Теория на самодезорганизацията

Живите организми както е известно се самоорганизират. Тоест хаосът се превръща в някакъв какъв да е, но порядък. Процесът е толкова занимателен и привлекателен, че така и ти се иска отвътре да бъде обобщен до всьо и вся.

Например, пазарните теоретици убедително ни разказват, че всички беди идват от несвободата. Злите сили, демек, насаждат тоталитаризъм и така лишават човечеството от щастие и процъвтяване. Човечеството, напълно и изцяло състоящо от индивиди с вродени права на човека, да не бяха тия зли сили, решително би се юрнало поединично към личното щастие, а като е така — твърдят пазарните теоретици — то неминуемо би притичало и към общественото щастие тоже. Нали това е очевидно: ако всеки иска както е по-добре, то дай им пълна свобода, и те всички заедно ще направят много хорошо.

Разбира се, има сред всички отделни някои, които искат както е по-зле, но ето с тях точно и трябва да се бори държавата. А тези, които искат като по-добре, да се бутат не трябва и тогава всичко ще е отлично.

Има, наистина, малък нюанс: болшинството иска да бъде като по-добре лично на тях. Следването от това на неминуемото Както Е По-добре за всички, като минимум не е очевидно, а даже примитивните наблюдения показват, че Както Е По-добре за един доста често противоречи на Както е По-Добре за друг. При това и двамата въобще нищо криминално не искат. Например, искат всичко на всичко да не работят и да живеят от дивиденти. При това е очевидно, че ако всички едновременно направят така, то на всички едновременно много скоро ще стане Както Е По-Добре като краен случай някъде в отвъдното.

Пазарните теоретици от такова въобще се отмахват и говорят, че демек, не трябва да считаме хората подлеци и всякакви такива. Всичко демек, ще се нормализира, без паника. Людете, демек, не са глупаци и отлично разбират какво и как.

Но въпреки това, иска се да разгледаме един животрептящ пример, нагледно демонстриращ, кой какво разбира и до какво това води.

Примерът аз лично нееднократно съм наблюдавал с очите си във най-близката станция на метрото. Всичко е устроено така. Има вход в станцията, редом с входа, зад турникетите малък хол, а от него стъпала водят надолу, на платформата. Много проста конфигурация и много разпространена:

Когато хората са малко, всичко прекрасно работи. Едни влизат от улицата — сини от студа, други излизат от вагоните, червени от жегата.

Когато към входа пристига автобус, входящият поток се усилва. Аналогично става с изходящият поток в момент на пристигане на влака. Тези събития, обаче, далеч не винаги се случват едновременно, затова например, входящите могат да забележат, че вътре влиза куп народ, а навън — почти никой.

Най-съобразителните и грамотни пичове бързо съобразяват: «ако аз, като глупак, тръгна по лявата страна, то ще попадна в тълпата и затова ще сляза на станцията бавната, а дясната страна, гледай, е свободна». Съобразителните пичове ловко обхождат тълпата безграмотни и на пълна скорост се носят към заветната цел. Това им позволява да спечелят до двадесет секунди! А ако затези  двадесет секунди дойде влак, то сметката отива на минути! Профит!!!

Но внезапно влак действително пристига. И от него внезапно излиза тълпа други пичове, които бързат да се изтръгнат от подземната жега на уличният хлад. Пристигналите бодро бягат към стъпалата и се сблъскват на тях лоб в лоб с грамотните пичове. Те започват да подозират, че техният план е съдържал някакво количество грешки, но е късно — да се отстъпва няма къде, доколкото в гърба им дишат други грамотни пичове.

Но пристигналите също няма къде да отстъпват, ибо тям в гърба дишат не по-малко, а не е изключено даже повече. Затова те започват да опитват да се промушат покрай стеничката. Което не е така просто, ибо влизащите продължават и продължават да влизат. Запълвайки целият хол, което впрочем, не спира току-що пристигналите грамотни пичове всички да обходят. От друга страна, пристига още един влак и разтоварва следваща порция жъдуващи да излязат на улицата.

Сред тях, всъщност, също има грамотни, и те се опитват да обиколят тълпата отдясно. С което отрязват на входящите последният шанс да влязат.

Фактически,случващото се започва да изглежда като два клина, вбити в прохода на стълбите. Ако по премълчаване проходът поддържа три-четири реда в две посоки, при това с интервал с ширина «размахни се ръка, разперчи се рамо», то сега в две посоки работи в най-добрият случай един ред. Този същият, където настрани покрай стената се просмукват на платформата и — от противоположната страна — към изхода.

Понякога, впрочем даже и не се просмукват. Фактически стоят стена срещу стена. По-точно, клин срещу клин.

Изглежда всичко в пълно съответствие с теорията: никой никому зло не е желал, всички са желали строго добро (особенно за себе си). Но всичко се е самодезорганизирало до пълна плаче майката. В резултат всеки е получил вместо печалба от двадесет секунди загуба, измеряема не е изключено дори в часове. И със времето получилата се ситуация само ще се влошава — нали от улицата все влизат, а от влаковете все пристигат.

В тези случаи тоталитарната власт в лице сътрудниците на станцията решително разставя оградки — точно по въображаемата разделителна линия. За това че гражданите, точно като скот — властта за тях със сигурност грош не дава — се движат по права без всякаква индивидуална оптимизация.

И о чудо, тоталитарното вмешателство, лишавайки от възможност майсторски да се икономисат двадесет секунди, въпреки това, дава възможност да се влезе и излезе за предсказуемо време.

Разбира се, с мощен входящ и изходящ поток може да се срути и тоталитарната система, но тя като минимум не се срутва сама себе си на равно място. Излиза че гражданите, не желаейки нищо лошо и даже в личен порядък усърдно работейки над оптимизация на собственото благо, довеждат системата до далеч по-лошо състояние, отколкото с тоталитарна ограда, подавляваща всяка здрава инициатива.

И ето ти, практически като овен, вървиш по отделеният ти тунел, без всякакви мега-маневри по оптимизация за двадесет секунди. За теб някаква ограда е определила целият маршрут, лишавайки те от възможност лично да се грижиш за своята сътба на тези бетонни стъпала. Тоталитаризмът те е натикал в стадо и насочил право там, където ти по релсите ще пътуваш строго напред, в тази желязна машина, която управляваш не ти, със скорост, която си определил не ти. И никаква свобода!

Наистина, има едно съществено отличие от гореспоменатите овни. Ти ще се спуснеш в станцията за гарантирано време, а после за гарантирано време ще стигнеш до пункта на назначение, който пункт на назначение си избрал именно ти. Ще те вози квалифициран специалист, който ще те докара с минимална вероятност от каквито и да е ексцеси. Ако ти би се юрнал, например пешком или даже на личният автомобил, то вероятността да се издъни нещо би била къде по-висока. При това, на теб никой не ти пречи ако желаеш, да станеш този същият специалист, който вози всички.

Дори повече, докато ти си вървял към гарантираният влак и пътувал в него, ти, за разлика от овена и грамотно оптимизиращият личните двадесет секунди пич, би могъл да решиш още нерешена задача, да съчиниш стихове или да мислиш за вечното. Именно в това е свободата. Не в това максимално хаотично да се движиш. Не в това, от утро до късна нощ да мислиш, как да гепиш излишни двадесет секунди и тридесет лева. Напълно свободен бяг по полето няма да те направи по-малко овен, отколкото движението по тунел. Свободата е в това: в решения, съчинения и размишления. На по-тоталитарному прав, удобен, гарантиран път — ибо лежи той в тези области, където всички задачи вече са решени — но в движението към решение на нерешеното, съчинение на несъчиненото и обмисляне на необмисленото.

Гаранциите, организацията и подреждането ти освобождават време за размишления. Ти достигаш по-бързо, а по време на самият процес си далеч по-малко натоварен. Така на теб ти е дадено време да мислиш. Ако теб искаха да те превърнат в овен, то биха ти отнели това време, заставяйки те лично да решаваш отново всички милион пъти решени въпроси и самостоятелно да се разплиташ от гореспоменатите клинове.

Да пороби гражданите иска не тази държава, която решава за тях стандартните въпроси, а тази, която пропагандира сред гражданите самостоятелно решение на всички въпроси. Ибо да мислят такива граждани ще бъдат само за най-примитивното — за друго няма да им остане време.

Алексей Кравецкий
 

Източник: http://www.odnako.org/blogs/teoriya-samodezorganizacii-v-kartinkah/

Такива разни политически нации

Ростислав Ищенко

Говорят няма лоши народи, има само лоши хора. Това е политкоректно, но едва ли съответства на действителността. Нали твърждим, че всеки народ има свой характер, наричаме го негов  менталитет. И това не е голословно твърдение. Немец с китаец няма да сбъркаш не само заради цвета на кожата и разреза на очите. Нали и англичанина с француз или испанеца с италянец също е трудно да се сбърка. Днес, когато говорят за народ, най-често имат предвид политическата нация (гражданите на държавата). И макар терминът народ да има и други значения, ние също ще го употребяваме в смъсъла на политическа нация.

Но ако всеки народ има свой характер, то у някого характерът може да се окаже лош. Даже е длъжен да се окаже. Защото всички хора са братя. Генетиците са доказали, че цялото съвременно човечество е произлязло от една прамайка и един праотец. Значит и всички народи са братя. Но нали не всички хора са добри, има и лоши. Разумно е да се предположи, че ако хора, обладаващи всеки свой характер и свързани в общност на произхода си се делят на добри и лоши, то и народите, състоящи от тези хора, обладаващи всеки със свой характер и свързани с общност на произхода също са длъжни да са не само добри, но и лоши.

Точно така разумно ще бъде да се предположи, че характерът на народа, както и характерът на човека, се формира в периода на детството, когато се формира личността (личността на човека или личността на народа). Значи и условията за формиране на личността, често определящи какъв ще израсте човек, определят и какъв ще бъде народът.

Да проверим.

Съвременните народи се формират примерно еднакво. Те инкорпорират в своя състав не само близкородствени племена и отделни личности, но и съвершенно чуждоетнически части, които по волята на сътбата са се оказали постоянно живеещи на територията, която даденият народ счита своя.

Със съвершенна чистота се отличава експериментът по формиране народа на САЩ. Люде из разни европейски държави (не съставящи един народ) пристигат на заселената с индиански племена (не слели се още в единен народ или народи). След примерно 250 години от началото на колонизацията на Северна Америка на арената на историята излиза народът на САЩ.

Какво веднага се набива в погледа?

