"МИСТИЧЕСКИ СТАЛИНИЗЪМ"

Пришествието на Сталин бе велика тайна на умиращата Империя, по някакво чудо успяла на края на своята многовековна сътба да намери невъзможно, парадоксално, излизащо извън рамките на човешкото разбиране продължение. Наследникът на руските царе се яви от далечна кавказска покрайнина, материализира се от пръст и прах, издигна се от самият низ на архаичното общество. Сбъдна се евангелското пророчество за последните, които ще станат първи. Възможно е,впрочем, че от позициите на особена, висша, свръхисторическа логика - не  би могло да бъде иначе.
Помитащият всички прегради свръхмощен импулс не  би могъл да дойде от превърналите се в политическа съборетина, наполовина изгнили имперски центрове, от побърканите на тема упадочна естетика на декаданса столици. Вихри на невиждани, нови енергии се втурнаха в руската история неочаквано и властно, като че от никъде, за да създадат нещо, което по-рано не е било на земята.
Нетукашна, висша, извънположена на човешкото начало сила водеше Сталин към властта. И той - повече, отколкото всеки друг преди него усещаше дълбинната мистика на властта, бе пронизан и преобразен от нея в готов за апокалиптическа схватка Молот на Провидението. Той вярваше, че властта е свещенна, дарована от Бога, и затова не се разменя за злато и нефт, не се продава и не се отдава тому, който няма на нея право.
Властта не се разменя даже за живот - за посветените в имперските мистерии животът без власт е лишен от всякакъв смисъл. Не затова, че загубилият власт става такъв, "като всички люде" - този проблем винаги е безпокоил само деспоти, узурпатори, тирани нямащи право на власт. За Сталин властта бе неизбежно и необходимо условие за въплъщение на тази колосална историческа свръхзадача, поставена пред Русия  от висши, небесни сили в тези дни, когато още не е имало нито Рюриковичи, нито славяни, нито скити, когато още не бе успяла да започне човешката история. Тази свръхзадача, съкровената сърцевина на небесните предначертания на руската сътба, стана за Сталин личен политически проект. Сътбата на Русия стана негова лична сътба.
И когато над Русия нависваше опасност, той знаеше, че няма право на поражение. Той бе длъжен да победи и той победи, вложил ледоруб в ръката на Рамон Меркадер, повегна нахлулите от Запад окупационни орди, заслони Русия с ядрен щит от изпепелилите Хирошима американски изверги.
Той води война против всички "силни мира сего", завършила с очевидна, безусловна и абсолютна Победа: всички врагове на Вожда бяха "повержени под нози его" - намери своята смърт избягалият на краят на земята Троцки, изви се червеното знаме над райхстага, рухна британската империя, с позор бяха изгонени от Северна Корея американските дивизии. Сталин не знаеше какво е това "поражение", по тайнствен начин въплъщая в себе си черти на всички велики руски господари от миналите времена - от Иван Грозни до Петър Велики. Те бяха негови учители, негови идеални герои, които той и надмина далеч и безмерно, направил всичко, за което те само биха могли да помислят. Той успя за тридесет години да реализира почти всички исторически възможности на Русия, някога възниквали за нейната хилядолетна история, придаде на своята Империя планетарен, космически мащаб, обозначи нейните граници по линиите на едва видими от земята съзвездия, отдалечени от нас на десетки хиляди светлинни години.
Посветените виждаха в неговата Държава архетипичен образ на Рая, въплътен в хармония и красота. Извилите се в небето ракети и купола на църкви, указващи със своите линии на лежащата зад границата на Вселената скрита точка на Абсолютната Светлина, служиха за маяци на бъдещите небесни кораби, плаващи срещу космическият вятър. Придал на Русия четвърто, космическо измерение, Сталин достигна невиждана доселе пълнота на социалното творчество, да се надмине която возможно, не ще бъде съдено никому.
Понякога изглежда, че деянията на Сталин са извършени не от човек от плът и кръв, но от друго, по-високи и съвершенно същество, над което не са властни човешките борения и страсти.
Целият си живот Сталин се намираше в точката на съприкосновение на "силовите линии" на историята, където се пресичаха световни войни и технологически прориви, стълкновения между социални системи и цивилизации, революции и катастрофи. Напрежението в тази точка бе накалено до най-висок предел, плътността на историческата тъкан достигаше критическа маса, която трябваше да взриви, изпепели Вожда. Но се случи друго - Сталин, въбрал в себе си всички антагонизми, противоречия на своята епоха - ги примири в себе си, извършил забъркан на своята кръв алхимически синтез. Той съумя да преодолеее пронизителната дисхармоничност на окръжаващата го реалност и стана своего рода шарнир, балансиращ планетата.
Той напусна живота непобеден. Нито една държава, нито една армия, нито един вожд не можаха да му наложат своята воля. Изглеждаше, че империята, създадена от Сталин ще съществува вечно, до самте последни дни на земята, че ей са съждени векове на безкраен вертикален излет.
