Soft Power — меката сила «made in USA»

Много години се сблъсквам с премилането на безкрайна, тягостна тема: защо ние, русите, не умеем да достигаме своите цели с такива политтехнологии, кати американците. Какво е нужно да се направи, за да се повиши и подобри?

Искам да опитам да внеса някаква ясност в тази болна тема. Ще започна с личен опит. Беше пролетта на 1998 год, в Словакия вървеше с пълен ход подготовка за една от първите «цветни» революции в Източна Европа, но за това тогава никой не знаеше. САЩ готвеха голяма война на Балканите, за това също никой не знаеше. На Америка бяха нужни гаранции за прелитене през въздушното пространство на Словакия, където на власт бе упоритият и «проруски» премиер Владимир Мечар (wiki), ползващ се от масовата поддръжка на населението. Мечар пречеше, Мечар бе решено да се смени, и под до болка познатия американски слоган «искаме промени» от посланика на САЩ в Словакия бе събрана и построена в боен ред антимечаровска коалиция.

Аз бях в това време главен редактор на един обществено-политически седмичник. Към мен изведнаж се обърна американски дипломат, второ или трето лице от посолството, с неочаквано предложение.

— А защо Вие не направите неправителствена организация?

— А какво е това? — поинтересувах се аз.

— Как, вие не знаете? — удиви се американецът. — Всички знаят, а вие не!

Аз признах своето невежество и изслушах лекция от четвърт час.Нейната  същност: ако създам нова неправителствена организация, която така или иначе е ангажирана против Мечар, то посолството на САЩ предлага пари.

Аз бях удивен, но не отказах веднага. Мечар по това време критикувах открито и последователно — не за прорускост, а за политически утопизъм. При това, както показа времето, критиката бе напълно обоснована. Но пари за такъв род творчество никой никога не бе ми предлагал. Аз бях сам издател на своите книги, оставам такъв и до ден днешен.

След два дни американецът се появи с куп хартия с тегло килограм и половина и с предложение да ги попълня. Забелязал, че не съм склонен да го правя, той каза, че ще ми помогнат негови сътрудници. Трябва просто да мина през посолството. След което аз мушнах хартиите в най-долното чекмедже и забравих за това.

Но не задълго. Антимечаровската кампания в Словакия от 1998 год тогава никой не възприемаше като «цветна революция». Никакви майдани нямаше, имаше просто политическа кампания на всички, обединили се против един — популярният Мечар. Но зад нея стояха САЩ с цялото свое меко влияние в юмрук. И шансове Мечар просто нямаше.


Същност на Soft Power

Това не е мека сила (wiki).

И още по-малко мека власт.

Това е американска технология за вземане на властта в чужда страна и нейното предаване на нужните в даденият момент хора. Технология на преврати.

Технология ненасилствена — и това е главното, което отличава Soft Power от революции със щурм на Зимния дворец.

Технологията Soft Power не взема властта, за да я удържа или, не дай Боже, нещо да реформира. Макар думата «реформа» много години бе свещенно заклинание във всички посткомунистически страни, и в Русия без изключение.

Soft Power се използва за това, че вземайки властта за кратко, да се вземе собствеността за дълго, а още по-добре завинаги. Думата «ограби» звучи неделикатно, но точно описва същността на процеса.

След свалянето на Мечар през 1998 год, който макар и да спечели изборите, но не му дадоха да сформира правителство, в рекордни срокове в ръцете на САЩ бяха предадени всички стратегически предприятия на Словакия, които интересуваха Америка. Преди всичко, металургическият комбинат ВСЖ в град Кошице, бъркащ картите в играта за европейските пазари. Комбинатът дадоха на концерна US Steel.

Освен отнемането на собственост, с помощта на Soft Power се добиват и други резултати — като правило, от стратегическо значение. Нужна е, например, военна база — и в Средна Азия започват изведнаж да се борят за свобода; нужно е да се контролира транзита на нефт и газ — и за свобода ще се борят ту Кавказ, ту Турция, ту Гърция. Ще се борят всички — Soft Power умее да привлича масите за борба за американски ценности.


Механизъм на работа на Soft Power: последователност на стъпките

Отначало Soft Power търси и намира сред местните елити агенти на влияние. Не шпиони, не разузнавачи, а проводници на своята воля. Това е главната и решаваща стъпка.

Без Горбачов и Елцин проамериканска Русия от 1991–1999 години не можеше да се състои. Ако местните елити са бедни, агенти на влияние внасят направо от САЩ — благо в Америка всички са емигранти. И ако  изведнаж срочно е нужен нов президент в Афганистан или Латвия или за перспективният украински банкер Ющенко е нужна правилна жена, Америка без труд намира нужните кадри по своите улички.

Следваща, и не по-малко важна стъпка — поставят се под контрол СМИ. В малките страни просто се купуват и не само работят за Soft Power, но още  и носят доход.

В поставените под контрол СМИ се възпитават лоялни на Soft Power журналистически пулове. Като правило, вземат се съвсем млади хора, почти деца, и се обучават на няколко нехитри начини за обслужване на медийните потребности на Soft Power.

Създава се мрежа неправителствени организации и фондове. Нейният главен смисъл — да готви кадри за Soft Power.


Механизъм на Soft Power: финансиране

Америка като никой умее с голям размах да рекламира своята финансова щедрост във въпросите на Soft Power, но това е нагъл и много успешен пиар.

