Какво характеризира дейността на най-мощният инструмент на пропагандата, който е построен на Запад и работи там на пълна мощност?
1. Главният принцип на работа е фрагментарност. Това може да прозвучи странно, но именно фрагментарността и е основна идея, положена в основата на промиването на мозъци на Запад.
Не е секрет, че образованието в страните на «развита демокрация» формира много тесен поглед върху света. Формира изкуствено. За разлика от съветската школа, която се стараеше на най-последният хаймана и двойкаджия да създаде цялостна представа за обкръжаващият свят, да натика в него висша математика, физика, химия и астрономия. Макар едва ли той през живота си би се възползвал от всички тези познания. Разбирането на връзките в нашият свят, знанието на това, кое е причина, а кое — следствие, умението да се анализират и свързват по между им различни факти се нарича «аналитическо мислене». И това е първа стъпка към създаването на нещо ново, изобретенията и създаването на нови технологии.
Всичко това Западната система за образование се старае да подави в човека. След нея и у нас под плаката «реформи на образованието» се постараха да приемат тази система, в която се преследва строга и ясна цел: разделение на обществото даже не на класи, а на касти. Управляващата каста получава класическо образование в привилегированиучилища и разни «Кембриджи че Итъни», където се създава именно цялостен поглед над света и коват бъдещите правители и елитът на Западният свят. За всички останали – напредничева система за образование, където практически вече са отменили домашните задания, но независимо от това учениците още умеят да четат. Макар всеки, който се е учил в училище в СССР и знае на какво учат на Запад, ще каже доколко по-силна бе училищната програма в Съюза. Нашите ученици решаваха задачки, които западните подрастващи изучават няколко години по-късно.
Та създаването на такава система за образование на Запад въобще не е случайно.
Фрагментарността на съзнанието, отсъствие на цялостен поглед върху света е характерно за детското възприемане на действителността. Децата нали живеят в свой свят, в света на игри, приказки и мечтания. Възрастният поглед върху света идва при тях с опита и се характеризира вече с реален поглед върху обкръжаващото пространство.
2. Западната система на образование е насочена към възпитаване на деца. Големи деца. Възрастни в тази система стават само випускниците на елитни учебни заведения, които получават истинско образование. Оттук и поразителната наивност на западният жител, който може да вярва във всяка глупост, която му повторят от екрана няколко пъти. Например, в това, че САЩ носят на света свобода и демокрация и навсякъде преследват не своите интереси, а някакви «идеали на свободата».
Малкото детенце може да бъде убедено във всичко – главно е убедително и красиво да му се разкаже това. Информационната машина на Запада е убедителна с това, че навсякъде звучи една и съща гледна точка. Никаква друга няма. Ефектът е подобен на този, при който малчуганът задава един и същ интересуващ го въпрос отначало на мама, после на тате, а после и на баба. Получавайки един и същ отговор, той решава, че така си е. А как иначе?
3. Децата обичат да играят и да се развличат. Цялата съвременна западна цивилизация се развива именно в това направление. Хиляди различни игри, десетки устройства за игра. Филми, книги, цели мрежи и специални места за игри. Всичко е направено за това възрастният човек колкото може повече да играе. Запитайте се: действително ли за обществото като цяло, за човечеството е нужно индивидуумите да играят така много? В какво е смисълът на това за човеческият вид? Никаква видима полза няма. А има удобство за управление на човешката единица, която като детенце желае само да се развлича. Такова направление на развитие на човечеството води към инфантилност на хората на Запад. Те не искат да имат семейство, не искат да имат деца. А не удивително, нали децата семейства не създават и сами деца не отглеждат. На тях им е рано и не им е нужно. Това въобще пречи да се играе и да се развлича.
Три от горе споменатите особености на Западната цивилизация определят способът за манипулиране на западният жител.
На него фрагментарно и красиво вкарват в главата определени мисли. И го правят успешно. Нали у това възрастно дети, какъвто е среднестатистическият жител на Запада, няма разбиране на цялостност на случващото се, и той охотно е готов да повярва в приказка, ако тя е красиво оформена и многократно повторена.
Как да се отличи манипулацията от честното изложение на факти?
Манипулаторите ще бият по емоциите, стараейки се при минимум факти да създадат лъжливо впечатление.
