Подивялата страна. За капитализма по чешки

Източник: http://aktiv.com.ua/archives/4946

Вече две десетилетия живеем в режим на реставриран капитализъм, вече 20 години сме в объятията и под влиянието на варварската капиталистическа пропаганда. Неин флагман в нашата република са преди всичко нашета обществена античешка телевизия. Тя, заедно с пресата, радиото, ораторите и разни хуманитаристи, документалисти и историци, яростно се хвърля срещу нас иззад всеки ъгъл, от утро до късна нощ, без надежда за бягство (напомням, че комунистите навремето престанаха да водят информационна война с империализма само след 10 години след идването на власт). Това е пропаганда на заплахи и устрашения в стил «който не е с нас, е против нас». Тя, в края на краищата, даже се превърна в своего рода социална дисциплина …
Жалко зрелище и закономерно възникващият въпрос е: а действена ли е тази пропаганда и до днес?
Целите на такава пропаганда са като минимум три. У нас комунизмът (под този термин се крие управлението на КПЧ) трябва да се осъди и оплюе, като престъпна и неефективна система, и, доколкото е възможно, да се неутрализират опитите за конкретно сравнение със съвременната действителност. Глобално – както виждаме — колкото по-далеч, толкова повече е необходимо да се опитва да се заставят хората (гражданите, избирателите, данъкоплатците) да се боят от всякакви помисли за какъвто и да е «комунизъм» или «социализъм». Очевидно комунизмът даже днес не е престанал да бъде главен идеологически противник, и реална угроза за капитализма. Видно е, че той предизвиква сериозна обезпокоеност (виж. тревожният пример на стремително крепнещия «комунистически» Китай). Трето, в нашите конкретни условия съществува допълнителна задача — не твърде далеч от най-главните – да направят от нас, като «обесчестен от комунизма» и «престъпен» чешки народ, мишена за реваншистските и реституционните интереси на Германия и католическата църква.
Невъзможно е да се повярва, но с течение на времето пропагандата не само не утихва, но напротив, още повече се активизира. Даже след четвърт век числото «борци с коммунизма» и разни «жертви» расте като количеството партизанили след Втората световна. Понякога даже изглежда, че болшинството грехове комунистите са извършили след 1989 година. У нас изникна пълен спектър жертви и герои на антикомунистическата съпротива. От различни пустогласи така наричани «забранени» интелигентски celebritiček, до убийци на Mašínovy. Техните ежедневно донасящи се еднозначни спомени (fabulace), имат точно такава достоверност, като тази ако запитате углавник в затвора, справедливо ли е неговото затваряне. Естествено вие ще узнаете, че всеки от тях е невинен аки агнец Божий. На практика това, усмихвайки се наричат «устна история», в рамките на която едностранните гласове на различните «жертви» имат често такава тежест, като въпрос на хората пред храма, вярват ли те в Бога.
Иде реч за поощрение и култивиране на истерическа ненавист даже към отдавна мъртвите. Всичко, оказва се, е било «изключително неправилно» и «престъпно». Демокрация, хуманизъм и въобще всичко, което може да се измисли, е стъпкано и измърсено. Достигаме до това, че даже в душата на дечицата в детските градини се влага тази отрова. Но ако възрастният човек не е пълен идиот, то разбира се той видда и усеща, че такава пропагандистска критика на комунизма трябва да премине поне минимална проверка на контраргументация и факти (свидетелства).
Макар на дневен ред вече отдавна стои абсолютно друг въпрос, отколкото «какво имаше тук преди ноември 1989-а?». А именно: «Какво се случи след 1989-а?». Тоест, иде реч за оценка на 20-годишното строителство на капитализма, която безусловно, не може да мине без сравнение с предходните години на комунизма. Това трябва да стане основен принцип. При това аз исхождам от това, че двата режима (комунистическият и капиталистическият) са били и са легитимни, родени единакво — тоест чрез преврат под давление на улицата (както единият, така и другият), в рамките на действащата Конституция, и разбира се се съпровождат с контрол над произходящото иззад граница. Несъмнено, и единакво опиращи се на фундамент фалшиви обещания на участниците в тези «революции». .
