Цитат на orthdx
ПИСМО НА
Европейския Съюз
ДО ЗАПОРОЖКИТЕ КАЗАЦИ
Аз, Съюзът, син на Ватикана - бог на слънцето и на луната , внук на
заместника Божи, Аз, владетелят Френски , Германски , Италиански, на
голямата пирамида (финансова) на Евреите, цар на царете, властелин на
властелините, необикновен рицар, от никого непобедим, неотстъпен пазител
на гроба Господен, заместник на самия Бог, надежда и утешение на самите
католици, страшен и велик закрилник на християните, ЗАПОВЯДВАМ на
запорожките казаци да ми се предадат доброволно, без всякаква съпротива и
да не ме безпокоят с нападенията си!
Европейски Съюз
ОТГОВОР
НА ЗАПОРОЖЦИТЕ
ДО Европейския Съюз:
Ти Съюзе, дявол латински, на проклетия дявол брат и другар, и на самия
Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз
таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш,
кучи сине, синовете православни под себе си да имаш, от твоята войска не
се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, твойта мама!
Френски готвач, Холандски водонос, Германски пивовар, Английски дерач,
на Великия и Малкия Израел свинар, Белгийска свиня, Италиански злодей,
Испански колчан, Норвежки палач, на целия горен и долен свят шут, а за
нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия х.й - кука.
Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, твойта
мама.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на православните свинете да пасеш!
Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е
в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали : Кошевия атаман Янукович
с цялата запорожска войска.
Thursday, November 28, 2013
Tuesday, November 26, 2013
АХ, БОЛШЕВИЧЕТА СЛАДКИ
На снимката: Никой от студентите не си
признава какво е търсил Джеймс Пардю в окупирания университет на 11
ноември. Бившият американски посланик сигурно сънува как на стари години
е извършил поредната нежна революция в България, сигурно се вижда и
като неин баща.
Медиите много обичат да показват известните лица, които се мяркат на
протестите - примерно някой знаменит режисьор, който толкова
съсредоточено наблюдава случващото се, че сякаш Микеланджело го е
допуснал край себе си, докато рисува „Страшният съд“ в Сикстинската
капела; погледът му се напъва да проникне в някакво Тайнство - а пък
тайнството е, че неколцина хлапаци стрелят срещу парламента с картонени
автомати.
В същото време една друга особа, която минава за най-краен националист,
казва в телевизионно студио, че е нужна „генерална чистка“ - нищо
по-малко - и допълва, че хората в кръчмите вече се държат за
патрондашите.
Ето така се случват българските ни работи: едните стрелят с картонени
шмайзери, а пък другите се държат за патрондашите - и без да си дават
сметка, образуват едно цяло. Майтап.
Стрелбата по парламента бе апотеозът на несмисленото
- как не се намери някой, който да каже на режисьорите на въпросния
„хепънинг“, че той е извън всяко приличие. За един миг само тези млади
хора се превърнаха в моряците болшевики, които веднага след като
нахлуват в Смолни, бързат да се облекчат в старинните скъпоценни
китайски вази.
Площадните прояви обичайно винаги са на ръба, вън от съмнение, но зад тях сега наднича и още едно извънредно неприличие - и то се казва Пардю. Онзи ден американската посланичка се усмихна мило пред камерите и каза, че той бил „частно лице“ и затова можел да прави каквото си ще; в България, разбира се - тя не го каза, но то се подразбира. Това бе опит да се прикрие една очевидна безцеремонност - вежлив, обаче неискрен. Пардю никога няма да бъде възприеман като частно лице, понеже той
Площадните прояви обичайно винаги са на ръба, вън от съмнение, но зад тях сега наднича и още едно извънредно неприличие - и то се казва Пардю. Онзи ден американската посланичка се усмихна мило пред камерите и каза, че той бил „частно лице“ и затова можел да прави каквото си ще; в България, разбира се - тя не го каза, но то се подразбира. Това бе опит да се прикрие една очевидна безцеремонност - вежлив, обаче неискрен. Пардю никога няма да бъде възприеман като частно лице, понеже той
не за първи път пристъпва със солдафонските си ботуши
там, където не му е работа. Навремето дойде специално за да поощри
проекта на Кунева, ако може изобщо да се говори за някакъв проект извън
личните амбиции на госпожата; сега пък се навря в университета - колкото
да подскаже, че връзката на студентите със среди от Реформаторския
блок, към който уж се числи и Кунева, е напълно възможна.
Такива като Пардю ви смятат за диваци и дори не се опитват да скрият
игричките си. Той сигурно сънува как на стари години е извършил
поредната нежна революция в България, сигурно се вижда като неин баща -
колкото да постигне точно обратния ефект и нашите хора отново да си
кажат, че американците обичат да залагат у нас на куци коне. Спомнете си
например колко далновиден беше посланик Майлс през юни 2001 година,
когато дори в деня на изборите беше убеден, че Костов остава. Тези
гафове на американците не са малко и това не е за учудване, след като от
години ги съветват някои от най-непрозорливите българи - непрозорливи,
но порядъчно користни. Идиотското в последното кънтри изпълнение на
Пардю е, че никой не си признава какво е търсил той в окупирания
университет; никой не се осмелява да каже: „Аз говорих с мистъра, дори
се снимахме двамата с онова жълто знаме със свития юмрук, държахме и по
един автомат“, и пр. Във всеки случай
селски номера като тия на Пардю отблъскват
допълнително системните американофили у нас, доколкото са останали.