Количеството индианци в състава на американският народ е изчезващо малко. Те са били в голямата си част физически унищожени от белите колониалисти, а частично разселени в резервати, което затруднява тяхното смесване с потомците на колониалистите и фактически изключва индианската общност от народа на САЩ. Инкорпорираните в състава на народа от индианците се оказват единици. Тоест, излезлите от традиционните общества, които са индианските племена се оказват некомплементарни на емигрантите от Европа и техните потомци. Но защо? Нали емигрантите, в крайна сметка също са излезли от традиционни общества.

Не. Емигрантите в САЩ – не са излизащи от традиционни общества, а отлъчени от тези общества. Латинска Америка целенасочено се е заселвала от испанските и португалските правителства, набиращи колониалисти от разни слоеве на обществото (велможи, войни, селяни, градски плебс, търговци). Всеки се запътвал зад океана за своето. Кой планирал да заработи пари и да се върне, кой да живее нов живот на нова земя, но никой не възнамерявал да къса с обществото от родината. И в Латинска Америка се случва, макар и не безболезнено, смесване на индианците (всъщност по тези места вече създали цивилизация и държавност, тоест започнали да се оформят в политически нации до идването на европейците) и емигрантите, създали нови политически нации, нови народи.

В Северна Америка бягат престъпници, представители на преследвани религиозни групи, люди недоволни от своето място в европейското общество и самото общество и мечтаещи да създадат нови взаимоотношения за себе си. Даже от втората половина на XX век, до днешен ден, когато в САЩ започват да емигрират за по-високо качество на живот, емигрантите се отказват от своя предишен народ, от своята родина, от своите традиции. Те предават душа, обменяйки я на материални блага. Народът на САЩ се съставя от егоисти и елементи антиобществени, противопоставили се на обществото на родината и желаещи да създадат ново общество под себе си.

Затова колониалистите и не са били в състояние да съ-съществуват с индианците – те току-що са отхвърлили ценностите на традиционното общество, които индианците защитават като основа на живота си. И в днешните САЩ превалират атомизираност (при външна регулираност). И днес американците ненавиждат традиционните общества и се стремят да ги разрушат. Не скривайки тази своя ненавист, но опитвайки се да и намерят някакво рационално обяснение те обявяват традиционните общества за преграда на пътя към прогреса. И в днешните САЩ се утвърждава примат на материалният успех над духовното съвършенство. И цената за материалният успех за американеца не може да бъде твърде висока, а средствата за неговото достижение винаги се оправдават с целта – достъпни са всички.

Отформатирал под себе си Северна Америка американският народ започва да форматира под себе си целият останал свят. За това да разберем, каква сътба чака при това другите (не американски) народи, е достатъчно да си спомним сътбата на индианците, 99% унищожени и 1% вкарани в резервати. Пропорцията ще бъде примерно такава.

Но ние имаме и по-близък пример за създаване на политически нации. Дори повече това е пример свидетелстващ, че диаметрално противоположен резултат може да се получи даже не просто от един корен, а от едни и същи хора.

В Русия живеят доволно много люде у които в съветските паспорти имаше запис украинец, но считащи се руси. Аналогично в Украйна мнозина руски люде се считат за украинци. Руският народ се е формирал за сметка включване в себе си на всички народи на заетото от руската държава пространство. И до сега, говорим ли ние за традиционните руси или политкоректно ги наричаме их росияни, имаме превид, че грузинецът Сталин е бил русин и е ръководил руската държава (наричаща се тогава СССР) не переставайки да бъде грузинец. И немкинята Екатерина става велика руска императрица, не преставайки да бъде немкиня. И Сергей Кужугетович Шойгу е русин и министър на отбраната на Русия, но едновременно и тувинец. И на тази възможност да станеш русин, оставайки себе си, със столетия стои и с нея побеждава Русия.

Русия не ликвидира излишните (индианци) а ги инкорпорира, изменяйки и обогащавайки се с нови традиции, навици, знания, исторически опит. Затова русите и намират изход от най-безизходните положения, защото зад тях е хилядолетната мъдрост на стотици народи.

Редом с Русия политическа нация се опитват да създадат в Украйна. И като че на същите основания – инкорпорация в нацията на всички етноси живеещи в украинските граници. Има само едно отличие – изискването, което е издигнато към живеещите в Украйна руси, за да станат украинци - «убий в себе си русия». Тоест, ако руската идентичност се строи на основа попиване на инородното и превръщането му в свое, то украинската – на основа унищожение даже на близкородственото, възприемано като чуждо и опасно.

И не трябва да мислим, че ако украинският проект оцелее, след «убий в себе си русия», няма да се последва от «убий в себе си унгареца», «убий в себе си еврея, гърка, арменеца».

Всеки национално-държавен проект носи някаква идея, която не е против да направи глобална. Китайски проект, американски проект, руски проект и даже, както и забавно това да звучи, украински проект – са проекти за цял свят. Украинският проект умира в люлката си. Американският засега още е успешен. Те са различни, тези проекти, но в тях има една обща родова черта. Те са основани на «убий чуждия». Такива проекти не оцеляват. В края на краищата, в техните рамки обречени на унищожение се оказват няколко порядъка повече от тези, комуто е обещано благоденствие. Главно започвайки с тезиса убий, те вече не могат да спрат и продължават да убиват даже тогава, когато чужди вече не остават. Змията започва да яде себе си.

И именно затова руският проект се е възраждал при най-неблагоприятни условия, в най-критически ситуации. Неговите резерви са неизчерпаеми. Потенциалният резерв на руският проект е цялото човечество. Всеки  може да стане русин, не губейки другата си идентичност.

В това, собствено, и се отличават добрите народи (народи съзидатели), от лошите (народи убийци и грабители).

Комунизмът - утопия и реалност

Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Н.Вапцаров

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Хр.Ботев 


Спорове за развитието на обществото, на обществените и производствени отношения е имало и ще има винаги. Човечеството се стреми към съвършенство, към постоянно повишаване на нивото си в материално, техническо, интелектуално, духовно отношение. Можем да намерим корените дори в Библията, в притчата за загубеният рай (където няма нужда да се работи, всичко е наготово, строго в съгласие със стремежа на живото същество за максимално пестене на енергия). В този вид мисълта на човека създава и приближение до рая - концепцията за комунизъм. От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. Общество на всеобщо равенство и братство без ескплоатация, затвори, пари като съблазън и без недостатъци. Оттук и главният недостатък на тази идея.

Комунизмът е недостижим!

Защо? Защото неговото достигане опира в недостатъците на човешката природа. Дори при най-добро възпитание, условия и среда човекът не е съвършен. Хората са различни в добрият и лошият смисъл, а уравняването на характери, стремежи и дадености е невъзможно. Всяко общество се гради от отделните членове на това общество. Тези от тях, които носят тъмните страни на човешката природа волно или неволно ще внесат в комунистическото общество разрушителни елементи, които ще съдействат за разруха, а не за съграждане.

Но казаното горе не означава, че след като идеалът е недостижим, то ние не трябва да се стремим да се доближим до него. По същият начин, по който вярващият се стреми да заслужи раят в отвъдното, комунистът трябва да се стреми към постигане на идеалното човешко общество, излекувано от недъзите му, твърдо знаейки, че целта е непостижима, и лечението на недъзите - безкрайно. Така, както в строежа на дома винаги има място за подобрение, в строежа на обществото има място за доближаване до идеала, всеки ден с малка стъпка напред, срещу противодействието, волно или неволно на човека и човешката природа, и то дори вътре в себе си. Ние не знаем, дали вярващият постига рая. Това, което знаем е, че стремежът, приближението, пътят към непостижима цел са вечен спътник на търсещият съвършенство, а отказът, отстъплението, застоят са всъщност път назад и регрес на човека и човечеството.

Комунизмът, като възхождение към съвършенството: развитието на обществото е възможно само чрез развитие на хората

  http://rjadovoj-rus.livejournal.com/3417592.html

Съсредоточаването на философската и политическата мисъл в СССР около въпросите на материалната база и собствеността (само по себе си правилно) не позволи да се премине към въпроса за революционно усъвършенстване на самият човек.
Всички в обществото разбираха след революцията, колко зле са били в материален смисъл в царска Русия. Агитацията за нов живот в този смисъл бе относително несложна. А когато започнаха да се появяват първите, зрими успехи на новият живот (всеобщо обучение, исчезнаха периодите на глад, животът започна да придобива по-справедливи черти), хората започнаха да се стремят да развият и увеличат материалната обеспеченост на обществото, а значи и своята.
Това бе правилно. И с това никой не спори. Хората решаваха тази задача с помощта на цял комплекс мерки: обучение, възпитание, индустриализация, колективизация, отбрана, Победа и така нататък. Но зад страшната заетост с решенията на тези много важни въпроси усъвършенстването на самият човек отходи (временно, мислеха тези, които трябваше с това да се занимават) на втори план.
И людете, създаващи материалната, в това число научна и техническа база, работещи на обикновена работа, започнаха в болшинството да изостават от тази база. Не всички разбираха и приемаха необходимостта от фундаментални научни изследвания, развитие на космоса и така нататък. На тях им се струваше , че това е ненужен разход на сили и средства. Нали за техният, вече малко изостанал от високите цели възглед, целта бе в чисто меркантилна плоскост.
Това, че всъщност материалното обезпечение е средство за живота, а не негова цел, идваше в главите на малцина. Подмяната на целта със средство стана в този момент, когато обществото започна да кръжи около "повишение материалното благосъстояние", само влошавайки даже този показател.
Ето така нивото на развитие и разбиране на мнозина започна да противоречи и конфликтува с предният край на развитие на обществото. Доколкото сред такива хора имаше достатъчно много и управленци, възникнаха групи, които безсъзнателно или съзнателно спираха развитието на науката, техниката и, което е главно, обществените науки. Те възприемаха тяхното развитие като угроза за собственото положение. Бюрокрацията също трябваше да се мени. А тя категорически не искаше това.
Така неразвитието на хората паралелно с развитието на материалната, научната, техническата и технологическата база започна да тормози развитието на обществото. И го затормози до такава степен, че обществото се срина на предишната степен на развитие.
Защо? Защото обществените отношения не могат да са по-високо от хората, които състоят в тези отношения. Хората от СССР се оказаха в средно не дотолкова възпитани и развити, за да преминат на следващата степен на развитие. Социализмът, като промеждутъчен стадий на развитие на обществото, изискваше преход на нова степен. Но обществото не можа да премине на нея. Затова ние не се издигнахме, а паднахме надолу. В капитализъм.
Неразвитието на човека се оказа фактор, който позволи да се разрази катастрофа, къде по-голяма по мащаб от Великата Отечествена война. Там ние победихме, а тук загубихме.
При следващият опит това трябва да се има превид на първо място.
До среща в СССР!

