Статията е посветена на изследване, проведено от известният
бизнесмен и политически анализатор Йон Хелевиг, който повече от 20 години работи в Русия.
Хелевиг доказва, че западните икономики не са расли
въобще за последните десетилетия, а просто масово са натрупвали
дългове. С такова ниво натрупани дългове такова положение не може да
продължава дълго и обезателно ще доведе до катастрофически
последствия: в близките 5-10 години икономиките на западните страни чака пълен
крах.
И така, авторът пише:
«В своето новаторско изследване Awara Group показва, че на протежение много години приръстът на реалният, минус натрупалите се заеми, ВВП в западните страни е бил отрицателен. И само за сметка масирано увеличение на дълговата нагрузка те са могли да скрият реалното положение на нещата и да отсрочат настъпването на неизбежният крах на икономиките на тези страни. Както показва изследването, реалният ВВП в тези страни скрива внушителни загуби. Ако извадим от този показател натрупаният дълг, ще получим показател Реален-ВВП-с-изваждане-на-дълга.
Моралът в това изследване е да се демонстрира, че показателите на ръст на ВВП като такива почти нищо не говорят за динамиката на икономиката, ако в същото време не се анализира въпроса – каква част от този ръст е станала възможна благодаря новите заеми.
Ключева задача на това изследване е да се изяви реалният ръст на ВВП след учет на ефекта на ръст на националната икономика заради ръста на държавният дълг. В днешно време съществува крепко устояла се практика да се коригират показателите за ВВП в съответствие с показателите на инфлацията, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на ВВП». Отчитайки това обстоятелство, напълно естествено е също да се използва този метод, в коригиране показателите на ръста на ВВП очистен от влиянието на ръста на нови заеми, което трябва да даде в крайна сметка показатели на «ръст на реалният ВВП с изваждане на дълга». Ние предполагаме, че това е новаторско изследване, тъй като не ни е известно, повдигали ли са икономистите някога този въпрос. Също не ни е известно, дали този проблем някога се е обсъждал сред учените и аналитиците. Очевидно, че проблемът за държавните заеми широко се обсъжда, но тук ние говорим за корекции на ВВП за сметка изваждане на държавният дълг.
Изследването показа, че западните страни са загубили способност да обеспечават ръст на своите икономики. Всичко, което им е останало — това е способност да нарастват дългове. За сметка на масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават видимост за вял ръст, или зависнал около нулевата отметка.
Ако всички тези огромни заимствания се насочваха в инвестиции, то нищо лошо в това не би имало. Но това не е така – получените средства се насочват за покриване загубите в националните икономики, и по същество, се изхарчват за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят. Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обеспечат предишният образ на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава. Рано или късно аристократът-расточител ще е принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото имущество, за да покрие исканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-силно да затегне колана. Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снижат излишното ниво на потребление. Но засега те отлагат момента на окончателен расчет по новите дългове, като алкохолик, който, станал сутрин първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългово пиянство с продължителност десетилетие.
За последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматическият завой към най-лошото — или по-правилно казано — към катастрофа, бе в началото на световната финансова криза от 2008 г. На графика 1 са отразени шокиращите показатели, характеризиращи фактическият срив на икономиките на западните страни през 2009 — 2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният ВВП в различните страни за 2005 — 2013 г. Както е видно от графика, за този период Русия съумява да обеспечи приръст на реалният ВВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко затъват в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия съставя 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастват с 16,5% (Германия) до 58% (САЩ).
В случая с Русия показателят на темпове на приръст на реалният ВВП с изваждане на заемите също се коригира, за да се внесе поправка на грешка в изчисленията, свързана с прилагането от Росстат на неправилен дефлатор на ВВП. Ние вече обсъждахме систематическата недооценка на темповете на приръст на ВВП на Русия заради използването на неправилен дефлатор на ВВП в Изследването на Awara Group «Влияние на данъчните реформи на Путин за периода 2000 — 2012 г. на изменението на постъпления в консолидираният бюджет и ВВП».