Чувам тия дни някои да плачат, че сме се върнали в „площадната
демокрация“. За тия хора това, ако е вярно, е наистина опасно: за тях е
много по-изгодно да си останем в джунглата на задкулисната демокрация, в
която те се изживяват като върховните Гадачи (по Симеон
Сакскобургготски - б.р.), за каквито ги приема и немалка част от
политическата ни секта - макар че те са си просто изпечени търгаши,
хитреци, които търгуват без никакво притеснение дори със самите себе си,
те и пасианс да редят, пак ще лъжат. Един казваше тия дни, че Бойко и с
революция няма да се върне - и, бре, тъкмо да се зарадваме, обаче пет
дни по-късно гадачът се кълнеше по телевизията, че Бойко (същият) бил
„незаобиколим фактор“. Ако обикновените хора слушат тия пумпали, със
сигурност ще предпочетат да се качат на първия рейс, който събира
масовка за митингите, и ще са прави.
За тия гадачи площадният карнавал е нещо стряскащо
понеже застрашава игрите на задкулисието, които са си чисто и просто
едно банално сплетничене, нищо повече. Обаче гласовете на гадачите някак
си придобиха тежест и важност сред това сплетничене.
Наскоро Главният Гадач, който е получил първите си уроци по гадачество
по коридорите на ЦК на БКП, където се е тътрузило татенцето му, се
оплакваше, че у нас никой не иска да се занимава с политика, понеже
всички вече са отвратени от нея. Каза го в едно вестниче, чийто
собственик усърдно се занимава именно с политическо сплетничене - прави
го от почти двайсетина години, а пък накрая набута дори трима министри в
предишния кабинет. Ако си мислите за Прокопиев, няма да ви кажа дали
сте прави, но е възможно и да не бъркате. Кажете ми обаче каква държава
сме, в която най-крупният длъжник си
формира
и собствен парцел
в кабинета
и собствен парцел
в кабинета
- взема под аренда една четвърт от него. Дали ония с картонените
автомати са наясно с това - или играта по площадите им е напълно
достатъчна?
Когато зад тях надничат одиозни фигури като Пардю, те могат да си
позволят всякаква несмисленост, а дори и ненужни манипулации. Например
едно момче, което направи впечатление на умно, си позволи ловко да
натъкмява фактите - и то под благия поглед на опитни телевизионни
водещи, ето как: Волен не бил прав за юмрука, който се гъне върху
знамето на окупаторите - той бил откраднат не от революциите на Сорос, а
от корицата на памфлета на Чомски „Окупирай“. Ехей - когато използваш
автомати в протеста си, изобщо не е проблем да се самозалъгваш. Чомски,
който стигна предела на левичарството с този си призив, насочва
онеправданите - „Лишените“ - към окупация на банките, на Уолстрийт,
изобщо към радикален натиск върху заможните. Нашите автоматчици, които
уж вземат назаем от книгата му символа си, обаче нямат нищо против
местните богаташи, дори не ги смущава и това, че ги свързват с тях,
особено с някои пределно задлъжнели мародери на Прехода - нито един
автоматчик не си направи труда да опровергае това. Накрая Чомски трябва
да послужи за алиби, понеже трябва да се прикрият някои неудобни връзки с
истинските настоятели на окупацията.
Онзи гадач, който се оплакваше, че хората са отвратени от политиката,
предвидливо забравя едно: каква е всъщност ролята на хора като него за
пораждането и отхранването на това отвращение. И какво правят нашите
гадачи от близо четвърт век насам - дали техните нашепвания не са също
толкова опасни и отровни, колкото и несъстоятелните експерименти на
политическата секта.
Но, както казваше старият Хорас, не задавай въпроси, чийто отговор е пределно ясен.
Но, както казваше старият Хорас, не задавай въпроси, чийто отговор е пределно ясен.
(в. Преса, печатно издание, брой 322 (673 от 25 ноември 2013)
Sunday, November 24, 2013
«Руският въпрос» през очите на един башкир
Източник: http://politikus.ru/articles/8739-russkiy-vopros-glazami-bashkira.html
Паметник на Салават Юлаев в Уфа.
Да се разсъждава за това, че някой народ е по-висш, а друг - по-нисш – това е расизъм. При това най-лошата разновидност на расизма. И въпреки това, съществуват такива велики народи, които достигат немислими висини и размери. Защо? Затова ли, че техните представители принадлежат към особена, висша раса? Разбира се не.
Източниците на величие на някоя нация, поразяваща въображението на историците са в особените фундаментални ИДЕИ, живо, биологическо въплощение на които стават нациите.
И тогава нацията се издига над всички окръжаващи етноси, езици, създава грандиозна империя, събира в себе си всички носители на великата Идея, които именно в силата на принадлежността си към идеята започват да се привличат към тази нация.
Всички ние сме деца на един Праотец и една Прамайка, което вече се доказа и от генетиците. Съставилите руският народ древляни, поляни, кривичи, словени, вятичи – нима те са били повече от киргизите, по-многолюдни от башкирите, по-силни от бурятите, по-обилни от българите? Знаем, че не. Но у русите въпреки законите на математиката – сумата е много повече от своите събираеми.
И не само затова, че в тях са се влели датчанинът Дал и немецът Якоби, тюрките Державин, Аксаков и Тургенев, шотландецът Лермонтов и «потомок негра безобразный» Пушкин.
Главното – не в тази присадка източни и западни кръви, а във византийското и съветското наследство на русите, законни правообладатели и на Византия и на СССР. Ще кажат – какво общо между Византия и СССР? Ще отговоря отначало съвсем просто: ПРОТИВОСТОЯНИЕ НА ВАРВАРСТВОТО. И Византия, и СССР – това е Култура, персонофицирана, въплътила се в империи, и противопоставила себе си на диващина от планетарен мащаб.
Не така проста, не така примитивна е теорията на «Третия Рим» - Москва! Империя е предавала на друга империя щафетата на висша духовна култура: от Рим на Цариград, от Цариград – на града на царете, Москва.
Това е щафета на жива приемственост, която не е познала Западна Европа, погълната от епоха на варварски нашествия, тъмни векове и варварски кралства на римските руини.
