Източник
В края на май с интервал няколко дни във Вилнюс протекоха два форума на руската прозападна «опозиция». Критиците на «путинският режим» предпочитат да поставят диагноза на Русия когато са зад граница, от литовската площадка. А каква изглежда самата Литва на разтояние? За това разказа литовски дисидент (дисидент - "борец" против комунистическия режим - друго значение терминът няма - бел.пр.), днес живеещ в САЩ, публицистът Валдас Анелаускас чиито разказ публикува порталът Vesti.lv.
По думите на Анелаускас в САЩ той се оказва в съветската епоха. «Ние пристигнахме тук през 1988 год. Течеше перестройката, на изток не изпращаха вече, изпращаха на запад. Такава тактика имаха властите, КГБ — да се избавят от подобни на мен. „Ако искате заминавайте, вие винаги сте искали на Запад“. Заминахме, всичко много просто. А аз тогава с „Радио „Свобода““ сътрудничех. Бях първият такъв „открит“ сътрудник на рускоезичната редакция на „Радио „Свобода““ в Литва. В Латвия това бе Миша Бомбин, и той ми предложи, когато отидох в Рига. Давай да те запозная с всички, казва. Савик Шустер още бе там , който сега е в Украина, той е от Вилнюс. Чрез него аз и започнах да работя на „Свобода“. После се оказах в Америка. Всички пътища тогава в Америка водеха. Поработих в Ню-Йорк на същото радио. Там те започнаха вече да мамят, да не плащат. А после вече и Съветският Съюз се разпадна. Такава банална история. Още тогава имах предчувствие, че всичко това, цялата тази „пееща революция“ много лошо ще свърши. И тогава си помислих: не ми е нужно това, по-добре да замина. И правилно. В една от своите статии писах: ако се бях събудил от кома и прочел какво става в Литва, не бих повярвал. Какво се случи с Литва — ума не го побира. Това е катастрофа, геноцид» — твърди дисидента.
Анелаускас цитира думите на своя баща: «Никой и никога така не е издевателствал над литовците в Литва както сега». «А той десет години от своята младост е провел в сибирските лагери и в заточение! Бил е осъден на смърт, само после присъдата изменят на двадесет и пет години лагер, от които почти десет отлежава. (колко кръвожаден е комунистическият режим! Смътна присъда, заменена с 25 години, от която "почти 10" излежава! А "почти 10" това 9 години 11 месеца 29 дни ли е, 8 години и 10 месеца ли, или просто 7 години? - бел.пр.) Същото ми казваше и моят покоен чичо, също бивш заточеник — че ако се сравнява с днешният живот в Литва, то и заточението не му се струва толкова лошо. Вече двадесет и седем години властите в Прибалтика плашат своите граждани с русите, и в същото време те самите повече от всичко вредят на своите републики. За това време излъганият народ е доведен до унизително, жалко състояние…
Трудно ми е да си представя по-голям враг на литовският народ от днешната госпоица-президент Даля Грибаускайте, бивша някога яростна комунистка, станала също такава яростна глобалистка, главен агент на новият световен ред в Литва. Както Ленин някога нарекъл писателя Лев Толстой «огледало на руската революция», така аз «Красната Даля» бих могъл смело да нарека огледало на днешният безпредел в страната" — заявява Валдас Анелаускас.
По думите му той лично изпитва към власт имущите в Литва такава огромна ненавист, каквато към никого и никога в живота си не е изпитвал. «Нали те превърнаха нашата родина-майка в зла мащеха, от която много хиляди литовци се принудени да бягат като от война или чума. Имаше литовски вестник в Чикаго — той банкрутира. Аз им написах цикъл статии. Те бяха на ръба на банкрута тогава, аз боя се им помогнах. Там имаше една девойка още млада, журналистка, много храбра. Ние всичко ще напечатаме, казваше, пиши, пиши. Е аз им и написах три-четири статии за русофобията. От душа написах. Върху тях се посипаха заплахи и обвинения: „Как можете да публикувате такова“. С това вестникът и приключи. Когато идваше нашата Грибаускайте — в Чикаго ръководителите на страните от НАТО се събраха през 2012 г — тя отиде на среща с литовската диаспора. Дойдоха следвоенните емигранти да приветстват президента , а днешните емигранти я обстреляха с развалени яйца. Избяга през някакви кофи за боклук от такава среща, посе се жалва на американските власти, че от своите литовци зле са я защитили. „Дермокрация“ се получи. Сега открито вече пишат, че не се получи нищо» — отбелязва дисидента. Той назовава сред критиците на режима на Грибаускайте даже Аудрюс Буткявичюс, през 1991-а възглавяващ «силовото крило» привържъници на излизането на Литва от СССР.
«Балтийските функционери сами сега признават, че не се получи нищо, само личното у тях се получи. Всички те сега получават големи пари, на тях им е добре. Но такива и сто няма. Демокрация? Каква там демокрация. Всичко е още по-зле отколкото при КГБ. Тогава можеше да се жалваш, «окупанти», видиш ли. А сега на кого ще струпаш всичко? Но тези, които мислят с главата си, те разбират: сега на практика има окупация. В съветските години, ако гледаме ретроспективно назад, все пак имаше съюзна държава. Евросъюзът такава държава не е. А на наша територия стои даже не евросъюзна армия, а натовска.
