За ефективността, собствениците и СССР

В СССР държавата, като действително ефективен собственник, умело манипулираше работната сила и активите. Сега... щеше да е смешно, ако не беше страшно.
Прост пример:
Десет шахти. Във всяка шахта - хиляда работници.
Пет шахти дават въглища със себестойност рубла (Добре, нека е лев, или долар, или 100 турски лири - бел. пр.). Три - по пет рубли. И две - по десет рубли. Средна себестойност - 4 рубли. Въглищата се купуват по 5 рубли - рубла печалба - и предприятието храни десет хиляди работници, плаща детски градини, пионерски лагери, профилакториуми и т.н... Целият град живее, расте и се труди.
СССР умря, дойде "ефективен" бизнесмен. На ход затвори две "губещи" шахти, малко помисли, затвори три "нерентабилни". Пет хиляди миньори - на улицата. Работна сила много - може да се намали заплатата. Лагери и профилакториуми? На загуба, персоналът е изхвърлен на улицата, территориите и сградите се отписват от баланса и продават за грошове на други "ефективни", там ще бъдат построени рентабилни бордеи, казино и т.п. От петте затворени шахти се режат металоконструкциите и цветният метал - край, шахтите са наводнени и не подлежат на възстановяване. На петте работещи шахти се отебава на техниката на безопасност (а защо? скъпо, пък миньора все едно ще тръгне, щото повече няма къде да работи) и въглищата щедро се поливат с кръв.
След десет години тези шахти са изработени с хищнически темпове и затворени.
И какво имаме? Някога процъвтяващият град е обнищал и се разрушава, безработицата е 90%, цъфтят престъпността, наркоманията и проституцията... А "ефективният" е сложил на задгранични сметки своя милиард зелени и заминал за Канарските.

PS. Ако някой е недоразбрал - прикрепените детски градини и профилакториуми ВЛИЗАТ в себестойността. А рублата печалба от въглищата - дотира общественият транспорт и тям подобна (на загуба по определение) инфраструктура. От секции и кръжоци - до фризьорски салони и местният вестник "Червени Въглища".
(c)