«И не помисляйте да пишете за Русия нещо хубаво»

«Имате ли усещането, че средствата за масова информация често лъжат и манипулират вашето съзнание? Тогава вие сте от болшинството немци. Това, което по-рано се считаше «теория на заговора», всъщност е резултат от пропагандистските методи на работа на немските СМИ» - се казва в анонса на новата книга «Купените журналисти» («Gekaufte Journalisten»), неотдавна излязла от печат в немското издателство Kopp Verlag. В нея известният в Германия журналист Удо Улфкоте, 17 години работил в редакцията на един от най-големите и влиятелни немски вестници - Frankfurter Allgemeine Zeitung, раскрива тайните на идеологическото задкулисие, при това по най-жесток образ критикувайки самият себе си.

«Казвам се Удо Улфкоте. Работя като журналист 25 години. Обучиха ме да лъжа и замълчавам правдата пред обществеността - казва авторът на книгата в своето видеообръщение към аудиторията на немската версия на интернет-изданието The Huffington Post. - През последние месеци ние всички можем да наблюдаваме, как американските и немските СМИ се опитват да разпалят война и да я пренесат в Русия и Европа. Това е чертата, която аз не мога да престъпя и съм длъжен да призная: това, което правех в миналото и това, което правеха и правят и досега моите колеги-журналисти — това е неправилно, те манипулират хората и водят антируска пропаганда.»

«Журналистите са купувани, за да предадат не само своя народ в Германия, но и народите от цяла Европа - продължава Улфкоте. - Аз написах за всичко това в своята нова книга, защото ме безпокои възможността от война в Европа. Аз не искам тази война… Войната винаги искат определени хора, това са не само политиците, но и журналистите. В своята книга аз описах, как ние, журналистите, сме мамили в миналото нашите читатели, за да им наложим необходимостта от война. И аз написах за това, защото повече не мога да понасям това, аз съм сит до гърло от тази пропаганда».

По-нататък Удо Улфкоте казва: «Ние в Германия живеем в «бананова република», а не в демократична страна със свобода на словото и права на човека… Погледнете моите колеги, които всеки божи ден пишат против русите, а сами всички до един са членове на различни трансатлантически организации, поддържани от САЩ. Така беше и с мен. Мен, например, направиха почетен гражданин на щата Оклахома, САЩ, и знаете ли защо? Само затова, че аз по-рано писах проамерикански материали. Мен ме поддържаше ЦРУ. Защо? Защото аз бях длъжен да бъда проамерикански журналист в Германия… Аз написах за това книга не затова, защото исках да направя пари. Публикацията на книгата ще ми донесе големи проблеми. Аз написах тази книга за хората в Германия, в Европа и в цял свят, за да повдигна завесата пред всички за това което се случва зад кулисите. Аз зная едно: всички нас, журналистите, дресират да пишем проевропейски и проамерикански материали, но никогда да не пишем положително за Русия...

Германия е някакъв род колония на САЩ. Това може да се види по множество факти — например, абсолютно большинство от немците са против присъствие на ядрено оръжие на територията на Германия. Но това не пречи на американците да държат ядрено оръжие в Германия. В тази колония за американците е много леко да установят контакт с младите немски журналисти. И което е важно: такива контакти се установяват чрез трансатлантическите НКО и организации в Германия и САЩ. Всички журналисти от уважаемите немски издания са или членове на такива трансатлантически НКО и организации, или техни официални партньори. И в тези трансатлантически НКО и организации немските журналисти насъскват да бъдат проамерикански. Така стоят нещата и с британските журналисти, и с австралийските, и с новозеландските, и с журналистите в арабските страни». (А как стоят нещата в България? - бел.пр.)

В своята книга Улфкоте изброява стотици имена и названия на организации, влияещи на немските СМИ с цел еднострано подаване от тях на пропагандистски материали. Това на първо място са:

- Atlantik-Brücke (нем. «Атлантически мост»; основана през 1952 год некомерческа организация, призована да служи за военно-политически мост между държавата-победителка САЩ и ФРГ и декларираща консалтингова поддръжка на ФРГ от страна на САЩ в областите на икономиката, финансите и образованието; в организацията влизат над 500 водещи деятели на банковата и финансовата сфери, икономиката, политиката, СМИ и науката);

