Животът в епохата на Сталин

Веднага след краят на войната животът на населението на СССР започва рязко да се подобрява. През 1946 г с 20% се повишава заплатата на работниците и инженерно-техническите работници (ИТР), работещи на предприятията и строежите в Урал, Сибир и Далечният Изток.

През същата година с 20% се повишават длъжностните разкладки на хората имащи висше и средно специално образование (ИТР, научни работници, в образованието и медицината). Повишава се значимостта на учените степени и звания. Заплатата на професор, доктор на науките се повишава от 1600 до 5000 рубли, на доцент, кандидат на науките — от 1200 до 3200 рубли, ректор на вуз от 2500 до 8000 рубли.
В научно-исследователските институти учена степен на кандидат на науките започва да добавя към длжностният разклад 1000 рубли, а на доктор на науките – 2500 рубли. В същото време заплатата на съюзен министър е 5000 рубли, а на секретар на райком на партията – 1500 рубли. Сталин, като Председател на Съвета на Министрите на СССР, имал разклад 10 хил. рубли. Учените в СССР от това време имали и допълнителни доходи, понякога превишаващи заплатата няколко пъти.
Затова те били най-богатата и едновременно най-уважаваната част от съветското общество. Талонната система, позволила по време на войната да се спасят от гладна смърт множество люде, след войната извиква силен психологически дискомфорт. Асортиментът про­до­волствени стоки, които се продават по талони е бил крайно беден. Напри­мер, в хлебните магазини имало само 2 сорта хляб ръжен и пшеничен, които се продавали на тегло в съответствие с нормата указана в отрезният талон. Изборът на други продоволствени стоки също е бил неголям. В същото време в комерческите магазини имало такова изобилие от продукти, на което биха могли да позавиждат всички съвременни супер­мар­кети. (Нека обърна внимание на читателя на наличието на "комерчески магазини" - т.е. такива извън системата държавни магазини, т.е. - частни търговски субекти, фактът за наличието на подобни свикналият с "вседържавният" "социализъм" в епохата след Сталин вероятно може да пропусне в текста. - бел.пр.)

Но цените в тези магазини били недостъпни за болшинството от населението ("Социалистическа уравниловка" - ама моля ви се! - бел.пр.), и про­дук­тите там се купували само за празничната маса. След отмяната на талонната систе­ма цялото това изобилие се оказва в обикновените гастрономи по напълно приемливи цени. Например, цената на сладкишите се снижава от 30 до 3 рубли. Над 3 пъти падат пазарните цени за продукти. ("Пазарните цени" е от същата опера за вседържавните магазини и цени - бел.пр.)
На 1 март 1949 – 1951 години има следващи снижения на цените, средно с 20% в година. Всяко снижение се възприема като всенароден празник. (А как трябва да се възприема всяко повишение на цените днес? - бел.пр.) Когато на 1 март 1952 година поредно снижение на цените няма, у хората възниква чувство на разочарование. Но на 1 април снижение на цените все пак се случва. Последното снижение на цените става вече след смъртта на Сталин на 1 април 1953 г. За следвоенният период цените за продоволствие и най-ходовите промишлени стоки се снижават средно над 2 пъти. И така, осем следвоенни години животът на съветският народ ежегодно забележимо се подобрява. За цялата известна история на човечеството нито в една страна подобни преце­денти няма.

Нивото на живот на населението в СССР в средата на 50-те години може да се оцени, изучая материали от изследванията на бюджетите на семействата на работници, служащи и колхозници, които провеждало Централното Статистическо Управление (ЦСУ) на СССР от 1935 до 1958 години (тези материали, които в СССР имали гриф «секретно» са публикувани на сайта istmat.info). Бюджетите се изучавали у семейства, отнасящи се към 9 групи население: колхозници, работници в совхози, работници в промишлеността, ИТР в промишлеността, служащи в промишлеността, учители в начално училище, учители в средно училище, лекари и среден медицински персонал.
Най-обезпечената част от населението (отново - здравей уравниловка - бел.пр.), към която се отнасяли работниците от предприятия в отбранителната промишленост, проектни организации, научни учреждения, преподаватели във вузове, работници в артели и военни за съжаление, не попаднала в полезрението на ЦСУ. От изброените горе изследвани групи най-голям доход бил у лекарите. На всеки член от техните семейства се падали 800 рубли месечен доход. От градското население най-малък доходът е бил у служащите в промишлеността – 525 рубли на месец на всеки член от семейството. У селското население месечният доход на човек е бил 350 рубли. При това, ако у работниците в совхози този доход е бил в явна парична форма, то у колхозниците той се получавал при разчет по държавни цени на стойността на собствените продукти, употребявани в семейството.
Потреблението на продукти у всички групи население, включая селското, се намирало примерно на едно ниво от 200-210 рубли на месец на член от семейството. Само в семействата на лекарите стойността на продуктовата кошница достигала 250 рубли за сметка по-голямото потребление на краве масло, месни продукти, яйца, риба и плодове при съкращение на хляба и картофите. Селските жители употребявали повече от всички хляб, картофи, яйца и мляко, но значително по-малко краве масло, риба, захар и сладкарски изделия.

