«И не помисляйте да пишете за Русия нещо хубаво»

«Имате ли усещането, че средствата за масова информация често лъжат и манипулират вашето съзнание? Тогава вие сте от болшинството немци. Това, което по-рано се считаше «теория на заговора», всъщност е резултат от пропагандистските методи на работа на немските СМИ» - се казва в анонса на новата книга «Купените журналисти» («Gekaufte Journalisten»), неотдавна излязла от печат в немското издателство Kopp Verlag. В нея известният в Германия журналист Удо Улфкоте, 17 години работил в редакцията на един от най-големите и влиятелни немски вестници - Frankfurter Allgemeine Zeitung, раскрива тайните на идеологическото задкулисие, при това по най-жесток образ критикувайки самият себе си.

«Казвам се Удо Улфкоте. Работя като журналист 25 години. Обучиха ме да лъжа и замълчавам правдата пред обществеността - казва авторът на книгата в своето видеообръщение към аудиторията на немската версия на интернет-изданието The Huffington Post. - През последние месеци ние всички можем да наблюдаваме, как американските и немските СМИ се опитват да разпалят война и да я пренесат в Русия и Европа. Това е чертата, която аз не мога да престъпя и съм длъжен да призная: това, което правех в миналото и това, което правеха и правят и досега моите колеги-журналисти — това е неправилно, те манипулират хората и водят антируска пропаганда.»

«Журналистите са купувани, за да предадат не само своя народ в Германия, но и народите от цяла Европа - продължава Улфкоте. - Аз написах за всичко това в своята нова книга, защото ме безпокои възможността от война в Европа. Аз не искам тази война… Войната винаги искат определени хора, това са не само политиците, но и журналистите. В своята книга аз описах, как ние, журналистите, сме мамили в миналото нашите читатели, за да им наложим необходимостта от война. И аз написах за това, защото повече не мога да понасям това, аз съм сит до гърло от тази пропаганда».

По-нататък Удо Улфкоте казва: «Ние в Германия живеем в «бананова република», а не в демократична страна със свобода на словото и права на човека… Погледнете моите колеги, които всеки божи ден пишат против русите, а сами всички до един са членове на различни трансатлантически организации, поддържани от САЩ. Така беше и с мен. Мен, например, направиха почетен гражданин на щата Оклахома, САЩ, и знаете ли защо? Само затова, че аз по-рано писах проамерикански материали. Мен ме поддържаше ЦРУ. Защо? Защото аз бях длъжен да бъда проамерикански журналист в Германия… Аз написах за това книга не затова, защото исках да направя пари. Публикацията на книгата ще ми донесе големи проблеми. Аз написах тази книга за хората в Германия, в Европа и в цял свят, за да повдигна завесата пред всички за това което се случва зад кулисите. Аз зная едно: всички нас, журналистите, дресират да пишем проевропейски и проамерикански материали, но никогда да не пишем положително за Русия...

Германия е някакъв род колония на САЩ. Това може да се види по множество факти — например, абсолютно большинство от немците са против присъствие на ядрено оръжие на територията на Германия. Но това не пречи на американците да държат ядрено оръжие в Германия. В тази колония за американците е много леко да установят контакт с младите немски журналисти. И което е важно: такива контакти се установяват чрез трансатлантическите НКО и организации в Германия и САЩ. Всички журналисти от уважаемите немски издания са или членове на такива трансатлантически НКО и организации, или техни официални партньори. И в тези трансатлантически НКО и организации немските журналисти насъскват да бъдат проамерикански. Така стоят нещата и с британските журналисти, и с австралийските, и с новозеландските, и с журналистите в арабските страни». (А как стоят нещата в България? - бел.пр.)