- Trilaterale Kommission (нем. Тристранна комисия, известна също като Билдербегската група - основана по инициатива на Дейвид Рокфеллер през юли 1973 год неофициална ежегодна конференция, състояща се от около 400 участника, най-голямата част от които са влиятелни фигури в областите на политиката, бизнеса и банковото дело от Европа, Северна Америка и високоразвитите страни на Азия, а също главите на водещите западни СМИ);

- American Academy in Berlin (англ. Американска академия в Берлин; създадена през 1994 год за научен и културен обмен между Германия и САЩ; дава стипендии по хуманитарни, социални и политически дисциплини, а също кани за четене на лекции на немските журналисти на водещи американски политици и експерти в различни области);

- The Aspen Institute (англ. Институт Аспен с щаб-квартира във Вашингтон; от 1974 год има филиал в Берлин; организира конференции и съвещания за ръководители от висшето звено на актуални теми в сферата на бизнеса, политиката и културата).

В числото лобистки организации Улфкоте назовава също «Немският фонд на Маршал», «Американският съвет по Германия и Институтът за европейска политика», а главен финансист на конкретните проекти за манипулиране на обществеото мнение в Германия - посолството на САЩ.

Известно ли е било всичко това до разобличенията на Улфкоте? Разбира се да. И той привежда в своята книга ред примери за осведомеността за това във висшите ешелони на властта във ФРГ. В частност, Bundesnachrichtendienst (BND - немското разузнаване) само се е обръщало към него за съдействие в направление на общественото мнение в Германия в нужното на американците русло.

Разговорите за това, че Федеративната Република всъщност не е независима (а по Улфкоте - «бананова република»), вървят отдавна. При това люди знаещи се позовават на така наричаните Kanzlerakte (нем. «Актове на канцлера») - задължение по отношение към САЩ, да подпише което е длъжен всеки немски канцлер преди полагане на клетва и встъпване в длъжност.

Съгласно този документ, ФРГ се задължава до 2099 год всички свои важни политически и икономически стъпки да съгласува с Вашингтон. Освен това, на САЩ се предоставя право да съхранява златният запас на ФРГ у себе си, а главно (в нашият случай) - да осъществява пълен контрол над всички западногермански СМИ, кинопродукцията, училищните образователни и възпитателни програми, и т.н.

За съществуването на «канцлерактове» на обществеността става известно през юли 2007 год, когато австрийското издателство Ares-Verlag пуска книгата «Немската карта», в която нейният автор - генерал-майор в оставка Герд-Хелмут Комоса, заемал през 1977-1980 год постът глава на военното разузнаване на ФРГ - подробно разказва за това.

През 2009 год в интервю за една от най-крупните мас-медиа в Германия — вестник Die Zeit, за това говори и Егон Бар, заемал в периода 1969-1974 год постът на федерален министър по особени поръчения, а после по икономическо сътрудничество в правителството на Вили Бранд. По думите на Бар, Бранд сам му е казвал, что под пресинга на американците е бил принуден да подпише «актът на канцлера» и че до него това задължително са подписвали предишните канцлери - Конрад Аденауер, Людвиг Ерхардт и Курт Кизингер.

Егон Бар, който е на 93 години, е жив и досега, намира се в добро здраве и от своите думи не се отказва.

Последният път въпросът за това, съществува ли «канцлеракт», бе повдигнат през ноември 2007 год. В хода на пряка онлайн-линия Direkt zur Kanzlerin (нем. «Пряка връзка с канцлера») Ангела Меркел бива запитана, какво може да каже за това задължение . Отговорът, но не от канцлера, както на други въпроси, а от прес-службата на Федералното правителство не забавя да се появи на сайта (цитирам):

«Уважаеми г-н ... Благодаря за Вашият въпрос. Ние отговаряме от името на канцлера. Секретен договор, който Вие споменавате, е от областа на легендите. Тозьи договор не съществува. И на канцлера, разбира се, никой от така наречените съюзници не е заповядвал да го подписва преди полагането на клетва. Затова нашият кратък отговор е: Не». Е, разбира се, не...

В това време, промивката на немските мозъци продължава. Ето характерен пример.
Позната на нашето семейство, на средна възраст пасториса от евангелическата църква и доктор по богословие, преди седмица написа писмо до канцлер Меркел, в което молеше главата на Кабинета обективно да погледне на случващите се в Украйна събития и да престане да прави от Русия империя на злото, доколкото това не съответства на реалиите. Писмото тя предлага да подпишат нейни познати, в болшинството си — люде високообразовани: доктори на науките и достатъчно известни в Германия деятели на културата (такъв и е кръгът на общуване).

