Преди две седмици на 9 октомври се състоя международен форум със скучно название "Продвижение на демокрацията и американското глобално лидерство". Интерес у широката публика мероприятието не извика, което не е удивительно. Това не са ви скандали от живота на кинозвездите и не са гламурни истории за успеха на лидерите на естрадата. Макар мащаба на случилата се там сензациия е много сложно да се преоцени.
Но отначало за организаторите. Форумът се провеждаше от Център по стратегически и международни изследвания (CSIS) - водещ аналитически институт в САЩ, създаден на базата на Джорджтаунският университет през 1962 год и заемащ днес първият ред сред националните аналитически институти в областта на въпросите на отбраната и националната безопасност.
Дори повече - самият университет е един от най-старите центрове за подготовка на американският управляващ елит, на първо място - държавни служащи. Сред неговите випускници са бившият президент Бил Клинтън, помощникът на съдията от Върховният съд Антонин Скалиа, директорът на ЦРУ Джордж Тенет и даже кралят на Испания Филип VI. През 2014 год випускници от неговите стени са двадесет членове на американският Конгрес.
Вече само това много казва за нивото на мероприятието, а тук още и състава на докладчиците внушава. Практически всички те са бивши посланици на САЩ в разни страни, в това число на предният край на борбата за демокрация в Източна Европа, на Близкият Изток и в Азия. Така че обсъжданият въпрос людете разбират повече от добре. Толкова по-мащабно изглежда получилия се резултат.
Отначало изглеждаше, че сензация е само изказването на Дерек Мичел, заявил за провала на процеса на строителство на демокрация в Мианмар. Всичко, което там се удало да се постигне – това е голяма откритост в обществото и осъзнание от населението на потребности в по-нататъшни промени. При това създаденият и запуснат механизъм на избори бил чиста фикция. Макар "те и избраха там накакъв президент", властта по факт все едно останала у военните. Дори повече, разрушилата традиционните държавни устои нация така и не съумяла да им измисли замяна, което буквално предопределило избухването на гражданска война. Въобще, не се получило.
А сензацията е там, че господин Мичел (на записа от конференцията той се изказва от 47-та минута), точно и е работил като посланик на САЩ в тази страна, който тази същата демокрация там е и строил. Тоест в действителност просто е разрушавал съществуващата в страната традиционна държавност. Но съдейки по неговото хихикане, в нещо виновен той не се счита. Голяма работа, някакви там жертви сред населението, нищета и престъпност. Искахме нали по-добре.
Но по-нататък събитията се понесоха, както се казва - в галоп. Оказа се, че на американският Държавен департамент не се е удало да построи устойчив демократически механизъм въобще никъде в света. Бившият посланик в Хърватия – Питър Галбрайт – отначало куриращ боснийско-хърватският конфликт, а после измислил и лично възглавявал практическата реализация на модела на днешният "демократически Ирак" заяви, че там демокрация въобще да се строи не е трябвало изначално. А какво е трябвало? – Ами същият етнически конфликт, като в бивша Югославия, само на базата на противостоянието на арабите и кюрдите.
На власт е трябвало да се доведат "Демократическата партия на Кюрдистан" и "Патриотическият съюз на Кюрдистан", да им се дадат достатъчно пари, оръжия и да се отвърне глава на друга страна. Защото съставящите едва една пета част от населението на Ирак кюрди без тоталитарно насилие и етнически чистки да управляват страната не биха могли. Затова не биха възникнали проблеми с антиамериканските настроения. Кюрдите местното население би ненавиждало многократно по-силно, а те биха станалили твърде зависими от САЩ, за да не си позволяват каквито и да е геополитически волности.
Което е важно, в такъв ключ там се оказаха издържани и много други доклади, касаещи разни други региони и народи. При това аудиторията се отнасяше към изводите на докладчиците с пълно разбиране.
Демокрацията в нейното американско разбиране действително се оказала напълно неработоспособна още на ниво формална идея. По-точно, реалният механизъм на самоуправление на обществото значително превъзхожда по сложност продвижваният от Запад схематичен примитив. Дори повече, той съхранява приемлима ефективност само в тесен диапазон външни условия, едно от които е еднородност на социума и ограниченост на неговите размери.
Да се устрои демократическо самоуправление в пределите на община от пет семейства може, докато в мащабите на среден по размер град вече възникват сериозни сложности, а на ниво страна в цяло техният мащаб става непреодолим. Това се вижда добре на примера даже на самите САЩ, където демокрацията за някакви 5-6 години се превърна в пародия на самата себе си.
Но ако там нейната работоспособност още горе-долу се осигурява от културни те традиции, то във всички прочие експерименти да се опрат абстрактните принципи се оказа въобще не на какво. Затова резултатът закономерно навсякъде се оказа еднакво негативен. Разпад и поляризация на обществото, водеща често към териториално разделение на още съвсем доскоро целостните държави. Най-често съпроводени с ескалация на насилието. Включително до гражданска война. И навсякъде в резултат се получава корупция.
С една дума - демокрацията се оказа грешка. По-точно, грешка за всички повярвали в нея неофити. Дори повече, бъдещото съществуване на самите Съединени Щати пряко зависи от способността на управляващият елит на страната да обуздае демократическите процеси и да демонтира като минимум част от демократическият механизъм с цел спасение на самата Америка.
Погледнато от страна се налага устойчиво усещане на фантастически кинофилма в жанра катастрофи. Седят в бункера разработчиците на биологическо оръжие (на демократическо - бел.пр.), което се е изтръгнало на воля, и обсъждат мерки за собственото си спасение, защото заразата вече изглежда се е просмукала през защитният периметър.
На този фон изискванията за по-голяма демокрация от отечествените либерали изглеждат особено зловещо. Направо зомби-апокалипсис.
На таблицата за умножение и е без разлика продавате ли вие или купувате.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.