Впрочем днес публикувам този текст отново не за да докажа,
че съм бил прав, а затова, защото именно той легна в основата на нов текст, който развива изложената в нго теория. И посвещавам на
дядо Ленин.
Класическата историческа наука ни учи, че по пътя на развитие на обществото се променят формациите – от родоплеменна към рабовладелческа, от рабовладелческа към феодална, от феодална към капиталистическа и така нататък. Към това ред изследователи считат, че да се прескочи през формация е невъзможно. И първото твърдение, и второто винаги са извиквали у мен здрав скептицизъм.
В своята книга «Световна икономическа криза. Какво после?» Жак Атали извежда възникването на капитализма не към момента на началото на промишлената революция (както се счита традиционно), а в далечният 12-ти век – в белгийските пристанища Антверпен и Брюге.
Но почакайте, дванадесети век – това е класическото Средневековие, самият разцвет на феодализма. Какво излиза: формациите не заменят една друга, а съ-съществуват? Дори повече, те не са особени условия, определящи формата на отношения в обществото, а само един от способите за икономически отношения. Фактически тяхното значение много силно преоценяват.
Освен това ако гледаме обективно, то и Антверпен от 12-то столетие не е място на възникване на капитализма. Негови елементи (свободна търговия, лихвен процент, наемен труд) може да срещнем още в Древен Египет и Финикия. Където те на свой ред прекрасно са живели заедно с робството.
Робство
Впрочем да бъдем последователни. Робството прекрасно съ-съществува с феодализма и капитализма и много по-късно – да си спомним само масовата търговия с роби, разгърната от Британската Империя през 17-18 век. Отначало в Европа, а после и в Новият Свят. При това за разлика от битуващото сред някои убеждение, че са търгували само с африкански роби, на практика бойко са търгували и с европейци – политически дисиденти, уголавни престъпници и просто длъжници. Всеки би могъл да стане «жива стока» (също както и в късната Римска Империя).
Струва си също да споменем такава непряка форма на робовладение като наркозависимостта. Тук Британската Империя се отличила вече през 18 и 19 век, посаждайки на наркотици милиони китайски «кули», работили за доза.
Впрочем робството за съжаление присъства и в днешният свят. Така например по данни на правозащитни организации, в Дубай работят няколко стотин хиляди роби, както селяни и строители, така и проститутки (хомосексуалисти и деца в това число). Сексуалното робство присъства също и в Европа, където по най-скромни оценки в този нелегален бизнес насилствено са въвлечени над 150 хиляди жени.
Да споменем също и за достатъчно разпространеното през деветдесетте години явление, когато у пристигналите работници (гастарбайтери) отнемат документите, затварят, бият и заплашват, заставяйки да работят за храна, а после изхвърлят на улицата без каквото и да е заплащане. Фактически това е форма на временно робство, не натоварено с грижа за последващата сътба на станалите ненужни «временни роби». (Ако отворим някой криминални хроники можем да видим, че това явление продължава и до днес в различни еевропейски страни - бел.пр.)
И още една форма на съвременно робство – това са «потогонки», където хората работейки по 12-14 часа на ден, получават мизерна заплата, която не стига даже на пълноценно хранене. И подобна форма на експлоатация не престава да бъде робство от това, че тези работници формално получават заплата. Те са безправни, те съществуват в скотски условия, тяхното възнаграждение за труда е под разширеното възпроизводство, те не могут да се махнат (нямат документи, не знаят езици, не владеят други специальности etc).
Може дълго да демонстрираме примери за съвременните форми на робство, но за нашето изследване е достатъчно констатацията, че робството не само продължава да съществува, но и напълно комфортно живее заедно с по-напредничави форми на експлоатация.
Феодализъм
Феодализмът като формация също има не един, а няколко характерни признаци. Ние няма да се ограничаваме с едно формално определение, а ще разглеждаме цялата съвкупност негови признаци.
Първо, това е самият институт феодали/лени, когато за вярност някому дават землен дял, парче доходна собственост или синекура (приходна длъжност). Няма да е преувеличение да се каже, че към днешен ден в тази или друга форма това присъства практически във всички страни. Ако на постсъветското пространство това се изразява в получаване от «свои хора» на възможности за приватизация на печеливши държавни активи (при това ако властта се сменя, то и активите сменят владелците си), то например в САЩ работилите в «Goldman&Sachs», верни на своето майчино гнездо заемат ръководящи длъжности в министерството на финансите, държавната хазна, ФРС и други важни ведомства, свързани с разпределение на финанси.
