"МИСТИЧЕСКИ СТАЛИНИЗЪМ"

Пришествието на Сталин бе велика тайна на умиращата Империя, по някакво чудо успяла на края на своята многовековна сътба да намери невъзможно, парадоксално, излизащо извън рамките на човешкото разбиране продължение. Наследникът на руските царе се яви от далечна кавказска покрайнина, материализира се от пръст и прах, издигна се от самият низ на архаичното общество. Сбъдна се евангелското пророчество за последните, които ще станат първи. Възможно е,впрочем, че от позициите на особена, висша, свръхисторическа логика - не  би могло да бъде иначе.
Помитащият всички прегради свръхмощен импулс не  би могъл да дойде от превърналите се в политическа съборетина, наполовина изгнили имперски центрове, от побърканите на тема упадочна естетика на декаданса столици. Вихри на невиждани, нови енергии се втурнаха в руската история неочаквано и властно, като че от никъде, за да създадат нещо, което по-рано не е било на земята.
Нетукашна, висша, извънположена на човешкото начало сила водеше Сталин към властта. И той - повече, отколкото всеки друг преди него усещаше дълбинната мистика на властта, бе пронизан и преобразен от нея в готов за апокалиптическа схватка Молот на Провидението. Той вярваше, че властта е свещенна, дарована от Бога, и затова не се разменя за злато и нефт, не се продава и не се отдава тому, който няма на нея право.
Властта не се разменя даже за живот - за посветените в имперските мистерии животът без власт е лишен от всякакъв смисъл. Не затова, че загубилият власт става такъв, "като всички люде" - този проблем винаги е безпокоил само деспоти, узурпатори, тирани нямащи право на власт. За Сталин властта бе неизбежно и необходимо условие за въплъщение на тази колосална историческа свръхзадача, поставена пред Русия  от висши, небесни сили в тези дни, когато още не е имало нито Рюриковичи, нито славяни, нито скити, когато още не бе успяла да започне човешката история. Тази свръхзадача, съкровената сърцевина на небесните предначертания на руската сътба, стана за Сталин личен политически проект. Сътбата на Русия стана негова лична сътба.
И когато над Русия нависваше опасност, той знаеше, че няма право на поражение. Той бе длъжен да победи и той победи, вложил ледоруб в ръката на Рамон Меркадер, повегна нахлулите от Запад окупационни орди, заслони Русия с ядрен щит от изпепелилите Хирошима американски изверги.
Той води война против всички "силни мира сего", завършила с очевидна, безусловна и абсолютна Победа: всички врагове на Вожда бяха "повержени под нози его" - намери своята смърт избягалият на краят на земята Троцки, изви се червеното знаме над райхстага, рухна британската империя, с позор бяха изгонени от Северна Корея американските дивизии. Сталин не знаеше какво е това "поражение", по тайнствен начин въплъщая в себе си черти на всички велики руски господари от миналите времена - от Иван Грозни до Петър Велики. Те бяха негови учители, негови идеални герои, които той и надмина далеч и безмерно, направил всичко, за което те само биха могли да помислят. Той успя за тридесет години да реализира почти всички исторически възможности на Русия, някога възниквали за нейната хилядолетна история, придаде на своята Империя планетарен, космически мащаб, обозначи нейните граници по линиите на едва видими от земята съзвездия, отдалечени от нас на десетки хиляди светлинни години.
Посветените виждаха в неговата Държава архетипичен образ на Рая, въплътен в хармония и красота. Извилите се в небето ракети и купола на църкви, указващи със своите линии на лежащата зад границата на Вселената скрита точка на Абсолютната Светлина, служиха за маяци на бъдещите небесни кораби, плаващи срещу космическият вятър. Придал на Русия четвърто, космическо измерение, Сталин достигна невиждана доселе пълнота на социалното творчество, да се надмине която возможно, не ще бъде съдено никому.
Понякога изглежда, че деянията на Сталин са извършени не от човек от плът и кръв, но от друго, по-високи и съвершенно същество, над което не са властни човешките борения и страсти.
Целият си живот Сталин се намираше в точката на съприкосновение на "силовите линии" на историята, където се пресичаха световни войни и технологически прориви, стълкновения между социални системи и цивилизации, революции и катастрофи. Напрежението в тази точка бе накалено до най-висок предел, плътността на историческата тъкан достигаше критическа маса, която трябваше да взриви, изпепели Вожда. Но се случи друго - Сталин, въбрал в себе си всички антагонизми, противоречия на своята епоха - ги примири в себе си, извършил забъркан на своята кръв алхимически синтез. Той съумя да преодолеее пронизителната дисхармоничност на окръжаващата го реалност и стана своего рода шарнир, балансиращ планетата.
Той напусна живота непобеден. Нито една държава, нито една армия, нито един вожд не можаха да му наложат своята воля. Изглеждаше, че империята, създадена от Сталин ще съществува вечно, до самте последни дни на земята, че ей са съждени векове на безкраен вертикален излет.
