Животът в епохата на Сталин

Веднага след краят на войната животът на населението на СССР започва рязко да се подобрява. През 1946 г с 20% се повишава заплатата на работниците и инженерно-техническите работници (ИТР), работещи на предприятията и строежите в Урал, Сибир и Далечният Изток.

През същата година с 20% се повишават длъжностните разкладки на хората имащи висше и средно специално образование (ИТР, научни работници, в образованието и медицината). Повишава се значимостта на учените степени и звания. Заплатата на професор, доктор на науките се повишава от 1600 до 5000 рубли, на доцент, кандидат на науките — от 1200 до 3200 рубли, ректор на вуз от 2500 до 8000 рубли.
В научно-исследователските институти учена степен на кандидат на науките започва да добавя към длжностният разклад 1000 рубли, а на доктор на науките – 2500 рубли. В същото време заплатата на съюзен министър е 5000 рубли, а на секретар на райком на партията – 1500 рубли. Сталин, като Председател на Съвета на Министрите на СССР, имал разклад 10 хил. рубли. Учените в СССР от това време имали и допълнителни доходи, понякога превишаващи заплатата няколко пъти.
Затова те били най-богатата и едновременно най-уважаваната част от съветското общество. Талонната система, позволила по време на войната да се спасят от гладна смърт множество люде, след войната извиква силен психологически дискомфорт. Асортиментът про­до­волствени стоки, които се продават по талони е бил крайно беден. Напри­мер, в хлебните магазини имало само 2 сорта хляб ръжен и пшеничен, които се продавали на тегло в съответствие с нормата указана в отрезният талон. Изборът на други продоволствени стоки също е бил неголям. В същото време в комерческите магазини имало такова изобилие от продукти, на което биха могли да позавиждат всички съвременни супер­мар­кети. (Нека обърна внимание на читателя на наличието на "комерчески магазини" - т.е. такива извън системата държавни магазини, т.е. - частни търговски субекти, фактът за наличието на подобни свикналият с "вседържавният" "социализъм" в епохата след Сталин вероятно може да пропусне в текста. - бел.пр.)

Но цените в тези магазини били недостъпни за болшинството от населението ("Социалистическа уравниловка" - ама моля ви се! - бел.пр.), и про­дук­тите там се купували само за празничната маса. След отмяната на талонната систе­ма цялото това изобилие се оказва в обикновените гастрономи по напълно приемливи цени. Например, цената на сладкишите се снижава от 30 до 3 рубли. Над 3 пъти падат пазарните цени за продукти. ("Пазарните цени" е от същата опера за вседържавните магазини и цени - бел.пр.)
На 1 март 1949 – 1951 години има следващи снижения на цените, средно с 20% в година. Всяко снижение се възприема като всенароден празник. (А как трябва да се възприема всяко повишение на цените днес? - бел.пр.) Когато на 1 март 1952 година поредно снижение на цените няма, у хората възниква чувство на разочарование. Но на 1 април снижение на цените все пак се случва. Последното снижение на цените става вече след смъртта на Сталин на 1 април 1953 г. За следвоенният период цените за продоволствие и най-ходовите промишлени стоки се снижават средно над 2 пъти. И така, осем следвоенни години животът на съветският народ ежегодно забележимо се подобрява. За цялата известна история на човечеството нито в една страна подобни преце­денти няма.