Второ, признак на феодализма е кастовост, съсловност. При това преходи между съсловията не са невъзможни, но са изключително затруднени и често «надскочилите» не се приемат в съобществото. На запад такива «съсловия» например са съобществата банкери и крупни капиталисти. Във Великобритания закрита за встъпване е горната палата на Парламента (биваща наследствена), също затворен за постъпване е Оксфордският университет – те на практика са два, и един от тях не е предназначен за постъпване на «случайни хора», а учит само британските аристократи и финансовият елит.
Трето, отново тук, към съсловността, може да се добави и наследствеността на положение и възможности (не биологическа, а социална). Начиная с дворянството, и завършвайки с наследяването на финансови империи (династии те на банкери, промишленици и така нататък).
Династиите на Ротшилди, Рокфелери, Моргани, Варбурги и прочие банкерски домове наброяват вече по няколко столетия. Макар много от тях и нямат формално дворянство, но при това владеят гербове, девизи и прочие символика.
Но ако някой мисли, че старата аристокрация на Европа е загубила своето влияние и е изчезнала, то съм принуден да го разочаровам – само в лондонското Сити има 117 «ливрейни» компании, принадлежащи на наследствени лордове и имащи собствени гербове. При това всички тези компании влизат в списък на 500-те най-големи корпорации в света. Замислете се, фактически четвърт от най-големите корпорации в света принадлежи на британската аристокрация! И това не е феодализъм?
В САЩ също не са редки случаи, когато някои семейства по няколко поколения са сенатори и конгресмени. Струва си само да споменем семейства Буш и клана Кенеди, а също този забавен факт, че преобладаващо болшинство американски президенти са били далечни родственици на британската корона.
Четвърто още един характерен признак на феодализма е обилието различни орденови и квазиорденови структури, започвайки с госпиталиерите и «Опус Деи», и завършвайки с разкошните затворени клубове. И тяхното число не се съкращава, а само расте.
И, накрая ето, монархизмът, като явно проявление на феодализма никъде засега не е изчезнал – в ред страни от Европа и Азия продължават да управляват монархи (понякога конституционни, понякога абсолютни). И този фактор никак не се съгласува със заявената от страните от Запада «борба за демократизация».
При това методите на натрупване на първичният капитал във всички страни са примерно еднакви – това са отново инвестирани пари от пиратство, наркотърговия, роботърговия, контрабанда и грабеж на колонии. На постсъветското пространство – това са плодове на мошенническа приватизация и бандитизъм (не напразно ОПГ и ФПГ се различават само с една буква).
Класика на жанра – в средневековието крале и херцози воювали с близките родственици ради власт и пари, сега членовете на една партия (или по-общо – едно олигархическо съсловие) се дракат помежду си за възможност да откъснат от съратниците част от тяхното богатство и влияние.
В днешните условия на усилване на местното самоуправление, за което така много шумят либераите, националистите и активистите на «гражданското общество», ще доведе само до едно – до феодална раздробеност. Впрочем, в Украйна тя вече е настъпила, просто усилването на местното самоуправление ще закрепи и узакони «волността» на отделни князе.
Капитализъм
Характерна черта на капитализма отбелязвана от много изследователи е абсолютното отсътствие на патриотизъм у неговите основни държатели. На свое време бельгийският капитал пренася своят център в италянска Генуа, после (в началото на 17-ти век) преминава в Холандия. По-късно след век и половина, «…през 1780 г. холандските съдовладелци, съпровождани от най-добрите финансисти напускат Нидерландия и отиват в Лондон». След осем години банковата система на Нидерландите рухва, извиквайки разорение на голяма част от населението, но на капиталистите им е все едно – те вече обитават нови домове на береговете на Темза.
През 1890 год. Британия, строила всепланетна империя, «стига до изтощение заради дълговете, натрупани при финансиране военната мощ в колониите, в частност индийският раджа». И тогава центърът на международната търговия се премества през океана в Бостън, а финансовият център – в Ню-Йорк (на Уол-Стрийт).