Но всичко се случи иначе. След физическата смърт на Сталин против него излезе нова, нечовешка сила - от подземните дълбини изпълзя черна и лепкава бесовска нечист, извиваща се на вълни от ненавист и страх. Овладявайки душите на хората, прониквайки в сърцата, тя разкъсваше на части и обръщаше в нищо тънкият светлинен образ на Вожда.
Изглеждаше, че мрачно безумие е овладяло неговите вчерашни съратници, изведнаж започнали настървено да проклинат Вожда, да изтриват името му от названията на градове и улици, да събарят паметниците му, да горят книгите му, да се глумият над тялото му, погребано в Мавзолея.
Учебниците по история бяха преписани, и вече бе непонятно кой командваше войските във Великата Отечествена война, кой направи Русия световна свръхдържава, кой създаде инфраструктурата за подготовка на космическите полети.
Отрекла се от Сталин Империята постепенно губеше своят планетарен магически заряд, започваше да се покрива с плесен. А когато израстна поколение деца почти нищо не знаещи за Сталин - започна да клони към залез.
В тези дни на Сталин отново се изля чаша невероятно плътна, гъсто концентрирана ненавист. Пригретите от "затоплянето" - златен век за тези, които са наречени в Откровенията "топли", жаждащи реванш либерали и русофоби проклинаха Сталин с най-чудовищни и черни проклятия. Търпеливо и настойчиво те внушаваха на загубилата историческа чувствителност маса, че Сталин е много по-лош от африканският людоед Бокаса и камбоджийският изверг Пол Пот, по-лош от Нерон и Калигула, по-лош от равратителите на деца и серийните убийци.
Понякога "разобличенията" на Сталин започваха да губят смисъл, ставаха видимо неправдоподобни и фантастични, дотолкова, че в тях преставаха да вярват най-недалеките, повърхностни и наивни люде. Но "либералите" не се умиряваха, като че следваха някаква древна ритуална магическа практика, предполагаща, че "унищожението на имена" означава "унищожение  на души". Изглеждаше те искат да обвият тънкото, ефирно тяло на Сталин с железни вериги и да го хвърлят в нажежената магма на подземните дълбини, откъдето вече не е съдено да се издигне. Или може би, те грезиха за това, че изригнали на образа на Вожда мегатони черна ненавист и лъжа, те ще могат да изменят миналото, да "изрежат" от живата тъкан на историята всичко, което някога е правил и говорил Сталин, оставили зеяща и мъртва пустота.
В някакъв момент им се стори, че задачата е решена, че те успешно  са "забили дъбов кол" и Сталин повече "никога няма да се върне". Но те сбъркаха: изязвен с лъжа и проклятия, обвинен във всички мислими мерзости, Сталин разтвори създадената около него черна пелена и се върна в тънкото, ефирно пространство на Русия. Днес него отново чакат, той отново е възтребван от историята. Той отново носи в себе си най-мощен заряд огнена, държавна енергия, която не може да изчезне. И всеки път, когато Русия гледа в лицето на смъртта, неговият развъплъщен дух твори себе си в плътта на неговият народ, за да се върне на руска земя. Никой вече отдавна не говори за актуалността на "политическият сталинизъм", за опит за механически пренос на технологиите за социално управление съществуващи в тази епоха. Сталин вече отдавна е зад рамките на "политическата история", той просто не е на едно поле с неговите исторически съвременници - Чърчил, Рузвелт или де Гол. Образът на Сталин придобива за русите религиозно измерение, той се постига с вяра, раждаща се "от велика скръб".
Изнурените от грабежи, глад, унижения и разбой люде чакат връщането на Сталин, търсят неговите следи, броят дните, останали до неговият приход. Говорят, че ако приложиш ухо в поволжската степ под Сталинград, може да се чуят неговите стъпки. Възможно Сталин - вече е сред нас. Никой не знае, какъв образ той ще приеме в своето ново въплощение, не ведае, какво той прави сега. Броди ли той по заповедните вологодски гори или се моли в забравена монашеска обител, или издърпва затвора на автомата - това нам да знаем не е дадено. Но от това близостта на Вожда не става по-малко осезаема. И отново, заедно с милионите люде, чакащи неговият приход, ние повтаряме като заклинание - той е редом, той е близко, той ще дойде.
Миналото лято над Москва се пренесе ураган с чудовищна сила, възникнал без всякаква видима причина и не предсказан от метеорологическите служби. Поривите на вятъра изтръгваха от корен дървета околко кремълските стени, избиваха стъкла и врати, леден град очувваше зъбците на кремълските стени. От небето в плътна студена стена се лееше дъжд. Разказват, че в тези минути задържалите се на изхода посетители на Историческият музей видели в прозореца нещо, което те никога не ще забравят: от надгробията до кремълската стена, там където е погребан Сталин, в черното ледено небе се издигал нагоре лъч светлина.