Впрочем, добре е известно, че тълкованието на историята може да бъде различно, в зависимост от това, кой е тълкуващият. Оценката може да бъде също само относителна. Например, за четвърт част от населението на света «терористът» Усама бен Ладен е безусловен герой и нему, несъмнено, ще строят паметници (ако позволява исламът). В нашата днешна ситуация по принцип от социална гледна точка може да иде реч за разни възгледи — антикомунистически и антикапиталистически. А може да погледнем и от национална гледна точка — и в този случай ще става думаза възглед повече «чешки» от една страна, или повече «немски», от друга. Впрочем засега нашата орис в Чехия е потребление на информация, обработана политически и медийно в изключително «антикомунистическо-пронемски» («античешки») ключ.
Ще завържем към знаменателна историческа дата и своят частен опит за комплексна оценка по пътя на взаимното сравнение на достигнатите резултати – този път обаче резултати от съвсем друга област. (Неизвестно е какво има предвид авторът под "знаменателна историческа дата" - бел.пр.) Тоест, ще разгледаме това, което днешният режим реално е дал и какво е взел, неговите плюсове и минуси, как той е повишил или понижил нашето жизнено равнище. При това целесъобразно би било да вземем под внимание както лошото и хубавото и полезното в двете сравнявани системи. Това е необходимо да се направи още и затова, че хората не желаеха през 1989 година никаква нова философия, ни люстрации, ни копаене в някакви списъци – те просто искаха да живеят по-добре. Не само материално, макар това място в техните представи безусловно играеше значителна роля. Именно подобрение на материалните условия бе главно изискване на преврата — затова именно по този параметър ние трябва да сравним тогавашният и днешният живот. Когато казвам «ние», аз имам предвид, съгласно общите принципи на демокрацията, народът, тоест болшинството граждани, натоварени с избирателно право. Длъжна е нали да съществува не само «власт на народа», но и власт за народа. Народа, под когото разбира се не се подразбира изключително «елитът» (опреден по произволен способ), но е необходимо да се включи и средната класа (служащи, селяни, работници), които значително преобладават в обществото. Във всеки случай, последните представляват минимум 4/5 от нашето общество. Затова епохата вече отдавна и настоятелно изисква някоя нова «Хартия NN», макар за съжаление, безуспешно.
По такъв начин всички оценки може да се сведат в един въпрос, а именно: «Как днес живеят хората – по-добре или по-зле?». В добавка, трябва да се  свалят капаците и при оценката да се придържаме изключително към реалии, сравнявайки това, което действително беше преди, с това, което действително е сега. Отхвърляйки празните и пафосни слова и приказки за «постноемврийски десетилетия граждански права и свободи, демокрация, правда и любов» и за «края на епохата политически престъпления». Отхвърляйки самовъзхваленията на отците-основатели на днешния режим, техните поклонници и фанатици. Дори повече, подходът трябва да бъде пределно твърд, защото в даденият случай излишната дипломатичност на критиката е ненужен разкош, възможно почти равна на колаборационизъм. Ние даже имаме правото на опит да представим най-новата история в едносторанен провокационен (?) черно-бял стил на хипотетическият «Институт по изучение на олигархическият капитализъм» – ако такъв съществуваше — с тази разлика относно днешните привички на неговите капиталистически аналози, че ние няма да лъжем. Че ще става дума не (само) за устни свидетелства на «личности и преки свидетели», но и за възможно рамково обобщение или илюстрации на основа оценка на общите явления, ръководейки се от достъпните факти. При това за «тоталитарният комунизъм» като цяло ние съзнателно ще говорим основно само хубавото, а за дивият капитализъм основно само лошото (което по принцип действително е вярно). Тоест също изключително в «черно-бял» вариант — но с противоположна мярка. Всъщност защо да не пробваме и да не използваме гарантираното право на свобода на словото и критика на страните, които имат другото мнение за този период? В края на краищата, и такъв метод може да се приложи за поощрение (провоциране) на умните хора да се замислят над съществуващите пропагандистско-исторически стереотипи и клише.
«Комунистическа» Чехословакия
Става дума за периода, продължил 41 години след февруари 1948 г. — периодът на неограничена власт на КПЧ. От първоначалният жестк сталинизъм, продължил примерно до 1953-1956 г. след който последва период на политическо и културно освобождение или така нареченото «затопляне». Период, който бе рязко прекъснат с нахлуването на съветските войски през август 1968 година и последващата след това «нормализация». След смъртта на Брежнев и неговите съратници, примерно от 1985 година настъпи последният период на якешевската политическа умора и маразъм, завършил с опитите за повторение на основните икономически и социални реформи и накрая с предаване на властта през ноември 1989 г.
