Забележка втора - след прочитането на статията нека читателят също си отговори на въпросите - какви продукти произвежда Исландия? Са ли това нефт, газ, стомана, автомобили, машини, електроенергия, селскостопанска продукция, полезни изкопаеми, дървесен материал? Какви продукти произвеждаше България до 1989 и какви продължава да произвежда до днес или разви да произвежда след 1989? След отговора на тези въпроси съм сигурен на читателят ще му е лесно да отговори и на въпроса "Колко важна и нужна е Исландия в световен мащаб и защо и се размина "бунта" срещу световната финансова олигархия?". В помощ: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/
Чували ли сте какво се е случило на 23 октомври в Исландия? Вероятно не. Знаете ли защо нищо не сте чували? Защото на 23 октомври в Исландия става революция – абсолютно мирна, но от това не по-малко «революционна», отколкото другите. Която едновременно показа, колко е «опасно», когато «демократическите процедури», за които така обичат да говорят либералите, се контролират от болшинството, а не от меншенеството, както обикновено. Именно затова показателният пример на Исландия се премълчава от световните СМИ, буквално се скрива – защото последното, което власт имащите от цял свят биха искали – това е примерът на Исландия да стане действително пример за другите страни. Но да започнем всичко по реда си.
На 23 октомври 2012 в Исландия протича референдум, на който бива приета нова Конституция. Този референдум е завършващ акорд в борбата, която води народът на Исландия от 2008 г., когато исландците неочаквано научават, че в резултат на финансовата криза тяхната страна – член на Евросъюза, междувпрочем – в буквалният смисъл на думата е банкрутирала.
Неочаквано това става, защото се случва след 5 години процъвтяване,
обезпечено от «най-ефективната» неолиберална икономика. Построена
на това, че през 2003 година всички банки на страната са приватизирани, и в
целите на привличане на чуждестранни инвеститори те практикуват
онлайн-банкинг, който при минимални разходи дава относително
висока доходност.
И действително, исландските банки привличат множество дребни британски и холандски инвеститори, и всичко върви по мед и масло, и икономиката (от неолиберална гледна точка) расте, цъфти и ухае. Но има, както това става, един нюанс: колкото повече инвестиции се привличат – толкова по-бързо расте и външният дълг на банките. През 2003 г дългът на Исландия се равнява на 200% ВНП, а 2007 г вече е 900%. Световната финансова криза от 2008 г става за «процъвтяващата» икономика на Исландия смъртоносен удар. Трите главни исландски банки: Landbanki, Kapthing и Glitnir – се пукат и биват национализирани, а кроната губи 85% от стоиността си по отношение към еврото. И в края на годината Исландия обявява банкрут.
И тук идва време да си спомним това, че Исландия е демократическа страна. Но отначало исландците решават да се опрат на «обикновената» представителна демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излизат на улиците, протестирайки против банкерите, станали причина за кризата, и невежествените политици, допуснали нейното развитие. Протестите и безпорядъците, в крайна сметка, заставят правителството да даде отставка.
Изборите протичат през април 2009 г, по техните резултати на власт идва лява коалиция, която, от една страна, веднага осъжда неолибералната икономическа система, но, от друга страна, също веднага се съгласява с исканията на Световната банка и страните на Евросъюза да погаси дълговете на исландските банки на обща сума три и половина милиарда евро. Това би означавало, че всеки жител на Исландия в течение на петнадесет години е длъжен ежемесечно да плаща 100 евро – за да погаси дълговете на едни частни лица (притежателите на банки) пред други частни лица.
Това идва твърде много даже за спокойните исландци. И довежда към съвершенно екстраординарен ход на събитията. Идеята, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на частните финансисти, че цяла страна трябва да бъде обложена с данък, за да погаси частни дългове, се оказва толкова неприемлива, че поражда нова вълна масови протести. Които буквално принуждават ръководителите на Исландия да преминат на страната на болшинството от населението. В резултат Президентът Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира вече приетият от парламента закон, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и се съгласява проведе референдум.
