Основното противоречие на съвременната икономика

Фундаменталното противоречие, лежащо в основа на болшинството съвременни проблеми на световната икономика – това е противоречието, свързано с ръста на производителността на труда.
То се състои ето в какво: при ръст на производителността на труда са нужни все по-малко хора, за да произведат достатъчно за удовлетворяване на всички природни потребности на населението количество стоки. Но в рамките на пазарната/капиталистическа/либерална/монетаристска икономика това неизбежно довежда до нарастване на безработицата. Тоест количеството хора, които се нуждаят от стоките, но не могат да заработят пари за тях.

Количеството безработни «излишни» хора расте лавинообразно, в резултат на което ръстът на производителността на труда води до ръст на социалното разслоение и макар и парадоксално да изглежда на първи поглед, до ръст на броя бедни (както на свое време законите за отграждане да довеждат до появата в Англия на огромно количество «излишни» хора). (закони за отграждане - закони в Англия за масова експроприация на средствата за производство от дребни земеделци и занаятчии, фактически официален масов узаконен грабеж на населението провокиран от властите. Допълнителен интересен факт е липсата на статии във Википедия на български за законите за отграждане и първоначалното натрупване на капитала - бел.пр.)
Говорейки с езика на «Экономикс», търсене има, но няма достатъчно обезпечено търсене.

При това в тази система няма състояние на равновесие. Всеки цикъл води до това, че произведеното количество стоки е недостатъчно за всеобщо потребление, но е излишно за тази част от населението, която е способна да го купи.
Затова производството отново и оново се съкращава, работниците отново и отново се уволняват. Количеството безработни расте, величината на обезпечено търсене пада.

В тази логика, всъщност, е протече крахът на украинската «евроинтеграция». ЕС разглеждаше Украйна изключително като пазар за европейските стоки, без да се замисля откъде у украинците ще се вземат средства за покупки (и не създавайки условия за подобни заработки). В резултат, след закономерно сриване на украинската икономика във връзка с разрива на производствените и икономически връзки с Русия се оказа, че обезпечен с покупателна способност на населението пазар за европейските стоки в Украйна няма. След което чиновниците от Евросъюза мигновено загубиха интерес към Украйна като към обект на който е невъзможно да се заработи.

Но да се върнем към проблема на «свръхпроизводството» или по-точно, проблема на недостатъчно обезпеченото търсене.
Всички «пазарни» икономически школи и теории се опитват да решат този фундаментален проблем чрез стимулиране на потреблението. Чрез потребителски кредити от една страна и формиране на «хомо потреблякус» от друга.

Хомо потреблякус – това е тлъсто същество в стрази и с кожен бележник, което при това ходи в спортзал и пие смузи, защото е модно, с една ръка човърка в новия айфончик и караули нощем пред входа в супермаркета преди излизането на всяка нова игрова приставка или «черния петък» (главната американска разпродажба през годината). Но това същество не е способно за производителен труд, затова може да потребява само на кредит, а кредити в определен момент престават да му дават, защото то не е способно да ги погаси. Край, тупик.

Количеството заети в производство закредитирани потребители (тази същата «средна класа») с всяка итерация се съкращава. Затова и всички социолози едногласно твърдят за стремително съкращение на средната класа повсеместно и в световни мащаби.

Welfare, между впрочем, не работи. Защото той само поражда клас живеещи на «социалка» паразити, не искащи и не способни да работят, и повишаващи натоварването на работническата (или, по-точно, производящата) класа.
Точно така не работят опитите да се раздуе и сферата на услугите – това също само снижава общият КПД на системата, доколкото работят повече, а произвеждат и потребяват стоки в същия размер (или в крайна сметка даже по-малко, доколкото част се израсхожда на обезпечение на услугите).

Капиталистическата икономика, за «ефективността» на която десетилетия ни пеят либералните пропагандисти, на практика се оказва изключително нискоефективен монстър, с ниска производителност и огромно количество бедни «излишни» хора.