Нивото на живот на населението в СССР в средата на 50-те години може да се оцени, изучая материали от изследванията на бюджетите на семействата на работници, служащи и колхозници, които провеждало Централното Статистическо Управление (ЦСУ) на СССР от 1935 до 1958 години (тези материали, които в СССР имали гриф «секретно» са публикувани на сайта istmat.info). Бюджетите се изучавали у семейства, отнасящи се към 9 групи население: колхозници, работници в совхози, работници в промишлеността, ИТР в промишлеността, служащи в промишлеността, учители в начално училище, учители в средно училище, лекари и среден медицински персонал.
Най-обезпечената част от населението (отново - здравей уравниловка - бел.пр.), към която се отнасяли работниците от предприятия в отбранителната промишленост, проектни организации, научни учреждения, преподаватели във вузове, работници в артели и военни за съжаление, не попаднала в полезрението на ЦСУ. От изброените горе изследвани групи най-голям доход бил у лекарите. На всеки член от техните семейства се падали 800 рубли месечен доход. От градското население най-малък доходът е бил у служащите в промишлеността – 525 рубли на месец на всеки член от семейството. У селското население месечният доход на човек е бил 350 рубли. При това, ако у работниците в совхози този доход е бил в явна парична форма, то у колхозниците той се получавал при разчет по държавни цени на стойността на собствените продукти, употребявани в семейството.
Потреблението на продукти у всички групи население, включая селското, се намирало примерно на едно ниво от 200-210 рубли на месец на член от семейството. Само в семействата на лекарите стойността на продуктовата кошница достигала 250 рубли за сметка по-голямото потребление на краве масло, месни продукти, яйца, риба и плодове при съкращение на хляба и картофите. Селските жители употребявали повече от всички хляб, картофи, яйца и мляко, но значително по-малко краве масло, риба, захар и сладкарски изделия.

Следва да се отбележи, че сумата 200 рубли харчена за прехрана не е била напряко свързана с дохода на семейството или с ограниченият избор на продукти, а се определяла от семейните тради­ци­и. В моето семейство, състоящо се през 1955 г от четири човека, включая двама ученици, месечният доход на човек бе 1200 рубли. Изборът на продукти в Ленин­град­ските гастрономи бе значително по-широк, отколкото в съвременните супермаркети. Въпреки това разходите на нашето семейство за храна, включая училищните закуски и обеди във ведомствен­ите столови у родителите, не превишаваха 800 рубли на месец.
Много евтина бе храната във ведомствените столови. Обяд в студентска столова, включващ супа с месо, второ с месо и компот или чай с пирожка, струваше около 2 рубли. Безплатен хляб винаги имаше на масите. Затова в дните преди изплащането на стипендии някои студенти живеещи самостоятелно купуваха чай за 20 копейки и се наяждаха с хляб с горчица и чай. Всъщност, сол, пипер и горчица също винаги стояха на масите. Стипендията в института където учех от 1955 г бе 290 рубли (при отлични оценки – 390 рубли). 40 рубли у студентите отиваха за заплащане на общежитието. Оставащите 250 рубли напълно стигаха за нормален студентски живот в големия град. При това като правило студентите от други градове не получаваха помощи от дома и не заработваха в свободното време.
Няколко думи за ленинградските гастрономи от това време. С най-голямо разно­обра­зи­е се отличаваше рибният отдел. Няколко сорта червен и черен хайвер имаше изложени в големи тави. Пълен асортимент бяла риба горещо и студено пушена, червена риба от кета до сьомга, пушени змийорки и мариновани миноги, сельодка в буркани и бурета. Жива риба от реките и вътрешните водоеми се доставяше веднага след улова в специални автоцистерни с надпис «риба».
Замразена риба нямаше. Тя се появи­ едва в началото на 60-те години. Имаше множество рибни консерви, от които помня попчета в домат, вездесущи раци по 4 рубли за консерва и любимият продукт на студентите, живеещи в общежития – чер дроб от треска. Говеждото и овнешкото се деляха на четири категории с различна цена, в зависимост от частта от изрезката. В отдела полуфабрикати имаше лангети, антрекоти, шницели и ескалопи. (Празни, казвате, рафтове в магазините? И това няколко години след войната - бел.пр.)