От това в Западна Европа постоянно се възражда свойствената на хуните и вандалите «военна демокрация» - хиперагресия на ненаситността, и ненаситност на хиперагресията: «псета-рицари», Наполеон, Хитлер, американският империализъм – нали всички тях сродява опората на въоръженият варварин, препускащ по полята на сражения в търсене на роби.
Това е така. Но от прост отговор аз ще премина към по-сложен. Има у нас, мюсулманите, такова понятие: «Хора на Книгата».
Хора на Книгата – това са не само мюсулмани (които, всъщност, биват от разни тълкувания) но и въобще всеки, който ПОЧИТА ЗАПОВЕДИ, живее по заветите на някоя свещенна книга, поставя скрижалите на завета по-високо от собствената лична похот.
Ислямските богослови отличават Людите на Книгата от мушриците, привържениците на «ширка». Ширк - това е ругателство, което е породило съвременното младежко словцо «ширятся» (да се употребяват наркотици).
Това е неудивително, нали наркотиците са се процедили в Русия от ислямският юго-изток, а заедно с тях и арабското слово, обозначаващо «да се предава на страшен грях».
В света от най-древни времена върви велика метафизическа борба между Хората на Книгата и Хората на Похотта. И хората се променят, и книгите се променят, и ситуации, имена, названия, география на действие – всичко се променя, а метафизическата борба е неизменна.
Хората на Книгата искат да живеят «по писаному». Те са настроени да изпълняват заповеди, а не собственната воля. Те живеят не за радост, а за съвест.
Те не разрешават на себе си това, което забраняват на другите, и не забраняват на другите това, което разрешават на себе си.
Тези люде – монах ли с Библия, шейх ли с Корана или комисар с К.Маркс – управлява Книгата, а не низменната похот. Против людете на Книгата винаги се опълчва СВЕТОВНАТА ПОХОТ.
Ширкът съблазнява да се «ширнеш». Наслаждавай се, говори Световната Похот, Правда няма и не трябва да има. Правда – еднокоренно слово с думите «прави», «изправя» - т.е. привежда в съответствие с някакъв еталон.
Има Книга, в Книгата – Идеал, към този Идеал е нужно да се направи живият живот – ето какво е стремежът към Правда. Това не е за теб – казва на човека Световната Похот – ти не се кланяш на Книгата, ти се покланяш само на своите страсти.
Ти не си раб Божи – ти си раб на своите страсти. Нужно е да правиш не това, което е Длъжно, а това, което ти се Иска… Човек, поробен от Похотта, не може да стане носител на висока култура или, още повече, да построи велика култура. Удовлетворяя своите низменни страсти, той става варварин, хун, вандал.
Тоест: ненаситен, агрессивен, жесток, променлив в настроения, оголен, груб хищник.
Паметник на Салават Юлаев в Уфа.
Да се разсъждава за това, че някой народ е по-висш, а друг - по-нисш – това е расизъм. При това най-лошата разновидност на расизма. И въпреки това, съществуват такива велики народи, които достигат немислими висини и размери. Защо? Затова ли, че техните представители принадлежат към особена, висша раса? Разбира се не.
Източниците на величие на някоя нация, поразяваща въображението на историците са в особените фундаментални ИДЕИ, живо, биологическо въплощение на които стават нациите.
И тогава нацията се издига над всички окръжаващи етноси, езици, създава грандиозна империя, събира в себе си всички носители на великата Идея, които именно в силата на принадлежността си към идеята започват да се привличат към тази нация.
Всички ние сме деца на един Праотец и една Прамайка, което вече се доказа и от генетиците. Съставилите руският народ древляни, поляни, кривичи, словени, вятичи – нима те са били повече от киргизите, по-многолюдни от башкирите, по-силни от бурятите, по-обилни от българите? Знаем, че не. Но у русите въпреки законите на математиката – сумата е много повече от своите събираеми.
И не само затова, че в тях са се влели датчанинът Дал и немецът Якоби, тюрките Державин, Аксаков и Тургенев, шотландецът Лермонтов и «потомок негра безобразный» Пушкин.
Главното – не в тази присадка източни и западни кръви, а във византийското и съветското наследство на русите, законни правообладатели и на Византия и на СССР. Ще кажат – какво общо между Византия и СССР? Ще отговоря отначало съвсем просто: ПРОТИВОСТОЯНИЕ НА ВАРВАРСТВОТО. И Византия, и СССР – това е Култура, персонофицирана, въплътила се в империи, и противопоставила себе си на диващина от планетарен мащаб.
Не така проста, не така примитивна е теорията на «Третия Рим» - Москва! Империя е предавала на друга империя щафетата на висша духовна култура: от Рим на Цариград, от Цариград – на града на царете, Москва.
Това е щафета на жива приемственост, която не е познала Западна Европа, погълната от епоха на варварски нашествия, тъмни векове и варварски кралства на римските руини.
От това в Западна Европа постоянно се възражда свойствената на хуните и вандалите «военна демокрация» - хиперагресия на ненаситността, и ненаситност на хиперагресията: «псета-рицари», Наполеон, Хитлер, американският империализъм – нали всички тях сродява опората на въоръженият варварин, препускащ по полята на сражения в търсене на роби.
Това е така. Но от прост отговор аз ще премина към по-сложен. Има у нас, мюсулманите, такова понятие: «Хора на Книгата».
Хора на Книгата – това са не само мюсулмани (които, всъщност, биват от разни тълкувания) но и въобще всеки, който ПОЧИТА ЗАПОВЕДИ, живее по заветите на някоя свещенна книга, поставя скрижалите на завета по-високо от собствената лична похот.