На графика 2 е показан приръстът на реалният ВВП с изваждане приръстът на дълга (след изваждане показателя на ръст на държавен дълг от показателя ВВП). Ако се извадят дълговете, то ще видим реалният мащаб на срив на икономиката на Испания — -56,3%, това е ужасяващ показател. Ако пък се използва общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на ВВП (с изваждане приръста на дълга), то се получават само -6,7%.
Както показва проведеният от нас анализ, за разлика от икономиката на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчно здрав и не обусловен от ръст на дълга. В действителност Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на приръст на ВВП са превишили темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичните показатели на западните страни, потъващи в падините на нови дългове.
На графика 3 е показано, колко акумулирането на дълга в западните страни превишава официалният показател на темповете на приръст на ВВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дълговото бреме са САЩ – 9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графиката). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превисил ръстът на ВВП 5 пъти (500%). На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на ВВП.
Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръст на ВВП показва, че у Великобритания, страна, която е натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на ВВП, съотношението на размера на нов дълг към показателят приръст на ВВП е 9 к 1. С други думи, размерът на нов дълг на Великобритания е 900% от приръста на ВВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен за Германия, станали предмет на нашето изследване, се намират в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на ВВП.
Гореуказаните показатели се коригират с отчитане влиянието на величината на държавният дълг (съвкупен държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашителна, ако вземем под внимание ефектът на влияние на частните заеми на показателите на ВВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум са удвоили частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 год (графика 5).
Разглеждайки тези показатели, ние достигаме до очевидните изводи, че в реалност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро просто масово са натрупвали дългове. С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългови блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на ВВП на Западните икономики до такова ниво, което те не могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не могат да обеспечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.
В своя анализ не включихме Япония и Китай заради сложности, свързани с намирането на надеждни статистически данни. Ние се сблъскахме с проблеми на частична информация, която не обхваща всички съответни периоди, проблем на несъпоставимост на данните по извадки, които изучавахме, а също проблем на неточност при пресмятане на входните данни в евро. (Уверени сме, че големите изследователски фирми могат да преодолеят тези проблеми, за което нашите ресурси се оказаха недостатъчни.) Съжаляваме, че ни се наложи да изключим Китай и Япония от този отчет, защото Япония — това е страна, с още по-проблемен приръст на ВВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към ВВП превишава 200%, и затова нейният пример би бил показателен за нашите цели.
По същество, Япония живее не по средствата си от началото на 1990-те. Но при това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, утвърждавайки, че доколкото Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпват точно така в обозримо бъдеще. Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова непомерно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова е могла да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. Още едно съществено съображение против представата за това, че западните страни могат да продължават да нарастват дълговете си, се състои в това, че от началото на 1990-те западните страни започнаха бързо да губят икономическата си хегемония: започна да се снижава нейният размер в обема на световната търговия и глобалният ВВП. За това писах в своята скорошна статия под название «Залезът на Запада».
Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите на ВВП на западните страни-членки на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на ВВП на днешните развиващи се страни. През 1990 год съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» значително превишава съвокупният ВВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно съставят единен политически блок). През 1990 г. съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 14,4 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 2,3 трлн долара. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се променя: съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 32 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 35 трлн долара (графика 6).
Предвид постоянният ръст на частта развиващи се страни в световната икономика става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчна печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните от тях дългове.
В днешно време западните страни извличат изгода от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качеството на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват приемущества на своя монополен статус. Именно това позволява на западните страни да получават достъп до евтини дългови инструменти и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така нареченото «количествено смекчение» или, с други думи, «запуск на печатната машина»). Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те няма да могат да се възползват от тези приемущества, най-вероятно, вече даже в обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация. При това сценарият за развитие на събитията, който аз считам за неизбежен в близките 5-10 години, е че икономиките на западните страни чака пълен крах.
Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги са загубили конкурентните си приемущества като икономически държави. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до ниво, съответстващо нивото на техните ресурси и население. Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне в очите реалността. Той се опитва да поддържа видимост за процъвтяване, постоянно нараствайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави. Политическите партии на Запад, по същество са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.
