Крах на теорията за порочността на комунизма и СССР

Има убийствен аргумент в спора на антисъветчиците със «съветчиците». Звучит той така: «Дайте да сравним ГДР и ФРГ… Дайте да сравним Южна Корея и Северна… Шах и мат, комуняги!»


Дяволски трудно да се оспори, нали? Успехите на народното стопанство на ФРГ са далеч над успехите на също немците от ГДР. Мерцедес и Трабант – почуствайте разликата. Успехите на южните корейци и северните – въобще не се обсъждат…

 Има още куп малки примери за победата на пазара над «совка», от типа на сита Финландия и нейната убога (чухонска) родственница – Естония. А в по принцип, всички страни и народи, до които някак се е докосал «совкът», не издържаха навремето конкуренцията със Запада. Тях всички ги порази «небогатият избор на салами в магазините» и «временните трудности с тоалетната хартия».

 Обаче от времето на разпада на СССР измина вече почти четвърт век. Срок – немалък, а в съвременните условия на глобализация и информационно-финансово ускорение — въобще огромен. И в тази светлина теорията за безусловната «порочност на совъка» започва някак постепенно да ослабва и мрачнее.

Появи се не вписващ се в теорията пример — Китай. Кой преди 25 години би могъл да си представи, че китайците ще изстрелят космонавт и ще произвеждат Айфони? А велика Америка ще стане главен длъжник на страна, където съвсем неотдавна с пръчка земята копаеха? А нали Китай – това е практически чист «совък» от гледна точка на западните стандарти…

Има още ред силно не съответстващи на «теорията за порочност на совъка» примери. Да, да вземем пак Южна Корея. Преди 25 години на електрониката на «Самсунг» без сълзи да се гледа не можеше — жалко копие на великите брендове от типа «Телефункен» и «Сименс». Говоря като радиоинженер по първата си професия.

И къде са днес тези брендове — «Телефункен» и «Сименс»? Всъщност, вие знаете ли, че Южна Корея от нища псевдодържава се превръщаше в технологическа държава с помощта на абсолютно «совкови» похвати – Държавен план, петилетки, затворени граници, твърдо валутно регулиране и прочие антипазарни прелести? Погуглете – ще узнаете.

Впрочем, още един въпрос към «антисовковците»: а защо за същият четвърт век, докато комунистически Китай от натурално стопанство правеше скок в Космоса, а корейците с помощта на петилетни планове убиваха европейските брендове, страните, освободили се от «съветското иго», не направиха даже дръжки? Даже наопаки: потопиха се в убогост и безнадежност?

Какво на тези въпроси ще отговорят антисъветчиците-пазарници аз зная. Те повтарят вече много години една мантра: «Тежкото наследство на режима. Всеки, когото докосна СССР (във всяко проявление) ще страдат много дълго…» Но, виж, сега се появи пример, който никак не се вписва в «тежкото наследство на СССР». И той се нарича – Гърция.

Гърция никога не е имала к ъм«совка» ни най-малко отношение. Тя не е влизала в СССР като съюзна република, тя никога не е била член на социалистическият лагер, на нейна земя даже не е стъпвал кракът на съветският войник… От 1980 година Гърция е член НАТО, от 1981 г – член на Евросъюза. Минутка: разните финландии-австрии-швеции встъпиха в ЕС след 14 години! В зоната на евро Гърция е от 2001 год, почти от самото начало на образуването на тази валута.

И нали не може да се каже, че Гърция е с пръст правена страна, каквито в последно време се наплодиха на воля. Най-древен народ, древна култура, най-древна държавност и демокрация... От времената на Одисей тя разбира се загуби своето величие, но преди някакви 30-40 години тази малка страна (11 млн. население) бе напълно самодостатъчно.

Най-големият търговски флот в света, Най-голямото пристанищно стопанство в Европа, собствени мощни корабостроителници, разкошно селско стопанство, мека на световният туризъм, най-дългата брегова линия в средиземноморието. Изглеждаше - живей и радвай се… Помните ли фамилията Онасис? Имаше такъв знаменит гръцки милиардер-корабовладелец. Той още се ожени за вдовицата на американският президент Кенеди… В съвременна Гърция има само «дългови» милиардери.

Анализ на причините, заради които Гърция се смъкна на икономическото дъно на Европа – не са предмет на тази статия. Но фактът той е неоспорим. Външният дълг на Гърция днес е около 320 млрд. евро. По 30 хиляди. на глава от населението. Да се върне такъв е невъзможно по принцип. Дори повече: даже да се обслужва той дълг, акуратно плащайки проценти - невъзможно! На неделният референдум гърците просто констатираха ситуацията. Напълно разумно я констатираха смятам.

Какво следва по-нататък – също не е предмет на тази статия. Ясно е, че нищо хубаво. Нито за гърците, нито за техните кредитори. И може да предположим, че Гърция – не е последната в серията европейски дългови крахове. На опашката – Испания с Португалия (също съвершено не «съветски» страни). За бившите «съветски» страни аз вече и не говоря. Всякакви латвии-българии-румънии днес оцеляват само за сметка крайна неприхотливост на населението. На огризки и малки подаяния.

Тук имам въпрос към антисъветчиците-либерали-пазарници: кажете, ребята, ето, «совъка» отдавна вече го няма. А къде е процъвтяването? Къде е неизбежният прогрес от всесилната «невидима ръка на пазара»? Къде са живителните результати от вливанията на еврофондове и въвеждане на евростандартите? Защо в «антисъветският» Евросъюз завяхват не само бившите съветски страни, но и тези, които не бе повереден от СССР-а — такива, като Гърция?

Има ли нови версии?

Източник: http://www.imhoclub.lv/ru/material/krah_teorii_porochnosti_sovka#ixzz3fHKZxnu0