Следва да се отбележи, че сумата 200 рубли харчена за прехрана не е била напряко свързана с дохода на семейството или с ограниченият избор на продукти, а се определяла от семейните тради­ци­и. В моето семейство, състоящо се през 1955 г от четири човека, включая двама ученици, месечният доход на човек бе 1200 рубли. Изборът на продукти в Ленин­град­ските гастрономи бе значително по-широк, отколкото в съвременните супермаркети. Въпреки това разходите на нашето семейство за храна, включая училищните закуски и обеди във ведомствен­ите столови у родителите, не превишаваха 800 рубли на месец.
Много евтина бе храната във ведомствените столови. Обяд в студентска столова, включващ супа с месо, второ с месо и компот или чай с пирожка, струваше около 2 рубли. Безплатен хляб винаги имаше на масите. Затова в дните преди изплащането на стипендии някои студенти живеещи самостоятелно купуваха чай за 20 копейки и се наяждаха с хляб с горчица и чай. Всъщност, сол, пипер и горчица също винаги стояха на масите. Стипендията в института където учех от 1955 г бе 290 рубли (при отлични оценки – 390 рубли). 40 рубли у студентите отиваха за заплащане на общежитието. Оставащите 250 рубли напълно стигаха за нормален студентски живот в големия град. При това като правило студентите от други градове не получаваха помощи от дома и не заработваха в свободното време.
Няколко думи за ленинградските гастрономи от това време. С най-голямо разно­обра­зи­е се отличаваше рибният отдел. Няколко сорта червен и черен хайвер имаше изложени в големи тави. Пълен асортимент бяла риба горещо и студено пушена, червена риба от кета до сьомга, пушени змийорки и мариновани миноги, сельодка в буркани и бурета. Жива риба от реките и вътрешните водоеми се доставяше веднага след улова в специални автоцистерни с надпис «риба».
Замразена риба нямаше. Тя се появи­ едва в началото на 60-те години. Имаше множество рибни консерви, от които помня попчета в домат, вездесущи раци по 4 рубли за консерва и любимият продукт на студентите, живеещи в общежития – чер дроб от треска. Говеждото и овнешкото се деляха на четири категории с различна цена, в зависимост от частта от изрезката. В отдела полуфабрикати имаше лангети, антрекоти, шницели и ескалопи. (Празни, казвате, рафтове в магазините? И това няколко години след войната - бел.пр.)

Обезпечеността на населението с промишлени стоки в средата на 50-те години била достатъчно висока. Например, в работническите семейства на всеки човек ежегодно се купували повече от 3 чифта обувки. Качеството и разнообразието на потребителски стоки изключително родно производство (облекло, обувки, посуда, играчки, мебел и други битови стоки) било много по-високо, отколкото следващите години. Работата е там, че основната част от тези стоки се произвеждала не от държавни предприятия, а от артели. (Забелязахте нали - не от държавни, т.е. - от частни предприятия с цялата им свободна конкуренция и борба за потребителя, но под натиска на държавните такива без възможност за монополни цени или криво качество - бел.пр.)
При това продукцията на артелите се  продавала в обикновените държавни магазини. Щом само се появявали нови тенденции в модата, те мигновено се отразявали, и само след няколко месеца модните стоки се появявали в изобилие на рафтовете в магазините. Например в середата на 50-те възниква младежка мода на обувки с дебела бяла каучуко­ва подметка в подражание на Елвис Пресли.
Тези обувки родно производство аз спо­кой­но купих в обикновен универмаг през есента на 1955 г заедно с друг моден пред­ме­т – вратовръзка с ярка цветна картинка. Единствената стока, която не винаги можеше да се купи бе популярни грамофонни записи. Въпреки това през 1955 г вече имах плочи, купени в обикновен магазин на почти всички популярни в това време американс­ки джазови музиканти и певци, такива като Дюк Елингтон, Бени Гудман, Луи Арм­стронг, Елла Фитцжералд, Глен Милер. Само записите на Елвис Пресли, нелегално направени на използвана ренгеновска лента (както тогава казваха «на кости») се налагаше да се купуват не в магазина.
Не помня в този период вносни стоки. И облеклото и обувките се произвеждаха в малки партии и се отличаваха с широко разнообра­зие на модели. Освен това бе широко разпространено шиенето на облекло и обувки по индивиду­ални поръчки в многочислените шивашки и трикотажни ателие, в обувни работилници, влизащи в състав на промишлени кооперации. Немалко бяха шивачите и обущарите рабо­тещи индивидуално. Най-популярна стока в това време бяха тъканите. До сега по­м­­ня названията на такива популярни в това време тъкани като драп, шевиот, бостон, креп­де­­шин.

