Как Русия с един залп свали от морските простори флотът на САЩ

Никой не обърна внимание на факта, че рускате авиационна групировка в Сирия по количествен състав и номенклатура на самолети е  практически идентична на опиталата се да бомбардира Донбас през 2014 год от украинските ВВС. Основа съставят същите бомбардировачи Су-24 и щурмовици Су-25.
Само че украинската авиация за броени седмици свалиха от небето миньори, бръснари, таксисти и охранители на супермаркети, а на руската не могат да нанесат поне някакъв ущърб отлично подготвени, въоръжени и имащи опит от продължителни бойни действия терористи от ИД. Дори повече, от нея почтително странят бойните самолети на Израел, Турция, а и на цялата американска "антитерористическа" коалиция в цяло.
Тове е свидетелство както на високото ниво на подготовка на руските пилоти и възможностите на модернизираните летателни апарати, създавани още през 70-те години на миналият век, така и на факта, че руските ВКС, за разлика от украинските ВВС, действително са сработен и ефективен инструмент, имащ, освен собствено ударен въздушен компонент, и интегрирани в системата средства ПВО, радио-електронна борба (РЕБ), глобално позициониране (ГЛОНАСС) и космическо разузнаване.
Киев използваше авиацията на ниво Първа световна война — отделни самолети излитаха, намираха отделна цел и отбомбяваха по нея (или ги сбиваха). Русия продемонстрира пълноценен авиационен ударен комплекс, в който самолетът и пилотиращият го летец са важно и най-забележимо, но само едно от многото звена, обезпечаващи ефективно унищожение на противника и собствената безопасност.
Но все пак, групировката на руските ВКС в Сирия е твърде малка, противникът не притежава пълноценна съвременна система за ПВО, авиацията на страните от Запада пряко противодействие на ВКС на Русия не оказва, а украинската армия, по бойни възможности е по-коректно да се сравнява с племенното опълчение на Република Чад, отколкото с Въоръжените сили на Русия. Затова да се говори за пълно превъзходство над вероятният противник в авиационният компонент засега е рано — няма достатъчен материал за сравнение.

Удар от Каспийско море

Затова в темата, що се касае военно-морският компонент, на 7-ми октомври една Каспийска военна флотилия, с един залп от 26 ракети "Калибр" по базите на ИДИЛ в Сирия задълго (а в днешният му вид завинаги) свали от морските простори флотът на САЩ като реален фактор, способен да обезпечава така наричаната проекция на сила (по-рано това се наричаше "дипломация на канонерките").
В какво е прелестта на ситуацията?
Първо, Русия е доставяла ракети, аналогични на използваните на 7-ми октомври на експорт. Техният радиус бе 300 км. САЩ обосновано предполагаха, че радиусът на аналогични ракети, състоящи на въоръжение в Русия може да бъде по-висок (от 400 до 600 км). Залпът на Каспийската флотилия накри цели на растояние 1500 км, и това, съдейки по всичко, не е предел. Появиха се съобщения, че реалната далечина на стрелбата може да превишава 4000 км.
Второ, по-рано не само Каспийската флотилия, но и Черноморският и Балтийският флоти на РФ се разглеждаха от вероятният противник като сили, способни само да отбраняват съответните райони на крайбрежието, да ловят контрабандисти и бракониери, а също да провеждат десантни операции в своите затворени акватории. ЧФ, освен това, обезпечаваше тилът на Средиземноморската ескадра.
Но в качеството на реална угроза САЩ разглеждаха само предварително развърнати в откритият океан ескадри и ударни кораби, а също тези сили от Тихоокеанският и Северният флоти, които макар и теоретически биха могли да се изтръгнат на просторите на Атлантика и Тихият океан, в случай на начало на сериозен конфликт.
Трето, в резултат у САЩ се получаваше, че техните авианосни ударни групи (АУГ) са практически неуязвими. По разчетите на американските стратези, за унищожение на една АУГ руският флот би трябвало да обеспечи залп от не по-малко сто ракети, за което в едно място бе необходимо да се съсредоточат практически всички ударни кораби (ракетни крайцери, ракетни есминци и многоцелеви атомни подлодки) от Северният или Тихоокеанският флоти. Във Вашингтон считаха, че всеки от двата руски флота, не затворени наглухо в закрити акватории, в най-лошият случай ще може да нанесе някакъв (възможно даже значителен) ущърб на една АУГ, след което неговите ударни сили практически ще прекратят своето съществуване, а господството на останалите сили на САЩ на просторите на световният океан нищо няма да заплашва.
Четвърто, изясни се, че на практика далечината на стрелбата даже на малки кораби — не е 400 и не е 600, а много над хиляда и петстотин километра.
Тоест и Каспийската флотилия, и Черноморският флот са способни, без да напускат своите акватории, да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и в Персийският залив, а Балтийският флот е способен да държи на прицел Северно море, Ла-Манш и част от Норвежко море. С отчет на възможностите на Северният флот да контролира Северна Атлантика извън пределите на досегаемост на противника и аналогичната възможност на Тихоокеанският флот да потопи всичко, което плава в Тихият океан северно от Хаваите, флотът на САЩ се оказа неспособен да проецира угроза върху бреговете на Евразия.
Доколкото ракетният залп може да бъде даден от съвершено незабележими кораби от близката морска зона от растояние хиляди километри, американските моряци ще видят ракетите едва в момента на попадение в кораба или на подлет. Да приемат ефективни мерки за самоотбрана те просто не ще успеят.
Така рязко се съкращава количеството ракети в залпа, необходими за унищожаване на АУГ. Изчезва необходимостта да се подводят към нея големи надводни кораби от флота на РФ на растояние ефективният ответен удар. Да следят за всеки стражевик, ловящ браконери в Охотско или Каспийско морета (но способен внезапно да потопи американски авионосец, мирно пасящ през три морета от малката незабележима лодчица) САЩ просто не са в състояние.

