«SCG News»: "Това не е Студената война 2.0. Това е Световната война 3.0"

Източник: http://scgnews.com/the-geopolitics-of-world-war-iii

Бележка от преводача Сергей Филатов: Още един много точен и съдержателен материал за случващото се в света, а също за корените на някой глобални проблеми.
Да, понякога срещаш такива текстове, че имаш желание да поставиш под тях своя подпис: абсолютно си съгласен със всички позиции, изложени в статията, която и предлагам на вниманието на уважаемите читатели.
Ей Богу, не е просто просто така доходчиво да се разкаже за сложните финансово-икономически и политически проблеми на съвременната световна политика, както това прави авторът на статията «The Geopolitics of World War III»  на «SCG News» («Геополитиката на Третата световна» в превод за MixedNews — josser):

«В разрез с популярната представа, поведението на нацийте на международната сцена почти винаги се е определяло не от моральни съображения, а от мътна смес пари и геополитика. А значи, когато вие виждате, че рупорите на управляващата класа започват да демонизират чуждестранна държава, най-първият въпрос във вашата глава трябва да е: «Какво тук е поставено на карта?»
Вече не първи ден в центъра на прицела се намират Русия, Китай, Иран и Сирия. Струва си само да разберете - защо, и в събитията, разгръщащи се в момента в света, за вас ще има много повече смисъл.

Доларът на САЩ е уникална валута. Фактически, по своето сегашно предназначение и отношение към геополитиката тя се отличава от всяка друга валута в историята. Макар тя да е световна резервна валута от 1944 година, уникална я прави не това.
Резервен статус са имали много валути, но уникалността на долара е в този факт, че от началото на 1970-те години той е, с малко забележими изключения, единствената валута, използвана за покупко-продажба на нефт на световният пазар.
До 1971 год доларът на САЩ бе привързан към златният стандарт, или поне официално. Съгласно МВФ, към 1966 год чуждестранните централни банки са държали 14 милиарда долара, в същото време докато у САЩ е имало само 3,2 милиарда долара в злато, отредено за покритие запасите на чуждестранните притежатели.
Обяснение: ФРС е печатала повече пари, отколкото е могла да обезпечи.
Резултат от това е безудержна инфлация и тотално бягство от долара.
През 1971 год, в хода на това, което по-късно започват да наричат «Шокът на Никсън», Никсън окончателно извежда долара от златния стандарт.
В този момент доларът става валута, основана изключително на дългове. Когато валутите се основават на дълг, парите възникват назаем – в прекият смисъл на думата.
Приблизително 70 процента от паричното обръщение се създава от обикновените банки, на които е разрешено да дават назаем повече, отколкото всъщност имат по сметките.
Останалата част се създава от Федералният резерв, който предоставя в кредит пари, които няма – главно на държавата.
Това е нещо подобно на издаване на подправени чекове, с това изключение, че за банките това е законно. (Държа да натвърдя на тънкия момент - издаването на фалшиви, по същество невалидни, нелегитимни финансови документи от банките е законно! Встрана морално, честно, правилно - то е единствено законно, което ги освобождава от отговорност - бел.пр.) Тази практика, именувама «частично банково резервиране», като че се регулира от ФРС – заведение, което случайно принадлежи и е подконтролно на конгломерата от банки. Но дейността на ФРС не се регулира от нито една служба или клон на властта.
А още по-интересно е това, че към тези кредити, издадени в рамките на «частичното резервиране», се прилагат проценти, но парите за тяхното изплащане в системата не съществуват. Като следствие, съвкупният дълг винаги е повече, отколкото парите в обръщение, и за това да не потъне икономиката е длъжна постоянно да расте.
Очевидно, че такава система е неустойчива.
Тук може да попитате, как доларът на протежение повече от 40 години удържаше такова господстващо положение на световната сцена, ако всичко това малко се отличава от хитроумна финансова пирамида?
Ето, тук доларът се пресича с геополитиката.
