Такива разни политически нации

Ростислав Ищенко

Говорят няма лоши народи, има само лоши хора. Това е политкоректно, но едва ли съответства на действителността. Нали твърждим, че всеки народ има свой характер, наричаме го негов  менталитет. И това не е голословно твърдение. Немец с китаец няма да сбъркаш не само заради цвета на кожата и разреза на очите. Нали и англичанина с француз или испанеца с италянец също е трудно да се сбърка. Днес, когато говорят за народ, най-често имат предвид политическата нация (гражданите на държавата). И макар терминът народ да има и други значения, ние също ще го употребяваме в смъсъла на политическа нация.

Но ако всеки народ има свой характер, то у някого характерът може да се окаже лош. Даже е длъжен да се окаже. Защото всички хора са братя. Генетиците са доказали, че цялото съвременно човечество е произлязло от една прамайка и един праотец. Значит и всички народи са братя. Но нали не всички хора са добри, има и лоши. Разумно е да се предположи, че ако хора, обладаващи всеки свой характер и свързани в общност на произхода си се делят на добри и лоши, то и народите, състоящи от тези хора, обладаващи всеки със свой характер и свързани с общност на произхода също са длъжни да са не само добри, но и лоши.

Точно така разумно ще бъде да се предположи, че характерът на народа, както и характерът на човека, се формира в периода на детството, когато се формира личността (личността на човека или личността на народа). Значи и условията за формиране на личността, често определящи какъв ще израсте човек, определят и какъв ще бъде народът.

Да проверим.

Съвременните народи се формират примерно еднакво. Те инкорпорират в своя състав не само близкородствени племена и отделни личности, но и съвершенно чуждоетнически части, които по волята на сътбата са се оказали постоянно живеещи на територията, която даденият народ счита своя.

Със съвершенна чистота се отличава експериментът по формиране народа на САЩ. Люде из разни европейски държави (не съставящи един народ) пристигат на заселената с индиански племена (не слели се още в единен народ или народи). След примерно 250 години от началото на колонизацията на Северна Америка на арената на историята излиза народът на САЩ.

Какво веднага се набива в погледа?

Количеството индианци в състава на американският народ е изчезващо малко. Те са били в голямата си част физически унищожени от белите колониалисти, а частично разселени в резервати, което затруднява тяхното смесване с потомците на колониалистите и фактически изключва индианската общност от народа на САЩ. Инкорпорираните в състава на народа от индианците се оказват единици. Тоест, излезлите от традиционните общества, които са индианските племена се оказват некомплементарни на емигрантите от Европа и техните потомци. Но защо? Нали емигрантите, в крайна сметка също са излезли от традиционни общества.

Не. Емигрантите в САЩ – не са излизащи от традиционни общества, а отлъчени от тези общества. Латинска Америка целенасочено се е заселвала от испанските и португалските правителства, набиращи колониалисти от разни слоеве на обществото (велможи, войни, селяни, градски плебс, търговци). Всеки се запътвал зад океана за своето. Кой планирал да заработи пари и да се върне, кой да живее нов живот на нова земя, но никой не възнамерявал да къса с обществото от родината. И в Латинска Америка се случва, макар и не безболезнено, смесване на индианците (всъщност по тези места вече създали цивилизация и държавност, тоест започнали да се оформят в политически нации до идването на европейците) и емигрантите, създали нови политически нации, нови народи.

В Северна Америка бягат престъпници, представители на преследвани религиозни групи, люди недоволни от своето място в европейското общество и самото общество и мечтаещи да създадат нови взаимоотношения за себе си. Даже от втората половина на XX век, до днешен ден, когато в САЩ започват да емигрират за по-високо качество на живот, емигрантите се отказват от своя предишен народ, от своята родина, от своите традиции. Те предават душа, обменяйки я на материални блага. Народът на САЩ се съставя от егоисти и елементи антиобществени, противопоставили се на обществото на родината и желаещи да създадат ново общество под себе си.

