Най-страшното, което се случи на Майдана преди година и половина - кукловодите-манипулатори се удаде да съберат голямо количество хора заедно и да създадат много силна взаимовръзка между тях, да родят нова душа на тълпата, която още и свързаха с невидими нишки чрез средствата за масова комуникация с другите индивиди в обществото. Всички така се радват, чувствайки единство със своя народ... А в нашият случай тази, изначално нелоша вещ, нагло изуродваха и опошлиха със своето мръсно използване.
Това бе прекрасна възможност да се сплотят хората, и да се укрепят тези невидими връзки, използвайки РЕАЛЕН патриотизъм - гордост за достиженията в спорта на представителите на своя народ. Спомням си небивалото единство на обществото след мача Украйна-Швеция. Проникваше през всички, после имаше масова "епидемия" на патриотически аватарки в социалните мрежи, всички изведнаж такива патриоти се оказаха, просто противно беше да се гледа. Аз още питах хората - а не ви ли се струва, че целият ваш показателен патриотизъм, който изведнаж стана за един час много интензивен, не е някак ... неистински, и напомня не любов към Родината, а модна тенденция? Но мен вече не ме слушаха. Между другото, за мен вечерта след този мач бе първата, когато на улиците започнаха масово да звучат лозунгите "Героям слава" и подобни. Помня, как се спусках в метрото на Крещатик, и хората в плам на "патриотически" чувства скандираха, а аз все не можех да разбера какво ме смущава, защо всичко това по някаква причина не се харесва ... някъде на ниво усещания и интуиция имаше някакво лошо предчувствие, което тогава не можех логически никак да обясня.
Някак така и овладята механизмът за управление на съзнанието на нашите хора, намериха ключ към тази сложна система. А после вече можеше по "наложените канали" на колективното съзнание да пробутват всичко, да запускат в главите на хората своите ценности, своето мировъзприятие, да възпитават необходимото мироусещане.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Гюстав Ле Бон. Психология на масите.Под думата "тълпа" се разбира в обикновеният смисъле събрание на индивиди, каквато и да е тяхната националност, професия или пол и каквито и да са случайностите, извикали това събрание. Но от психологическа гледна точка думата получава вече съвершено друго значение. При известни условия - и при това само при тези условия - събранието на хората има съвершенно нови черти, отличаващи се от тези, които характеризират отделните индивиди, влизащи в състава на това събрание. Съзнателната личност изчезва, при това чувствата и идеите на всички отделни единици, образуващи цялото, именуемо тълпа, приемат едно и също направление. Образува се колективна душа, имаща, разбира се, временен характер, но и много определени черти. Събранието в такива случаи се превръща в това, което бих нарекъл, при липсата на по-добър израз, организирана тълпа или тълпа одухотворена, съставяща единно същество и подчиняваща се на закона на духовното единство на тълпата.
Без всякакво съмнение, единственият факт на случайно събиране заедно на многи индивиди е недостатъчно, за да придиобият те характер на организирана тълпа, за това е нужно влияние на някои възбудители, природата на които и ще се постараем да определим.
Изчезването на съзнателната личност и ориентиране чувствата и мислите в известно направление са главните черти, характеризиращи тълпа, стъпила на пътя към организация - не изискват непременно и едновременно присъствие на няколко индивида в едно и също място. Хиляди индивиди, отделени един от друг, могат в известни моменти да подпадат едновременно под влияние на някои силни емоции или някакво велико национално събитие и да придобиват по такъв начин всички черти на одухотворена тълпа. Стига някаква случайност да сведе тези индивиди заедно, всички техни действия и постъпки незабавно биха придобили характер на действия и постъпки на тълпа. В известни моменти даже шест човека са достатъчно, за да образуват одухотворена тълпа, докато в друго време сто човека, случайно събрани, при отсътствие на необходимите условия, не образуват подобна тълпа. От друга страна, цял народ под действие на известни влияния понякога става тълпа, не представлявайки при това събрание в собственият смисъл на тази дума. Одухотворената тълпа след своето образуване придобива общи черти - временни, но съвершено определени. Към тези общи черти се присъединяват частни, променящи се съобразно елементите, образуващи тълпата и можещи на свой ред да изменят нейният духовен състав. Одухотворената тълпа може да бъде подложена на известна класификация. Ние ще видим по-нататък, че разнокалибрена тълпа, т.е. такава, която се състои от разнородни елементи, има много общи черти с еднородна тълпа, т.е. такава, която се състои от повече или по-малко родствени елементи (секти, касти и класи). Редом с тези общи черти обаче рязко изпъкват особености, които дават възможност да се различават двата рода тълпи.
