Паметник на Салават Юлаев в Уфа.
Да се разсъждава за това, че някой народ е по-висш, а друг - по-нисш – това е расизъм. При това най-лошата разновидност на расизма. И въпреки това, съществуват такива велики народи, които достигат немислими висини и размери. Защо? Затова ли, че техните представители принадлежат към особена, висша раса? Разбира се не.
Източниците на величие на някоя нация, поразяваща въображението на историците са в особените фундаментални ИДЕИ, живо, биологическо въплощение на които стават нациите.
И тогава нацията се издига над всички окръжаващи етноси, езици, създава грандиозна империя, събира в себе си всички носители на великата Идея, които именно в силата на принадлежността си към идеята започват да се привличат към тази нация.
Всички ние сме деца на един Праотец и една Прамайка, което вече се доказа и от генетиците. Съставилите руският народ древляни, поляни, кривичи, словени, вятичи – нима те са били повече от киргизите, по-многолюдни от башкирите, по-силни от бурятите, по-обилни от българите? Знаем, че не. Но у русите въпреки законите на математиката – сумата е много повече от своите събираеми.
И не само затова, че в тях са се влели датчанинът Дал и немецът Якоби, тюрките Державин, Аксаков и Тургенев, шотландецът Лермонтов и «потомок негра безобразный» Пушкин.
Главното – не в тази присадка източни и западни кръви, а във византийското и съветското наследство на русите, законни правообладатели и на Византия и на СССР. Ще кажат – какво общо между Византия и СССР? Ще отговоря отначало съвсем просто: ПРОТИВОСТОЯНИЕ НА ВАРВАРСТВОТО. И Византия, и СССР – това е Култура, персонофицирана, въплътила се в империи, и противопоставила себе си на диващина от планетарен мащаб.
Не така проста, не така примитивна е теорията на «Третия Рим» - Москва! Империя е предавала на друга империя щафетата на висша духовна култура: от Рим на Цариград, от Цариград – на града на царете, Москва.
Това е щафета на жива приемственост, която не е познала Западна Европа, погълната от епоха на варварски нашествия, тъмни векове и варварски кралства на римските руини.
От това в Западна Европа постоянно се възражда свойствената на хуните и вандалите «военна демокрация» - хиперагресия на ненаситността, и ненаситност на хиперагресията: «псета-рицари», Наполеон, Хитлер, американският империализъм – нали всички тях сродява опората на въоръженият варварин, препускащ по полята на сражения в търсене на роби.
Това е така. Но от прост отговор аз ще премина към по-сложен. Има у нас, мюсулманите, такова понятие: «Хора на Книгата».
Хора на Книгата – това са не само мюсулмани (които, всъщност, биват от разни тълкувания) но и въобще всеки, който ПОЧИТА ЗАПОВЕДИ, живее по заветите на някоя свещенна книга, поставя скрижалите на завета по-високо от собствената лична похот.
Ислямските богослови отличават Людите на Книгата от мушриците, привържениците на «ширка». Ширк - това е ругателство, което е породило съвременното младежко словцо «ширятся» (да се употребяват наркотици).
Това е неудивително, нали наркотиците са се процедили в Русия от ислямският юго-изток, а заедно с тях и арабското слово, обозначаващо «да се предава на страшен грях».
В света от най-древни времена върви велика метафизическа борба между Хората на Книгата и Хората на Похотта. И хората се променят, и книгите се променят, и ситуации, имена, названия, география на действие – всичко се променя, а метафизическата борба е неизменна.
Хората на Книгата искат да живеят «по писаному». Те са настроени да изпълняват заповеди, а не собственната воля. Те живеят не за радост, а за съвест.
Те не разрешават на себе си това, което забраняват на другите, и не забраняват на другите това, което разрешават на себе си.
Тези люде – монах ли с Библия, шейх ли с Корана или комисар с К.Маркс – управлява Книгата, а не низменната похот. Против людете на Книгата винаги се опълчва СВЕТОВНАТА ПОХОТ.
Ширкът съблазнява да се «ширнеш». Наслаждавай се, говори Световната Похот, Правда няма и не трябва да има. Правда – еднокоренно слово с думите «прави», «изправя» - т.е. привежда в съответствие с някакъв еталон.