Обезпечеността на населението с промишлени стоки в средата на 50-те години била достатъчно висока. Например, в работническите семейства на всеки човек ежегодно се купували повече от 3 чифта обувки. Качеството и разнообразието на потребителски стоки изключително родно производство (облекло, обувки, посуда, играчки, мебел и други битови стоки) било много по-високо, отколкото следващите години. Работата е там, че основната част от тези стоки се произвеждала не от държавни предприятия, а от артели. (Забелязахте нали - не от държавни, т.е. - от частни предприятия с цялата им свободна конкуренция и борба за потребителя, но под натиска на държавните такива без възможност за монополни цени или криво качество - бел.пр.)
При това продукцията на артелите се  продавала в обикновените държавни магазини. Щом само се появявали нови тенденции в модата, те мигновено се отразявали, и само след няколко месеца модните стоки се появявали в изобилие на рафтовете в магазините. Например в середата на 50-те възниква младежка мода на обувки с дебела бяла каучуко­ва подметка в подражание на Елвис Пресли.
Тези обувки родно производство аз спо­кой­но купих в обикновен универмаг през есента на 1955 г заедно с друг моден пред­ме­т – вратовръзка с ярка цветна картинка. Единствената стока, която не винаги можеше да се купи бе популярни грамофонни записи. Въпреки това през 1955 г вече имах плочи, купени в обикновен магазин на почти всички популярни в това време американс­ки джазови музиканти и певци, такива като Дюк Елингтон, Бени Гудман, Луи Арм­стронг, Елла Фитцжералд, Глен Милер. Само записите на Елвис Пресли, нелегално направени на използвана ренгеновска лента (както тогава казваха «на кости») се налагаше да се купуват не в магазина.
Не помня в този период вносни стоки. И облеклото и обувките се произвеждаха в малки партии и се отличаваха с широко разнообра­зие на модели. Освен това бе широко разпространено шиенето на облекло и обувки по индивиду­ални поръчки в многочислените шивашки и трикотажни ателие, в обувни работилници, влизащи в състав на промишлени кооперации. Немалко бяха шивачите и обущарите рабо­тещи индивидуално. Най-популярна стока в това време бяха тъканите. До сега по­м­­ня названията на такива популярни в това време тъкани като драп, шевиот, бостон, креп­де­­шин.

Да илюстрирам живота на населението в СССР през 1955 г мога с пример на своето семейство. Семейстово бе от 4 души. Баща, 50 години, началник отдел в проектен институ­т. Майка, 45 години, инженер-геолог в Ленметрострой. Син, 18 години, випускник от средно училище. Син, 10 години, ученик. Доходът на семейстото бе от три части: длъжностен оклад (2200 рубли на бащата и 1400 рубли на майка), ежеквартальная премия за изпълнение на плана обикновено 60% от оклада и отделно премия за свръхпланови работи.
Получаваше ли такава премия мама не зная, а татко я получаваше примерно веднаж годишно, и през 1955 г тази премия бе 6000 рубли. През други години тя бе примерно също такава. Помня как татко получил тази премия, разлагаше множество сторублеви купюри на обедната маса във вида на пасиянс, а после устройвахме празнична вечеря.
Средно ежемесечният доход на нашето семейство бе 4800 рубли или 1200 рубли на човек. От тази сума 550 рубли отиваха за данъци, партийни и профсъюзни внасяния. За хранене отиваха 800 рубли. 150 рубли се харчеха за заплащане на жилището и комунални услуги (вода, отопление, електроенергия, газ, телефон). 500 рубли се израсходваха за облекло, обувки, транспорт, развлечения. Така регулярните ежемесячни разходи на нашето семейство от 4 човека бяха 2000 рубли. Неизразходвани оставаха 2800 рубли на месец или 33600 рубли (милион съвременни рубли) на година.

Доходите на нашеео семейство бяха по-близо до средното ниво, отколкото до горното. По-високи доходи имаха работниците в частният сектор (артелите), които бяха над 5% от градското население. Високи заплати имаха офицерите в армията, МВД, МГБ. Например обикновен армейски лейтенант командир на взвод имаше месечен доход в размер 2600—3600 рубли в зависимост от мястото и спецификата на службата. При това доходите на военните не се облагаха с данък.
За илюстрация доходите на работниците в отбранителната промишленост ще приведа само пример на добре познато ми младо семейство, работещо в опитно-конструкторс­ко бюро към министерството на авиационната промишлен­нос­т. Мъжът, 25 годишен, старши инженер с заплата 1400 рубли и месечен доход с отче­т на различните премии и командировочни 2500 рубли. Жената, 24 годишна, старши техник с заплата 900 рубли и месечен доходом 1500 рубли. В цяло месечният доход  на семейството от двама души бе 4000 рубли. За година оставаха около 15 хиляди рубли не­израсходвани. Предолагам, че значителна част от градските семейства е имала въз­мож­ност ежегодно да спествява 5 — 10 хиляди рубли (150 – 300 хиляди съвременни рубли).