Да илюстрирам живота на населението в СССР през 1955 г мога с пример на своето семейство. Семейстово бе от 4 души. Баща, 50 години, началник отдел в проектен институ­т. Майка, 45 години, инженер-геолог в Ленметрострой. Син, 18 години, випускник от средно училище. Син, 10 години, ученик. Доходът на семейстото бе от три части: длъжностен оклад (2200 рубли на бащата и 1400 рубли на майка), ежеквартальная премия за изпълнение на плана обикновено 60% от оклада и отделно премия за свръхпланови работи.
Получаваше ли такава премия мама не зная, а татко я получаваше примерно веднаж годишно, и през 1955 г тази премия бе 6000 рубли. През други години тя бе примерно също такава. Помня как татко получил тази премия, разлагаше множество сторублеви купюри на обедната маса във вида на пасиянс, а после устройвахме празнична вечеря.
Средно ежемесечният доход на нашето семейство бе 4800 рубли или 1200 рубли на човек. От тази сума 550 рубли отиваха за данъци, партийни и профсъюзни внасяния. За хранене отиваха 800 рубли. 150 рубли се харчеха за заплащане на жилището и комунални услуги (вода, отопление, електроенергия, газ, телефон). 500 рубли се израсходваха за облекло, обувки, транспорт, развлечения. Така регулярните ежемесячни разходи на нашето семейство от 4 човека бяха 2000 рубли. Неизразходвани оставаха 2800 рубли на месец или 33600 рубли (милион съвременни рубли) на година.

Доходите на нашеео семейство бяха по-близо до средното ниво, отколкото до горното. По-високи доходи имаха работниците в частният сектор (артелите), които бяха над 5% от градското население. Високи заплати имаха офицерите в армията, МВД, МГБ. Например обикновен армейски лейтенант командир на взвод имаше месечен доход в размер 2600—3600 рубли в зависимост от мястото и спецификата на службата. При това доходите на военните не се облагаха с данък.
За илюстрация доходите на работниците в отбранителната промишленост ще приведа само пример на добре познато ми младо семейство, работещо в опитно-конструкторс­ко бюро към министерството на авиационната промишлен­нос­т. Мъжът, 25 годишен, старши инженер с заплата 1400 рубли и месечен доход с отче­т на различните премии и командировочни 2500 рубли. Жената, 24 годишна, старши техник с заплата 900 рубли и месечен доходом 1500 рубли. В цяло месечният доход  на семейството от двама души бе 4000 рубли. За година оставаха около 15 хиляди рубли не­израсходвани. Предолагам, че значителна част от градските семейства е имала въз­мож­ност ежегодно да спествява 5 — 10 хиляди рубли (150 – 300 хиляди съвременни рубли).

Ще назова някои цени през 1955 г: ръжен хляб – 1 руб./кг, бял — 1.5 руб./0.5 кг, месо — 12.5–18 руб./кг, жива риба (шаран) – 5 руб./кг, осетров хайвер – 180 руб./кг, обяд в столова — 2-3 рубли, вечеря в ресторант с вино за двама – 25 руб., кожени обувки — 150 – 250 руб., 3-скоростен велосипед Турист – 900 руб., мотоциклет ИЖ-49 с двигател 350 куб. см – 2500 руб., билет в кино — 0.5–1 руб., билет в театър или на концерт — 3-10 руб.
Материалното ниво на живот на населението на СССР в средата на 50-те години бе по-високо, отколкото в САЩ, най-богатата страна по това време, и по-висок от съвременна Америка, да не говорим за съвременна Русия. Освен това на населението на СССР се предоставяха блага, немислими за всички других страни в света:
— мрежа млечни кухни, обезпечаваща бесплатно хранене на младенците до 2 годишна възраст (при раждането на първото ми дете през 1996 мрежата още работеше в България, при раждането на второто 2003 - вече не - бел.пр.);
— широка мрежа доучилищни учреждения (детски ясли и градини) с минимално заплащане – 30-40 рубли на месец, а за колхозници - безплатно;
— летен отдих на децата в пионерски лагери за скромно заплащане или безплатно;
— детски музикални школи, позволяващи на децата да получат музикално образование и на ранен стадии да се изявят музикалните таланти;
— детские спортни школи, в това число интернати;
— бесплатни групи за удължен ден в училищата(занимални);
— Домове на пионерите и Дворци на пионерите, безплатно обезпечаващи развлечението на децата;
— Домове на културата и Дворци на културата, обезпечаващи развлечението на възрастните;
— спортни общества, обезпечаващи физическо възпитание на населението;
— широка мрежа санатории, Домове на отдиха, туристически бази, обезпечаващи лечение и отдих безплатно или за скромно заплащане, достъпна за всички слоеве на населението;
— най-широки възможности за получаване на безплатно образование и повишение на квалификацията за всички слоеве население в дневни, вечерни или задочни курсове;
— гарантирано жилище и работа по специалността, максимална социална защита, пълна увереност в утрешният ден.
(Ще добавя от себе си - баща ми през 1951 е осъден за подривна (считайте за терористична или контрареволюционна дейност и сравнете с възможна присъда днес) на разтрел? - не, на 5 години затвор с формулировката "той е млад"(на 21 години), останалите осъдени по неговото дело получават максимум 8 години. Излежава част от присъдата си в Белене. След като излиза (излиза, излиза, а не това, което си помислихте) служи редовна военна служба в армията (бивш терорист-контрареволюционер - е, как ви се струва?), след което е назначен на гарантираната си работа, и понеже България не е СССР не получава гарантирана, а си купува за няколко години къща с градина. Тя след около 10-тина години попада в реконструкция на градската част, тогава с изплатената му компенсация 1500лв той купува апартамент изплащайки 14000лв в брой и взема заем за 2000лв. Пробвайте днес да купите апартамент за 88% от стойността му в брой и заем за 12%, или може би имате само малката част, а ще вземете заем-ипотека за голямата? - бел.пр.)