НАТО под одялото или страховитите руски папуаси

Фото: nato.int

Сред европейските ръководители все по-често възниква неразбиране на случващото се всвета . Нужно е да се каже, че водовъртежа на събитията от последно време показа неспособността на страните от Запад да управляват ситуацията.

Цял свят винаги е слушал, че Запад е доста организиран, образован и развит. В това и като че ли е било неговото преимущество пред Русия и други немити диваци от Изтока. (За да не се обърка някой - включая българите. За да не се обърка пак - как пък 1330 години държава строим ей така немити и неорганизирани? - бел.пр.) Западното образование отглежда капитани на американският и европейският бизнес, съществува култура на производството, демокрация, сменяемост на властта… и въобще там просто има умни люде. Руските папуаси и груби мужлани само и стават Наполеон и Хитлер да громят. Но тях отдавна ги няма, значи и търсени таланти у русите повече също няма.

При такъв подход е ясно защо НАТО постоянно губи. Самият подход звучи още повече много странно: Ако не виждаме разум у русите, значи такъв просто няма. Ако не можем да разберем руската душа, значи и нея просто я няма. Значи Александър Матросов просто се е подхлъзнал а бежанците от Донецк изведнаж всички тръгнали да посещават своите бабки и лелки в Русия. Защо всички тези бабки и лелки изведнаж се оказало живеят в Русия? Защото Украйна е свободна страна и гражданите и живеят където искат, даже и не в родината. Защо украинците могат да намерят работа в Русия? Защото са умни, а русите са тъпи, затова и не са конкурентоспособни. Е нататък вероятно може и да не продължаваме този «псакинг».

Но ето при такъв подход, как може да очакваме от НАТО или Пентагона нещо друго освен провали(!). Другари, ние вече не веднаж ви информирахме, каквото ни ставаще известно из-зад кулисите. Възможно вие на някой неща не вярвахте и мислехте, че просто предаваме някаква междуособна бръщолевица на местни вестникарчета или още някого. Както виждате това съвсем не е така. Просто неприятната информация понякога се разпространява малко по-бавно, отколкото трябва. Ние ви даваме веднага това което се удава да узнаем и проверим.

И така вече навярно всички прочетохте във водещите издания: «Пред нас изниква едно от най-сложните стратегически предизвикателства от края на студената война». Заяви бившият командващ силите на алиянса в Европа генерал Джеймс Джонс, между впрочем отчаян гуляйджия и подпивох. С това и се прослави той в Европа, впрочем САЩ няколко пъти усилено се стараха да заметат това. Нататък лихият казак от Пентагона продължи: «Вероятно това е начало на края на организацията под название НАТО. Всичко е действително сериозно, и ние не можем просто да седим със скръстени ръце».

Любопитно, но кой все пак е виновен за всичко това, е освен Путин разбира се. Путин е виновен във всичко и у либералите и у консерваторите. Възможно вие ще се смеете, но освен самото НАТО никой друг не го е разрушавал. Първо това е съвсем неудачен проект от финансова гледна точка. Европа не желае да влага във финансиране на НАТО? Защото знае, че САЩ обезателно ще го направят за нея, защото противодействието на русите за Америка е нужно повече от на Европа. Единствено кого САЩ можаха да заставят да плаща 2% от своя БВП са клепоухите естонци, но изглежда и до тях вече стига, че да плащат не е нужно.
Обаче ако никой не внася пари в НАТО, то това сборище на толерасти просто ще се срине. Какви причини има да твърдим това? Че колкото угодно. Вече отдавна зад кулисите политиците шушукат, че Европа е устроила парад на непослушанието. Например неучастието на САЩ в «минският формат» по Украйна, говорят се случва заради все още съхраняващите се обиди на Лукашенко, но на практика това не иска Меркел. Въобще нужно е да се каже Меркел счита политиката на САЩ неуклюжа. Даже политиката на Германия по сравнение с политиката на Русия се оказва недостатъчно гъвкава, за това в Германия също говорят.

Но вече се стига и до това, че членове на НАТО открито се изказват в поддръжка на Русия по активността в Сирия. Така премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви, че «не е важно чия атака срещу терористите ще е успешна: на Съединените Щати или Русия. В двата случая успехът ще е един». Тук в НАТО веднага прочетоха думите на Фицо така: «Защо да даваме пари на НАТО, ако Русия ще направи същото безплатно». Може би това звучи за Запада не патриотично, но въобще е доста прагматично. Ето от този прагматизъм на нова Европа, НАТО и се огъва към земята.

Както е известно да се завладее нечия крепост или град, често е по-лесно, отколкото после тя да се удържа. Така НАТО завлядя страни, които традиционно не принадлежат към западното съобщество ментално. Сега намирайки се във НАТО те корозират и това е обективен процес. Тук навярно е нужно малко по-подробно.

Още в съветски времена, Запад активно култивираше и предвижваше своите ценности. Тогава това ставаше къде по-успешно от сега, а нали Русия, както ни говорят сега, е къде  по-малко можеща от едва победилия в страшната война СССР. Как се случи, да се разруши СССР и при това сега се налага да се отстъпва пред по-слабата Русия.

Отговорът тук лежи в две плоскости. Първо СССР бе не по-силен от днешна Русия и ето защо. Работата е там, че привлекателната част от великолепният имидж на Запада стана известна на русите по волята на случая. Тук имаме предвид това, което днес се нарича военен туризъм и което въобще е една от привлекателните страни при реклама службата в Пентагона. Ние сега няма да разглеждаме низостта на самият термин «военен туризъм», но ще поговорим все пак за неговите последствия за съветските войници. По-късно ще узнаете, защо използвах тук терминът «туризъм». Милиони руски войници «били в Европа». Видяха разликата с тамошният живот, от това на което са привикнали да виждат у дома.

Даже преминалите адските мъки на тази война ветерани говореха за високо организираният уклад на живот в Германия, което бе абсолютна правда. И ето този вирус на германският порядък (и не само германски), се култивира в умовете на подрастващата младеж с многократните повторения на разказите за войната от отците и дедите. Всъщност това бе вирусна реклама на западният строй: «Хитлер разбира се е сволоч, но в Европа има порядък».

След изтичане на много години, имайки в главата си този вирус, съветските хора като гъски зад стобора опъваха шии на Запад и към ярките обвивки, това е което им бе достъпно, рисуваха радостни картини на съвершен и лек живот. Така или иначе, но своята велика страна съветските хора загубиха. Когато всичко рухна, мнозина можеха да пътуват на запад и даже подтъргуваха там доста успешно, кой търгуваше със стоки от Русия, кой със суровини, а някой и просто с родината. Но в процеса на миткане по Европа много започна да придобива съвсем друг окрас и даже форма. Станаха ясни истинските усилия, които е необходимо да се приложат за този най-красив живот. Едва тогава стана ясно, какво даваше съветската власт и какво не бе възможно да се получи при красивият живот на Запад — покой!

Дойде осмислянето на това, че встройвайки се в успешният живот на Запад, ти практически влизаш в мише колело и нататък просто си длъжен да бягаш като мишка или да скачаш като цирков кон по арената. Тези които губеха сили и падаха, извличаха от арената за краката и на това място с удовольствие скачаше новият потенциален «припадник». Това бе далеч от миналият спокоен живот, когато от 9 до 5 и лятото децата в пионерски лагер. При вечната гонка за децата нямаше време и те много често в богатите семейства ставаха наркомани. Пита се за какво тогава е всичко това?

Ето тук западните ценности започнаха с все по-голям труд да се «продават». Русите видяха в какво се различава туризмът от емиграцията. Става дума за този туризъм, «военният туризъм» на отците и дедите (нека читателят ми прости този термин). Емиграцията премерваха върху себе си техните деца и внуци. Тук отчетливо стана ясно колко едното не прилича на другото. От друга страна постоянните войни на Запада доведоха до там, че в Русия започнаха да разбират накъде клони всичко. След бомбардировките на Югославия, в Русия започнаха да премерват бъдещите военни стъпки на НАТО на себе си. Ситуацията в Украйна вече бе реално потвърждение на направените от Русия изводи.

Сега всичко стана ясно в цялата си ужасна откровеност. Путин видя кобрата отдавна, но избра момент миг преди скока и. Това което се случи после, добре влиза в една от 36-те китайски стратагеми, гласяща: «Бий по тревата, за да изплашиш змията», което означава: « Удар, нанесен наслуки, позволява да се изясни истинското положение. Обмисли последствията на тази проба и пристъпвай към решителни действия». Такъв удар по тревата действително изплаши змията и по вдигналия се на Запад вой стана ясно че той попадна в самата точка. Става дума разбира се за Крим.

След това на Запад всичко се разсипа. Наоколо започнаха провали и неуспехи. Русите като че загубиха ум, те като папуаси танцуваха с тарамбуки край огъня подпявайки — Крим е наш! Никакви аргументи и санкции вече не можеха да върнат ситуацията под контрол на Запада. Всички усилия от страна на НАТО бяха приложени, но русите бяха просто обсебени. Националната валута падна два пъти и никой освен либерастите даже ни писна, не се огорчи нито за секунда. Всички разбираха какво става и че всичко бе направено в последната минута.

На мнозина се струва че Русия действа в някаква мъгла и необмисленост. Че всичко решава един човек. Това е голяма грешка. Разбира се Путин мисли не сам и анализира ситуацията не сам, по-точно не само той. И сега виждаме всички три фази на неговите политически действия. От отстъпление към отбрана, от отбрана към позиционни боеве, от позиционни боеве към настъпление. Тоест той разбра патернът на поведение на противника и се възползва от неговите слабости.

Но що за слабости са това? За какво говорим? Отговорът е повече от прост. Споменавахме това вече много пъти. Западният политически истаблишмент просто е неадекватен, банално глупав. Разбире се аз мога да бъда упрекнат в това, че оглуплявайки противника отслабвам своите позиции. Но тогава предлагам да съди сам читателят. По мнението на адмирала от ВМС на САЩ, главокомандващият обединените сили на НАТО в Неапол Марк Фъргюсън: « Русия строи «стоманена арка» — мрежа бази на фланговете на страната от Балтийско до Черно море, за да подрони позициите на Североатлантическият алиянс».