Преди да говорим за различни категории тълпи, ние сме длъжни да изучим общите черти и ще постъпим като натуралист, запшочващ от описание на общите признаци, съществуващи у всички индивиди на едно семейство, и после вече преминаващ към частности, позволяващи да се различават видове и родове от това семейство.
Не е леко да се изобрази с точност душата на тълпата, тъй като нейната организация се мени не само съобразно расата и състава на събранията, но и съответно природата и силата на възбудителите, на които се подчиняват тези събрания. Впрочем, с такива затруднения ние се сблъскваме и пристъпвайки към психологическо изучаване на отделен индивид. Само в романите характерът на отделните личности не се мени в течение на целият им живот; в действителност еднообразие на средата създава само изглеждащо еднообразие на характерите. В друго място аз вече казах, че във всяка духовна организация се включват такива задатки на характер, които тутакси заявяват за своето съществуване, стига само в окръжаващата среда да настъпи внезапна промяна. Така например, сред най-суровите членове на Конвента е можело да се срещнат съвершено безобидни буржуа, които при обикновени условия разбира се биха били прости мирни граждани, заемайки длъжности на нотариуси или съдий. Когато бурята отминала, те се връщат към своето нормално състояние на мирни буржуа, и Наполеон именно сред тях намира най-покорните си слуги.
Нямайки възможности да изучим тук всички степени на организация на тълпата, ние ще се ограничим предимно с тълпа, вече съвершено организирана. По такъв начин, от нашето изложение ще бъде видно само това, какво може да бъде тълпа, но не това, което тя винаги е. Само в тази късна фаза на организация на тълпата сред неизменните и преобладаващи основни черти на расата изпъкват нови специални черти и става ориентиране на чувствата и мислите на събранието в едно и също направление, и само тогава открива своята сила гореописания психологически закон за духовно единство на тълпата.
Някои психологически черти от характера на тълпата са общи с изолирани индивиди; другие наопаки, са присъщи само на нея и се срещат само в събрания. Ние преди всичко ще разгледаме именно тези специални черти, за да изясним по-добре тяхното важно значение.
Най-поразителният факт, наблюдаващ се в одухотворена тълпа, е следният: каквито и да са индивидите, съставящи я, какъвто и да е бил техният начин на живот, занятия, техният характер или ум, само превръщането им в тълпа е достатъчно, за да се образува у тях род колективна душа, заставящ ги да чувстват, мислят и действат съвершено различно, отколкото би мислил, действал и чувствал всеки от тях поотделно. Съществуват такива идеи и чувства, които възникват и се превръщат в действия само у индивиди, съставящи тълпа. Одухотворената тълпа представя временен организъм, образувал се от разнородни елементи, за миг съединили се заедно, подобно на това, как се съединяват клетките, влизащи в състава на живото тяло и образуващи посредством това съединение ново същество, притежаващи свойства, различни от тези, които притежава всяка клетка поотделно.
Въпреки мнението, срещащо се за наше удивление, у такъв проницателен философ, кати Хърбърт Спенсър, в агрегата образуващ тълпа, няма нито сума, нито средно от влизащите в състава и елементи, но съществува комбинация от тези елементи и образуване на нови свойства, подобно на това, както това се случва в химията при съчетание на някои елементи, основи и киселини, например образуващи ново тяло със съвершено различни свойства от тези на елементите, послужили за неговото образуване.
Не е трудно да се забележи, доколко изолираният индивид се различава от индивида в тълпа, но много по-трудно е да се определят причините за тази разлика. За това поне малко да разясним тези причини, ние трябва да си спомним едно от положенията на съвременната психология, а именно това, че явленията на безсъзнателното играят изключителна роля не само в органическият живот, но и в направленията на ума. Съзнателният живот на ума съставя само много малка част по сравнение с неговият безсъзнателен живот. Най-тънкият аналитик, най-проницателният наблюдател е в състояние да забележи само много малко число безсъзнателни двигатели, на които той се подчинява. Нашите съзнателни постъпки произтичат от субстрата на безсъзнателното, създавано в особеност от влиянията на наследствеността. В този субстрат се коренят безчислените наследствени остатъци, съставящи собствено душата на расата. Освен открито признаваните от нас причини, ръководещи нашите действия, съществуват още тайни причини, които ние не признаваме, но зад тези тайни причини има още по-тайни, защото те са неизвестни на нас самите. Болшинството наши ежедневни действия се предизвикват от скрити двигатели, изплъзващи се от нашето наблюдение.