Пореобладаващо болшинство граждани на съвременна Русия е убедено, че населението на СССР винаги е живяло значително по-зле, отколкото в западните стра­ни.

Никой не подозира, че именно при Сталин и само благодаря Сталин съветс­ките хора в средата на миналият век са живели много по-добре в материален и морален пла­н, отколкото във всяка дру­га страна от това време и по-добре, отколкото в съвременните САЩ, да не гово­рим за съвременна Русия. 

по материали от http://back-in-ussr.com

Социализмът като неизбежен стадий на развитието на човека в обществото, ако той се развива като човек

Не веднаж съм срещала коментари в различни постове, че социализмът е неестествен и не може да съществува. Да погледнем така ли е това от научна гледна точка.

Входни данни.

Първото на което си струва кратко да се спрем - с какво се различава човек от маймунката. Генетиците настояват, че 98% от генома у маймуните и двуногите без пера са еднакви.

Второ - да повторим дефиницията на социализма: 

Социали́зъм (френ. socialisme, от лат. socialis — обществен) — обозначение на учения, в които в качество на цел и идеал се издига осъществяване принципи на социална справедливост, свобода и равенство. Под социализъм също разбират обществен строй, въплъщаващ тези принципи по следният начин: поставя пред себе си глобална цел на свалянето на капитализма и построяване в обозримо бъдеще на съвершенно общество (комунизъм), завършващ предисторията на човечеството и явяващ се начало на неговата истинска история, мобилизирайки за достигане на тази цел всички налични в негово разпореждане ресурси.

Така се получи, че последната теория, поясняваща развитието на обществото бе създадена от Маркс и Енгелс. Теорията се основаваше на понятия за прогресивното изменение на обществено-политическите формации, изменение и баланс на производителните сили и производствените отношения. 

Трето, което трябва да отчетем - любимият на всички професор Савелиев многократно ни е пояснявал, че човек с нищо не се отличава от бабуина. Е просто с нищо. Нито с побудителни мотиви, нито с изпълнение на своите прихоти и желания. Нека той даже и да разговаря, да е милионер или известен политик, певец. писател. До тогава, докато у него не започнат да се включват някои функции на челните дялове на мозъка, които и отговарят за социално поведение. Именно тези разлики и правят човека човек, а не животно. Но наличието на най-развитите челни дялове още нищо не определя. Важно е още и извънгеномното предаване на социални навици и обучението как да бъдеш човек. 

Същото може да се каже и на любителите на езотерика. Или двуногото без пера живее като животно, спряло се на развитието на чакрата Манипура максимум, или това двуного с труд се предвижва към развитие на висшите чакри, които и обуславят неговото съществуване именно като човек.

Обсъждане.

Човечеството се е добрало до капитализма и империализма. При това различията в генома, повтарям, са 2% всичко. Да, ние живеем в градове и във семейството у нас има напълно социалистически отношения. В обществото пък преобладават напълно людоедски, животински инстинкти и отношения.

Естественото развитие на човека и човешкото общество - към очовечване на едното и другото е длъжно именно да се реализира в големи различия между бабуините и човека и закрепване на социалистическите навици вече на генетично ниво.

Тоест именно способността да се споделя храна и грижа, стремеж към социална справедливост и прави бабуина човек. Да, тези навици засега не се наследяват. Макар нови научни изследвания, твърдящи, че холокостът така е повлиял  на потомците на евреите, че е изменил техният геном необратимо - като да намекват.

Капитализмът от своя страна не само не способства на очовечването, но напротив, все повече избутва двуногите без пера на ниво животински инстинкти и животински отношения, когато са задействани чакри вече даже не на ниво Манипура, но само на Свадхистана и Муладхаре - ниво на животинско оцеляване и инстинкт за размножение, получаване на удоволствия на всяка цена.

Ради това капитализмът е тръгнал на блокиране и пълно спиране на  научно-техническият прогрес, оставил само ИТ технологиите, препятстващи развитието на социума, създаващи разрив между поколенията и блокиращи предаване социалните навици от поколение към поколение, но упрощаващи контролът и управлението над полуживотинските маси.

Извод

Хората и обществото днес са изкуствено блокирани на половината път на  своето естествено развитие към пълно очовечване, и се пренасочват от получовеци-бабуини с пари и власт към пълна деградация на генетически незакрепените социални навици у развиващото се човечество.  Към пробуждане на животинското начало в хората, ради съхранение на своята, бабуинско-животинска, власт и влияние. 

Ние живеем в епоха на избор: ще ли съществува двуетажно човечество, като морлоки и елои, или животинската история на човечеството ще завърши и премине в пълна негова деградация или предисторията ще премине в история и човекът ще стане човек не само външно.

Майя Милонова

родена свободна

Класовата борба и обществените формации в съвременността. Част първа

Нижеследващият текст бе написан и първо публикуван през 2012 г. Тогава западопоклонниците активно го осмиваха, не вярвайки във възможността за упадък на САЩ. Днес след пет години изложените в него прогнози вече не изглеждат фантастически, а смехът на либералите придоби отчетливо истерически нотки.

Впрочем днес публикувам този текст отново не за да докажа, че съм бил прав, а затова, защото именно той легна в основата на нов текст, който развива изложената в нго теория. И посвещавам на дядо Ленин.