Така и ти се иска да запиташ той не е ли заболял случайно? Русия на своя територия обустройва своята отбрана, какво тук предизвикателство към НАТО? Макар, ако това е предизвикателство, то еднозначно НАТО счита територията на Русия за своя, тогава и безпокойството на НАТО е понятно. Тук всичко съвпада с доктрината « Несправедливост на владеенето на такива големи природни богатства само от Русия».

Впрочем угрози срещу НАТО все пак има и името им — неефективност на използване на средствата. Спомнете си програмата за подготовка на опозиционери за ССА в Сирия. Половин милиард долара на котака под опашката! Спомнете си борбата с ИДИЛ. Няколко години бомбардировки и никакъв резултат. Особено явно става видна цялата финансова афера на фона на успехите на руската авиация. Тук вече извинете да се цака няма с какво.

Искам да си спомним един епизод. По време на първата война в залива против Ирак, няколко летци на САЩ бяха сбити и попаднаха в плен. Тогава президентът на САЩ заяви на всеослушание, че Садам Хюсейн даже да не мисли да измъчва или убива американските летци, той няма на това право и ще бъде в такъв случай нему кара американска. Садам тогава летците не пипна, но кара за него все едно се случи.

Сравнете това с днес. Не само летците ще бъдат убити, тези които са бомбили да кажем войските на ИДИЛ, но даже граждански специалисти, журналисти и бог още знае кой остават без глави право пред телекамерите. Сега и си задайте въпрос. В каква посока се е предвижило НАТО и колко далеч. А над мантрите за угроза от Русия която седи в своите граници, може само да се посмеем, но в НАТО изглежда предпочитат да се скрият под одеялото и там горчиво да плачат за несправедливостта на сътбата и ужасните руски папуаси.

Източник: http://contrpost.com/2015/10/21/nato-pod-odeyalom-ili-zhutkie-russkie-papuasy/

«Лудницата» за конфликта в Сирия и в Близкият Изток

https://www.youtube.com/watch?v=uTMuHgeIZrI

Отново превключвайки каналите (някой резултати от седмицата - 2)

1.Нощен звънец по спецвръзката събудил командващият Каспийската флотилия.

 – На апарата! - отговорил контра-адмирала, изкосо поглеждайки часовника.
 – Игор Владимирович - чул той в слушалката бодрият глас на министър на отбраната. – У вас още останаха ли ръждиви и нелетящи ракети «Калибр»?
– Тези, които летят максимум на триста километра? - запитал командващият.
-– Шегата разбра! Молодец! – отговорил Шойгу. – Слушай бойна заповед!
Изслушал заповедта, контра-адмирала в скок скокнал в китела, погледнал на фотото, където стоял в прегръдка с командващите Тихоокеанският и Северният флоти и ликуващо се усмихнал:
 – Е какво, Серёга и Вовка? Кой тук «плава по плиткото на байдарки»?!
След пет минути ракетният кораб проект 11661 «Дагестан» произвел първите пускове.
Още след десет минути на министъра на отбраната позвънил разстроеният командващ Северният флот с молба да се разреши да се поддържи почина на моряците-каспийци с пуск на «Булава» от ракетният подводен крайцер «Юрий Долгоруки».
 – Един малък такъв пуск! – врънкал адмирала. – Една малка такава «Булава»…
 – Остави! – решително заповядал Шойгу, представил си «малката Булава» и потръпнал. – Цяла и едина Сирия в региона, това не значи – Сирия, единствена оцеляла в региона. Нали там има още много разни и самобитни страни!
 – Да? - удивил се адмирала. – Просто оттук в в перископа лошо се вижда, виноват!

А към пладне, матроса от ракетният кораб Арсен Мурадов стана икона на цял Дагестан, тъй като успя преди пуска да напише на крилатата ракета «Даги – сила!»

2. Реакцията на демократичният Запад на поредното действие на руската военщина бе бурна.
 – С това Русия показа своята слабост!  – заяви президентът на САЩ и заповяда немедлено да се махне от Персийският залив авионосецът «Теодор Рузвелт», за да покаже своята силност, след което на целият цивилизован свят станало окончателно ясно, че Рашка – всьо.
Хиляди военни експерти не отишли този ден на училище и започнали да строчат аналитика, където като две по две доказвали, че у РФ няма никакви ракети, няма никакъв флот и няма никакво Каспийско море.
Президентът на Турция Ердоган-паша, разбрал, че далаверата с нефта по десет гущера за барел завършва, разгорещен заявил, че Турция ще откаже руският газ и АЕЦ, с което веднага бил небивалите достижения на украинците, оставили се без руският пазар, небе и пари.
Към Ердоган немедлено се обърнали предприемчиви японци с предложение да му продадат евтино отлична Фукусимска АЕЦ, с малък пробег, след основен ремонт, боя, смяна на ръждясалото желязо навсякъде и с красива лепенка Sparco на дупката в реактора.
Въобще, перефразирайки класика, последствията от руският ракетен удар усетили на себе си не само терористите – малко още кой не ги усетил.

3. Антоша от детство искал да стане летец. Но, когато порастнал и се изяснило, че да се помести в самолет той може само в качество на авиобомба, а и то на външна подвеска, Антон възненавидял всички летци, особено руските. Случвало се, лежи Антоша в пшенично поле, гледа прелитащите над него самолети и мисли:
 – Руски летци… Ненавиждам ги.
А летците гледат надолу и мислят:
 – А охранени, все пак шопари бягат по безкрайните поля на Украйна! Трябва да не забравя на дозаправка в Бориспол сланина да купя от местните.
И ето решил Антоша страшно да отмъсти на летците. И хвърлил той клич, да му изпратят данни на руските пилоти, а той ще предава тези данни на брадатите терористи. Седнал на компютъра и започнал да чака отклик. Но, то ли терористите още не им било отминало след празнуването рождения ден на Владимир Владимирович, то ли бояли се да пишат, че русите, кой ги знае, да не наведат своите ракети по ай-пи, то ли още нещо – но отклик нямало.
Затова откликнал Рамзан Кадыров. В свойственият му лек и непринуден маниер той поканил Антон на барбекю. Антон обичал барбекю, облизал се и доверчиво попитал:
 – А барбекюто от овнешко ли ще е или от агне?
 – От свиня! - мрачно съобщил Рамзан. – От тлъста, страхлива и мръсна свиня!
На Антоша изведнаж му станало не по себе си, той положил слушалката, изтрил своя запис и цяла нощ безутешно проплакал във възглавницата.

4. Нанагорно тази седмица му дойде и на Нобелевият комитет.
Заповедта от Държавния департамент е получена, а как да я изпълняваш, като такива ярки и самобитни автори, като Гьобелс, Новодворская и Немцов вече не са с нас, а Яценюк, Маккейн и Хилари Клинтън книги не пишат?  Но провървяло им – намерили една лелка в Минск. Почукали на вратата.
– Кой? – истерично попитала тя.
– От комитета! – отговорили ѝ.
Раздали се изстрели.
Докато прибрали на лелката парабелума, докато и обяснили, че комитета не е този, за който си е помислила, докато и търсели костюм, прикриващ татуировките СС и «Бандера херой!»  – едва на връчването на премията по литература не закъснели. Нехорошо.

5. Американският флот гордо заплувал към «спорните» китайски острови, че да покаже на своите нови жертви от Транс-Тихоокеанското партньорство, че САЩ, ако нещо, ще могат успешно да ги защитят.

Южните корейци, знаещи за защитата от САЩ не от слуховете, тактично се отстранили от участие в договора, умно разсъдили, че напряга с Ким Чен Ун - направо е нищо на фона на Ирак и Либия, които на свое време успешно защитиха САЩ.  

Подобен финт имаше през 90-те у нашите аферисти. Намери балък, разскажи му, че ти си неимоверно печен, в доказателство довози балъка до Министерство на отбраната, излез от колата, подходи пред очите му към първият срещнат генерал с лампази, запитай го колко е часът, спомени непривично ранната есен, върни се при балъка, съобщи му, че всичко е наредено – твой е контракта за доставка на посуда с МО - давай парите.
С две думи, ще доплуват, ще се помоткат у островите, «проектирайки сила», и ще се чупят, позовали се на срочни дела в други места на планетата. Преди китайците, не дай бог, не са запитали - А вие, товарищи, по какъв въпрос, собствено?

6. Донесоха се новости от Канибалските острови. Британия била готова да сваля наши самолети в Ирак, за което ще снабди своите истребители-бомбардировачи Tornado с ракети клас «въздух-въздух». Тоест на самолети, позициониращи се като «истребител», не е имало ракети «въздух-въздух».  Интересно. Макар логично – за какво са на «кукурузник» ракети?
Още великата Раневска говореше: «Красиво да старееш – това е изкуство!»  Британия, изглежда това изкуство така и не овладя. Вместо това, тихо и спокойно да отиде с всичкото свое смешно островче на покой, тя нещо някому още се опитва да доказва. Ост-Индската компания, видимо, покой не и дава. Сънища се виждат с победните маршове на империята, разстрели на сипаи, тежко натоварени кораби с награбено добро и прочие прелести.
Макар, тези пък индийците, сега леко биха могли да разстрелват британските офицери, привързвайки ги към оръдията с вид към Ла-Манш и включили на пълна мощност «Джими-Джими, ача-ача!», за да заглушат крясъците на нещастните джентълмени.
Просто индийците не са такива.

А британската бабка нека все пак, да върне Владимирската тиара. Срамно е за възръстен човек да носи на побелялата си глава крадено. Да се приключи с бандитската прехрана и стъпи на пътя на честен живот никога не е късно.

7. Санкциите от Белорусия смятат да снемат. Интересно, ще се подведе ли Батька на тази туфта? Ще се присъедини ли той към бившият началник на автобаза в Донецк? Ще увива ли горестно после той  на прес-конференция в Русия: «Аз само исках по мирному!»
Продължение на увлекателният сериал «Ние, млада и независима държава!» веднага след завършване на шампионата «Авиодартс в Сирия» и водното поло между сборните на САЩ и Китай.

Такава излезе седмицата.

Green Tea

GreenTea ¹⁷

У Русия има само три съюзника: армията, флотът и чувството за хумор.

Превключвайки каналите (някои резултати от седмицата)

Седмицата бе крайно богата на събытия. Какво се запомни:

1. Изказването на Путин в ООН.

Крошка сын к отцу пришел, и спросила кроха:
– Что такое хорошо и что такое плохо?

