«Мирна» загуба на суверенитета: «Цветните» технологии на Запада

Събитията в Украйна министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу в хода на конференция по международна безопасност в Москва нарече «цветна революция». По негово мнение, смяната на властта в съседната страна може да се постави в един ред с подобни събития в други държави. Както определи това Шойгу, механизмът на държавен преврат навсякъде е еднакъв и може да бъде приложен във всяка точка на света. Последствията също ще са подобни: чуждестранните държави ще завладеят богатствата на страната, където е протекла «цветна революция». Подобно мнение изказа и министърът на външните работи Сергей Лавров. Остава само въпросът, как може да се защитим от подобен сценарий.

Ако още само преди 30 години такова понятие като «експорт на революция» изглеждаше останало в историята, то за последното десетилетие светът видя, че това е реалност. Революции протекоха в Югославия, в Грузия, в Молдавия, в Украйна. В Киргизия даже два пъти. Към «цветните» революции мнозина отнасят и свалянето на Кадафи в Либия и отстраняването от власти на Мубарак в Египет. Механизмът навсякъде е еднакъв: отначало хората излизат на площадите и не искат да се разотидат, а след някое време под напора на тълпата ръководителите на държавата са принудени да напуснат постовете си.
Наистина, последните събития в Украийна показаха, че в последно време технологията малко се е изменила. Сега се залага не само на мирните демонстранти, готови да танцуват край сцената под композиции на любимите артисти, но и на подготовени боевици, готови да стрелят.
От друга страна, революциите се провалиха в Белорусия и в Армения. Значи, има способи за тяхното предотвратяване.
Професорът от РГГУ политологът Сергей Черняховский сподели със «СП» своето виждане за причините за «цветни» революции и наличните възможности за тяхното предотвратяване:
– Мен в заявленията на Шойгу и Лавров ме удивява само това, че те говорят за «цветните» революции едва сега. В «цветните» революции има две съставни. Първа – лишение на страната от суверенитет с опора на тези хора, които се чувстват не толкова граждани на своята страна, колкото част от някакъв западен свят в неговият идеализиран вариант. Тези хора мислят, че ако свалят властта и присъединят държавата към евроатлантическото съобщество, то ще заживеят също като него. При това те не разбират, че веднага да се заживее така е невъзможно и че на Запад свои проблеми има предостатъчно.
Втората съставна – така нареченият ненасилствен протест, който се съчетава с давление на властта на държавата, не позволяващо ѝ да приложи сила за разгон на опозиционерите.
За последните десет години цялата технология на «цветни» революции стана известна. И очевидно, че тя сработва само в страна със слаба власт и с доволно демократическа атмосфера. Силна власт по такъв начин никой никога не е могъл да свали.
И със времето става понятно, че технологията започна да се проваля. Революциите не се получиха в Белорусия, не се получиха в Русия през 2011-12 год. И технологията започна да се модернизира. Сега мирният протест прераства в силов въоръжен захват на властта, както това е и било преди сто или двеста години. Но при това за всички наблюдатели се създава картинка на изключително мирно противостояние. И само щом властта приложи сила, всички западни страни излизат с осъждане. И после вече към тази власт прилагат сила. Тази технология бе добре изпитана сега в Украйна. При това, ако сила прилагат привържъници на Запада, намиращи се в опозиция на Майдана или вече новите власти по отношение на Юго-Изтока, то всички правят вид, че нищо не се случва. Да кажем, Кадафи правеше по отношение към протестиращите практически същото, което сега прави киевската хунта на Юго-Изтока. Но на Кадафи веднага затвориха въздушното пространство.
Това е такъв принцип: ти си виновен вече в това, че аз искам да ям. (Баснята за вълка и агнето - бел.пр.) И ние сме длъжни да разберем, че тази технология скоро ще бъде приложена в Русия от нашите геополитически конкуренти. И ако процесът не бъде спрян, то нашите либерали в съюз с радикалните националисти също както в Украйна, ще разстрелват хора.