Но тази историческа вълна вече никак не може да се обърне. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото.»
Йон Хелевиг
И така, авторът пише:
«В своето новаторско изследване Awara Group показва, че на протежение много години приръстът на реалният, минус натрупалите се заеми, ВВП в западните страни е бил отрицателен. И само за сметка масирано увеличение на дълговата нагрузка те са могли да скрият реалното положение на нещата и да отсрочат настъпването на неизбежният крах на икономиките на тези страни. Както показва изследването, реалният ВВП в тези страни скрива внушителни загуби. Ако извадим от този показател натрупаният дълг, ще получим показател Реален-ВВП-с-изваждане-на-дълга.
Моралът в това изследване е да се демонстрира, че показателите на ръст на ВВП като такива почти нищо не говорят за динамиката на икономиката, ако в същото време не се анализира въпроса – каква част от този ръст е станала възможна благодаря новите заеми.
Ключева задача на това изследване е да се изяви реалният ръст на ВВП след учет на ефекта на ръст на националната икономика заради ръста на държавният дълг. В днешно време съществува крепко устояла се практика да се коригират показателите за ВВП в съответствие с показателите на инфлацията, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на ВВП». Отчитайки това обстоятелство, напълно естествено е също да се използва този метод, в коригиране показателите на ръста на ВВП очистен от влиянието на ръста на нови заеми, което трябва да даде в крайна сметка показатели на «ръст на реалният ВВП с изваждане на дълга». Ние предполагаме, че това е новаторско изследване, тъй като не ни е известно, повдигали ли са икономистите някога този въпрос. Също не ни е известно, дали този проблем някога се е обсъждал сред учените и аналитиците. Очевидно, че проблемът за държавните заеми широко се обсъжда, но тук ние говорим за корекции на ВВП за сметка изваждане на държавният дълг.
Изследването показа, че западните страни са загубили способност да обеспечават ръст на своите икономики. Всичко, което им е останало — това е способност да нарастват дългове. За сметка на масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават видимост за вял ръст, или зависнал около нулевата отметка.
Ако всички тези огромни заимствания се насочваха в инвестиции, то нищо лошо в това не би имало. Но това не е така – получените средства се насочват за покриване загубите в националните икономики, и по същество, се изхарчват за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят. Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обеспечат предишният образ на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава. Рано или късно аристократът-расточител ще е принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото имущество, за да покрие исканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-силно да затегне колана. Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снижат излишното ниво на потребление. Но засега те отлагат момента на окончателен расчет по новите дългове, като алкохолик, който, станал сутрин първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългово пиянство с продължителност десетилетие.
За последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматическият завой към най-лошото — или по-правилно казано — към катастрофа, бе в началото на световната финансова криза от 2008 г. На графика 1 са отразени шокиращите показатели, характеризиращи фактическият срив на икономиките на западните страни през 2009 — 2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният ВВП в различните страни за 2005 — 2013 г. Както е видно от графика, за този период Русия съумява да обеспечи приръст на реалният ВВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко затъват в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия съставя 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастват с 16,5% (Германия) до 58% (САЩ).
В случая с Русия показателят на темпове на приръст на реалният ВВП с изваждане на заемите също се коригира, за да се внесе поправка на грешка в изчисленията, свързана с прилагането от Росстат на неправилен дефлатор на ВВП. Ние вече обсъждахме систематическата недооценка на темповете на приръст на ВВП на Русия заради използването на неправилен дефлатор на ВВП в Изследването на Awara Group «Влияние на данъчните реформи на Путин за периода 2000 — 2012 г. на изменението на постъпления в консолидираният бюджет и ВВП».
На графика 2 е показан приръстът на реалният ВВП с изваждане приръстът на дълга (след изваждане показателя на ръст на държавен дълг от показателя ВВП). Ако се извадят дълговете, то ще видим реалният мащаб на срив на икономиката на Испания — -56,3%, това е ужасяващ показател. Ако пък се използва общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на ВВП (с изваждане приръста на дълга), то се получават само -6,7%.