В нашия, правда, случай, не сина дошъл, а отеца, но не в това е същността. Същността е там, че възръстен човек в течение на петнадесет минути се опитваше да донесе до други възрастни люде простата мисъл за това, че да се напада, разрушава, граби и убива – не ест хорошо.
Някои там го слушаха, буквално зинали уста и облещили очи, демек, как така?! Това просто в съзнанието не се побира!
– Почакайте, ето у мен има бухалка, а у него няма. И какво, аз не мога да подходя към него и да му врежа с бухалката по главата?
– Не можете.
– И не мога бързешката да обискирам омекналото тяло в търсене на ценни вещи?
– Не.
– Но защо?!
– Нехорошо е. Неправилно. Не е по людски.
– Брей гледай! Почакайте, сега ще запиша такава интересна мисъл! Ой, а «людски» и «людоедски» различно ли се пише или еднакво, напомнете?
Речта после още седмица обсъждаха във всички западни СМИ, опитвайки се да разберат, какво Путин имаше предвид? Какво намекваше този руски?

2. През 2009 година при Башар Асад дойдоха солидни люде в бяло с примамливо предложение да замътят газопровод «Катар – Европа» през територията на Сирия.
– А Русия? – не разбрал Башар. – Аз не мога така да подставям своя съюзник.
– Коя тя Русия?! Не зная никаква Русия! – отговорили му людете в бяло, после се повгледали внимателно и възкликнали. – Ба! Да ти си кървав диктатор! Как ние веднага не се досетихме!
Оттогава у Асад започнали проблеми. Ту бомби случайно на Дамаск паднат, ту заблудили се туристи не нарочно няколко провинций отцепят.
Асад търпял, търпял, да и извикал полиция. На първи октомври тя прилетяла и започнала да съставя протоколи, попътно раздавайки на заблудилите се туристи подробни пътеводители.

3.В това време разузнаването донесло до Меркел и Оланд, че украинската армия е достигнала численост сто и тридесет хиляди глави и е готова да тръгне в последен и решителен бой по всички фронтове.
Пресметнали, че сто и тридесет хиляди допълнителни бежанци Европа вече точно няма да поеме, Меркел и Оланд срочно извикали хетмана Порошенко на доверителна беседа, поканвайки и известен психолог със световно име, на случай внезапни пристъпи у подопечния.
Цялата беседа хетмана седял мрачен и гледал изкосо, низко голову наклоня. Меркел му обяснявала, что разсвета вече е все по-виден, че на петдесет години живота едва започва и че е глупаво те така да го приключваш със самоубийство, а психолога тънко се усмихвал.
След беседата журналистите се опитали да измъкнат от психолога, каква диагноза е поставил, но той се позовал на лекарска тайна и заминал.
Хетмана още някое време бродил по Елисейският дворец, пробвал позлатата с нокът, завистливо цъкал с език и опитвал да прегърне Оланд с думите: «А може аз у вас тук малко да поживея?» Но той само се усмихвал и ненатрапчиво подбутвал хетмана към изхода.
– Кажи ми нещо топло на прощаване, Франсуа! – помолил Порошенко.
– Ватник! – казал Франсуа първото, което му дошло на ум.
Порошенко тежко въздъхнал, с укор погледнал Оланд и седнал в колата.

4. Три пъти за денонощие можа всички да удиви някой си демократически шейх Захран.
Отначало той объяви на Русия война, после попадна в книгата рекорди на Гинес в категория «Най-кратка кариера на пълководец, обявил война», а после получи премия на Дарвин в номинация «Най-оригинален способ за самоубийство».
Рамзан се обидил и два дни не разговарял с изпреварилият го Шойгу, а съратниците на усопшия обещаха страшно да отмъстят, щом само се устроят в Европа и си приберат роднините.

5. За среща с НЛО доложил на командването пилот на щурмовик А-10 от ВВС САЩ, изпълняващ мисия в Сирия.
По негови думи, той, както обикновено летял да бомби поредната болница и екскаватор, когато към него на чудовищна скорост се приближил неопознан летателен обект.
– Вие свързахте ли се с командването? – мрачно запитал пилота представител на Пентагона.
– Да, сър! Аз поисках да пратят за поддръжка F-22, – доложил пилота. – Но ми отговориха, че днес има висока влажност и поривист вятър, затова никакъв F-22 няма да видя, както и ушите си.
– Правилно са отговорили! – с тежест казал представителя. – Ето затова той и се нарича самолет-невидимка, синко! Него никой не го вижда, освен счетоводството на Пентагона и няколко рекламни агентства. Е и какво там стана нататък?
– А нататък пришълецът излезе на връзка и ми каза, да летя аз оттука на… там дума имаше извънземна, подобна на «Хай!» или «Хей!» не запомних. Аз натам и полетях. Сър, може ли да напиша рапорт за уволнение? Нали той можеше в мен да стрелне и да ми нанесе вреда или даже травма, а аз на такова не съм се подписвал. Моята специализация - болници, свадби и екскаватори, а всякакви НЛО – това към Уил Смит.

6. След гръмкото заявление на Джон Кери, че русите ще видят свои падащи самолети и веднага последвалото падане на С-130 «Геркулес» в Афганистан, държавният секретар усетил, че отношението към него в Вашингтон някак се изменило.
Здрависвайки се с него, сътрудниците от администрацията започнали три пъти да плюят през рамо и да бъбрят молитви. Бродеща черна котка след среща с държавния секретар половин час не се решила да продължи по пътя си, а водещ популярно ток-шоу, когато Кери му пожелал здраве – побледнял, прекръстил се, креснал: «Няма да дочакаш, сукин син, аз още вас всички ще надживея!» и избягал от студията.
Но най-много секретаря уморил главата на Минфин на РФ Силуанов, който му звънял по пет пъти на ден и умолявал да заяви нещо не добро за руската икономика.

7. Да опровергаят разпространеното мнение, че евреите са най-умните хора в света, решили пилотите от израелските ВВС, кой знае защо полетели в Латакия на раритетни истребители F-15.
Върналите се летци на родината посрещали като герои.
– Да! Ние оцеляхме! – радостно заявил старшият на групата, отговаряйки на многочислената преса. – И това е главното! А гащите – не са важни, гащите после ще изсъхнат, нали и не в такива бъркотии сме били! Ето помня като сега - летя аз, летя, да бомбя едно палестинско селце…
– А Су-30, какви са? – прекъснала героя пресата.
– Не успяхме да ги разгледаме – признал старшият. – Всичко бе така бързо, наоколо се мяркаха някакви крила, опашки и сопла, а после у нас се изключиха отведнаж всички прибори, и у дома се добирахме по пътеводните звезди, благо - тиха е израелската нощ, прозрачно небе, звезди блещят.

8. Турция, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Саудитска Арабия и Катар – призоваха Русия да прекрати агресията против «умерената сирийска опозиция».

В руският МИД се замислиха – «умерена» това как? Това когато главите ги отрязват скромно, размерено, с малко ножченце и под негръмка молитва?
Запитали нашите «партньори» за разяснения, но те и сами, изглежда, още не са се определили.
Ето неотдавна в Тунис музей в центъра на града захванали. Захващали шумно и патосно, но заложниците разстрелвали тихо и от неголям калибър. Въпрос – кои това? Закоравели бандити или люде, справедливо искащи сменяемост на властта и демократични избори?
Сложно е всичко. Изтока е тънка работа.

Такава излезе седмицата. 

Green Tea

GreenTea ¹⁷

У Русия има само три съюзника: армията, флотът и чувството за хумор.

Немски пътешественик: «Нека Запад вярва, че Русия се огъва. Скоро той ще и гледа гърба»

Този дълъг текст се чете на един дъх. Интересен е не само погледът на западният човек върху Русия, но и пак неговият поглед от Русия към Запад. Който е много критичен.