Класическата историческа наука ни учи, че по пътя на развитие на обществото се променят формациите – от родоплеменна към рабовладелческа, от рабовладелческа към феодална, от феодална към капиталистическа и така нататък. Към това ред изследователи считат, че да се прескочи през формация е невъзможно. И първото твърдение, и второто винаги са извиквали у мен здрав скептицизъм.

В своята книга «Световна икономическа криза. Какво после?» Жак Атали извежда възникването на капитализма не към момента на началото на промишлената революция (както се счита традиционно), а в далечният 12-ти век – в белгийските пристанища Антверпен и Брюге.
Но почакайте, дванадесети век – това е класическото Средневековие, самият разцвет на феодализма. Какво излиза: формациите не заменят една друга, а съ-съществуват? Дори повече, те не са особени условия, определящи формата на отношения в обществото, а само един от способите за икономически отношения. Фактически тяхното значение много силно преоценяват.
Освен това ако гледаме обективно, то и Антверпен от 12-то столетие не е място на възникване на капитализма. Негови елементи (свободна търговия, лихвен процент, наемен труд) може да срещнем още в Древен Египет и Финикия. Където те на свой ред прекрасно са живели заедно с робството.

Робство

Впрочем да бъдем последователни. Робството прекрасно съ-съществува с феодализма и капитализма и много по-късно – да си спомним само масовата търговия с роби, разгърната от Британската Империя през 17-18 век. Отначало в Европа, а после и в Новият Свят. При това за разлика от битуващото сред някои убеждение, че са търгували само с африкански роби, на практика бойко са търгували и с европейци – политически дисиденти, уголавни престъпници и просто длъжници. Всеки би могъл да стане «жива стока» (също както и в късната Римска Империя).

Струва си също да споменем такава непряка форма на робовладение като наркозависимостта. Тук Британската Империя се отличила вече през 18 и 19 век, посаждайки на наркотици милиони китайски «кули», работили за доза.
Впрочем робството за съжаление присъства и в днешният свят. Така например по данни на правозащитни организации, в Дубай работят няколко стотин хиляди роби, както селяни и строители, така и проститутки (хомосексуалисти и деца в това число). Сексуалното робство присъства също и в Европа, където по най-скромни оценки в този нелегален бизнес насилствено са въвлечени над 150 хиляди жени.

Да споменем също и за достатъчно разпространеното през деветдесетте години явление, когато у пристигналите работници (гастарбайтери) отнемат документите, затварят, бият и заплашват, заставяйки да работят за храна, а после изхвърлят на улицата без каквото и да е заплащане. Фактически това е форма  на временно робство, не натоварено с грижа за последващата сътба на станалите ненужни «временни роби». (Ако отворим някой криминални хроники можем да видим, че това явление продължава и до днес в различни еевропейски страни - бел.пр.)

И още една форма на съвременно робство – това са «потогонки», където хората работейки по 12-14 часа на ден, получават мизерна заплата, която не стига даже на пълноценно хранене. И подобна форма на експлоатация не престава да бъде робство от това, че тези работници формално получават заплата. Те са безправни, те съществуват в скотски условия, тяхното възнаграждение за труда е под разширеното възпроизводство, те не могут да се махнат (нямат документи, не знаят езици, не владеят други специальности etc).
Може дълго да демонстрираме примери за съвременните форми на робство, но за нашето изследване е достатъчно констатацията, че робството не само продължава да съществува, но и напълно комфортно живее заедно с по-напредничави форми на експлоатация.

Феодализъм

Феодализмът като формация също има не един, а няколко характерни признаци. Ние няма да се ограничаваме с едно формално определение, а ще разглеждаме цялата съвкупност негови признаци.

Първо, това е самият институт феодали/лени, когато за вярност някому дават землен дял, парче доходна собственост или синекура (приходна длъжност). Няма да е преувеличение да се каже, че към днешен ден в тази или друга форма това присъства практически във всички страни. Ако на постсъветското пространство това се изразява в получаване от «свои хора» на възможности за приватизация на печеливши държавни активи (при това ако властта се сменя, то и активите сменят владелците си), то например в САЩ работилите в «Goldman&Sachs», верни на своето майчино гнездо заемат ръководящи длъжности в министерството на финансите, държавната хазна, ФРС и други важни ведомства, свързани с разпределение на финанси.

Второ, признак на феодализма е кастовост, съсловност. При това преходи между съсловията не са невъзможни, но са изключително затруднени и често «надскочилите» не се приемат в съобществото. На запад такива «съсловия» например са съобществата банкери и крупни капиталисти. Във Великобритания закрита за встъпване е горната палата на Парламента (биваща наследствена), също затворен за постъпване е Оксфордският университет – те на практика са два, и един от тях не е предназначен за постъпване на «случайни хора», а учит само британските аристократи и финансовият елит.

Трето, отново тук, към съсловността, може да се добави и наследствеността на положение и възможности (не биологическа, а социална). Начиная с дворянството, и завършвайки с наследяването на финансови империи (династии те на банкери, промишленици и така нататък).
Династиите на Ротшилди, Рокфелери, Моргани, Варбурги и прочие банкерски домове наброяват вече по няколко столетия. Макар много от тях и нямат формално дворянство, но при това владеят гербове, девизи и прочие символика.

