Инсайд от миналия ПИМФ.
Загубено бродейки по безлюдните зали и павильони на Петербургския икономически форум, Владимир Владимирович срещна американската журналистка Мегин Кели.
«Коктейлна рокля от Игил Азраел, 990 доллара на сайта на дизайнера. Сама тя, видимо е юрист, но десет години работила треньор по аеробика, втори брак, примерно три деца» – помислил Путин, бегло хвърлил поглед на журналистката.
«Диктатор!» – помислила Мегин Кели, представила се и привично преминала в атака:
– Защо вашите хакери нагло се вмесват в американските избори, което потвърдиха седемнадесет работници от спецслужбите на САЩ след като им обещаха повишение по служба?
– Вие на пода ме сваляте с този въпрос – отговорил Путин. – Аз вече казах: не зная. Не зная! А вие търсете. Фамилии, адреси, явки.
– А ние търсим! И нещо вече намерихме. Имената на хакерите и IP-адреси. Ето, нашите спецслужби ми дадоха разпечатка от секретният отчет: хакера Ащьф Фштшфум, град Новосйойрск, Кремъл авеню.
– Аз четох този отчет в своята лента срочни новости. Веднага след като неговият автор сложи в края точка. А IP-адреса, гледам, е вашият домашен. Значи това вашите деца са хакнали сървъра на Демократическата партия в САЩ?
– О, господи! Точно, нашия. Как така… Те не са могли… Но вие нали никому не ще кажете?! Моята застраховка, кредитите за къща и колата, а мъжа ми, ако загубя работа веднага ще ме захвърли и ще подаде в съд за издръжка, както това е прието у нас в цивилизованото общество.
– Виж лепна се! – разсмял се Путин. – Да не се вълнувайте така! Гонете я нея далеч, тъга-печал. Елате по-добре да намерим моят индийски приятел Моди, той също някъде тук броди по празните павильони. Ще поседим, индийско чайче ще попием със сушки, за делата наши скръбни ще поталдичим. Всъщност, знаете ли каква е у нашите сушки възможността за маневриране на задкритически ъгли на атака? F-35 и рядом не е стоял. А после обезателно ще напишете, как сте ме натикали в ъгъла със своите остри въпроси.
Мегин радостно възкликнала и замалко да се хвърли на руския президент на врата, ако не бе протокола.
Държавната информационна агенция на Катар публикува новостно съобщение, което способствало за криза сред главните борци с тероризма в района на Персийският залив. На всички демократически страни става веднага ясно – хакнали са. Националната принадлежност на хакерите също била ясна като ден, тъй като само русите са могли да хакнат сайт не заради изнудване на пари, а заради призив към мир и добросъседство.
Катар се опитал да каже на своите побратими, че той може всичко да обясни, че всичко не е така еднозначно, но огромните запаси газ и хилядите тонове злато в тучните хранилища го правели еднозначно виновен в очите на саудитите, силно поизтръскали се на последният военен контракт със САЩ, повече приличащ на предложение от което не може да се откажеш.
Литва строи стена, Естония също нещо там укрепва. Руските граничари са принудени да приемат хиляди литовски зайци, елени и глигани и стотици естонски бобри, лишили се от привичните места на обитание в резултат на грандиозните строежи на века.
– В началото те ми присвоиха статус на «небобър», а сега и въобще разрушиха моята хралупка в рамките на програмата за подготовка за руско нахлуване – тъжно разказа на кореспондента на списание «Природа» възръстен естонски небобър. – Сега ето се предвижвам криво-ляво към роднини, щерката със зетя живеят в Ленинградска област, те имат своя дига на Онежкото езеро.
В Министерството на външните работи на РФ вече отбелязаха, че русофобската и недалновидна политика на някои страни в Балтия е довела до това, че в тези страни и така почти не е останало население, а скоро и от фауната ще останат само чуждестранните военни контингенти на НАТО.
Източник от компанията експлоатираща кораба на права за анонимност разказал за причините за толкова срочна продажба:
– Веднага след нашата революция на достоинството на кораба започнаха да се случват странни и непонятни събития. Ту на пасажерите внезапно ще рухнат от стен ите портретите на Бандера и Шухевич, ту по корабната транслация изведнаж гръмко ще засвири «Катюша», ту на мачтата от самосебе си ще се извие червен флаг. Но най-страшният случай бе преди месец. Двеста призивника в АТО арендираха кораба, за да отбележат ярко своят поход на война с Русия, а след три дена дрейфуващият лайнер бе намерен в морето без един единствен човек на борда. Къде всички са се дянали – никой не знае и до сега. Морето може да пази своите тайни. Поговорват, че някои от изчезналите после са видели в репортажа на руската ТВ от строителството на Керченският мост, типа, те доволно махали със строителните каски в камерата, но това е пропаганда и плямпане с цел да се хвърли сянка на нашите героически хлопци. А и въобще никакво строителство на мост няма, това също е плямпане. Ето след този ужасен случай ние и решихме да продадем нашият лайнер. Да се задавите с него! Слава Украине!
