За новата социално-политическа идеология на САЩ и Евросъюза
Вече не за първа година мнозина политически аналитици говорят за угрозата от фашизъм в САЩ и ЕС. Става дума разбира се не за концлагери,
газови печки, масово насилствено преселване, конфискации на
имущество и прочее, както това е било в нацистска Германия. Обществото в тези
страни отдавна беспокои това ниво на могъщество, което достига съюз от
различни корпораций и политическа бюрокрация, поддържан от силите за
безопасност (от полицията и армията до частни военни компаний). Говорим за нова социално-политическа идеология, по същността си също толкова
тоталитарна както и национал-социализмът от ХХ век, но имаща по-меки
способи за въздействие над гражданите в своите, както и в чуждите страни.
Обществото на контрол, златния милиард, корпоратокрация, глобална
олигархия, «Големият брат», електронен концлагер - тези термини,
появяващи се един след друг, указваха на свличането на западната
цивилизация в някакъв глобален граждански паноптикум, където от волята на
простите избиратели вече малко зависи и те са станали винтчета в
технократическата машина на подавление. Уточнявайки термина, паноптикум – това е затвор, направен по специален проект. За пръв път е бил предложен от
английският философ-радикал Йеремия Бентам. Същността му е в
това, че килиите със затворници в такъв затвор са разположени в кръг, а във кръга се намира пункт за наблюдение. При това стените на килиите са
прозрачни, и всеки затворник може да бъде видян от централният
наблюдателен пункт, но надзирателят е скрит от арестантите, и те не
знаят, наблюдаванили са в даден момент или не, затова са принудени през цялото време да контролират своите действия... Професорът по политически науки, президент на Обществото за исследвания по обща теория на системите и държавен служащ на САЩ Бертрам Майрон Грос още през 1980 г. въвежда в политическият лексикон терминът «дружелюбен фашизъм». Ученият го прилага непосредствено към САЩ (книгата така се и нарича - Gross B.M. Friendly fascism: the new face of power in America. — South End Press, 1980; «Дружелюбен фашизъм: Новият облик на властта в Америка»), предсказвайки появата на нова форма на тоталитарна политика.
В отличие от «обикновенният» фашизъм, който е известен
по политическите системи на ред европейски страни от първата половина на ХХ век,
дружелюбният фашизъм действа много по-тънко.
Той прилага технологии на подавление опосредствано, оправдавайки ги с необходимостта он защита на правата на човека и гражданските свободи, разрушавайки, заедно с това, традиционните ценности на обществото (ярък пример за това е легализацията на еднополовите бракове и политизацията на въпросите на содомия и други извращения). Грос присвоява на новата форма на фашизма седем основни категорий.
1) Тип на властна структура. Това е сливане на крупният капитал с държавният аппарат. Възниква нова технократическа идеология, която се изразява в по-развито изкуство на управление и оглупяване на народа. Френският философ Ги Дебор малко по-рано нарича новият тип управление на политическите процеси не другояче, а общество на спектакъла, където зад налаганите привлекателни образи е скрит реален смисъл.
2) Метод на подавление на опозицията. Тайна подривна дейност, изразена в манипулации на демократическите механизми и правата на човека, а също контрол над дейността на партиите. Уотергейтският скандал, който води до отставката на Никсън, нагледно доказва, че такъв род дейност е била практикувана в САЩ още по-рано - през 1970-те г.
3) Метод на унищожение на неугодните. Пряк терор с ниско ниво на насилие за сметка на професионални и низкоразходни военни действия се комбинира с таен терором — разпалване на етнически конфликти, поиск на множество «външни угрози», организация на масови безпорядъци.
Събитията както в страните на Европа, така и в други региони нагледно демонстрират, какво може да направи лоби на дружелюбният
фашизъм, исползвайки в качеството на съюзници троцкисти, анархисти, етносепаратисти, мигранти и псевдокултурни дейци.