Александр Сергеев.

День и ночь громили Сталина...

            но слетела  лишь окалина....

                          как стоял так  и стоит.

Русия отново стои на прага на социализма

Ако с такова заявление бе излязал товарищ Зюганов – аз статията даже не бих я прочел. Товарищу Зюганову такива тезиси регулярно  да провъзглашава е положено по длъжност. А тук постът пише действително голям учен в областта на социологията, политолог и маркетолог, а главно – твърд привържъник на руският либерализъм.

Статията-призив е написана от Сергей Александрович Белановски.
Написана е не за широките маси. Това е по-скоро възвание за руските либерали, които не искат да видят и игнорират напълно реална възможност от близък «ляв реванш».

За какво иска да предупреди своите съратници Сергей Александрович Белановски?
Аз целият пост няма да пресказвам, а ще дам основополагащите тезиси:
днешната политическа стабилност ще завърши с края на политическият живот на Владимир Путин, доколкото след неговото излизане от политиката ще има рязко падане  на рейтинга на доверие към властта и към новият ръководител на държавата без зависимост от това кой ще бъде той. Целият натрупан в народа негатив ще бъде насочен срещу новият президент. Доколкото Путин не възнамерява, съдейки по неговата последна прес-конференция, нищо да променя във вътрешната политика, то нивото на очаквания само ще расте. И целият този натрупан негатив от нереализирани позитивни изменения ще бъде предявен на новият глава на страната;

назрелите проблеми ще изискват непопулярни решения типа повишение на пенсионната възраст, замраяване на пенсиите и заплатите на бюджетниците, повишение на данъците за населението. Всичко това в съвокупност ще усили негативните тенденции и ако на Путин и неговият екип, в това число и либералният икономически блок, прощават всичко (предвид популярността на Путин), то на приемника вече няма да простят нищо;

