Петата Империя. Молебен с иконата на Сталин.
Да се възрадваме, братя и сестри!
Аз ви донесох блага вест!
А сега пределно сериозно: СССР строеше абсолютно христианска държава, в пълно съответствие с учението на Христа. На порядък по-христианска, отколкото всяка друга държава съществуваща или съществувала на планетата.
В неговата основа бяха библейските принципи:
1. «Пред Бога няма нито елин, нито юдей» – интернационализъм.
2. «Пред Бога всички са равни» – равенство.
3. «По-лесно камила ще минте през иглено ухо, отколкото богат ще влезе в рая» – умереност.
4. «И царството Му не ще има край» – комунистите опитваха да построят справедливо Царство Божие на земята. Но болшинството се оказа недостойно за рая, пожелало сладките и лъжливи обещания на порочният Запад.
И така нататък…
Що се касае храмове и свещенници, то у првохристианите такива не е имало, и в Новият Завет нищо за тях не е казано. Човеку за общение с Бога не са нужни посредници, а Богу не са нужни слухови апарати във вида на храмове. Впрочем, в този въпрос аз нищо никому не налагам, можете да считате както искате. Не това е главното.
СССР бе дълбоко мессианска държава. И това се изразяваше не само в заложените в неговата основа принципи, но и в последващите събития.
Най-главното от които безусловно – това е Великата Отечествена война. Война против Злото, равно на което нямаше в историята (даже ацтеките с техните кървави жертвоприношения не могат да се сравнят с фабриките за смърт на нацистите). Най-епическата война на всички времена и народи, в която съветските хора проявиха масов героизъм.
Възрадвайте се! Нашите предци победиха в този Армагедон и позволиха на човечеството да живее занапред. Ако не бяха те Воинството Христово, то кой бе? Всички те – живи и мъртви – са свети воини.
Когато върви Безсмъртният Полк – това е Кръстен ход, а носим ние всички не просто портрети на своите предци, а икони.
А награда за Победата ни стана възнесение на човека на небесата – първо Гагарин, а после и други. Който не е в курса, то Циолковски, разработил основите на ракетостроението е бил ученик на Фьодоров, богослов и философ.
Ние сме потомъци на преживелите Армагедона, битката на Светлина и Тъмнина, на Добро и Зло.
И причастието ни е свое, особено. Някой ще се смее, но печени картофи. Тях ядяха солдатите в окопите и на биваците, тях пече Щирлиц в камината по праздниците. И аз на 9 май също се причестих.
Има и много други чудесни проявления. Например с невъоръжено око е видно, как статуите на Ленин горят малките бесове отвътре с непоносим огън, те не могат редом с тях даже да стоят и по всякакъв начин се стараят да унищожат тези статуи. Докато паметник на Ленин стои – порядък и благоденствие, ако го свалят – хаос, нищета и содомия.
Статуите на другите наши свети – Сталин, Жуков, Ватутин, Дзержински – също ги горят, но по-слабо. (Не съм съгласен с автора - видно е статията на Сталин сипе такъв огън и жупел по даже най-малките бесчета, че всички бесове и бесчета обединили се премахнаха отдавна всички негови свети статуи - бел.пр.)
А мавзолеят на Ленин въобще криви бесовете по цялата планета, такива от него изходят еманации на Доброто. Ето и искат да го срутят на всяка цена.
Аналогично има и още едно явление, което иначе, освен с Divine Intervention, не ще се обясни. Бесовете започна да криви от гвардейската лента. Започват да крещат, плюят, ругаят матом, тресе ги треска и избиват пяна.
Иначе цялата тази истерия, начиная с радостите на малките бесове от вида на загиналите на 2 май в Одеса люде и завършвайки с тяхната истерическа реакция на съветските символи да се обясни е невъзможно.
Аз съм атеист. Защо аз виждам, чувствам, принуден съм да пиша за това? Вие, вярващите, защо не виждате, не чувствате, не говорите за това?
Аз съм аналитик, рационално мислещ и далек от мистика. И недоволен съм от този текст, не умея да пиша на този език, не умея да изразя всичко с длъжният патос и пиетет. Защо другите, които умеят се боят да го изразят?
Нали това е така очевидно…
Александр Роджерс
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.