Сега даже и да се обвини няма кого, само сами себе си. Аз помня съветската цензура. Имаше логика: ето комунизъм, ето дисиденти — те могат да поколебаят комунизмът, идеологията. А в Прибалтика в цяло сега нали идеология няма. Нито комунизъм, нито либерализъм. Единствената «идеология» — «Русия — враг, Русия ще нападне». Ако я нямаше Русия, тя трябваше да се измисли. «Русия — враг», «русите — врагове», «окупация» — свещенните крави, «трите слона», на които в средните векове рисували планетата Земя. Без Русия не би имало смисъл в съществуването на Прибалтика. След двадесет и пет години аз твърдо мога да кажа: по-добре Съветският Съюз да се бе съхранил. Тук съм съгласен с президента Путин, развалът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Даже бих казал, че не само на ХХ век, но и въобще. Най-просто сравнение: ако нещо е било зле, а после е станало още по-зле, то това «зле» вече не изглежда така лошо. Съветският Съюз не бе най-добрият вариант за живот, затова и заминах, но по сравнение с това, днес… Хората за това говорят, пишат, и това даже не е носталгия. Сега оттам бяга младежта, която при съветската система не е живяла" — заключва дисидента.
Ще напомним през 2016 година от Литва замина милионният мигрант. Болшинството от тях не планира да се връща. В течение на последните петнадесет години Литва лидира в Евросъюза по мащаби на емиграция, и само за няколко години е на второ или трето място по този показател. Населението се съкращава не само заради заминаването на жителите, но и по причина естествено намаляване.
Съгласно данни, представени в априлският отчет на премиер-министъра Саулюс Сквернялис, през миналата година от Литва са емигрирали 50 хил. 333 жители, което е с 5 хил. 800 повече от 2015 година (44 хил. 533), и с 13 хил. 712 повече от 2014 год (36 хил. 621). Както се казва в документа, заради мащабите на миграция се създава риск за ръста на икономиката: през последните две години всеки трети емигрирал е бил на възраст 20−29 години, а всеки четверти — 30−39 години. «Във връзка със съкращението количеството работоспособни жители и стареенето на населението в бъдеще Литва може да се сблъска с трудности с финансирането на пенсионната система, здравеопазването и образованието» — констатира правителството.
В края на май с интервал няколко дни във Вилнюс протекоха два форума на руската прозападна «опозиция». Критиците на «путинският режим» предпочитат да поставят диагноза на Русия когато са зад граница, от литовската площадка. А каква изглежда самата Литва на разтояние? За това разказа литовски дисидент (дисидент - "борец" против комунистическия режим - друго значение терминът няма - бел.пр.), днес живеещ в САЩ, публицистът Валдас Анелаускас чиито разказ публикува порталът Vesti.lv.
По думите на Анелаускас в САЩ той се оказва в съветската епоха. «Ние пристигнахме тук през 1988 год. Течеше перестройката, на изток не изпращаха вече, изпращаха на запад. Такава тактика имаха властите, КГБ — да се избавят от подобни на мен. „Ако искате заминавайте, вие винаги сте искали на Запад“. Заминахме, всичко много просто. А аз тогава с „Радио „Свобода““ сътрудничех. Бях първият такъв „открит“ сътрудник на рускоезичната редакция на „Радио „Свобода““ в Литва. В Латвия това бе Миша Бомбин, и той ми предложи, когато отидох в Рига. Давай да те запозная с всички, казва. Савик Шустер още бе там , който сега е в Украина, той е от Вилнюс. Чрез него аз и започнах да работя на „Свобода“. После се оказах в Америка. Всички пътища тогава в Америка водеха. Поработих в Ню-Йорк на същото радио. Там те започнаха вече да мамят, да не плащат. А после вече и Съветският Съюз се разпадна. Такава банална история. Още тогава имах предчувствие, че всичко това, цялата тази „пееща революция“ много лошо ще свърши. И тогава си помислих: не ми е нужно това, по-добре да замина. И правилно. В една от своите статии писах: ако се бях събудил от кома и прочел какво става в Литва, не бих повярвал. Какво се случи с Литва — ума не го побира. Това е катастрофа, геноцид» — твърди дисидента.