Сред останалото, моето увлечение към Русия възникна от въпиющото несъответствие между Русия, която аз видях, и това, как я представят в немските СМИ. Във мен лично това несъответствие възбуди страстно желание да разкажа за моето пътешествие в тази страна. А заедно и да подбудя други чужденци да посетят Русия, за да се убедят сами, как изкривено нашите СМИ я представят в своите репортажи.
Русия се освобождава от проклетото либерално минало
В въщото време докато Русия се описва в Германия като диктатура на хомофобният диктатор Путин, страдащ от мания за величие и движим от най-ниски инстинкти на жажда за власт и възстановяване на Съветският Съюз, аз видях Русия като страна възраждаща се, която едва сега се оправя от потресенията в своята история. Говорейки за това, аз имам предвид не толкова варварското нашествие на немските фашисти, което струва живота на 27 милиона, и не толкова епохата на сталинизма, но и епохата на неолибералните реформи на Елцин, разрушили страната икономически.
В същата епоха също разцъвтя неотдавна загиналият Борис Немцов. Той бе сред тези, които провеждаха радикална пазарна политика в Русия, за което впоследствие народът го наказваше почти на всички избори. Неговата либерална партия, Съюз на Десните Сили, регулярно се проваляше. За мен още е загадка, как СМИ веднага след неговото убийство можаха да разпропагандират такъв човек до сериозен опозиционен политик. Немцов бе и остава крайно непопулярен заради неговата икономическа политика, не отчитаща общите интереси, а неговата партия с 1% поддръжка не бе политическа угроза за Путин или когото и да било в Русия. Въпреки това, ако в това време сте чели немската преса, то се създаваше впечатление, че половината Русия го поддържа. Невероятно Изкривяване на Факти, нямащо нищо общо с достойната журналистика.
През деветдесете години Елцин провеждаше политика, която днес е много подобна на политиката на Волфганг Шойбле и Европейският Съюз в Гърция. И резултатите са абсолютно аналогични: пълно обедняване на значителна част от населението, в същото време докато съвсем немногочислените богати станаха още по-богати. В Русия в това време би часът на олигарсите. Днес техният час проби в Германия, Европа и САЩ. Времената на руските олигарси завършиха. В това е леко да се убедите, като погледнете списъците на Форбс. Горните позиции са заети от американци, следват - немци, а първият руснак се появява едва на 60 място.
Проекцията на олигархизма върху Русия ми изглежда като отражение в огледало. Ние виждаме нещо ярко, което игнорираме в нашата собствена страна и общество.
Строителен бум повсеместно
Но да се върнем към моето пътуване. Този път аз посетих не само Москва, но и Санкт-Петербург, Ялта и Крим.
Поразителната активност на строителните работи забелязах веднага след паспортният контрол, спънал се в желязна релса. И по време на моето последно посещение аеропорт «Домодедово» бе една огромна строителна площадка, но този път строителството бе станало още по-интензивно. По пътя на «Аэроекспрес» до центъра на града, пред моят взор също се представяха многочислени стройплощадки. Полагаха се релси, строяха се нови мостове, асфалтираха се пътища. Още по-забележимо това бе в самата Москва. Изглеждаше, че работата върви практически на всеки тротоар. Особено в центъра на града, тротоарите се разширяваа, пътното платно се свиваше, и се строяха велосипедни пътеки. Бе удивително да се вижда това денонощно и практически на всяка крачка. Обществените здания се ремонтираха или строяха, а старите – разрушаваха.
Икономистите, придържащи се към общоприетите възгледи, това би трябвало да довежда до побъркване, защото на всички е известно, че Русия сега е в икономическа криза заради западните санкции. Нали в настоящо време фундаментално правило трябва да бъде желязна икономия. Съвершено очевидно е, че това не е така нито в Москва, нито в Санкт-Петербург, а в Крим постепенно започва финансиране на строителни проекти. Всичко буквално говори за антициклична икономическа политика и Джон Мейнард Кейнс.
Но тези, които знаят, как Европа е невзлюбила Кейнс и алтернативните икономически подходи, които следят за процесите в Гърция и виждат, как министърът на финансите на Германия по-скоро ще погуби Европейската идея, отколкото да допусне приемане на разумни икономически решения, те разбират, защо Русия с нейното направление на икономическа политика, не намира приятели в Европа, все повече скланяща се към дясна идеология.
Русия се отвърна от Европа
На практика совсем не е обезателно да се върви по европейският път. В моето пътешествие получих впечатление, че Русия временно е приключила с Европа. Русия много пъти се опитваше да встъпи в тесни отношения с Европа, а Западът часто високомерно я отхвърляше. Даже Советът Русия - НАТО, институт, който бе създаден, за да води диалог по време на кризи, повече не работи. НАТО прекъсна този диалог. Русия преглъщаше една обида след друга, невъзмутимо приемайки всяко оскърбление и високомерие. Но сега Запад прегъна палката. Невероятно търпелива Русия се отвърна от Европа.
Това бе много забележимо по време на моята визита в Санкт-Петербург. Разбира се, визита в Ермитажа бе задължителна. Освен красотите на Ермитажа и неговите експонати бе много забележимо едно: тълпи индийски и китайски туристи, в това време докато европейските групи се удивляваха на недостатък от внимание. Екскурзиите по Кремъл също по-често посещават групи от БРИКС, отколкото от Европа. Документални филми за Китай показват на всички телевизионни канали и даже руските поп-звезди, като Нюша и Вера Брежнева използват индийски стил в своите видео клипове. Важна тема е БРИКС, а не Европейският съюз или Ангела Меркел. Нам е трудно да разберем това, защото ние се считаме център на света, но това е реалност.
Безспорно е, че Европа изпусна огромни възможности и продължава да ги изпуска. В меланжа на високомерие и нечувано неуважение, Германия и Европа не забелязват работата по създаване на нов световен ред, и продължават да се полагат на трансатлантически алиянс. Числото нападки срещу страните от БРИКС расте, ненавиждат вече не само Русия. В Бразилия консервативната дясна върхушка в средствата за масова информация провокира президента Дилма Русеф и нейната социалистическа работническа партия. Видимо, за това те имат и свои пари, но във всеки случай поддръжка пристига и от САЩ. И не е секрет, че САЩ са избрали Китай в качество на свой нов враг. Но в действителност враг на САЩ са всички, освен САЩ. Това е типичен невроз на страха на умиращата империя.
В страните от БРИКС живее 40% от населението на света. Тази група има невероятен потенциал, който в рамките на днешната икономическа война може да се разкрие само в ограничена форма. Но този потенциал не може да бъде подавян завинаги. Европа, и особено Германия, следва много внимателно да наблюдават това развитие. Стоическата преданост към Щатите, демонстрирана сега от Европа, и в частност Германия, е абсолютно неправилна.
В Санкт-Петербург ние пристигнахме с исторически скоростен влак, «Красная стрела», който функционира от 1931 г, а в Москва се връщахме на «Сапсан», влак производство на Siemens, който съедини метрополисите през 2009 г. Siemens има 30-годишен контракт по обслужването му. За съжаление, бяха въведени санкции. Ще видим как това ще се развива в бъдеще.
САЩ – ето къде трябва да се боиш от полицията
Във всеки вагон в двата влака имаше дежурен. Въобще, персоналът бе навсякъде. Затова тук е едно от най-ниските нива на безработица в Европа. В днешно време нивото на безработица остава около 5.3%, и това в период на криза, в въщото време докато в Германия, считаща, че преживява бум, то е 6.6% (не без помощ на подправена статистика). Фактът, че Германия вярва в това, че бурно се развива, с предполагаем темп на ръста през тази година от 1.7%, е станал предмет на шеги зад предела на немските граници. За разлика от Германия, социалното обезпечение и особено неговата реализация са основни въпроси на руската политика.
Противоположност на Русия в това отношение, разбира се са САЩ. Никога през живота си не съм виждал толкова много бедност, рязко и цинично контрастираща с богатство, толкова силно почитано в САЩ. Набива се в очите, как съвершено разединеното общество се разпада. Не стотици, а хиляди просто живеят на улиците в Скид Роу на Лос-Анджелес. Това е ужасна картина. Не е нужно да споменавам какъв е цветът на кожата, който преобладава в Скид Роу. Само на няколко мили блести Холивуд, развличайки световното съобщество със своята наркотическа глупост. Американското общество е дълбоко непорядъчно. Ако не ни се удаде да скъсаме с трансатлантическият алиянс, то това ще стане и сътба на Европа.
Тозо факт, че разпадащо се общество може да се удържи само с насилие, бе съвершено очевиден в Майами. Този град, очевидно, се регулира от вездесъщата полиция, която не се счита задължена да действа в съответствие със закона и правилата. Така например, веднаж 10 полицаи преминаха покрай мен по фойето на хотела и принадлежащата на хотела територия на басейна, частна собственост, просто излизайки от другата му страна. Без да искат разрешение, без уведомление - нищо подобно. Никой, освен мен, не помисли, че това което се случва е странно. Това говори доколко американците вече са отвикнали от всичко, което има отношение към демокрацията и върховенството на закона. Съвсем като в полицейска държава.
Нам през цялото време говорят, че именно така стоят нещата в Русия, макар на практика това е норма за САЩ. Моята първа и единствена среща с руската полиция се отличаваше много от моите срещи с полицаите в САЩ. Само ни напомниха, че не се разрешава да се пие водка на улиците. Помолиха ни да скрием бутилката, защото в противен случай: «Ние бихме искали да се присъединим» - каза полицаят в същото време докато неговият другар кимна в знак на съгласие и дружелюбно се усмихна. Ние се подчинихме и ни пожелаха приятна вечер. Ако пиехме водка в Майами, то най-вероятно полицаите преди да кажат нещо, биха използвали електрошок.
Кримският рай и международното право
Но да се върнем към Русия. Моето пътешествие също ме доведе в Крим. За пункт на назначение избрах Ялта. Летях заедно с моят другат Дмитрий от Москва в Симферопол. Тамошният аеропорт е твърде малък за днешният поток пасажери. В същото време железопътната гара на Симферопол е станала твърде голяма. В предните времена влакове довеждаха туристите от Русия през Украйна в Крим, но днес тази граница е затворена. Така че остава само да се лети. Строителството на моста, който ще съедини Крим с материковата част на Русия, върви с ускорени темпове. Предположително, мостът трябва да бъде завършен към 2018 г. Но до този ден, хората се налага да се задоволяват с аеропорта, който работи на предела на своите възможности. Живеейки в Берлин, съм привикнал почти към всичко. Напълно е възможно новият аеропорт в Симферопол да бъде открит по-рано от новият аеропорт в моят роден град, който пък ще влезе в историческите книги като литейно-бетонен символ на немската корупция.
Исках да пътувам на тролейбус, по най-дългата тролейбусна линия в света, Симферопол - Ялта, защото обичам общественият транспорт, но Дмитрий ме разубеди и взе такси. Разбрах го, когато видях тролейбусите. Общественият транспорт не е единственият сектор, в който Украйна е била не в състояние да инвестира, и в Крим като цяло силно са пренебрегвали инвестициите в обществените услуги. Някои тролейбуси очевидно са останали още от съветски времена. Значителни инвестиции в инфраструктурата започнали едва след съединението с Русия.
Освен това, остана ми да кажа само едно за Крим. Крим, безусловно, е най-красивото място, където някога съм бил. Той е много прост и в това е неговата безупречност. Природата е потресаваща и всеки квадратен метър е история. Туризмът, развивал се в течение на 200 години, не е оставил след собе си многочислени строителни уродства, които често могат да се видят в други туристически центрове в света. Напротив, хотелите и туристическите обекти хармонично се вписват в ландшафта, особено в Ялта, и създават прекрасна и неповторима атмосфера.
Много говорят за политика: повсеместно върви темата за Украйна. Но нито един кримчанин не жалее зазагубата на връзката с Украйна. Напротив, до сега могат да се видят плакати, призоваващи към вярност на Русия пред изборите, състояли се на 16 март. Плакати «Стоп Майдан» - на автобусните спирки.
А каква бе алтернативата? Вместо субтропическа курортна идилия щеше да има гражданска война и, без съмнения, бардак. Алтернативата може да се види всеки ден в средствата за масова информация, в репортажите за събитията под Луганск и Донецк. Колкото по-тежко и по-дълго продължава конфликта, толкова по-силна става привържеността на кримчаните към Русия. В това време, докато от другата страна преобладават гибел и насилие, Крим преживява ръст и процъвтяване.
Всички тези, които мислят, че е имало анексия на Крим и говори празни приказки за международното право, са длъжни да разберат едно: вие искате гражданска война за 2,5 млн кримчани. Не по-малко цинично е резонерството в немските СМИ и трансатлантическите новостни агентства.
И позволете ми да ви кажа нещо за международното право. Никаква друга нация в днешно време не тъпче с ботуши правата на човека така, както САЩ, а Европейският съюз усърдно им помага. Незаконни задържания и убийства, изтезания, безчислени войни, пренебрежение към международното право, масово следене и т. н.
Относително термина «анексия», следва да се споменат три вещи. Запад вижда съединението на Крим с Русия като анексия, която може да е легитимно основание за обяявление на война, в съответствие с нормите на международното право. Заради това аз бих бил много и много осторожен при използването на тази дума. У държавите-съюзници на Русия, разбира се, има малко по-друго мнение по въпроса. Изглежда международното право нищо не казва за това. Ако населението счита това за анексия, то така и ще се разглежда случаят. Ще измине известно време, преди правилният термин по отношение Крим бъде намерен окончателно. Разбира се в интересите на Крим е да се говори за интеграция с Русия, защото всичко останало отвяря врата за война. Във всеки случай, в Крим никой повече не иска да остава част от Украйна.
Готви, Германия, койки за укробежанци
Говорейки за Украйна: състоялият се преврат тръгна съвершенно не така, както това бе предвидено. Майдановецът Франк-Валтер Штайнмайер заедно със своите трансатлантически съюзници създаде недееспособна държава в самият център на Европа, която в днешно време се намира в състояние на замразен въоръжен конфликт. Как можеше да се направи такава глупост? САЩ явно печелят в тази ситуация, но за Европа това е пагубно. Едва вчера разговарях с приятел, който живее в Киев. С добро образование и без работа, както и много други, той се надява на скоро въвеждане на безвизов режим, за да замине за Германия. Но безвизов режим няма да бъде въведен в близко време, както няма да има и членство в ЕС. Затова оръжие, американски войници и наемници вече има, някой военни съветници също, членството в НАТО ще бъде поставено на разглеждане в близко бъдеще, военна база на САЩ - почти сигурно. И, разбира се, МВФ също ще дойде, и ще му бъде разрешено да разруши и малко да пограби страната. Аз почти забравих да спомена това.
Всичко останало бяха съвершенно празни обещания за да се проведе путч и да се дестабилизира страната. Отчаянието на хората расте с всеки ден, отсътствието на добри перспективи е ужасно. В тази светлина нам, немците, следва да се смирим вече със следващата вълна бежанци - всички просто искат да заминат от Украйна. Благодаря западната смяне на режима и продвижението на демокрацията, страната западна, и ще остава в такова състояние в течение на десетилетия.
Русия вече прие около 700,000 бежанци от източните райони, където върви гражданска война. Но за хората в Западна Украйна това ще е Европа. Този, който се чувства задължен да продължава конфликта под бъбренето за присъединение на Крим, може да готви койки за бъдещите бежанци оттам от алтруистични съображения, в знак на солидарност и от грижа за териториалната цялост на Украйна. Главните бичуващи Русия, г-жа Бек и г-жа Хармс, безусловно, са готови да поделят своите гостни с голямо количество люде и да се въздържат от комфорт в течение на неопределен период от време, нали това е добро дело.
Разбира се, голяма насмешка е факта, че всеки който отива в Крим през Русия, се счита за престъпник в съответствие с законодателството на Украйна. Министерството на външните работи на Германия се позовава на този факт в паметка за излизащите и съветва туристите да се откажат от пътуване по тази причина. Фактът, че страна, подписала съглашение за асоциация с ЕС, нарушава правото на свобода на предвижване на гражданите на ЕС, сам по себе си е нечуван. Главата на министерството на външните работи, който всъщност е нашият вече споменат майдановец Франк-Валтер Штайнмайер, комуто бе така важно установяването правата на човека в Украйна. Той прави ли поне нещо против нарушенията на нашите основни права? Разбира се - не. Политиката в нашата страна — това е само пиар за пробутване интересите на меншенството, използвайки красиви слова, които се ползват с популярност у много хора, но които нищо не значат.
Вярвайте на очите си, а не на пресата
Докато нашите свободи не са ограничени още повече, аз мога да ви посъветвам само едно: Пътешествайте! Особенно в тези страни, за които общественото мнение говори «не правете това! Това е Тъмната Страна!» Крим за това, всъщност, е идеален. Заради санкциите кредитните карти там няма да работят, и немските туристически агенции не могат да предложат пътуване в Крим. Но не бойте се от трудности! Моля, отидете там и погледнете самите себе си и нашата собствена страна отвън, макар планирането на пътуването ще бъде малко по-сложно, отколкото разервиране на отдих със всички услуги за почивните дни. Вие ще бъдете поразени, как ние сме неправи и вече маргинални, и как малко общо картината на света в средствата за масова информация има с реалността и фактите. Вашето потресаващо заключение ще е, че ние и сме тази Тъмна Страна, която постоянно и непоправимо се подлага на ежедневна пропаганда. И ние сами сме си виновни, защото нашите външна и икономическа политика са много агресивни и се обръщат против всичко, което се съпротивлява на нашето икономическо поробване. «Студената война» и класовата борба отново са на дневен ред, в целият си блясък».