От 1971 год. лондонското Сити започва да подмамва при себе си американските банки, разрешавайки им да извличат пари с всички спекулативни методи. А промишлеността започва стремително да се изнася от САЩ в страните от Азия, в частност в Китай (а също в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Малайзия, Виетнам etc). В резултат днес над 46 милиона жители на САЩ живеят под нивото на бедност, но капиталът това никак не го вълнува.
Друго доказателство за отсътствието на патриотизъм у притежателите на капитала е този факт, че по време на втората световна война американските компании продължават да търгуват с нацистска Германия (независимо че тяхната страна воюва против нея), а британските банки владеят част от военната промишленост на Германия.
От изброеното логично произтича факта за аморалност на капитала. Както справедливо е забелязал още Карл Маркс, «няма такова престъпление, на което не би отишъл капитала за 400% печалба», а доколкото печалбата от търговия с наркотици, оръжие и опрощаване на греховете е по-висока – всеки долар в света мирише на кокаин, полят е с кръв и е благословен от христианската църква (от един от нейните конкуриращи се помежду си брендове).
Капиталът активно инвестира в Дубай, макар тамошният шейх се занимава с роботърговия, контрабанда, сутеньорство, търговия с оръжие и пране на пари. Капиталът охотно признава абсолютните монархии на страните от Персийският залив за «демократически», макар там да екзекутират хората за магьосничество, убиват жени с камъни и секат глави. Капиталът безумно унищожава екосистемата на планетата, доколкото единствените мотивации и мерила за ефективност на неговата дейност са във финансовата отчетност, в която не се отчитат измирането на видове животни, изсичането на дъждовните гори и човешките страдания. За него има значение само растежа на цифрички в графата «доход».
От това произтича, че от своя страна капиталът е готов да използва труда на роби (както и това да не се маскира зад хитри термини), което го прави съвместим с робовладелческият строй. Робският труд макар и да не е толкова ефективен като наемният или машинният, но и не изисква значителни рискови инвестиции. Затова и капитализмът спира развитието на технологиите по много направления, предпочитайки пред висококвалифицирани работници и автоматизация на производството низкоплатен труд в «потогонки». Нали когато китайците започнат да получават по-високи заплати, производство то винаги може да се пренесе някъде другаде – в света има много всякакви Сомали, и може да се създат нови.
От друга страна, феодалните системи отлично живеят и се адаптират към света на капитала. Те не само не чувстват заплаха от негова страна, но и позволяват и приветстват взаимното проникване на тези две форми. Не случайно и в «Римският клуб», и в «Билдербергският клуб», и в списъците на «Комитета 300» присъстват представители както на старата европейска аристокрация, така и на съвременният световен финансов елит. По болшинство линии те вече отдавна са закрепили този съюз с династически бракове.
Капиталът в съвременният свят
Ключев процес в разбиране на случващото се в света е протичащият през последните години отток на капитала от САЩ, подобен на изброените горе «изходи». «Патриотическият истеблишмент» се опитва да спре този процес, разпалвайки войни, дестабилизирайки обстановката в света и опитвайки се да покаже, что Уол-Стрийт остава най-безопасното пристанище за капитала. Но колкото повече дрънкане с оръжие, толкова по-близо е краят на империята.
Процесът на изход на капитала от САЩ е необратим. При това неговите основи са били заложени отдавна, и са се диктували от самата логика на «свободният пазар». Например оттогава откакто САЩ станаха основен емитент на световната резервна валута, процесът на все по-голямо тяхно плъзгане в дългова яма бе неизбежен. Самата архитектура на световната финансова система подразбира, че емитентът е донор – на световната система са необходими все повече долари, и американците все по-дълбоко влизат в дългове. А доколкото дългът (с проценти) винаги е повече отколкото сумата на емитирани пари – ямата е неизбежна.
Капиталът в тази система е своеобразен паразит – той се ползва от възможностите на поредният хегемон, изсмуквайки соковете му, а после се прехвърля на нов, по-здрав носител, и цикълът се повтаря отново. За известно време на страната-носител, като на наркоман под допинг даже става видимо по-добре, но постепенно най-добрите жители на тази страна гибнат във войни, ресурсите се изтощават, а нравите извращават, довеждайки до упадък – и капиталът цинично напуска потъващият кораб.
