Възможно най-краткото описание, на което съм попадал:
1. Обикновена война. Така да се каже традиционна схема на древните. Ако не ни се харесва правителството на съседната държава, събираме
своите граждани в армия, даваме им оръжие, и с тази армия нападаме съседната страна.
2. Студена война. Война, в която своите цели в другата страна достигаме с всевъзможни санкции, икономически ембарго и пр. Нашата
цел – да лишим от независимост страната, и сменим там неугодното нам
правителство на необходимото ни.
3. Война с наемници от трети страни. Всичко по принцип е същото като и в т.1, но не набираме свои граждани. Тях жалеем. Вместо това
плащаме пари на граждани от трети страни, създаваме от тях армия и тази армия
насъскваме на съседната страна. С цел смяна на неугодното нам
правителство на съседната страна.
4. Война с наемници, наети непосредствено в страната на нашата агресия.
В този случай действията са аналогични на т.1 и т.3 . Само за водене на
бойни и диверсионни действия, захват на правителствени здания, заместване ръководството на страната използваме граждани на самата страна. За това наемаме в страната свои Съратници, Хилядници, които ще
разпределят нашите пари сред нашите наемници. Които на свой ред, ще свалят правителството със всичли законни и незаконни способи до въоръжени стълкновения с регулярните воински части.
Обръщам внимание: При това, фактът защо не ни харесва
съседното правителство, няма никакво значение. Може то да не ни дава да експлуатираме неговите граждани в нашите интереси, а може ние да считаме,
че там демокрацията е малко. Фактът е там, че сме решили да нападнем и устроим
всичко в съседната страна по свое усмотрение.
Сега малко запознати с термините ясно виждаме:
1. В Украйна бе извършено нападение от 4-ти тип. Бяха наети наемници от гражданите на самата Украйна, които смениха неугодното за ЕС и САЩ
правителство на Янукович на угодното им правителство на Порошенко. (Мотивите на
наемниците не разглеждаме, сумата за която бяха наети - бе
озвучена)
2. Но, независимо от усилията на ЕС и САЩ, напълно да се вземе Украйна под
контрол не се получи. Някои региони отказаха да се подчиняват на
правителството окупанти (Луганск, Донецк, Крим). В частност това бе
свързано с националистическата риторика на наемниците. Това бе грешка на ЕС и
САЩ. Призовавайки национално-неутрални наемници, този проблем можеше да бъде
избегнат. Виж събитията през 1991 год в Москва.
3. Новото правителство, бидейки поставеници на ЕС и САЩ, получили в свое
разпореждане войска, ги задейства за покорение на още не окупираните
територии.
4. Крим, бидейки автономна република, предпочете да помоли помощ и да се отдели под юрисдикцията на съседната държава.
5. Донецк и Луганск, бяха принудени да създадат свои въоръжени сили и
да започнат отбрана, също така обръщайки се за помощ към съседна Русия.
6. За неутрализация на Русия, и блокиране нейната помощ и възможно
участие на страна на не предалите се региони против Русия бе развързана
война от втори тип.
При това, по какъв начин се осъществяваше подготовката и вербовката на наемниците
няма значение. Това биха могли да бъдат идейни наемници или просто
получаващи пари за митинги и провокации - без разлика.
Изводи за Русия няма да правя. Мисля и така всичко е ясно.
"Благостта" на целите на агресията оставяме зад рамките на статията.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.