Ислямските богослови отличават Людите на Книгата от мушриците, привържениците на «ширка». Ширк - това е ругателство, което е породило съвременното младежко словцо «ширятся» (да се употребяват наркотици).
Това е неудивително, нали наркотиците са се процедили в Русия от ислямският юго-изток, а заедно с тях и арабското слово, обозначаващо «да се предава на страшен грях».
В света от най-древни времена върви велика метафизическа борба между Хората на Книгата и Хората на Похотта. И хората се променят, и книгите се променят, и ситуации, имена, названия, география на действие – всичко се променя, а метафизическата борба е неизменна.
Хората на Книгата искат да живеят «по писаному». Те са настроени да изпълняват заповеди, а не собственната воля. Те живеят не за радост, а за съвест.
Те не разрешават на себе си това, което забраняват на другите, и не забраняват на другите това, което разрешават на себе си.
Тези люде – монах ли с Библия, шейх ли с Корана или комисар с К.Маркс – управлява Книгата, а не низменната похот. Против людете на Книгата винаги се опълчва СВЕТОВНАТА ПОХОТ.
Ширкът съблазнява да се «ширнеш». Наслаждавай се, говори Световната Похот, Правда няма и не трябва да има. Правда – еднокоренно слово с думите «прави», «изправя» - т.е. привежда в съответствие с някакъв еталон.
Има Книга, в Книгата – Идеал, към този Идеал е нужно да се направи живият живот – ето какво е стремежът към Правда. Това не е за теб – казва на човека Световната Похот – ти не се кланяш на Книгата, ти се покланяш само на своите страсти.
Ти не си раб Божи – ти си раб на своите страсти. Нужно е да правиш не това, което е Длъжно, а това, което ти се Иска… Човек, поробен от Похотта, не може да стане носител на висока култура или, още повече, да построи велика култура. Удовлетворяя своите низменни страсти, той става варварин, хун, вандал.
Тоест: ненаситен, агрессивен, жесток, променлив в настроения, оголен, груб хищник.
Затова култура създават Людите на Книгата. Тя и е записана основном в книгите, тази
същата култура, и който не почита книгите, той и на културата е враг!
А не почита Книгите този, който се покланя на Похотта… В древността Похотта е въплъщавала себе си във вид на рабовладенияе, а в съвременността – във вид на фашизъм. Книги ритуално се горели - и древните варвари, и хитлеровците. Живата душа на фашизма – това е ницшеанският свръхчовек, който «е отвъд добро и зло». Като животно…
Ницше го и нарича «русият бяс», т.е. русият звяр. На този бяс е чужда идеята за СОЦИАЛНа СПРАВЕДЛИВОСТ, с която е пронизана цялата руска държавна история.
Бесът се опира на правото на силата, на воинската доблест и НАЛАГА на другите своята воля, без да се замисля – справедливо ли е това или не. Защо? С-ПРАВ-едливост – това е книжно понятие.
Тя е тясно свързана със словото «правда», което изисква книжен еталон за ориентация в живота. Похотта ненавижда книжните еталони, тя иска от човека той сам да бъде за себе си еталон. Бъди силен, говори похотта, за да сломиш мнението на другите, и да наложиш на всички своето. Който победи в борбата – той е и прав. Какви могат да бъдат книжните еталони, когато произволът на силния – това и е еталонът… В основата на фашизма е волята на човека към поробване на другите, утвърждаване правото на силата на владеене на робите, за които господарите ще са като богове. Много богове!
И у всяко богче – своя справедливост, свои закони… Затова фашизмът и многобожието, ширкът, езичеството така близко и тясно се сплитат на всеки исторически поворот. Армиите на Наполеон, Хитлер и съвременните САЩ сродява тази очевидна козелска похотливост на гнусни сатири.
САЩ, например, да живеят не могат без пропаганда на хомосекса сред малолетните. Развратените войници на Наполеон, както свидетелства историята, донесли със себе си в Русия хомосексуализъм и педерастия, масово изнасилвали момчета в руските села – а нали по-рано в Русия за такова даже и не са чували!
А нима на Сталин би дошла в главата мисъл, естествена за Хитлер – да събере девойки в официални прифронтови бардаци за войниците на «велика Германия»?
Самото понятие «армейски бардак» - нима може да бъде разбрано в Русия?! Но главното, разбира се, не е в тази "ягодка" - похотта не се изчерпва с половата разпуснатост, тя се корени в поддаването на човека на всички свои низменни желания (искаш да убиваш - убивай, искаш да крадеш - кради и т.п.).
В основата на идващото от Запад "освободително движение" е гордостта человешка, в религията считаща се смъртен грях, а в "демокрациите" - най-главното достоинство.
Вълните на Световната Похот едно след друго са налитали на бастиона на Людете на Книгата – Русия, и са се разбивали тук.
От това в очите на всички козеноги сатири Русия е страна неправилна, отвратителна, противоестествена, нуждаеща се в превъзпитание и претопяване.
Но ние сме длъжни да разбираме, че всичко това е поглед на джинове и шейтани, и нищо повече.
По волята на сътбата и своите велики синове (не винаги руси по кръв) Русия повдига световния щандарт на Идеала на Правдата. Това е свойствено (и се счита проклятие на страната у западниците) за Русия царска, съветска и даже съвременна, наполовина вече отровена, полуразложена, загубила много характерният за "Людете на Книгата" титул "най-четящата страна в света".
Да се поклонят на идеала на Правдата в Русия идват лидерите на латиноамериканското възраждане и върховният мюфтия на Сирия. Пред Москва ходатайстват за историческата Правда малките народи, подложени на геноцид. Москва стои напряко на пътя на всички агресори на планетата… Менят се формите и обликът на борбата на Правдата с Похотта.
От византизма на московските царе, вземащи под защита кланите народи (например, моите деди, клани от ногайците) – до кумача (кумач - ярко оцветен червен плат бел. пр.) на социалистическото Отечество. И обратно- изправяйки изкривеното?