Някога имаше умен лозунг: «Делото по спасение на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се».

Приложено към Soft Power този лозунг ще прозвучи така: «Давенето на плаващите се осъществява за сметка на самите бъдещи удавници. Със стопроцентно предплащане».

Soft Power — това винаги и навсякъде е безумно доходно предприятие. Агенти на влияние на САЩ, като правило, се купуват просто за обещания или за дребни за джобни разходи. Когато Soft Power тържествува и ограбването е факт, на агентите на влияние може отново да се подхвърли нещо за чай. Разбира се, дребни — това е понятие относително. В мащабите на Русия или даже Украйна тези дребни за джобни разходи за ющенци или каспарови за обикновените люде като дребни въобще не изглеждат. Но в мащабите на придобитото от САЩ това са нищожни разходи. При това често и за тези мизерни разходи Soft Power намира някой дебелопортфейлник, който ще прибяга с накрадените пари и ще помоли убежище. Ако дебелопортфейлника донесе достатъчно много пари, той убежище ще получи, но могат още да го "помолят": а виж помогнете, подкрепете кълновете на свободата в далечният Тибет, или поне в Монголия.

Единственото, на което Soft Power никога не е икономисвала — това е научната разработка на технологии за преврати и тяхната информационна и медийна поддръжка. За това в САЩ са създадени хиляди институти от най-различно ниво, създадени са вече от десетилетия и постоянно се създават нови.


Защо Русия няма Soft Power

По същата причина, по която на Магадан не цъфтят мангови дървета. Други условия.

Още затова, че Soft Power няма у никого в света, освен САЩ. Това е американско изобретение, ноу-хау, не такова мащабно, като Ню-Йорската борса, но също важно.

Защото за създаване на Soft Power като глобално действаща система за преврати, по волята на САЩ сменящи властта там, където решат американските стратези, са отишли десетилетия напрегнат умствен и творчески труд на хиляди специалисти. Които, и това трябва още веднаж да се подчертае, в САЩ реално са били — това действително е цивилизация от емигранти, която в рамките на Soft Power ефективно използва плюсовете на своята емигрантска природа.

Още затова, че в Soft Power е въплътен чисто търговски подход, прост и достъпен даже на най-тъпият, а значи, ефективен. Другите народи и цивилизации, опитвайки се да влияят зад своите граници в своя полза, смесват в куп пари, власт, традиции, морал, емоции, предразсъдъци. Забъркват божи дар с бъркани яйца. А Soft Power — това са само бъркани яйца. При това от яйцата на клиента, но така, че клиентът да не забелязва.

И се получава като в Украйна, където Русия се довлия до там, че Украйна сериозно заявява за стремеж в НАТО. Защо така неуспешно изглеждаше още до неотдавна руското влияние в Украйна, и така победоносно изглеждаше американската Soft Power в дните на разцвет на «оранжевият Майдан»?

Причини много, но главната е в това, че украинските елити се оказаха абсолютно дезориентирани по отношение към Русия. Кой днес в Украина е проруски политик? Правилният отговор би звучал: че ние всички сме проруски! Но от такъв отговор няма и помен. Има колебаеща се в режим 50 херца управляваща върхушка, която сама безнадежно се е забъркала в това, кое за нея, върхушката, е по-изгодно — да е проруска или проевропейска. Или проамериканска. Или да се ориентира на могъщата Грузия с нейния президент-триумфатор.

Русия е сложна цивилизация, а Soft Power — прост продукт за прости, който успешно работи, в това число и в суровите руски условия.


Исторически перспективи на Soft Power

Има основания да се подозира и да се надяваме, че епохата на Soft Power върви към залез. Това не значи, че ще стане по-добре. Но може да се появи нещо ново и не обезателно от американски произход.

Soft Power е продукт на света на парите, който също е в залез. Ако опишем упростено, Soft Power, както и много други американски продукти, оперира с пари и на основата на парите.

Тях, парите, скоро няма да ги има. В този вид, в който ние всички ги знаем. Това значи, да се купува няма да има с какво — нито агенти на влияние, нито СМИ.

И все пак това е повече или по-малко далечно бъдеще.

А какво да правим със Soft Power днес, докато това еще го има и то много? Какво да прави Русия?

Опити да се създаде своя Soft Power в Русия има и се усилват. И само по себе си това е добре. И някои резултати вече са видни на постсъветското пространство.

Затова на Русия е нужно Soft Power да изучава, докато старицата е още жива и много разказва. Да избира нещо полезно, важно за себе си, за бъдещето.

Русия и русите умеят да се учат и изобретяват. Феноменът Soft Power — това е оръжие на противника, което е преди всичко предмет за изучаване.

За да се подражава, повтаря, създава ново. Но не Soft Power «made in USA». У Русия има други традиции, Русия е умеела и умее да строи дълговременни отношения с вождовете на множества народи, населяващи я. И макар демократическата алчност на руският елит остава мощен фактор, за Русия не е нужно да купува лоялността на съюзниците и васалите «поне за половин година, за да стигне време да се приватизира газопровода».

Русия не граби, Русия взема, опирайки се на реална сила, а не на зелени нули.

У Русия и русите доминира и ще доминира друг въпрос: «Мужик, кажи, ти чий си? Наш или не наш?» Кой е казал, че това е неправилно?

Източник: http://expert.ru/2009/02/6/Soft_Power/