Повече от всички в паника в такава ситуация е управляващият истеблишмент на хегемона, доколкото изтичащият капитал ги лишава от власт, лостове на влияние, статус и достъп до распределението на благата. И тази паника едно след друго ги заставя да правят необмислени постъпки и да грешат.
Коренът на злото и перспективите за излекуване
Общо за всички три форми на угнетение – робовладелство, феодализъм и капитализъм – е частната собственост върху средствата за производство. Не демокрация или авторитаризъм, не национализъм или интернационализъм, не някакви други отвличащи маневри – докато съществува възможност за безудържно натрупване и свръхконцентрация на ресурси в ръцете на ограничена група хора, за никакви реални свобода, равноправие, справедливост и других високи идеали не може да става и дума.
Правото на собственост върху средствата за производство поражда неравенство на възможностите, убивайки както конкуренцията (в природата предимно тече съревнование без стартови статусни или имуществени предимства), така и меритократията (за което пише Пол Кругман). При това американското общество, което се позиционира като меритократическо, вече отдавна не е такова.
Адекватен изход от този порочен кръг може да стане държавен капитализъм с распределение доходите на държавата сред цялото население (нещо от типа на акционерна корпорация, където всички граждани са акционери). В условията на продължаваща и задълбочаваща се глобална криза също има смисъл стремежа към достигане на максимална самодостатъчност на икономиката (автаркия). Което и формира оптимална форма на държавата на бъдещето.
Перспективи от бездействие
Всички мечтаещи за «еволюционен път на развитие» или «ръст съзнателността на масите» съм принуден да разочаровам – кино няма да има. Социумът вече достатъчно отдавна не се развива самостоятелно, а активно се инженери. И когато го инженерят не прогресори (не се хващайте за термините), го инженерят регресори.
И те активно водят програма по снижение качеството на образование по цял свят. В Европа и болшинството страни на бившият СССР е въведена Болванската система. Рязкото снижение на качеството на образование в САЩ вече отдавна извиква тревога у тамошните интелектуали. Академик Арнолд пишет същото за френските и британските студенти. В САЩ процентът «домашни» учени в университетите е паднал за последните години до 40-45%, всички останали – това са пристигащи китайци и индуси.
Активно се формира (по-точно, вече в масата си е оформен) Homo Potreblamus, не притежаващ критическо съзнание и високи идеали, а предпочитащ еснафство, шопинг и телевизия. Ако сега още се срещат мислещи и съзнателни хора, то занапред с всяка година ще бъде само по-зле.
В технологиите също се наблюдава определен застой. Особено в производствената част. Вместо автоматизация на производството се предпочита използване на евтин ръчен труд (като по-малко рисков и не изискващ особени инвестиции). Сдържа се развитието на алтернативни двигатели, продължава използване на морално остарели двигатели с вътрешно горене, употребяващи въглеводородно гориво. Сдържа се монополизирано развитието на компютърната техника. Вместо екологически чисто и качествено хранене се развиват фастфуди, полуфабрикати и ГМО. И така нататък.
Фактически, мнго вероятен е сценарии, когато ще се провежда бъдещо свиване на прогреса (технологическият прогрес въобще е много чуплива субстанция), с помощта на депопулация, дебилизация на населението, консервация на технологиите – ще бъде извършено връщане в ново средневековие. Само за разлика от първото, нова социална и технологическа революция те вече няма да допуснат.
Някои високи технологии те безусловно ще оставят – за собствени нужди. Тези технологии ще съществуват изключително в затворени анклави (всеки желаещ може да намери в интернет многочислени указания за това, начиная с насипните острови в Дубай, и завършвайки с «градове в градовете» типа лондонското Сити), а стадо-масата извън стените на тези анклави ще бъде потопена в невежество и мракобесие.
Повтарям, такъв сценарии е напълно възможен, ако седим и чакаме докато «светлото бъдеще наступит само по себе си». Или сценарият за свличане в поредната глобална война (всички предпоставки са вече налице), като станала вече привична форма за изход от кризата.
