Какво е за света октомврийската революция от 1917 година? Изглежда на този въпрос отговор е даван много пъти. По този въпрос бяха изказани много мнения. Казано бе и за прехода от капитализъм към социализъм и за превратът, като че направен от злокознени, могъществени и ужасни большевици и много още. Но това са все оценъчни съждения. Аз искам да отделя оценката на революцията с категория, която никой не може да отрича във връзка с нейната очевидност за всички поне малко умни люде.
Октомврийската революция от 1917 год така или иначе унищожи жестокото физическо угнетяване на болшинството население, осъществявало се до нея в социума даже в най-технически развитите (индустриални) страни.
Хората към средата на 20 век се оказаха, или поне в централната част на индустриалната цивилизация (основно това са Европа, СССР и Северна Америка) повече или по-малко нахранени, облечени-обути и с покрив над главата.
Подчертавам: именно благодарение революцията от октомври 1917 година и Съветският Съюз. Детайлно на доказателствата на този тезис няма да се спирам. Тези които сами не разбират това, могат да не четат нататък.
Тази ситуация се съхранява и до ден днешен. Благодаря техническите достижения на съвременната цивилизация, що-годе индустриално развитите държави са способни да обезпечават минимум на низшите потребности на населението и да не го довеждат до масови протести по причина глад, студ и така нататък.
Но с решението на въпроса за физическото оцеляване (биологическото възпроизводство) се изясни, че хората не се чувстват щастливи или даже просто доволни от живота.
Възниква въпрос: защо? Отговорът според мен е очевиден.
За обеспечаване на това минимално ниво (на просто възпроизводство) хората са принудени да работят такова количество време, че у тях просто не остава такова за живот по свое усмотрение. Както и да въртим, тези въобще, не много часове, които хората могат да откъснат извън минуса работа и битови дела, необходими за поддържане на своето биологическо съществуване - това не е живот. Това са някакви жалки трохи от това време, което е отредено на човека да проведе жив на планетата Земя.
За расширено възпроизводство (раждане на три деца в семейството и обезпечение на живота с някакви принципни, реално, не "пазарно", влияещи на качеството на живот подобрения) аз и не говоря. Общо явление е снижаване числеността на хората в средно семейство от индустриалното и постиндустриалното общество с ръста на материалното благосъстояние.
Парадокс, когато далеч по-бедни семейства в не западните страни раждат и възпитават много деца, потвърждава именно този факт, че стандартите на западният (развит технически) социум ориентират хората на придобиване на вещи, създаване на удобства и получаване на удоволствия, на индивидуално потребление. Максимално за това ниво доход, който има този индивид.
В този списък деца не влизат. Разходите за тях са просто извънредни за средният потребител. Микровълновките и кухненските комбайни изместват децата.
Всъщност човек харчи практически цялото си време поне да остава на това минимално ниво на развитие, с което той влиза във възрастният живот. Възможно той ще може да купува повече вещи, ще се обзаведе със стандартен набор (къща, кола, вила и сметка в банката), но ще похарчи така или иначе за това целият си живот.
Аз вече не говоря, че много хора и това в съществуващата икономическа система не ще достигнат.
А къде е времето за живот, с което човек може да се разпорежда по свое усмотрение? Къде е времето, в което той ще може да се занимава не с това, което е нужно за поддържане на биологическото съществуване, а за творчество, за нещо, което излиза извън рамките на жестката необходимост? Къде е царството на свободата? Поне на малък отрязък от живота на човека? Практически го няма. Така че можем ли да наричаме това как живеем пълноценен живот?
Според мен отговорът е съвершено ясен - не може. Това не е живот. Това е оцеляване. СССР можа да повлияе само на това власт имащите в света да започнат да заделят ресурси за минимум биологически потребности на населението. И между впрочем в СССР 8-часовият работен ден също оставяше малко време за творчество.
Макар 8-часовият работен ден и тези много социални завоевания, които бяха реалност в СССР раскрепостиха човека. От този товар, който бе на раменете му при капитализма. И отново този товар се появи навсякъде.
Спомнете си щастливите лица на хората на съветските фотографии. Това бяха люде разкрепостени. Но не пробудени. За пробуждане на хората не стигаше време. И постановка на задачата.
Но беше ли поставена в СССР в някаква форма задача за създаване на условия за творческо развитие на личността?
Да, беше поставена. В работата "Экономические проблемы социализма в СССР" (1952 г.) И. Сталин като трети пункт на непременно предварително условие за прехода от социализъм към комунизъм пише следното:
"3. Необходимо е трето, да се достигне такъв културен ръст на обществото, който би обезпечил на всички членове на обществото всестранно развитие на техните физически и умствени способности, за да имат възможност членовете на обществото да получат образование, достатъчно за това да станат активни деятели на общественото развитие, да имат възможност свободно да избират профессия, а не да бъдат приковани за цял живот, в сила съществуващото разделение на труда, към една професия.
Какво се иска за това?
Би било неправилно да се мисли, че може да се достигне такъв сериозен културен ръст на членовете на обществото без сериозни изменения в днешното положение на труда. За това е нужно преди всичко да се съкрати работният ден минимум до 6, а после и до 5 часа. Това е необходимо за това, че членовете на обществото да получат достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, нататък, да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за това членовете на обществото да имат възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към една професия. За това е нужно, нататък, по коренен начин да се подобрят жилищните условия и повдигне реалната заплата на работниците и служащите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишаване на паричната заплата, така и особено чрез бъдещо систематическо снижаване на цените на предметите за масова употреба.
Такива са основните условия за подготовка на прехода към комунизма.
Само след изпълнение на всички тези предварителни условия, взети заедно, можем да се надяваме, че трудът ще бъде превърнат в очите на членовете на обществото от товар «в първа жизнена необходимост» (Маркс), че «трудът от тежко бреме ще се превърне в наслаждение» (Енгелс), че обществената собственост ще се оценява от всички членове на обществото като непоклатима и неприкосновена основа за съществуването на обществото."
Искам да обърна вашето внимание на това, че Сталин указва три пункта за предварителни условия за прехода от социализъм към комунизъм, от които въпросът за развитието на човека е трети. Но трябва да разбираме, че говорим за предварително условие и само за прехода от социализъм към комунизъм. А ако говорим за комунизма като цяло, то той по мое дълбоко убеждение, е средство и способ за осъществяване построяването на справедливо общество, в което всеки човек реализира своите висши творчески възможности.
Много жалко, че тези задачи бяха формулирани от Сталин не като главни положения от Програмата на КПСС. Може би тогава развитието на СССР би тръгнало различно. Но това, че Сталин е мислил над въпроса за създаване условия на съветският човек за преход "от царството на необходимост в царството на свободата" е несъмнено. При него това е ясно формулирано. И тези действия той вече е започвал да претворява в живота в частта на повишаване на заплатите и снижаване цените за предмети за масова употреба. Уви не успял...
За преодоляване втората степен от стълбицата на развитие: създаване възможност хората да се занимават в творчество по свое усмотрение, а просто казано, да започнат пълноценно да живеят - СССР не успя да повлияе.
Тази задача предстои да решим ние.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.