През 1973 година в сянката на изкуствената нефтена криза на ОПЕК, администрацията на Никсън започва тайни преговори с правителството на Саудитска Арабия по установяването на система, която по-късно става известна като «система за утилизация на нефтодолари». Съгласно договореността, саудитите са били длъжни да продават своят нефт само за щатски долари, а голяма част от своите нефтени свръхпечалби да внасят в американски банки и пазари на капитала. После МВФ би използвал тези пари за облегчение издаването на кредити на импортерите на нефт, с труд покриващи разходите, извикани от ръста на цените на нефта. Разбира се, платежите и процентите по тези кредити са били длъжни да се изразяват в щатски долари.
Даденото съглашение е било оформено в Съвместна комисия от САЩ и Саудитска Арабия по икономическо сътрудничество, създадена през 1974 год от държавният секретар на Никсън Хенри Кисинджър.
От документа на научно-изследователската служба на Конгреса е видно, че тези преговори са имали особена острота, тъй като американските официални лица открито са обсъждали възможността за захват на месторожденията в Саудитска Арабия с военна сила.
Нефтените шокове пораждат в САЩ инфлация, обезпокоеност относно чуждестранните инвестиции от нефтедобиващите страни, а също спекулации по целесъобразността и практическата осъществимост на военният захват на месторожденията на нефт в Саудитска Арабия и други страни. След ембаргото саудитските и американските официални лица работят над стабилизацията на двустранните отношения на почва общата вражда към комунизма, възстановяването на военното сътрудничество, а също посредством икономически инициативи, способстващи утилизацията на саудитски нефтодолари в САЩ чрез саудитски инвестиции в инфраструктура, промишлено развитие и американски ценни книжа.
Системата бива разширена, включвайки в себе си към 1975 год останалите страни от ОПЕК.
Независимо от това, че указаното съглашение бива представено като смекчител на рецесионните последствия на ръста на цените на нефта, у него има един скрит страничен ефект. То снема от кредитно-паричната политика на САЩ нейните традиционни ограничители.
Сега ФРС може свободно да нараства паричната маса по свое усмотрение. Постоянният ръст на търсенето на нефт е бил длъжен да изключи бягството от долара, разпределяйки при това инфлационните последствия по цялата планета.
От валута, обезпеченна със злато, доларът става валута, обезпечена с нефт. А още той става главно перо на американският експорт.
Вас никога ли не ви е удивявало, как американската икономика се държи да не потъне, с десетилетия имайки многомилиардни търговски дефицити?
Вас никога ли не ви е удивявало, как САЩ удържат такова непропорционално голямо количество от световното богатство, когато 70 процента от американската икономика е основана на дългове?
В съвременната епоха света се управлява от изкопаемото топливо. То е станало неразривно свързано с всеки аспект на цивилизацията: селско стопанство, транспорт, пластмаси, отопление, отбрана и медицина; и търсенето му само продължава да расте.
Докато на света е нужна нефт, и докато нефтът се продава само за американски долари, търсенето на долари ще съществува, и това търсене придава на долара неговата ценност.
За Съединените Щати това е много изгодно. Доларите, във вид на хартия или цифри в компютърната система, излизат, а влизат реални осезаеми товари и услуги. Но за останалият свят това е много подла форма на експлоатация.
Освен това, воденето на световната трговия предимно в долари дава на Вашингтон мощно финансово оръжие във вид на санкций. Работата е там, че най-мащабните доларови транзакции трябва да преминават през САЩ.
Тази система на нефтодолара стоя непокътната, докато през сепрември 2000 год Саддам Хюсеин не обяви за своето решение да преведе продажбата на иракски нефт от долари на евро. Това бе пряко посегателство на долара, и несъмнено, най-важното геополитическо събитие на тази година, но в западните СМИ за него бе споменато само в една статия.