Елементи от безсъзнателното, образуващи душата на расата, именно и са причина за сходството на индивидите от тази раса, отличаващи се един от друг главно по елементите на съзнателното - това, което съставя плодът на възпитание или е резултат на изключителна наследственост. Най-несходни между себе си по своят ум хора могат да притежават еднакви страсти, инстинкти и чувства; и във всичко, което касае чувства, религия, политика, морал, привързаност и антипатия и т.п., най-знаменитите хора само много рядко се възвишават над нивото на най-обикновените индивиди. Между великият математик и неговият обущар може да съществува цяла пропаст от гледна точка на интелектуалният живот, но от гледна точка на характера между тях често не се забелязва никаква разлика или тя е много малка.
Тези общи качества на характера, управляеми от безсъзнателното и съществуващи в почти еднаква степен у болшинството нормални индивиди на расата, се съединяват заедно в тълпата. В колективната душа интелектуалните способности на индивидите и, следователно, техните индивидуалности исчезват; разнородното потъва в еднородното, и вземат връх безсъзнателните качества.
Такова именно съединение на примитивните качества в тълпата и обяснява защо тълпата никога не може да изпълни действия, изискващи възвишен ум. Решенията, касаещи общи интереси, взети от събрание даже на знаменити люде в области на разни специалносто, малко в крайна сметка се различават от решения, взети от събрание на глупци, тъй като и в този и в другият случай се съединяват не някакви изключителни качества, а само посредствените, срещащи се у всички. В тълпата може да става само натрупване на глупост, а не ум. "Целият свят", както често е прието да се говори, никак не може да бъде по-умен от Волтер, а напротив, -Волтер е по-умен, отколкото "цял свят", ако под тази дума трябва да разбираме тълпа.
Ако индивидите в тълпа се ограничаваха само със съединение на посредствените качества, които притежава всеки от тях поотделно, то бихме имали средна величина, а никак не образуване на нови черти. По какъв начин възникват тези нови черти? С този въпрос ще се заемем сега.
Появата на тези нови специални черти, характерни за тълпата и при това не срещащи се у отделните индивиди, влизащи в нейният състав, се обуславя от различни причини. Първата от тях е, че индивидът в тълпата придобива, благодаря само числеността, съзнание за непреодолима сила, и това съзнание му позволява да се поддава на такива инстинкти, на които той никога не дава воля, когато е сам. В тълпата той е по-малко склонен да обуздава тези инстинкти, защото тълпата е анонимна и не носи отговорност. Чувството за отговорност, сдържащо винаги отделните индивиди, съвершенно изчезва в тълпа.
Втора причина - заразителност или зараза - също способства за образуването в тълпата на специални свойства и определя тяхното направление. Заразата представлява такова явление, което леко може да се укаже, но не да се обясни; тя трябва да се причисли към разряда хипнотически явления, към които сега ще преминем. В тълпа всяко чувство, всяко действие е заразително, и при това в такава степен, че индивидът много леко принася в жертва своите лични интереси на колективният интерес. Подобно поведение обаче противоречи на човешката природа, и затова човек е способен на него само тогава, когато той е частица от тълпа.
Третата причина, и при това най-главната, обуславяща появата у индивидите в тълпа такива специални свойства, които могат да не се срещат у тях в изолирано положение - това е възприемчивост към внушение; заразата, за която току-що говорихме, служи само като следствие от тази възприемчивост. За да разберем това явление, следва да си припомним някои най-нови открития на физиологията. Сега знаем, че с различни способи може да се доведе индивида в такова състояние, когато у него изчезва съзнателната личност, и той се подчинява на всички внушения на лицето, заставило го да изпадне в това състояние, извършвайки по негова заповед постъпки, често съвершено противоречащи на неговият личен характер и привички. Наблюденията показват, че индивидът, бил известно време сред действаща тълпа, под влияние дали на токове, изходящи от тази тълпа, или някакви други причини - неизвестно, достига скоро в такова състояние, което много напомня състояние на хипнотизиран субект. Такъв субект вследствие на парализирането на съзнателната мозъчна дейност става роб на безсъзнателната дейност на своя гръбначен мозък, която хипнотизаторът управлява по свой произвол. Съзнателната личност у хипнотизираният съвершено изчезва, така също волята и разсъдъкът, и всички чувства и мисли се направляват от волята на хипнотизатора.