Както казва Едмунд Бурке, «За победата на силите на злото е достатъчно добрите хора да бездействат».
Александр Роджерс
Класическата историческа наука ни учи, че по пътя на развитие на обществото се променят формациите – от родоплеменна към рабовладелческа, от рабовладелческа към феодална, от феодална към капиталистическа и така нататък. Към това ред изследователи считат, че да се прескочи през формация е невъзможно. И първото твърдение, и второто винаги са извиквали у мен здрав скептицизъм.
В своята книга «Световна икономическа криза. Какво после?» Жак Атали извежда възникването на капитализма не към момента на началото на промишлената революция (както се счита традиционно), а в далечният 12-ти век – в белгийските пристанища Антверпен и Брюге.
Но почакайте, дванадесети век – това е класическото Средневековие, самият разцвет на феодализма. Какво излиза: формациите не заменят една друга, а съ-съществуват? Дори повече, те не са особени условия, определящи формата на отношения в обществото, а само един от способите за икономически отношения. Фактически тяхното значение много силно преоценяват.
Освен това ако гледаме обективно, то и Антверпен от 12-то столетие не е място на възникване на капитализма. Негови елементи (свободна търговия, лихвен процент, наемен труд) може да срещнем още в Древен Египет и Финикия. Където те на свой ред прекрасно са живели заедно с робството.
Робство
Впрочем да бъдем последователни. Робството прекрасно съ-съществува с феодализма и капитализма и много по-късно – да си спомним само масовата търговия с роби, разгърната от Британската Империя през 17-18 век. Отначало в Европа, а после и в Новият Свят. При това за разлика от битуващото сред някои убеждение, че са търгували само с африкански роби, на практика бойко са търгували и с европейци – политически дисиденти, уголавни престъпници и просто длъжници. Всеки би могъл да стане «жива стока» (също както и в късната Римска Империя).
Струва си също да споменем такава непряка форма на робовладение като наркозависимостта. Тук Британската Империя се отличила вече през 18 и 19 век, посаждайки на наркотици милиони китайски «кули», работили за доза.
Впрочем робството за съжаление присъства и в днешният свят. Така например по данни на правозащитни организации, в Дубай работят няколко стотин хиляди роби, както селяни и строители, така и проститутки (хомосексуалисти и деца в това число). Сексуалното робство присъства също и в Европа, където по най-скромни оценки в този нелегален бизнес насилствено са въвлечени над 150 хиляди жени.
Да споменем също и за достатъчно разпространеното през деветдесетте години явление, когато у пристигналите работници (гастарбайтери) отнемат документите, затварят, бият и заплашват, заставяйки да работят за храна, а после изхвърлят на улицата без каквото и да е заплащане. Фактически това е форма на временно робство, не натоварено с грижа за последващата сътба на станалите ненужни «временни роби». (Ако отворим някой криминални хроники можем да видим, че това явление продължава и до днес в различни еевропейски страни - бел.пр.)
И още една форма на съвременно робство – това са «потогонки», където хората работейки по 12-14 часа на ден, получават мизерна заплата, която не стига даже на пълноценно хранене. И подобна форма на експлоатация не престава да бъде робство от това, че тези работници формално получават заплата. Те са безправни, те съществуват в скотски условия, тяхното възнаграждение за труда е под разширеното възпроизводство, те не могут да се махнат (нямат документи, не знаят езици, не владеят други специальности etc).
Може дълго да демонстрираме примери за съвременните форми на робство, но за нашето изследване е достатъчно констатацията, че робството не само продължава да съществува, но и напълно комфортно живее заедно с по-напредничави форми на експлоатация.
Феодализъм
Феодализмът като формация също има не един, а няколко характерни признаци. Ние няма да се ограничаваме с едно формално определение, а ще разглеждаме цялата съвкупност негови признаци.
Първо, това е самият институт феодали/лени, когато за вярност някому дават землен дял, парче доходна собственост или синекура (приходна длъжност). Няма да е преувеличение да се каже, че към днешен ден в тази или друга форма това присъства практически във всички страни. Ако на постсъветското пространство това се изразява в получаване от «свои хора» на възможности за приватизация на печеливши държавни активи (при това ако властта се сменя, то и активите сменят владелците си), то например в САЩ работилите в «Goldman&Sachs», верни на своето майчино гнездо заемат ръководящи длъжности в министерството на финансите, държавната хазна, ФРС и други важни ведомства, свързани с разпределение на финанси.