На нас ни се струва, че виждаме различна Русия.
Но, както писа Омар Хайям, «все, что видим мы, видимость только одна/ далеко от поверхности моря до дна/ полагай несущественным явное в мире,/ ибо тайная сущность вещей не видна…»
На нас само ни се струва, че кумачът със Спаса на руските князе е ушит от друга тъкан от кумачът със сърп и чук над Райхстага.
Великият метафизически бой на Идеала на Правдата с идеалите на световната Похот е създал русите като велик народ, владеещ най-голямата в света страна. Върховнят мюфтия на Сирия Ахмад Бадреддин Хассун неотдавна каза на мюсулманите да пазят Русия: «Русия – това е единствената страна, която е в състояние да съхрани справедливостта в света».
А аз си помислих ето какво: знаменитият ислямски богослов почти дословно повтаря думите на легендарният генерал Шарл Де Гол, по свое време разсъждаващ за Русия, като за «въплътено чувство за справедливост». Люди разни, а мнение едно.
Историческата мисия на Русия, направила русите велик народ, и обединила около тях множество най-разнородни племена – да държат световният щандарт на Справедливостта. На неговия зов откликват от цялата планета тези, комуто е скъп неговия вид.
Както е писал С.Куняев:
В общем, жив всяк сущий в ней язык,
Но, коль не хватает русской плоти,
Выручает «друг степей калмык»…
Изучите перепись – поймете…
А сега – не само калмикът! Вече и Хуан и Педро от бреговете на екзотическа Амазонка, от белите пясъци на карибските плажове учат по срички словата «спутник» и «товарищ»…
НАЦИЯТА ДОБИВА СВОЕТО ВЕЛИЧИЕ, КОГАТО СТАВА ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НЯАКЪВ ВАРИАНТ НА СЪТБА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!
Русия е обединила под свое национално знаме общочовешкият проект на Людете на Книгата. Като редови мюсулманин, достатъчно секулярен по частта на религията, аз се боях да говоря до скорощния визит на мюфтията на Сирия, за да не кажа ерес.
Сега не се боя – поръчител на моите думи е авторитетът на богослова Ахмад Бадреддин Хассун. Националното знаме на Русия стои в центъра на знамената на Людете на Книгата на цял свят. Така е било винаги: и когато русите са строили Третият Рим, и когато са строили Социализъм, и днес. Това не е комплимент на русите – това е констатация. Без това русите не биха станали велика имперска нация, разтворили се би сред другите племена, загубили се би сред множеството други народи…
Аз бях в Таджикистан, и там сивобрад мъдър старик, в тюбетейка и традиционен халат, истов мюсулманин, ми каза веднаж:
-Когато Русия стана чужбина, ние познахме, какво е това Ад!
Таджикските старци в Душанбе наивно се молят на Ленин, спомняйки си миналия живот, плачат, и почитат Ленин, чиито простреляни бюстове днес са прибрали от бунищата, втори пророк рядом с Мохамед… Не бързайте да ги осъдите за кощунство – първо се замислете през какво е трябвало да преминат след отделянето от Москва и какво са правили с тях басмачите, простреляли главите на бюстовете!
Русия – царска ли, съветска или съвременна – винаги е била ДРУГА, РАЗЛИЧНА от световните содомитски скопища. Тези, които направиха исторически велики САЩ, «световната селящина» още в началото на ХХ век, периферия на културния свят.
Защо тази селящина, над която в Париж и Лондон се надсмиваха, стана изведнаж владика на половин свят и извършител на световните сътби? Защото над нея ( в наши дни това е съвершено очевидно) се възвишава щандартът на Световната Похот, и всички козлоноги сатири на планетата, всички развратени преселници, независимо от своята националност, придобиха в САЩ втора, а и първа Родина.
САЩ приеха щафетата от ръцете на хуните и вандалите, младотурците и хитлеровците. Приеха – и застанаха в новият свят во глава на Световната Похот, завладени от извратено сластолюбие, егоистическо собственничество, нарцистическо самообожествление на личността.
Автор Анвар Хафизов, политолог, Уфа.
А не почита Книгите този, който се покланя на Похотта… В древността Похотта е въплъщавала себе си във вид на рабовладенияе, а в съвременността – във вид на фашизъм. Книги ритуално се горели - и древните варвари, и хитлеровците. Живата душа на фашизма – това е ницшеанският свръхчовек, който «е отвъд добро и зло». Като животно…
Ницше го и нарича «русият бяс», т.е. русият звяр. На този бяс е чужда идеята за СОЦИАЛНа СПРАВЕДЛИВОСТ, с която е пронизана цялата руска държавна история.
Бесът се опира на правото на силата, на воинската доблест и НАЛАГА на другите своята воля, без да се замисля – справедливо ли е това или не. Защо? С-ПРАВ-едливост – това е книжно понятие.
Тя е тясно свързана със словото «правда», което изисква книжен еталон за ориентация в живота. Похотта ненавижда книжните еталони, тя иска от човека той сам да бъде за себе си еталон. Бъди силен, говори похотта, за да сломиш мнението на другите, и да наложиш на всички своето. Който победи в борбата – той е и прав. Какви могат да бъдат книжните еталони, когато произволът на силния – това и е еталонът… В основата на фашизма е волята на човека към поробване на другите, утвърждаване правото на силата на владеене на робите, за които господарите ще са като богове. Много богове!
И у всяко богче – своя справедливост, свои закони… Затова фашизмът и многобожието, ширкът, езичеството така близко и тясно се сплитат на всеки исторически поворот. Армиите на Наполеон, Хитлер и съвременните САЩ сродява тази очевидна козелска похотливост на гнусни сатири.