Най-голямата грешка на екипа на Путин е в това, че те така и не можаха да «легитимизират» приватизацията. Тази грешка може само да изглежда архаична, доколкото хората така и се считат измамени, а екипът на Путин нищо не е направил за това народът да мисли иначе. А това създава почва за антилибералите;
в съвременна Русия съществува устойчива тенденция на идеализация на социалистическото минало и болшинството от населението на страната (господин Белановски, ще напомня, е социолог) разделя «носталгически-реваншистски настроения», и е готово да върви «назад в СССР». Но плановете за възраждане на социализма в Русия – това е утопия, доколкото вече не остават специалисти-икономисти, които могат да реализират тези планове. У руският народ отсътства рационално мислене и той се заблуждава мислейки, че «ужасите» на плановата икономика са по-малко ужасни от кошмарите на пазарната икономика. Въпреки това тъмни реваншистски сили вече играят на тези носталгически настроения;
всяка революция  се съпровожда с унищожение на старият елит и «мъчително създаване на нов». Съветският елит след събитията от 1991 година е бил успешно унищожен (не физически, а политически и икономически) и сега у Русия се е «наложил слой икономически и чиновнически елит, мислещ в категории на пазарна икономика и обладаващ висока квалификация». И този руски елит е нужно всемерно да се лелей и обгрижва, ибо именно той води страната към процъвтяване. «Левият реванш» ще доведет до това, че голяма част от този елит ще напусне страната (доколкото той вече има такива възможности. За «напусне» и «възможности» — това не е моя приумица, а твърдение на автора), което ще доведе до икономическа и политическа катастрофа;
умерените либерали вече са се показали като най- «адекватната част от рукото общество», способна да генерира здрави идеи по развитие на същото руско общество, но тяхната слаба страна – бъдейки умни и компетентни (Кудрин, Титов, Чубайс, Набиуллина, Силуанов и т.н.), те не могат правилно да донесат до населението своите адекватни идеи. Зад пределите на своя кръг те не са убедителни;
водещите либерални политици типа Явлински, Собчак и Навални имат мощен «риторически ресурс», но нямат достатъчни знания (а всъщност, у тях отсътства каквато и да била вменяема програма за действия след провеждането на планираните чистки и репресии), за да обяснят на народа на достъпен убедителен език, в какво е същността на тяхната програма, освен всички да заменят и репресират. А какво и как после? Тук добрите «умерени политици» и технократи-либерали трябва да ги поддържат, ако не искат «ляв реванш». За много години либералите са свикнали да действат под прикритие от силовият апарат на държавата, но скоро тази възможност може да бъде загубена;
съществува огромен конфликт в либералният лагер, но лидерите на либералните сегменти трябва да се обединят, доколкото днес не е важно чия конкретно идея ще победи. Възникнала е реална заплаха от «ляв реванш»;
нужно е срочно да се обединят всички либерални сили в страната и да се слиза в народа, и публично да се пропагандират идеите на либерализма, нужно е да се обясни на народа, че връщането към социална държава заплашва с политическа и икономическа криза, и последващ развал на страната. Либералите трябва да разберат, че игнорирайки заплахата от връщане на страната към социализъм те, либералите, «могат много бързо да бъдат изместени от властта и политиката».
Ето в общи черти за какво пише Сергей Белановски.

ЩЕ НАСТЪПИ НОВА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ

Ще настъпи, значи, социалистическа революция. Ако не революция, то «ляв реванш». А либералите нищо не правят за да не загубят властта. А какво още искате да направят? Какво искате вие да кажете на народа, у когото отсътства «рационално мислене»? Нима това народа води страната тридесет години към «ляв реванш»? Или това правят вашите крадливи «перспективни елити», които грабят  страната и сега са готови във всеки момент да напуснат своята кърмушка. Тя за тях не е Родина, а именно кърмушка. И ето в това е най-главната идея на «нашият» либерализъм – да се открадне в Русия повече и вече после да се избира родина.
А сега вие изведнаж се обезпокоихте от съхранението целостността на страната. Послушайте миналите изказвания на Явлински, Собчак, Кудрин и прочие ваши умерени либерали. До самият гражданин Белковски. Да се откажем от част от суверенитета, да се създаде комисия по управление на Русия под председателство на някакъв авторитетен екс-президент на САЩ, да се върне Крим, да се изключат от състава на Русия републиките от Кавказ, да се дадат Курилите в обмен на инвестиции, да се препрофилират храмовете на РПЦ в общежития за хомосексуалисти. Това всичко е от речите и здравите идеи на вашите «умерени либерали». И аз такива цитати мога да събера цяла книга. Кога това либералите са считали целостността на Русия за ценност?
А сега изведнаж им припекло – трябва да вървят в народа и обясняват, че приватизация – това е хубаво, че крадливия либерал – това не е крадец, а жертва на репресии. Какво каза вашият виден либерален деятел Кудрин, коментирайки присъдата на Улюкаев?
Ужасна, необоснована присъда. Слаба работа на следствието, обвинителен уклон. С подобна несправедливост, уви, днес се сблъскват мнозина.
А у нас днес мнозина ли имат възможност да получават такива «саламни кошнички»? У нас мнозина цял живот работещи на благо Русия, измъдрят «честно»  да накупят недвижимост за 25 милиона долара, да си отлеят колекция 3-килограмови златни монети? Това много умерени забравили се либерали могат, а виж със съда, за съжаление, не много от вашите «мнозина» се срещат.
Този същият честен патриотически либерален елит изкара зад граница над трилион долара (и това е само това, което днес достоверно е известно), обзаведе се с елитна недвижимост на разни далечни брегове, дечицата си образова в престижни задморски университети, и пристрои на грижливо подготовени топли места, направи «своите хора» над закона (между другото, аз тук неотдавна едва от стола не паднах – във «Вести» се появи статия, че за победата в Сирия Русия е задължена на… Сердюков. Напразно мужика обидили. Той не манги е дърпал, а е ковал бъдещата победа. А него неправилно го разбрали).
Значи, сега либералите трябва някак да се съберат като един, и да вървят в масите, и да обяснят на народа, че неправилно този «добитък» и «ватници» (това от лексикона  на умерените либерали) своите благодетели е разбрало. Не вярвайте, демек, на този, който ще ви позове в страшното социалистическо минало (там всичко е било много лошо и страшно. А сега, ако поискате обновлен социализъм, всичко ще бъде още по-страшно) – любете либералите. Те «жа за Рассея» радеят. Просто малкичко се опасяват, че «могат да бъдат много бързо изместени от властта и политиката». А как без това «Родината да любят»? Безплатно?