И ето резултатът

До 7-ми октомври Вашингтон бе уверен, че Русия не е способна ефективно да противостои на силовите действия на САЩ без използване на ядрено оръжие. На това, собствено, и се базираше американската наглост в международната политика.
Американците не скриваха, че използват сила, когато искат, просто затова, че адекватно да им отговори с обикновено оръжие никой не бе в състояние, а да започва ядрена война Русия няма нито заради Ирак, нито заради Сирия, нито даже заради Украйна. Те, като нахално дете, привикнало, че всички в компанията са по-слаби от него, спокойно вървяха на конфликт по принципа: "Дай отговор, ако можеш", в пълна увереност, че никой не може. И изведнаж се изясни, че могат. Русия може.
Американците се оказаха в крайно сложна ситуация. Цялата им политика от последните години се строеше на това, че в критически момент Вашингтон е способен относително безнаказано да използва сила. Сега се изясни, че нет.
Дори повече, проектирайки демонстрираните от флота възможности на авиацията, генералите от Пентагона вече пресметнаха, че руските ВКС са способни да разстрелват цели на територията на САЩ, без да напускат въздушното пространство на Русия. Америка за пръв път в историята се почувства беззащитна пред обикновено (неядерено) оръжие.
Но най-опасното за САЩ не е това, че Русия притежава възможност да прикрие своята територия и териториите на своите съюзници в Евразия от американският флот, който сега става безсмислено бреме за данъкоплатците (той всъщност е ликвидиран като военно-политически аргумент). И даже не това, че Москва може при желание да постреля по територията на САЩ с обикновено оръжие от безопасно растояние (съвсем като САЩ по Ирак).
Главното е, че това разбраха съюзниците на САЩ. А болшинството от тях отдавна вече пази вярност към световният хегемон само от страх пред неговите военни възможности, от които (по тяхна представа) никой не може да ги защити. На 7-ми октомври Русия продемонстрира, че тя може. И това от корен измени цялата военно-политическа ситуация в света.
Разбира се, американските съюзи и коалиции не ще започнат да се разсипват веднага, но на САЩ сега ще е значително по-трудно просто да командват своите съюзници, не отчитайки техните интереси. За партньорите сега има при кого да отидат. На Вашингтон ще се наложи да убеждава и да се пазари. Американците отдавна са се разучили от това. Ресурси за придобряване на съюзниците не са предвидени. А и аргументите у САЩ са слаби. Ако вярваме на Обама, САЩ са най-добри понеже са най-добри, и всички са им длъжни защото са им длъжни.
Този аргумент бе с тежест до 7-ми октомври 2015 година. Сега това е лично мнение на един човек.
Ростислав Ищенко, обозревател на МИА «Россия сегодня»