САЩ, например, да живеят не могат без пропаганда на хомосекса сред малолетните. Развратените войници на Наполеон, както свидетелства историята, донесли със себе си в Русия хомосексуализъм и педерастия, масово изнасилвали момчета в руските села – а нали по-рано в Русия за такова даже и не са чували!
А нима на Сталин би дошла в главата мисъл, естествена за Хитлер – да събере девойки в официални прифронтови бардаци за войниците на «велика Германия»?
Самото понятие «армейски бардак» - нима може да бъде разбрано в Русия?! Но главното, разбира се, не е в тази "ягодка" - похотта не се изчерпва с половата разпуснатост, тя се корени в поддаването на човека на всички свои низменни желания (искаш да убиваш - убивай, искаш да крадеш - кради и т.п.).
В основата на идващото от Запад "освободително движение" е гордостта человешка, в религията считаща се смъртен грях, а в "демокрациите" - най-главното достоинство.
Вълните на Световната Похот едно след друго са налитали на бастиона на Людете на Книгата – Русия, и са се разбивали тук.
От това в очите на всички козеноги сатири Русия е страна неправилна, отвратителна, противоестествена, нуждаеща се в превъзпитание и претопяване.
Но ние сме длъжни да разбираме, че всичко това е поглед на джинове и шейтани, и нищо повече.
По волята на сътбата и своите велики синове (не винаги руси по кръв) Русия повдига световния щандарт на Идеала на Правдата. Това е свойствено (и се счита проклятие на страната у западниците) за Русия царска, съветска и даже съвременна, наполовина вече отровена, полуразложена, загубила много характерният за "Людете на Книгата" титул "най-четящата страна в света".
Да се поклонят на идеала на Правдата в Русия идват лидерите на латиноамериканското възраждане и върховният мюфтия на Сирия. Пред Москва ходатайстват за историческата Правда малките народи, подложени на геноцид. Москва стои напряко на пътя на всички агресори на планетата… Менят се формите и обликът на борбата на Правдата с Похотта.
От византизма на московските царе, вземащи под защита кланите народи (например, моите деди, клани от ногайците) – до кумача (кумач - ярко оцветен червен плат бел. пр.) на социалистическото Отечество. И обратно- изправяйки изкривеното?
На нас ни се струва, че виждаме различна Русия.
Но, както писа Омар Хайям, «все, что видим мы, видимость только одна/ далеко от поверхности моря до дна/ полагай несущественным явное в мире,/ ибо тайная сущность вещей не видна…»
На нас само ни се струва, че кумачът със Спаса на руските князе е ушит от друга тъкан от кумачът със сърп и чук над Райхстага.
Великият метафизически бой на Идеала на Правдата с идеалите на световната Похот е създал русите като велик народ, владеещ най-голямата в света страна. Върховнят мюфтия на Сирия Ахмад Бадреддин Хассун неотдавна каза на мюсулманите да пазят Русия: «Русия – това е единствената страна, която е в състояние да съхрани справедливостта в света».
А аз си помислих ето какво: знаменитият ислямски богослов почти дословно повтаря думите на легендарният генерал Шарл Де Гол, по свое време разсъждаващ за Русия, като за «въплътено чувство за справедливост». Люди разни, а мнение едно.
Историческата мисия на Русия, направила русите велик народ, и обединила около тях множество най-разнородни племена – да държат световният щандарт на Справедливостта. На неговия зов откликват от цялата планета тези, комуто е скъп неговия вид.
Както е писал С.Куняев:
В общем, жив всяк сущий в ней язык,
Но, коль не хватает русской плоти,
Выручает «друг степей калмык»…
Изучите перепись – поймете…
А сега – не само калмикът! Вече и Хуан и Педро от бреговете на екзотическа Амазонка, от белите пясъци на карибските плажове учат по срички словата «спутник» и «товарищ»…
НАЦИЯТА ДОБИВА СВОЕТО ВЕЛИЧИЕ, КОГАТО СТАВА ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НЯАКЪВ ВАРИАНТ НА СЪТБА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!
Русия е обединила под свое национално знаме общочовешкият проект на Людете на Книгата. Като редови мюсулманин, достатъчно секулярен по частта на религията, аз се боях да говоря до скорощния визит на мюфтията на Сирия, за да не кажа ерес.
Сега не се боя – поръчител на моите думи е авторитетът на богослова Ахмад Бадреддин Хассун. Националното знаме на Русия стои в центъра на знамената на Людете на Книгата на цял свят. Така е било винаги: и когато русите са строили Третият Рим, и когато са строили Социализъм, и днес. Това не е комплимент на русите – това е констатация. Без това русите не биха станали велика имперска нация, разтворили се би сред другите племена, загубили се би сред множеството други народи…
Аз бях в Таджикистан, и там сивобрад мъдър старик, в тюбетейка и традиционен халат, истов мюсулманин, ми каза веднаж:
-Когато Русия стана чужбина, ние познахме, какво е това Ад!
Таджикските старци в Душанбе наивно се молят на Ленин, спомняйки си миналия живот, плачат, и почитат Ленин, чиито простреляни бюстове днес са прибрали от бунищата, втори пророк рядом с Мохамед… Не бързайте да ги осъдите за кощунство – първо се замислете през какво е трябвало да преминат след отделянето от Москва и какво са правили с тях басмачите, простреляли главите на бюстовете!
Русия – царска ли, съветска или съвременна – винаги е била ДРУГА, РАЗЛИЧНА от световните содомитски скопища. Тези, които направиха исторически велики САЩ, «световната селящина» още в началото на ХХ век, периферия на културния свят.
Защо тази селящина, над която в Париж и Лондон се надсмиваха, стана изведнаж владика на половин свят и извършител на световните сътби? Защото над нея ( в наши дни това е съвершено очевидно) се възвишава щандартът на Световната Похот, и всички козлоноги сатири на планетата, всички развратени преселници, независимо от своята националност, придобиха в САЩ втора, а и първа Родина.