Второ, признак на феодализма е кастовост, съсловност. При това преходи между съсловията не са невъзможни, но са изключително затруднени и често «надскочилите» не се приемат в съобществото. На запад такива «съсловия» например са съобществата банкери и крупни капиталисти. Във Великобритания закрита за встъпване е горната палата на Парламента (биваща наследствена), също затворен за постъпване е Оксфордският университет – те на практика са два, и един от тях не е предназначен за постъпване на «случайни хора», а учит само британските аристократи и финансовият елит.
Трето, отново тук, към съсловността, може да се добави и наследствеността на положение и възможности (не биологическа, а социална). Начиная с дворянството, и завършвайки с наследяването на финансови империи (династии те на банкери, промишленици и така нататък).
Династиите на Ротшилди, Рокфелери, Моргани, Варбурги и прочие банкерски домове наброяват вече по няколко столетия. Макар много от тях и нямат формално дворянство, но при това владеят гербове, девизи и прочие символика.
Но ако някой мисли, че старата аристокрация на Европа е загубила своето влияние и е изчезнала, то съм принуден да го разочаровам – само в лондонското Сити има 117 «ливрейни» компании, принадлежащи на наследствени лордове и имащи собствени гербове. При това всички тези компании влизат в списък на 500-те най-големи корпорации в света. Замислете се, фактически четвърт от най-големите корпорации в света принадлежи на британската аристокрация! И това не е феодализъм?
В САЩ също не са редки случаи, когато някои семейства по няколко поколения са сенатори и конгресмени. Струва си само да споменем семейства Буш и клана Кенеди, а също този забавен факт, че преобладаващо болшинство американски президенти са били далечни родственици на британската корона.
Четвърто още един характерен признак на феодализма е обилието различни орденови и квазиорденови структури, започвайки с госпиталиерите и «Опус Деи», и завършвайки с разкошните затворени клубове. И тяхното число не се съкращава, а само расте.
И, накрая ето, монархизмът, като явно проявление на феодализма никъде засега не е изчезнал – в ред страни от Европа и Азия продължават да управляват монархи (понякога конституционни, понякога абсолютни). И този фактор никак не се съгласува със заявената от страните от Запада «борба за демократизация».
При това методите на натрупване на първичният капитал във всички страни са примерно еднакви – това са отново инвестирани пари от пиратство, наркотърговия, роботърговия, контрабанда и грабеж на колонии. На постсъветското пространство – това са плодове на мошенническа приватизация и бандитизъм (не напразно ОПГ и ФПГ се различават само с една буква).
Класика на жанра – в средневековието крале и херцози воювали с близките родственици ради власт и пари, сега членовете на една партия (или по-общо – едно олигархическо съсловие) се дракат помежду си за възможност да откъснат от съратниците част от тяхното богатство и влияние.
В днешните условия на усилване на местното самоуправление, за което така много шумят либераите, националистите и активистите на «гражданското общество», ще доведе само до едно – до феодална раздробеност. Впрочем, в Украйна тя вече е настъпила, просто усилването на местното самоуправление ще закрепи и узакони «волността» на отделни князе.
Капитализъм
Характерна черта на капитализма отбелязвана от много изследователи е абсолютното отсътствие на патриотизъм у неговите основни държатели. На свое време бельгийският капитал пренася своят център в италянска Генуа, после (в началото на 17-ти век) преминава в Холандия. По-късно след век и половина, «…през 1780 г. холандските съдовладелци, съпровождани от най-добрите финансисти напускат Нидерландия и отиват в Лондон». След осем години банковата система на Нидерландите рухва, извиквайки разорение на голяма част от населението, но на капиталистите им е все едно – те вече обитават нови домове на береговете на Темза.
През 1890 год. Британия, строила всепланетна империя, «стига до изтощение заради дълговете, натрупани при финансиране военната мощ в колониите, в частност индийският раджа». И тогава центърът на международната търговия се премества през океана в Бостън, а финансовият център – в Ню-Йорк (на Уол-Стрийт).