И всички, буквално всички тези двадесет интелектуалци се нахвърлят върху и с думите: «Вие какво! Русия е агресор! Русия гноби нещастна Украйна. Русия ни шантажира с газа», и т.п.

А нали всички тези интелектуалци не четат ширпотреба в. Bild и не гледат идиотски ток-шоу, които на немското ТВ са не по-малко, ако не и повече, отколкото на руското. Те четат и гледат съвсем друга преса и предавания. И въпреки това...

И последно. За излизането на книгата на Удо Улфкоте — а найният първи тираж се разлетя в началото на този месец за броени дни — не съобщи НИТО ЕДНО голямо немско СМИ.

Сергей Дебрер


Допълнение:
Грандиозният скандал, разразил се в Германия след откровенията на видният журналист за многогодишната му работа за американското разузнаване, застави мнозина по-новому да погледнат на немските СМИ. Хората вече не вярват на вестниците и телеканалите - в особенност на тяхното превзето осветяване на руските събития, пише Пол Крейг Робертс.

«В немските СМИ се случва нещо наистина серезно», - счита икономистът Пол Крейг Робертс. Той е уверен, че превзетото отношение към Русия и едностранното освещение на някои събития вече са заставили мнозина жители на Германия да обърнат гръб на водещите немски издания.
В статия, публикувана на сайта на икономиста, се отбелязва, че подобно поведение на вестниците може да се обясни с вмешателство в техните работи от ЦРУ. «След това (публикуването на книгата на Удо Улфкоте как агенти от разузнаването на САЩ редовно подкупват работници от СМИ. - бел. пр.) недоволството на немците от техните основни СМИ, изглежда, премина точката на невъзврат» - пише Робертс.

Икономистът отбелязва, че продажбите на вестници и списания са паднали не само в Германия. Но недоволството на читателите е достигнало такова ниво, че даже интернет-версиите на изданията са започнали бързо да губят популярност. Както се отбелязва в статията, това е безпрецедентен случай.

При това в началото на лятото ситуацияте бе далеч не такава плачевна. Очевидно, ключева роля в този случай изигра изданието Der Spiegel, в частност, неговата корица, на която бяха публикувани фотографии на загиналите в крушението на малайзийският авиолайнер, а заглавието гласеше: «Спрете Путин сега!» Читателите подадоха официална жалба срещу изданието, която поддържа немският Съвет по делата на пресата.

Впрочем, за някои днешната ситуация, в която се оказаха немските СМИ, не бе неочаквана. Още през април ежемесечното списание Cicero предупреждава, че вестниците умират, доколкото те «вървят против своите читатели». И като пример е взето именно освещаването на събитията, свързани с Русия.

«Немските СМИ много бързо преминаха в настъпление против Русия заради кризата в Украйна. Но също така бързо им се наложи да организират отбрана от своите си читатели» - твърди статията. Сега изданията се разплащат не само със снижение на продажбите на печатни издания, но и с популярността на своите интернет-портали.

Пол Крейг Робертс отбелязва, че това може да е само началото. «Нима е дошло времето да издаваме книгата "2019: Последното копие на Der Spiegel"? Ако, разбира се, немските печатни СМИ доживеят поне до този момент» - пише икономистът.

Допълнение 2: Посещаемостта на 6-те най-големи новостни сайтове в Германия спада разко под "ефекта Улфкоте".

 

За ефективността, собствениците и СССР

В СССР държавата, като действително ефективен собственник, умело манипулираше работната сила и активите. Сега... щеше да е смешно, ако не беше страшно.
Прост пример:
Десет шахти. Във всяка шахта - хиляда работници.
Пет шахти дават въглища със себестойност рубла (Добре, нека е лев, или долар, или 100 турски лири - бел. пр.). Три - по пет рубли. И две - по десет рубли. Средна себестойност - 4 рубли. Въглищата се купуват по 5 рубли - рубла печалба - и предприятието храни десет хиляди работници, плаща детски градини, пионерски лагери, профилакториуми и т.н... Целият град живее, расте и се труди.
СССР умря, дойде "ефективен" бизнесмен. На ход затвори две "губещи" шахти, малко помисли, затвори три "нерентабилни". Пет хиляди миньори - на улицата. Работна сила много - може да се намали заплатата. Лагери и профилакториуми? На загуба, персоналът е изхвърлен на улицата, территориите и сградите се отписват от баланса и продават за грошове на други "ефективни", там ще бъдат построени рентабилни бордеи, казино и т.п. От петте затворени шахти се режат металоконструкциите и цветният метал - край, шахтите са наводнени и не подлежат на възстановяване. На петте работещи шахти се отебава на техниката на безопасност (а защо? скъпо, пък миньора все едно ще тръгне, щото повече няма къде да работи) и въглищата щедро се поливат с кръв.
След десет години тези шахти са изработени с хищнически темпове и затворени.
И какво имаме? Някога процъвтяващият град е обнищал и се разрушава, безработицата е 90%, цъфтят престъпността, наркоманията и проституцията... А "ефективният" е сложил на задгранични сметки своя милиард зелени и заминал за Канарските.