Но ако някой мисли, че старата аристокрация на Европа е загубила своето влияние и е изчезнала, то съм принуден да го разочаровам – само в лондонското Сити има 117 «ливрейни» компании, принадлежащи на наследствени лордове и имащи собствени гербове. При това всички тези компании влизат в списък на 500-те най-големи корпорации в света. Замислете се, фактически четвърт от най-големите корпорации в света принадлежи на британската аристокрация! И това не е феодализъм?
В САЩ също не са редки случаи, когато някои семейства по няколко поколения са сенатори и конгресмени. Струва си само да споменем семейства Буш и клана Кенеди, а също този забавен факт, че преобладаващо болшинство американски президенти са били далечни родственици  на британската корона.

Четвърто още един характерен признак на феодализма е обилието различни орденови и квазиорденови структури, започвайки с госпиталиерите и «Опус Деи», и завършвайки с разкошните затворени клубове. И тяхното число не се съкращава, а само расте.
И, накрая ето, монархизмът, като явно проявление на феодализма никъде засега не е изчезнал – в ред страни от Европа и Азия продължават да управляват монархи (понякога конституционни, понякога абсолютни). И този фактор никак не се съгласува със заявената от страните от Запада «борба за демократизация».

При това методите на натрупване на първичният капитал във всички страни са примерно еднакви – това са отново инвестирани пари от пиратство, наркотърговия, роботърговия, контрабанда и грабеж на колонии. На постсъветското пространство – това са плодове на мошенническа приватизация и бандитизъм (не напразно ОПГ и ФПГ  се различават само с една буква).
Класика на жанра – в средневековието крале и херцози воювали с близките родственици ради власт и пари, сега членовете на една партия (или по-общо – едно олигархическо съсловие) се дракат помежду си за възможност да откъснат от съратниците част от тяхното богатство и влияние.
В днешните условия на усилване на местното самоуправление, за което така много шумят либераите, националистите и активистите на «гражданското общество», ще доведе само до едно – до феодална раздробеност. Впрочем, в Украйна тя вече е настъпила, просто усилването на местното самоуправление ще закрепи и узакони «волността» на отделни князе.

Капитализъм

Характерна черта на капитализма отбелязвана от много изследователи е абсолютното отсътствие на патриотизъм у неговите основни държатели. На свое време бельгийският капитал пренася своят център в италянска Генуа, после (в началото на 17-ти век) преминава в Холандия. По-късно след век и половина, «…през 1780 г. холандските съдовладелци, съпровождани от най-добрите финансисти напускат Нидерландия и отиват в Лондон». След осем години банковата система на Нидерландите рухва, извиквайки разорение на голяма част от населението, но на капиталистите им е все едно – те вече обитават нови домове на береговете на Темза.

През 1890 год. Британия, строила всепланетна империя, «стига до изтощение заради дълговете, натрупани при финансиране военната мощ в колониите, в частност индийският раджа». И тогава центърът на международната търговия се премества през океана в Бостън, а финансовият център – в Ню-Йорк (на Уол-Стрийт).
От 1971 год. лондонското Сити започва да подмамва при себе си американските банки, разрешавайки им да извличат пари с всички спекулативни методи. А промишлеността започва стремително да се изнася от САЩ в страните от Азия, в частност в Китай (а също в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Малайзия, Виетнам etc). В резултат днес над 46 милиона жители на САЩ живеят под нивото на бедност, но капиталът това никак не го вълнува.

Друго доказателство за отсътствието на патриотизъм у притежателите на капитала е този факт, че по време на втората световна война американските компании продължават да търгуват с нацистска Германия (независимо че тяхната страна воюва против нея), а британските банки владеят част от военната промишленост на Германия.
От изброеното логично произтича факта за аморалност на капитала. Както справедливо е забелязал още Карл Маркс, «няма такова престъпление, на което не би отишъл капитала за 400% печалба», а доколкото печалбата от търговия с наркотици, оръжие и опрощаване на греховете е по-висока – всеки долар в света мирише на кокаин, полят е с кръв и е благословен от христианската църква (от един от нейните конкуриращи се помежду си брендове).

Капиталът активно инвестира в Дубай, макар тамошният шейх се занимава с роботърговия, контрабанда, сутеньорство, търговия с оръжие и пране на пари. Капиталът охотно признава абсолютните монархии на страните от Персийският залив за «демократически», макар там да екзекутират хората за магьосничество, убиват жени с камъни и секат глави. Капиталът безумно унищожава екосистемата на планетата, доколкото единствените мотивации и мерила за ефективност на неговата дейност са във финансовата отчетност, в която не се отчитат измирането на видове животни, изсичането на дъждовните гори и човешките страдания. За него има значение само растежа на цифрички в графата «доход».
От това произтича, че от своя страна капиталът е готов да използва труда на роби (както и това да не се маскира зад хитри термини), което го прави съвместим с робовладелческият строй. Робският труд макар и да не е толкова ефективен като наемният или машинният, но и не изисква значителни рискови инвестиции. Затова и капитализмът спира развитието на технологиите по много направления, предпочитайки пред висококвалифицирани работници и автоматизация на производството низкоплатен труд в «потогонки». Нали когато китайците започнат да получават по-високи заплати, производство то винаги може да се пренесе някъде другаде – в света има много всякакви Сомали, и може да се създат нови.