Запад нищо не научи от историята. Русия научи.

Герт Эвен Унгар/Gert Ewen Ungar

Литературно редактиране на превода Настя Тазмина
 Превод от английски Сергей Малыгин
Оргинал на немски на Logon-Echon.com.

Как Русия с един залп свали от морските простори флотът на САЩ

Никой не обърна внимание на факта, че рускате авиационна групировка в Сирия по количествен състав и номенклатура на самолети е  практически идентична на опиталата се да бомбардира Донбас през 2014 год от украинските ВВС. Основа съставят същите бомбардировачи Су-24 и щурмовици Су-25.
Само че украинската авиация за броени седмици свалиха от небето миньори, бръснари, таксисти и охранители на супермаркети, а на руската не могат да нанесат поне някакъв ущърб отлично подготвени, въоръжени и имащи опит от продължителни бойни действия терористи от ИД. Дори повече, от нея почтително странят бойните самолети на Израел, Турция, а и на цялата американска "антитерористическа" коалиция в цяло.
Тове е свидетелство както на високото ниво на подготовка на руските пилоти и възможностите на модернизираните летателни апарати, създавани още през 70-те години на миналият век, така и на факта, че руските ВКС, за разлика от украинските ВВС, действително са сработен и ефективен инструмент, имащ, освен собствено ударен въздушен компонент, и интегрирани в системата средства ПВО, радио-електронна борба (РЕБ), глобално позициониране (ГЛОНАСС) и космическо разузнаване.
Киев използваше авиацията на ниво Първа световна война — отделни самолети излитаха, намираха отделна цел и отбомбяваха по нея (или ги сбиваха). Русия продемонстрира пълноценен авиационен ударен комплекс, в който самолетът и пилотиращият го летец са важно и най-забележимо, но само едно от многото звена, обезпечаващи ефективно унищожение на противника и собствената безопасност.
Но все пак, групировката на руските ВКС в Сирия е твърде малка, противникът не притежава пълноценна съвременна система за ПВО, авиацията на страните от Запада пряко противодействие на ВКС на Русия не оказва, а украинската армия, по бойни възможности е по-коректно да се сравнява с племенното опълчение на Република Чад, отколкото с Въоръжените сили на Русия. Затова да се говори за пълно превъзходство над вероятният противник в авиационният компонент засега е рано — няма достатъчен материал за сравнение.

Удар от Каспийско море

Затова в темата, що се касае военно-морският компонент, на 7-ми октомври една Каспийска военна флотилия, с един залп от 26 ракети "Калибр" по базите на ИДИЛ в Сирия задълго (а в днешният му вид завинаги) свали от морските простори флотът на САЩ като реален фактор, способен да обезпечава така наричаната проекция на сила (по-рано това се наричаше "дипломация на канонерките").
В какво е прелестта на ситуацията?
Първо, Русия е доставяла ракети, аналогични на използваните на 7-ми октомври на експорт. Техният радиус бе 300 км. САЩ обосновано предполагаха, че радиусът на аналогични ракети, състоящи на въоръжение в Русия може да бъде по-висок (от 400 до 600 км). Залпът на Каспийската флотилия накри цели на растояние 1500 км, и това, съдейки по всичко, не е предел. Появиха се съобщения, че реалната далечина на стрелбата може да превишава 4000 км.
Второ, по-рано не само Каспийската флотилия, но и Черноморският и Балтийският флоти на РФ се разглеждаха от вероятният противник като сили, способни само да отбраняват съответните райони на крайбрежието, да ловят контрабандисти и бракониери, а също да провеждат десантни операции в своите затворени акватории. ЧФ, освен това, обезпечаваше тилът на Средиземноморската ескадра.
Но в качеството на реална угроза САЩ разглеждаха само предварително развърнати в откритият океан ескадри и ударни кораби, а също тези сили от Тихоокеанският и Северният флоти, които макар и теоретически биха могли да се изтръгнат на просторите на Атлантика и Тихият океан, в случай на начало на сериозен конфликт.
Трето, в резултат у САЩ се получаваше, че техните авианосни ударни групи (АУГ) са практически неуязвими. По разчетите на американските стратези, за унищожение на една АУГ руският флот би трябвало да обеспечи залп от не по-малко сто ракети, за което в едно място бе необходимо да се съсредоточат практически всички ударни кораби (ракетни крайцери, ракетни есминци и многоцелеви атомни подлодки) от Северният или Тихоокеанският флоти. Във Вашингтон считаха, че всеки от двата руски флота, не затворени наглухо в закрити акватории, в най-лошият случай ще може да нанесе някакъв (възможно даже значителен) ущърб на една АУГ, след което неговите ударни сили практически ще прекратят своето съществуване, а господството на останалите сили на САЩ на просторите на световният океан нищо няма да заплашва.
Четвърто, изясни се, че на практика далечината на стрелбата даже на малки кораби — не е 400 и не е 600, а много над хиляда и петстотин километра.
Тоест и Каспийската флотилия, и Черноморският флот са способни, без да напускат своите акватории, да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и в Персийският залив, а Балтийският флот е способен да държи на прицел Северно море, Ла-Манш и част от Норвежко море. С отчет на възможностите на Северният флот да контролира Северна Атлантика извън пределите на досегаемост на противника и аналогичната възможност на Тихоокеанският флот да потопи всичко, което плава в Тихият океан северно от Хаваите, флотът на САЩ се оказа неспособен да проецира угроза върху бреговете на Евразия.
Доколкото ракетният залп може да бъде даден от съвершено незабележими кораби от близката морска зона от растояние хиляди километри, американските моряци ще видят ракетите едва в момента на попадение в кораба или на подлет. Да приемат ефективни мерки за самоотбрана те просто не ще успеят.
Така рязко се съкращава количеството ракети в залпа, необходими за унищожаване на АУГ. Изчезва необходимостта да се подводят към нея големи надводни кораби от флота на РФ на растояние ефективният ответен удар. Да следят за всеки стражевик, ловящ браконери в Охотско или Каспийско морета (но способен внезапно да потопи американски авионосец, мирно пасящ през три морета от малката незабележима лодчица) САЩ просто не са в състояние.