Такова е приблизително положението на индивида, съставящ частица от одухотворена тълпа. Той вече не съзнава постъпките си, и у него, както у хипнотизиран, едни способности изчезват, други достигат до крайна степен на напрежение. Под влияние на внушение такъв субект ще извършва известни действия с неудържима стремителност; в тълпата тази неудержима стремителност се проявява с още по-голяма сила, тъй като влиянието на внушението, еднакво за всички, се увеличава по пътя на взаимността. Хората, обладаващи достатъчно силна индивидуалност, за да се противят на внушението, в тълпата са твърде малочислени, и затова не са в състояние да се борят с течението. Най-много, което могат да направят - това е да отвлекат тълпата посредством някакво ново внушение. Така например, удачна дума, някакъв образ, извикан всъщност във въображението на тълпата, са я отвличали понякога от най-кръвожадни постъпки.
И така, изчезването на съзнателната личност, преобладаване на личност безсъзнателна, еднакво направление на чувствата и идеите, определяемо от внушение, и стремление да превърне незабавно в действия внушените идеи - ето главните черти, характеризиращи индивида в тълпа. Той вече престава да е сам себе си и става автомат, у когото своя воля не съществува.
По такъв начин, ставайки частица от организирана тълпа, човек се спуска с няколко стъпала надолу по стълбата на цивилизацията. В изолирано положение той може би, би бил културен човек; в тълпа - това е варварин, т.е. същество инстинктивно. У него се открива склонност към произвол, буйство, свирепост, но също и към ентусиазъм и героизъм, свойствени на първобитният човек, сходството с който още повече се усилва от това, че човекът в тълпата изключително леко се подчинява на думи и представления, не оказващи на него в изолирано положение никакво влияние, и извършва постъпки, явно противоречащи и на неговите интереси, и на неговите привички. Индивидът в тълпа - това е песъчинка сред масата други песъчинки, вдигани и носени от вятъра. Благодаря именно това свойство на тълпата, нам се налага понякога да наблюдаваме, как заседателите произнасят присъда, която всеки от тях по отделно никога не би произнесъл; виждаме, че парламентарните събрания се съгласяват на такива мероприятия и закони, които би осъдил всеки от членовете на това събрание поотделно. Членовете на Конвента, взети отделно, са били просветени буржуа, имащи мирни привички. Но, съединили се в тълпа, те вече без всякакво колебание приемали най-свирепите предложения и пращали на гилотина хора, съвершено невинни; в заключение те се отказали от своята неприкосновеност, въпреки своите собствени интереси, и така сами се наказват.
Но не с едните само постъпки индивидът в тълпата се отличава от самият себе си в изолирано положение. Преди той да загуби всяка независимост, в неговите идеи и чувства трябва да протече изменение, и при това толкова дълбоко, че то може да превърне скъперника в прахосник, скептика - във вярващ, честният човек - в престъпник, страхливеца - в герой. Отречение от всички свои привилегии, гласувано от аристокрацията под влияние на ентусиазма в знаменитата нощ на 4 август 1789 година, никога не би било прието нито от един от членовете и отделно.
От всичко казано правим извод, че тълпата в интелектуално отношение винаги стои по-ниско от изолираният индивид, но от гледна точка на чувства и постъпки, предизвикани от тези чувства, тя може да бъде по-добра или по-лоша от него, в зависимост от обстоятелствата. Всичко зависи от това, на какво внушение се подчинява тълпата. Именно това обстоятелство изпускаха напълно от поглед всички писатели, изучавали тълпата само от гледна точка нейната престъпност. Тълпата често е престъпна - това е истина, но често също е и героична. Тълпата ще тръгне на смърт ради тържеството на някакво вярване или идея; в тълпата може да се пробуди ентусиазъм и да се застави тя, ради слава и чест, да върви без хляб и оръжие, както по времената на кръстоносните походи, да освобождава Гробът Господен от ръцете на неверните, или както през 93-а година, да защитава родната земя. Това е героизъм, малко безсъзнателен разбира се, но именно с негова помощ и се прави история. Ако на сметка на народите се поставяха само едни велики дела, хладнокръвно премислени, то в световните списъци такива записи биха били съвсем малко.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.