Анелаускас цитира думите на своя баща: «Никой и никога така не е издевателствал над литовците в Литва както сега». «А той десет години от своята младост е провел в сибирските лагери и в заточение! Бил е осъден на смърт, само после присъдата изменят на двадесет и пет години лагер, от които почти десет отлежава. (колко кръвожаден е комунистическият режим! Смътна присъда, заменена с 25 години, от която "почти 10" излежава! А "почти 10" това 9 години 11 месеца 29 дни ли е, 8 години и 10 месеца ли, или просто 7 години? - бел.пр.) Същото ми казваше и моят покоен чичо, също бивш заточеник — че ако се сравнява с днешният живот в Литва, то и заточението не му се струва толкова лошо. Вече двадесет и седем години властите в Прибалтика плашат своите граждани с русите, и в същото време те самите повече от всичко вредят на своите републики. За това време излъганият народ е доведен до унизително, жалко състояние…
Трудно ми е да си представя по-голям враг на литовският народ от днешната госпоица-президент Даля Грибаускайте, бивша някога яростна комунистка, станала също такава яростна глобалистка, главен агент на новият световен ред в Литва. Както Ленин някога нарекъл писателя Лев Толстой «огледало на руската революция», така аз «Красната Даля» бих могъл смело да нарека огледало на днешният безпредел в страната" — заявява Валдас Анелаускас.
По думите му той лично изпитва към власт имущите в Литва такава огромна ненавист, каквато към никого и никога в живота си не е изпитвал. «Нали те превърнаха нашата родина-майка в зла мащеха, от която много хиляди литовци се принудени да бягат като от война или чума. Имаше литовски вестник в Чикаго — той банкрутира. Аз им написах цикъл статии. Те бяха на ръба на банкрута тогава, аз боя се им помогнах. Там имаше една девойка още млада, журналистка, много храбра. Ние всичко ще напечатаме, казваше, пиши, пиши. Е аз им и написах три-четири статии за русофобията. От душа написах. Върху тях се посипаха заплахи и обвинения: „Как можете да публикувате такова“. С това вестникът и приключи. Когато идваше нашата Грибаускайте — в Чикаго ръководителите на страните от НАТО се събраха през 2012 г — тя отиде на среща с литовската диаспора. Дойдоха следвоенните емигранти да приветстват президента , а днешните емигранти я обстреляха с развалени яйца. Избяга през някакви кофи за боклук от такава среща, посе се жалва на американските власти, че от своите литовци зле са я защитили. „Дермокрация“ се получи. Сега открито вече пишат, че не се получи нищо» — отбелязва дисидента. Той назовава сред критиците на режима на Грибаускайте даже Аудрюс Буткявичюс, през 1991-а възглавяващ «силовото крило» привържъници на излизането на Литва от СССР.
«Балтийските функционери сами сега признават, че не се получи нищо, само личното у тях се получи. Всички те сега получават големи пари, на тях им е добре. Но такива и сто няма. Демокрация? Каква там демокрация. Всичко е още по-зле отколкото при КГБ. Тогава можеше да се жалваш, «окупанти», видиш ли. А сега на кого ще струпаш всичко? Но тези, които мислят с главата си, те разбират: сега на практика има окупация. В съветските години, ако гледаме ретроспективно назад, все пак имаше съюзна държава. Евросъюзът такава държава не е. А на наша територия стои даже не евросъюзна армия, а натовска.
Сега даже и да се обвини няма кого, само сами себе си. Аз помня съветската цензура. Имаше логика: ето комунизъм, ето дисиденти — те могат да поколебаят комунизмът, идеологията. А в Прибалтика в цяло сега нали идеология няма. Нито комунизъм, нито либерализъм. Единствената «идеология» — «Русия — враг, Русия ще нападне». Ако я нямаше Русия, тя трябваше да се измисли. «Русия — враг», «русите — врагове», «окупация» — свещенните крави, «трите слона», на които в средните векове рисували планетата Земя. Без Русия не би имало смисъл в съществуването на Прибалтика. След двадесет и пет години аз твърдо мога да кажа: по-добре Съветският Съюз да се бе съхранил. Тук съм съгласен с президента Путин, развалът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Даже бих казал, че не само на ХХ век, но и въобще. Най-просто сравнение: ако нещо е било зле, а после е станало още по-зле, то това «зле» вече не изглежда така лошо. Съветският Съюз не бе най-добрият вариант за живот, затова и заминах, но по сравнение с това, днес… Хората за това говорят, пишат, и това даже не е носталгия. Сега оттам бяга младежта, която при съветската система не е живяла" — заключва дисидента.
Ще напомним през 2016 година от Литва замина милионният мигрант. Болшинството от тях не планира да се връща. В течение на последните петнадесет години Литва лидира в Евросъюза по мащаби на емиграция, и само за няколко години е на второ или трето място по този показател. Населението се съкращава не само заради заминаването на жителите, но и по причина естествено намаляване.
Съгласно данни, представени в априлският отчет на премиер-министъра Саулюс Сквернялис, през миналата година от Литва са емигрирали 50 хил. 333 жители, което е с 5 хил. 800 повече от 2015 година (44 хил. 533), и с 13 хил. 712 повече от 2014 год (36 хил. 621). Както се казва в документа, заради мащабите на миграция се създава риск за ръста на икономиката: през последните две години всеки трети емигрирал е бил на възраст 20−29 години, а всеки четверти — 30−39 години. «Във връзка със съкращението количеството работоспособни жители и стареенето на населението в бъдеще Литва може да се сблъска с трудности с финансирането на пенсионната система, здравеопазването и образованието» — констатира правителството.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.