивалент на всички проявления на мирозданието и негова главна същност.
Собствено, целият така наричан прагматизъм и се получава изходя от такова «парично» разбиране на живота.
Но експанзията на парите – в пространственно и духовно измерения – не се изчерпва с днешната печалба и не спира пред всякакви разходи за достигане на главната цел – всеобщо поглъщане на света и преформатиране на човека във финансов механизъм (самият процес се нарича прогрес, по аналогия с развитието на техниката).
Струва ли си да обясняваме, че така разбираната «свобода» и такъв «прогрес» са абсолютно противоречащи на целият 2000-годишен христиански път и убийствени за човечеството?
Случайно ли става така, че в последните десетилетия западната цивилизация премина към тотален отказ от христианството под вида на толерантност и предвижване на разврата под вида на права на хомосексуалистите, докато Русия стана главна защитница на традиционните ценности и религии?
Просто съвпадение ли е, че началото на схватката между «свободата на капитала» и «свободата на духа» назрява на сирийска земя, където правеше първи стъпки христианският свят?
На тези камъни на близкоизточното средиземноморие се зачена христианството и там след стотици години искат да го погребат.
Впрочем обучените в американските затвори идеолози на ИДИЛ культивират сред терористите идеята за последен бой между добро и зло в сирийският град Дабик: в битката с потомците на Христа те ще победят, приближавайки Съдният ден.
Може да не бъдеш църкован, но късогледо да се отричат хилядолетни смислове и религиозни откровения, без които е невъзможно да се разбере, че историята движат не нефт и минутни интереси, а борба на противоположните начала, две сили, които теглят човечеството в разни посоки – на дъното и към върховете.
И вече съвсем трябва да си безразличен към родната земя, за да не виждаш как тя всеки път застава на пътя на тези, които, провъзглашая себе си велико благо, чиста раса или светоч на свободата, се стреми да подчини човечеството, уничтожавайки Русия като препятствие към пълно «освобождение».
«Удържаща света от тотално разпространение на злото» – такъв е кръста, сътбата и рокът на руският народ, руската държава като исторически субект.
Това не означава непогрешимост и изключителност на русите, доколкото борбата върви и вътре в нас, но възлага особена отговорност и главно - обяснява много в руската история, което с труд се поддава на разяснение от гледна точка на простата борба на национални интереси.
Никак иначе не може да се разтълкова защо разорена и обескървена след революция, гражданска война и интервенция съветска Русия бе принудена в екстремални условия и в най-кратък срок да се готви към поредното нашествие на Запада, което бе очевидно за ръководството вече в началото на 30-те.
Историците могат колкото е угодно да ни убеждават в обективността на появата на Хитлер и неговият поход на Изток, в това, че САЩ и Великобритания не са забелязвали неговите нацистски изхвърляния, а после по недомислие са помагали с кредити на немската икономика, но е очевидно, че Хитлер, както и сега ИДИЛ, старателно са отглеждали за удар по Русия.
А след като съветската армия унищожи хитлеровата армия, веднага след превземането на Берлин бяха готови да направят «немислимото» – да нападнат СССР. Не се решиха. Но в първите слевоенни години шантажираха Москва с възможността за използване на атомна бомба.
Да се обяснява такава подлост само с противостоянието на комунистическата и капиталистическата системи е лекомислено, в което се убедихме след развала на СССР – изчезна комунизма, а Русия както преди остана враг.
Нас не добиха само защото считаха гибелта на «сдържащата сила» работа за няколко години, а днес хапят лакти от досада, виждайки руската армия в Сирия.
Сътбата не избират, и Русия е обречена на ново сдържане на света от гибел – иначе тя ще престане да бъде Русия.
Международният тероризъм е създаден против цялото човечество, но особено против тези, които ще се опитат да защититят човечеството. Държавният департамент наскоро пряко ни го каза, заплашвайки с нанасяне на удари по руските градове. Рано или късно но Москва ще трябва пряко да заяви, че САЩ са главните помощници на терористите.
И това ще означава само едно – тотално и глобално противостояние с «империята на свободата на капитала».
Опасно ли е това? Да, извънредно.
Заплашва ли с ядрена война? Едва ли, защото това ще бъде по-скоро (анти)терористическа война и ценностна битка.
Важно е само да разбираме, че работата не е в Асад, и не в Сирия като такава, даже не в тясно разбираните руски интереси. Става дума за метафизическо противостояние.
И в него са еднакво вредни песимизъм и излишна екзалтация. Както казват героите на новият народен филм за 28-те панфиловци, «Спокойно жгем танки».
Эдуард Биров

Предлагам читателят да се запознае също със статиите "Русия като Възпиращият" и "За какво и е на Америка майдан" - в частта описваща процесите при смяна на технологическите уклади и циклите на Кондратиев.