Схема на глобалното управление

Най-интересното в Схемата е, че не я е измислял никой. Тоест конкретна Върховна Сволоч, която е измислила и реализирала Схемата, в реалност не съществува. Въпреки това, тази Схема е напълно реална, и нея ползват по света доволно голямо количество сволочи, които правят това напълно осъзнато. Това, че между тези малки сволочи-паразити не съществува общо съгласие, защото те са в състояние на конкуренция един с друг, никак не отменя този факт, че всички те са защитавали, защитават и ще защитават Схемата до тогава, докато света не въстане...

Как съществува Схемата?...

От 70-те години на ХХ век Схемата се използва напълно осъзнато, за което свидетелство е книгата на Джон Пъркинс «Изповед на икономически убиец». От момента на крушението на СССР и социалистическият лагер в Европа и света в Схемата бяха включени също и бившите социалистически страни. Тъй като никакъв опит за капиталистическо стопанство у тези страни нямаше, те се оказаха беззащитни против Схемата.

Независимо от това, че множество елементи и даже структурни фрагменти на Схемата са били нееднократно описани, изследване на Схемата до сега не се счита научно. За научно изследване на Схемата препятства това обстоятелство, че Схемата представлява свърхсложен световен механизъм, по отношение на който не просто не съществуват теории, които биха могли цялостно да я обяяснят, но даже създаването на такива теории всячески се препятстват от националните научни институти. И това се случва не в силата на ангажираност на националните научни институти в рамките на Схемата, а по-скоро по причина, че Схемата има конструктивен характер и може да бъде осмислена само в рамките на конструктивизма, докато науката се занимава с обективистски предмети, явления и процеси. Най-близо до осмисляне на Схемата се намира институционализмът в икономическата теория, но даже той не е способен да разбира цялата сложност на този Световен Конструкт.

Схемата в конструктивно разбиране може да бъде разгледана от няколко позиции, всяка от които за нас е важна в това или друго разбиране: национална, наднационално-структурна, световна; просточовешка, икономическа, политическа, философска. Всяка позиция различно обективира Схемата, което прави невъзможно нейното научно изследване като цялостен механизъм. Другояче казано, в своя цялостен вид Схемата не е нито обект, нито процес. Схемата е сложен световен структурен континуум, инкорпориращ в себе си вътре-световни (наднационални, национални и субнационални) обекти, явления и процеси от по-малко сложен порядък и принуждаващ ги да действат по принципите на Схемата.

За да разберем Схемата в първо приближение ще я разгледаме от национална позиция, по отношение към която ще покажем други по-малко и повече мащабни позиции.

Схемата от позиция на националният суверенитет...

Основа на Схемата на ниво национален суверенитет са мотивационните фундаменти (либерална демокрация, права на човека, политкоректност, толерантност), фабриките за мотивация (масово образование, държавна идеология), мотивационните компресори (рекламата в СМИ, маркетинг), мотивационните супресори (традиционна наука, традиционно изкуство).

Именно доминиращата потребителска мотивация поражда и гарантира функциониране на Схемата на ниво национален суверенитета. Това става по следния начин.

Централен играч е държавата, а централен инструмент - държавният бюджет. Доминиращата мотивация принуждава да се преразпределят пари в държавният бюджет така, че от графите расходи за солидаризация (наука, образование, култура, възобновяване и развитие на инфраструктурата) те преминават в графи на расходите на корпорациите (производство, обслужване, консултиране). По такъв начин, парите за солидарни нужди в държавния бюджет постоянно се преразпределят в направление на корпоративните нужди.

От перата разходи на бюджета за корпоративни нужди парите се изземат от корпорациите (във вид на стоки и услуги под държавна поръчка на избирателно-търгова или привилегирована основа). В резултат на това парите за солидарни нужди не достигат, тоест появява се социален дефицит на бюджета. Обърнете внимание, че това не е дефицит на бюджета въобще, а именно социален дефицит на бюджета (или солидарен дефицит на бюджета).

След това социално-дефицитният бюджет в лицето на държавата излиза на външният пазар на заеми. Страната получава заеми от по-големите и силни участници на Схемата — международните банкови структури (в нашият случай МВФ). Но получените във вид заеми пари не напълно отиват за солидарните нужди на страната. Част от тях отново се преразпределя в пера на разходите за корпорациите, откъдето корпорациите отново ги изземат.