Последва много характерна за «свободния свят» реакция от «международното съобщество» – на Исландия бива оказано беспрецедентно давление. Великобритания и Холандия заплашват – в случай на отказ от изплащането на дълговете на исландските банки със сурови икономически санкции, до пълна изолация на Исландия. МВФ заплашва да лиши страната от всякаква помощ. Британското правителство грози да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Но исландците не се поддават на давлението, а Президентът Гримсон се изказва така: «На нас ни казваха, че ако не приемем условията на международното съобщество, то ще станем нова северна Куба. Но ако бихме се съгласили, то бихме станали новото северно Хаити».
Референдумът бива проведен през март 2010 г. На него исландците решават да не връщат средствата на чуждестранните кредитори – Великобритания и Нидерландите – 93% от участвалите гласуват против изплащането на банковите дългове. МВФ незабавно замразява кредитирането. Но исландците вече не могат да бъдат спрени. При поддръжката на гражданите правителството инициира граждански и углавни разследвания по отношение на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международен ордер за арест на бившият президент на банка Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а други банкери, също причастни към краха, бягат от страната.
Но и това не е все още всичко. Исландците не спират на достигнатото – бива прието решение да се състави нова Конституция, която би освободила страната от властта на международните финанси и виртуални пари. При това исландците пожелават да напишат новата Конституция сами, всички заедно. И това се удава! Проектът на Основния закон пишат 950 прости граждани, избрани произволно (по лотарийна система) за членове на Националната Асамблея през 2010 г.
За да се доработи новата Конституция, народът на Исландия избира (вече на избори) Конституционен съвет, в който влизат 25 граждани. Прости хора – рибари, фермери, лекари, домакини – биват избрани в числото от 522 възрастни, не принадлежащи към никаква политическа партия, всеки от които препоръчват като минимум 30 граждани.
И както пише руският «демократически» журналист Павел Пряников в статия с характерното название «Всяка готвачка може да напише Конституция»: «Особено ще подчертаем, че никой в Исландия не се възмущава, че е невъзможно да се прочетат 522 биографии на хора и техните политически програми, а също да се оправи в избирателен бюлетин, в който са вписани фамилии на такова огромно число хора».
После започва доработка на текста на Конституцията и конституционните закони. Ще цитираме отново П.Пряников: «А после Съветът исползва системата на краудсорсинг – достъп на всички хора до неговата работа. Предложенията на гражданите се събират чрез «Фейсбук», «Твитер» и даже «Ютуб». Всичко от простите исландци постъпват 3600 коментарии към работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет нови статии от Конституцията за обществено обсъждане. След две или три седмици, след разглеждане на предложенията от обществеността и експертите, Съветът публикува финална версия на статиите, които след това се обсъждат още веднаж. Освен това, членовете на Съвета веднаж седмично записват расказ за своята работа и го публикуват на «Ютуб», а техните заседания може да се гледат в пряка транслация в интернет. В края на работата всички 25 члена на Съвета гласуват за завършване работата над Основният закон. «Ние, хората на Исландия, желаем да създадем справедливо общество, където всеки от нас ще има равно място на общата маса» – с тези слова започва Конституцията».
В коментари членовете на Конституционният съвет признават, че в превод на други езици първата фраза от Конституцията звучи малко дървено, но по тяхно мнение, тя е понятна на всеки исландец и най-добре отразява стремежът да се създадат равни възможности за всички. Съгласно проекта за Конституция, природните ресурси на острова се намират по изключително обществена собственност. Особен интерес извиква статията под название «Открита информация и правдивост», която задължава правителството да държи в открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Също така Конституцията задължава властите да работят на благото не само на човека, но и Земята и биосферата. Отделна статия узаконява правата на животните. В новаторският документ се намира място и за твърде архаична норма, изключена от болшинството европейски Конституции. А именно, Евангелическо-лютеранската църква на Исландия запазва държавен статус.