САЩ приеха щафетата от ръцете на хуните и вандалите, младотурците и хитлеровците. Приеха – и застанаха в новият свят во глава на Световната Похот, завладени от извратено сластолюбие, егоистическо собственничество, нарцистическо самообожествление на личността.
Автор Анвар Хафизов, политолог, Уфа.
Saturday, November 23, 2013
Голямата разходка
България се намира в тежка демографска криза, населението на страната намалява с ударни темпове. Новородените са с всяка година все по-малко, емиграцията и смъртността също не изостават в обезлюдяването на Родината. Интересно е да се погледне на проблема от един по-различен ъгъл - как използваното срещу страната информационно оръжие довежда до унищожаване на народа и фактически предизвиква геноцид и Трета национална катастрофа. Преплетени са няколко фактора на въздействие - първо създадения мит за благополучието на Запада, второ мита за "концлагера на източния блок", трето мита за руската заплаха. Съчетанието на трите фактора създава вектор на миграция, насочен от изток на запад по естествен път - експлоатират се естественият стремежи на човек към свобода и добруване, преплетени с въображаема заплаха от страна на конкретен геополитически източник - Русия. Наблюдава се също така интересен аспект на пренасочване на вниманието от истинските виновници за днешното положение към създадения мит за митичните "комунисти" като последен и окончателен виновник за всички реални и имагинерни беди. Естественото съзнателно или подсъзнателно свързване на "комунистите" с Русия също допринася за усилване на психо-информационния миграционен вектор. Създадената психо-информационна "матрица" предизвиква нормалната за англо-саксонската цивилизация картина на колониално данъчно облагане, като плащаният "еничерски" данък, още наричан "изтичане на мозъци", изсмуква най-способната част от българският народ, тъй като ограниченията за пътуване в крайна сметка са все така в сила във вида на Шенгенското съглашение. Бариерата преодоляват окончателно, т.е. завинаги, а не сезонно, най-добрите, каймакът на обществото в един или друг смисъл - интелектуален, психо-физически или морален. Останалата част, радваща се на "свободата на придвижване" не е нищо друго освен трудови мигранти, сезонно обслужващи икономиката на страните-колонизаторки. В същото време съвременните еничери са също така чужди на народа си както и еничерите от турско време, и по подобен, но различен начин способствуват за неговото унищожаване. Еничерите по турско робство са си служили с огън и меч, съвременните еничери си служат с огъня на информационната война и меча на икономическият колониализъм, водейки 1330 годишната държава към окончателно унищожение.
Sunday, November 17, 2013
Ранобудната революция
От няколко месеца вече котлето в България ври. Кипят протести, окупации, контра-протести, "саботажи на окупации" по думите на един български журналист. Революцията е почти цветна, почти арабска, накратко тя е ранобудна. Но уви дотам, защото не и връзва. Което е странно. "Ранобудните" засветиха знамето със свития юмрук на "Отпор", което greentree твърди, че оригиналното знаме с юмрук на жълт фон всъщност е на еврейското
милитаристично движение Каch. което действа в САЩ като Аmerican Jewish
Defense League. Съдът счита организацията за расистка и разрушаваща
демократичните устои на обществото, а знамето с юмрука на жълт фон на
организацията също е забранено - http://www.crwflags.com/fotw/flags/il%7Dkakh.html
В същото време текат обвинения във финансиране на другата страна, връзката обаче със Отпор предполага, че и нашите "ранобудни" не са подкрепяни само от добрата си воля, движенията вървят едно срещу друго, но все не могат да се срещнат. Спектакълът се развива строго по Джийн Шарп, но все така - геле. "Революцията" цикли на място. Няма го наплива на Тахрир, Таксим, правителствената оставка, главна цел на революционерите, все така си остава непостижима. (Отделен е въпросът каква революционна цел може да бъде оставка на правителството.)
Тук вече е време да си зададем въпросът защо. Защо всичко буксува на място? Защо няма развитие? За това може да има различни обяснения, но нека се спра на едно - на революционерите им липсват две главни неща - кукловодът и диктаторът. Кукловодът не е платил достатъчно, за да мобилизира необходимият ресурс "революция". Диктаторът е "наш кучи син", ръководен от същия кукловод. Така че революцията революционизира на празно място. Можете да зададете въпрос - какъв пък диктатор? Плевнелиев? Орешарски? Всъщност името няма значение. Важното е, че е наш. На разположение е цяла клика диктатори, чудесно скачащи под свирката на кукловода, когато той използва свирка, и под конците му, когато той използва конци. Така че революцията няма как да "върже".
От друга страна тя все пак се случва. Моето предположение - като генерална репетиция. Натрупва се опит, обучават се кадри, създават се необходимите връзки. Просветват се необходимите фигури в силовите структури. И когато настане час Х, революцията ще се случи, ще "върже". А днешните революционери ще повторят сътбата на Емил Кошлуков, Стоян Ганев или Желю Желев.
В същото време текат обвинения във финансиране на другата страна, връзката обаче със Отпор предполага, че и нашите "ранобудни" не са подкрепяни само от добрата си воля, движенията вървят едно срещу друго, но все не могат да се срещнат. Спектакълът се развива строго по Джийн Шарп, но все така - геле. "Революцията" цикли на място. Няма го наплива на Тахрир, Таксим, правителствената оставка, главна цел на революционерите, все така си остава непостижима. (Отделен е въпросът каква революционна цел може да бъде оставка на правителството.)