Има Книга, в Книгата – Идеал, към този Идеал е нужно да се направи живият живот – ето какво е стремежът към Правда. Това не е за теб – казва на човека Световната Похот – ти не се кланяш на Книгата, ти се покланяш само на своите страсти.
Ти не си раб Божи – ти си раб на своите страсти. Нужно е да правиш не това, което е Длъжно, а това, което ти се Иска… Човек, поробен от Похотта, не може да стане носител на висока култура или, още повече, да построи велика култура. Удовлетворяя своите низменни страсти, той става варварин, хун, вандал.
Тоест: ненаситен, агрессивен, жесток, променлив в настроения, оголен, груб хищник.
Затова култура създават Людите на Книгата. Тя и е записана основном в книгите, тази
същата култура, и който не почита книгите, той и на културата е враг!
А не почита Книгите този, който се покланя на Похотта… В древността Похотта е въплъщавала себе си във вид на рабовладенияе, а в съвременността – във вид на фашизъм. Книги ритуално се горели - и древните варвари, и хитлеровците. Живата душа на фашизма – това е ницшеанският свръхчовек, който «е отвъд добро и зло». Като животно…
Ницше го и нарича «русият бяс», т.е. русият звяр. На този бяс е чужда идеята за СОЦИАЛНа СПРАВЕДЛИВОСТ, с която е пронизана цялата руска държавна история.
Бесът се опира на правото на силата, на воинската доблест и НАЛАГА на другите своята воля, без да се замисля – справедливо ли е това или не. Защо? С-ПРАВ-едливост – това е книжно понятие.
Тя е тясно свързана със словото «правда», което изисква книжен еталон за ориентация в живота. Похотта ненавижда книжните еталони, тя иска от човека той сам да бъде за себе си еталон. Бъди силен, говори похотта, за да сломиш мнението на другите, и да наложиш на всички своето. Който победи в борбата – той е и прав. Какви могат да бъдат книжните еталони, когато произволът на силния – това и е еталонът… В основата на фашизма е волята на човека към поробване на другите, утвърждаване правото на силата на владеене на робите, за които господарите ще са като богове. Много богове!
И у всяко богче – своя справедливост, свои закони… Затова фашизмът и многобожието, ширкът, езичеството така близко и тясно се сплитат на всеки исторически поворот. Армиите на Наполеон, Хитлер и съвременните САЩ сродява тази очевидна козелска похотливост на гнусни сатири.
САЩ, например, да живеят не могат без пропаганда на хомосекса сред малолетните. Развратените войници на Наполеон, както свидетелства историята, донесли със себе си в Русия хомосексуализъм и педерастия, масово изнасилвали момчета в руските села – а нали по-рано в Русия за такова даже и не са чували!
А нима на Сталин би дошла в главата мисъл, естествена за Хитлер – да събере девойки в официални прифронтови бардаци за войниците на «велика Германия»?
Самото понятие «армейски бардак» - нима може да бъде разбрано в Русия?! Но главното, разбира се, не е в тази "ягодка" - похотта не се изчерпва с половата разпуснатост, тя се корени в поддаването на човека на всички свои низменни желания (искаш да убиваш - убивай, искаш да крадеш - кради и т.п.).
В основата на идващото от Запад "освободително движение" е гордостта человешка, в религията считаща се смъртен грях, а в "демокрациите" - най-главното достоинство.
Вълните на Световната Похот едно след друго са налитали на бастиона на Людете на Книгата – Русия, и са се разбивали тук.
От това в очите на всички козеноги сатири Русия е страна неправилна, отвратителна, противоестествена, нуждаеща се в превъзпитание и претопяване.
Но ние сме длъжни да разбираме, че всичко това е поглед на джинове и шейтани, и нищо повече.
По волята на сътбата и своите велики синове (не винаги руси по кръв) Русия повдига световния щандарт на Идеала на Правдата. Това е свойствено (и се счита проклятие на страната у западниците) за Русия царска, съветска и даже съвременна, наполовина вече отровена, полуразложена, загубила много характерният за "Людете на Книгата" титул "най-четящата страна в света".