Затова трябва да се разбира, че в разговорите с нашите западни партньори всякакви апелации към правата на човека извикват у тях само смях. (Напомня вица: Путин на пресконференция: "Тези педе... ааа... Тези капу... еее... Нашите западни партньори..." - бел.пр.) Това е все едно по време на кръстоносните походи арабите да увещеват кръстоносците със заповедите на Христос, че да се убиват хора е грях.
«СП»: – Как може да се подготвим за «цветна» революция?
– Първо, държавата трябва да провежда политика в интересите на болшинството граждани, за да може в критически момент да излязат негови привържъници. Ако властта претендира за съхранение суверенитета на страната, то тя не трябва да действа само за удовлетворение потребностите на тясна прослойка.
Второ, трябва да се разбира, че на Майдана излизаха въобще не тези хора, които имаха реална причина за недоволство. Те разчитаха на пенсии и помощи от Янукович. На Майдана излязоха тези, които искаха лишение на Украйна от суверенитет. Демек, ще отидем в Европа и ще бъдем там роби. Активно се използваше и факторът на корупция. Разбира се, това е много лошо явление, но за протестиращите това бе удобно прикритие.
Затова не трябва да се боим от прилагането на сила против така наричания мирен протест. При това не трябва да се обръща внимание на думите на възмущение от страна на западните партньори. Ако протестиращите са поддържани от функционери на международни организации, то те трябва да се приемат като враждебна агентура.
Въобще, трябва да разбираме какво е това мирен протест. Мир – това е спокойствие. Ако демонстрацията създава напрежение и нарушава спокойствието в обществото, то това вече не е мирно мероприятие, а форма на въоръжено действие. Не трябва да се залъгваме от външните форми, а да разбираме реалната ситуация. Киевските събития показаха, че зад разговорите за права на човека се скриват откровени фашисти.
«СП»: – Може ли държавата да предотврати прерастването на мирното стоене на площада в стълкновения с въоръжени радикали?
– Мирният и въоръженият протест вървят редом. Френската революция също започва като мирно шествие. В случая с «цветни» революции всичко се координира. Това е просто разпределение на ролите. Също както в подлеза момченце моли огънче, а после излизат трима бараби и питат защо си обидил малкия. Това е разпределение на ролите, никой няма сериозно да каже, че барабите действително са се застъпили за малкия. Затова когато се събира уж мирен протест, той трябва веднага да се разгони. Трябва да се действа, изходя от безопасността на гражданите и запазване единството на страната.
Във Всеобщата декларация за правата на човека е казано, че реализацията на права не трябва да нарушава отношенията на хората помежду им в духа на братство, да не оскърбява общественният морал и не пречи на изпълнение на своите задължения пред обществото. Затова, ако демонстрантът не е настроен към другите граждани в духа на братство, оскърбява общественият морал и плюе на своите обществени задължения, то това вече не е мирен демонстрант.
«СП»: – Кой фактор в «цветната» революция е най-важен: раздаването на чуждестранни грантове, подготовката на боевици, пропагандата на опозиционни възгледи?
– Всички действат заедно. Както по време на война всеки елемент изпълнява своя роля. Своя – диверсионните групи, своя – танковите части, своя – разхвърлянето на листовки сред войниците на противника. В «цветна» революция може да се използват всякакви съвсем мирни вещи и похвати.
Специалистът по масово съзнание доктор-психиатър Вячеслав Тарасов счита, че всяко социално недоволство при умел подход може винаги да се обърне в бунт. Безсмислен и безпощаден.
– Технологии, как да се предизвикат хората към голяма политическа активност, съществуват. Има така наричаните «хора-тригери». Във всяка популация, където се събират поне десет човека, има свои «пусковици», било това сватба или митинг. В тълпа, където стоят няколко стотин човека, всеки, който започне да скандира прости лозунги, става тригер. Тази технология е била пробвана преди няколко века от католическата църква, когато в европейските градове хиляди хора са искали да се горят вещици. Като тригери тогава са били свещенниците. Така че нищо ново западните технолози не са изобретили, в «цветните» революции се използват старите добри способи.
