Эдуард Лимонов: Има епохи, в които е нужно да стнеш прост

Вече напомнях, а сега напомням още веднаж:

Когато се съединиха двее Германии през 1989 година, радваха се в Европа просто ВСИЧКИ, само малко не се радваха, и аз сред тях, ето не се радвах, защото разбирах, че обединена Германия ще притиска със своята икономическа и политическа тежест планетата.

Собствено, така се и оказа. Обединила се, Германия веднага се нахвърли да взема под контрол бившите територии на Австро-Унгария, Словения и Хърватия на първо място. Германия банално въоръжаваше Хърватия против Сърбия, а в самата Сърбия на немски марки плащаше на многочислена пета колона от интелигенцията.

Но ВСИЧКИ се радваха в Европа на обединението на двете Германии.

А на съединението на Крим с Русия никой не се радва, освен Крим и Русия. И на въстанието на проруският изток и юг на Украйна никой не се радва. Европа счита това въстание инспирирано от Русия.

Което, уви, уви, не съответства на действителността. Русия не подстрекава изтока на Украйна към независимост. (Аз лично съм подстрекавал и ще подстрекавам.)
Това народа на Луганска и Донецка области, вчера станали независими републики, иска в Русия, а не Путин Владимир Владимирович иска да ги вземе. По-скоро не иска, тъй като те го скарват със Запада.

Когато се появи евромайдана в Киев, аз с удивление открих, че в Русия се оказаха някакво количество привържъници на евромайдана. Сега тяхното количество значително се понамали, но все едно има такива.
Преди всичко либерали, за които Отечеството - това са Европа и Америка, а не Русия.

Либералите не се стесняват да са такива каквито са и да възпяват своя евромайдан.
Но имат проблем.
Всеки друг правител след Путин, видимо ще е длъжен да вкарва, като минимум, ако не и по-лошо, хората чието Отечество не е Русия, и чието поведение е атируско поведение. От Артемий Троицки ще свалят розовите гащи и като минимум ще нашибат. Същото ще направят с Навални.

Има епохи, в които не следва да си твърде сложно устроен индивидуум, в които следва изведнаж да станеш прост и да се проникнеш с прости емоции на солидарност със своя народ, да станеш част от народното тяло.
Сега е именно такава епоха. И неча да кимаме към ВВП.
Днес да се солидаризираш с Европа изведнаж внезапно означава - да станеш враг на народа.
Та нали не трябва да си враг на народа.

На мен не ми е безразлично, какво ще говорят за мен потомците, и затова (но и не само затова, но и по дълбоко убеждение) аз днес съм с народа. Аз не искам след сто години в моя портрет да плюят, а на либералите видимо техните портрети не са мили.
Част от националистите, много малка част, глупее, упорствайки в своето евромайданничество. Може просто да изумееш, националисти, станали изведнаж интернационалисти всъщност, ибо тяхната приязън към чужеземните националисти ги заставя да се солидаризират с враговете на своя народ.
Има даже екзотически леви, които от любов към "революции", към "движуха", към "кипеш", към "буза" било, стават солидарни с "Десния сектор". Впрочем, мнозина се поправиха, когато украинските десни хубаво им оттъпкаха далаците.

Има епохи, когато е нужно да станеш прост, и да се присъединиш към твоя народ, направил своя избор.

Това бе полудневната проповед от вторник 13 май. Аз съм Эдуард Лимонов.

Източник: http://limonov-eduard.livejournal.com/480730.html