За този период населението на Чехословакия нарастна с 3 милиона 300 хил. души (от които в Чешката Република (нататък – Чехия) с 1471 хиляди), бяха създадени 2330 хил. нови работни места (в Чехия — 1360). Създаваният национален доход се увеличи 7,2 пъти, личното потребление на товари и услуги, заплащани от населението (без отчет на безплатните здравоопазване, образование, култура и т.п.) се увеличи 4,9 пъти в абсолютно изражение или 3,8 пъти на глава от населението. Средната продължителност на живот у мъжете нарастна от 61,5 години до 68 години, у жените от 66,1 до 75,3 години (в Чехия). Количеството студенти се увеличи с 51 хил. човека до 169 хиляди човека (3,3 пъти).
Физическата величина на активите (националното богатство), в сравнение с 1948 година (при това расчетът не отчита допълнителната илинаднормена  национализация, осъществена след тази година) се увеличи 7-8 пъти – и това при използване изключително на свои собствени вътрешни ресурси, т.е. само вътрешно-държавен труд, в добавка без някаква собственост в чуждестранно владение. Всички външнополитически и външноикономически отношения, възникнали от национализация на «чуждестранни» активи след 1945 г, бяха междувпрочем, урегулирани по договори (в това число с Германия, Австрия и САЩ). Чехословашката крона (ЧСК) на вънешният валутен пазар се укрепи с 60% (доларът, първоначално струващ 36 крони, към 1989 г струваше 21 крони). Ежегодно само в Чехия се раждаха около 130 хиляди деца, имахме 372 хиляди свободни, продължително пустеещи квартири и домове. Нямаше безработни, хора без средства за съществуване, бездомни и нищи. Нямаше многочислена армия наркомани (а тези, които бяха стояха на отчет), престъпността бе примерно на ниво една трета от текущото състояние (около 200 убийства в година, от които около 130 в Чехия). Държавните бюджети бяха до 1987 година профицитни и сбалансирани, и само след това започна да се проявява малък дефицит.
В качество на илюстрация трябва да отбележим, че независимо от повече от хилядолетната чешка и словацка история, 60% от населението живееше през 1989 година в съвременни жилища, неотдавна построени през комунистическият период. Освен това, едва напоследък в последните две десетилетия (от края на 60-те) държавата можа да създаде съвершенно нова енергосистема — бяха построени и се експлуатираха две атомни електростанции, строителството на две други вървеше към края си, и вече бяха определени площадки за строителство на още две. Освен това, завършваше строителството на водната и енергетическа система «Габчиково – Надьямарош». Бяха построени хиляди километри нефто-, газо- и продуктопроводи и терминали (включая терминали за контейнерни превози), реконструирана и свързана със Запад система мрежи високоволтови линий на напряжение (същото се отнася и към полагането на газо- и нефтопровода Adria), а също се водеше политика на съкращение дела на топлинните електростанции в общото производство на електроенергия и повишение на тяхната екологичност. Това всичко обеспечи на страната енергетическа безопасност за следващите 25-35 години. В това време се развиваше и транспортът. Така бе построен новият Пражки международен аеропорт, повече от 550 км автостради, и в Прага бе построено метро — на високо техническо и качествено ниво (при това в много трудните условия в центъра на града) с 3/4 от днешните станции, включая системата на Нуселският мост. Бята построени хиляди обекти — не само от промишлено назначение, но и училища, детски градини, ясли, медицински учреждения, учреждения на културата (например капитална реконструкция на Националният театър (в това число Становският театър), Рудолфина, домове на културата и спортни учреждения. Какво струва след това днешният ремонт на студията Барандов и Lucerny, състоянието на които се е влошило за двадесет години – съща дреболия. Колективизираното селско стопанство в съчетание със съответното производство стана европейски образец за подражание (за съжаление, неизползван), обеспечавайки ни за дълго време продоволствена безопасност и суверенитет и позволи да се проведе пълна реконструкция на селската местност. Бившите (преобладаващите) нищи селяни през осемдесетте станаха една от най-високоплатените групи работници. И т.д. и т.п.
Чехия в този период «от своя джоб» ежегодно предаваше около 35 млрд. крони (в превод на днешния курс — около 175 милиарда крони) на Словацката Република, която в това време бе построена практически от нулата (особено южната и източната части на Словакия и Братислава) и стана най-бързо развиващият се регион в Европа. Ако стоиността на имуществото в Чехия се увеличи 5,8 пъти, в Словакия увеличението бе 11,4 пъти. При това Чехия покриваше целият вътрешен и вънешен търговски баланс (например дефицитът на Словакия) в конвертируема валута със своят експорт.