В тълпа, която издига напълно мирни искания, се запускат доволно агресивни хора. Те са много емоционални и издигат прости лозунги. Например, «Експроприация на експлуататорите». И те стават неформални лидери. Но и самите тези хора леко се поддават на манипулации. Те искрено вярват в своята месианска същност. После на тези хора дават пари, използват тяхното чувство за справедливост и дават определени установки. И тригерите изпълняват волята на вожда, който, като правило, говори много прости вещи.
«СП»: – Има ли у хората в тълпата някакви защитни бариери? Да кажем, да не си тръгват от площада хората ще се съгласят, но няма да дадат да бъдат убедени в необходимостта да убиват полицаи.
– Всичко зависи от това, как тълпата е била разгрята. При желание може да се убедят хората да убиват когото е угодно. Ето немците са толкова привикнали да се подчиняват на правила и съблюдават закона, толкова дисциплиниран народ, а през 1934 год ги убедиха да участват в еврейски погроми. И немците громиха евреите, които добре познаваха и с които живееха като съседи много години.
В тълпата у човека се размива чувството за отговорност, колективно-безсъзнателното взема връх над съзнателното. И човек е готов да се реши на това, което сам никога не би направил. Тълпата знае, че за нищо не отговаря. Затова никакви граници в поведението ѝ няма.
«СП»: – Съществуват ли способи, за да се избегне неуправляемостта на тълпата, когато там се появят хора, които започнат да навиват другите?
– Да, такива способи съществуват. Първо, на митингите не трябва да има пияни хора. Второ, трябва да се стараем да не се допускат на митинги хора, страдащи от психически разтройства. В съветско време преди масови демонстрации за 1 май или 7 ноемвти буйните психопати принудително затваряха в психиатрическите лечебници. Психиатрията критикуваха за нарушение правата на човека, но системата работеше. Защото хората с психически разтройства могат лесно да станат тези спускови механизми. Те са емоционални и добре запалват тълпата.
Хората, провеждащи митинг, са длъжни отрано добре да знаят, кой, какво и как ще говори. Да се хвърлят лозунги в тълпата трябва много отговорно. Струва си да се отчитат и сезонните изменения. На масова психоза хората са особено поддатливи пролетта и есента.
Още един съвет – необходимо е да се разделя тълпата на няколко групи. За да може, ако възникне психоз, цялата тълпа да не бъде обхваната. Важно е още, митинга да се предшества от някаква двигателна активност.
В съветско време всички тези правила се съблюдаваха. Колоните бяха разделени по колективи, пияни и луди не пускаха, митинга бе предшестван от шествие.
«СП»: – Съответно, за «оранжева» революция трябва всичко да се прави с точност до наобратно.
– Именно. Струва си да се отчете, че на масови акции ходят хора с определен психически портрет, по-емоционални. За бунт трябва да има реално недоволство, например, от обедняване или против олигарсите. Плюс трябва да се добавят много емоционални хора, да кажем, футболни фанати. Необходими са финансови вливания в тези, които готвят лозунги. Те трябва да са прости и леко повторяеми. Например, много добри са лозунгите «Слава Украине!» или «Кто не скачет – тот москаль». Те са точни, ясни и понятни. Мога да кажа, че «цветната» революция е доволно евтино удоволствие, при малки разходи може да се добие голям ефект.
Разбира се, тълпата разгряват още с помощта на химически средства. В Киргизия на хората даваха наркотици, на Майдана и в Грузия поиха с алкохол. А както е известно, на пияния морето е до коляно.
«СП»: – Силно ли зависи поведението на тълпата от страната?
– Етнокултуралните особености са много важни. Русите и естонците са съвсем не едно и също: в Естония да се устрои погром е много по-тежко, отколкото в Русия. А в Армения или Азербайджан това се прави много по-просто. Принципите навсякъде са еднакви, но западните специалисти, които планират «цветни» революции, отчитат особеностите. В това число, и в плана лозунги. За всеки народ измислят нещо свое. Много активно се използва за революции ислямският фактор. Мисля, че протестиращите ислямисти никога не са чели Корана, но леко се палят. Всъщност, най-първата «цветна» революция, по мое мнение, бе извършена в Иран през 1979 година. Наистина, тя бе антиамериканска. Но всички технологии бяха същите.