Ранобудната революция

От няколко месеца вече котлето в България ври. Кипят протести, окупации, контра-протести, "саботажи на окупации" по думите на един български журналист. Революцията е почти цветна, почти арабска, накратко тя е ранобудна. Но уви дотам, защото не и връзва. Което е странно. "Ранобудните" засветиха знамето със свития юмрук на "Отпор", което greentree твърди, че оригиналното знаме с юмрук на жълт фон всъщност е на еврейското милитаристично движение Каch. което действа в САЩ като Аmerican Jewish Defense League. Съдът счита организацията за расистка и разрушаваща демократичните устои на обществото, а знамето с юмрука на жълт фон на организацията също е забранено - http://www.crwflags.com/fotw/flags/il%7Dkakh.html
В същото време текат обвинения във финансиране на другата страна, връзката обаче със Отпор предполага, че и нашите "ранобудни" не са подкрепяни само от добрата си воля, движенията вървят едно срещу друго, но все не могат да се срещнат. Спектакълът се развива строго по Джийн Шарп, но все така - геле. "Революцията" цикли на място. Няма го наплива на Тахрир, Таксим, правителствената оставка, главна цел на революционерите, все така си остава непостижима. (Отделен е въпросът каква революционна цел може да бъде оставка на правителството.)

Тук вече е време да си зададем въпросът защо. Защо всичко буксува на място? Защо няма развитие? За това може да има различни обяснения, но нека се спра на едно - на революционерите им липсват две главни неща - кукловодът и диктаторът. Кукловодът не е платил достатъчно, за да мобилизира необходимият ресурс "революция". Диктаторът е "наш кучи син", ръководен от същия кукловод. Така че революцията революционизира на празно място. Можете да зададете въпрос - какъв пък диктатор? Плевнелиев? Орешарски? Всъщност името няма значение. Важното е, че е наш. На разположение е цяла клика диктатори, чудесно скачащи под свирката на кукловода, когато той използва свирка, и под конците му, когато той използва конци. Така че революцията няма как да "върже".
От друга страна тя все пак се случва. Моето предположение - като генерална репетиция. Натрупва се опит, обучават се кадри, създават се необходимите връзки. Просветват се необходимите фигури в силовите структури. И когато настане час Х, революцията ще се случи, ще "върже". А днешните революционери ще повторят сътбата на Емил Кошлуков, Стоян Ганев или Желю Желев.