И ни слово в статията за това, как този народ да живее нататък, какво е нужно да се направи, че да живеят по-добре не само «перспективните елити», че да не искат хората «обратно в СССР». Типа, господа, давайте да крадеме от държавата два пъти по-малко, давайте част от парите в страната да върнем, давайте правовата система да реформираме и сами законите, поне понякога, да съблюдаваме, давайте и данъците да плащаме честно. Ние, господа, вече до такова състояние доведохме страната, че народа е готов обратно в социализма да се върне и на този възвратен път някои «умерени либерали» могат силно да пострадат. Докато още сме във властта, давайте нещо да правим.
Не, нужно е срочно да се консолидираме и навесим макарони на ушите на доверчивите «ватници», да снизходим до добитъка и му обясним (разведем) на пръсти. И да останем до хранилките.
Какво мога да отговоря на господина Белановски? Да живее настъпващата социалистическа революция! Вашата статия е още едно доказателство за «мъдростта» на либералите и неизбежността на настъпващите потресения. Вие всичко правите правилно за победата на новите болшевики. Точно така са се трудили вашите колеги-либерали преди сто години. Значи и у вас всичко може да се получи, доколкото «по верен път вървите, товарищи»!

 Источник

---

Коментар:

• Андрей

Аз още веднаж искам да подчертая, че отстоявайки приватизаторската сволоч, върховната власт ще загуби Руската Държава. И не е нужно кръговете, близки до нацлидера, да се утешават с това, че «пипл схавал» и приватизацията е минала.
Историята учи, че мисълта за непоносима несправедливост може да живее в масите много десетилетия и да придобива маниакален, свръхценен характер.
1917 година не започна, а завърши множество десетилетия молби, ходатайства, ходения с хоругви, подачи на челобитни и т.п.
Това, че засега приватизацията от 90-е е в сила – въобще не значи, че нанесената от нея страшна рана е заживяла и престанала да гнои отвътре националният организъм.

Съдейки по все усилващата се политика на социален геноцид на населението и по все по-гнусните и яростни атаки на нашето историческо минало, в жертва готвят да принесат целият руски народ - да зачистят територията на страната за експлуатация от заинтересуваните в това международни олигархически структури.
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА ЩЕ ИМА.
 или отгоре ...или отдолу.... отдолу ще тръгне като нов празник.... с гуляния ..с украшение на уличните фенери... (с висящи на тях приватизатори и либерали има предвид коментатора  - бел.пр.)
през 90 те бе извършен акт на измяна на Родината. както и на държавна измяна. през 90 те бе извършен ред тежки държавни престъпления.
 Приватизацията - това е грабеж (в трактовката на УК) тези престъпления нямат срок на давност. предателите и грабителите ще понесат заслужена кара. в Русия отсъства «идея за обществено благо», която замени «идея за чисто обогатяване» – кражбата.