От друга страна, феодалните системи отлично живеят и се адаптират към света на капитала. Те не само не чувстват заплаха от негова страна, но и позволяват и приветстват взаимното проникване на тези две форми. Не случайно и в «Римският клуб», и в «Билдербергският клуб», и в списъците на «Комитета 300» присъстват представители както на старата европейска аристокрация, така и на съвременният световен финансов елит. По болшинство линии те вече отдавна са закрепили този съюз с династически бракове.

Капиталът в съвременният свят

Ключев процес в разбиране на случващото се в света е протичащият през последните години отток на капитала от САЩ, подобен на изброените горе «изходи». «Патриотическият истеблишмент» се опитва да спре този процес, разпалвайки войни, дестабилизирайки обстановката в света и опитвайки се да покаже, что Уол-Стрийт остава най-безопасното пристанище за капитала. Но колкото повече дрънкане с оръжие, толкова по-близо е краят на империята.

Процесът на изход на капитала от САЩ е необратим. При това неговите основи са били заложени отдавна, и са се диктували от самата логика на «свободният пазар». Например оттогава откакто САЩ станаха основен емитент на световната резервна валута, процесът на все по-голямо тяхно плъзгане в дългова яма бе неизбежен. Самата архитектура на световната финансова система подразбира, че емитентът е донор – на световната система са необходими все повече долари, и американците все по-дълбоко влизат в дългове. А доколкото дългът (с проценти) винаги е повече отколкото сумата на емитирани пари – ямата е неизбежна.

Капиталът в тази система е своеобразен паразит – той се ползва от възможностите на поредният хегемон, изсмуквайки соковете му, а после се прехвърля на нов, по-здрав носител, и цикълът се повтаря отново. За известно време на страната-носител, като на наркоман под допинг даже става видимо по-добре, но постепенно най-добрите жители на тази страна гибнат във войни, ресурсите се изтощават, а нравите извращават, довеждайки до упадък – и капиталът цинично напуска потъващият кораб.

Повече от всички в паника в такава ситуация е управляващият истеблишмент  на хегемона, доколкото изтичащият капитал ги лишава от власт, лостове на влияние, статус и достъп до распределението на благата. И тази паника едно след друго ги заставя да правят необмислени постъпки и да грешат.

Коренът на злото и перспективите за излекуване

Общо за всички три форми на угнетение – робовладелство, феодализъм и капитализъм – е частната собственост върху средствата за производство. Не демокрация или авторитаризъм, не национализъм или интернационализъм, не някакви други отвличащи маневри – докато съществува възможност за безудържно натрупване и свръхконцентрация на ресурси в ръцете на ограничена група хора, за никакви реални свобода, равноправие, справедливост и других високи идеали не може да става и дума.
Правото на собственост върху средствата за производство поражда неравенство  на възможностите, убивайки както конкуренцията (в природата предимно тече съревнование без стартови статусни или имуществени предимства), така и меритократията (за което пише Пол Кругман). При това американското общество, което се позиционира като меритократическо, вече отдавна не е такова.

Адекватен изход от този порочен кръг може да стане държавен капитализъм с распределение доходите на държавата сред цялото население (нещо от типа  на акционерна корпорация, където всички граждани са акционери). В условията на продължаваща и задълбочаваща се глобална криза също има смисъл стремежа към достигане на максимална самодостатъчност на икономиката (автаркия). Което и формира оптимална форма на държавата на бъдещето.

Перспективи от бездействие

Всички мечтаещи за «еволюционен път на развитие» или «ръст съзнателността на масите» съм принуден да разочаровам – кино няма да има. Социумът вече достатъчно отдавна не се развива самостоятелно, а активно се инженери. И когато го инженерят не прогресори (не се хващайте за термините), го инженерят регресори.
И те активно водят програма по снижение качеството на образование по цял свят. В Европа и болшинството страни на бившият СССР е въведена Болванската система. Рязкото снижение на качеството на образование в САЩ вече отдавна извиква тревога у тамошните интелектуали. Академик Арнолд пишет същото за френските и британските студенти. В САЩ процентът «домашни» учени в университетите е паднал за последните години до 40-45%, всички останали – това са пристигащи китайци и индуси.
Активно се формира (по-точно, вече в масата си е оформен) Homo Potreblamus, не притежаващ критическо съзнание и високи идеали, а предпочитащ еснафство, шопинг и телевизия. Ако сега още се срещат мислещи и съзнателни хора, то занапред с всяка година ще бъде само по-зле.

В технологиите също се наблюдава определен застой. Особено в производствената част. Вместо автоматизация на производството се предпочита използване на евтин ръчен труд (като по-малко рисков и не изискващ особени инвестиции). Сдържа се развитието на алтернативни двигатели, продължава използване на морално остарели двигатели с вътрешно горене, употребяващи въглеводородно гориво. Сдържа се монополизирано развитието на компютърната техника. Вместо екологически чисто и качествено хранене се развиват фастфуди, полуфабрикати и ГМО. И така нататък.

