Европейците решиха да се борят с руските санкции, че и така успешно, че Тончо Токмакчиев, в прегръдка с Кръстьо Лафазанов, пушат нервно в ъгъла и зеленеят от завист. И так, посрещайте европейското мега-шоу: «Напук на Москва, ще си отгризнем морковчето!»
Беше много забавно да се наблюдава реакцията на новината, че ЕС е провел екстрена среща на министрите на селското стопанство на която се е обсъждала финансова помощ за тези, които са пострадали от руските санкции.
Реакцията на типичният украинец: «Сега ще им дадат пари!!! Хапнете, москали! Жалко, че не сме в Евросъюза!»
Реакцията на типичният всичкопропадналчик: «Сега ще им дадат пари!!! Хапни, Путин! Всичко пропадна!»
Много трогателно единение на противоположностите. Те реално вярват, че у Европа парите ще стигнат за всички и че нейните богатства са почти безкрайни. Аха, е ся!
Планината роди мишка. След дълги прения, удаде се да се съгласуват (барабанен туш!) цели 127 (словом: сто-двадесет-и-седем) милиона евро. Само загубите на Полша и само по ябълки са примерно 500 милиона евро.
Забележете, европейският екстрен фонд за помощ на селското стопанство е само малко под 500 милиона евро, но за компенсации от руските санкций дадоха само 25%... А знаете ли защо? Защото в бюджета на ЕС този екстрен фонд като че го има, а виж пари в него като че няма, но редовите европейци не са в курса на този мил трик на европейската бюрокрация. Откат? Не, не съм чувал.
Но, как така? Нали в Гърция вбухаха десетки милиарди евро, за да я спасят! Нима няма да се намерят накакви въшливи 12 милиарда евро за своите фермери?! Сега всичко ще обясня. Работата е там, че по време на кризата, европейските политици спасяваха не Гърция, а европейските банки, които кредитираха гръцкото правителство и бизнес. Чувствате ли разликата? Европейските политици помагаха на класово и социално близките банкери, и за това те бяха готови да пуснат печатната машина, и да направят доволно много глупости, които на Европа още ще отзвучат в ехо. А още, фатката е в това, че помощта бе фактически оказана на немските и френските банкери, тоест, немските политици спасяваха немските банки. За какво им е на немските политици да спасяват полските или финските селски производители? Та те фейсконтрола не минават!
Ето и ще делят сега поляци, фини, холандци и испанци тези жалки 127 милиона. Таман ще стигне да платят на адвокатите за процедурите по банкрут.
За отделно споменаване е достойно упорството, с което европейците се опитват да пролазят назад на руският пазар. Нали изглеждаше така, Русия = Мордор, където живеят тоталитарни ватници, които обиждат свободолюбива и вечно скачаща Украйна. Е тогава защо да се опитват да продават на русите «свободни и демократични» полски ябълки или «високодуховен европейски пармезан»? По-добре да го бяха дали на бандеровците за безплатно, у тях скоро Голодомор се набелязва. Все едно в Русия се тикат, при това не се стесняват да мамят митницата, изменяйки страната на произход на товара. А как стои тук европейският честен бизнес, засукал протестантската етика с майчино мляко и така силно отличаващ се от ватниците в малинови сака? А никак. Европейският бизнес може да бъде честен само под дулото на пистолета, т.е. под надзора на данъчния. Другояче е никак не се получава. Навярно, без зли европейски проверяващи, хвалената честност не се активира.
Например, европейските селскостопански производители сега активно се опитват да използват Швейцария, за да проникнат на руският пазар. Швейцарците им е неудобно да откажат, все пак живеят в една икономическа зона, но работата е там, че в страната на гномите, часовниците, шоколада и перачите на пари също има свои селскостопански производители. И какво да правят бедните хелвети? Те бързо се ориентираха и решиха проблема по класически европейски способ: натропаха където трябва. Анна Рицоли, секретар на Федералното Агентство по Селско стопанство на Швейцария, отля на пресата информация, че европейците искат да използват страната за транзит на експорта в Русия. Ето така, с невинен жест, пропадна цялата операция.
И последно. Тъй като под ембаргото не попадат продукти получени в резултат на преработка на европейски суровини на територията на страни не попаднали под нашите санкции, европейските производители сега се строяват на опашка при Лукашенко. Е, кой още, освен Путин, може с едно драсване на перото да превърне Евросъюза в суровинен придатък на Минск?
Акуратните руски санкции ще ни доставят още много часове удоволствие от наблюдението на нашите забавни съседи по континент.
Автор - crimsonalter.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.