PS. Ако някой е недоразбрал - прикрепените детски градини и профилакториуми ВЛИЗАТ в себестойността. А рублата печалба от въглищата - дотира общественият транспорт и тям подобна (на загуба по определение) инфраструктура. От секции и кръжоци - до фризьорски салони и местният вестник "Червени Въглища".
(c)

Пчели против корупцията

Дайте днес да влезем в кожата на влиятелен политик от «цивилизована» западна страна и да се замислим — изгодна ли е на Запада корупция в «развиващите се» страни. Да вземем например Егиславия. Как за Запада е по-изгодно: в Егиславия да има дълбоко поразена от корупция власт, или властта в Егиславия честно да отстоява интересите на страната?
Да разгледаме двата варианта.
Вариант 1. Егиславия е корупмирана изцяло.
В този вариант Егиславия се управлява от продажен компрадорски елит, който граби страната както може. Разбира се, да живее в самата Егиславия компрадорският елит не възнамерява, затова те изнасят семействата си и активите си в спокойно тихо място — тоест, при нас, на Запад. Производството в Егиславия е убито, затова тя активно купува разен битпазар за разни ширпотреби у нас, на Запад. Запад напълно контролира вътрешният пазар на Егиславия.
Западът с помощта на подкупи получава евтин достъп към природните ресурси на Егиславия, след което ги изпомпва, практически не плащайки данъци и мита. Тази малка част от продажбата на ресурси, която получават егиславският компрадорски елит, също попада на Запад: да напомня, в самата Егиславия е неспокойно, и там никой не си пази награбеното.
Държаните интереси на Егиславия никого не вълнуват. С помощта на подкупи и заплахи може без проблеми да се заставят властите на Егиславия да дадат парче територия, да се откажат от правата на спорни месторождения на нефт, да затворят своята АЕЦ и даже да изпратят местно пушечно месо на поредната започната от Запад война против Югопта.
Накрая, качествените трудови ресурси и умните мозъци претичат от Егиславия на Запад по естествен път, при минимална поддръжка от компрадорите-вербовачи. Та нали в стабилният Запад условията за живот са далеч по-добри, отколкото в нища и корумпирана Егиславия.
Вариант 2. В Егиславия има силна и честна власт.
В този вариант Егиславия се управлява от умни и порядъчни люде, които се грижат на първо място за интересите на поверената им от народа държава. Представителите на властта живеят в Егиславия, парите си държат също там. Техният пример следват и бизнесмените — тъй като в Егиславия има достатъчно порядък, че честният бизнесмен да не се опасява за своите капитали.
В Егиславия са развити своя промишленост и селско стопанство, местният пазар е защитен с мита от западните стоки. За природните ресурси Запад трябва да плаща пълна цена: да се избегнат големи данъци по пътя на даване на малко подкупче е невъзможно. Парите от продажба на природните ресурси не отиват на Запад, а остават в самата Егиславия и се ползват за строителство на инфраструктура.
Егиславия твърдо и последователно отстоява своите държавни интереси. Компрадорите в Егиславия са отделени от властта, затова не могат да служат като проводници на интересите на Запада. Във всички спорни случаи на Запада се налага не да продавя своята позиция, а да се договаря.
В някои случаи договорките са невъзможни. Например Егиславия категорически не е готова да прави на Запад териториални подаръци или да затваря пречещите на Запад електростанции.
Миграцията от Егиславия на Запад е минимална, тъй като безработица в развиващата се Егиславия е ниска, а общото жизнено равнище е доволно високо…
И така, напомням, ние размишляваме за сътбите на Егиславия от гледна точка на западните политици. Това съвсем не са празни размишления: нали у западните политици има мощен набор лостове за въздействие върху Егиславия — работещите в Егиславия фондове, лоялните на Запада представители на местният елит, подконтролните на Запада СМИ и така нататък.
Сега - внимание, въпрос. В каква посока ще движат Егиславия западните политици: в страна на изцяло корумпирана и нища Егиславия, която се управлява от крадливи компрадорски елит, или в посока на силна суверена Егиславия, властите на която не вземат подкупи и действат в съответствие с интересите на своята страна?