От 1971 год. лондонското Сити започва да подмамва при себе си американските банки, разрешавайки им да извличат пари с всички спекулативни методи. А промишлеността започва стремително да се изнася от САЩ в страните от Азия, в частност в Китай (а също в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Малайзия, Виетнам etc). В резултат днес над 46 милиона жители на САЩ живеят под нивото на бедност, но капиталът това никак не го вълнува.
Друго доказателство за отсътствието на патриотизъм у притежателите на капитала е този факт, че по време на втората световна война американските компании продължават да търгуват с нацистска Германия (независимо че тяхната страна воюва против нея), а британските банки владеят част от военната промишленост на Германия.
От изброеното логично произтича факта за аморалност на капитала. Както справедливо е забелязал още Карл Маркс, «няма такова престъпление, на което не би отишъл капитала за 400% печалба», а доколкото печалбата от търговия с наркотици, оръжие и опрощаване на греховете е по-висока – всеки долар в света мирише на кокаин, полят е с кръв и е благословен от христианската църква (от един от нейните конкуриращи се помежду си брендове).
Капиталът активно инвестира в Дубай, макар тамошният шейх се занимава с роботърговия, контрабанда, сутеньорство, търговия с оръжие и пране на пари. Капиталът охотно признава абсолютните монархии на страните от Персийският залив за «демократически», макар там да екзекутират хората за магьосничество, убиват жени с камъни и секат глави. Капиталът безумно унищожава екосистемата на планетата, доколкото единствените мотивации и мерила за ефективност на неговата дейност са във финансовата отчетност, в която не се отчитат измирането на видове животни, изсичането на дъждовните гори и човешките страдания. За него има значение само растежа на цифрички в графата «доход».
От това произтича, че от своя страна капиталът е готов да използва труда на роби (както и това да не се маскира зад хитри термини), което го прави съвместим с робовладелческият строй. Робският труд макар и да не е толкова ефективен като наемният или машинният, но и не изисква значителни рискови инвестиции. Затова и капитализмът спира развитието на технологиите по много направления, предпочитайки пред висококвалифицирани работници и автоматизация на производството низкоплатен труд в «потогонки». Нали когато китайците започнат да получават по-високи заплати, производство то винаги може да се пренесе някъде другаде – в света има много всякакви Сомали, и може да се създат нови.
От друга страна, феодалните системи отлично живеят и се адаптират към света на капитала. Те не само не чувстват заплаха от негова страна, но и позволяват и приветстват взаимното проникване на тези две форми. Не случайно и в «Римският клуб», и в «Билдербергският клуб», и в списъците на «Комитета 300» присъстват представители както на старата европейска аристокрация, така и на съвременният световен финансов елит. По болшинство линии те вече отдавна са закрепили този съюз с династически бракове.
Капиталът в съвременният свят
Ключев процес в разбиране на случващото се в света е протичащият през последните години отток на капитала от САЩ, подобен на изброените горе «изходи». «Патриотическият истеблишмент» се опитва да спре този процес, разпалвайки войни, дестабилизирайки обстановката в света и опитвайки се да покаже, что Уол-Стрийт остава най-безопасното пристанище за капитала. Но колкото повече дрънкане с оръжие, толкова по-близо е краят на империята.
Процесът на изход на капитала от САЩ е необратим. При това неговите основи са били заложени отдавна, и са се диктували от самата логика на «свободният пазар». Например оттогава откакто САЩ станаха основен емитент на световната резервна валута, процесът на все по-голямо тяхно плъзгане в дългова яма бе неизбежен. Самата архитектура на световната финансова система подразбира, че емитентът е донор – на световната система са необходими все повече долари, и американците все по-дълбоко влизат в дългове. А доколкото дългът (с проценти) винаги е повече отколкото сумата на емитирани пари – ямата е неизбежна.
Капиталът в тази система е своеобразен паразит – той се ползва от възможностите на поредният хегемон, изсмуквайки соковете му, а после се прехвърля на нов, по-здрав носител, и цикълът се повтаря отново. За известно време на страната-носител, като на наркоман под допинг даже става видимо по-добре, но постепенно най-добрите жители на тази страна гибнат във войни, ресурсите се изтощават, а нравите извращават, довеждайки до упадък – и капиталът цинично напуска потъващият кораб.