Но всичко се случи иначе. След физическата смърт на Сталин против него излезе нова, нечовешка сила - от подземните дълбини изпълзя черна и лепкава бесовска нечист, извиваща се на вълни от ненавист и страх. Овладявайки душите на хората, прониквайки в сърцата, тя разкъсваше на части и обръщаше в нищо тънкият светлинен образ на Вожда.
Изглеждаше, че мрачно безумие е овладяло неговите вчерашни съратници, изведнаж започнали настървено да проклинат Вожда, да изтриват името му от названията на градове и улици, да събарят паметниците му, да горят книгите му, да се глумият над тялото му, погребано в Мавзолея.
Учебниците по история бяха преписани, и вече бе непонятно кой командваше войските във Великата Отечествена война, кой направи Русия световна свръхдържава, кой създаде инфраструктурата за подготовка на космическите полети.
Отрекла се от Сталин Империята постепенно губеше своят планетарен магически заряд, започваше да се покрива с плесен. А когато израстна поколение деца почти нищо не знаещи за Сталин - започна да клони към залез.
В тези дни на Сталин отново се изля чаша невероятно плътна, гъсто концентрирана ненавист. Пригретите от "затоплянето" - златен век за тези, които са наречени в Откровенията "топли", жаждащи реванш либерали и русофоби проклинаха Сталин с най-чудовищни и черни проклятия. Търпеливо и настойчиво те внушаваха на загубилата историческа чувствителност маса, че Сталин е много по-лош от африканският людоед Бокаса и камбоджийският изверг Пол Пот, по-лош от Нерон и Калигула, по-лош от равратителите на деца и серийните убийци.
Понякога "разобличенията" на Сталин започваха да губят смисъл, ставаха видимо неправдоподобни и фантастични, дотолкова, че в тях преставаха да вярват най-недалеките, повърхностни и наивни люде. Но "либералите" не се умиряваха, като че следваха някаква древна ритуална магическа практика, предполагаща, че "унищожението на имена" означава "унищожение  на души". Изглеждаше те искат да обвият тънкото, ефирно тяло на Сталин с железни вериги и да го хвърлят в нажежената магма на подземните дълбини, откъдето вече не е съдено да се издигне. Или може би, те грезиха за това, че изригнали на образа на Вожда мегатони черна ненавист и лъжа, те ще могат да изменят миналото, да "изрежат" от живата тъкан на историята всичко, което някога е правил и говорил Сталин, оставили зеяща и мъртва пустота.
В някакъв момент им се стори, че задачата е решена, че те успешно  са "забили дъбов кол" и Сталин повече "никога няма да се върне". Но те сбъркаха: изязвен с лъжа и проклятия, обвинен във всички мислими мерзости, Сталин разтвори създадената около него черна пелена и се върна в тънкото, ефирно пространство на Русия. Днес него отново чакат, той отново е възтребван от историята. Той отново носи в себе си най-мощен заряд огнена, държавна енергия, която не може да изчезне. И всеки път, когато Русия гледа в лицето на смъртта, неговият развъплъщен дух твори себе си в плътта на неговият народ, за да се върне на руска земя. Никой вече отдавна не говори за актуалността на "политическият сталинизъм", за опит за механически пренос на технологиите за социално управление съществуващи в тази епоха. Сталин вече отдавна е зад рамките на "политическата история", той просто не е на едно поле с неговите исторически съвременници - Чърчил, Рузвелт или де Гол. Образът на Сталин придобива за русите религиозно измерение, той се постига с вяра, раждаща се "от велика скръб".
Изнурените от грабежи, глад, унижения и разбой люде чакат връщането на Сталин, търсят неговите следи, броят дните, останали до неговият приход. Говорят, че ако приложиш ухо в поволжската степ под Сталинград, може да се чуят неговите стъпки. Възможно Сталин - вече е сред нас. Никой не знае, какъв образ той ще приеме в своето ново въплощение, не ведае, какво той прави сега. Броди ли той по заповедните вологодски гори или се моли в забравена монашеска обител, или издърпва затвора на автомата - това нам да знаем не е дадено. Но от това близостта на Вожда не става по-малко осезаема. И отново, заедно с милионите люде, чакащи неговият приход, ние повтаряме като заклинание - той е редом, той е близко, той ще дойде.
Миналото лято над Москва се пренесе ураган с чудовищна сила, възникнал без всякаква видима причина и не предсказан от метеорологическите служби. Поривите на вятъра изтръгваха от корен дървета околко кремълските стени, избиваха стъкла и врати, леден град очувваше зъбците на кремълските стени. От небето в плътна студена стена се лееше дъжд. Разказват, че в тези минути задържалите се на изхода посетители на Историческият музей видели в прозореца нещо, което те никога не ще забравят: от надгробията до кремълската стена, там където е погребан Сталин, в черното ледено небе се издигал нагоре лъч светлина.

Александр Сергеев.

День и ночь громили Сталина...

            но слетела  лишь окалина....

                          как стоял так  и стоит.