В своята книга Улфкоте изброява стотици имена и названия на организации, влияещи на немските СМИ с цел еднострано подаване от тях на пропагандистски материали. Това на първо място са:

- Atlantik-Brücke (нем. «Атлантически мост»; основана през 1952 год некомерческа организация, призована да служи за военно-политически мост между държавата-победителка САЩ и ФРГ и декларираща консалтингова поддръжка на ФРГ от страна на САЩ в областите на икономиката, финансите и образованието; в организацията влизат над 500 водещи деятели на банковата и финансовата сфери, икономиката, политиката, СМИ и науката);

- Trilaterale Kommission (нем. Тристранна комисия, известна също като Билдербегската група - основана по инициатива на Дейвид Рокфеллер през юли 1973 год неофициална ежегодна конференция, състояща се от около 400 участника, най-голямата част от които са влиятелни фигури в областите на политиката, бизнеса и банковото дело от Европа, Северна Америка и високоразвитите страни на Азия, а също главите на водещите западни СМИ);

- American Academy in Berlin (англ. Американска академия в Берлин; създадена през 1994 год за научен и културен обмен между Германия и САЩ; дава стипендии по хуманитарни, социални и политически дисциплини, а също кани за четене на лекции на немските журналисти на водещи американски политици и експерти в различни области);

- The Aspen Institute (англ. Институт Аспен с щаб-квартира във Вашингтон; от 1974 год има филиал в Берлин; организира конференции и съвещания за ръководители от висшето звено на актуални теми в сферата на бизнеса, политиката и културата).

В числото лобистки организации Улфкоте назовава също «Немският фонд на Маршал», «Американският съвет по Германия и Институтът за европейска политика», а главен финансист на конкретните проекти за манипулиране на обществеото мнение в Германия - посолството на САЩ.

Известно ли е било всичко това до разобличенията на Улфкоте? Разбира се да. И той привежда в своята книга ред примери за осведомеността за това във висшите ешелони на властта във ФРГ. В частност, Bundesnachrichtendienst (BND - немското разузнаване) само се е обръщало към него за съдействие в направление на общественото мнение в Германия в нужното на американците русло.

Разговорите за това, че Федеративната Република всъщност не е независима (а по Улфкоте - «бананова република»), вървят отдавна. При това люди знаещи се позовават на така наричаните Kanzlerakte (нем. «Актове на канцлера») - задължение по отношение към САЩ, да подпише което е длъжен всеки немски канцлер преди полагане на клетва и встъпване в длъжност.

Съгласно този документ, ФРГ се задължава до 2099 год всички свои важни политически и икономически стъпки да съгласува с Вашингтон. Освен това, на САЩ се предоставя право да съхранява златният запас на ФРГ у себе си, а главно (в нашият случай) - да осъществява пълен контрол над всички западногермански СМИ, кинопродукцията, училищните образователни и възпитателни програми, и т.н.

За съществуването на «канцлерактове» на обществеността става известно през юли 2007 год, когато австрийското издателство Ares-Verlag пуска книгата «Немската карта», в която нейният автор - генерал-майор в оставка Герд-Хелмут Комоса, заемал през 1977-1980 год постът глава на военното разузнаване на ФРГ - подробно разказва за това.

През 2009 год в интервю за една от най-крупните мас-медиа в Германия — вестник Die Zeit, за това говори и Егон Бар, заемал в периода 1969-1974 год постът на федерален министър по особени поръчения, а после по икономическо сътрудничество в правителството на Вили Бранд. По думите на Бар, Бранд сам му е казвал, что под пресинга на американците е бил принуден да подпише «актът на канцлера» и че до него това задължително са подписвали предишните канцлери - Конрад Аденауер, Людвиг Ерхардт и Курт Кизингер.

Егон Бар, който е на 93 години, е жив и досега, намира се в добро здраве и от своите думи не се отказва.

Последният път въпросът за това, съществува ли «канцлеракт», бе повдигнат през ноември 2007 год. В хода на пряка онлайн-линия Direkt zur Kanzlerin (нем. «Пряка връзка с канцлера») Ангела Меркел бива запитана, какво може да каже за това задължение . Отговорът, но не от канцлера, както на други въпроси, а от прес-службата на Федералното правителство не забавя да се появи на сайта (цитирам):

«Уважаеми г-н ... Благодаря за Вашият въпрос. Ние отговаряме от името на канцлера. Секретен договор, който Вие споменавате, е от областа на легендите. Тозьи договор не съществува. И на канцлера, разбира се, никой от така наречените съюзници не е заповядвал да го подписва преди полагането на клетва. Затова нашият кратък отговор е: Не». Е, разбира се, не...