Същият месец, в който Саддам обявил за своя отказ от долара, организация под название «Проект за новото американско столетие», член на която съвершенно случайно се оказва Дик Чейни, излиза с документ, озаглавен «Перестройка отбраната на Америка: стратегия, сили и ресурси за новото столетие». Указаният документ призовава към масово увеличение военните разходи на САЩ и много по-агресивна външна политика с цел разпространение американското господство в цял свят. В същото време документът твърди, че достигането на тези цели ще отнеме много години, «при условие отсъствие на някакво катастрофическо и катализиращо събитие – от рода на нов Пърл-Харбър».
След година те го получават.
Оседлавайки емоционалната реакция на 9/11 (атаката със самолети на кулите-близнаци в Ню-Йорк на 11 септември 2001 год. — С.Ф.), администрацията на Буш съумява да захване Афганистан и Ирак, и да проведе патриотически акт, не срещайки някава съществена съпротива.
В Ирак оръжие за масово поражение нямаше, и това не е въпрос на лоша работа на разузнаването. Това бе основана на студен разчет лъжа, а решението за нахлуване се вземаше с пълно осъзнаване на това, каква катастрофа ще повлече след себе си това.
Те точно знаеха, какво ще се случи, но през 2003-а все едно го направиха. В момента в който иракските нефтени месторождения попаднаха под американски контрол, разчетите за нефт бяха незабавно превключени обратно на долари. Заданието бе изпълнено.
Скоро след нахуването в Ирак администрацията на Буш се опита да разпространи тези войни върху Иран. Считаше се, че иранското правителство води работи по създаването на ядрено оръжие. След иракското фиаско на репутацията на Вашингтон бе нанесе жесток урон, в резултат на което той не можа да получи достатъчна международна и вътрешна подкрепа за интервенция. Усилията на администрацията бяха саботирани от представителите на ЦРУ и Мосад, които встъпиха с заявление, че Иран даже не е приел решение за разработка на ядрено оръжие, без въобще да говорим за начало на опити за неговото създаване. Но кампанията за демонизация на Иран продължи даже при администрацията на Обама.
Защо?
Възможно, това има някакво отношение към факта, че от 2004 год Иран се намира в процес на организация на независима нефтена борса. Иранците строят свой собствен нефтен пазар, и той е бил длъжен да бъде привързан не към долара. Първите партии нефт биват продадени през този пазар през юли 2011 год.
Без да имат силите да се добият до война, която искат, САЩ използват ООН за въвеждане на санкций по отношение на Иран. Санкциите биват длъжни да доведат към сваляне на иранският режим. Макар това и да нанаса ущърб на иранската икономика, тези мерки не успяват да дестабилизират страната. Това се случва главно благодаря помощта, оказана от Русия за обход на банковите забрани от САЩ.
През февруари 2009 год за председател на Африканският съюз бива избран Муамар Кадафи. Той веднага предлага да се образува обединена държава с единна валута. Неговото убийство е пряко свързано с природата на тази предложена от него валута.
През март 2009 год Африканският съюз излиза с документ под название «Към единна африканска валута». На страници 106 и 107 от този документ особено са разгледани изгодите и техническите детайли на дейността на Африканската централна банка в рамките на златният стандарт. На страница 94 недвусмислено е казано, че ключ към успеха на Африканският валутен съюз ще бъде «окончателното привързване на едината африканска валута към най-монетарният от всички борсови товари – към златото». (Имайте превид, че в различните версии на публикувания документ номерът на страниците се различава — от преводача).
През 2011 година ЦРУ прониква в Либия и започва да оказва поддръжка на групи боевици, които водят бойни действия с цел свалянето на Кадафи. САЩ и НАТО продавят в ООН резолюция за безполетна зона и, разширително тълкувайки я, се възползват от нея, за да могат с помощта на авиаудари да решат изхода на започнатото. На присъствието сред тези боевици-въстанници на екстремисти от «Ал-Каида» се гледа през пръсти.
Либия, както Иран и Ирак, извършва непростимо престъпление – усъмнява се в американският долар.