В резултат на това се образува държавен дълг. В този момент трябва по идея да се включи гражданското общество, което е длъжно да обяви «Тревога». Тоест след като вече сме длъжни, то е нужно срочно да се смени икономическата политика, да се измени структурата на бюджета, да се върне дългът и върне статус-кво.

Първоначално гражданското общество генерира политици, които отстояват алармистските подходи и започват да прилагат натиск върху държавата в плана избавление от външни дългове. Но алармистите в политиката дълго не живеят — те или се унищожават (изхвърлят от политиката), или подкупват от корпорациите. Така на този етап в Схемата се включват продажните политици. Сега вече политиците обслужват Схемата точно така, както това правят продажните чиновници и бизнесмени-печалбари, получаващи пари от бюджета. При това държавният дълг не се премахва, не се замраява, а започва да расте.

Следствие ръста на държавния дълг стават следните нови обстоятелства за страната. Сега под всеки нов заем външните по-големи и силни участници в Схемата започват да диктуват на държавата своите условия като условия за повторни заеми. Конкуренция за право да станат бенефициар на бюджета води до концентрация на корпоративни потребители — така се образуват олигарси, бизнесът на които пряко зависи от тяхното монополно състояние и близост до властта.

Тъй като произходът на пари в такава Схема у олигарсите е сенчест и не може да бъде представен публично, а тяхната паразитарна същност изисква намаление на данъците върху техния бизнес (вторично изземане на пари от бюджета е вече от перата по доходи), те извеждат парите в офшори. На офшорни сметки парите лежат до тогава, докато световният механизъм на Схемата не започва да изпитва трудности. В ситуации на трудности парите от офшорни сметки на националните олигарси се изземат в полза на по-силните и големи участници в Схемата (Кипърската експроприация от 2013 година).

Сега можем да оценим цялата Дявольска красота на Схемата на ниво национален суверенитет. С нищо не обезпечени световни пари (чисто производно на глобалността на Схемата, социална фикция на международната банкова система) в качеството на заеми влизат в националната държава. Там тази пари пораждат постоянно растящ суверенен дълг на тази национална държава, позволяващ да се въвежда в нея външно управление. Олигарсите на тази национална държава представляват концентратори на финансовите потоци, чрез които тези пари се извеждат от държавният бюджет на офшорни сметки, където те отново се изземат от техните производители. (Описанието е опростено, поради съществуването на център за производство на пари от нищо (Федералната Резервна Система на САЩ), но в основата си е правилно - бел.пр.)

Тоест парите, произведени от големите и силни участници в Схемата се връщат при тях. Но те не просто се връщат, те създават нови условия: суверенен дълг на отделната страна; външно управление на държавата, продължителността на което е гарантирана от невъзможността за връщане на дълга; олигарси като концентратори на финансовите потоци в Схемата, които си въобразяват, че са богати до момента в който парите им не бъдат иззети без всяка възможност от тяхна страна не само да протестират това изземане в съда, но даже и да се оплачат някому, не изглеждайки при това пълен лузер; продажни политици, които сега обслужват целия този процес, устройвайки за народа ток-шоу с взаимни обвинения и претенции.

Какво остава за суверенният народ? За суверенният народ остават дългове, които ще се наложи да връща той сам, неговите деца и внуци. Ни олигарсите, ни политиците, ни чиновниците тези дългове няма да връщат — те ще избягат от отговорност по различни способи. Единствен гарантиран способ да се избегне връщане на дълговете е световна война, която изтрива всички дългове. Но световната война неизбежно е свързана със загуба на значителна част от населението. В този смисъл възниква социално уравнение — живота на част от населението в обмен на отписване на дълговете.

Схемата от различни позиции...

От гледната точка на обикновения човек олигарсите са паразити, политиците - клоуни, а чиновниците - корупционери. От гледна точка на олигарсите, политиците са техните вънешни консултанти и изпълнители, чиновниците техните наемни работници, а обикновените хора - лузери. От гледна точка на политиците, олигарсите са техни спонсори, чиновниците - конкуренти, а хората - лъгания от тях електорат. Но от гледна точка на Схемата, олигарсите са концентратори на финансовите потоци на Схемата, политиците - мотивационни генератори на социални условия на Схемата, чиновниците - провайдери на суверенен дълг и външно управление в Схемата, а обикновените хора - потребителски ресурс на Схемата.