Цените бяха на протяжение дълго време стабилни (от паричната реформа през 1953 г. и до 1989 г. те нарастнаха примерно с 35%), и в същото време на спестяванията на населението (278 млрд. крони в края на 1989 г. В днешни цени около 1,4 трлн. крони) се начисляваха от 2% (по срочни депозити) до 4%, а годишните проценти по застраховане на живот не превишаваха 6%. Населението в болшинството си нямаше дългове. И макарднешната пропаганда се опитва да ни внуши нещо противоположно, банките нямаха никакви рискови кредити (непогасените навреме кредити съставляха, съответстно, само около 700 милиона крони, което е съвершенно незначителна цифра), държавата и обществото не само нямаха никакви дългове, но напротив, достъпните държавни финансови резерви бяха около 85 милиарда крони и 107 тона злато. Външният дълг бе само около $ 500 (тоест, около 7500 крони) на глава от населението (той възникна главно вследствие негативното салдо на словашката икономика). Имахме прекрасно обучена и технически осигурена армия – располагаща например с около 450 съвременни бойни самолети (основно свръхзвукови) и 200 вертолети (в това число 25 тежки Ми-24).
Комунизмът ни остави големият пазар на СИВ с повече от 400 милиона население — потребители, търгувайки с които ние с много голяма изгода за себе си реализирахме примерно 2/3 от нашият експорт.
Ето например какво освен другото бихме могли да имаме днес. Видимо би бил построен милион нови жилища. АЕЦ «Темелин» — четири генератора с обща мощност 4000 МВт — би била завършена през 1992/93 година. Бе разработена програма за закриване или ограничение на функционирането на топлинните електростанции в северна Бохемия, бе прието решение за вложение на около 200 млрд. крони (по курс 1989 г, което днес означава минимум един трилион крони) до 2000 година в транспортният сектор (реконструкция на железните пътища, строителство на нови пътища и линий на метрото) и инфраструктура (особено в областите на телекомуникациите). Вече започваше да работи дългосрочна и радикална програма за оздравяване на околната среда.
Икономическото ниво на Чехословакия през 1948 г бе на 17-18 място сред страните от света. Ако оставим настрана ред нефтодобиващи страни, бързо забогатели вследствие на особени причини, то това място нашата страна съхраняваше до края на осемдесетте, макар на петите ни вече отдавна настъпваха не само ред периферни економики от Западна Европа, но към края и Унгария (от страните в СИВ по-високо от нас икономическо ниво имаше само бившата ГДР). Действително, при пресмятане крупният вътрешен продукт по реален курс (примерно 10 крони за долар), в края на тази епоха, номинално получавахме на глава от населението, за съжаление, само 1/3 от нивото в Австрия. Такава оценка, обаче се базира на използване на «реалният» паритет на валутните курсове – ако например внесем корективи приблизително с обратните расчети, направени от Евростат (Статистическото бюро на Европейският съюз), съгласно които доларът през 1996-а и предходните седем години на чешката хиперинфлация, все още струваше по-малко от 12 крони — то ако се ограничим именно до Чехия, вече тогава практически достигахме австрийското ниво. И накрая, ако всички тези години постъпленията от Чехия не покриваха гореприведените расходи на Словакия (за целият послевоенен период, такава чешка «загуба» би съставила минимум 100 милиарда долара), то в този период Чехия безспорно би била в числото на най-богатите страни в света.
Капиталистическа Чешка Република
В началото на 1993-а година, уважаемата във цял свят Чехословакия се разпадна на две самостоятелни и малоуважаеми държави, които след това през 1999 година влязоха в НАТО, а през 2004-а в Европейският Съюз. По-надолу затова основно се говори (и то «телеграфично») само за развитието и ситуацията в Чехия. Следва да се отбележи, че от 1990 година изведнаж всичко тръгна «от лошо към по-зле».
В резултат на рязкото снижение на раждаемостта, поддържана в значителна степен само в семействата на етническите меншинства, предишният демографически ръст замря и се проявява обратна тенденция към (засега умерено) снижение на числеността на населението. Ако все още е нарастнала средната продължителност на живот, то е само за сметка на влиянието на остатъците на изчезващите условия на живот, заложени при комунизма.