Фриц Моисеевич Морген

За социализма в Чехия тъгуват и стар и млад («Wyborcza», Чехия)

Все повече граждани на Чехия открито говорят за това, че съжаляват за събитията от 1989 година, в резултат на които страната се отказала от «тоталитарният строй» в полза на западната демокрация. Те са убедени че при социализма са живели много по-добре, пише полският Gazeta Wyborcza.

В Чехия набира популярност Комунистическата партия на Чехия и Моравия. Количеството чехи, които биха искали връщането на комунизма, расте с всяка изминала година. За партията гласуват даже младите, тези, които са родени след 1989-та , пише полският Gazeta Wyborcza.

Комунистическата партия на Чехия и Моравия издигна силен кандидат на местните избори, които се проведоха миналата седмица в Прага.  Марта Семелова изпадна в немилост, хвалейки времената на комунистическата диктатура и порицавайки демократическото устройство, отбелязва полското издание.

«Аз не бих положила цветя на паметника на 17 ноември 1989 год* на Народната алея, защото хората, които свързваха своите надежди с тези събития и по-нататъшното развитие, днес чувстват разочарование. Сред нас има бездомни, бедстващи люде, затова да се празнува явно няма какво», - заяви Марта Семелова.

По нейно мнение, струва си да се обърем по-скоро към годишнината от събитията от 25 февруари 1948 год, когато, както пише вестникът, комунистическият путч завършва със следвоенната чехословацка демокрация и въвежда тоталитарно устройство.

«Това е много значима дата в нашата история, която изменя много. Много хора започват да живеят на достойно равнище, нараства нивото на ВВП, в подем е цялата икономика» - убеждава политикът. На свое време тя също  високо оценява дейността на пограничната служба, която при опити за нелегално пресичане на границата от чешка страна на желязната завеса лишава от живот стотици хора. (Съпоставяйки днешните реалности самото управление на пост-социалистическият блок лиши и продължава да лишава от живот милиони - бел.пр.) «Пограничната служба има големи заслуги, защото тя не допусна провокациите на границата на страната да се преродят в нарушение на мира», - констатира Марта Семелова.

В редовете на комунистическата партия така мислят мнозина. Главата на партията Войтех Филип, днешен вице-спикер на парламента, неотдавна заяви, че през 1989 год чехите не са искали да демонтират комунизма. «Болшинството искаше да съхрани социалистическата  обществена система, социалните гаранции и трудоустройство» - заявява той.

Този политик, подчертава полското издание, също еднозначно поддържа режима на комунистическа диктатура в Куба, в Китай, а също в Северна Корея.  А в украинският въпрос той заема изключително «прокремълска позиция»: «Украйна - това е изкуствена държава, която на протежение векове е принадлежала на Русия» - казва той.

«Комунистическата партия след 1989 год продължи своята дейност, не променяйки своя статус, с изключение на пункта, предвиждащ насилствено изменение на "демократическият режим". Така тя избегна забрана на своята дейност. В нейните редове до днес могат да се срещнат дейци, работили четвърт век, и агенти на предишните служби по безопасност» - пише полското издание.

Независимо от това, популярността на Комунистическата партия не пада. На последните парламентарни избори миналата година тя получи почти 15% гласове. «Гръбнакът от избирателите е основно от старшето поколение, но редовете на партията постоянно се попълват с младежи. Дори повече, за тази партия гласуват около 3% от най-младите избиратели» - подчертава Gazeta Wyborcza.

Полското издание е особено обезпокоено от нарастващото количество чехи, които искат връщане на «комунистическата диктатура». През 2002 год те бяха около 12%, но, cъгласно опрос проведен тази година от Чешкият център по изучаване общественото мнение CVVM, тяхното количество е вече 18%. «Такъв процент население не е против въвеждане на управление на силната ръка» - резюмира Gazeta Wyborcza.