Да се поклонят на идеала на Правдата в Русия идват лидерите на латиноамериканското възраждане и върховният мюфтия на Сирия. Пред Москва ходатайстват за историческата Правда малките народи, подложени на геноцид. Москва стои напряко на пътя на всички агресори на планетата… Менят се формите и обликът на борбата на Правдата с Похотта.
От византизма на московските царе, вземащи под защита кланите народи (например, моите деди, клани от ногайците) – до кумача (кумач - ярко оцветен червен плат бел. пр.) на социалистическото Отечество. И обратно- изправяйки изкривеното?
На нас ни се струва, че виждаме различна Русия.
Но, както писа Омар Хайям, «все, что видим мы, видимость только одна/ далеко от поверхности моря до дна/ полагай несущественным явное в мире,/ ибо тайная сущность вещей не видна…»
На нас само ни се струва, че кумачът със Спаса на руските князе е ушит от друга тъкан от кумачът със сърп и чук над Райхстага.
Великият метафизически бой на Идеала на Правдата с идеалите на световната Похот е създал русите като велик народ, владеещ най-голямата в света страна. Върховнят мюфтия на Сирия Ахмад Бадреддин Хассун неотдавна каза на мюсулманите да пазят Русия: «Русия – това е единствената страна, която е в състояние да съхрани справедливостта в света».
А аз си помислих ето какво: знаменитият ислямски богослов почти дословно повтаря думите на легендарният генерал Шарл Де Гол, по свое време разсъждаващ за Русия, като за «въплътено чувство за справедливост». Люди разни, а мнение едно.
Историческата мисия на Русия, направила русите велик народ, и обединила около тях множество най-разнородни племена – да държат световният щандарт на Справедливостта. На неговия зов откликват от цялата планета тези, комуто е скъп неговия вид.
Както е писал С.Куняев:
В общем, жив всяк сущий в ней язык,
Но, коль не хватает русской плоти,
Выручает «друг степей калмык»…
Изучите перепись – поймете…
А сега – не само калмикът! Вече и Хуан и Педро от бреговете на екзотическа Амазонка, от белите пясъци на карибските плажове учат по срички словата «спутник» и «товарищ»…
НАЦИЯТА ДОБИВА СВОЕТО ВЕЛИЧИЕ, КОГАТО СТАВА ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НЯАКЪВ ВАРИАНТ НА СЪТБА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!
Русия е обединила под свое национално знаме общочовешкият проект на Людете на Книгата. Като редови мюсулманин, достатъчно секулярен по частта на религията, аз се боях да говоря до скорощния визит на мюфтията на Сирия, за да не кажа ерес.
Сега не се боя – поръчител на моите думи е авторитетът на богослова Ахмад Бадреддин Хассун. Националното знаме на Русия стои в центъра на знамената на Людете на Книгата на цял свят. Така е било винаги: и когато русите са строили Третият Рим, и когато са строили Социализъм, и днес. Това не е комплимент на русите – това е констатация. Без това русите не биха станали велика имперска нация, разтворили се би сред другите племена, загубили се би сред множеството други народи…
Аз бях в Таджикистан, и там сивобрад мъдър старик, в тюбетейка и традиционен халат, истов мюсулманин, ми каза веднаж:
-Когато Русия стана чужбина, ние познахме, какво е това Ад!
Таджикските старци в Душанбе наивно се молят на Ленин, спомняйки си миналия живот, плачат, и почитат Ленин, чиито простреляни бюстове днес са прибрали от бунищата, втори пророк рядом с Мохамед… Не бързайте да ги осъдите за кощунство – първо се замислете през какво е трябвало да преминат след отделянето от Москва и какво са правили с тях басмачите, простреляли главите на бюстовете!
Русия – царска ли, съветска или съвременна – винаги е била ДРУГА, РАЗЛИЧНА от световните содомитски скопища. Тези, които направиха исторически велики САЩ, «световната селящина» още в началото на ХХ век, периферия на културния свят.
Защо тази селящина, над която в Париж и Лондон се надсмиваха, стана изведнаж владика на половин свят и извършител на световните сътби? Защото над нея ( в наши дни това е съвершено очевидно) се възвишава щандартът на Световната Похот, и всички козлоноги сатири на планетата, всички развратени преселници, независимо от своята националност, придобиха в САЩ втора, а и първа Родина.