Нашите граждани и избиратели не гледат с умиление на въстановяването на капитализма и днешните условия на живот. Това показва ред социологически изследвания, проведени до днешен ден, резултатите от които обаче грижливо се премълчават. Но едно е ясно, макар количеството хора, живели при предишната власт, постоянно бързо намалява, повече от половината хора в Чехия считат, че при предишната комунистическа власт живееха по-добре (в Словакия почти 2/3). Тези изводи като цяло политиците ни объясняват с това, че това е само своего рода носталгия, че хората бързо забравят, или че тези мнения са на глупци и неудачници. Такава аргументация следва да се игнорира, защото тя касае повтарящи се мнения, които са въпреки както интензивната пропаганда и двадесет години промиване на мозъци, така и обикновения човешки страх пред възможни санкции. Напротив, иде реч за трезв поглед на реалността, за проявление на все още неподавено гражданско мъжество и самостоятелно незомбирано или недостатъчно зомбирано мислене. Все още не се удава нашите съграждани да бъдат превърнати в послушно и тъпо стадо, такова, каквото видимо са били хората в хитлерова Германия.
Стопанисването при капитализма
На площадите през 1989 година, звънейки с връзките «ключове от вратите в бъдещето», ние «иззвъняхме» обикновен реален капитализъм. След неговата реставрация обаче веднага настъпи развал на народното стопанство и всеобщ упадък, евфемистически наричан «икономически реформи» и «преход към пазарна икономика». Още до края на 1992 година настъпи крах, който се прояви в падението на националният доход с 31%. Икономическият колапс продължи всичките 1990-1999 години, и съществено оживление в икономиката имаше само след 2000 година – само за да се превърне през 2008-2009 години в дълбока криза. Независимо от интензивните манипулации, провеждани от ЧСУ (Чешки статистическо управление), данните свидетелстват, че днешният ВВП (този показател сам по себе си е спорен – той включва в себе си и оценка стойността и ръста на амортизацията, непроизводствените расходи за държавно управление и банковите услуги) в реалност до днес съвсем малко надвишава нивото от 1989 година. Основният производствен сектор, състоящ се главно от селско стопанство, промишленност, строителство и транспортни превози, за днешният ден се колебае в пределите 50-55% от изходното ниво. До реформите националната икономика получи обща печлба в размер 126 милиарда крони, от които банките — 23 млрд крони (по текущ курс това съответства на сума приблизително 630 милиарда крони и 115 милиарда крони). След това започна период на загуби, продължил до края на деветдесетте – сега някой желаят тези статистически данни въобще някъде безследно да изчезнат. Бившите размери на приходи не достиганаха и банките, независимо даже на своите методи, които по-рано биха били обявени за противозаконни, и въобще лихварски методи на водене на делата. Нашето общо отстъпление от световните икономически позиции (такива, като ВВП на глава от населението (20 760 долара в Чехия през 2008 г), спуснало нашата страна на 38 място в света) е просто позорно.
След значителният упадък от 1990-1992 г. и при очевидна манипулация на нашата статистика, изразила се в занижена оценка на дългосрочната инфлация, естествено престана да расте и равнището на живот на населението. При това в добавка, се стигна до значителна социална диференциация в доходите и имуществото, дори до днес «популярната» у нас латиноамериканска крайна нищета. Това се случва затова, че днес в почет и уважение по никакъв начин не е труда, а богатството (парите правят пари). Ето по такъв начин у нас се появилиха, от една страна, няколко най-уважавани мултимилиардери и повече от 15 хиляди доларови милионери (това са минимум по 16 милиона крони у всеки), и от друга сторана, останалата маса «социозуси». Ако днес средният брутен доход е около 23 хиляди крони на месец, и в същото време, както се съобщава, около 180 хиляди човека имат повече от 2 млн. крони годишно — то съответно, доходът на 4 млн. човека – основната маса на работещото население – никога даже не се приближава до тези «23 хиляди крони». До «гладните» заплати днес се «доработиха» селяните и работниците от търговията. Напротив, паразитиращите банкери, дилъри, и т.п. се превърнаха в най-високоплатената категория.
«Успешните», приказно збогатявайки, вместо това да принесат полза за останалите, напротив - ограбиха всички до конец – става дума не само за материални ценности. Виждаме наоколо, че умните, достойните и трудолюбивите хора живеят още по-тежко от преди. И ако при това болшинството от тях заявлява, че по-рано са живели по-добре — това просто е незадушено проявление на техния здрав разум, който се проявлява даже при това, че около тях от утро до късна нощ от всички процепи и гънки бушува антикомунистическа истерия – пропагандистска демонизация на предишният «ад». Са ли тези люде най-моралните и умните люде, или, напротив най-глупавите?