Фактически, мнго вероятен е сценарии, когато ще се провежда бъдещо свиване на прогреса (технологическият прогрес въобще е много чуплива субстанция), с помощта на депопулация, дебилизация на населението, консервация на технологиите – ще бъде извършено връщане в ново средневековие. Само за разлика от първото, нова социална и технологическа революция те вече няма да допуснат.
Някои високи технологии те безусловно ще оставят – за собствени нужди. Тези технологии ще съществуват изключително в затворени анклави (всеки желаещ може да намери в интернет многочислени указания за това, начиная с насипните острови в Дубай, и завършвайки с «градове в градовете» типа лондонското Сити), а стадо-масата извън стените на тези анклави ще бъде потопена в невежество и мракобесие.

Повтарям, такъв сценарии е напълно възможен, ако седим и чакаме докато «светлото бъдеще наступит само по себе си». Или сценарият за свличане в поредната глобална война (всички предпоставки са вече налице), като станала вече привична форма за изход от кризата.
Както казва Едмунд Бурке, «За победата на силите на злото е достатъчно добрите хора да бездействат».
Александр Роджерс

Евангелие от Победата

Възрадвайте се! Нашите предци победиха в този Армагеддон и позволиха на човечеството да живее занапред. Ако не те са Воинството Христово, то кой?

Петата Империя. Молебен с иконата на Сталин.

Да се възрадваме, братя и сестри!
Аз ви донесох блага вест!
А сега пределно сериозно: СССР строеше абсолютно христианска държава, в пълно съответствие с учението на Христа. На порядък по-христианска, отколкото всяка друга държава съществуваща или съществувала на планетата.
В неговата основа бяха библейските принципи:
1. «Пред Бога няма нито елин, нито юдей» – интернационализъм.
2. «Пред Бога всички са равни» – равенство.
3. «По-лесно камила ще минте през иглено ухо, отколкото богат ще влезе в рая» – умереност.
4. «И царството Му не ще има край» – комунистите опитваха да построят справедливо Царство Божие на земята. Но болшинството се оказа недостойно за рая, пожелало сладките и лъжливи обещания на порочният Запад.
И така нататък…
Що се касае храмове и свещенници, то у првохристианите такива не е имало, и в Новият Завет нищо за тях не е казано. Човеку за общение с Бога не са  нужни посредници, а Богу не са нужни слухови апарати във вида на храмове. Впрочем, в този въпрос аз нищо никому не налагам, можете да считате както искате. Не това е главното.
СССР бе дълбоко мессианска държава. И това се изразяваше не само в заложените в неговата основа принципи, но и в последващите събития.
Най-главното от които безусловно – това е Великата Отечествена война. Война против Злото, равно на което нямаше в историята (даже ацтеките с техните кървави жертвоприношения не могат да се сравнят с фабриките за смърт на нацистите). Най-епическата война на всички времена и народи, в която съветските хора проявиха масов героизъм.
Възрадвайте се! Нашите предци победиха в този Армагедон и позволиха на човечеството да живее занапред. Ако не бяха те Воинството Христово, то кой бе? Всички те – живи и мъртви – са свети воини.
Когато върви Безсмъртният Полк – това е Кръстен ход, а носим ние всички не просто портрети на своите предци, а икони.
А награда за Победата ни стана възнесение на човека на небесата – първо Гагарин, а после и други. Който не е в курса, то Циолковски, разработил основите на ракетостроението е бил ученик на Фьодоров, богослов и философ.
Ние сме потомъци на преживелите Армагедона, битката на Светлина и Тъмнина, на Добро и Зло.
И причастието ни е свое, особено. Някой ще се смее, но печени картофи. Тях ядяха солдатите в окопите и на биваците, тях пече Щирлиц в камината по праздниците. И аз на 9 май също се причестих.
Има и много други чудесни проявления. Например с невъоръжено око е видно, как статуите на Ленин горят малките бесове отвътре с непоносим огън, те не могат редом с тях даже да стоят и по всякакъв начин се стараят да унищожат тези статуи. Докато паметник на Ленин стои – порядък и благоденствие, ако го свалят – хаос, нищета и содомия.
Статуите на другите наши свети – Сталин, Жуков, Ватутин, Дзержински – също ги горят, но по-слабо. (Не съм съгласен с автора - видно е статията на Сталин сипе такъв огън и жупел по даже най-малките бесчета, че всички бесове и бесчета обединили се премахнаха отдавна всички негови свети статуи - бел.пр.)
А мавзолеят на Ленин въобще криви бесовете по цялата планета, такива от него изходят еманации на Доброто. Ето и искат да го срутят на всяка цена.
Аналогично има и още едно явление, което иначе, освен с Divine Intervention, не ще се обясни. Бесовете започна да криви от гвардейската лента. Започват да крещат, плюят, ругаят матом, тресе ги треска и избиват пяна.
Иначе цялата тази истерия, начиная с радостите на малките бесове от вида на загиналите на 2 май в Одеса люде и завършвайки с тяхната истерическа реакция на съветските символи да се обясни е невъзможно.
Аз съм атеист. Защо аз виждам, чувствам, принуден съм да пиша за това? Вие, вярващите, защо не виждате, не чувствате, не говорите за това?
Аз съм аналитик, рационално мислещ и далек от мистика. И недоволен съм от този текст, не умея да пиша на този език, не умея да изразя всичко с длъжният патос и пиетет. Защо другите, които умеят се боят да го изразят?
Нали това е така очевидно…
Александр Роджерс