Схемата е по-силна от всеки от олигарсите и всички тях заедно. Схемата е по-силна от всеки политик и всички тях заедно. Схемата функционално подчинява чиновниците на всяка национална държава — те не че не могат да и противостоят, но даже не са способни да си представят нейният мащаб. Схемата предполага обикновените хора като безсловесен ресурс, който в крайна сметка може да се пренебрегне. Именно затова, когато в Схемата възникне напрежение, естествена за нея реакция е избавление от социалните програми в интереса на хората, което в крайна сметка, води до избавление от самите хора.

Против поглъщане от Схемата в държавата може да сработи само солидарна позиция (казусът Исландия). Само солидарна позиция на гражданското общество е способна да разкъса финансовият механизъм на Схемата на суверенно ниво. Суверенната позиция на народа е способна да сформира субект на ликвидация на солидарният дефицит. Първо, ограничение действията на мотивационните фундаменти (либерална демокрация, основана на интереса на индивида трябва да бъде противопоставена идеология, основана на интересите на суверенното общество). Второ, ограничение действието на мотивационните компресори (отслабване рекламата в СМИ и маркетинга), което трябва да има за цел снижение на потребителските ориентации в средата на народа и мотивацията за обогатяване в средата на бизнесмените, политиците и чиновниците. Трето, принципиално изменение на идеологическите ориентации на мотивационните фабрики (масовото образование и държавна идеология). Четвърто, преориентация на мотивационните супресори (наука и изкуство) на други типове мотивация.

Най-просто е да се отговори на въпроса, какво да се прави с чиновниците. Те трябва да се поставят в ситуация служене на обществото, забранявайки да разрешават каквото и да е. Чиновникът без възможност да разрешава бързо губи корумпираност. Тук има няколко принципа: 1) един вид дейност — ядно разрешение; 2) разрешението е напълно формализиран, принципно изключващ субективно разрешение процес; 3) целият процес подготовка на документация за лицензиране вида дейност и получаване на лиценз е прозрачен и контролируем публично; 4) издаването на формализирана лицензия е в строго определени времеви рамки.

По-сложно е да се отговори на въпроса, какво да се прави с олигарсите. Ясно е, че за националната икономика финансови концентратори са противопоказни — те имат твърде голямо влияние на политиката, те са в състояние фактически да изземат функциите на правителството, техните състояния са съпоставими по размер с части от бюджета. Но как да се провете деолигархизаця — не е така прост въпрос. Възможно тя е нужно да се провежда на два етапа: 1) олигархически консенсус — малка солидаризация, тоест солидарна позиция на олигарсите против позицията на чиновниците на държавата във вънешното управление; 2) олигархическа солидаризация с обществото — голяма солидаризация, когато олигарсите доброволно се съгласяват на постепенно разукрупняване на бизнеса под контрол на обществото.

Най-трудно е да се отговори на въпроса, какво да се прави с продажните политици. Политиката е определена култура на обществото. Политиката не се мени с преизбране на политиците. За това е нужна революция в политическото съзнание. Простата формула «солидарни идеи — солидарно въплъщение — солидарна отговорност» в политиката ще сработи не много ефективно.

За разните идеологи солидаризмът може да обозначава съвершено различни понятия. За националистите солидаризъм е възможен само в рамките на нацията. За комунистите солидаризъм има само в пролетарската солидарност. А за либералите солидаризъм е само солидарността на средната класа. Но нито тази, нито другата, нито третата теза не е истински солидаризъм. Истински солидаризъм има при солидарност на цялото общество — както национално, така и световно — пред лицето на опасността от Схемата.

Възможно ли е световно крушение на Схемата? Такива въпроси си задават много малко страни-държави, които е прието да се наричат «метежни» (Китай, Индия, Бразилия, Русия и някой други). Но крушение на Схемата е възможно само при много необичайни за днешните представи за света условия: 1) откриване на банковата тайна за крупни състояния, запрет за анонимни и подставени сметки, правещи невъзможно скриването на крупни доходи (икономиката трябва да знае своите герои); 2) въвеждане на световна валута извън корпоративно-национална опека от САЩ под контрол на отделна структура на световната общност; 3) унищожение на офшорите; 4) унификация на основните показатели на данъчна система в разни страни на света; 5) демонополизация на всички крупни финансови състояния в света, действащи на наднационално ниво (мониторинг и ликвидация на банковите и корпоративни сговори в световен мащаб.

Това ще стане така или иначе, въпросът е само колко бързо и с какви загуби във времето, а главно — колко са необходимите човешки жертви в света, необходими за проумяване на последното...

Сергей Дацюк