Тук си струва да отбележим един съществен за по-нататъшното развитие на събитията нюанс. Конституционният съвет по своя състав се оказа, както е прието да се казва сега, «евросоциалистически». И не толкова затова, защото болшинството исландци се придържат към леви възгледи, колкото вследствие на доволно недалновидно и просто глупаво поведение на исландските десни: билите по-рано във властта «Прогресивна партия» и «Партия на Независимостта» призовават своите привържъници да бойкотират изборите на Конституционен съвет и работата над Конституцията, и техните избиратели ги послушват. В резултат и в самият Съвет, и в текста на новата Конституция влиянието на десните и консерваторите се оказва минимално.
По такъв начин, в резултат на съвкупното действие както на обективни, така и на субективни фактори болшинството неочаквано се оказва хазяин на положението – и в Конституционният съвет, и сред участниците на разработка на Конституцията, и сред гласуващите на референдума. И резултатът дотолкова «надминава очакванията», че всички водещи световни СМИ красноречиво мълчат за резултатите от исландският всенароден референдум от 23 октомври, на който проектът за Конституция одобряват повече от 80% от исландците при явка 66%.
Разбрахте ли главната мисъл? Достатъчно бе да се допусне болшинството до разработка и приемане на Конституция и конституционни закони, и вместо приватизация като панацея от всички беди на икономиката се «получава» национализация на ресурсите, вместо държавни тайни – откритост, вместо строго представителна демокрация – елементи на пряка демокрация.
И не дай Боже (от гледна точка на неолибералните правителства) примерът на Исландия да последват други страни. Та нали днес тези решения, както и в Исландия преди 2 години, се предлагат на други народи. На народа на Гърция казват, че приватизация на техния държавен сектор е единствено решение. Същото говорят и на италянците, испанците и португалците...
А ако те последват примера на исландците? Страшно е даже да се помисли...
А всичко върви към това! Мнозина наши туристи, на които пречат културно да починат непрекъснато стачкуващите «европейски свине» (PIGS – распространено обозначение на четирите страни от Евросъюза, намиращи се на ръба на банкрут: Португалия (P), Италия (I), Гърция (G), Испания (S)), обръщат внимание, че на множество транспаранти някак често се споменава Исландия. Но за такива дреболии новостните програми също не споменават – тях ги интересува главното – на какви условия тези «свини» ще се съгласят да вземат милостиво предлаганият заем за погашение на дълговете от предишните заеми на спукалите се частни банки.
Именно затова вие нищо не знаехте за исландският референдум – световните СМИ си правят вид, че нищо не се е случило. Та нали СМИ, както и правителствата, както и парламентите, също представляват интересите на управляващата класа, на която – в която и да е страна – ох колко е неизгодно болшинството да бъде допуснато до управлението.
Но за всички тези, комуто са близки интересите на болшинството и комуто е небезразлична истинската демокрация, исландската история – това е урок. Урок за организираното болшинство. Пряка демокрация. Реално осъществяване правата на болшинството. Народно законотворчество и народно самоуправление. Всичко това, без което истинска демокрация е невъзможна по принцип.
И действително, исландските банки привличат множество дребни британски и холандски инвеститори, и всичко върви по мед и масло, и икономиката (от неолиберална гледна точка) расте, цъфти и ухае. Но има, както това става, един нюанс: колкото повече инвестиции се привличат – толкова по-бързо расте и външният дълг на банките. През 2003 г дългът на Исландия се равнява на 200% ВНП, а 2007 г вече е 900%. Световната финансова криза от 2008 г става за «процъвтяващата» икономика на Исландия смъртоносен удар. Трите главни исландски банки: Landbanki, Kapthing и Glitnir – се пукат и биват национализирани, а кроната губи 85% от стоиността си по отношение към еврото. И в края на годината Исландия обявява банкрут.
И тук идва време да си спомним това, че Исландия е демократическа страна. Но отначало исландците решават да се опрат на «обикновената» представителна демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излизат на улиците, протестирайки против банкерите, станали причина за кризата, и невежествените политици, допуснали нейното развитие. Протестите и безпорядъците, в крайна сметка, заставят правителството да даде отставка.