*17 ноември 1989 год в Прага започват сблъсъци, резултат от които става прозападен преврат и отказ на Чехословакия от социалистическият модел на икономика (заб.) (Всички прилики между днешните арабски, оранжеви, евро- майданни и др. "пролети" НЕ СА случайни, нито неволни - бел.пр.)

Огромни нови дългове скриват години отрицателен приръст на ВВП в EC и САЩ

Статията е посветена на изследване, проведено от известният бизнесмен и политически анализатор Йон Хелевиг, който повече от 20 години работи в Русия.

 Хелевиг доказва, че западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а просто масово са натрупвали дългове. С такова ниво натрупани дългове такова положение не може да продължава дълго и обезателно ще доведе до катастрофически последствия: в близките 5-10 години икономиките на западните страни чака пълен крах.

И така, авторът пише:

«В своето новаторско изследване Awara Group показва, че на протежение много години приръстът на реалният, минус натрупалите се заеми, ВВП в западните страни е бил отрицателен. И само за сметка масирано увеличение на дълговата нагрузка те са могли да скрият реалното положение на нещата и да отсрочат настъпването на неизбежният крах на икономиките на тези страни. Както показва изследването, реалният ВВП в тези страни скрива внушителни загуби. Ако извадим от този показател натрупаният дълг, ще получим показател Реален-ВВП-с-изваждане-на-дълга.

Моралът в това изследване е да се демонстрира, че показателите на ръст на ВВП като такива почти нищо не говорят за динамиката на икономиката, ако в същото време не се анализира въпроса – каква част от този ръст е станала възможна благодаря новите заеми.
Ключева задача на това изследване е да се изяви реалният ръст на ВВП след учет на ефекта на ръст на националната икономика заради ръста на държавният дълг. В днешно време съществува крепко устояла се практика да се коригират показателите за ВВП в съответствие с показателите на инфлацията, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на ВВП». Отчитайки това обстоятелство, напълно естествено е също да се използва този метод, в коригиране показателите на ръста на ВВП очистен от влиянието на ръста на нови заеми, което трябва да даде в крайна сметка показатели на «ръст на реалният ВВП с изваждане на дълга». Ние предполагаме, че това е новаторско изследване, тъй като не ни е известно, повдигали ли са икономистите някога този въпрос. Също не ни е известно, дали този проблем някога се е обсъждал сред учените и аналитиците. Очевидно, че проблемът за държавните заеми широко се обсъжда, но тук ние говорим за корекции на ВВП за сметка изваждане на държавният дълг.

Изследването показа, че западните страни са загубили способност да обеспечават ръст на своите икономики. Всичко, което им е останало — това е способност да нарастват дългове. За сметка на масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават видимост за вял ръст, или зависнал около нулевата отметка.

Ако всички тези огромни заимствания се насочваха в инвестиции, то нищо лошо в това не би имало. Но това не е така – получените средства се насочват за покриване загубите в националните икономики, и по същество, се изхарчват за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят. Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обеспечат предишният образ на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава. Рано или късно аристократът-расточител ще е принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото имущество, за да покрие исканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-силно да затегне колана. Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снижат излишното ниво на потребление. Но засега те отлагат момента на окончателен расчет по новите дългове, като алкохолик, който, станал сутрин първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългово пиянство с продължителност десетилетие.

За последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматическият завой към най-лошото — или по-правилно казано — към катастрофа, бе в началото на световната финансова криза от 2008 г. На графика 1 са отразени шокиращите показатели, характеризиращи фактическият срив на икономиките на западните страни през 2009 — 2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният ВВП в различните страни за 2005 — 2013 г. Както е видно от графика, за този период Русия съумява да обеспечи приръст на реалният ВВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко затъват в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия съставя 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастват с 16,5% (Германия) до 58% (САЩ).

В случая с Русия показателят на темпове на приръст на реалният ВВП с изваждане на заемите също се коригира, за да се внесе поправка на грешка в изчисленията, свързана с прилагането от Росстат на неправилен дефлатор на ВВП. Ние вече обсъждахме систематическата недооценка на темповете на приръст на ВВП на Русия заради използването на неправилен дефлатор на ВВП в Изследването на Awara Group «Влияние на данъчните реформи на Путин за периода 2000 — 2012 г. на изменението на постъпления в консолидираният бюджет и ВВП».