4) Способи за убеждение: информационна война, усилена с високотехнологични средства за контрол и следене, целта на която е да подчини съзнанието на елита и да парализира масите. Това са телевизия, интернет-технологии със социални мрежи, зад които стоит тандем военни и политици, всевъзможни системи за наблюдение - от видеокамери до спутници, дактилоскопически и други методи за сбор на биометрически данни, вече приети за норма в страните на ЕС и САЩ. А холливудските звезди, певци, спортисти и прочие знаменитости помагат да се направи налагания избор (както пример – като че спонтанното желание на Анжелина Джоли за премахване на млечните жлези, зад което прозират интересите на фармакологически компании).
5) Способи на поощрение: дозировани възнаграждения във вида на длъжности и крупни суми за елита; профессионален ръст, разширение правата на потребителите за някои групи население; система за социално обезпечение за широките маси, обусловена от «доброто поведение». Такива методи са известни под названията, например, «лобиране», «социален лифт», «реформи», «модернизация» (макар в последно време интересите на масите, даже при добро поведение като правило не се отчитат, тъй като апаратът на подавление и манипуляция е станал достатъчно «изискан»).
6) Отвлечане на вниманието се изразява в разнообразни способи за «утешение» –секс, психоактивни вещества, религиозни секти, а също алкохолизъм, хазартни игри, спортни състезания и сцени на крайно жестоко насилие. Всичко това вече е станало норма за западното общество и активно се внедрява в други региони на света. В Съветският Съюз подобни методи се оценяваха като елементи на буржуазната култура, а дисидентите ги възпяваха и искаха «хляб и зрелища». След 1991 г. всички жители на постсъветските страни имаха възможност на личен опит да пробват всички «прелести на утешението».
7) Тип за живучест на системата - вътрешна жизнестойкост, основана на внимателно премислена военна експанзия, на реформи, усилващи съществуващата политическа система, на многопластова кооптация на недоволните лица и на политическата апатия на масите. САЩ се явяват нагледен пример на дадената система с техните военни кампании, макар вече и ред държави ор ЕС в последно време се отличават с връщане към неоколониализма (като пример - операциите на френските военни в Мали, използване на войски на НАТО в Либия, присъствието им в Афганистан и Ирак).
Необходимо е да отбележим, че сам Грос не е дал съвети по борба с дадената форма на неофашизъм и не е вярвал в идеите на марксизма, по такъв начин е бил скептик по отношение на планетарното бъдеще.
Твърде показателен е този факт, че бъдейки в
СССР по времето на перестройката, Бертрам Грос доста точно предсказва до какво ще доведе тя, отбелязвайки че «започнала с въсторг от перестройката, нашата
(съветска) телевизия ще завърши с белезници за мозъка».
«Новият фашизъм ще бъде фашизъм с усмивка» — симпатичен на вид и на слух. Но от това няма да се измени неговият смисъл». Което се и случи при появяването на Елцин и началото на неолибералните реформи.
Всъщност, Грос въвежда още един, близък към дружелюбният фашизъм, термин - така нареченият зависим или подчинен фашизъм, към когото отнася поддържаните от правителството на САЩ режими в Салвадор, Хаити, Аржентина, Чили, Южна Корея, Филипините и други страни от втората половина на ХХ в. В този план заявленията на различни деятели за това, че в Украйна при управлението на Ющенко или в Грузия при господството на Саакашвили е бил установен фашизъм, напълно се вписват в логическата схема на Грос с една поправка: това бе подчинен и дружелюбен фашизъм едновременно. Киев и Тбилиси, от една страна, безпрекословно изпълняваха инструкциите на Вашингтон и Брюксел, а от друга, говореха за светлото бъдеще, демократически преобразования и ликвидация наследството на миналата система, едновременно трансформирайки обществото и държавата по западни шаблони.
Що се касае ЕС и САЩ, то за тях появата на дружелюбен фашизъм бе напълно закономерно. Либерализмът като идеология и държавата като Левиафан, удържащ гражданите от «война всички против всички», плюс империализмът в качество на оръжие за обогатяване, подхвърлящ в пещта на капитализма нови ресурси, заграбени в други страни (така наричаният Втори и Трети свят), – съчетанието на тези установки работеше практически до края на ХХ столетие. Но след като нови пазари практически не останаха и глобализацията започна да дава обратен ефект (развитието на технологиите в развиващите се страни, миграция в промшлено развити страни от богатият Север), на управляващите тези процеси се наложи да започнат затягане на гайките в своите страни.