Островче на социализма в Подмосковието - Совхоз имени Ленина

"Не може да си богат в бедна страна". Това е девиза на директора на совхоза Грудинин Павел Николаевич. Благодаря нему совхозът е жив и се развива.
Муниципалното образование в Ленински муниципален район на Московска област, разположено на земите на Лесопарковият защитен пояс на Москва. Граничи с Москва по МКАД в района на Каширско шосе. Образувано е през 2005 год, включило 3 населени пункта от по-късно разформираните Картински и Горкински селски окръзи. Име поселението получило по названието на ЗАО «Совхоз имени Ленина».

Сега — подробно…
ЗАО "Совхоз им. Ленина"  се намира веднага зад МКАД по Каширско шосе. Създаден е совхоза през 1928 год, до това от 1918 год той носи название "комуна Орешковская..Основна продукция на совхоза са ягодите. Освен това се отглеждат картофи с производителност 430 центнера от хектар, зеленчуци, ябълки. Има у совхоза и едър рогат добитък с надой 8100 литра мляко на крава в година. По решение на акционерите дивиденти ежегодно не се изплащат, а цялата (!!!) печалба насочват за повишение заплатата на работниците и социалната сфера (!!!).
Жилище. За работниците от совхоза 50% от стойността на жилището заплаща предприятието, останалата половина работникът изплаща в течение на 15 години, естествено без проценти и свръхплащания.

Реконструкцията на училищният стадион е направена за сметка на совхоза.

Новото училище се счита за най-добро в областта по ниво на образование.

Детска градина "Замък на Детството", на стойност 260 милиона рубли, с площ 6000 квадратни метра е построена напълно за сметка на совхоза. Освен деца на работниците там безплатно ходят и деца на "чакащи". Спортна площадка за малчуганите.

Средната заплата на работниците е 54 хил. рубли. Ежегодно ветераните от войните получават от совхоза на 9 май материална помощ от 75 хиляди рубли (!!!) Пенсионерите работили в совхоза ежегодно се изпращат на отдих и лечение. Всички работници от детската градина са бивши работници от совхоза, които в резултат на модернизацията на производството са били преведени на нова работа без намаление на заплатата. В процеса на модернизация количеството на персонала се е съкратило от 900 човека до 320, а обема на производимата продукция е нарастнал 5 пъти. Ръководството на совхоза заедно с колектива е отразило 4 опита за рейдерски захват от захватчици и бандити.
Това разбира се не е съвсем социализъм, а някаква смес от социалистически и капиталистически методи на стопанство, в духа на това, което става в Белорусия, само с поправка на мащаба. (Понякога удивява невежеството или нежеланието на авторите да нарекат сталинската икономика "сталинска". Отива се на какви ли не варианти "якаква смес от социалистически и капиталистически методи на стопанство, в духа на това или на онова..." - бел.пр.) Тук предприемчивият и разтропан директор на совхоза се опитва по силите си да развива селцето, а в Белорусия колхозникът Лукашенко опитва да прави същото в мащабите на държавата. В основното това е опит да се създаде и удържи социалката в духа на СССР от 60-80те години на капиталистическа икономическа база.

ОЩЕ ФОТО ПРЕДИ ВЪПРОСА:

ВЪПРОС: ЗАЩО ТАКА НЕ ЖИВЕЕ ЦЯЛА РУСИЯ?

ОТГОВОР: ТАМ, КЪДЕТО ЖИВЕЯТ ТАКА, НЕ КРАДАТ И НЕ ПОТРЕБЛЯДСТВАТ!

***

ПС. За "Совхоз имени Ленина" знаех отдавна...

Само сега говорят КПРФ иска да издигне директора Павел Грудинин в кандидат за президентските избори за 2018.

Не би ли навредило това на малкото островче на живот по-човешки и на неговият директор...

Гражданите призоваха Сталин да се "справи с олигарсите"

В В Москва на рожденния ден на Генералисимуса на Победата премина традиционната акция "Два карамфила за другаря Сталин", нейните участници за петнадесети път положиха цветя на гроба на Йосиф Сталин на територията на Некропола под Кремълската стена, передава кореспондент на Накануне.RU.

В 10 часа организаторите на акцията вече започнаха да полагат букети  цветя на гроба на съветският вожд. Както разказа един от координаторите Роман Фомин този път са били събрани около 250 хил. рубли и за тях положени почти 10 хиляди карамфила.
"Хората в зависимост от това колко могат, изпращат съвершенно разни парични преводи. Някой за два карамфила, някой изпраща няколко хиляди рубли, доколкото сам не може да дойде по една или друга причина, но иска да знае, че неговите карамфили лежат тук" – отбеляза той в коментар за Накануне.RU.