На графика 2 е показан приръстът на реалният ВВП с изваждане приръстът на дълга (след изваждане показателя на ръст на държавен дълг от показателя ВВП). Ако се извадят дълговете, то ще видим реалният мащаб на срив на икономиката на Испания — -56,3%, това е ужасяващ показател. Ако пък се използва общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на ВВП (с изваждане приръста на дълга), то се получават само -6,7%.

Както показва проведеният от нас анализ, за разлика от икономиката на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчно здрав и не обусловен от ръст на дълга. В действителност Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на приръст на ВВП са превишили темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичните показатели на западните страни, потъващи в падините на нови дългове.

На графика 3 е показано, колко акумулирането на дълга в западните страни превишава официалният показател на темповете на приръст на ВВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дълговото бреме са САЩ – 9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графиката). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превисил ръстът на ВВП 5 пъти (500%). На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на ВВП.

Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръст на ВВП показва, че у Великобритания, страна, която е натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на ВВП, съотношението на размера на нов дълг към показателят приръст на ВВП е 9 к 1. С други думи, размерът на нов дълг на Великобритания е 900% от приръста на ВВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен за Германия, станали предмет на нашето изследване, се намират в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на ВВП.

Гореуказаните показатели се коригират с отчитане влиянието на величината на държавният дълг (съвкупен държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашителна, ако вземем под внимание ефектът на влияние на частните заеми на показателите на ВВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум са удвоили частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 год (графика 5).

Разглеждайки тези показатели, ние достигаме до очевидните изводи, че в реалност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро просто масово са натрупвали дългове. С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългови блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на ВВП на Западните икономики до такова ниво, което те не могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не могат да обеспечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.

В своя анализ не включихме Япония и Китай заради сложности, свързани с намирането на надеждни статистически данни. Ние се сблъскахме с проблеми на частична информация, която не обхваща всички съответни периоди, проблем на несъпоставимост на данните по извадки, които изучавахме, а също проблем на неточност при пресмятане на входните данни в евро. (Уверени сме, че големите изследователски фирми могат да преодолеят тези проблеми, за което нашите ресурси се оказаха недостатъчни.) Съжаляваме, че ни се наложи да изключим Китай и Япония от този отчет, защото Япония — това е страна, с още по-проблемен приръст на ВВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към ВВП превишава 200%, и затова нейният пример би бил показателен за нашите цели.

По същество, Япония живее не по средствата си от началото на 1990-те. Но при това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, утвърждавайки, че доколкото Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпват точно така в обозримо бъдеще. Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова непомерно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова е могла да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. Още едно съществено съображение против представата за това, че западните страни могат да продължават да нарастват дълговете си, се състои в това, че от началото на 1990-те западните страни започнаха бързо да губят икономическата си хегемония: започна да се снижава нейният размер в обема на световната търговия и глобалният ВВП. За това писах в своята скорошна статия под название «Залезът на Запада».

Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите на ВВП на западните страни-членки на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на ВВП на днешните развиващи се страни. През 1990 год съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» значително превишава съвокупният ВВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно съставят единен политически блок). През 1990 г. съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 14,4 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 2,3 трлн долара. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се променя: съвокупният ВВП на страните-членки на «голямата седморка» (G7) е 32 трлн долара, а съвокупният ВВП на седемте развиващи се страни — 35 трлн долара (графика 6).

Предвид постоянният ръст на частта развиващи се страни в световната икономика става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчна печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните от тях дългове.

В днешно време западните страни извличат изгода от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качеството на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват приемущества на своя монополен статус. Именно това позволява на западните страни да получават достъп до евтини дългови инструменти и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така нареченото «количествено смекчение» или, с други думи, «запуск на печатната машина»). Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те няма да могат да се възползват от тези приемущества, най-вероятно, вече даже в обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация. При това сценарият за развитие на събитията, който аз считам за неизбежен в близките 5-10 години, е че икономиките на западните страни чака пълен крах.

Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги са загубили конкурентните си приемущества като икономически държави. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до ниво, съответстващо нивото на техните ресурси и население. Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне в очите реалността. Той се опитва да поддържа видимост за процъвтяване, постоянно нараствайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави. Политическите партии на Запад, по същество са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.

Но тази историческа вълна вече никак не може да се обърне. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото.»

Йон Хелевиг

Източник: http://dbelyaev.ru/huge-new-debts-hide-years-of-negative-gdp-growth-in-the-ec-and-the-united-states-18188.html