Затова колониалистите и не са били в състояние да съ-съществуват с индианците – те току-що са отхвърлили ценностите на традиционното общество, които индианците защитават като основа на живота си. И в днешните САЩ превалират атомизираност (при външна регулираност). И днес американците ненавиждат традиционните общества и се стремят да ги разрушат. Не скривайки тази своя ненавист, но опитвайки се да и намерят някакво рационално обяснение те обявяват традиционните общества за преграда на пътя към прогреса. И в днешните САЩ се утвърждава примат на материалният успех над духовното съвършенство. И цената за материалният успех за американеца не може да бъде твърде висока, а средствата за неговото достижение винаги се оправдават с целта – достъпни са всички.

Отформатирал под себе си Северна Америка американският народ започва да форматира под себе си целият останал свят. За това да разберем, каква сътба чака при това другите (не американски) народи, е достатъчно да си спомним сътбата на индианците, 99% унищожени и 1% вкарани в резервати. Пропорцията ще бъде примерно такава.

Но ние имаме и по-близък пример за създаване на политически нации. Дори повече това е пример свидетелстващ, че диаметрално противоположен резултат може да се получи даже не просто от един корен, а от едни и същи хора.

В Русия живеят доволно много люде у които в съветските паспорти имаше запис украинец, но считащи се руси. Аналогично в Украйна мнозина руски люде се считат за украинци. Руският народ се е формирал за сметка включване в себе си на всички народи на заетото от руската държава пространство. И до сега, говорим ли ние за традиционните руси или политкоректно ги наричаме их росияни, имаме превид, че грузинецът Сталин е бил русин и е ръководил руската държава (наричаща се тогава СССР) не переставайки да бъде грузинец. И немкинята Екатерина става велика руска императрица, не преставайки да бъде немкиня. И Сергей Кужугетович Шойгу е русин и министър на отбраната на Русия, но едновременно и тувинец. И на тази възможност да станеш русин, оставайки себе си, със столетия стои и с нея побеждава Русия.

Русия не ликвидира излишните (индианци) а ги инкорпорира, изменяйки и обогащавайки се с нови традиции, навици, знания, исторически опит. Затова русите и намират изход от най-безизходните положения, защото зад тях е хилядолетната мъдрост на стотици народи.

Редом с Русия политическа нация се опитват да създадат в Украйна. И като че на същите основания – инкорпорация в нацията на всички етноси живеещи в украинските граници. Има само едно отличие – изискването, което е издигнато към живеещите в Украйна руси, за да станат украинци - «убий в себе си русия». Тоест, ако руската идентичност се строи на основа попиване на инородното и превръщането му в свое, то украинската – на основа унищожение даже на близкородственото, възприемано като чуждо и опасно.

И не трябва да мислим, че ако украинският проект оцелее, след «убий в себе си русия», няма да се последва от «убий в себе си унгареца», «убий в себе си еврея, гърка, арменеца».

Всеки национално-държавен проект носи някаква идея, която не е против да направи глобална. Китайски проект, американски проект, руски проект и даже, както и забавно това да звучи, украински проект – са проекти за цял свят. Украинският проект умира в люлката си. Американският засега още е успешен. Те са различни, тези проекти, но в тях има една обща родова черта. Те са основани на «убий чуждия». Такива проекти не оцеляват. В края на краищата, в техните рамки обречени на унищожение се оказват няколко порядъка повече от тези, комуто е обещано благоденствие. Главно започвайки с тезиса убий, те вече не могат да спрат и продължават да убиват даже тогава, когато чужди вече не остават. Змията започва да яде себе си.

И именно затова руският проект се е възраждал при най-неблагоприятни условия, в най-критически ситуации. Неговите резерви са неизчерпаеми. Потенциалният резерв на руският проект е цялото човечество. Всеки  може да стане русин, не губейки другата си идентичност.

В това, собствено, и се отличават добрите народи (народи съзидатели), от лошите (народи убийци и грабители).