Интервенцията на НАТО в Либия плавно преминава в тайна война в Сирия. Оръжие от разграбените либийски складове през Турция се прехвърля на групировките на сирийските въстанници, действащи с цел свалянето на Асад. Вече е ясно, че множество от тези боевици са свързани с терористически организации. Но американският апарат за национална безопасност гледа на това като на неизбежно зло. През 2012 год Съветът за международни отношения даже публикува статия, в която бива казано, че «напливът на джихадисти донася съв себе си дисциплина, религиозен плам, боен опит от Ирак, финансиране от съчувстващите сунити от Персийският залив и, което е най-важно от всичко, смъртоносни резултати. Накратко казано, на ССА сега е нужна «Ал-Каида».
Ще бъдем откровени – САЩ доведоха ИГИЛ на власт.
През 2013 год същите свързани с «Ал-Каида» сирийски въстанници устроиха две химически атаки с използване на зарин. Това бе опит да се «подстави» Асад и консолидира международната поддръжка за военна интервенция. За щастие, тя бе разобличена от ООН и разследващите инцидента руски граждани, а когато в делото с предложение за посредничество в изработката на дипломатическо решение се включи Русия, кампанията за нанасяне на авиаудари се развали окончателно.
Както и в Либия, исканията за смяна на режима в Сирия се подаваха под вида «грижа за правата на човека«. Ясно, че реалният мотив бе друг.
През 2009 год Катар излезе с предложение за пролагане през Сирия на газопровод от Турция в Европа. Но Асад го отхвърли, а през 2011 год сключи договор с Ирак и Иран за постройка на тръбопровод на изток, който бе длъжен напълно да остави Катар и Саудитска Арабия извън сделките. Не е удивително, че в кампанията по сваляне на сирийското правителство Катар, Саудитска Арабия и Турция се оказват най-агресивните регионални играчи.
Но защо този газопроводен спор бе длъжен да постави в мерника на Вашингтон Сирия? Има три причини:
1. Това газопроводно съглашение значително би укрепило положението на Иран, позволявайки му да експортира газ на европейските пазари без необходимост от транзит през територията на никой от съюзниците на Вашингтон. А това по очевиден начин намалява влиянието на правителството на САЩ.
2. Сирия е най-близкият съюзник на Иран. Нейният развал обезателно ще отслаби Иран.
3. У Сирия и Иран има съглашение за взаимна военна помощ, а американската интервенция в Сирия би могла да създаде условия за начало на конфликт с Иран.
През февруари 2014 год в тази глобална шахматна партия се появи нова «гореща точка» – Украйна. Макар истинската цел да бе Русия.
Виждате ли, така се случи, че Русия е вторият най-голям експортер на нефт в света, и тя не само е станала източник на постоянно раздражение на Вашингтон на дипломатическият фронт, но още и откри през 2008 год енергетическа борса, на която сделките се сключват в рубли и злато. Работите над този проект започнаха през 2006 година. Освен това, руснаците сътрудничат с Китай по въпроса за изключване на долара от цялата двустранна търговия.
Русия също е в процес на организация на Евразийският икономически съюз, в плановете за развитие на който влиза приемането на обща парична единица и наличие на собствен независим енергетически пазар.
Ситуацията в Украйна преди кризата се характеризираше с избора: или в рамките на съглашенията за асоциация да се встъпи в ЕС, или да се встъпи в Евразийският съюз. ЕС постави въпроса ребром. Да встъпи и тук, и там, Украйна не можеше. Русия, от друга страна, твърдеше, че присъединението към двата съюза не създава проблем. Президентът Янукович реши да върви заедно с Русия.
В отговор на това американският апарат по национална безопасност направи това, което най-добре му се получава – свали Янукович и доведе на власт марионеточно правителство.
Макар отначало да изглеждаше, че всичко върви по план, САЩ бързо загубиха контрол над ситуацията. Крим проведе референдум, и хората в подавляващо болшинство гласуваха за изход от състава на Украйна и съединение с Русия. Прехода бе организиран и мирен. Никой не загина, макар Западът незабавно да представи събитието като «акт на руска агресия», и започвайки от този момент, указаната интерпретация се превърна в негова любима мантра.