Ще назова някои цени през 1955 г: ръжен хляб – 1 руб./кг, бял — 1.5 руб./0.5 кг, месо — 12.5–18 руб./кг, жива риба (шаран) – 5 руб./кг, осетров хайвер – 180 руб./кг, обяд в столова — 2-3 рубли, вечеря в ресторант с вино за двама – 25 руб., кожени обувки — 150 – 250 руб., 3-скоростен велосипед Турист – 900 руб., мотоциклет ИЖ-49 с двигател 350 куб. см – 2500 руб., билет в кино — 0.5–1 руб., билет в театър или на концерт — 3-10 руб.
Материалното ниво на живот на населението на СССР в средата на 50-те години бе по-високо, отколкото в САЩ, най-богатата страна по това време, и по-висок от съвременна Америка, да не говорим за съвременна Русия. Освен това на населението на СССР се предоставяха блага, немислими за всички других страни в света:
— мрежа млечни кухни, обезпечаваща бесплатно хранене на младенците до 2 годишна възраст (при раждането на първото ми дете през 1996 мрежата още работеше в България, при раждането на второто 2003 - вече не - бел.пр.);
— широка мрежа доучилищни учреждения (детски ясли и градини) с минимално заплащане – 30-40 рубли на месец, а за колхозници - безплатно;
— летен отдих на децата в пионерски лагери за скромно заплащане или безплатно;
— детски музикални школи, позволяващи на децата да получат музикално образование и на ранен стадии да се изявят музикалните таланти;
— детские спортни школи, в това число интернати;
— бесплатни групи за удължен ден в училищата(занимални);
— Домове на пионерите и Дворци на пионерите, безплатно обезпечаващи развлечението на децата;
— Домове на културата и Дворци на културата, обезпечаващи развлечението на възрастните;
— спортни общества, обезпечаващи физическо възпитание на населението;
— широка мрежа санатории, Домове на отдиха, туристически бази, обезпечаващи лечение и отдих безплатно или за скромно заплащане, достъпна за всички слоеве на населението;
— най-широки възможности за получаване на безплатно образование и повишение на квалификацията за всички слоеве население в дневни, вечерни или задочни курсове;
— гарантирано жилище и работа по специалността, максимална социална защита, пълна увереност в утрешният ден.
(Ще добавя от себе си - баща ми през 1951 е осъден за подривна (считайте за терористична или контрареволюционна дейност и сравнете с възможна присъда днес) на разтрел? - не, на 5 години затвор с формулировката "той е млад"(на 21 години), останалите осъдени по неговото дело получават максимум 8 години. Излежава част от присъдата си в Белене. След като излиза (излиза, излиза, а не това, което си помислихте) служи редовна военна служба в армията (бивш терорист-контрареволюционер - е, как ви се струва?), след което е назначен на гарантираната си работа, и понеже България не е СССР не получава гарантирана, а си купува за няколко години къща с градина. Тя след около 10-тина години попада в реконструкция на градската част, тогава с изплатената му компенсация 1500лв той купува апартамент изплащайки 14000лв в брой и взема заем за 2000лв. Пробвайте днес да купите апартамент за 88% от стойността му в брой и заем за 12%, или може би имате само малката част, а ще вземете заем-ипотека за голямата? - бел.пр.)

Пореобладаващо болшинство граждани на съвременна Русия е убедено, че населението на СССР винаги е живяло значително по-зле, отколкото в западните стра­ни.

Никой не подозира, че именно при Сталин и само благодаря Сталин съветс­ките хора в средата на миналият век са живели много по-добре в материален и морален пла­н, отколкото във всяка дру­га страна от това време и по-добре, отколкото в съвременните САЩ, да не гово­рим за съвременна Русия. 

по материали от http://back-in-ussr.com