Магията и всеобхватността на нашата блестяща следноемврийска капиталистическа «шокова терапия» не се криеше в някакви нови методи на управление, но в непосредственият преход към изяждането на средствата, натрупани от предните поколения, въплътени в комунистическото наследство. В частност в продажбата и разграбването на националното имущество чрез приватизация и реституция. В добавка към всичко, още и в ущърб на бъдрщите поколения, тъй като след 2000 година нашето съществование най-вече се поддържа за сметка на натрупването на все по-голяма сума дълг. Външен, въърешен дълг, дълг на частните компании, дълг на простите граждани.
Националните активи (без земята, паметниците и въоръжението на армията) получени от комунистите, само в Чехия се оценяваха в размер на 10-11 трилиона крони (по днешния курс), и от тази сума на държавният сектор (държава, региони, райони, кметства) се падаха около 7 трилиона крони. Остатъкът бе в лична и кооперативна собственност. За последните двадесет години, обаче не само не се стигна до увеличение на активите, напротив, производствените и финансовите предприятия бяха продадени основном «za babku» на новите собственици, предимно чуждестранни «колонизатори», а частично бяха ограбени или разрушени с други способи (това касае повече от 80 % от производствените фондове).Освен  това, в разглежданият период държавният сектор «загуби», благодарение на новите политици и стопанственици, минимум 2,5 трилиона крони от цялата стоиност на имуществото на предприятията и организациите с техните съоръжения, здания, технологии и оборудоване. Паметниците са разрушени (в настояще време е известно за разрушение на повече от 700 исторически здания), и цялото им съдержание е разграбено (в качество на пример може да приведем манастирът в Хебе – тоест неговите развалини, преди поддържали се в добро състояние на проклинаните днес части на Пограничната стража), днешната армия няма сериозно въоръжение. Наккрая, вече «продадоха» и стотици хиляди хектара земи. За това, наистина ние получихме стотици „brownfields“ – «черни поля», тоест пустеещи земи на мястото на бивши обекти на промишлеността и селското стопанство. Само до края на деветдесетте бяха загубени повече от 700 хиляди работни места (за толкова време комунистите в ЧССР напротив, създадоха нови 400 хиляди).
Вместо това, възникнаха и все по-бързо нарастват по-рано неизвестни нам дългове. Държавният дълг достигна ниво 1,16 трилиона крони, в допълнение към по-рано предоставените гаранции на сума около 200 милиарда крони, времето за плащане на които наближава. Чешката Национална банка има непокрта загуба в размер повече от 200 милиарда крони, при това разпиля златовалутните запаси, размерът на които днес би превишавал 35 милиарда крони. Ако всичко това сумираме заедно, то се получава, че общо чешката държава, нейните регионални власти и «мъдрата» и абсолютно независима Национална банка от 1989 година са «простопанствали» минимум 4-5 трилиона крони, загубвайки национални активи на тази сума (включая изчезналите запаси и злато, а също ново образуваните дългове) – и това е все още плаха и по мое мнение, доста занижена оценка.
Дълговете на населението само към банковите учреждения също се колебаят около трилион крони (освен още десетки и стотици милиарда дълг към данъчните учреждения, лизингови компании и различни лихвари). Рязко се увеличават така наречените «класифицирани банкови кредити», т.е. такива, при погасяване на които възникват проблеми и които, вероятно трябва в значителна степен да се отпишат (в обща сума от 300 до 400 милиарда крони?). Съществува повече от 100-милиарден дълг в оборота между компаниите. Дългът на чешките субекти (държавата, банки, предприятия, граждани) към чуждите кредитори вече през 2007 година превиши нивото от 1,3 трилиона крони (в първото полугодие на 2009 година вече се увеличи до 1,47 трилиона крони) – това е 16 пъти повече от нивото от 1989 година; и ако тук добавим така наречените преки и портфейлни чуждестранни инвестиции на сума още 2,4 трилиона крони, то превишението ще бъде 45 пъти. На глава от населението, включая новородените, външният дълг е около 355 хиляди крони (през тази година тази сума вече се приближи до 400 хиляди крони). Кой ще плати тези пари за нас, особено ако отчетем, че у нас не остана никакво сериозно имущество за продажба?
Франтишек Неваржил (František Nevařil)