САЩ приеха щафетата от ръцете на хуните и вандалите, младотурците и хитлеровците. Приеха – и застанаха в новият свят во глава на Световната Похот, завладени от извратено сластолюбие, егоистическо собственничество, нарцистическо самообожествление на личността.
Автор Анвар Хафизов, политолог, Уфа.
А не почита Книгите този, който се покланя на Похотта… В древността Похотта е въплъщавала себе си във вид на рабовладенияе, а в съвременността – във вид на фашизъм. Книги ритуално се горели - и древните варвари, и хитлеровците. Живата душа на фашизма – това е ницшеанският свръхчовек, който «е отвъд добро и зло». Като животно…
Ницше го и нарича «русият бяс», т.е. русият звяр. На този бяс е чужда идеята за СОЦИАЛНа СПРАВЕДЛИВОСТ, с която е пронизана цялата руска държавна история.
Бесът се опира на правото на силата, на воинската доблест и НАЛАГА на другите своята воля, без да се замисля – справедливо ли е това или не. Защо? С-ПРАВ-едливост – това е книжно понятие.
Тя е тясно свързана със словото «правда», което изисква книжен еталон за ориентация в живота. Похотта ненавижда книжните еталони, тя иска от човека той сам да бъде за себе си еталон. Бъди силен, говори похотта, за да сломиш мнението на другите, и да наложиш на всички своето. Който победи в борбата – той е и прав. Какви могат да бъдат книжните еталони, когато произволът на силния – това и е еталонът… В основата на фашизма е волята на човека към поробване на другите, утвърждаване правото на силата на владеене на робите, за които господарите ще са като богове. Много богове!
И у всяко богче – своя справедливост, свои закони… Затова фашизмът и многобожието, ширкът, езичеството така близко и тясно се сплитат на всеки исторически поворот. Армиите на Наполеон, Хитлер и съвременните САЩ сродява тази очевидна козелска похотливост на гнусни сатири.
САЩ, например, да живеят не могат без пропаганда на хомосекса сред малолетните. Развратените войници на Наполеон, както свидетелства историята, донесли със себе си в Русия хомосексуализъм и педерастия, масово изнасилвали момчета в руските села – а нали по-рано в Русия за такова даже и не са чували!
А нима на Сталин би дошла в главата мисъл, естествена за Хитлер – да събере девойки в официални прифронтови бардаци за войниците на «велика Германия»?
Самото понятие «армейски бардак» - нима може да бъде разбрано в Русия?! Но главното, разбира се, не е в тази "ягодка" - похотта не се изчерпва с половата разпуснатост, тя се корени в поддаването на човека на всички свои низменни желания (искаш да убиваш - убивай, искаш да крадеш - кради и т.п.).
В основата на идващото от Запад "освободително движение" е гордостта человешка, в религията считаща се смъртен грях, а в "демокрациите" - най-главното достоинство.
Вълните на Световната Похот едно след друго са налитали на бастиона на Людете на Книгата – Русия, и са се разбивали тук.
От това в очите на всички козеноги сатири Русия е страна неправилна, отвратителна, противоестествена, нуждаеща се в превъзпитание и претопяване.
Но ние сме длъжни да разбираме, че всичко това е поглед на джинове и шейтани, и нищо повече.
По волята на сътбата и своите велики синове (не винаги руси по кръв) Русия повдига световния щандарт на Идеала на Правдата. Това е свойствено (и се счита проклятие на страната у западниците) за Русия царска, съветска и даже съвременна, наполовина вече отровена, полуразложена, загубила много характерният за "Людете на Книгата" титул "най-четящата страна в света".
Да се поклонят на идеала на Правдата в Русия идват лидерите на латиноамериканското възраждане и върховният мюфтия на Сирия. Пред Москва ходатайстват за историческата Правда малките народи, подложени на геноцид. Москва стои напряко на пътя на всички агресори на планетата… Менят се формите и обликът на борбата на Правдата с Похотта.
От византизма на московските царе, вземащи под защита кланите народи (например, моите деди, клани от ногайците) – до кумача (кумач - ярко оцветен червен плат бел. пр.) на социалистическото Отечество. И обратно- изправяйки изкривеното?