CNN. Честен.
Мнозина считат това за една от най-добрите и шеги.
Главният в CNN Джеф Цукер отначало влязъл в гугл, че да узнае значението на думата «честност», после няколко минути седял, премисляйки прочетеното, после крадливо се огледал, станал, дръпнал в кабинета щорите, изключил видеокамерите, затворил очи и широко написал на лист хартия: «САЩ със своите съюзници разпалиха война в Сирия, Ирак и Либия, което доведе до гибел на стотици хиляди хора и дестабилизация на целият регион».
След което отворил очи и прочел написаното: «Руските имперски агресори нахлуха в Сирия, носейки мъки и смърт. Хиляди брадати безпризорни деца година вече бродят по пясъците, навсякъде натъквайки се на стена неразбиране, егоизъм и ненавист. Време е да се каже нашето решително «Не!» на руските варвари!».
– Уф, слава богу! А то аз вече грешният помислих, че губя навиците на свободната западна журналистика! – облегчено въздъхнал Джеф и си плеснал в чашата уиски.
Сенатор Маккейн привично изпил своето утренно кафе, облякъл сако, с ненавист плюл в голяма фотография на съветският зенитно-ракетен комплекс С-75 и излязал на улицата. Тутакси крепко го хванали под ръце двама крепки люде в тъмни строги костюми, щракнали белезници, и сенатора повели към черен фургон с надпис «Пица».
– Какво става тук?! – изумено прокрякал Джон. – Аз съм сенатор на САЩ!
– Вече не, сър, – сухо отговорил единия, а вторият болезнено тикнал Маккейн отстрани и с ненавист просъскал:
– Путински наемник! Кога те завербува – във Виетнам или по-късно?
– Кво?! – облещил очи бившият сенатор.
В колата на коленете му положили планшет и включили възпроизвеждане.
– Всъщност той ми е даже малко симпатичен. Да-да, сега не се шегувам. Той ми е симпатичен със своят патриотизъм и своята последователност в защита интересите на своята страна! – разказвал Путин на седящият срещу него Оливер Стоун.
– Не-е-е-е!!! – закрещял Маккейн, но неговият вопъл потънал във пищенето на въртящите се гуми на фургона, стартирал в посока аеродрома, където вече чакал самолет за Гуантанамо.
И последна новост.
Украина получи безвизов режим с ЕС.
Вече тръгнаха първите отзиви.
«Шановний пан президент, Петро Олексійович ! Благодарим ви за Безвиз! Като узнахме, веднага с жената и тръгнахме в измита Европа, във Виена.
Впечатления много. Посетихме знаменитите уютни виенски кафета. Вътре не влязохме, че е скъпо, но затова направихме на фона им селфи, вдъхнали аромата на свежи кифли и смачно кайве.
Още харесахме тамошните магазини. Не пропуснахме нито един. За гривни те правда, не търгуват, независимо от моето удостоверение за участник в АТО, но на фона на витрините им жена ми бе неотразима. Тя ми е голяма модница, не пропуска нито една колекция, която нашите киборги донасят от Донбас.
Приобщихме се и към европейската култура, посетихме Виенската опера. На представлението безплатно не ни пуснаха, независимо от моето удостоверение на участник в АТО, но ние помолихме някакъв любезен поляк да ни фотографира на фона зданието на операта. Фотографиите за съжаление не мога да покажа, тъй като поляка някъде стремително избяга с нашата камера. Но аз разбирам – Европа, бизнес, иновации, стартапи, всички заети, кипи истинския живот и никой не стои на място.
Едно ни помрачи великият праздник на Безвиза, шановний наш пан президент.
Ватниците. Те там са навсякъде, а местните скачат около тях, както ние някога на Майдана около горящите гуми. Нали само за едно смачно кайве ватниците дават на местните бакшиш повече, отколкото цялата моя месечна пенсия на ветеран от АТО.
С това трябва срочно нещо да се направи, нали у нас е най-мощната армия в Европа.
Пан президент, предлагам да устроим на тези австрияки АТО, след което безплатно ще седим в техните кафенета, ще ходим в техните опери и ще пием техното смачно кайве. Нали именно ние, украинците, някога сме основали тази страна, както и всички останали страни на Европейският полуостров.
С уважение, ветеран от АТО, Мъйкола Переможенко».
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.