Фактите ще се подават в лъжлива последователност от манипулаторите, с нарушение на логиката, със разместване на причините и следствията. Винаги ще има фрагмент на случващото се, а не цялостна картина.
Обърнете внимание, че Западните информационни кампании, също както и кампаниите на нашите прозападни либерали, свързани със Запада с невидима пъпна връв, протичат фрагментарно и винаги емоционално.
Ту те всички днес са «малко грузинци» — нвън е 2008 година. Ту те се борят против «тиранията на Саддам Хюсеин». Ту «в Украйна победи свободата» чрез изгаряне на Беркут и хвърляне на камъни. Ту те всички изведнаж се тръшкат за сътбата на Алепо, макар вчера не ги вълнуваше нито сътбата на Донецк, нито сътбата на Дамаск или Хомс. Или отведнаж всички са убедени, че «Путин е отровил с полоний Литвиненко», и никому не идва наум, че при такъв способ биха отровили не един човек, а цял Лондон.
На западното детенце-жител слагат в устата късче, фрагмент информация и красиво я завиват в телевизионна картинка. Изгорели камиони, отсъствие на бомбени кратери. Всички вярват, че това са следи от удар на руските ВКС по хуманитарна колона. Този факт, че авиобомбите не биха я изгорили, а просто размятали на части никому не се съобщава. Картинката е красива, цветна. А значи – убедителна.
Кой е виновен в наплива на бежанци в Европа? Очевидно, че това са европейските правители, които са пуснали в континента милион бежанци. Основно от Афганистан и други страни, нямащи към кризата в Близкият Изток никакво отношение. Какво казва пропагандистската машина на Запада? В потока бежанци е виновна Русия, която пречи да се свали Асад. Ако тя не пречеше, войната вече щеше да свърши, и никой не би бягал в Европа. Тук лъжата не е просто очевидна, тя е двойна. Ако ви е нужен статус кво на мирна Сирия, то не поддържайте тези, които са го нарушили – тоест «опозицията». Преди шест години никой от Сирия не бягаше в Европа, а Башар Асад си беше в Сирия. И действията на Русия са точно насочени на възстановяване на това довоенно статус кво. Но нея я изтъкват виновна в сирийската кръв и разрушения, и още че в Германия по неведом начин дойдоха 100 хил. бежанци от Афганистан.
Когато представителите на Пентагона или Държавният департамент сериозно говорят за «доказателства от фейсбук», те не се шегуват и не лукавят. Те също са се възпитавали ТАМ. А затова и някои от тях искрено вярват, че всичко това е чиста истина. Нима могат възрастни, тате и мама, да лъжат детенцето? Разбира се не. И той вярва, че ако лошо папка, то ще дойде някой торбалан и ще е крайно недоволен от неговия лош апетит. С всички произтичащи последствия. Този факт, че торбалани въобще не съществуват, а мама просто си е измислила за решение на своята изцяло утилитарна задача (да нахрани капризното дети), на детенцето даже не може да му мине наум. Точно така и жителят на Запад даже не може да предположи, че филма за «атака на Русите срещу хумконвоя» могат просто да сфалшифицират, Ми-6 може да отрови Литвиненко със соли на талий, а всички западни СМИ могат да показват кадри от «вълнения в Москва» на фона на палми (защото на тях са изобразени всъщност безпорядъци в Атина). Нима могат в «цивилизована страна» да измислят провокации и да снимат фалшивки?
Ето и днес Западът и Петата колона в Русия са малко «жители на Алепо». Макар всички те съвершенно да плюят на Сирия като цяло и на Алепо в частност. Просто днес лъчът на прожектора в Западният информационен цирк е насочен там. А значи, всички там и гледат, и всички зрители обсъждат само това, което им показват.
Ще мине съвсем немного време, и всички те ще забравят за Алепо. Ще им покажат и разкажат нова страшна приказка, а децата-жители охотно в нея ще повярват. И лъжливо и фалшиво ще се безпокоят за някого или нещо. Докато пропагандистската машина не подсвети други факти в друга страна.
Не забелязвайки както и по-рано трагедиите в Донбас или други градове в Сирия, Йемен и стотици други точки на планетата, където за случващите се всеки ден трагедии никой в западните СМИ не ще говори.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.