Повече от всички в паника в такава ситуация е управляващият истеблишмент на хегемона, доколкото изтичащият капитал ги лишава от власт, лостове на влияние, статус и достъп до распределението на благата. И тази паника едно след друго ги заставя да правят необмислени постъпки и да грешат.
Коренът на злото и перспективите за излекуване
Общо за всички три форми на угнетение – робовладелство, феодализъм и капитализъм – е частната собственост върху средствата за производство. Не демокрация или авторитаризъм, не национализъм или интернационализъм, не някакви други отвличащи маневри – докато съществува възможност за безудържно натрупване и свръхконцентрация на ресурси в ръцете на ограничена група хора, за никакви реални свобода, равноправие, справедливост и других високи идеали не може да става и дума.
Правото на собственост върху средствата за производство поражда неравенство на възможностите, убивайки както конкуренцията (в природата предимно тече съревнование без стартови статусни или имуществени предимства), така и меритократията (за което пише Пол Кругман). При това американското общество, което се позиционира като меритократическо, вече отдавна не е такова.
Адекватен изход от този порочен кръг може да стане държавен капитализъм с распределение доходите на държавата сред цялото население (нещо от типа на акционерна корпорация, където всички граждани са акционери). В условията на продължаваща и задълбочаваща се глобална криза също има смисъл стремежа към достигане на максимална самодостатъчност на икономиката (автаркия). Което и формира оптимална форма на държавата на бъдещето.
Перспективи от бездействие
Всички мечтаещи за «еволюционен път на развитие» или «ръст съзнателността на масите» съм принуден да разочаровам – кино няма да има. Социумът вече достатъчно отдавна не се развива самостоятелно, а активно се инженери. И когато го инженерят не прогресори (не се хващайте за термините), го инженерят регресори.
И те активно водят програма по снижение качеството на образование по цял свят. В Европа и болшинството страни на бившият СССР е въведена Болванската система. Рязкото снижение на качеството на образование в САЩ вече отдавна извиква тревога у тамошните интелектуали. Академик Арнолд пишет същото за френските и британските студенти. В САЩ процентът «домашни» учени в университетите е паднал за последните години до 40-45%, всички останали – това са пристигащи китайци и индуси.
Активно се формира (по-точно, вече в масата си е оформен) Homo Potreblamus, не притежаващ критическо съзнание и високи идеали, а предпочитащ еснафство, шопинг и телевизия. Ако сега още се срещат мислещи и съзнателни хора, то занапред с всяка година ще бъде само по-зле.
В технологиите също се наблюдава определен застой. Особено в производствената част. Вместо автоматизация на производството се предпочита използване на евтин ръчен труд (като по-малко рисков и не изискващ особени инвестиции). Сдържа се развитието на алтернативни двигатели, продължава използване на морално остарели двигатели с вътрешно горене, употребяващи въглеводородно гориво. Сдържа се монополизирано развитието на компютърната техника. Вместо екологически чисто и качествено хранене се развиват фастфуди, полуфабрикати и ГМО. И така нататък.
Фактически, мнго вероятен е сценарии, когато ще се провежда бъдещо свиване на прогреса (технологическият прогрес въобще е много чуплива субстанция), с помощта на депопулация, дебилизация на населението, консервация на технологиите – ще бъде извършено връщане в ново средневековие. Само за разлика от първото, нова социална и технологическа революция те вече няма да допуснат.
Някои високи технологии те безусловно ще оставят – за собствени нужди. Тези технологии ще съществуват изключително в затворени анклави (всеки желаещ може да намери в интернет многочислени указания за това, начиная с насипните острови в Дубай, и завършвайки с «градове в градовете» типа лондонското Сити), а стадо-масата извън стените на тези анклави ще бъде потопена в невежество и мракобесие.
Повтарям, такъв сценарии е напълно възможен, ако седим и чакаме докато «светлото бъдеще наступит само по себе си». Или сценарият за свличане в поредната глобална война (всички предпоставки са вече налице), като станала вече привична форма за изход от кризата.
Както казва Едмунд Бурке, «За победата на силите на злото е достатъчно добрите хора да бездействат».
Александр Роджерс
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.