Тук вече е време да си зададем въпросът защо. Защо всичко буксува на място? Защо няма развитие? За това може да има различни обяснения, но нека се спра на едно - на революционерите им липсват две главни неща - кукловодът и диктаторът. Кукловодът не е платил достатъчно, за да мобилизира необходимият ресурс "революция". Диктаторът е "наш кучи син", ръководен от същия кукловод. Така че революцията революционизира на празно място. Можете да зададете въпрос - какъв пък диктатор? Плевнелиев? Орешарски? Всъщност името няма значение. Важното е, че е наш. На разположение е цяла клика диктатори, чудесно скачащи под свирката на кукловода, когато той използва свирка, и под конците му, когато той използва конци. Така че революцията няма как да "върже".
От друга страна тя все пак се случва. Моето предположение - като генерална репетиция. Натрупва се опит, обучават се кадри, създават се необходимите връзки. Просветват се необходимите фигури в силовите структури. И когато настане час Х, революцията ще се случи, ще "върже". А днешните революционери ще повторят сътбата на Емил Кошлуков, Стоян Ганев или Желю Желев.
Saturday, November 16, 2013
"Фалшът, опакован като бунт"
През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал
своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази
предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама.
Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският
бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е
да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една
случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал
(с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил
работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за
свобода...
В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити.
Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки
сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове,
включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега
не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на
разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на
кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно
си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били
съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В
чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка:
„Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на
живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията
емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“
Винаги ще се хващаме?
Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя
предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица
Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че
гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата
аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват
камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В
един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на
Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави
умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа
дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали
подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в
тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят
медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си
вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по
поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или
иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват
предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на
почтения човек от наистина отвратителното статукво.
Нека припомня.
В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо
основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на
ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде
компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека
на улицата се промъкна нездрав патос
който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените
и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в
ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в
тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно,
върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които
провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без
да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като
принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и
малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния
отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от
предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно
да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори.
Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако
опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем
кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като
беше проведена глупаво и нахално
С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и
очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани
предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше
предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по
актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени
телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните
новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно
същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид
централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско
насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от
„протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента,
стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията.
А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с
окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър
Невски“.
Фалшът изби до страхотевичност
когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка,
която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде
наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е
казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са
единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че
могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме
глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад
протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите
окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия.
Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели,
които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения
като „Децата ни се борят за нов морал“...
Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани
Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото
така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при
положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души.
По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано
събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица
на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа
от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от
световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва
постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни
издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във
Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е
снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат
до... тоалетна.
Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши
приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели
мои, но става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край
парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел
обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов).
Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а
телевизиите ни баламосват
Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото
срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина
Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една
дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено
вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна.
(в. Преса, печатно издание, брой 313 (664 от 16 ноември 2013)Sunday, November 10, 2013
Ранобудните студенти
До написването на тази бърза бележка ме доведе характерна снимка, публикувана в интернет изданието на Дневник под заглавие
"Хиляди протестираха в "Поход на справедливостта" в центъра на София (хронология)"
Ето и самата снимка:
Символът на отпечатаният свит юмрук на гърба на загърнатите в бяло младежи е знаков. Това е символът на сръбското движение "Отпор", използван след това от "Кмара" - Грузия, "Движение 6-ти април" - Египет, "Зубр" - Белорус, революционни движения във Венецуела, Иран, Ливан, Малдивите. Репортаж на австрийската телевизия ORF2 в серия интервюта с бивши участници на Отпор, активисти от Египет и Ливан, с авторът на книгата "От диктатура към демокрация" Джийн Шарп разкрива кухнята на експортът на революция. Целта е винаги една и съща: сваляне на "режима", който не се подчинява на глобалния диктат на Вашингтон, спонсорът също - Държавният департамент на САЩ. Знаково е и признанието на украйнският активист Дмитро Потехин за получените лично от него един милион долара за участието му в демократически курс за избиратели?! Като резултат може да се очаква всичко - от унищожение на икономиката и социалната структура на страната до сценарии подобен на Либия, Сирия, Египет. Просто гледайте:
Като допълнение това са и още две директни връзки към видеото на ORF2 в youtube на немски и руски:
http://www.youtube.com/watch?v=9W3gUihhRh8
http://www.youtube.com/watch?v=9pcmRAD8XFU
Накрая да си зададем въпроса: кому е изгодно всичко това?
"Хиляди протестираха в "Поход на справедливостта" в центъра на София (хронология)"
Ето и самата снимка:
Символът на отпечатаният свит юмрук на гърба на загърнатите в бяло младежи е знаков. Това е символът на сръбското движение "Отпор", използван след това от "Кмара" - Грузия, "Движение 6-ти април" - Египет, "Зубр" - Белорус, революционни движения във Венецуела, Иран, Ливан, Малдивите. Репортаж на австрийската телевизия ORF2 в серия интервюта с бивши участници на Отпор, активисти от Египет и Ливан, с авторът на книгата "От диктатура към демокрация" Джийн Шарп разкрива кухнята на експортът на революция. Целта е винаги една и съща: сваляне на "режима", който не се подчинява на глобалния диктат на Вашингтон, спонсорът също - Държавният департамент на САЩ. Знаково е и признанието на украйнският активист Дмитро Потехин за получените лично от него един милион долара за участието му в демократически курс за избиратели?! Като резултат може да се очаква всичко - от унищожение на икономиката и социалната структура на страната до сценарии подобен на Либия, Сирия, Египет. Просто гледайте:
Като допълнение това са и още две директни връзки към видеото на ORF2 в youtube на немски и руски:
http://www.youtube.com/watch?v=9W3gUihhRh8
http://www.youtube.com/watch?v=9pcmRAD8XFU
Накрая да си зададем въпроса: кому е изгодно всичко това?
Subscribe to:
Posts (Atom)