На нас ни се струва, че виждаме различна Русия.
Но, както писа Омар Хайям, «все, что видим мы, видимость только одна/ далеко от поверхности моря до дна/ полагай несущественным явное в мире,/ ибо тайная сущность вещей не видна…»
На нас само ни се струва, че кумачът със Спаса на руските князе е ушит от друга тъкан от кумачът със сърп и чук над Райхстага.
Великият метафизически бой на Идеала на Правдата с идеалите на световната Похот е създал русите като велик народ, владеещ най-голямата в света страна. Върховнят мюфтия на Сирия Ахмад Бадреддин Хассун неотдавна каза на мюсулманите да пазят Русия: «Русия – това е единствената страна, която е в състояние да съхрани справедливостта в света».
А аз си помислих ето какво: знаменитият ислямски богослов почти дословно повтаря думите на легендарният генерал Шарл Де Гол, по свое време разсъждаващ за Русия, като за «въплътено чувство за справедливост». Люди разни, а мнение едно.
Историческата мисия на Русия, направила русите велик народ, и обединила около тях множество най-разнородни племена – да държат световният щандарт на Справедливостта. На неговия зов откликват от цялата планета тези, комуто е скъп неговия вид.
Както е писал С.Куняев:
В общем, жив всяк сущий в ней язык,
Но, коль не хватает русской плоти,
Выручает «друг степей калмык»…
Изучите перепись – поймете…
А сега – не само калмикът! Вече и Хуан и Педро от бреговете на екзотическа Амазонка, от белите пясъци на карибските плажове учат по срички словата «спутник» и «товарищ»…
НАЦИЯТА ДОБИВА СВОЕТО ВЕЛИЧИЕ, КОГАТО СТАВА ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НЯАКЪВ ВАРИАНТ НА СЪТБА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО!
Русия е обединила под свое национално знаме общочовешкият проект на Людете на Книгата. Като редови мюсулманин, достатъчно секулярен по частта на религията, аз се боях да говоря до скорощния визит на мюфтията на Сирия, за да не кажа ерес.
Сега не се боя – поръчител на моите думи е авторитетът на богослова Ахмад Бадреддин Хассун. Националното знаме на Русия стои в центъра на знамената на Людете на Книгата на цял свят. Така е било винаги: и когато русите са строили Третият Рим, и когато са строили Социализъм, и днес. Това не е комплимент на русите – това е констатация. Без това русите не биха станали велика имперска нация, разтворили се би сред другите племена, загубили се би сред множеството други народи…
Аз бях в Таджикистан, и там сивобрад мъдър старик, в тюбетейка и традиционен халат, истов мюсулманин, ми каза веднаж:
-Когато Русия стана чужбина, ние познахме, какво е това Ад!
Таджикските старци в Душанбе наивно се молят на Ленин, спомняйки си миналия живот, плачат, и почитат Ленин, чиито простреляни бюстове днес са прибрали от бунищата, втори пророк рядом с Мохамед… Не бързайте да ги осъдите за кощунство – първо се замислете през какво е трябвало да преминат след отделянето от Москва и какво са правили с тях басмачите, простреляли главите на бюстовете!
Русия – царска ли, съветска или съвременна – винаги е била ДРУГА, РАЗЛИЧНА от световните содомитски скопища. Тези, които направиха исторически велики САЩ, «световната селящина» още в началото на ХХ век, периферия на културния свят.
Защо тази селящина, над която в Париж и Лондон се надсмиваха, стана изведнаж владика на половин свят и извършител на световните сътби? Защото над нея ( в наши дни това е съвершено очевидно) се възвишава щандартът на Световната Похот, и всички козлоноги сатири на планетата, всички развратени преселници, независимо от своята националност, придобиха в САЩ втора, а и първа Родина.
САЩ приеха щафетата от ръцете на хуните и вандалите, младотурците и хитлеровците. Приеха – и застанаха в новият свят во глава на Световната Похот, завладени от извратено сластолюбие, егоистическо собственничество, нарцистическо самообожествление на личността.
Автор Анвар Хафизов, политолог, Уфа.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.