Научена от опита на Втората световна война, новият политико-олигархически елит започна да осъществлява своя план чрез институционализъм. Това е относително ново учение в областта на международните отношения. То е основано на внедрение на различни институти на «гражданско общество», които са длъжни да доведат до изменение на определени държави, а впоследствие и на интернационалната система. Днешната форма, проявивила се при формирането на ЕС, е известна като неоинституционализъм, който отхвърля тясната трактовка на понятието институт и излиза като хибридно учение, където са синтезирани различни подходи.
В даденият модел на международни отношения политиката се
разглежда като свободен пазарен обмен, следователно, всичкослучващо се се прави за изгода на определена социална група в ущърб на
другите.
Фактически в ЕС това прерастна в някакъв модел на управление, когато механизмите за вземане на решения останаха у малка група лица. Например гласуването в Европарламента се осъществлява по списъци по отрано подготвена схема, а при нарушение на регламента евродепутатът е принуден да плати глоба от заплатата си. У страните–членове на ЕС няма избор по отношение на икономическите партньори зад граница, тъй като те са принудени да работят по квоти, спуснати от Брюксел.
ЕС остава втората след САЩ икономика в света, а също има втори по величина сумарен бюджет за отбрана (20% от световните военни разходи). Но военните интервенции на ЕС се осъществяват не по-малко интензивно. 66 хил. военнослужащи се намират на различни бази и бойно дежурство по цял свят, не говорейки за «войниците на късмета» - частните военни компании. Даже например в Южна Азия има британски военни бази, расположени в Бруней, Непал и на о. Диего Гарсия, а френска база се намира на Таити. Освен това, дружелюбният фашизъм на ЕС се транспортира и чрез дипломатически канали, които наброяват около 57 хил. чиновници от ведомства, занимаващи се с външна политика. (За сравнение: Индия с население повече от милиард души има само около 600 такива чиновници).
Американското издание «Foreign Policy» отбелязва, че ЕС - това е фундаментално технократически проект, построен на «метода Моне» (от името на френският дипломат Жан Моне, един от отците-основатели на интегрирана Европа). Именно той предлага създаването на общо пространство постъпателно, не веднага, а след конкретни достижения - отначало Съюз на въглищата и стоманата, после общ пазар, после обща валута и т.н. Именно така и действа днешният картел европейски олигарси и чиновници, разпространявайки хегемонията на дружелюбният фашизъм във ЕС: постепенно, стъпка след стъпка, се внедряват нови закони, върви подмяна на старите, традиционни, институти, над свободите на гражданите на Европа се устанавява контрол, обоснован с причини като вътрешна безопасност или заплаха от тероризъм, лобито извращенци чрез троцкистската политика на ентризъм се добива до изменения в законодателството (апелирайки към гендерно равенство) и т.н.
Зад границите на ЕС и САЩ също се реализират интеграционни проекти и инициативи на «поддръжка» за развиващите се страни (т.е. държави, попаднали в плановете на следващата икономическа и социална експанзия на евроатлантическата политика).
Проектът «Източно партньорство», който стана причина за днешната политическа криза в Украйна – също е един от тези
инструменти, инициирани от Вашингтон, но придвижван от ЕС под вид на
общи ценности и с помощта на «меката сила» на Брюксел.
А неотдавна излезе книгата на Джон Голдберг под заглавие «Либерален фашизъм. История на левите сили от Мусолини до Обама». Тя предизвика много шум на Запад основно заради гръмкото и парадоксално название. Заедно с това, изследването във много аспекти повтаря «генералната линия» на Бертран Грос за угрозата на появяване на тоталитарна власт от нов тип. Както виждаме, тази угроза е реална и по-глобална от преди, тъй като произлиза не от държавите, а от корпорациите и сенчестите финансово-олигархически елити, които не се спират нито пред националните граници, нито пред риска от хуманитарни катастрофи.
Леонид Савин
22.01.2014
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.