Изборите протичат през април 2009 г, по техните резултати на власт идва лява коалиция, която, от една страна, веднага осъжда неолибералната икономическа система, но, от друга страна, също веднага се съгласява с исканията на Световната банка и страните на Евросъюза да погаси дълговете на исландските банки на обща сума три и половина милиарда евро. Това би означавало, че всеки жител на Исландия в течение на петнадесет години е длъжен ежемесечно да плаща 100 евро – за да погаси дълговете на едни частни лица (притежателите на банки) пред други частни лица.
Това идва твърде много даже за спокойните исландци. И довежда към съвершенно екстраординарен ход на събитията. Идеята, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на частните финансисти, че цяла страна трябва да бъде обложена с данък, за да погаси частни дългове, се оказва толкова неприемлива, че поражда нова вълна масови протести. Които буквално принуждават ръководителите на Исландия да преминат на страната на болшинството от населението. В резултат Президентът Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира вече приетият от парламента закон, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и се съгласява проведе референдум.
Последва много характерна за «свободния свят» реакция от «международното съобщество» – на Исландия бива оказано беспрецедентно давление. Великобритания и Холандия заплашват – в случай на отказ от изплащането на дълговете на исландските банки със сурови икономически санкции, до пълна изолация на Исландия. МВФ заплашва да лиши страната от всякаква помощ. Британското правителство грози да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Но исландците не се поддават на давлението, а Президентът Гримсон се изказва така: «На нас ни казваха, че ако не приемем условията на международното съобщество, то ще станем нова северна Куба. Но ако бихме се съгласили, то бихме станали новото северно Хаити».
Референдумът бива проведен през март 2010 г. На него исландците решават да не връщат средствата на чуждестранните кредитори – Великобритания и Нидерландите – 93% от участвалите гласуват против изплащането на банковите дългове. МВФ незабавно замразява кредитирането. Но исландците вече не могат да бъдат спрени. При поддръжката на гражданите правителството инициира граждански и углавни разследвания по отношение на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международен ордер за арест на бившият президент на банка Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а други банкери, също причастни към краха, бягат от страната.
Но и това не е все още всичко. Исландците не спират на достигнатото – бива прието решение да се състави нова Конституция, която би освободила страната от властта на международните финанси и виртуални пари. При това исландците пожелават да напишат новата Конституция сами, всички заедно. И това се удава! Проектът на Основния закон пишат 950 прости граждани, избрани произволно (по лотарийна система) за членове на Националната Асамблея през 2010 г.
За да се доработи новата Конституция, народът на Исландия избира (вече на избори) Конституционен съвет, в който влизат 25 граждани. Прости хора – рибари, фермери, лекари, домакини – биват избрани в числото от 522 възрастни, не принадлежащи към никаква политическа партия, всеки от които препоръчват като минимум 30 граждани.
И както пише руският «демократически» журналист Павел Пряников в статия с характерното название «Всяка готвачка може да напише Конституция»: «Особено ще подчертаем, че никой в Исландия не се възмущава, че е невъзможно да се прочетат 522 биографии на хора и техните политически програми, а също да се оправи в избирателен бюлетин, в който са вписани фамилии на такова огромно число хора».
После започва доработка на текста на Конституцията и конституционните закони. Ще цитираме отново П.Пряников: «А после Съветът исползва системата на краудсорсинг – достъп на всички хора до неговата работа. Предложенията на гражданите се събират чрез «Фейсбук», «Твитер» и даже «Ютуб». Всичко от простите исландци постъпват 3600 коментарии към работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет нови статии от Конституцията за обществено обсъждане. След две или три седмици, след разглеждане на предложенията от обществеността и експертите, Съветът публикува финална версия на статиите, които след това се обсъждат още веднаж. Освен това, членовете на Съвета веднаж седмично записват расказ за своята работа и го публикуват на «Ютуб», а техните заседания може да се гледат в пряка транслация в интернет. В края на работата всички 25 члена на Съвета гласуват за завършване работата над Основният закон. «Ние, хората на Исландия, желаем да създадем справедливо общество, където всеки от нас ще има равно място на общата маса» – с тези слова започва Конституцията».