По негови думи паметта свързана с периода на управление на Йосиф Сталин днес е изключително важна, "доколкото пред страната отново стоят много предизвикателства".
"Ние някак забравяме, че да се взема най-доброто трябва не само от Запада, но и от собствената история. Епохата на Сталин – това е епоха на култа на знания, култ към труда, култ на достижения, когато русите показаха на цял свят, че те могат всичко. Необходимо е да се взема всичко най-добро от тази епоха и на основа на това да се строи нашата действителност. Без история ние сме никой" – изрази мнение Фомин.

Организаторите на акцията "Два карамфила за другаря Сталин" се надяват, че полагането на цветя ще стане традиция. (Трябва да подчертая, че това се случва за 15-ти път и следователно вече е традиция - бел.пр.) За това както е убеден един от нейните координатори ще способствова и наблюдаваното в последно време позитивно изменение в обществено-политическото и държавно съзнание относно фигурата на Сталин.
По негово мнение "текат изменения в посока обективно изследване на тази епоха".
"За това свидетелства и скорощното заявление на ръководителя на ФСБ Александър Бортников, че не всичко е еднозначно с пресловутите сталински репресии, такива свидетелства има. Може би някакъв малък принос във всичко това имат и всички хора приели участие в акцията" – каза Фомин.

Както подчерта той, в 138-ата годишнина на рождението на Сталин темата за десталинизация и десъветизация постепенно изчезва за разлика от това време когато акцията едва започвала.

"Даже деятелите на културата във филмите и произведенията за тази епоха започват да изобразяват Сталин със все по-голяма обективност – като велик държавен деятел, естествено имал свои съществени недостатъци. Той и сам това не веднаж е говорил, смешно е да се отричат очевидни неща. Но тези достойнства, тези дела, които позволиха да се превърне страната от изотстанала държава в първокласна световна сила, обезпечила паритет в цял свят като минимум за 40-50 следвоенни години излизат на пръв план. Несъмнено, позитивни премествания има" – резюмира Фомин.

Гражданите от старшето поколение, дошли да почетат паметта на Генералисимуса на Победата се кланяха на гроба му призовавайки го да "стане и се оправи с нашите олигарси". У гроба на Сталин се чуваха както тихите "той толкова е направил за Русия", така и високите детски "тате, това кой е, и защо има толкова много цветя?". На децата обясняваха: "Това е Йосиф Висарионович Сталин, уважават и почитат паметта му". Някой, изтривайки сълзи, благодариха вожда за това, че при него "те получиха всичко – жилище, образование" и се тревожиха, че днес "нашите старци ругаят" тези, които вече "30 години живеят с богатство, получено от техния труд".

В деня на рождението на Сталин към гроба му дойдоха и представители от ръководството на КПРФ и съратници на комунистите. Ще отбележим - в тази паметна дата лидерът на Компартията Генадий Зюганов в тържественото полагане на цветя не взема участие.
"Ние днес дойдохме при Кремълската стена, за да почетем паметта на великите бойци, отдали живота си за съветската власт, за великият Съветски Союз. Днес е денят на рождение на Йосиф Висарионович Сталин. Той е изключителен политически държавен деятел от световен мащаб, с него е свързано всичко… Беспримерният подвиг на тези уникални вождове на революцията, създатели, основатели на нашата държава днес свети ярко, особено в годината на 100-летието на Великият Октомври", – коментира депутатът от Госдумата, член  на КПРФ Владимир Кашин, обръщайки внимание на огромното количество венци и цветя, възложени на гроба на вожда.

Той напомнил за достиженията на епохата на Сталин в много направления – промишлена индустрия, атомният проект, на целината, сталинският план за преобразуване на природата, в рамките на който са "били посадени милиони хектари насаждения". "Ние искаме да се поклоним пред великите хора на планетата и да кажем, че абсолютно болшинство от нашият народ помни тези велики свершения и никога не ще ги забрави" – завърши Кашин.

Комунистите също възложиха кошница с карамфили на гроба на Феликс Дзержински в чест на 100-годишнината на ВЧК, отбелязана наскоро.

https://www.nakanune.ru/articl...