На този фон много показателни са текстовете от ултрадесните нацисти (типа пропагандиста на украинската хунта Петр Шуклинов, но и в руската либерална среда такива също са много), които призовават да се откажем от солидарни пенсии и, фактически да се убиват пенсионерите. Впрочем, не само пенсионерите, но всички категории хора, попадащи в разряд «излишни». Това прекрасно е показано в американският филм-антиутопия «Нощ на чистка» (Purge Night), където в САЩ се установява ултрадясна диктатура, при която богатите безнаказано убиват бедните.

Ние се намираме в ситуация, когато и средствата за производство, и стоките, и парите, за които могат да се купят тези стоки, са съсредоточени в ръцете на свръхмалко количество свръхбогати хора. А доколкото сами на себе си те нищо не могат да продадат, а потреблението им е напълно затворено (даже в най-«елитни» и извращени форми), то драйвери за ръст на производството няма откъде да възникнат, и световната икономика предсказуемо стагнира.

 Аз тук въобще никакви велосипеди не изобретявам, всичко това прекрасно е предсказал и описал другаря Карл Маркс в своя «Капитал» преди повече от 100 години.
И оттогава досега всичко се развива строго по описаните от него закономерности. В това число и последователното снижение нормите за печалба в производството, доколкото пазарите са наситени и пренаситени със стоки, а обезпеченото търсене пада и пада. С това и се обяснява виртуализацията на съвременната световна икономика, когато капиталът бяга от реалният сектор на фондовите борси, където виртуално се рисуват свръхпечалби, нямащи никаква реална връзка с физическите стоки/блага.

В рамките на либералната/пазарна парадигма това уравнение няма решение. Ако искате да опитате да ми докажете обратното – слушам ви. Аз обичам да наблюдавам чуждите жалки напъни.
Съветската икономика, въоръжена с марксистската наука, решаваше това противоречие по друг път – чрез съкращение продължителността на работния ден при обезпечение на всеобща заетост.
Така търсенето не се съкращаваше (доколкото всички получаваха заплати, безработни «излишни» хора просто нямаше), затова хората получаваха повече свободно време. Тоест ОСВОБОЖДАВАХА СЕ в истинско, марксистско разбиране (получавайки не абстрактни «права», а реални възможности).
Втори аспект на съветското решение на проблема на потреблението – това е повишение надеждността на произвежданите стоки. Те служат по-дълго, не е нужно често да се купуват нови. В резултат БВП формално се получаваше по-нисък, затова пък реалното благосъстояние на гражданите бе по-високо (нужно бе по-малко да се харчи на същия обем потребяеми блага).

Но нито първото, нито второто не е изгодно в пазарен (хрематистически) смисъл. Това противоречие е описал Още Аристотел, когато противопоставя «икономиката» (наука за водене на стопанство) на «хрематистиката» (наука за получаване на печалба). За две с плюс хиляди години никой зад пределите на аристотелевата логика така и не успя да излезе. А така наричаните либерални «икономисти» или не знаят за трудовете на Аристотел, или си правят вид, че не знаят.

Либерално-пазарната система е изгодна (за тясна прослойка «елитни» паразитарии), но не е ефективна и не е равновесна. Съветската система «не е изгодна», затова пък е ефективна и балансирана.
Днешната криза на световната икономическа система не е разрешима в рамките на съществуващият модел на разпределение на благата. За нейна замяна трябва да дойде по-равномерна, по-справедлива, по-свободна (в марксистско разбиране на този термин) система.

И има два пътя за изменение – чрез осъзнаване и реформиране (еволюционен) или чрез потресения и конфликти (революционен). Измененията са неизбежни, както и победата на комунизма. Вие можете само да изберете пътя – лек или болезнен, таблетки или хирургия – но не и резултата.
Александр Роджерс