В коментари членовете на Конституционният съвет признават, че в превод на други езици първата фраза от Конституцията звучи малко дървено, но по тяхно мнение, тя е понятна на всеки исландец и най-добре отразява стремежът да се създадат равни възможности за всички. Съгласно проекта за Конституция, природните ресурси на острова се намират по изключително обществена собственност. Особен интерес извиква статията под название «Открита информация и правдивост», която задължава правителството да държи в открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Също така Конституцията задължава властите да работят на благото не само на човека, но и Земята и биосферата. Отделна статия узаконява правата на животните. В новаторският документ се намира място и за твърде архаична норма, изключена от болшинството европейски Конституции. А именно, Евангелическо-лютеранската църква на Исландия запазва държавен статус.
Тук си струва да отбележим един съществен за по-нататъшното развитие на събитията нюанс. Конституционният съвет по своя състав се оказа, както е прието да се казва сега, «евросоциалистически». И не толкова затова, защото болшинството исландци се придържат към леви възгледи, колкото вследствие на доволно недалновидно и просто глупаво поведение на исландските десни: билите по-рано във властта «Прогресивна партия» и «Партия на Независимостта» призовават своите привържъници да бойкотират изборите на Конституционен съвет и работата над Конституцията, и техните избиратели ги послушват. В резултат и в самият Съвет, и в текста на новата Конституция влиянието на десните и консерваторите се оказва минимално.
По такъв начин, в резултат на съвкупното действие както на обективни, така и на субективни фактори болшинството неочаквано се оказва хазяин на положението – и в Конституционният съвет, и сред участниците на разработка на Конституцията, и сред гласуващите на референдума. И резултатът дотолкова «надминава очакванията», че всички водещи световни СМИ красноречиво мълчат за резултатите от исландският всенароден референдум от 23 октомври, на който проектът за Конституция одобряват повече от 80% от исландците при явка 66%.
Разбрахте ли главната мисъл? Достатъчно бе да се допусне болшинството до разработка и приемане на Конституция и конституционни закони, и вместо приватизация като панацея от всички беди на икономиката се «получава» национализация на ресурсите, вместо държавни тайни – откритост, вместо строго представителна демокрация – елементи на пряка демокрация.
И не дай Боже (от гледна точка на неолибералните правителства) примерът на Исландия да последват други страни. Та нали днес тези решения, както и в Исландия преди 2 години, се предлагат на други народи. На народа на Гърция казват, че приватизация на техния държавен сектор е единствено решение. Същото говорят и на италянците, испанците и португалците...
А ако те последват примера на исландците? Страшно е даже да се помисли...
А всичко върви към това! Мнозина наши туристи, на които пречат културно да починат непрекъснато стачкуващите «европейски свине» (PIGS – распространено обозначение на четирите страни от Евросъюза, намиращи се на ръба на банкрут: Португалия (P), Италия (I), Гърция (G), Испания (S)), обръщат внимание, че на множество транспаранти някак често се споменава Исландия. Но за такива дреболии новостните програми също не споменават – тях ги интересува главното – на какви условия тези «свини» ще се съгласят да вземат милостиво предлаганият заем за погашение на дълговете от предишните заеми на спукалите се частни банки.
Именно затова вие нищо не знаехте за исландският референдум – световните СМИ си правят вид, че нищо не се е случило. Та нали СМИ, както и правителствата, както и парламентите, също представляват интересите на управляващата класа, на която – в която и да е страна – ох колко е неизгодно болшинството да бъде допуснато до управлението.
Но за всички тези, комуто са близки интересите на болшинството и комуто е небезразлична истинската демокрация, исландската история – това е урок. Урок за организираното болшинство. Пряка демокрация. Реално осъществяване правата на болшинството. Народно законотворчество и народно самоуправление. Всичко това, без което истинска демокрация е невъзможна по принцип.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.