Пчели против корупцията

Дайте днес да влезем в кожата на влиятелен политик от «цивилизована» западна страна и да се замислим — изгодна ли е на Запада корупция в «развиващите се» страни. Да вземем например Егиславия. Как за Запада е по-изгодно: в Егиславия да има дълбоко поразена от корупция власт, или властта в Егиславия честно да отстоява интересите на страната?
Да разгледаме двата варианта.
Вариант 1. Егиславия е корупмирана изцяло.
В този вариант Егиславия се управлява от продажен компрадорски елит, който граби страната както може. Разбира се, да живее в самата Егиславия компрадорският елит не възнамерява, затова те изнасят семействата си и активите си в спокойно тихо място — тоест, при нас, на Запад. Производството в Егиславия е убито, затова тя активно купува разен битпазар за разни ширпотреби у нас, на Запад. Запад напълно контролира вътрешният пазар на Егиславия.
Западът с помощта на подкупи получава евтин достъп към природните ресурси на Егиславия, след което ги изпомпва, практически не плащайки данъци и мита. Тази малка част от продажбата на ресурси, която получават егиславският компрадорски елит, също попада на Запад: да напомня, в самата Егиславия е неспокойно, и там никой не си пази награбеното.
Държаните интереси на Егиславия никого не вълнуват. С помощта на подкупи и заплахи може без проблеми да се заставят властите на Егиславия да дадат парче територия, да се откажат от правата на спорни месторождения на нефт, да затворят своята АЕЦ и даже да изпратят местно пушечно месо на поредната започната от Запад война против Югопта.
Накрая, качествените трудови ресурси и умните мозъци претичат от Егиславия на Запад по естествен път, при минимална поддръжка от компрадорите-вербовачи. Та нали в стабилният Запад условията за живот са далеч по-добри, отколкото в нища и корумпирана Егиславия.
Вариант 2. В Егиславия има силна и честна власт.
В този вариант Егиславия се управлява от умни и порядъчни люде, които се грижат на първо място за интересите на поверената им от народа държава. Представителите на властта живеят в Егиславия, парите си държат също там. Техният пример следват и бизнесмените — тъй като в Егиславия има достатъчно порядък, че честният бизнесмен да не се опасява за своите капитали.
В Егиславия са развити своя промишленост и селско стопанство, местният пазар е защитен с мита от западните стоки. За природните ресурси Запад трябва да плаща пълна цена: да се избегнат големи данъци по пътя на даване на малко подкупче е невъзможно. Парите от продажба на природните ресурси не отиват на Запад, а остават в самата Егиславия и се ползват за строителство на инфраструктура.
Егиславия твърдо и последователно отстоява своите държавни интереси. Компрадорите в Егиславия са отделени от властта, затова не могат да служат като проводници на интересите на Запада. Във всички спорни случаи на Запада се налага не да продавя своята позиция, а да се договаря.
В някои случаи договорките са невъзможни. Например Егиславия категорически не е готова да прави на Запад териториални подаръци или да затваря пречещите на Запад електростанции.
Миграцията от Егиславия на Запад е минимална, тъй като безработица в развиващата се Егиславия е ниска, а общото жизнено равнище е доволно високо…
И така, напомням, ние размишляваме за сътбите на Егиславия от гледна точка на западните политици. Това съвсем не са празни размишления: нали у западните политици има мощен набор лостове за въздействие върху Егиславия — работещите в Егиславия фондове, лоялните на Запада представители на местният елит, подконтролните на Запада СМИ и така нататък.
Сега - внимание, въпрос. В каква посока ще движат Егиславия западните политици: в страна на изцяло корумпирана и нища Егиславия, която се управлява от крадливи компрадорски елит, или в посока на силна суверена Егиславия, властите на която не вземат подкупи и действат в съответствие с интересите на своята страна?

Фриц Моисеевич Морген