В това време, промивката на немските мозъци продължава. Ето характерен пример.
Позната на нашето семейство, на средна възраст пасториса от евангелическата църква и доктор по богословие, преди седмица написа писмо до канцлер Меркел, в което молеше главата на Кабинета обективно да погледне на случващите се в Украйна събития и да престане да прави от Русия империя на злото, доколкото това не съответства на реалиите. Писмото тя предлага да подпишат нейни познати, в болшинството си — люде високообразовани: доктори на науките и достатъчно известни в Германия деятели на културата (такъв и е кръгът на общуване).

И всички, буквално всички тези двадесет интелектуалци се нахвърлят върху и с думите: «Вие какво! Русия е агресор! Русия гноби нещастна Украйна. Русия ни шантажира с газа», и т.п.

А нали всички тези интелектуалци не четат ширпотреба в. Bild и не гледат идиотски ток-шоу, които на немското ТВ са не по-малко, ако не и повече, отколкото на руското. Те четат и гледат съвсем друга преса и предавания. И въпреки това...

И последно. За излизането на книгата на Удо Улфкоте — а найният първи тираж се разлетя в началото на този месец за броени дни — не съобщи НИТО ЕДНО голямо немско СМИ.

Сергей Дебрер


Допълнение:
Грандиозният скандал, разразил се в Германия след откровенията на видният журналист за многогодишната му работа за американското разузнаване, застави мнозина по-новому да погледнат на немските СМИ. Хората вече не вярват на вестниците и телеканалите - в особенност на тяхното превзето осветяване на руските събития, пише Пол Крейг Робертс.

«В немските СМИ се случва нещо наистина серезно», - счита икономистът Пол Крейг Робертс. Той е уверен, че превзетото отношение към Русия и едностранното освещение на някои събития вече са заставили мнозина жители на Германия да обърнат гръб на водещите немски издания.
В статия, публикувана на сайта на икономиста, се отбелязва, че подобно поведение на вестниците може да се обясни с вмешателство в техните работи от ЦРУ. «След това (публикуването на книгата на Удо Улфкоте как агенти от разузнаването на САЩ редовно подкупват работници от СМИ. - бел. пр.) недоволството на немците от техните основни СМИ, изглежда, премина точката на невъзврат» - пише Робертс.

Икономистът отбелязва, че продажбите на вестници и списания са паднали не само в Германия. Но недоволството на читателите е достигнало такова ниво, че даже интернет-версиите на изданията са започнали бързо да губят популярност. Както се отбелязва в статията, това е безпрецедентен случай.

При това в началото на лятото ситуацияте бе далеч не такава плачевна. Очевидно, ключева роля в този случай изигра изданието Der Spiegel, в частност, неговата корица, на която бяха публикувани фотографии на загиналите в крушението на малайзийският авиолайнер, а заглавието гласеше: «Спрете Путин сега!» Читателите подадоха официална жалба срещу изданието, която поддържа немският Съвет по делата на пресата.

Впрочем, за някои днешната ситуация, в която се оказаха немските СМИ, не бе неочаквана. Още през април ежемесечното списание Cicero предупреждава, че вестниците умират, доколкото те «вървят против своите читатели». И като пример е взето именно освещаването на събитията, свързани с Русия.

«Немските СМИ много бързо преминаха в настъпление против Русия заради кризата в Украйна. Но също така бързо им се наложи да организират отбрана от своите си читатели» - твърди статията. Сега изданията се разплащат не само със снижение на продажбите на печатни издания, но и с популярността на своите интернет-портали.

Пол Крейг Робертс отбелязва, че това може да е само началото. «Нима е дошло времето да издаваме книгата "2019: Последното копие на Der Spiegel"? Ако, разбира се, немските печатни СМИ доживеят поне до този момент» - пише икономистът.

Допълнение 2: Посещаемостта на 6-те най-големи новостни сайтове в Германия спада разко под "ефекта Улфкоте".