Крим има голямо геостратегическо значение в сила своето местонахождение в Черно море, правещо възможна проекция на военно-морска сила на Средиземноморието. Освен това, тази земя е била руска на протежение по-голямата част от историята.
САЩ вече няколко години се добиват за приемането на Украйна в НАТО. Подобна стъпка би извела силите на САЩ право на границата с Русия и по принцип би могла да доведе до загуба от Русия на своята военно-морска база в Крим. Ето защо Русия без забавяне призна резултатите от кримският референдум и бързо присъедини територията.
А в това време два региона от Източна Украйна провъзгласиха независимост от Киев и проведоха свои собствени референдуми, результатите от които с подавляващо болшинство гласове бяха в полза на самоуправление.
Своя отговор на това Киев нарече «антитерористическа операция». На практика това бе кампания масирани и безпорядъчни артилерийски обстрели, в резултат на която загинаха хиляди мирни жители.
Изглежда, убийствата на мирни граждански лица на Запад в качеството на «агресия» не се квалифицира. Дори повече, МВФ недвусмислено предупреди временното правителство, че техният кредитен пакет от 17 милиарда доллара може да се окаже под въпрос, ако то не може да подави въстанието в Източна Украйна.
Независимо от бушуващата в Източна Украйна война, бяха проведени избори, на които за президент бе избран Петр Порошенко. От утечка на дипломатическа преписка, публикувана от «Викиликс» през 2008 год, става явно, че от 2006 год Порошенко работи като агент-«къртица» за Държавният департамент на САЩ. Там го наричат «нашият украински инсайдер», и голяма част от телеграмата се позовава на предоставена от него информация. По една телеграма е видно, че САЩ още на този етап знаят за корумпираността на Порошенко.
Но за появяване у Вашингтон на преимущества в тази криза наличието на марионетка в нужното място се оказва недостатъчно. Какво прави Вашингтон, когато у него няма други лостове? Той въвежда санкции, демонизира и дрънка с оръжие (или устройва провокация «под чужд флаг»).
Това не е най-добрата стратегия, когато си имаш работа с Русия. Фактически, тя вече доведе до обратни резултати. Санкциите просто тласнаха Русия и Китай към по-тясно сътрудничество и ускориха реализацията на руските планове за дедоларизация. И, независимо от риториката, до изолация на Русия това не доведе. САЩ и НАТО вбиха клин не между Русия и останалият свят (погледнете БРИКС, ако се съмнявате), а между себе си и Русия.
Тази нова «антидоларова ос» отива отвъд икономиката. Тези страни разбират, какво тук е поставено на карта. Именно затова Китай в светлината на украинската криза предложи нов «пакт за евразийска безопасност», който да включва Русия и Иран.
Помислете за възникващите във връзка с това последствия в това време, когато администрацията наОбама започва бомбардировки в Сирия, у която също има договор за взаимна военна помощ с Иран.
Това не е «студената война 2.0″. Това е «световната война 3.0″.
Масите могат още да не осъзнават това, но в историята това ще влезе именно така.
Вече се случва кристализация на алиянсите, а «горещата» война тече вече на множество фронтове. (Днес едновременно се случват няколко въоръжени конфликтя по южните граници на Евразия — от Юго-Източна Азия до самият център на Европя, което след Втората световна война никога не се е наблюдавало! — С.Ф.).
Ако провокациите и войните чрез посредници продължават, пряко стълкновение на големите играчи помежду им ще бъде въпрос на време, а това е верен път към катастрофа.
Всичко това ви се струва безумно? Е, вие сте прави.
Хората, управлявщи в този момент света, са безумни, а обществото, като лунатик, върви срещу трагедията.
Ако искате да измените курса, който следваме, има само един способ. Ние трябва да събудим това общество. Даже най-мощното оръжие на войната може да се обезвреди, ако се доберете до съзнанието на човека зад спусъка.
Как да разбудим масите, ще запитате вие?
Не чакайте, докато на този въпрос за вас отговори някой друг. Подходете към това творчески. Действайте така, като че от това зависи бъдещето на вашите деца и внуци.
Защото това наистина е така.»