И ето резултатът

До 7-ми октомври Вашингтон бе уверен, че Русия не е способна ефективно да противостои на силовите действия на САЩ без използване на ядрено оръжие. На това, собствено, и се базираше американската наглост в международната политика.
Американците не скриваха, че използват сила, когато искат, просто затова, че адекватно да им отговори с обикновено оръжие никой не бе в състояние, а да започва ядрена война Русия няма нито заради Ирак, нито заради Сирия, нито даже заради Украйна. Те, като нахално дете, привикнало, че всички в компанията са по-слаби от него, спокойно вървяха на конфликт по принципа: "Дай отговор, ако можеш", в пълна увереност, че никой не може. И изведнаж се изясни, че могат. Русия може.
Американците се оказаха в крайно сложна ситуация. Цялата им политика от последните години се строеше на това, че в критически момент Вашингтон е способен относително безнаказано да използва сила. Сега се изясни, че нет.
Дори повече, проектирайки демонстрираните от флота възможности на авиацията, генералите от Пентагона вече пресметнаха, че руските ВКС са способни да разстрелват цели на територията на САЩ, без да напускат въздушното пространство на Русия. Америка за пръв път в историята се почувства беззащитна пред обикновено (неядерено) оръжие.
Но най-опасното за САЩ не е това, че Русия притежава възможност да прикрие своята територия и териториите на своите съюзници в Евразия от американският флот, който сега става безсмислено бреме за данъкоплатците (той всъщност е ликвидиран като военно-политически аргумент). И даже не това, че Москва може при желание да постреля по територията на САЩ с обикновено оръжие от безопасно растояние (съвсем като САЩ по Ирак).
Главното е, че това разбраха съюзниците на САЩ. А болшинството от тях отдавна вече пази вярност към световният хегемон само от страх пред неговите военни възможности, от които (по тяхна представа) никой не може да ги защити. На 7-ми октомври Русия продемонстрира, че тя може. И това от корен измени цялата военно-политическа ситуация в света.
Разбира се, американските съюзи и коалиции не ще започнат да се разсипват веднага, но на САЩ сега ще е значително по-трудно просто да командват своите съюзници, не отчитайки техните интереси. За партньорите сега има при кого да отидат. На Вашингтон ще се наложи да убеждава и да се пазари. Американците отдавна са се разучили от това. Ресурси за придобряване на съюзниците не са предвидени. А и аргументите у САЩ са слаби. Ако вярваме на Обама, САЩ са най-добри понеже са най-добри, и всички са им длъжни защото са им длъжни.
Този аргумент бе с тежест до 7-ми октомври 2015 година. Сега това е лично мнение на един човек.
Ростислав Ищенко, обозревател на МИА «Россия сегодня»

Шамар по отсечената глава от НАТO

Инцидентът с руският самолет, залетял на територията на Турция е подобен на процедурата на блеснуване. Когато лапне блесната, щуката, а в нашият случай по-скоро рижият костур Ердоган, изведнаж се поведе по леката възможност да «настръхне» против Русия, но това изглежда може да му попречи да се измъкне от зъбатата паст на Русия, ако Путин счете за необходимо да го употреби на закуска.
Така започна нашата беседа днес един от англоезичните колеги, превод на английското «brush up» което той употреби аз представих. Моите оценки на ситуацията бяха малко по-скромни, и аз мисля, че Путин по-скоро ще води Ердоган, вместо да закусва с него. Впрочем, НАТО изглежда е замислило да направи от малка история голяма, изключително за да застане в поза и да се обозначи — та нали руски самолети са залетели на територия на държава-член на НАТО!
Но както и да не се опитват да представят Русия лидер в списъка на злото, трябва да се помни, че истинското зло — това са все пак боевиците от ИД. Както и САЩ сега да не се опитват да убедят цял свят, че прогресивните — това са точно те, а русите както винаги «криво воюват». Всички знаят, че боевиците от ИД сякоха глави на западни журналисти, а това точно са и сътрудници на ЦРУ. Да, другари мои, почти 100 процента сред пишещата братия в страните от Близкият Изток работи за различни разузнавателни структури от различни страни и, в края на краищата, тези сведения се оказват в ЦРУ. Та така, на тайни и явни информатори на ЦРУ, НАТО, и Пентагона сякоха глави в Сирия; това, което сега се старае да направи Русия — това е да възстанови справедливостта, а това, което се опитва да прави НАТО — това е шамар за тези, комуто вече отсякоха главата.
Тук-то, разбира се, в НАТО заявиха, че Русия умишлено е залетяла на турска територия и, разбира се — това е грешка. Такива вещи да се говорят не трябва. С Путин почти винаги така става, струва си него в нещо да обвинят, и той започва да прави точно това, в което го обвиняват. Моят събеседник каза: «НАТО не би трябвало да подсказва какво да прави Путин». Интересна работа, как е нужно това да се разбира?
Ако малко поразмисляваме, то изглежда зърно истина във всичко това има. Ние нали знаем, че всичките тези 5 години Турция, САЩ, Израел летяха над територията на Сирия и я бомбиха съвершенно безсрамно. Значи, НАТО счита, че такова давление върху страна е доста прагматично и напълно може да направи тази страна наплашена, а тоест, и сговорчива.
Тоест, залетявайки периодически на територията на Турция, руските ВВС (ВКС - бел.пр.) ще дърпат не само сама Турция, но и всички членове на НАТО. Това, да кажем откровено, е много удобно и напълно приемливо по разходи. Сега, за да дръпне страните от НАТО, Путин запуска «Медведи» едва ли не през цял свят. Така ние видждаме, че всички самолети на страните от Европа са принудени да излитат и горят гориво и двигатели на самолетите. Така Путин държи в тонус всички без изключение страни от НАТО. Метод много ефективен.
Сега пък, залитайки на територията на Турция, процесът ще стане още по-технологичен. Нека НАТО се събира след всяка визита на русите на територията на Турция и щампова решения и резолюции. Да воюват с Русия те все едно няма да започнат, но цял свят ще разбере, че светът се държи не на НАТО, а на добри отношения с Русия.
Авторитетът на НАТО ще пада все по-ниско с всяка нова визита на русите и с всяко ново заявление на НАТО. Болтологията (празнословието - бел.пр.) още никога не е добавяла никому авторитет, а да се кланя на Путин ще се наложи. Оказва се, Путин леко размачква бронята на НАТО като пластилин и от боцкащия и остроъгълен логотип на НАТО — розата на ветровете, Путин накрая ще излепи кълъбце, което по-добре само и от дядко избягало и бабка не е заплашвало, а то виж ще го ритнат и ще се затъркаля, краката под себе си не чувствайки.
Това, че авторитетът на НАТО вече сега се заслабва, за всички е очевидно. И Ирак моли именно Русия да побомби ИД, защото полза от НАТО няма. 70 хиляди полети и резултат никакъв. Русите бомбят три дни, и терористите бягат, забравили своята бруталност. А нали това именно те отрязаха главите на западните журналисти под камери. Не изглежда ли на господата от Запада, че ако русите измислят сега да се обърнат към семействата на тези, комуто отрязаха главите и запитат, кой метод за водене на война им се струва по-действен, то отговора ще е очевиден. И още — не е ли време членовете на семействата на загиналите журналисти да подадат в съд Президента на САЩ и да го обвинят в халатно бездействие и нежелание да съхрани животите на граждани на САЩ? Помни се, господин Обама говори за американската изключителност, но фактически не направи нищо абсолютно, че тези изключителни животи да спаси.
Между това, както и говорихме, САЩ използват сега основно безпилотници, боейки се да се срещнат някъде в близък, възможно визуален контакт с русите. Работата даже не е само в това, че Путин ще даде заповед да се сбие американски самолет, което въобще-там да се изключи не може, но работата още е и в това, че самият летец может по собствена инициатива да сътвори някакво такова. Антиамериканизмът в Русия, та и въобще в света е висок — ама много. Срив може да очакваме даже от прост и външно спокоен човек. Пропуски се случват у всички люде, да си спомним, например, Афганистан, където американските военни разбомбиха болница, в която работеше международната организация «Лекари без граници». Наложи се да се извиняват. Та така, Пентагонът не иска руски летец да сбие американский самолет, а после просто да се извини.
Изходя от гореказаното, може да се предположи, че въобще-там Пентагона готви някаква пакост на Русия и се бои, че ако русите хванат американски самолет във въздуха и поискат да отмъстят за провокацията против себе си, то да се направи няма да им е трудно. Каква би могла да е тази пакост, ще запитате вие. Доставка на ПЗРК, отговарям аз, и, при това съвсем скоро. Спомнете си, нам вече ни казаха, че САЩ не са доставляли ПЗРК на терористите. Пентагона още от никой не е обвинен, а той вече се оправдава. Знаейки маниерите на тоя-оня от тоя гарнизон, имам лоши предчувствия по този повод.
Слушайки някои аналитици, в това число и руски либерали, с удивление чух техните изводи за неминуемост на наземна операция от Русия. Като аргумент бе използван някакъв предлог, че базите е необходимо да се защитават. Възможността, че руските военни бази на земята ще защитава сирийската армия, като че на аналитиците и в главата не им идва. И тук веднага този мъка-аналитик превежда разговора към това, че руските солдати ще се връщат дома в ковчег. Ето, собствено казвайки, и целта на цялата либерална аналитика. Но най-интересното в това е, че думите на този аналитик противоречат на думите на Путин. Познайте от два пъти, кому все пак ще повярвам.
Разбира се, че Путин съвершенно е разбъркал картите на мнозина, но е нужно да се разбира, че Западът вече така се е разлъгал и е погубил вече толкова човечески животи, в това число и на собствените си граждани от страни-членове на НАТО, че някой е длъжен да спре този безпредел. И вече след това, когато се случиха тези страшни жертви на многократна кървава резня, Запад отново подхранва терористически движения, а те отново ще режат на хората глави, в това число и на сътрудници на ЦРУ и военни на НАТО, да и просто в нищо не виновни люде от друга вяра. Ако системата не щади никого, то ясно че е нужно да се сменя системата. Но отначало всички са длъжни да видят недостатъците на системата. Ето това, навярно, и е главната задача днес — да се покажат всички тези недостатъци.
via

Contrpost