Както показва проведеният от нас анализ, за разлика от икономиката на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчно здрав и не обусловен от ръст на дълга. В действителност Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на приръст на ВВП са превишили темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичните показатели на западните страни, потъващи в падините на нови дългове.
На графика 3 е показано, колко акумулирането на дълга в западните страни превишава официалният показател на темповете на приръст на ВВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дълговото бреме са САЩ – 9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графиката). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превисил ръстът на ВВП 5 пъти (500%). На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на ВВП.
Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръст на ВВП показва, че у Великобритания, страна, която е натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на ВВП, съотношението на размера на нов дълг към показателят приръст на ВВП е 9 к 1. С други думи, размерът на нов дълг на Великобритания е 900% от приръста на ВВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен за Германия, станали предмет на нашето изследване, се намират в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на ВВП.
Гореуказаните показатели се коригират с отчитане влиянието на величината на държавният дълг (съвкупен държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашителна, ако вземем под внимание ефектът на влияние на частните заеми на показателите на ВВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум са удвоили частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 год (графика 5).
Разглеждайки тези показатели, ние достигаме до очевидните изводи, че в реалност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро просто масово са натрупвали дългове. С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългови блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на ВВП на Западните икономики до такова ниво, което те не могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не могат да обеспечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.
В своя анализ не включихме Япония и Китай заради сложности, свързани с намирането на надеждни статистически данни. Ние се сблъскахме с проблеми на частична информация, която не обхваща всички съответни периоди, проблем на несъпоставимост на данните по извадки, които изучавахме, а също проблем на неточност при пресмятане на входните данни в евро. (Уверени сме, че големите изследователски фирми могат да преодолеят тези проблеми, за което нашите ресурси се оказаха недостатъчни.) Съжаляваме, че ни се наложи да изключим Китай и Япония от този отчет, защото Япония — това е страна, с още по-проблемен приръст на ВВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към ВВП превишава 200%, и затова нейният пример би бил показателен за нашите цели.
По същество, Япония живее не по средствата си от началото на 1990-те. Но при това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, утвърждавайки, че доколкото Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпват точно така в обозримо бъдеще. Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова непомерно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова е могла да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. Още едно съществено съображение против представата за това, че западните страни могат да продължават да нарастват дълговете си, се състои в това, че от началото на 1990-те западните страни започнаха бързо да губят икономическата си хегемония: започна да се снижава нейният размер в обема на световната търговия и глобалният ВВП. За това писах в своята скорошна статия под название «Залезът на Запада».
Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите на ВВП на западните страни-членки на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на ВВП на днешните развиващи се страни. През 1990 год съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» значително превишава съвокупният ВВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно съставят единен политически блок). През 1990 г. съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 14,4 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 2,3 трлн долара. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се променя: съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 32 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 35 трлн долара (графика 6).
Предвид постоянният ръст на частта развиващи се страни в световната икономика става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчна печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните от тях дългове.
В днешно време западните страни извличат изгода от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качеството на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват приемущества на своя монополен статус. Именно това позволява на западните страни да получават достъп до евтини дългови инструменти и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така нареченото «количествено смекчение» или, с други думи, «запуск на печатната машина»). Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те няма да могат да се възползват от тези приемущества, най-вероятно, вече даже в обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация. При това сценарият за развитие на събитията, който аз считам за неизбежен в близките 5-10 години, е че икономиките на западните страни чака пълен крах.
Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги са загубили конкурентните си приемущества като икономически държави. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до ниво, съответстващо нивото на техните ресурси и население. Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне в очите реалността. Той се опитва да поддържа видимост за процъвтяване, постоянно нараствайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави. Политическите партии на Запад, по същество са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.
Но тази историческа вълна вече никак не може да се обърне. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото.»
Йон Хелевиг
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.